Р Е Ш Е Н И Е

                   № 69

27.05.2014г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и трети май две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

 

секретар С.Д.

прокурора Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №354 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от М.Г.М., чрез защитника му, адв. В.М., подсъдим по нохд № 817/13г. на Варненския окръжен съд, против присъдата на  същия съд от 31.10.2013г. , с която  подсъдимият М. е признат за виновен по обвинението му по чл.131 ал.2 т.2 НК вр.чл.55 ал.1 т.1 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години. Осъден е да заплати сумата от 10 000лв. на П.З.Г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като иска в останалата му част е отхвърлен. Осъден е да заплати и съответните такси и разноски.

В жалбата на подсъдимия се изразява становище за необоснованост, незаконосъобразност и непълнота на доказателствата на атакуваната присъда, нарушение на процесуалния  закон и явна несправедливост.  Прави се искане за отменянето й  и постановяване на оправдателна такава, като и отхвърляне на гражданския иск.

Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата на ВОС да бъде потвърдена изцяло.

Частният обвинител също изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки в този смисъл.

Защитата на подсъдимия е направил доказателствено искане в жалбата, по което съдът се е произнесъл с определение.

Жалбата е подаден  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 31.10.13г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия М.Г.М.  за виновен в това, че на 29.08.2010г. в гр.Варна, причинил на полицейски служител П.З.Г., при изпълнение на службата му по осъществяване контролна дейност по опазване обществения ред по време на футболен мач между отборите на „Спартак-Инжстрой” Варна и „Спартак”-Тополи, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, изкривяване на носна преграда и стеснение на носовия ход – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и на основание чл.131 ал.2 т.2 НК вр.чл.55 ал.1 т.1 НК му е  наложил наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години. Осъдил го е да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П. З. Г.  сумата от 10 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като иска в останалата му част е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил го е да заплати съответните такси и направените по делото разноски.

Делото се разглежда за трети път пред тази инстанция, като веднъж въззивното решение е отменено с решение на ВКС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Въззивният съд, след това, от своя страна е отменил присъдата на първоинстанционния съд и върнал делото на прокурора със съответни указания. Предмет на въззивната проверка е втората присъда на ВОС.

За да стигне до този резултат окръжният съд, след ново съдебно дирене, е приел за установено, че на 29.08.2010г., подс. М. заедно с брат си Д.М. и приятелите си, свидетелите К.Ф. и Ц. отишли да гледат футболен мач между „Спартак-Инжстрой” Варна и „Спартак” с.Тополи. Всички те били фенове на втория отбор и били настанени в предвидения за тези фенове сектор в западната част на стадион „Спартак”.

За осигуряване реда на стадиона освен полицейски служители, между които постр. П.Г. и свидетелите Ж.Д., М.М., А.М., А.Д., И.И., Б.Д., Д.Д., имало и около 20 души охранители от ОФ „Спартак”. Мачът започнал около 18ч. и протичал нормално. Към края на второто полувреме, около 19,30ч. напрежението между феновете се повишило като част от феновете на „Спартак” Тополи се спуснали към феновете на другия отбор за саморазправа като се предвижвали предимно по пътеката между игрището и редовете. Това наложило полицейските служители да образуват кордон между двете агитки и предотвратят сблъсъци. Агресивност демонстрирали предимно феновете на „Спартак” Тополи като започнали да хвърлят предмети, камъни, седалки, удряли с ръце и крака, отправяли обидни реплики. В един момент свид. Г. видял, на около 5м. пред себе си, подс. М. да кърти седалка и му отправил предупреждение да спре. Вместо това подсъдимия хвърлил седалката по посока на свидетеля с думите „Избийте ги, майка им мръсна…” Свид. Г. опитал да се предпази като отблъсне летящата седалка с ръка, но не успял и тя го ударила по лицето, в областта на носа. Свидетеля почувствал силна болка като от носа му потекла кръв. Веднага след това подсъдимия се насочил директно към него като го хванал за полицейската униформа и го задърпал. Свид. Г. успял да го събори на земята и с помощта на свид. Д. му поставили белезници и го извели от стадиона.

Действията на подсъдимия били наблюдавани директно и от свидетелите Ж.Д., МЛ.М., Ив.И., Д.Д. и Б.Д..

