Р Е Ш Е Н И Е

                   № 220

18.10.2016г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

секретар Г.Н.

прокурора М.Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №353 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на В.П.П., Е.Г.М., Ю.В.М., Г.С.И., А.И.Н., А.М.Д., Б.М.К. и К.М. М., чрез адв.Р.И., всички осъдени с присъда  по нохд № 339/2011г. по описа на РС-Исперих, изменена с решение по внохд №149/15г. на РОС,  за възобновяване поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2-3 НПК. Твърди се, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда при нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на мотиви. Твърди се,че двете инстанции са възприели механично фактологията, отразена в обв. акт без да е направил анализ на доказателствата като посочи кои кредитира и защо. Твърди се, че съдържанието на мотивите е в нарушение на разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Твърди се и наличие на явна несправедливост на наложените наказания, тъй като санкцията не съответствала на обществената опасност на деянието и извършителите. Не са отчетени фактите, че доказателствата са били събрани с усилията на всички подсъдими и не са отчетени изключителни смекчаващи вината обстоятелства.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъдените се явяват лично и със служебно назначени защитници по тяхна молба, с изкл. на подс. В. П., който се явява с упълномощен защитник – адв. С.Н.. Защитниците поддържат направеното искане в двете му части предлагат да се отмени въззивното решение и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав респ. да се намали размера на наложените наказания.

Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбите за възобновяване са неоснователни, като излага аргументи в тази насока.

След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдените, АС- Варна прие за установено следното:

Подсъдимите В.П., Е.М., Юл.М., Г.И., Ат.Н., Ан.Д., Б.К., К.К., както и В.б. и А.Н. са били осъдени с присъда № 1/ 09.01.2015г. на РС-Исперих по НОХД № 339/2011г. по описа същия съд за деяния по чл.210 ал.1 т-1-5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като са им били наложени наказания лишаване от свобода в различен размер. Осъдени са били да заплатят на гражданските ищци причинените имуществени вреди, както и съответните такси и разноски.

С решение № 44/13.07.2016г. по ВНОХД №149/2015 г. ОС-Разград присъдата е била изменена в наказателно-осъдителната част, като са били намалени наказанията на А.Н./няма искане за възобновяване/, Юл.М., Б.К., К.К. и Ан.М. - от 4г. лиш. От свобода – на 3г. лиш. от свобода; на Ат.Н. – от 4г. на 3г.6м. лиш. от свобода; на Ем.М. – от 6г. – на 5г. лиш. от своб.; на Г.И. – от 6г. – на 4г.лиш. от своб.

Присъдата е изменена и в гражданско-осъдителната част.

Подадените молби за възобновяване на производство по ВНОХД № 149/2015г. по описа на РОС с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се на първо място в липсата на мотиви по въззивното решение както и явната несправедливост на наложеното наказание, са допустими, но по същество са неоснователни, по следните съображения:

Основните доводи на искателите, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие потвърдена и от въззивната окръжна инстанция/ без да са изложени мотиви и да се направи анализ на доказателствата, както и да посочи кои от тях възприема и защо. 

 Съдът констатира, че релевираните от молителите и пр. им представители нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.2-3 НПК, по  изложените съображения:

 На първо място довода за липса на мотиви в изложения смисъл не се споделя от настоящия състав.

Молителите са били предадени на съд за редица деяния по чл.210 ал.1 НК за това, че за различни периоди от време през 2010 и 2011г., в различни селища в страната, в условията на продължавано престъпление, повторност, немаловажен случай, предварителен сговор, с цел да си набавят имотна облага, въвел в заблуждение редица граждани, като се представяли за длъжностни лица и общата вреда е в големи размери – т.нар „телефонни измами”.

Районният съд е изложил всички факти и обстоятелства, които е възприел и въз основа на които е изградил вътрешното си убеждение. Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание, респ. такова по възобновяване. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно такава празнота на фактите по делото не е налице.  Установени са безспорни доказателства, установяващи вината на всички подсъдими. Съдът е посочил кои доказателства и док. средства кредитира и кои не. Обсъдил е възраженията на защитата и е изложил съображенията си.

Факта, че изводите на съда се припокриват с тези посочени в обв. акт не може да се приеме, че представлява липса на мотиви.

Не се споделя и довода за липса на мотиви от страна на въззивния съд. Макар и схематично, съдът е дал своя отговор на всеки от въпросите по съществото на обвинението. Заявил е недвусмислено, че възприема изводите на първата инстанция. Въззивната инстанция е задължена да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като това задължение обхваща отговор на въпросите: дали приетите от първоинстанционния съд фактически положения съответстват на доказателствата по делото, събрани и проверени по предвидения в закона ред, дали е изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства, дали са спазени изискванията на процесуалния закон, дали правилно е приложен материалният закон. Когато въззивният съд намери за правилни, обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на първата инстанция, не е задължен да ги преповтаря, но трябва да изложи собствени съображения в подкрепа на тези изводи. Когато страните са оспорили пред въззивния съд фактическите и правни изводи, при това с конкретни аргументи, въззивният съд е задължен да даде отговор на всички възражения и съобразно изискванията на  чл. 339, ал. 2 от НПК, като потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбите.

Въззивната инстанция е обсъдила правно релевантните обстоятелства и макар и лаконично е изложила своите изводи. Посочил е за всеки подсъдим по отделно кои факти и обстоятелства доказват вината му. В случая са налице всички елементи на инкриминираното деяние по чл.210 ал.1 НК и причинно следствената връзка между действията на осъдените лица и противоправния резултат.

По отношение оплакването за явна несправедливост на наложените наказания, същото е неоснователно. Касае се до 16 измами на различни граждани и нанесена щета в размер 70 пъти над минималната работна заплата в страната. Редица възрастни граждани са били подложени на стрес заради мними злополуки с техни близки.

По отношение на молителите П., М. и Н., деянията се явяват при условията на повторност. Отчетена е особено високата степен на обществена опасност на този вид деяния, на които ежедневно стават жертва редица, предимно възрастни хора. Всички деяния по наказателния кодекс са морално укорими, но когато дееца се възползва от чувствата на пострадалите към близки хора за да им нанесе материални щети и когато тези пострадали са възрастни хора, които са готови на всичко за благополучието на близките си, то те са особено укорими.

Окръжният съд е приел, че по отношение на част от подсъдимите наказанията са били завишени и ги е намалил. Прецизирал е участието на всеки един от тях. Отчел е лидерската роля на подс.П., броят участия, квалифициращите признаци.

Посочените в молбата за възобновяване обстоятелства не представляват нито многобройни, нито изключителни такива.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдените П., М., М., И., Д., Н., Б.К. и К.К.  за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени процесуални нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените В.П.П., Е.Г.М., Ю.В.М., Г.С.И., А.М.Д., А.И.Н., Б.М.К. и К.М.К. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 44/13.07.2016г. постановено по ВНОХД№149/15г. РОС, с което е изменена присъдата по НОХД № 339/2011г. по описа на РС-Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                           2.