Р Е Ш Е Н И Е

                   № 263

07.12.2016  Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Я. Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

 

секретар С.Д.

прокурора М. Гамозова

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №354 по описа за 2016 год.

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненски окръжен прокурор, жалба от адв. Бр.Б. и адв.Т. като защитници на подс. Я.Н.Я., жалба от адв. К.Б., като защитник на подс. Г.Д.Г., жалба на адв. Д.С., като защитник на подс.Д.И.Н., против присъдата на Варненския окръжен съд от 25.03.2015г с която Подс. Я.Я. е признат за виновен по обвиненията му по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, 6 и 7 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК и по чл.256 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 и чл.23 НК и му е наложено едно общо наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от пет години, както и лишаване от право да извършва търговска дейност за срок от три години; подсъдимите Г.Д.Г. и Д.И.Н. са признати за виновни по обвинението им по чл.311 ал.1 вр.чл.20 ал.1 НК и им е наложено наказание от по една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с тригодишен изпитателен срок; подсъдимите Г.Л.Т.,В.С.К., Н. Я. Д., К.А.А., Д.А.Я. и Н.С.Р. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението им по чл.282 ал.3 вр.ал.2 и 1 вр.чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК.

В протеста се излагат съображения, че присъдата е неправилна и необоснована в оправдателната си част. Излагат се съображения, че деянието по чл.282 е осъществено от обективна и субективна страна, като се предлага, в тази част присъдата да бъде отменена и подсъдимите Т., К., Д., А., Я. и Р. бъдат признати за виновни по така възведеното им обвинение и им се наложат наказания, така както е поискано пред първата инстанция. Излагат се и подробни съображения в допълнението към протеста.

В жалбата на подс. Я. се твърдят неправилност при интерпретиране на доказателствата, нарушение на процесуалните правила и необоснованост.Предлага се присъдата да бъде отменена в тази й част и подс. Я. бъде оправдан по възведеното обвинение. Подробни аргументи се излагат в допълнителните съображения към жалбата. Там се прави и допълнително искане делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане.

В жалбите на подсъдимите Г. и Н. се излагат съображения за неправилност и необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Предлага се същата в тази й част да бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава. Излагат се и подробни допълнителни съображения в допълнения към същите.

Представителят на апелативната прокуратура, в с.з.поддържа протеста по отношение на оправданите подсъдими и изразява становище за неоснователност на жалбите на осъдените и предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна в осъдителната й част, а в оправдателната си част – да бъде отменена и бъде постановена осъдителна присъда и по отношение на оправданите подсъдими.

Защитата на оправданите подсъдими изразява становище за неоснователност на протеста и предлага присъдата в тази й част да бъде потвърдена.

Протестът и жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.03.16г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Я.Н.Я. за виновен в това, че 1.за периода  14.08.2006 г.- 14.02.2008 г., включително в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, лично и в качеството му на представляващ  „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД, с БУЛСТАТ 148039640 и чрез посредственото извършителство на П.А. М., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери  – ДДС, в размер на 1 119 853,10 лв. (един милион, сто и деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и три лева и 10 ст.), приспадайки неследващ се данъчен кредит в посочения общ размер, като: потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП Варна справки декларации по ЗДДС  и използвал, при представяне на информация пред органите по приходите, неистински документи – договори за парични заеми и наем като на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода; 2. за това, че за периода от 06.10.2006 г. до 21.02.2007 г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ с пълномощно „ЕВРОКОМЕРС 01” ЕООД с БУЛСТАТ 148039640 и чрез използването на документи с невярно съдържание и неистински документи получил от държавният бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на обща стойност 639 103,76 лв. (шестстотин тридесет и девет хиляди сто и три лева и 76 ст.), като средствата са възстановени с АПВ /Акт за прихващане и възстановяване/ № 10613/02.10.2006 г., с който е възстановено ДДС в размер на 49 251,45 лв., АПВ № 14692 /24.10.2006 г., с който е възстановено ДДС в размер на 108 829,40 лв., АПВ № 18151/01.12.2006 г., с който е възстановено ДДС в размер на 169 727,41 лв., АПВ № 19654/29.12.2006 г., с който е възстановено ДДС в размер на 124 583,46 лв. и АПВ № 2655/15.02.2007 г., с който е възстановено ДДС в размер на 186 712,04 лв., като на основание чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, както лишаване от право да извършва търговска дейност за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия Я. най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъединил е към това най-тежко наказание и наказанието лишаване от право да извършва търговска дейност за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Признал е подсъдимите Г.Д.Г. и Д.И.Н. за виновни в това, че на 01.02.2007 г., в гр. Варна, в качеството си на длъжностни лица, инспектори по приходите в Отдел „Оперативни проверки” при ТД на НАП Варна, в съучастие като съизвършители, в кръга на службата си, съставили официални документи – протокол за извършена проверка № 0101988/01.02.2007 г. и сравнителна ведомост за резултатите от инвентаризацията на „Еврокомерс 01” ЕООД Варна от същата дата, в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства във връзка с издаването на РА /Ревизионен акт/ № 03001917/29.06.2007 г., като на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им е наложил наказание от по една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда е признал подсъдимите Г.Л.Т., В.С.К., Н. Я. Д., К.А.А., Д.А.Я. и Н.С.Р. за невиновни в това, за различни периоди от 25.09.2006г. до 29.06.2007г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в различно съучастие, като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица – старши инспектори по приходите в ТД на НАП - Варна, в хода на извършена проверки и ревизии умишлено да не са изпълнили и да са нарушили служебните си задължения по чл. 37, ал. 1 от ДОПК, чл. 37, ал. 3 от ДОПК, чл. 51 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч, чл. 56, ал. 1 от ДОПК и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, както и да са извършили други нарушения на нормативни актове,  като деянието да е извършено с цел да набавят на Я.Я. в качеството му на представляващ „ЕВРОКОМЕРС 01” ЕООД с БУЛСТАТ 148039640, имотна облага като от деянието умишлено да са настъпили значителни вредни последици и да представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по възведеното обвинение по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Осъдил е подсъдимите Я., Г. и Н. да заплатят съответно направените по делото разноски. Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

По отношение на подс. Я.Я.:

През  периода 14.08.2006год - 14.02.2008година подс. Я. представлявал търговското дружество „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД с БУЛСТАТ 148039640. Управител на същото бил свидетелят П.М., но фактически цялата дейност на дружеството се ръководела и осъществявала от пълномощника само и изцяло от подс. Я.. Представителната му власт била обективирана от безсрочно пълномощно от дата 18.07.2006 г., нотариално заверено от нотариус Веселин П. (т.4 л.7-9) и отговор /т.3 л.370 и л.371 от НОХД на нотариус В П. /.

Свид. М. се познавал добре с лицето Б. М. /известен във Варненския ъндърграунд и починал през 2014г./. Последният, заедно с подс. Я. предложили на свид. М. да участва в „бизнеса” на М. като регистрира на свое име фирма.  Създаването на търговското дружество било необходимо за да се афишира  преди  влизането на РБългария  в ЕС, като такова с история, което вече да има големи обороти и надеждно име с оглед бъдещо усвояване на европейски фондове.

М. предоставил средства за уставния капитал, който след регистрацията трябвало да бъде изтеглен, а свид. М. трябвало само да упълномощи подс. Я. да представлява дружеството което му давало възможност да  извършва от името на управителя всички действия свързани с управлението и представителството на търговското дружество пред държавни органи и институции, физически и юридически лица ,  банки и др.

Освен като пълномощник, на 24.07.2006 г. подс. Я. бил представен от свид. М., пред органите по приходите и като лице, водещо счетоводната отчетност на дружеството (т.20 л.275). Там са посочени адреса и телефоните на подс. Я. и адреса на офиса му, за връзка с органите по приходите.  На подс.Я.Я. е бил връчен и ревизионен акт  03001917 от 29.06.2007г. от подс.Н.Д. и Г.Т. /том 20 л.102 ДП/. На подс. Я.  е бил връчен и друг последващ Ревизионен акт - 800100/ 25.03.2008г.  за периода 01.02.2007год. – до 31.10.2007година от други органи по приходите /том.20л.244 от ДП/ и РД- т.20л.254.

На 11.07.2006 г. в ЦКБ Клон Варна свид.М. открил разплащателна банкова сметка *** *** (т.4 л.17-18). като според показанията му, дадени в с.з., ръководна роля в тези действия имал подсъдимия  Я., като свидетеля  само подписвал, където е необходимо съответните документи. Така, под диктовката и под надзора на подс. Янков, свидетелят М. действал и при регистрирането на фирмата и при разкриване на разплащателната сметка на дружеството.

 Всички тези обстоятелства категорично сочат че свид. М. не е проявявал собствена воля при така описаното „организиране на бизнеса си” и е представлявал т.нар.„бушон”. Посоченият извод следва и  от  факта, че през следващата 2007година свидетелят категорично отказал пред подс. Я. да подписва справките декларации по чл. 100 от ЗДДС, но въпреки това дейността на дружеството продължавала.

 Видно от разпечатката на движението по разплащателната сметка, както и от заключението на счетоводната експертиза (т.4 л.26 и т.2 л.144) сумата от уставния капитал на дружеството постъпила и е била изтеглена от сметката на 11.07.2006 г. от свидетеля М., което и  потвърждава показанията му, че уставният капитал не му е принадлежал и е трябвало да бъде върнат след „показването” му пред съда за нуждите на регистрацията. Веднага след упълномощаването на подс. Я. – 18.07.2006г. той получил юридически и правото да се разпорежда с наличностите по разплащателната сметка на дружеството на М., видно от приложения по делото спесимен (т.4 л.6а от ДП ). В същия ден подс. Я. упражнил това свое право и изтеглил на каса сумата от 26 100 лв., постъпила ден по-рано по сметката на дружеството от „КЛУБ” ООД, представлявано от Б. М., с основание „авансово плащане по договор 002/03.07.2006 г. Договорът е сключен с все още несъществуващ правен субект – тъй като „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД е учредено едва на 07.07.2006 г. Договорът (т.20, л.57-58) е с предмет мебелировка и кухненско оборудване, като към датата на „сключването” му нито фирмата на свидетеля М. е била налична, нито той е бил във възможност да достави такова оборудване.

За наличието на особени отношения между подс. Я. и Б.М. свидетелстват множество писмени документи, намиращи се в ДП/ П.2 том 6 и 8/, от които се установяват множество закупени  от подс.Я. имоти като пълномощник на Б.М./. Според показанията на свид. М. всички документи на търговското дружество „Еврокомерс 01” се намирали в офисите на валутните бюра на М., като само седалището на фирмата било регистрирано на домашния му адрес, в гр.Варна кв.”Трошево”- апартамент, фактическа собственост на майка му, но посочен в документите по регистрация на името на лицето И.. Свид. М. заявява в показанията си, че по никакъв начин не е бил свързан със счетоводните документи, както и с отчитаните по фактурите обороти на фирмата, и отразяваните в тях сделки – преимуществено покупки от доставчици. На 14-то число от месеца бил викан от подс. Я. за да подписва създадените първични документи и справките-декларации към тях, които следвало да се представят пред ТД на НАП по чл. 100 от ЗДДС. Пак според свидетеля у подс.Я. се е намирал и печата на фирмата. След възстановяване на отразения ДДС подс.Я. изтеглял парите от ДДС-сметката от съответната банка, видно от движението на сметката по банковите извлечения. За целия инкриминиран период търговското дружество не разполагало с регистриран касов апарат, не извършвало продажби, а предимно  покупки. Видно от вида и обема на закупуваните стоки за тях били необходими складове, техника, работници, транспортни средства и охрана, каквито изобщо липсвали- респ. първични документи за това.   

Схемата на действие във фирмата, съгласно която постъпвали  обороти от стоки с платен ДДС, който във вид на данъчен кредит  се теглел на каса от Я. и се връщал от подс.Я. при М., хармонира много точно с описаните по-горе от свидетеля М. истински отношения между тримата. Така, в резултат на натрупване на фиктивни обороти се заявявал данъчен кредит, който или се приспадал или се възстановявал, след действията  на органите по приходите, като сумите постъпващи по ДДС сметка и по разплащателната сметка приоритетно са теглени на каса от подс. Я., а по изключение и от свидетеля М., като отново били предавани на подс.Я. .

От всичко казано до тук става ясно, че свид.М. бил формален  собственик, като  реално действията на  търговското дружество  се ръководели и извършвали от подс. Я.. В няколко случаи,  свидетелят М. поставял подписа си под документи, свързани с работата на дружеството, без знание за действителни доставки /покупки/ и обороти на същото,  финансовата изгода от това била неизменно за подс. Я. /факти посочени по- горе, намиращи се и в том.20 от ДП/.

Защитата на подс. Я. възразява срещу процесуалното качество на свид.М., изтъквайки, че и той е подписвал първични документи и справки-декларации, въз основа на които е теглен ДК и че би следвало да отговаря поне за създаване на документи с невярно съдържание. Това възражение е напълно несъстоятелно, тъй като единствено Прокуратурата взема решение срещу кого и за какво да повдигне обвинение.

По конкретните обвинения:

Регистрираната на 07.07.2006 г. фирма „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД към 31.07.2006 г. била с наличност по сметката си в размер на 43.76 лв. На  същата дата дружеството било регистрирано по ЗДДС.

За това е било необходимо да се декларират значителни обороти, а в случая продажби на обща стойност 65367,40 лв. и покупки от „Мебелтрейд” ООД и „Омега България” ООД. Сделката с „Мебелтрейд” ООД била, според показанията на свидетеля М., за преоборудване на хотел „Еделвайс”-притежание на Б.М. . Стойността й е съпоставима с тази по вече коментирания договор от 03.07.2006 г. с „КЛУБ” ООД с адрес х-л „Еделвайс” Златни пясъци, представляван от Б. М.. Очевидно се касае до идентичен предмет. Изводът за нереалност на сделката следва от факта, че нито една от последващите сделки на дружеството на М. няма за предмет мебели.  Счетоводната експертиза е  коментирала тази покупка на дружеството през призмата на РА № 0304331/11.12.2006 г., като поради липса на  насрещна проверка в счетоводството на продавача, вещите лица от съдебно счетоводната експертиза приемат, че сделката не е реална. Това заключение правилно е прието от съда, като се подкрепя от описаното вече несъответствие в договорите, както и от липсата на договори за транспортни услуги или каквито и да било данни за такива  по повод на тази сделка /таблица 4 от закл.на ССчЕ от ДП поддържано и в с.з. Според договора с „КЛУБ” ООД транспортът на стоката е бил за сметка на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД. По делото обаче липсват каквито и да е документи в тази насока. Отделно от това  фирмата, представлявана от подс. Я. към дата 31.07.2006 г. има налични 43,76 лв. в разплащателната си сметка. Уставният капитал е бил изтеглен на каса, както и „авансът”, изплатен от фирмата на М.. Липсват средства, които са  послужили за плащане на „Мебелтрейд. По делото съдържат достатъчно обективни доказателства /по нохд № 748/2013г. на ВОС-/ мотивите/, вл. в сила с Р. № 452 от 02.02.2016г. на ВКС по Н.Д. №1320/2015год.І НО/, че подс. Я. е извършвал дейност  и с дружеството „Еврокомерс 01” и собствената му дейност е била свързана с търговия със зърно, ориз захар и цигари, каквато е била и дейността на това дружество. Според приложената по делото счетоводна документация на дружеството, коментирана от ССчЕ, свид. М. е предоставил значителни суми на дружеството си, които само за м. юли 2006 г. са в размер на 1 628 600 лв. С оглед показанията му, това не е истина, тъй като същия никога не е разполагал с подобни средства. Поради това и съдът правилно е приел, че сделката с „Мебелтрейд” ООД не е реална  и за нея не следва да се приспада данъчен кредит.

Подс. Я. осчетоводил сделката и я декларирал на 14.08.2006 г. пред органите на данъчната администрация с подадена от него самия СД по ЗДДС № 0300-0844480/14.08.2006 г., видно от заключението на графологическата експертиза (т.2 л.192). В резултат на това е бил  приспаднат неследващ се данъчен кредит на стойност 6539,00 лв.