След инцидента пострадалия посетил спешен център при МБАЛ „Св.Анна”, където било установено счупване на носни кости и същия бил настанен за лечение. От СМЕ се установява, че постр.Г. е получил счупване на носни кости, мозъчно сътресение, ожулване на лява предмишница. Оздравителния процес е приключил с изкривяване на носна преграда на ляво, стеснение на носовия ход в ляво, довело до затруднение на дишането през носа – постоянно разстройство на здравето неопасно за живота- средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.

По делото са приложени два бр. диска със любителски фрагментарни записи от футболната среща. Назначена е била тройна видео-техническа експертиза, която е заключила, че видеозаписите са изготвени от голямо разстояние, с недостатъчна резолюция за отделяне на кадри и лица за целите на лицево идентификационно изследване. Заснетите на кадрите дейности се осъществяват зад огражденията на терена и намиращите се там транспаранти и рекламни пана. Поради фрагментарността на записите, движението на камерата от обект на обект в различни точки на стадиона не могат да се визуализират и проследят действията както на феновете така и на служителите на реда в тяхната цялост, нито хронологичната им последователност. Не могат да се идентифицират лица в близък план, тъй като при приближаване образите се размазват. Продължителността на записа е около 11 мин. и обхваща предимно района на сектор „Ж”. Пълен запис на срещата не се съхранява.

От разпита на служителя на ОФ „Спартак” и ръководител на „Охранителна дейност” по това време, свид. И.З., се установява, че не съществува списък на присъствалите този ден, на това мероприятие служители на фирмата, а поради голямото текучество на кадри във фирмата не може по никакъв начин да посочи кои и колко точно лица са присъствали.

Подс. М. от своя страна отрича да е имал каквото и да е било участие в инцидента и описва съвсем друга фактическа обстановка. В подкрепа на неговите обяснения са показанията на брат му, свид. Д.М. и приятелите му Г.Ц., Д.К., Р.Ф., разпитан на досъдебното производство. Всички те твърдят, че подс. М. не е имал съприкосновение с полицейския служител, не е хвърлял седалка към него, не се е впуснал да се саморазправя с него и неизвестно защо за тях е бил задържан. Подс. М. твърди, че в един момент бил слязъл от мястото си на трибуната до пътеката за да провери цялостта на закаченото, преди това от него, за предпазната ограда знаме на неговия тим. След това бил повлечен и притиснат от тълпата отдръпващи се фенове „мачкан като в менгеме” и в един момент бил съборен на земята от служител на реда и арестуван. По неговите думи след като слязъл на пътеката „се разминал с още петдесетина фена”, след това”още 30-40 човека от нашия сектор се запътиха към мен” като го мачкали като в менгеме. Тези негови обяснения по никакъв начин не се подкрепят от представения като доказателство видеозапис. На него не се виждат нито закачени за предпазната ограда знамена, които трябва да бъдат пазени, нито „тълпи” от по 30, 40 или 50 човека, които да настъпват или отстъпват. Подсъдимия казва, че с него са били брат му и Р., а за Д. и Г. не знае къде са били, твърди, че не е виждал пострадалия, не го е дърпал за униформата, че полицая който го задържал бил доста по-едър, а обиск в РУ са му правили свидетелите Ж.Д. и А.М..

Свид. Д.М., брат на подсъдимия, твърди, че не е изпускал брат си от поглед, и е категоричен, че не е хвърлял седалки и не е влизал в пререкание с охраната. Отишъл да види знамето си и бил застигнат от тълпата и повлечен от нея.

Свид. Р.Ф., разпитан на ДП/л.42/казва, че е видял подсъдимия в един момент да слиза към пътеката, след това го изгубил от поглед защото започнал да следи събитията на терена. След това видял струпване на запалянковци на около 100м. от техния сектор, да се разменят удари, да се намесват охранителите, започнали да летят седалки от сектора, в който се намирал той към пистата. На стадиона влезли „десетки полицаи” да се справят с „развилнялата се тълпа”. Хора от тълпата – „десетки” се насочили към пистата под сектора, в който се намирал като продължавали да се бият. Не знае какво се е случило с подсъдимия, защото се получило голямо струпване. След това го видял много близо до полицейския кордон. Заявява, че седалки и други предмети са хвърляни от хората по трибуните и от тези, които са били долу на пистата и са се изтегляли назад, отблъсвани от кордона. Твърди, че докато е наблюдавал подсъдимия, не го е видял да хвърля седалка към полицаите. Стоял е по средата на трибуните и видял седалката, която ударила полицая по носа, а тя била хвърлена от към отстъпващите фенове. Разпитан в с.з. при първото разглеждане на делото потвърждава, че седалката дошла от към страната на отстъпващите по пътеката фенове и че ударила директно пострадалия, без той да може да се предпази.