На 14.09.2006 г. подс. Я. декларирал пред органите по приходите, чрез подписана от свидетеля М. СД по ЗДДС № 0300-0852172/14.09.2006 г., покупки на стоки от доставчик „Айва” ЕООД. За създаване на декларацията подс.Я. потърсил свид.М., срещнали се пред сградата на приходната агенция, като подс.Я.  носел всички документи, а свидетелят само подписал, където му било посочено от Я. и физически предал документацията на съответния служител.

По отношение на тези доставки, в съдебното производство са разпитани като свидетели собствениците на фирмата доставчик  – И.С. и К. Ч./ управител на дружеството-продавач тогава/. Заявили са, че не помнят да са осъществявали сделки с „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД въпреки значителната стойност на същите – в коментирания и в последващи данъчни периоди. В съдебно заседание обясняват, че доставките са били фактурирани, сделките са действителни и потвърждават, че транспортът по тях е бил за сметка на купувача тъй като, ако се извършва с техен транспорт се отразява и в цената. Обясняват, че при тях е платено ДДС, че тогава са разполагали и с нает склад и по изключение с техни микробуси са извозвали стоката за купувача, но за сделките с „Еврокомерс 01 „ЕООД не са използвали свой транспорт. Формалното наличие на договори за транспорт на стоката за „Еврокомерс 01”-ЕООД обаче се е опровергава  от показанията на свидетелката Д.Г., собственик на съответната транспортна фирма и на посочения в документите на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД” т.а. „Волво”, която и в ДП и в съдебното следствие, категорично е отрекла да е осъществявала транспортна услуга за подс. Я., за свидетеля М., или за търговското дружество , или за фирма „Айва” като доставчик. Отрекла да е имала и служител на име Д.Д.Д., както е бил идентифициран водачът на товарния автомобил, както и да е отдавала колата под наем. Липсата на доказателства за осъществен транспорт, място на съхранение на стоката, техника за разтоварване, нает персонал за това или разходи по съхранение правилно е прието, че сочи на липса на реални сделки  на тази и другите подобни сделки с фирма „Айва”. ДДС по  декларираните  сделки с „Айва” за този данъчен период, м. август 2006 г., е в размер на 103512,55 лв., като част от него - 54261,10 лв е била приспадната като данъчен кредит, а останалите 49251,45 лв. били възстановени на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД” на дата 06.10.2006 г., видно от извлечението по банковата сметка и от заключението на счетоводната експертиза (т.4 л.28-29 и т.2 л.145), като сумата е била изтеглена от подс. Я..

На 11.10.2006 г. подс. Я. декларирал пред органите по приходите, чрез подписана от свидетеля М. СД по ЗДДС № 0300-0854863/11.10.2006 г., покупки на цигари от „Айва” ЕООД, фактурирани през м.август, а данъчният кредит е ползван през м.септември 2006 г. ДДС за тях е било в размер на 108829,40 лв. Изводът за нереалността на описаните сделки е идентична с тази от предходния данъчен период. Не е установено нито  транспортирането на значителното количество цигари, на обща стойност 652976,40 лв., от складовете на „Айва” ЕООД към купувача „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД”, нито  мястото на съхранението им, как са били разтоварени и кога са реализирани до крайния получател и с какви. Фирмата не е разполагала с дълготрайни активи, не е наемала автомобили за транспорт, не е имала собствен такъв, нито работници за посочената дейност. След възстановяването на ДДС, сумата от 84150 лв., били изтеглени на каса от подс. Я. (т.2 л.145 и т.4 л.29). Останалите средства от възстановения данъчен кредит послужили за захранване на ДДС сметката на дружеството.

На 14.11.2006 г. подс. Я. декларирал пред органите по приходите, чрез подписа на от свидетеля М. СД по ЗДДС № 0300-0868484/14.11.2006 г., с включени сделки- покупки на цигари от „Айва” ЕООД, на неопределени стоки от „Мистрал Варна” ЕООД, на неопределени стоки от „Мистрал 2002” ЕООД и от „ЕСО Комерс” ЕООД. Цигарите били фактурирани през септември и октомври, но данъчният кредит за тях бил ползван през октомври 2006 г. Както и по предходните сделки не е установено транспортирането на значителното количество цигари, на обща стойност 360205,89 лв., от складовете на „Айва” ЕООД към купувача „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД”, което е и доказателство за фиктивността на сделките.

      В АПВ № 18151/11.12.2006 г., изготвен от подс. Г.Т. и В.К. (т. 15) е посочено, че за сделката с „ЕСО Комерс” е налице писмена декларация, че превозът на стоките е с транспорт на клиента (т.15 л.121). Фактурираната стока, използвана за данъчен кредит в този период е 458715 кг захар. По делото е приложен договор за транспорт между „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД” и свидетеля Р.В.М. за транспорт на захар от склад на „ЕСО комерс” до склад на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД. Свидетелят М. в /с.з. т.1 л.188/ е  отрекъл да е сключвал такъв договор и да е изпълнявал такава услуга и да е управлявал т.а.”Волво”. Същият работи като корпусник в КРЗ и не притежава правоспособност за извършване на транспортна дейност. Разпитана е и собственичката на посочения в договора товарен автомобил, свидетелката Д.Г./П 2 л.85 от с.з/, която отрекла да е транспортирала подобна стока, да е имала договорни отношения, с която и да е от двете фирми и да е имала работници  Р. М. и Д. Д.. Отделно от това е посочила, че фирма „Транс-87 ООД разполага само със зърновози, които не са отдавани под наем, както и че с „Еврокомерс 01” не са имали отношения ,тъй като са работили с постоянни клиенти.  Поради това и правилно съдът е приел констатациите на ССчЕ от ДП, че сделките с „ЕСОкомерс”, декларирани в този и следващия данъчен период  са нереални фиктивни, респективно данъчният кредит по тях е неследващ се.

По делото са декларирани  сделки с търговци със сходни фирми – „Мистрал Варна” ЕООД и „Мистрал 2002” ЕООД – хранителни, пакетирани, сладкарски изделия, дъвки, шоколади, близалки и др.п. Плащанията към „Мистрал Варна” ЕООД, според показанията на свидетелката Керчева, /включени по реда на чл.281ал.5вр. с ал.7 от НПК /П2 с.з. л.130 и тези в т.2 л.18 ДП /   счетоводител на това дружество, са станали в брой – общо 28 685,35 лв. От движението по посочената  банкова сметка ***, в нея няма такива наличности, нито такива преводи.

За обосноваване касова наличност на тези и други необходими суми пред органите по приходите били представени средства от собственика, свидетеля М., в общ размер 930 000 лв., както и договори за заем със свидетелите П.З., С.М. и Р. С./ осъден по друго дело както е очертано по – горе/, както и с лицето Г.М.. Прави впечатление, че „заетите” суми са значителни по размер съответно 680 000 лв., 680 000 лв., 250 000 лв. и 250 000 лв. Всички „заеми” са безлихвени, като за два от тях дори не са представени писмени документи за приемане на сумата от страна на свидетеля М..

Във връзка с тях „заемодателите”  -   свид. П.З. /л.231т.1 от с.з. /, заявява, че не е давал пари в заем, че такава сума не е виждал дори в банка, че не е чувал за фирма Еврокомерс и не познава свид.П.М., категорично сочи, че не е подписвал каквито и да било договори за заем за 680 хиляди лева и за 580 хиляди лева.   Свид.Ст.М. /п.2 л.91/ посочва, че на никого не е давал заем и не е притежавал такива суми, както и че по някакъв повод е давал копие от личната си карта на свид.П.М., като посочва, че  в том 29 от ДП л.90-113 нито един от подписите под договорите за заем не е негов . Свид.Р. С. /л.92 П.2 от с.з. /заявява, че познава свид. М., но на никого не е давал пари в заем, че за пръв път вижда тези договори, че на трите договора за паричен заем в /т.21л.71и сл. от ДП /подписа прилича на неговия, но е категоричен, че не е негов. По отношение на договор за заем с Г.М., показания е дала свид.Виолета А.а – негова майка, която в / П.1 л.234 с.з./ е заявила, че е разговаряла със сина си, който от дълго време живее в Англия и същият е потвърдил, че никога не е давал заем от 200 000 лева. През 2006год. е бил шофьор на такси и си е загубил личната карта, както и че подписа върху договора не е негов и че същия никога не е имал такива пари.

        От изслушаната и приета от съда съдебно-графологична експертиза, в.л. А.  е установено, че първични документи –фактури за извършени сделки през 2006 г./подробно описани в мотивите/ с  подписи, на “Получател: П.А. М.”, предадени доброволно от свид.К.Ч.  са подписани от най- вероятно подс.Я., като  са  установени  съвпадения в почерка на лицето Я.Н. Янков в общите графически признаци на подписите /обработеност, строеж, форма и посока на движение, разтегнатост, свързаност, размер, наклон/, а така също и в начина на изписване на средната и парафна части на подписите. Отразени са и редица други частични съвпадения.

В този смисъл съдът е направил правилния извод, че такива суми не са постъпвали в дружеството и съставените договори за заем представляват неистински документи необходими за установяване на налични средства в резултат на декларираните от дружеството нулеви продажби през данъчните периоди септември, октомври и ноември 2006 г. Имайки предвид установените източници на ДДС, а те са три при действието на ДДС Сметка – до 01.01.2007г.: от клиенти, от ефективно възстановяване на ДДС правилно е прието, че  дружеството не е имало   финансови средства за разплащане , което е наложило да се създадат неистински документи като доказателство за  осчетоводените и декларирани пред органа по приходите покупки на дружеството, наред с обсъдената и установена  вече липса на транспорт за изпълнение на същите, липса на  складова наличност, липса на договори за наем на ДМА и работници и техника.

Очевидно е, че при декларирана за закупена такава разнородна стока /подробно посочена във фактурите за покупки през първите месеци на създаване на дружеството, предмет и на АПВ и Ревизионните актове  и на двете съдебно –счетоводни експертизи- /таблица 2 от първата Съдебно счетоводна експертиза  /, за същите са били необходими и специфичен транспорт и горива и /или наемни превозни средства, а най- вече складове за съхранение, техника и работници, каквито дружеството няма. Следва да се има предвид и обстоятелството, че за повечето от декларираните като закупени стоки е предвиден срок на годност и специфични изисквания за съхранение.

При тези обстоятелства и при представените пред тях справка декларация и първични документи за извършените сделки,., издаден от подс.Г.Т. и подс.В.К., на 19.12.2006 г. данъчните органи възстановили по разплащателната сметка на „Еврокомерс -01”ЕООД сумата от 169 727,41лв.

 Видно от заключението на  съдебно-счетоводна експертиза, възстановената с АПВ № 18151/11.12.2006 г сума. 169727,41 лв., представляваща декларираният ДДС за м. октомври (т.4 л.31 и т.2 л. 146 и 150). е преведена към ДДС сметка на 19.12.2006 г и е използвана за разплащане на задължения към доставчици чрез ДДС сметка /видно от съд. Счетоводната експертиза –движение по банковата сметка  стр.6 таблица 4/ .

На 13.12.2006 г. подс. Я. декларирал пред органите по приходите, чрез подписана от свидетеля М. СД по ЗДДС № 0300-0873419/13.12.06 г., покупки на стоки и цигари от „Айва” ЕООД и на стоки от „ЕСОКомерс” ЕООД. Съображенията за нереалността на доставките са идентични с посочените по-горе.

Липсата на оборотни средства в резултат на нулевите декларации относно продажбите наложила представянето пред органите по приходите на нови договори за заем, отново със свидетелите П.З., Р. С., С.М. и с Г.М.. Сумите по тези, отново безлихвени заеми били съответно 570 000 лв., 255 000 лв., 311 000 лв. и 570 000 лв. Разпитани в качеството на свидетели, тези лица категорично отрекли първо да са притежавали такива средства, второ да са ги заемали на инкриминираното дружество. Самият П.М. отново „превел” на дружеството си суми в размер на 255 000 лв. и 311 000 лв., без реално да има такива финансови възможности. Освен това, видно от заключението на счетоводната експертиза, по делото не са налични счетоводни документи, удостоверяващи получаването на подобни средства.

При тези декларирани  сделки и финансови наличности, ДДС в размер на 124 583,46 лв. бил възстановен на дружеството с АПВ № 19654/29.12.2006 г., издаден от подсъдимите  Г.Т. и Н.Р.  дата 08.01.2007 г. На 23.01.2007 г. тези пари, както и част от предходно възстановените, в общ размер 148070 лв., били изтеглени на каса от подс. Я. (т.2 л.144 и т.4 л.33).

В посочените периоди други постъпления по сметката на дружеството, освен възстановените суми по ДК /данъчен кредит / за предходните периоди липсват.

На 09.01.2007 г. подс. Я. декларирал пред органите по приходите, чрез подписана от свидетеля М. СД по ЗДДС № 0300-0877730/09.01.2007 г., покупки на стоки и цигари от „Айва” ЕООД, „Си джи къмпани” ООД, „Вяра 2001” ООД и ЕТ „С.Д.”. Въпреки твърдяната от свидетелите Ч. и С. реалност на сделката и за тази доставка  е валидна констатацията за липса на доказателства за транспорт, установена и за другите сделки от по ранни периоди.

Доставчикът -„Си джи къмпани” ООД-Сливен, представлявано от М.Р., търгувало със захар. Осчетоводена е фактура за 96 хил. лева  от 01.12.2006година. Сделката е призната за нереална от счетоводната експертиза по няколко съображения. Разпитан в качеството на свидетел в ДП, представителя на дружеството – продавач, М. Р. предположил, че реално е осъществил тези сделки, макар да не му било познато името на П.М.. Потвърдил обаче, че транспортирането на стоките било осъществено от фирмата купувач. Липсват каквито и да било доказателства за транспортни услуги за сметка на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД. Още в  рамките на досъдебното производство безспорно е установена неистинността  и на друг договор за такава услуга – с водач на товарния автомобил И. Д. А.. Установено е, чрез справка за задграничните пътувания на лицето, че по време на „транспортирането” на стоката той е бил извън страната/том 1 от ДП/ за времето от 05.01.2005година до 23.02.2007година .Следователно в периода 08.2006година-12.2006година същия не е имал възможност да сключи договор и да осъществи транспорт по посочения маршрут като шофьор на превозното средство.

По делото е приложен разпит на свидетел М. Н. М., собственик и управител на „Континентал М” ЕООД, което дружество, според регистрите на КАТ, е собственик на товарен автомобил „Мерцедес” – 40 тона, с рег. №В 9375КК. Същият е заявил, че не познава лицето П.А. или „Еврокомерс 01” и не помни дали е сключвал договори с последното дружество и не е извършвал транспорт на захар с това дружество и с „Есокомерс 01 „ООД, както и не е отдавал под наем превозното средство на лице с име И. А. . По ДП не са приложени договори евентуално за отдаване под наем на посоченото транспортно средство от страна на „Континентал М” ЕООД.

 Първоинстанционният съд е изложил съображения защо кредитира именно тези показания на свидетеля. Тези показания от т.2 л.37 и 38от ДП  кореспондират с другите събрани по делото доказателства и съдебно счетоводната експертиза от ДП , а  така също и на вече установените по делото факти за липса на транспорт и за отсъствие на лицето И. А. от страната. 

ССЕ-1 от ДП поддържана от вещите лица и в с.з. е извършила и  математически изчисления по отношение товароподемността на посоченото превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес” – 40 тона, с рег.№В 9375КК и фактурираното количество захар – 619.38 тона. За да превози това количество превозвача е следвало да извърши над 15 курса по посочения маршрут, т.е. следва да са налице документи за закупено гориво и извършени зареждания на товарния автомобил. Следвало е да има персонал  или технически средства (товароподемни съоръжения), чрез които да бъдат извършени голям обем товаро-разтоварни дейности. От  писмените материали и счетоводни записвания  не се съдържат данни за наличие на така посочената материална, техническа, ресурсна и кадрова обезпеченост при превозвача и получателя за това .

При насрещната проверка, пред ТД на НАП (папка прил.12 ДП), „Есокомерс” ЕООД е представил договори  от 03.12.06, 04.12.06, 06.12.06 за отговорно пазене на захар в чували, съответно за 190 500кг, 293250кг, 331 250кг, сключени между него като доставчик и „Си джи къмпани”, като получател. Срокът и по 3-те е до 31.12.2006г. В договорите не е определено възнаграждение за извършената услуга от „Есо комерс” ЕООД. Няма приложени издадени фактури и платежни документи за посочената в договорите услуга, която определя настъпило данъчно събитие по смисъла на ЗДДС.

 Няма данни за действително извършен транспорт по този договор, както и евентуалното му заплащане (не са представени платежни документи, пътни листи, товарителници и фактури за гориво). Предвид липсата на данни за наличие на материална, ресурсна и кадрова обезпеченост в предприятието на „Еврокомерс 01” няма доказателства за реално извършени доставки от страна на този доставчик, както и от страна на превозвача ,така и от страна Еврокомерс 01. Наред с това, експертизата е установила, че счетоводното описване на тези фиктивни сделки е довело до „надплащане” от страна на инкриминираното дружество на сума от 126000 лв., за което няма никакви последици – претенции или връщане.

Според документирането на сделките с доставчик „Вяра 2001” с управител свид.В.З. /том 1л.187 в с.з. /, Еврокомерс 01 ЕООД  закупило от този доставчик  ориз и захар в пакети по 1 кг. на обща стойност 41786,59 лв / л.14 от СчЕ-1от ДП /. Установено е било, че тези сделки са осчетоводени в книгите на продавача, като е посочено, че транспортът на стоката от Шумен (седалището на „Вяра 2001”) до Варна е задължение на купувача. В дневниците си за покупки Еврокомерс-01 отразил 7 броя фактури –доставки с право на пълен данъчен кредит /л.14 от ССчЕ 1/. Представен е бил договор за транспортна услуга, чиято действителност е  опровергана в рамките на разследването.

 От една страна,  дружеството купувач  не е  представило документи за тази услуга – изплатени възнаграждения или хонорари, пътни листи, разходи за гориво и т.н. От друга страна,  установения  собственик на декларираното транспортно средство – свидетелят Павлин Великов, който в рамките на досъдебното производство и в с.з. /том.1 л.188/категорично отрекъл да е изпълнявал подобни договори, както и да е имал служител на име Исмаил Енвер Юсуф (посочен в коментирания договор като водач на товарния автомобил) или пък да е отдавал под наем на такова лице т.а. „МАН” с рег. № ТХ 7651 РХ.

По отношение на осчетоводената сделка с доставчик ЕТ „С.Д.” на захар от разпита на  свидетеля С.Д. З. / в съдебно заседание след прочитане на показанията на свидетеля и  предявяване на фактурата в том 16 л.54/от ДП е видно, че същият е издал фактурата, както и че извършеното плащане на продадената стока е станало с касов бон през м.12. 2006 година.  Фактурата е отразена в „Еврокомерс 1”ЕООД с право на пълен данъчен кредит в дневника за покупки. И за тази фактура  стои проблемът с транспортирането на стоката, както и мястото на съхранение  коментиран нееднократно в обстоятелствената част .

При наличието на декларираните нулеви продажби през месеците септември, октомври, ноември,  до 26.12.2006 г. за пореден път пред  дружеството  стояла и задачата да докаже пред органите по приходите налични средства, с които да е осъществило декларираните си покупки. Отново  П.М. декларирал внасяне на собствени средства в размер на 550000 лв., 367000 лв. и 357000 лв. Отново били представени неистински договори за безлихвен заем с лицата Й. Й., Ю. Р., Р. С., С.Е., Г.М. и С.М., съответно на стойности 550000 лв., 555000 лв., 363000 лв., 363000 лв., 360000 лв. и 360000 лв. За Й. Й., който живее и работи в САЩ бил разпитан като свидетел баща му, В. Г.. И той и останалите свидетели заявили категорично, че не разполагат с описаните суми и не са ги предоставяли по никакъв повод в заем на свид.М. и на инкриминираното дружество.

  Показанията на свидетеля Вл. Г. били потвърдени по-късно в хода на разследването и от самия свид. Й. Й. – дадени пред съдия , който свидетелствал за невъзможността си да даде описания в договора заем, като същите са приобщени чрез прочитането им съдебното производство /том2л.303 от нохд/,както и /чрез разпознаване на лица в ДП при едно от завръщанията му от САЩ/.

При така декларираните сделки и финансови наличности и в момент на назначена ревизия по ДДС през м.януари 2007година  извършвана от свид.К. и Я.П. , ДДС в размер на 186712,04 лв. бил възстановен на дружеството с АПВ № 2655/15.02.2007 г., издаден от подсъдимите  К.А. и Д.Я. на дата 21.02.2007 г. На 22.02.2007 г. тези пари, в размер 186500 лв., били изтеглени на каса от подс. Я. (т.2 л.146-147 и т.4 л.34).

Това е и последното движение на средства по разплащателната сметка на дружеството, която останала с баланс от 35.13 лв. в края на инкриминирания период, след удържане на съответните месечни такси по поддръжката й за това време.

Останалата част от данъчния кредит за периода декември 2006 г., в размер на 66513 лв. била приспадната от дължимия данък за декларираните от дружеството продажби през месеца.

Според показанията си, подкрепени и от обективни доказателства по делото,  свидетелят М. нееднократно отказвал да участва повече в така описаните действия и да подписва представени от подс. Я. документи за пред органите на  ТД на НАП. Като търсел и  безуспешно среща с Б. М. и се опитвал да получи документите на фирмата си от подс. Я. , за да я закрие.

  Вместо това подс. Я., започнал сам да подава справките декларации и съпътстващите ги документи, необходими да приспадане на неследващ се данъчен кредит през последващите данъчни периоди.

Доказателство за това игнориране на вече неудобния формален управител на дружеството свид. М. от страна на подс.Я. е констатацията на графологическата експертиза, че пълномощните, с които той би трябвало да е овластен от собственика на „ЕВРО КОМЕРС  01” ЕООД да подава СД по ЗДДС не са подписвани от свидетеля (т.2 л. 192-193ДП т.2 от заключението на съдебно графологичната експертиза, изслушана и приета от съда.

  Поради започналата именно ревизия по ДДС подс.Я. предприел действията за прекъсване на връзките към себе си досежно работата на компрометираното търговско дружество, чиито единствени реални средства, постъпленията от възстановения от органите на данъчната администрация ДДС, са били  усвоявани от самия него.

    От назначената и изслушана съдебно графологична експертиза, изготвена от в.л. Великов по оригиналните документи, изслушана и приета и съдебно заседание се установява, че 1. подписите срещу “упълномощител”, “ подпис на наредителя”, “декларатор”, “предал”, “управител” и в графа “подпис и печат” и пр. на предоставените в оригинал документи, подробно описани в л.56 от мотивите. са изпълнени от лицето П.А. М. .

2.Подписите срещу “упълномощител”, “ подпис на наредителя”, “декларатор”, “предал”, “управител” и в графа “подпис и печат” и пр. на предоставените в оригинал документи, подробно описани на л.57 от вотимите са изпълнени от лицето Я.Н.Я.

3.Подписите срещу “упълномощител”, “ подпис на наредителя”, “декларатор”, “предал”, “управител” и в графа “подпис и печат” и пр. на предоставените в оригинал документи, описани на л.58 от мотивите не са  изпълнени от  лицата С. Д.С., П.А. М. и Я.Н.Я..

Съответно  на 15.10.2007 г. подс. Я. подал вече лично пред органите на данъчната администрация СД по ЗДДС № 0300-0985116/15.10.2007 г., видно от заключението на графологическата експертиза (т.2 л.192). В нея той осчетоводил сделка с „Арго 2002” ЕООД на обща стойност 1444000 лв.- без посочен предмет. Във връзка с тази доставка по делото е разпитан в с.з. номиналният собственик на дружеството съдоговорител на подс. Я. – свидетелят Б. /л.435 том.3 с.з./., който отрекъл изобщо да е знаел и  да се е занимавал с бизнеса на „Арго 2002” ЕООД. Обяснил е, че в същото време, през  2006-2007година е бил шофьор  на лицето Б.М. и единственото му задължение е било да го вози често до валутните бюра, където се е срещал както с подс.Я., така и със свид.С. С.. Обяснява, че им е носил пари от София и от Бургас  до Полиграфията, че не е присъствал лично на срещите между тях. Разказва, че въпросната фирма „Арго-2002” и още няколко други такива са се водили на него, но той самия не е знаел нито каква дейност са извършвали, нито е виждал документи за това, нито с него са били обсъждани въпроси за дейността й. Виждал е подс.Я. да носи, документи, пари и печати на Б.М., но пред него не са разисквани бизнес въпроси. Плащано му е било като шофьор на Б.М. по 400 лева заплата, като копие от личната му карта е имало в лицето М., както и че не е подписвал никакви  договори или пълномощни за фирми .

  Правилно  съдът е приел, че  няма причина да не кредитира тези показания на свид.Б., особено след извършената комплексна съдебно – психиатрична експертиза на свидетеля от вещите лица –двама психиатри и психолог. Същите, в заключението си в с.з. и след събиране на всички документи за здравословното състояние на свид. /том1 л.330 и сл. от с.з.  л.404 – 416 тройна КСППсЕ т.3 от с.з.  и л. 425 и сл.  от депозираните отговори на вещите лица в с.з./, категорично поддържат становището си, че въпреки че свид.Б.  в предходните експертизи с оглед състоянието си на „застрашеност” при предходно освидетелстване е дал признаци за психично разстройство, без да е налице заболяване шизофрения, /видно и от начина на лечение с тиоридазин -лекарство за нощно напикаване при деца /, то като към момента на разпита му като свидетел е психично здрав като не може да се потвърди наличието на  заболяване, представляващо разстройство на съзнанието  по смисъла на чл.33 от НК.

 Направените в този смисъл възражения от страна на защитата на подс. Я. са неоснователни.          

 С така декларираната сделка подс. Я. приспаднал ДДС в размер на 240 000 лв. от декларираните си продажби с ДДС 239100 лв., видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза (т.2 л.124 и 127 ДП поддържано от в.л. К. и П. и в с.з.).

На 14.11.2007 г.подс. Я. подал пред органите на данъчната администрация СД по ЗДДС № 0300-0995849/14.11.2007 г., видно от заключението на графологическата експертиза (т.2 л.192 от ДП приета в с.з. от л.434 гърба/). В нея той осчетоводил сделки с „Арго 2002” ЕООД на обща стойност 1 881 000 лв. с посочен предмет на сделката „покупка”. Свид Б.Б. - номиналният собственик на въпросното дружеството, както вече беше посочено, е отрекъл изобщо да се е занимавал с бизнеса на „Арго 2002” ЕООД. Видно от документите в том 31 на делото, от името на собственика на „Арго 2002” ЕООД в отношенията с органите по приходите действал негов друг пълномощник – Тодор Михалев С.. По делото е налице договор за СМР (т.20 л.84-86) на стойност равна на данъчната основа на декларираните сделки за този данъчен период – 1 567 500 лв. Органите по приходите не са намерили на данъчния адрес представител на фирмата контрагент. Няма приложена достоверна документация за изпълнението на този договор, нито кадрови и технически ресурс за такова изпълнение от страна на „Арго 2002”.

В досъдебното производство, в  том 31 са налице документи, на които е придаден вид, че доказват изпълнението на договорените СМР. Част от наетите от „Арго 2002” работници, подизпълнители, със задача да леят кофраж, да полагат бетон и да издигат стени от панели на строителния обект са „заемодателите” на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД са свидетелите П.Б.З.-като първия е разпитан в с.з. т.1л.231  и Й. В.ов Й./чиито показания са включени по реда на чл. 281ал.1 т.3 от НПК том 2 л.303от с. з том 2л.56 -57 от ДП/.   Тежкият физически труд, остойностен на по 1 145 лв., който те би трябвало да са упражнили на строителния обект, според представените пред органите по приходите документи, драстично се разминава с материалната им обезпеченост, изводима от приложените отново пред същите данъчни органи договори за заем – З. би трябвало според тях да е притежател на сумата от 1 250 000 лв., а Й. /отсъстващ от страна / – на скромните  550 000 лв.

Предвид изложеното, правилно съдът е възприел извода за липса на реалност на тази  сделка. С така декларираната сделка подс. Я. приспаднал ДДС в размер на 313 500 лв.

На 14.12.2007 г. подс. Я. подал пред органите на данъчната администрация СД по ЗДДС № 0300-1006783/14.12.2007 г. В нея той осчетоводил сделка с „Арго 2002” ЕООД на обща стойност 1 560 000 лв. с посочен предмет на сделката „покупка”. Отново свидетелят Б., е отрекъл изобщо да се е занимавал с бизнеса на „Арго 2002” ЕООД. Няма приложена документация за изпълнението на декларираната сделка. Поради това и правилно съдът е кредитирал изцяло заключението на счетоводната експертиза за липсата на реално сключена сделка . С така декларираната сделка подс. Я. приспаднал ДДС в размер на 260 000 лв.

На 14.01.2008 г. подс. Я. подал пред органите на данъчната администрация СД по ЗДДС № 0300-1017311/14.01.2008 г., видно от заключението на графологическата експертиза (т.2 л.192 приета в с.з. от л.434 гърба). В нея отново е осчетоводена сделка с „Арго 2002” ЕООД на обща стойност 1 056 000 лв. с посочен предмет на сделката „покупка”. Разпитан пред съдия, номиналният собственик на дружеството– свидетелят Б., отрекъл изобщо да се е занимавал с бизнеса на „Арго 2002” ЕООД. Няма приложена документация за изпълнението на декларираната сделка. Ето защо съдът  приема заключението на счетоводната експертиза за липса на каквито и да било доказателства за реалност на сделката . С така декларираната сделка подс. Я. приспаднал ДДС в размер на 176 000 лв.

На 14.02.2008 г. подс.Я. подал пред органите на данъчната администрация СД по ЗДДС № 0300-1028878/14.02.2008 г. видно от заключението на графологическата експертиза (т.2 л.192). В нея той осчетоводил сделка с „ПХГ Динамик” ЕООД на обща стойност 18 240 лв. с посочен предмет на сделката „покупка”. По делото е разпитан като свидетел собственикът на дружеството свид. М. Д./том 1 л.189-190 от с.з./. Същият отрекъл да е сключвал сделки с „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД” или с П.М.. Всъщност той станал „собственик” на фирмата си чрез  лице, наречено от него „Т. от Провадия”, който се занимавал с такива неща – прехвърляне на фирми и вземане на ДДС от сделки, които не е правил, а само е писал фактури, срещу което получавал по 200 лева . С така декларираната сделка подс. Я. приспаднал ДДС в размер на 3040 лв.

  Обосновано съдът е приел, че с така описаната дейност, първоначално, до края на отчетната 2006 година, подс. Я. е действал чрез посредственото извършителство на свид.М., използвайки го да поставя подписа си под различни документи и справки-декларации, които от своя страна да представя пред данъчната администрация. Сам той е набавял средствата, отстранявал е спънките, чрез набавяне на отделните първични документи по справките –декларации,   документи, изискуеми от данъчните органи за всяка справка декларация, а средствата освобождавани по ДДС-по сметката на търговското дружество е изтеглял лично той. Именно с тези свои активни действия е и демонстрирал собственическото си отношение към дружеството и освободените средства по ДДС сметка на същото. През 2007г. вече   е продължил да извършва лично, като лично е подписвал и представял процесните справки декларации и приложените към тях документи поради явното несъгласие на свид.М. .

Тези изводи на съда са потвърдени от показанията на всички  посочени в обстоятелствената част свидетели и извършените експертизи, включително от съдебно счетоводната експертиза в ДП и тази в назначена в съдебното производство.

Настоящата инстанция счете за необходимо да повтори така приетата фактическа обстановка с цел по-голяма яснота и конкретност по направените от защитата на под. Я. възражения.

В допълнителните писмени съображения към жалбата се правят възражения на първо място относно правното положение на подс. Я. спрямо „Еврокомерс 01” ЕООД. Както е посочено по-горе съществува пълномощно по делото, което очертава представителната власт на подс. Я.. От тук следва и извода, за липсата на всякакво съмнение и спор относно делегираните му права. Как ще нарече защитата това качество на подсъдимия, няма никакво значение. Факт е, че това пълномощно, а и спесимена, разрешаващ опериране със средствата са издадени непосредствено след регистрацията на дружеството. Т.е изначално е било ясно, че не свид. М., а подс. Я. ще движи дейността му.