Свид. Г.Ц., в своите показания не дава конкретни факти за подсъдимия и неговото поведение. Заявява, че го е изгубил от поглед, не знае какво е правил, а седалки са летели от към горните редове на сектора.

Свид. Д.К. заявява, че е забелязал подсъдимия долу на пътеката и след няколко минути видял, че полицаи го извеждат към изхода. Не е видял инцидента с постр. Г.. Според него, от мястото, където се е намирал подсъдимия е нямало как да хвърли седалка.

От изложеното по отношение на тези свидетели може да се направи извода, че техните показания не са последователни, пълни и обективни и правилно не са били кредитирани от първоинстанционния съд. Всички те не са имали визуален контакт с подсъдимия през цялото време, противоречат си в частите, от къде са били хвърляни седалки и други предмети. От техните показания би могло да се предположи, че на мястото е присъствала огромна неконтролируема тълпа, което явно противоречи на данните от видеозаписа в неговия общ план. Тези показания противоречат и на установените с категоричност факти, както и на СМЕ, установяваща механизма на полученото от пострадалия увреждане. Установено е например, че постр. Г. се е предпазил с ръка, като е получил охлузване на лява предмишница, а не е бил ударен директно в лицето, както заявява свид. Филипов. Фактите, които съобщават са изключително избирателни и това може да се обясни с тяхната заинтересованост и близки отношения с подсъдимия. Фактически те не споделят нищо конкретно по отношение на самия инцидент, а по-скоро излагат субективни възприятия, че подсъдимия не би могъл да извърши това, защото „не е такъв човек”.

На техните показания успешно се противопоставят показанията на другата група свидетели – служители на реда, участвали пряко в инцидента и намирали се в непосредствена близост както до пострадалия, така и до подсъдимия.

Освен постр. Г., който заявява, че е видял именно подсъдимия да кърти и хвърля към него седалка, а след това и да го приближава и хваща за униформата, останалите униформени са видели същите обстоятелства. Постр.Г. е категоричен, че лицето, което го е хванало и задърпало за униформата е хвърлило преди това седалката и именно това лице е било съборено от него на земята и са му били поставени белезници.

Свид. Ж.Д., в показанията си също е категоричен, че е видял именно подсъдимия, на 4-5м. пред себе си, да държи седалка и да я хвърля към постр. Г.. Наблюдавал е през цялото време как седалката удря пострадалия по лицето, а подсъдимия се нахвърля и хваща последния за униформата като е отправял и обидни реплики. Видял е как свид. Г. е повалил на земята подс. М., а сам той се е притекъл на помощ при задържането му и поставянето на белезници. След това заедно със свид. Г. го извел извън стадиона.

Свид. Мл.М. заявява, че се е намирал на терена, зад огражденията, имал е пряк поглед как е бил организиран кордона, наблюдавал е развоя на сблъсъка и как феновете са започнали да хвърлят предмети към кордона. Видял е подсъдимия да държи и хвърля „доста голямо парче от седалка”, проследил я в поглед и видял как тя ударила свид. Г. по главата. Видял как „същото това момче-подсъдимия” се засилил към кордона и хванал свид. Г. за дрехите, който от своя страна го издърпал зад кордона и го повалил на земята. Видял как свид. Г. и Д. извели същото това лице.

Свид. Ив.И. заявява, че чул свид. Г., който бил на метър-метър и половина от него, да вика на някого „остави стола, не хвърляй”. Проследявайки с поглед видял подсъдимия в момента на хвърляне на седалката, която полетяла към свид. Г. и го ударила в лицето. След това видял същото това лице вече задържано от свид. Г. и Д.

Свид. Б.Д. заявява, че по време на инцидента се е намирал в най-високата част на сектора. Видял как мъж изкъртил седалка и я хвърлил към полицаите от кордона. Седалката ударила по лицето свид. Г.. След това видял как свид. Г. хванал същото това лице /подсъдимия М./, след което му били поставели белезници. Категоричен е, че задържаното лице и това хвърлило седалката е едно и също.