Що се отнася до направения от защитата извод, че всички права и задължения са произтичали единствено и само в патримониума на юридическото лице и неговия учредител, то следва да се има предвид както константната практика на ВКС относно правната фигура на пълномощника при данъчните престъпления, така и категоричните налични доказателства за фигурата на „сламения човек”. Категорично е установено с каква цел е било създадено дружеството, кой го е финансирал, кой е оперирал със средствата, с каква цел са създавани неистинските документи и пр.

Свидетелят М. не е наказателно неотговорен, не е непълнолетен, не е невменяем, но е използван за престъпната дейност по неправомерно теглене на ДДС – т.е. е „посредствен извършител”. Цялостната „дейност” на фирмата се е дирижирала от друго място, а свид. М. нито е сключвал сделки, нито е наемал персонал, нито е притежавал касов апарат, нито е притежавал складови  и други помещения /освен посоченият фиктивно като офис апартамент, притежание на майка му/. Освен това както вече беше посочено, Прокуратурата е тази която единствено решава на кого и за какво да повдигне обвинение.

Защитата възразява срещу извода на съда, че свид. М. изтеглил уставния капитал и го върнал на собственика му. Твърди се, че било обичайна практика да се действа по подобен начин. Това всъщност е без никакво значение, тъй като уставният капитал действително е част от условията необходими за регистрация на фирма. Но и да не беше изтеглен той по никакъв начин не би бил достатъчен да покрие каквито и да е било плащания видно от представените документи за извършени покупки. В продължение на повече от четири месеца фирмата извършва само и единствено покупки като само седмица след регистрацията е трябвало да има оборот необходим за регистрация по ДДС. Такъв оборот не би могъл да се покрие от този уставен капитал.

В мотивите не липсва адекватна съпоставка и анализ на свидетелските показания на П.М.. Напротив, те са съотнесени към събраните доказателства и напълно кореспондират с тях. Особено съществено е обстоятелството, че същият в един момент се е противопоставил на подс. Я. като е отказал да има каквото и да е отношение към процесното дружество и е поискал неговото закриване. В резултат на този отказ, подс. Я. вече е бил принуден да действа изцяло лично. Дали свидетелят е годен субект на реализиране на наказателна отговорност е без значение за наказателната отговорност на подс. Я..

По отношение реалността на сделките залегнали в инкриминираните справки декларации бяха изложени факти и обстоятелства по-горе. Налага се категоричния извод, че нито една от тях не е реална. Част от сделките са сключвани с подобни „кухи” фирми, чийто собственици реално нямат никакво отношение, никога не са сключвали подобни сделки или въобще не развиват търговска дейност. Основният спор е за реалността на сделките с фирма „Айва”, фирма със значителен оборот и история на пазара. Тук следва да имат предвид събраните доказателства за липса на уреден транспорт, както и специални складови помещения, необходими за съхранение на тютюневи изделия изложени по-горе.

По отношение предоставените „заеми” от различни лица категорично е установено, че договорите не са подписвани от тях, че са използвани техни лични данни без тяхно съгласие, че тези лица никога не са притежавали посочените в документите суми. Не буди съмнение целта на така създаваните документи – да се докаже наличие на достатъчна финансова обезпеченост.

По отношение свид. Б. по-горе беше отразено защо съдът е кредитирал показанията му и защо е приел, че може да дава показания пред съд.

Настоящата инстанция не счита, че има неяснота по въпроса кои документи са „неистински” и кои „с невярно съдържание”, както и каква е същината на процесните договори за заем, за наем, съставените първични и вторични счетоводни документи, както и справките декларации, основаващи се на тези документи и не следва да изнася теоретична лекция на тази тема. В този смисъл съществува и достатъчно известна практика на ВС и ВКС.

В пледоарията си, защитата на подс. Я. засяга и фигурата на „оговора” в смисъл, че свид. М. прехвърлял отговорността върху подс. Я.. Само, че П.М. не е подсъдим, а по аналогия тази фигура не може да се използва. Доколко съдът е кредитирал показанията на П.М., той е изложил своите аргументи и те се споделят напълно и от настоящата инстанция.

Настоящата инстанция приема, че обосновано и законосъобразно окръжният съд е стигнал до единствения правилен извод за виновно поведение от страна на подс. Я., действал с пряк умисъл  като  През периода от 14.08.2006 г. до 14.02.2008 г., включително в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, лично и в качеството му на представляващ  „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД, с БУЛСТАТ 148039640 и чрез посредственото извършителство на П.А. М., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери  – ДДС, в размер на 1 119 853,10 лв. (един милион, сто и деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и три лева и 10 ст.), приспадайки неследващ се данъчен кредит в посочения общ размер, като:

1.1 потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП Варна справки декларации по ЗДДС, както следва:

СД по ЗДДС № 0300-0844480/14.08.2006 г., относно несъстояла се през данъчен период юли 2006 г. сделка с „Мебелтрейд” ООД с ДДС в размер на 6 539,00 лв.

СД по ЗДДС № 0300-0852172/14.09.2006 г., относно несъстояли се през данъчен период август 2006 г. сделки с „Айва” ЕООД с ДДС в размер на    54 261,10 лв.

СД по ЗДДС № 0300-0877730/09.01.2007 г., относно несъстояли се през данъчен период декември 2006 г. сделки с „Айва” ЕООД, „Си Джи къмпани” ООД, „Вяра 2001” ООД и ЕТ „С.Д.” с ДДС в размер на 66 513,00 лв.

СД по ЗДДС № 0300-0985116/15.10.2007 г., относно несъстояли се през данъчен период септември 2007 г. сделки с „Агро 2002” ЕООД с ДДС в размер на 240 000,00 лв.

СД по ЗДДС № 0300-0995849/14.11.2007 г., относно несъстояли се през данъчен период октомври 2007 г. сделки с „Агро 2002” ЕООД с ДДС в размер на 313 500,00 лв.

СД по ЗДДС № 0300-1006783/14.12.2007 г., относно несъстояли се през данъчен период ноември 2007 г. сделки с „Агро 2002” ЕООД с ДДС в размер на 260 000,00 лв.

СД по ЗДДС № 0300-1017311/14.01.2008 г., относно несъстояли се през данъчен период декември 2007 г. сделки с „Агро 2002” ЕООД с ДДС в размер на 176 000,00 лв. и

СД по ЗДДС № 0300-1028878/14.02.2008 г., относно несъстояли се през данъчен период януари 2008 г. сделки с „ПХГ Динамик” ЕООД с ДДС в размер на 3 040,00 лв.

Използвал, при представяне на информация пред органите по приходите, неистински документи:

договори за парични заеми с лицата:

Г.Б.М. от 25.10.2006 г. за сумата от 250000,00 лв., от 01.11.2006 г. за сумата от 570000,00 лв. и от 20.12.2006 г. за сумата от 360000,00 лв., 

Й. В. Й. от 01.12.2006 г. за сумата от 550000,00 лв.,

П.Б.З. от 20.10.2006 г за сумата от 680000,00 лв. и от 01.11.2006 г. за сумата от 570000,00 лв.,

Р. Г. С. от 25.10.2006 г. за сумата от 250000,00 лв., от 01.11.2006 г. за сумата от 255000,00 лв. и от 05.12.2006 г. за сумата от 363000,00 лв.,

С. С. Е. от 05.12.2006 г. за сумата от 363000,00 лв.,

С.К. М. от 20.10.2006 г. за сумата от 680000,00 лв., от 01.11.2006 г. за сумата от 311000,00 лв. и от 20.12.2006 г. за сумата от 360000,00 лв.,

Ю.Н. Р. от дата 01.12.2006г. за сумата от 555000,00 лв.,

договори за наеми: с лицето В.Л.А. от 20.07.2006 г. и 21.07.2007 г. и лицето И. С. К. от 01.11.2006г. - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

и за това, че за периода от 06.10.2006г. до 21.02.2007г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ с пълномощно „ЕВРОКОМЕРС 01” ЕООД с БУЛСТАТ 148039640 и чрез използването на:

документи с невярно съдържание:

СД по ЗДДС № 0300-0852172/14.09.2006 г, относно несъстояли се през данъчен период август 2006 г. сделки с „Айва” ЕООД с ДДС в размер на     49 251,45 лв.,

СД по ЗДДС № 0300-0854863/11.10.2006 г., относно несъстояли се през данъчен период септември 2006 г. сделки с „Айва” ЕООД с ДДС в размер на 108 829,40 лв.,

СД по ЗДДС № 0300-0868484/14.11.2006 г., относно несъстояли се през данъчен период октомври 2006 г. сделки с „Айва” ЕООД, „Мистрал Варна” ЕООД, „Мистрал 2002” ЕООД и „Есо комерс” ЕООД с ДДС в размер на 169 727,40 лв.,

СД по ЗДДС № 0300-0873419/13.12.2006 г., относно несъстояли се през данъчен период ноември 2006 г. сделки с „Айва” ЕООД и „Есо комерс” ЕООД с ДДС в размер на 124 583,46 лв.

СД по ЗДДС № 0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007 г., относно несъстояли се през данъчен период декември 2006 г. сделки с „Айва” ЕООД, „Си джи къмпани” ООД, „Вяра 2001” ООД и ЕТ „С.Д.” с  ДДС в размер на 186 712,04 лв.

неистински документи: 

договори за парични заеми с лицето Г.Б.М. от 25.10.2006 г. за сумата от 250 000,00 лв., от 01.11.2006 г. за сумата от 570 000,00 лв. и от 20.12.2006 г. за сумата от 360 000,00 лв.,  с лицето Й. В.ов Й. от 01.12.2006 г. за сумата от 550 000,00 лв., с лицето П.Б.З. от 20.10.2006 г. за сумата от 680 000,00 лв. и от 01.11.2006 г. за сумата от 570 000,00 лв., с лицето Р. Г. С. от 25.10.2006 г. за сумата от 250 000,00 лв., от 01.11.2006 г. за сумата от 255 000,00 лв. и от 05.12.2006 г. за сумата от 363 000,00 лв., с лицето С. С. Е. от 05.12.2006 г. за сумата от 363 000,00 лв., с лицето С.К. М. от 20.10.2006 г. за сумата от 680 000,00 лв., от 01.11.2006 г. за сумата от 311 000,00 лв. и от 20.12.2006 г. за сумата от 360 000,00 лв., с лицето Ю.Н. Р. от дата 01.12.2006 г. за сумата от 555 000,00 лв.

договори за наеми: с лицето В.Л.А. от 20.07.2006 г и 21.07.2007 г., и лицето И. С. К. от 01.11.2006 г. –

получил от държавният бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на обща стойност 639 103,76 лв. (шестстотин тридесет и девет хиляди сто и три лева и 76 ст.),– престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, от НК.

Деянието по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 ал.1 от НК е резултатно, изразяващо се  в непостъпване в държавния бюджет на дължим данък в големи размери/особено големи размери. Съгласно чл. 93, т. 14, пр. 2 НК в особено големи размери е данъкът, който надхвърля 12000лева.

Изпълнителните деяния по този текст са в условията на алтернативност, но е напълно възможно съставомерното поведение на дееца да осъществява и двете едновременно, какъвто е и настоящия случай. Формата, в която може да се изрази това поведение на дееца е посочена в седемте точки на алинея първа на чл.255 от НК. Отделните действия могат да се извършат самостоятелно или в комбинация по между си, като при всички положения се касае за усложнена престъпна дейност /ТР 1-2009-ОСНК/. Двете форми на изпълнително деяние по чл.255 от НК се осъществяват чрез  действия, които са регламентирани като правно задължение в специални закони, в случая предписанието на чл.100 от ЗДДС.

По делото е категорично установено, че дружеството „Еврокомерс01”ЕООД е било  данъчно задължено лице по см. на чл.3 от ЗДДС за данъчния период за който е възведеното обвинение. Дружеството е подавало  своевременно СД и изискваните от  ЗДДС регистри – за периода на обвинението . В тези СД обаче подсъдимият Я., за първия период от обвинението, е потвърдил неистина -– съществуващо задължение като данък  за несъстояли се  сделки , като е използвал при представяне на информация пред органите по приходите  неистински документи. Съществуващото задължение като данък  е декларираното от подсъдимия право на приспадане на данъчен кредит.

Доставките, по които е възникнало правото на получаване на данъчен кредит за “Еврокомерс01”ООД са “осъществени” от отделни доставчици посочени в обстоятелствената част, имат изпълним предмет, но фактурираните дейности по договора никога не са били извършвани, т.е. не е възникнало данъчното събитие и не са били реални .

В резултат на потвърдената от подс.Я.  неистина същият е декларирал съществуващо задължение . Това е така, защото при отразяване само на реално получените доставки търговското дружество не би имало право да приспадне данъчен кредит в посочения размер, а би било длъжник на фиска. По някои от тях това е станало посредством подписа на незнаещия действителните факти М., а по другите – от самия Я. като пълномощник на дружеството, но при пълно знание на фактите и при действията му като собственик на дружеството и за двата периода на обвинението .

За осъществяване на изпълнителните деяния по чл.255 от НК, подс.Я.  е съставил неистински документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и представяне на информация пред органите по приходите, както следва:

-7 бр. граждански договори, подробно описани по настоящето дело. Всички граждански договори са с неавтентичност на авторството, като подс.Я. посредством свид.П.М.  е разписал всички тях, както и договорите за наеми.

За осъществяване на изпълнителните деяния по чл.255 ал.1 от НК, подсъдимият Я.  е използвал при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, документи с невярно съдържание.  Приспаднал е неследващ се данъчен кредит в размер на 1 119 853,10лв. Данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице – в случая “Еврокомерс 01”ЕООД има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получена от него доставка. Тъй като доставките не са били реални и това обстоятелство е било известно на подс.Я. е нямало и предпоставка за приспадане на данъчен кредит.

Налице е и  субективната  страна на деянието като подсъдимият е  знаел за нереалността на удостоверените доставки, целел е пряко облагодетелстване от фиска – съставени са неистински и лъжливо са документирали обстоятелства  в множество първични счетоводни документи при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводството – конкретно на регистри  от ЗДДС като същите са представени пред органите по приходите за постигане на престъпната си цел.

2.Относно престъплението по чл.256 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Основният състав на деянието по чл.256 от НК регламентира незаконното получаване от държавния бюджет на парични суми в големи размери. Изпълнителното деяние може да се осъществи лично от субекта на деянието или от друго лице, на което данъчният субект предоставя такава възможност. Престъплението по чл.256 от НК е с по-голяма степен на обществена опасност, т.к. е налице реална щета за държавния бюджет.

Субектът на престъплението е общ – данъчно задълженото лице, което не подава декларация или отразява в нея неверни обстоятелства въз основа на това се ползва от неправомерно приспадане на данъчен кредит или го получава неоснователно. Субектът на престъплението е физическото лице, независимо дали носител на данъчното задължение е юридическо лице. Наказателната отговорност ще се реализира спрямо конкретния физически субект, който е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние.

Подсъдимият Я.  като пълномощник и представляващ  търговското дружество е използвал документи с невярно съдържание:

- Справки- декларации т.2.1 до т.2.5 по възведеното обвинение, за периода 06.10.2006-21.02.2007година .

Същият е използвал неистински документи – договори за парични заеми с посочени имената на физически лица ,които изобщо не са подозирали за съществуването им, договори за наеми  с В.А. –от 20.07.06г. и 21.07.2007год. и Ивелин К. от 01.11.2006година .

Чрез използването на посочените документи с невярно съдържание и неистински документи за посочения период  подсъдимият Я.   е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на обща стойност 639 103,76 лева  .

Тези документи са били представени пред ТД на НАП-Варна по повод на извършвани конкретни актове за прихващане и възстановяване и на данъчна ревизия за посочения период.

Както е известно, престъпленията по чл.255 и чл.256 от НК имат различен обект:

-чл.255 от НК криминализира избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи/особено големи размери;

-състава на чл.256 от НК/ известно като данъчна измама/ предвижда наказване на незаконното получаване от държавния бюджет на неследваща се парична сума в големи/особено големи размери и даването на възможност на друго лице да получи такава сума.

Никога в теорията и практиката не е имало спор, че двете престъпления могат да се осъществят в условията на съвкупност /например Р 25-2013-ІІІ н.о./. Безспорно е, че след като определено лице си служи с посочените документи за да създаде основание за извършване на плащане /в случая от бюджета на неследващ се ДДС/ и тези документи мотивират конкретни длъжностни лица да извършат това плащане се касае за данъчна измама.

 По отношение подсъдимите Г.Г. и Д.Н.:

Същите били назначени на длъжност „инспектор по приходите” в отдел „Оперативни проверки” при ТД на НАП и им било възложено извършването на инвентаризация на склад, посочен в документите на „Еврокомерс 01” ЕООД по повод извършвана ревизия.

Складът бил необходим за придаване на достоверност на отчетените значителни покупки и значително по-малки или нулеви продажби в съответната СД. Местоположението на складовите помещения не било достатъчно индивидуализирано.

В обясненията си в ДП и двамата подсъдими също не са могли да посочат точното място  на извършване на инвентаризацията, а само Западна промишлена зона - Варна, където е известно, че са разположени множество складове с различна собственост.

В с.з. са заявили, че са посетили склад на търговското дружество „Гарван”, изгорял впоследствие .     

В така представените пред НАП договори за наем като страни, освен „ЕВРО КОМЕРС  01” ЕООД, като наемодатели били посочени и  свид. И. С. К. и свид.В.Л.А.. Свид.К., разпитан в с.з. /том1 л.233 от НОХД / сочи, че не е  отдавал под наем складово помещение в Западна промишлена зона и не е  имал такъв през 2006година, че е работил  в хотел „Еделвайс” на Зл.пясъци/собственост на Б.М./ и поради това си обяснява наличието на негови лични данни в договора. Не познава нито подс.Я. нито свид.П.М.. Очевидно същият не би могъл да отдаде под наем складово помещение за нуждите на процесното дружество.

Свид.В.А., разпитан в с.з. /Т.2 л.87 от с.з./, който съгласно представения договор, би трябвало да е отдал под наем склад с площ 350 кв.м., също в ЗПЗ и също без посочване на други индивидуализиращи белези /договори том.20 ДП л.165 и л.164/. отрича да е сключвал такива  договори както с търговското дружество, така и с П.М.. Съгласно представените договори, същите са сключени за времето юли 2006 и 2007година.  Свидетелят  отрича лично да е давал по наем такива помещения макар, че е търсил такава възможност и бил дал ключ на свид.С./близък до подс.Я./ за тях. Същевременно посочва, че подс.Я. и М. може да са  ползвали база на свид. С.С., който е имал значително по- голямо хале с по-голяма височина и възможност за разтоварване на стоки.

От извършената съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите и в двата  договора не са положени от свид.В А. /в.л. С. л.433т.2 от с.з. и т.2л.207 от ДП ./

Свид.С.С., разпитван в с.з./т.2л.94 с.з./ обяснява, че  и свид.В.А. и самия той са отдавали помещения под наем за складове в ЗПЗ на гр.Варна. Подробно разказва за познанството си и с Б.М. и с подс.Я. и със свид. П.М. и знанието му за общия им бизнес /на Я. и М./. Свид. С. разказва, че през 2006-2007година, неговите големи и поддържани складове били заети и  сам е отдал помещението от около 200 кв.м. на свид. В.А. за нуждите на склад, въпреки че то не било добре поддържано и имало течове. Към 2007-2008 година лятото /при топло време / наели първото централно негово помещение, тъй като имали изискване да се влиза с камион или мотокар. Свидетелят С.  посочва, че при разследването от полицията е замерван именно неговия склад, който е с по- голяма височина обем и качество.

При съпоставянето на свид.М. и свид. С. в очна ставка /л.296-298 с.з.том 2/ свид. М. е поддържал изцяло твърдяното от него, че нито е търсил, нито е имал  склад нито е знаел за съществуването на склад. От своя страна свид.С. твърди, че наемането на склада е било от свид.П.М.. 

 В съдебно заседание е разпитан и свид.В.Н. /л.302 т.1 от с.з./,който в през 2006-2007 година притежавал склад в Западна промишлена зона на гр.Варна, собственост на „Варна комерс – държан от дружеството „Гарван”-450 кв. м., който през 2011година изгорял, но през посочения период не го е отдавал под наем.

В показанията си сочи, че склада може и да е отдаван под наем от негов близък – свид. Д.Д..

Свид. Д. /л.303т.1/потвърдил пред съда, че е дал  под наем помещението за един месец на неустановени и неустановими лица, за които той не дава никакво описание, освен че му платили 100 лв. капаро, че имали хубава кола и изглеждали добре облечени бизнесмени. Склада бил освободен от него около Коледа на 2006 година и в началото на 2007 година им предал ключа и заминал за Китай, където бил около месец. Според свидетеля, лицата са държали склада един месец, но в този период той бил извън страната и не знаел дали са го ползвали. Като се върнал, тях ги нямало и той сменил патрона на бравата. В съдебно заседание заявява, че не е познавал никой от лицата, но при излъчване по телевизията на лицето Б.М. разпознал него като едно от лицата, които вероятно е наело склада.

Правилно съдът е стигнал до извода, че дори и свидетелят Д. да е отдал владяно от него помещение под наем, то няма категорични и безспорни доказателства това да е  станало с представители на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД – подс. Янков или свидетеля М.. Възможно е лицето Б.М. да е наемало някакви складови помещения, но за коя от многобройните си фирми и дали за негови или за нечии други и с каква цел по делото няма никакви данни.

По отношение възложената инвентаризация, свид. М. твърди, че подс. Я. му е казал  да отиде и да вземе от ТД на НАП двама служители. Свидетелят, със собствения си автомобил, отишъл на място, взел подс. Д.Н. и подс.Г.Г. и тръгнали по Крайезерния път към склад, който подс. Я. бил посочил предварително на свидетеля като мястото, където трябва да заведе проверяващите. Щом наближили  жп- прелеза в близост до магазин „Филбо”, подс. Н. и Г. заявили, че знаят кой е склада и затова можело вече да се връщат. Свидетелят М. ги откарал обратно и ги оставил на задния вход на ТД на НАП, на улицата на военноморското училище. Тази своя теза свидетелят потвърдил и в с.з.

Още в ДП по делото били направени множество опити да се установи кой е складът от приложения договор с В.А. /чийто подпис не фигурира в него/. Те останали безуспешни, предвид обстоятелството, че и двамата подсъдими в качеството на обвиняеми  първоначално са  заявили, че не помнят къде точно са били, а впоследствие, когато си „припомнили” и посочили този на фирма „Гарван”, отдаден от свидетелят Д., този склад вече бил изгорял при пожар. В същото време от показанията на свид. С. се установява, че замереният от полицията склад, с  приложени снимки по делото е негов склад и съответно различен от този използван от ф.”Гарван”.

Според показанията на свидетеля Д., в отдадения от него склад, не можело да се събере много стока заради зле организираните стелажи. Това обстоятелство категорично изключва възможността в него да са се съхранявали описаните в инвентаризационния протокол стоки, различни по вид, количество и опаковка и по изисквания за съхранение. Дали, физически, декларираното количество стока, за около 3 млн.лева, в различни разфасовки, би могло да бъде проверено и инвентаризирано, като не е известна подредбата й, за шест часа, така както е отразено в инв. протокол от двамата подсъдими е отделен въпрос.

Предвид горното, правилно съдът е приел за достоверни показанията на свидетеля М., че вместо да стигнат до склада, посочен му от подс. Я., по желание на двамата подсъдими  Н. и Г., той ги върнал обратно в службата им.

 Наред с горните гласни и писмени доказателства съдът е изискал оригиналите на документите създадени от двамата подсъдими от ТД на НАП/т.3 л.376-400 от с.з./протокол за извършена проверка и сравнителна ведомост от резултатите от инвентаризацията и приложените към тях документи /т.3л.380-400нохд / и е назначил съдебно графологична експертиза на подписите по оригиналните документи, като е установил, че всички те са подписани от П.М. /вкл.декларации, договори за заем, договор  и за консигнация с БО-ЯН - дружество управлявано от  подс.Я., декларация за количество стоки за м.01.2007година на стойност 2 674 996,07лв без ДДС, дадени на консигнация /

  Отразеното в протоколите по инвентаризацията невярно документиране представлява престъпление по чл. 311 от НК, за което Н. и Г. са привлечени към наказателна отговорност.

  Установено от графологичната експертиза /л.725 т.3 от НОХД/ е, че подписите, положени за: „Наемател" в Договор за наем от 01.06.2006год.; за „присъствали под № 1 „ и „Подпис на лицето" в Протокол за извършена проверка от 01.02.2007 г. /съгласно поправката в с.з.при изслушване и приемане; „Присъствал" в Сравнителна ведомост; срещу „Вярно с оригинала „ в Опис на складови наличности към 31.01.2006год.; върху отпечатък от печат във Договор за консигнация от 03.01.2007 г.; за „Управител" в Декларация, че през м. януари 2007г.има дадени стоки на консигнация на стойност 2 674 996.07 лв. без ДДС; върху отпечатък от печат в Приемно - предавателен протокол от 03.01.2007 г., са изпълнени от лицето П.А. М..

   Горните обстоятелства потвърждават изводите на съда за достоверност на показанията на свид.П.М., че не е водил подсъдимите  до конкретен склад , че не са броили каквато и да е стока, а впоследствие им е предоставил искани документи, съставени от Я. и подписани от самия П.М., при което той е подписал и документите съставени от подсъдимите Г. и Н. относно извършената инвентаризация .

  Двамата подсъдими са действували с пряк умисъл, в кръга на службата си като на 01.02.2007 г., в гр. Варна, в качеството си на длъжностни лица, инспектори по приходите в Отдел „Оперативни проверки” при ТД на НАП Варна, в съучастие като съизвършители, в кръга на службата си, съставили официални документи – протокол за извършена проверка № 0101988/01.02.2007 г. и сравнителна ведомост за резултатите от инвентаризацията на „Еврокомерс 01” ЕООД Варна от същата дата, в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства във връзка с издаването на РА /Ревизионен акт/ № 03001917/29.06.2007 г.

Безспорно и двамата подсъдими Г. и Н. са имали качеството на длъжностни лица инспектори по приходите в отдел „Оперативни проверки на ТД на НАП”Варна и в задълженията им и в кръга на извършваната и възложена работа  е влизало задължението за извършване на реална инвентаризация чрез посещение на конкретен  обект и отчитане на конкретно намираща се в него стока. Чрез съставяне на посочените по–горе два документа  същите са удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъдат използувани като доказателство за тях. Тези неверни обстоятелства /за наличие на определена стока, съхранявана на определено място/ в протокол за извършена проверка № 0101988/01.02.2007 г. и сравнителна ведомост за резултатите от инвентаризацията на „Еврокомерс 01” ЕООД Варна от същата дата (т.3. л.376-379 от НОХД ) са дали възможност да се придаде реалност на декларираните сделки и да се заключи правилността на извършваните преди това възстановявания на ДДС, като в голяма степен това се е отразило и върху изводите и констатациите на последващия Ревизионен акт от издаден от  подсъдимите Р. и Т..

По възраженията:

Първото възражение е, че делото не било разгледано от компетентен съд, тъй като престъпленията по чл.311 НК са подсъдни на районните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.41 ал.2 НПК, когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него. Твърди се, че немяло никаква връзка между обвинението на двамата подсъдими и обвиненията срещу останалите. Такава връзка е налице тъй като техните действия произтичат от действията на останалите подсъдими и са взаимосвързани. Инвентаризацията е разпоредена по повод извършвана данъчна ревизия на „Еврокомерс 01”ЕООД и се за проверка на декларирани складови наличности в определени складови помещения. Не е вярно твърдението, че по този начин се отнема една инстанция, напротив, подсъдимите имат възможност да пренесат спора пред още една инстанция – ВКС, каквато възможност не биха имали, ако делото се разглежда от районен съд.

Второ възражение е, че било нарушено правото на защита на подс. Г.. От протокола в с.з. е видно, че защитникът му е заявил, че няма да задава въпроси. Присъствал е през цялото време в залата, но без да взема отношение при извършваните процесуални действия. По какъв начин ще се организира защита е изцяло в пълномощията на упълномощения/служебния/ защитник и се съгласува с подзащитния. След като защитата е приела такава линия на поведение и подзащитният се е съгласил с нея, не може да се твърди нарушаване на правата на последния. Защитникът е имал възможност да задава въпросите си, но сам се е отказал от нея.

Твърди се, че складът, където била извършвана инвентаризацията бил идентифициран още на ДП. Това не е така, тъй като стана ясно, че обект на огледа е бил склад на свид. С., а той никога не е бил наеман от други лица. Складът, ползван от ф.”Гарван” е индивидуализиран в по-късен период. Свидетелите Н. и Д. са разпитвани в с.з.,/Д. - и на 27.07.2012г. – т.2 л.82 ДП/ когато складът вече е бил изгорял. А и както вече беше посочено не е установено категорично, че той е бил наеман именно за дейността на „Еврокомерс 01”. Без значение е дали в този склад биха могли да се поберат стоките, предмет на процесните протоколи, след като няма категорични данни, че те са били именно там.

В останалата част от възраженията на защитата на подс. Г. отново се коментират действията на свид. М., свързани с представяне на цитирани по-горе документи и нямат касателство към конкретните действия, за които на двамата подсъдими Г. и Н. е повдигнато обвинение.

В допълнителните съображения към жалбата на подс. Н. се правят възражения, че на ДП е допуснато процесуално нарушение като не били изпълнени указания на прокурора от разследващите органи. Става въпрос за постановление от 27.04.2012г., където наред с другите указания е указано „да се извърши оглед на склада, който да бъде посочен от обв. лица”. Свид. М. винаги е твърдял, че с подсъдимите не са посещавали никакъв склад. Към този момент, подсъдимите не са могли да идентифицират с достатъчно белези склада, където са извършвали инвентаризация. Имало е данни, че процесният склад би могъл да бъде този, ползван от ф.”Гарван”. Този склад обаче вече  е бил изгорял, поради което и огледа би бил безсмислен.

Прави се и една по-друга интерпретация на събрания доказателствен материал от която се вади извод за невиновно поведение на двамата подсъдими. Така напр. се твърди, че „от събраните на ДП и в с.з. на 21.05.2014г. гласни доказателства ставало ясно, че складът, посетен от двамата подсъдими не е складът на В.А., а съвсем друг склад, държан през 2005-2007г. в ЗПЗ от ф.”Гарван”, със собственик В.Н.…”. Твърдението е вярно в първата си част - че складът не е на свид. А. /той въобще не е държал складове/. Втората част от твърдението обаче е невярна, тъй като въобще не е установено двамата да са извършвали инвентаризация в склад на ф.”Гарван” – първо, защото не е установено кой и с каква цел е наемал склада за един месец в края на м.декември 2006г. и второ, ако инвентаризацията е извършвана през м.февруари 2007г. то не би била на стоки складирани от „Еврокомерс-01”, тъй като съгласно показанията на свид. Д. склада е наеман за срок от един месец и след неговото завръщане от Китай е бил празен. Инвентаризация не би могла да се извърши в този склад и преди Коледа 2006г., тъй като отново според свид.Д., той го е опразнил около тази дата и го е предал на ползвателите в началото на 2007г. И тук отново се стига до извод за невъзможността да бъде идентифициран този ”митичен” склад, както и до извода, че подсъдимите въобще не са посещавали такъв.

Твърди се, че в обв. акт не била посочена специалната цел по бл.311 НК. Напротив, тази цел е пределно ясна – да се ползвал отразените в протоколите обстоятелства /стокови наличности/ като доказателство за тези обстоятелства за целите на разпоредената ревизия – да се докаже стокова наличност и съответно наличието на право за възстановяване на ДК. Същите касаят реалността на извършените сделки и възможностите на търговското дружество да развива такава стопанска дейност, каквато е била декларирана пред органите по приходите.

Останалите възражения преповтарят вече отразеното по-горе поведение на свид. М..

ПО ОТНОШЕНИЕ ДЕЙСТВИЯТА НА ДАНЪЧНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ: подсъдимите 1.Г.Л.Т.,      2.В.С.К. 3. Н.Я.Д. 4.К.А.А. 5.Д.А.Я., 6. Н.С.Р. по чл.282 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1вр. с чл.20 ал.2 НК и Чл.26 ал.1 НК

Същите са заемали длъжности инспектор по приходите и старши инспектор по приходите. Окръжният съд е изложил подробни съображения относно качеството им на длъжностни лица, както и за това, защо не приема, че те са заемали отговорно служебно положение. Въззивната инстанция изцяло възприема изложеното в тази насока, поради което и няма да го преповтаря.