При преценката на показанията на тази група свидетели е видно, че те са последователни, непротиворечиви. Никой от тях не е познавал подсъдимия преди инцидента, нямат никакво касателство спрямо него, нито причина да бъдат необективни. Всички те са се намирали в непосредствена близост или на място с пряка видимост към случващото се. Възприели са последователно всички действия на подсъдимия или непосредствено са участвали в неговото задържане. Тези свидетели описват една и съща фактическа обстановка и това е логично поради факта, че са се намирали в непосредствена близост един до друг, възприятията им, както визуални така и слухови, са идентични.

Защитата на подс. М. възразява, че той не е имал възможност да хвърли седалка, тъй като в сектора на агитката нямало седалки. Че в част от сектора няма седалки е видно и на видеозаписа, но не следва да се забравя, че феновете на гостуващия отбор са тръгнали към другите сектори и по-точно към сектора на привържениците на домакините, а там седалки има от първия до последния ред. Така седалка може да бъде откъртена от всеки от редовете, дори и от тези запалянковци, движещи се по пътеката пред седалките от първия ред. Сблъсъка между агитката на гостите и кордона на полицаите не е станал в частта от сектора без седалки и това е установено по безспорен начин.

Защитата счита, че не са изпълнени указанията дадени в отменителното решение на ВКС. Това твърдение е неоснователно, тъй като при повторното разглеждане на делото от първата инстанция са събрани всички възможни и относими доказателства. Разпитан е бил брата на подсъдимия, като съответно са ценени неговите показания в контекста на останалите събрани доказателства, установено е, че няма съхранени други записи на футболната среща, освен намиращите се в делото, събрани са данни относно фирмата частен охранител на мероприятието. В контекста на изминалия период от време съдът е направил необходимото за попълване на делото с наличните доказателства. Тези доказателства с нищо не компрометират извода за виновното поведение на подс. М..

В този смисъл некоректно е зададен и въпроса в направеното доказателствено искане от защитата на подсъдимия в жалбата му – нова съдебно-видеотехническа експертиза да отговори дали подзащитният му може да бъде автор на инкриминираното деяние и може ли да бъде категорично изключен като такъв. Дали е автор на деянието или не решава съдът, а не експертизата, а дали може да бъде изключен категорично, то това няма как да стане при положение, че няма спор, че подсъдимия се е намирал на стадиона, участвал е в агитката на отбора гост, тази именно агитка е тръгнала да се саморазправя с привържениците на другия отбор, тя е предизвикала сблъсъка, а подсъдимия се е намирал и според него самия в центъра на този сблъсък – „мачкан като в менгеме”. По отношение на видеозаписа вече беше отбелязано, че освен кадри в общ план от отделни части от стадиона, общ план на агитките друго не може да бъде установено. Вижда се мястото, където е бил образуван полицейския кордон, настъпващите запалянковци, тяхното отблъскване, както и задържане и извеждане на две лица. Всички тези кадри са заснимани от далечно разстояние, в общ план и с ниска резолюция /качество/. Кадрите от видеозаписа, показващи общата картина на стадиона и случващото се там, съпоставени с детайли от показанията на разпитаните свидетели, цитирани по-горе, още веднъж дават основание на съда да кредитира именно показанията на групата свидетели – полицаи и да не кредитира показанията на свидетелите – приятели на подсъдимия и тези на брат му.

Предвид изложеното до тук и всички събрани доказателства следва да се направи категоричния извод, че  подсъдимият М. е бил този, който е причинил средната телесна повреда на полицейския служител Г. и това е установено по безспорен и категоричен начин.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия е неоснователна.

По отношение размера на наложеното наказание – същото е определено при приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК – наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива. Съдът е приел, че се касае до инцидентна проява от страна на подсъдимия и че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало необосновано тежко. Следва да се прибави и изминалият период от време от инцидента и липсата на друго противоправно поведение от страна на подсъдимия и след него. Това отново навежда на извод за инцидентност на проявата и ниска степен на обществена опасност на дееца. Правилно съдът е преценил, че изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено, като определения по-продължителен период ще има и превантивна роля занапред.

По отношение на уважената част от предявения граждански иск, те е определена по справедливост при установена причинно-следствена връзка между деянието и причинения резултат. Налице е трайно увреждане на здравето на пострадалия в резултат на полученото счупване на носните кости и последвалите усложнения. Отстраняването на получената деформация би могло да стане единствено по оперативен път, придружено с допълнителни страдания за пострадалия.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 31.10.2013г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №817/2013г.по отношение на подсъдимия М.Г.М. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.