Посочено са подробно и нормативната база, която според обвинението е нарушена или не е изпълнена от всеки един от тях.

 Следва да се отбележи, че по  силата ЗДДС и чл.103 от ДОПК  по делото е безспорно  установено, че по актовете за прихващане и възстановяване-органът по приходите установява определени факти и обстоятелства, а при извършване на ревизии по ЗДДС /каквото е и обвинението /-се установяват данъчни задължения. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява как на практика е действала системата при проверките по прихващане и възстановяване на ДДС, както и за извършване на данъчни ревизии. В мотивите е описан подробно механизма от момента на подаване на данъчната декларация, до издаване на съответният акт от данъчната администрация. Посочено е, че поради допусканото значително забавяне по възстановяването на ДДС и последвалите осъдителни решения спрямо Р.България, изп. директор на НАП е издал задължителни указания относно приложението на чл.77 ал.3 ЗДДС, с които е опростена процедурата по възстановяване, особено що се касае до наличие на платен поне 80% от начисления ДДС от страна на ДЗЛ. А при несвоевременно възстановяване ДДС се носела дисциплинарна и финансова отговорност от виновното лице.

  Установява се, че приложените по делото правила /процедури К/ представляват такива, за реализиране на съответните действия на данъчния орган като са посочени всички възможни стъпки за  изготвянето на съответния акт, които обаче не е задължително  да бъдат извършени винаги, а според случая и потребността или наложителността им за конкретния случай. Поради това и в тях е употребена думата „може”, което означава възможност при необходимост екипа, извършващ съответното действие, да прецени необходимостта от извършване или липсата на други действия, посочени в съответната процедура К

От показанията на свид.Б.Г. се установява, че е определяла конкретните лица – органи по приходите –винаги двама – изпълняващ и ръководител екип, които да извършат конкретна проверка/ АПВ по ЗДДС / или ревизия. Според констатациите на проверката с оглед връщане на данъка /по АПВ/ по ДДС  или резултати от ревизии в ТД на НАП е съществувала организация за контрол, като със Заповед № 10/04.01.2006година  на Директора на ТД на НАП И.Г. / Том 3 л.85 от ДП/ и Правила за осъществяване на ефективен предварителен контрол при възстановяване на суми над 100 хиляди лева, произтичащи от приложението на ЗДДС /том 3 от ДП л.86 и сл/- са били определени длъжностни лица, които одобряват или не констатациите на органа по приходите, като преди това тези констатации  се проверяват от координатор, който докладва на комисията, и едва след подписа за одобрение на всички членове на  тази комисия акта и на Директора или негов заместник акта става окончателен, връчва  се на лицето или негов представител   и се докладва за изплащане в отдел ”Отчитане и плащане на задълженията”/счетоводен/.

 До одобряване от посочената комисия акта е проект, след което става окончателен. Посочената организация касае връщане на ДДС над 100хил лева, а до тази стойност връщането според сумата може да стане с резолюция ”Да” само на координатора.

Свидетелката Г. посочва, че във времето – 2006 -2007година са въвели допълнително вписване в работните карти, в някои случаи и изследване на източниците на финансиране, при извършване на проверки /по АПВ или ревизии по ДДС/. Това е било с цел създаване на регистър за бъдещи проверки по ЗКПО или ЗОДФЛ, при които се проверява източника на финансиране на средствата с оглед облагането им с други преки данъци.

 Относно установените заемни средства по време на отделните АПВ и ревизии по ДДС  обяснява, че същите не са предмет на проверката по ДДС и ревизията по ДДС , както и че органа по приходите, след като установи такъв факт може да сигнализира за това отдел „Селекция”, и да се предизвика друга проверка или  ревизия по посочените по горе специални закони по пряко данъчно облагане.

Същевременно по делото е установено с разпита на другите длъжностни лица, че информацията и нивото на достъп до нея на различните данъчни служители /в случая на подсъдимите като органи по приходите/ е била по -ограничена от тази, която са имали другите  служители в отдел ”Селекция”, които са и издаващите работните карти за отделните актове за прихващане и възстановяване /АПВ / и ревизии.

И двата случая, на АПВ и ревизии, представляват сложен фактически състав, който не би могъл да се реализира самостоятелно от подсъдимите, тъй като никой от тях технологично и фактически не би могъл да сам да  осъществи целия фактически състав за да възстанови или да не възстанови  правомерно или не ДДС, още повече, че паричните потоци и източниците на финансиране също не са обект на проверките по АПВ по ЗДДС и ревизиите по същия закон, а по ЗКПО или ЗОДФЛ т.е по преки данъци.

За подс. Г.Т. и В.К.

На 02.10.2006 г. подс. Г.Т. и подс.В.К. изготвили АПВ № 10613 от същата дата (т.15 л. 1-6). С резолюция на свид.Б.Г.-началник отдел „Контролна дейност   за извършване на проверка № 10613/25.09.2006 г. и работна карта 5513/20.09.2006 г. на същите е била възложена данъчната проверка Съгласно резолюцията, на подс.В.К.-като изпълняващ  и подс.Г.Т. като ръководител екип,  е възложено да извършат проверка по АПВ на ДДС на дружеството „Еврокомерс 01“, във връзка с подадена справка-декларация по ДДС за м.август 2006година .

Декларираният ДДС за възстановяване е бил в размер на 49 251.45 лв., като също е било декларирано че ДДС-то над 80 процента е платено и по ДДС-сметка. В работната карта /л.101/са дадени насоки да се провери основателността на декларирания ДДС за възстановяване, т. е. дали са спазени изискванията на чл. 77, ал. 2 от ЗДДС, да се провери изпълнени ли са условията за право на приспадане на данъчния кредит, съгласно чл. 64 от ЗДДС, да се уточнят търговските обекти на дружеството, да се извърши проверка в срока по чл. 7, ал. 2 ЗДДС/като съгл.ал.1 парите не са стока/.  Относими към възложената проверка и последваща ревизия са процедурите К6 извършване на проверка по прихващане и възстановяване и К12 извършване на ревизии, които са  спазени от подс.В.К..

Възложената проверка е била тематична по ДДС като е следвало да се извърши преценка налице ли са условията и предпоставките за прихващане или възстановяване на ДДС, с обхват   определен  с резолюцията на свид.Б. Г., началник отдел „Контролна дейност“ /проверка № 10613 от 25.09.2006 г., справка том 17, стр. 100./ и не касае проверка по преки данъци, нито е свързана с проверка на финансиране дейността на дружеството „Еврокомерс 01“ ЕООД.

За финансирането на дейността на проверяваната фирма  е била разпоредена нова проверка, вече само на подс.В.К.,  с отделна резолюция за проверка № 10618 от 25.09.2006 г., /справка том 17, стр. 96/ на свид.Б. Г., касаеща установяване на източници на финансиране, и №10616 от 25.09.2006 г., /том 17, стр. 97/- спазване на данъчно законодателство - именно събиране на доказателства по реда на ДОПК. По посочените две проверки  има съставени протоколи за извършената работа, с което приключват и те не са инкриминирани в процеса, и не са част от възведеното обвинение .

В изпълнение на служебните си задължения подс. К.  е изискала документи, необходими за установяване размера на подлежащите за възстановяване суми. Запознала се е с документите от работното досие и наличната в информационните масиви на НАП. Изискала е информация от отдел „Събиране“ за образувани и предадени на Агенцията за държавни вземания изпълнителни дела и актуалния размер на тези задължения, още повече, че към него момент е имало компютърна система с достъп до тези информационни масиви. Изискала е първичните счетоводни документи, като са й представили оборотна ведомост, справки-декларации, дневници за покупки и продажби и фактури , установено с протокол 10616 от 26.09.2006 г., /том 17, стр. 94/. Изискала и е получила счетоводни регистри. Извършила е проверка в масивите на НАП, от които се виждат подадените справки декларации, дневниците за покупки и продажби и информацията от тях, както и цялостната база данни на доставчика, които съгласно гласните доказателства излизат на монитора на всеки данъчен служител. Получила е банкова информация за движението по ДДС сметката, справка /том 16/ от делото, от която е била предоставена разпечатка, която е и приложена към АПВ. Тази информация се дублира и на монитора на данъчния служител. Подс. К. е установила, че информацията при купувача декларатор и доставчиците съответства напълно, както в цифрово изражение, така и относно обема и обхвата на сделките, така и относно размера на ДДС, както и че то е платено над 80 процента за периода по ДДС сметката, а от там и че са изпълнени условията по чл. 64 от ЗДДС. Проверено е и, че доставчиците са платили дължимия ДДС към бюджета и то по банков път.

 Съгласно посочената нормативна база и издадената работна карта, това са били необходимите и достатъчни условия за възстановяване на ДДС. Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗДДС не е имало основание за отказ от приспадане на данъчен кредит, когато доставчикът е начислил ДДС, без да е било налице основание за това или не е представил доказателство от значение за определяне на данъчните задължения в срок, включително доказателства за извършване на доставката за счетоводната отчетност, във връзка с доставката. В случая подс.К. е установила не само, че има сделки, но те са и облагаеми, за тях правилно е бил начислен ДДС, отразено и в съответните регистри.

В случая са били налице плащания по ДДС сметката за месец август 100%, за месец септември- 2006 г. - 100%, за месец октомври, 2006 г. - 94.27 % /съгласно  заключението на ССчЕ -1 от НОХД /, изготвено от в.л.Корнелия К. и М. П., в т. 1 от заключението им, прието на етап съдебно следствие/. Всички доставчици са начислили, декларирали и внесли в бюджета дължимия ДДС по фактурите, издадени на „Еврокомерс 01“ ЕООД.

Този извод следва и от допълнителното заключение на ССчЕ назначена от съда, приета и изслушана, т. е. документално е било налице данъчно събитие, като данъка е начислен и платен.             Подс. В. К. е извършила проверки и относно разплащанията по сделките, видно от документите по делото, които са систематизирани в таблица 2-1 от ССчЕ, плащания по сделките има, и то е пълно, а за плащанията по банков път, са налице  банкови извлечения, за плащанията в брой –са  налични  фактурите и прикрепените към тях фискални бонове.

Тъй като проверката е била тематична, подс.К. не е имала задължение да изследва обстоятелствата относно финансирането на фирмата,/за което е имало и представени от П.М. документи, посочени по-горе/ дали са платени данъци върху тези средства, дали те са били декларирали като доход, от къде свид. П.М. разполага с тях, тъй като тези обстоятелства,  се изследват в други проверки или ревизии по преки данъци. Пред подс.К.- свид. П.М. е представил договори за транспорт, напр. един от тях, от 01.08.2006 г., с който е осъществен превоз на цигари. Тогава  тези договори не са събудили съмнение у когото и да е от проверяващите, че не са реални, още повече, че св.П.М. е представил под страх от наказателна отговорност декларация, с която удостоверява, че представените от него документи са с вярно съдържание.

 Единственото задължение, което подс.В.К. е имала, и го е реализирала съставяйки писмо, изх. № 0366-94 от 18.12.2006 г., намиращо се в / том 18, стр. 4 до 7/, да информира Агенцията за финансово разузнаване и преките си ръководители  за начина, за обстоятелството, че физическото лице , едноличен собственик на капитала е финансирало дейността на дружеството, с лични средства в големи размери от 930 000 лв., както е посочено в това писмо и в тази връзка по преценка на други органи , да бъде разпоредено евентуално извършване на допълнителни проверки, което е извън функциите и правомощията в рамките на това производство да извърши подс.В.К.. Тя е уведомила за тези разплащания на големи суми в брой, като  екземпляр от писмото е изпратен в отдел „Селекция“ с ръкводител свид.Б.Г., който отдел преценява дали следва да се възложи проверка, ревизия, наблюдение или други действия по отношение на тези средства, какъв е техния произход, дали са им платени данъците.

Преценявайки представените документи, подс. В.К. не е имала основание да не  издаде акт за  възстановяване на  ДДС-то, тъй като са били изпълнени  всички необходими условия. В противен случай би подлежала на административна санкция по чл. 143 от ЗДДС.

 След като са липсвали отрицателни предпоставки за възстановяване, това е дало основание на подс.К. и подс. Г.Т. - като ръководител екип   да изготвят проект за АПВ. Действията по проверката са били обект на текущ контрол от свид. Б. Г., съгласно резолюция за извършване на текущ преглед № 2251 от 03.10.2006 г., намиращ се документа в том 17, стр. 93, като не са констатирани забележки.

Правилно съдът е стигнал до извода за липса на дължими проверки от страна на подс. В.К. и подс.Г.Т. като ръководител екип, свързани с липса на информация за насрещни проверки.  Такива са извършвани само и единствено при необходимост и по преценка, кумулативно и двете на данъчния служител. Следва да се отбележи, че такива проверки са правени във връзка със сделките с „Айва“ и „Есокомерс“ и констатациите при тях напълно са съвпадали с тези при подс.В.К. и подс.Г.Т..

Горното се отнася и до проверките, възложени с резолюция 14691 от 17.10.2006 г. на Н.М., директор на Дирекция „Контрол“, касаещо декларирано ДДС за възстановяване за месец септември 2006 г. и резолюция 18148 от 23.11.2006 г., касаеща ДДС за възстановяване за месец октомври 2006 г. На подс.К. е указано да провери изпълнени ли са условията за право на приспадане на данъчен кредит, налице ли са декларираните обстоятелства по чл. 77, ал. 2 от ЗДДС, което и е обхвата на проверката.

Подс. В.К. е извършила същите действия, които са цитирани по първата проверка , достигнала е до същите констатации, т. е., че е налице основание за възстановяване на данъчен кредит, докладвала е както първия път същите на ръководител екип подс.Г.Т., като констатациите в АПВ не са еднолични на подс.В.К., а на проверяващия, респективно, на ревизиращия екип. Същите са изложени в проект за АПВ, с № 14692 от 24.10.2006 г. и АПВ№18151 от 01.12.2006 г., като е констатирано, че е налице основание за възстановяване на ДДС.

Съгласно регламентацията в данъчната администрация през календарната 2006 г. и сл. действията по проверки и ревизии и контрол, посочени по – горе, на подс. К. и подс.Г.Т.  са били обект на контрол през инкриминирания период и от координатор и от девет висшестоящи служители на НАП, със стаж и квалификация, отговарящи на заеманите длъжности, ръководител екип, координатор, началник на отдел „Селекция“, началник на отдел „Координация“, началник на отдел „Контрол“, директор на дирекция „Контрол“ директор на дирекция „Събиране“ и двама заместник директори.

 Съобразно реда за осъществяване дейността по ефективен предварителен контрол проектите за АПВ и проекта на ревизионен доклад са  се проверявали и утвърждавали от отдел „Координация“ за текущ контрол в лицето на свид.И.Т., на длъжност „координатор“. От своя страна тя го е представила пред комисията за утвърждаване и разрешаване на ДДС, включваща  зам. директора Т. Я., Д.Н., зам. директор, Н.М., директор дирекция „Контрол“, Р. К., началник отдел „Селекция и координация“, В. С., координатор в отдел „Селекция и координация“, М. К., Б. Г., началник отдел „Контролна дейност“ и М.Н. директор дирекция „Събиране“.

 От протоколите на комисията, /протокол 03-74/906 от 25.10.2006 г., том 17, стр. 31 до 34, том 18, стр. 9-13, том 17, стр. 19-21/ и доклади на координатора по проверката по прихващане и възстановяване И.Т., намиращи се в том 18, стр.11-13/ДП/,  се установява, че всички тези длъжностни лица, които са имали контролни и решаващи функции, свързани с преценка дали са налице условията и предпоставките за възстановяване на ДДС,  не са имали забележки, не са дали допълнителни указания за допълнителни действия по проверките. Т.е тези девет лица, заемащи именно отговорно служебно положение - не са установили пропуски в работата на екипа на подс.Г.Т. и подс. В.К., като също са приели , че са налице условията и предпоставките на чл. 77, ал. 2 и следващите от ЗДДС и следва ДДС-то да бъде възстановено в онези размери, в които то е поискано.

 С резолюция за текущ преглед 2251 от 03.10.2006 г., том 17, стр. 93 на Н.М., директор дирекция „Контрол“ е определена Б. Г. да извърши текущ преглед на действията на органите по приходите в хода на извършваната проверката по прихващане и възстановяване на „Еврокомерс“, възложена с резолюция от 10613/2.10.2006 г.,като същата е парафирала с „да“ проекта на АПВ, т. е. и тя, като поредния проверяващ всяка една от тези три проверки, е приела, че са налице условията за възстановяване на ДДС. След положителен протокол от тези длъжностни лица проекта за АПВ става окончателен.

Следователно без положителното становище на тези органи и лица не може да се извърши възстановяване на ДДС, въпреки оперативната самостоятелност на действията на органа по приходите.

 Фактическото възстановяване на сумите става едва след като тези лица одобрят проекта, той бъде връчен на лицето и екземпляр от същото, заедно с оригинал от протокол от заседанието на комисията, ако ще се касае за суми над 100 000 лв., респективно на координатора, ако е за по-ниски размери, се изпрати във финансовия отдел. Без тези документи счетоводителят не може да извърши  фактическо плащане и възстановяване. Решението на тези длъжностни лица се взема  след доклада на координатора и проверка на цялостната информация, съдържаща се в административната преписка, която и на практика е пътувала заедно с проекта за АПВ.

 В този смисъл и в подкрепа на посочените по горе източници на задължения на горестоящите над подсъдимите органи са и показанията на свид.Т., която е била координатор  не само на една от проверките, но и на други актове  .

 Лицата, които са одобрили и разписали процесните АПВ, се намират  най-високо в служебната йерархия и са лицата, които осъществяват текущ, предварителен и последващ  контрол при възстановяване на ДДС, като подписите на същите са необходимо условие за това.                

Правилно съдът е приел, че не съществува и твърдяното от страна на прокуратурата, изискване за проверка на всеки един представен по преписките документ от задълженото лице. Такива нормативни и функционални  задължения към работата на данъчните служители, касаещи  регламентация на тяхната дейност в тази процедура няма.

В този смисъл обоснован е и изводът, че не са налице твърдяните от умишлени нарушения или неизпълнение на нормативните изисквания на    чл. 37ал.1 чл. 37 ал.3 от ДОПК , чл.51 от ДОПК във  вр. чл.4, ал.2, т.3 от ЗСч,чл.56 от ДОПК , чл. 65,  ал. 8 от ЗДДС.

Установено е, че необходимите доказателствата по чл.37 ал.1  от ДОПК са били събрани служебно от органа по приходите, изискани са били тези по на чл.37 ал.3 ДОПК, същите са били анализирани, извършени са насрещните проверки при доставчика за платено ДДС, като са изпълнени и писмените указания на Главна данъчна дирекция посочени по – горе относно проверката по чл. 77 от ЗДДС  поради което и няма нарушение  или неизпълнение на  служебните си задължения по посочените по-долу нормативни актове, в редакцията им към момента на деянието.

 Невярно е твърдението на прокурора, че е налице нарушаване на чл.65 ал. 8 от ЗДДС – като не е изследвано,  при липса на реално финансиране и на паричен ресурс, имало ли е  реално плащане на ДДС по „ДДС сметка „ на доставчика, изцяло или най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, като не е разгледано дали са изпълнени всички хипотези на чл. 64 от ЗДДС за да възникне правото на данъчен кредит.

  Неправилно е прието в обв. акт, че подс.К. и подс.Г.Т. са нарушили: т. 4, “Действия на органа на приходите, извършващ ППВ”, на Процедура № К-6 „Извършване на проверка по прихващане или възстановяване”, утвърдена на 02.05.2006 г. от Изпълнителния директор на НАП М. М. и задължителна за органите на НАП в съответствие с нормата на чл. 10 ал.1 т.5 от ЗНАП като: не са събрали доказателства, необходими за установяване на размера на подлежащите на възстановяване суми, като не връчила ”Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице” /обр. № Кд-40/ и не стартирала процедура “Събиране на информация и доказателства от задълженото лице” след като е налице необходимост от установяване на начина на транспортиране на доставките, къде се съхраняват стоките и наличието на складови помещения; не са извършили действия свързани с възникналата необходимост от допълнително събиране на информация от трети лица за финансиране на дружеството и не са изследвали източниците на финансиране, като са приели, че дейността се финансира от оборотни средства и не са изготвили “Предложение за разкриване на банкова тайна / обр.№ Кд-72/” за установяване на горното;  т.5 на Длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед на Главния данъчен директор № 737/21.12.2004 г., в частта “Извършва    данъчни    проверки    съгласно утвърдените процедури и инструкции и данъчното законодателство: а именно - не проверили документацията, приложена към преписката, по повод на която се извършва проверката, не се запознали с наличната информация за проверявания данъчен субект, като не е изискана информация от другите функционални отдели в ТДД във връзка с извършваната проверка въпреки посочените резултати от извършената селекция и мотиви за извършен подбор посочени в работна карта 5513/20.09.2006г. изразяващи се - /в липсата на информация характеризираща дейността на дружеството, липсата на информация за декларирани търговски обекти, както и че при проверка в информационните масиви за движението по ДДС с/ката на ЗЛ, предоставен от обслужващата банка се установило, че няма информация за плащания за м.08/06г./ които са относими към финансирането на дружеството, не е изискана допълнителна информация от проверявания данъчен субект във връзка с предмета на проверката относно финансирането на дружеството, наличието на складови помещения и транспортирането на стоката и не връчила ”Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице” /обр. № Кд-40/ и не стартирала процедура “Събиране на информация и доказателства от задълженото лице” след като е налице необходимост от установяване на начина на транспортиране на доставките, къде се съхраняват стоките и наличието на складови помещения, не извършена преценка на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на проверката, като не изследвали систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства и не изготвили “Предложение за разкриване на банкова тайна / обр.№ Кд-72/”, които са съотносими към предмета на проверката касаещи материалната, финансовата и трудовата обезпеченост на дружеството, както и “Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лице – обр. № Кд-41”-  за събиране на доказателства от доставчиците относно реалността на сделките, и не изпълнили насоките  за извършване на проверката дадени в работна карта 5513/20.09.2006г. относно установяване източника на финансиране на проверяването дружество.

Както вече беше посочено вида на извършваната проверка не предполага събиране на подобна информация. Данъчната администрация няма задължение и да предполага виновно поведение от страна на данъкоплатеца. Обстоятелството, че дадено лице си служи с неистински документи или такива с невярно съдържание, за да създаде основание за извършване на плащане и тези документи мотивират конкретни длъжностни лица да извършат това плащане, не предполага само по себе си виновно поведение от страна на длъжностното лице, освен при наличие на данни за корупционна връзка. Такава връзка в този случай не е доказана.

Изложеното касае както първия акт / АПВ/ на подс.Т. и подс.К., така и последващите такива, описани в обвинителния акт а именно: АПВ№14692 от 24.10.2006 година - за м.09.2006 година, АПВ№18151 от 11.12.2006 год. - за м.10.2006год.

За подс. Г.Т. и Н.Р.

На 29.12.2006 г., на основание резолюция за извършване на проверка № 19654/18.12.2006 г. и работна карта № 7145/15.12.2006 г., подсъдимите Г.Т.-ръководител екип  и Н.Р.-орган по приходите  изготвили АПВ № 19654 от същата дата (т.15 л.122-127).

Коментираните и подробно описани по-горе нормативни задължения за поведението на данъчните инспектори са напълно валидни и за този случай и няма да се повтарят.

Подс. Р. заемала длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП Варна (трудов договор № 3584/08.05.1995 г. и допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 40930 от 28.12.2005година  и № 40624/01.06.2006 г. т.4 л.783,л.784и л.802 от НОХД .)

В длъжностната й характеристика са очертани  същия широк спектър от права – да събира доказателства, включително и от външни органи и източници, да изисква обяснения и документация, както от проверяваните субекти, така и от трети лица, да прави проверки в информационни масиви на НАП, да изисква разкриване на банкова тайна, да извършва действия по обезпечаване на доказателства, да предлага назначаването на експертизи, както и да предлага преминаване към ревизия при определени обстоятелства.

В инкриминирания АПВ подсъдимите Р. и Т. констатирали, че през проверявания период, месец ноември 2006 г., дружеството не е декларирало продажби и преценили , че следва да бъде възстановен декларираният данъчен кредит в пълен размер.

От приложените писмени документи /и съгласно ЗДДС и вътрешните правила за работа в ТД на НАП Варна /- том 19, стр. 184 до 187 са приложени резолюция 19654 за извършване проверка по прихващане, свързана с чл. 77, ал. 2 от ЗДДС и работна карта 7145. Тази работна карта е подготвена в отдел „Селекция“, който е отдела посочващ  има ли риск. В  тази работна карта никъде не е посочен риск, което означава, че данъчния  инспектор, в случая подс. Н.Р., трябва да работи това, което и е  указано, а именно да установи дали има правомерно ползване на данъчен кредит, на второ място да провери финансирането, плащанията по разплащателна сметка и ДДС плащанията по ДДС сметката. Възложено й е с резолюция 19662 от 18.12. проверка за установяване на факти и обстоятелства и установяване на източниците на финансиране на дружеството.

В този случай подс. Н.Р. е провела разговор със свид. П.М., който и е донесъл на   22.12.2006 год. съответни документи. На 21.12.  й се представя договор за паричен заем с Петър Б. и два броя приходни касови ордери/т.4 л.401 403 нохд с регистъра на посещенията /. Именно тези обстоятелства са описани и са коментирани като доказателствено средство в АПВ, което е изготвено, на стр. 4 от същото. След  коледните празници и на 27.12. подс.Н.Р. продължила да работи по възложената й проверка.

 За да изпълни чл. 77, ал. 2 от ЗДДС, същата е следвало   да провери две задължителни условия: сума за начисление за получаване от доставчика, заедно с плащането на доставката и данъка по съответната доставка да е платен по ДДС сметката в съответния период, които са регламентирани в чл. 55, ал. 2 и чл. 64, ал. 2 от ЗДДС. Подс.Р. проверява в информационната система на НАП регистрациите на дружеството, съгласно чл. 100, ал. 2 от ЗДДС по декларацията и извършва проверка по въпросите фактури и дневници за продажба. Извършва и насрещна проверка. При съпоставка на декларираните данни и представените й първични документи, тя не установява абсолютно никакви различия при тази проверка. Пак в информационната система база данни тя проверява и качените в нея фискални бонове, защото касовите апарати на доставчиците са регистрирани. Тя установява, че издадените касови бонове, фискалните бонове са от регистрирани устройства на доставчиците. Следователно при извършването на  тази тя не е имала основания за каквото и да е съмнение.

От обясненията  и на подсъдимите и на другите свидетели – служители на НАП   им е известно, че дружествата „Айва“ и „Есокомерс“ притежават складове на едро, както и че  са фирми, които са с история и се знае, че притежават такива складове. Подс.Р. също отдавна работи в системата на ТДД  като данъчен инспектор и също знае, че „Айва“ е дистрибутор на цигари, поради което и  няма никакви  основания за съмнения. Не изисква документи за транспорт, а и няма това задължение, защото  проверката във връзка с обстоятелства за платен над 80 процента ДДС за стока, не изисква тези документи за транспорт. Същата контактува със свид.М. като данъчно задължено лице -управител.

 Освен проверката за прихващане, тя трябва да установи и източниците за финансиране. В тази връзка свид.П.М.  представя два броя приходни касови ордери, които са в размер на 566 000 лв. Съответно, има банкови преводи за платено ДДС, както и фискални бонове за платена данъчна основа.

Както вече беше посочено произхода на финансирането,  е обект на проверката по облагането с корпоративните данъци по ЗКПО или ЗОДФЛ, което не е задължение на подсъдимите.

Проверка на договора за заем от свид.Петър Б. по никакъв начин не касае връщането на ДДС. Това, което е констатирано в тази връзка е предоставено на ръководителя на екип, подс.Г.Т., която впоследствие го предава на координатора свид.Ив.Т., за представяне пред комисията.

 За запознаването с тези документи свид.Т. е изготвила доклад. Практически тя подготвя този доклад и една резолюция за текущ преглед № 3102 от 28.12. на началник отдел „Селекция и координация“, с която този проект е представен на комисията, като  тридневния срок е спазен от Т.. Практически срока за възложената проверка на двете подсъдими  е 29.12.2006 г. и тъй като  комисията заседава в понеделник, сряда и петък, единствената възможна дата за разглеждане е денят е 28 12.2006г.

Спазена е методиката, заложена в т. 2-6, 2.6.3, 2.6.4, че при наличието на забележки от комисията, акта се връща. Комисията е приела проекта на акта за прихващане и възстановяване и същия е станал окончателен.

Обосновано и в този случай съдът е приел, че подс.Р. не е нарушила и е изпълнила служебните си задължения по чл.37 ал.1, чл.37 ал.3 и чл.51 ДОПК във вр. с чл.4 ал. 2 т.3 от Закона за счетоводството и чл.56 от ДОПК, защото всички нейни действия и тези на подс. Г.Т. като ръководител екип са действия по реализиране на правото за прихващане и възстановяване на данъчен кредит /чрез АПВ /съгласно хипотезата на чл. 65 ал.8 от ЗДДС. Съгласно процедура К6 са събрани доказателствата  необходими за установяване на размера данъчния кредит.

Следователно не би могла да бъде обвинена в неизпълнение на задълженията си още по малко в нарушаване на същите.

По отношение на нея важи всичко казано по-горе.

С оглед изложеното и правилно съдът е приел, че подс. Р. от обективна страна не  е нарушила служебни задължения предвидени в нормативен акт нито е превишила същите, изпълнила е и задълженията си по длъжностна характеристика. С оглед представените документи и двете подсъдими са действували в рамките на нормативно определените им задължения, без пряк  умисъл и специална цел изискуеми от състава на престъплението, в което са обвинени.

За подс. К.А. и Д.Я.:

Подс.К.А. заемал длъжността старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна (трудов договор № 5345/25.08.1993 г. и допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 41045/09.10.2006 г.), а отделно от това в конкретния случай бил и ръководител екип, видно от цитираното вече писмо на Директора на ТД на НАП Варна.

Подс. Я. заемала длъжността старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна (трудов договор № 4744/21.06.1995 г. и допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 40543/01.06.2006 г.).

Като такива, те притежавали същия широк спектър от права посочени по-горе и по отношение другите подсъдими. Същите са действали в условията на оперативна самостоятелност ,т.е. събирали са само онези доказателства които са считали, че са необходими с оглед точното изпълнение на поставената им задача по АПВ.

През месец Януари 2007 година на свидетелите К. - като изпълнител и Я.П. - като ръководител екип, била възложена ревизия на „Еврокомерс 01”ЕООД. От издадените справки декларации за ДДС, под № 03000877730 от 09.01.2007 г. и коригираща справка декларация за ДДС под същия № от 15.01.2007 г. е изготвена работна карта в отдел „Селекция“ под № 7829 от 21.01.2007 г. В същата са дадени насоки за извършване на ревизията,  като се извърши инвентаризация по наличните количества стоки, описани в СД, в хода на ревизията да се извършат насрещни проверки, да се установи произхода на стоките и да се установи финансирането на дейността.

 Във връзка с посочената  работна карта, възлагащият орган издава два възлагателни документа, резолюция за извършване на проверка по прихващане и възстановяване № 1452 от 24.01.2007 г., в която са определени да извършат същата свид.Я.П., главен инспектор по приходите, ръководител екип и свид.В.К., старши инспектор по приходите и заповед за възлагане на ревизия № 319 от 24.01.07г. със същия ревизиращ екип.

След като свид.К. извършва множество действия –проверка на заеми и насрещни проверки при доставчици обективирани в том.20. л.137 до 140 от ДП , том. 21 и сл. л.113 –л.166 от ДП и предава 8 бр. папки /представляващи насрещни проверки при доставчици/ излиза в отпуск по болест.

 По време на извършваната ревизия свид.П. и К., на 26.01.2007 г., двамата  предложили да бъде направена инвентаризация на наличната стока на „ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД, констатирайки липса на капитал за дружеството и договори за наем на склад, на налични ДМА на ревизираното дружество и липса на документи, свързани с транспорта на декларираните покупки. Това поставяло под съмнение действителността на сделките, за които вече бил възстановен данъчен кредит по предходните актове.

  По време на ревизията била поискана от ревизиращите инвентаризация на склад със стока на „Еврокомерс-01ЕООД ,тъй като правело впечатление голям обем и брой закупена през 2006 година разнородна стока и ползван данъчен кредит без същата да е продавана и поради тази причина цялата  или част от нея следвало да се намира в наличност .

Свидетелят К. по време на извършваната ревизия установил при лични насрещни проверки, че голяма част от „заемодателите” на дружеството липсват на адресите си, а тези, които намерил, отрекли да притежават такива суми и да са ги предоставяли в заем, каквито са и показанията им в настоящото наказателно производство.

Липсата на средства сочела на ново основание към липса на реални покупки, при вече възстановен данъчен кредит в резултат на посочените АПВ.

В разпита си на ДП свид. П. споделила за оказван й натиск от висшестоящи в йерархията на данъчната администрация във Варна във връзка с така извършваната от екипа им ревизия, но в разпита си пред съдия потвърдила единствено основанията, които изложила в депозирания от нея самоотвод – да не бъде обвинена в субективизъм, както и пред съда е отрекла оказван служебен натиск. Основанията за самоотвод на свидетеля К. (т.21 л. 117 и 121)били обективирани със заболяване .

В съдебно заседание и двамата свидетели отричат да им е оказван служебен /вътрешен/или външен натиск за решаване на въпросите по ревизията на търговското дружество .

Отвода на свид.К. и П. от провеждане на възложените им действия наложило преразпределяне на задачите по  проверката и ревизията. 

Ръководителят на отдел „Селекция” свид. Б.Г. е  разпределила  само проверката по АПВ /поради краткия й срок на екипа/ на подс.К.А. като ръководител екип и подс. Д.Я. като изпълняващ, като след извършената проверка подс. Д.Я. изготвила проект на АПВ № 2655 от 15.02.2007година, предала на подс. А. като ръководител екип. С оглед  самата процедура К6 на извършване на проверката К.А.  след като прегледал изготвения проект за АПВ и констатирал, че са събрани достатъчно доказателства и са налице обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 77, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, внесъл изготвения проект в комисията за упражняване на текущ контрол чрез координатора на проверката М. К..

Проектът е внесен на 13.02.2007година, подписан е и разгледан в комисията. След разглеждане на проекта, същият е одобрен от целия състав на комисията и става фактически акт за прихващане и възстановяване, ведно с протокола, който е подписан от  7 членна комисия и е връчен на 15.02. от подс.Д.Я. на свид.П.М., представляващ „Еврокомерс 01“ и на 19.02.2007година,  АПВ № 2655 от 15.02. е внесен в отдел „Плащане и задължения“ за възстановяване на данъчния кредит.

За изготвянето на този АПВ подс. Я. ползвала всички документи, събрани от екипа на ревизията, най вече  тези имащи отношение към проверката по Чл.77 от ЗДДС, съобразно възложената им работна карта /т.16 л.38-39/.

При изготвяне АПВ, подс. Я., освен документите, до които имала достъп за конкретния търговец, от тези събрани от ревизията, ползвала и справките- декларации за м. 12. 2006год.  коригираща декларация от 15.01., лиценз за търговия с тютюневи изделия, фактури от дневника за покупки, платежни документи от ЦКБ, справки, изготвени от лицето, договор за наем на склад, счетоводни справки от управителя  и др. /приложени том 16 л.8-л.85 от ДП/. Въз основа на тях бил изготвен АПВ -на 15.02.2007 г

В посочения АПВ подс. А. и Я. констатирали, че през проверявания период, месец декември 2006 г., дружеството е декларирало продажби, респективно ДДС за внасяне в размер на 66513 лв. и покупки, респективно ДДС за възстановяване в размер на 253225,04 лв. и преценили , че следва да бъде възстановен декларираният данъчен кредит в размер на 186712,04 лв. – разликата от декларираните ДДС за внасяне и за възстановяване.

По описания по – горе и за другите данъчни служители начин съответния проект за АПВ е минал през координатор и комисия и  е станал окончателен.

Поради изложените подробни съображения по отношение на всички АПВ, изводите за наличие на нарушаване или неизпълнение на служебни задължения от страна на подс.Я. и подс.К.А.  следва да бъдат същите. Не са налице нарушение или неизпълнение на служебни задължения, както от обективна така и от субективна страна, още по малко са налице каквито и да било доказателства на обективни или субективни намерения да се осигури неследваща се имотна облага за физическо или юридическо лице и то без правно основание.

 В същото време свидетелите К. и Я.П. започнали действията по провеждане на ревизията, като от свид.К. били събрани доказателства за липса на действително финансиране на дружеството от съответни лица –заемодатели, както и събиране на документи от данъчно задълженото лице. Ревизията, приключила с РА № 03001917/29.06.2007 г., с който вече от подс. Н.Д. и Г.Т., след отвеждането на свидетелите П. и К. и изземване от тях на съответното производство. С него били потвърдени разгледаните вече  АПВ №№ 14962/24.10.2006 г., 18151/11.12.2006 г., 19654/29.12.2006 г. и 2655/15.02.2007 г. и така било потвърдено връщането в реален размер на общата сума от 589 852,26 лв.

За подсъдимите  Н.Д. и Г.Т.

След самоотводите на свид.П. и свид.К.  ревизията била възложена на подсъдимите  Н.Д. и Г.Т. (т.21 л.102, 114-116 и 118-120). Така подс.Т.  трябвало да проверява на практика собствените си констатации, тъй като три от четирите АПВ били издадени с нейно участие.

 Подс.Н.Д. била назначена като старши инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ на ТД на НАП – Варна на 31.01.2007 г. В трудовия й договор № 40038 от 31.01.2007 г. е записано в т. 3, ал. 1, характера на работа се определя в длъжностната характеристика, която е неразделна част от този трудов договор / в том 3, лист 143 към делото/. Към датата на постъпване на работата тя е подписала само трудов договор. Нейната характеристика е връчена и подписана от Д. на 18.08.2008 г., това е една година и половина, след като е влязла в трудови правоотношения. Тази длъжностна характеристика, приета от съда като доказателство, е отразена в том 3, лист 148.

 На 30.05.2007 г. със заповед за вътрешна ревизия № 197 от 30.05.2007 г. й е възложено да приключи въпросната ревизия със срок, който изтичал на 31.05.2007 г. Тази заповед е приложена в том 21, стр. 202-3 от съдебните документи. Екипът на свид. П. и К., към тази дата е бил извършил всички насрещни проверки, относно инкриминирания период м. септември – декември 2006 г., като са проверили всички АПВ-та, издадени към него момент. Изтестно е, че по тях вече е имало произнасяне на комисията, която с решение е приела проектите за АПВ-та и ДДС-то е възстановено по ДДС-сметка на фирмата.  Новият ревизионен екип от  подс. Н.Д. като ръководител и подс.Г.Т. са приели цялата документация от предходния екип. Координаторът, свид.Т., е заявила в нейния разпит, че по АПВ-тата са възстановени сумите,  дори преди тя да бъде назначена на длъжност „старши инспектор по приходите“, комисията вече се е произнесла. Единственото нещо, което се изисквало от новия ревизионен екип е да събере всички документи и констатации, АПВ-та, решения на комисията, за възстановяване на ДДС по ДДС-сметки и да изготви ревизионен доклад. В краткия срок, който е предоставен, подс.Д. и подс. Г.Т. изготвят проекта за ревизионен доклад в законоустановения срок и го предоставят на координатора Т.. Запозната с техния проект, тя издава докладна записка, с която и с протокол вх. № 37201 от 08.06.2007 г., подписани от всички членове на комисията е потвърден вече ревизионния доклад 1917 от 08.06.2007 г. Този ревизионен доклад е приет като доказателство в том 21, от лист 75 до 78. Въз основа на протокол 372001 от 08.06.2007 г., подписан от всички членове на комисията започва процедурата по изготвяне на ревизионния акт. С доклада на координатора Т., с протокол вх. № 42562 от 27.06.2007 г., подписан от всички членове на комисията е потвърден ревизионния акт 03001917 от 29.06.2007 г., с който ревизионен акт са потвърдени всички действия и комисията не е констатирала нито едно нарушение относно изготвените АПВ-та и за възстановяване на ДДС сметката и по този начин приключва ревизирания период. Прието е че са  спазени изискванията на чл. 77 от ЗДДС, както и че са изпълнени  изискванията на чл. 64 и чл. 68 от ЗДДС. Изпълнени са изискванията на чл. 6 от ЗДДС, налице е данъчно събитие, извършена е доставка, прехвърляне на собственост и начислено ДДС. На тези основания са съставени протоколи на комисията, която е върховния орган, който се разпорежда за връщането на ДДС сумите.

 Практически двете подсъдими са  довършили ревизията на база на документи, събрани от свидетелите П. и К. и съответно и всички другите служители, които са издали проектите за АПВ-та и решенията с които комисията се е произнесла и възстановила сумата.

  По отношение издадените вече АПВ, координатора свид. И.Т. не е констатирала нарушения. Същите са били внесени за разглеждане в комисията, която също не е констатирала нарушения и е потвърдила констатациите. Тези констатации са залегнали и в ревизионния доклад и в ревизионния акт, издаден от подс. Д., където е описала всички доказателства, доводи,  решение на комисия за възстановяване на АПВ за инкриминирания период, с мотивите, които те са възстановили. Описала е действията, които са извършени от страна на предходния екип. Практически тяхната дейност е била в рамките на един ден, в която да получат и проучат  документите, по които са работили предходните нейни колеги, да се запознаят с тях и в законния срок да изготвят проекта за ревизионен акт.

  Установено е че подс. Д., в своята дейност не е имала пряк контакт с нито  подсъдимия Я.Я. или свидетеля П.М., а е   работила единствено по документи, потвърдени от координатора и комисията.

  Според обвинението  действията на двете подсъдими  били правно регламентирани, освен в посочените по-горе нормативни актове, и в Процедура № К-12 „Изпълнение на ревизия”, утвърдена на 03.01.2007 г. от Изпълнителния директор на НАП М. М. и задължителна за органите на НАП в съответствие с нормата на чл. 10 ал.1 т.5 от ЗНАП.

Съобразно т.3, „Извършване на преглед и анализ на счетоводната и търговската документация на ревизираното лице”, подсъдимите  били длъжни да извършат анализ на прегледаната документация – данъчно осигурителни сметки на дружество “ЕВРОКОМЕРС  01” ЕООД, лихвени листове, справка за банкови сметки, искане за предоставяне на документи № 03-42/8909/29.09.2006 г. и протокол Кд 87 № 03-42/8909/02.10.2006 г. ведно с документи и разпечатки от НОИ, с цел откриване на евентуални пропуски или нарушения при законосъобразното ползване на данъчен кредит и законосъобразното третиране на осъществените сделки, доставки, договори, да извършат справка на въведените в експлоатация ЕКАФП, справка за банковите сметки на задълженото лице, декларациите за наети обекти заедно с договорите за наем, предоставените документи и писмени обяснения от задълженото лице по искане с изх.№ К-5967/02.02.2007 г.. Да съобразят протокола за предаване на документи  на органа по приходите от 26.02.2007 г. заедно с приложените документи, протокол № 0101988/01.02.2007 г. за извършена инвентаризация, насрещните проверки за установяване на източниците за финансиране. В тази връзка подс. са били длъжни да вземат предвид искане доклад № 03-03-№ ЗВР319/24.01.07 г. №9 за извършване на насрещна проверка на лицето Г.Б.М. и дадените от него обяснения с дата 26.02.2007 г. че не е предоставил посочените суми и искане доклад № 03-03-№ ЗВР319/24.01.07 г. №7 за извършване на насрещна проверка на лицето Й. В.ов Й. и дадени от В. Й. - бащата на Й., обяснения с дата 26.02.2007 г. че синът му Й. В.ов Й. не е предоставил посочените суми. Да вземат предвид искане за извършване на действия от други контролни органи и получени отговори, справки декларации и дневници за покупки и продажби, протоколи за приемане на справки декларации за проверявания период, договори за транспортни услуги, насрещни проверки на дружеството “Айва” ЕООД, “Си Джи Къмпани” ООД, “Вяра 2001” ООД, “Есо Комерс” ООД, “Мистрал Варна” ЕООД,  “Мистрал 2002” ЕООД и данъчно осигурителните сметки. Чрез съпоставяне на данните съдържащи се в различни носители на информация, са били длъжни да открият коментираните по-горе в обстоятелствената част на този акт нарушения при законосъобразното ползване на данъчен кредит и законосъобразното третиране на осъществените сделки, доставки, договори.

В резултата именно на това бездействие на подсъдимите, прокурорът е приел, че на  29.06.2007 г., в изготвения от тях РА № 03001917/29.06.2007 г. (т. 21 л.9-28) те потвърдили изготвените АПВ, в резултат на които действия републиканският бюджет бил окончателно ощетен със сумата от 589 852,26 лв.

Предвид всички безспорно установени дотук обстоятелства изводът, че липсват каквито и да било доказателства  данъчните инспектори – Г.Т., К.А. ,Д.Я. ,Н.Р., В.К. и Н.Д. умишлено да не са изпълнили или нарушили служебните си задължения, подробно цитирани в мотивите, е правилен и законосъобразен.

Очевидно в обвинителния акт са смесени задълженията на данъчните служители:

1. при извършване на действията по  АПВ, който създават  правото за прихващане и възстановяване на данъчен кредит при действието на специална ДДС сметка и установени основания за възстановяване на данъчния кредит

 2.  задължението за извършване на ревизия по ДДС ,с която се установяват данъчни задължения и

3.Комплексна ревизия –по ДДС и по преки данъци /за която има и годишни периоди на извършване/, с която също се установяват данъчни задължения.

В конкретния случай е безспорно, че тези данъчни служители са извършвали отделни действия по АПВ, една ревизия по ДДС –за която по делото няма факти в обстоятелствената част и са довършили една ревизия започната от друг ревизиращ екип- всички по ДДС.

По делото е безспорно също, че и след ревизията по ДДС, извършена от подс.Д. и Т., е последвала и друга ревизия по ДДС, която е приложена по делото и също не е установила нарушения и престъпления, извършена от други длъжностни лица на ТД на НАП Варна .

Такива нарушения е установила едва ревизията, приложена в том 30 л.6 и л.31 от 30.06.2009 година от ДП , която е обхващала не само периода на обвинението, но и по широк период и е не само по ЗДДС, а и по Закона за счетоводството и по ЗОДФЛ и ЗКПО т.е. по преки данъци. Последната е била извършена след подадена жалба на свид.П.М. до ОД на МВР и ВОП /том 11 л.1 от 03.13.2009 година, както и том 12-жалба от 20.03.2009год/.

Отделно от това и при стартиране на ревизията на свид.П. и К. и разделянето на задачите в работните карти на АПВ, на инвентаризация и на ревизия, след създаването на документите по инвентаризацията за наличната стока, /за които подс. Г. и Н. са признати за виновни по чл.311 от НК/ – резултатите от ревизията вече са били сериозно опорочени. Довършващите ревизията /Д. и Т./  в рамките на срока си са се произнесли по съществуващите документи и съобразно достъпа си до базата данни са приели и направили тези изводи по ЗДДС. Тъй като източниците на финансиране не се включват в ревизията по ДДС, а са се разследвали едва в по-късната такава, то и резултата от предходната би могъл да бъде погрешен.

Водим от всички тези обстоятелства съдът е приел, че нито един от посочените шест данъчни служители не е извършил престъпление по служба, тъй като всяко негово действие е било в рамките на закона и съобразно възложената работа и нейните рамки от обективна страна.

  От правна страна, възведени са и двете форми на изпълнителното деяние по отношение на данъчните служители   - че са  нарушили и не изпълнили служебните си задължения.

Нарушението на служебните  задължения според теорията, има когато  в пределите на своите правомощия съответното длъжностно лице, извърши дейност, която противоречи или не съответства на изискванията, установени в нормативен акт или в устройствен или организационен акт в обществена организация/,  какъвто не е настоящия случай/. При едната форма на изпълнително деяние се касае за едно активно поведение и действие, която не е съобразено с длъжността на съответното длъжностното лице и то несъмнено трябва да е насочено срещу службата, която той заема.

Обратното  - при другата форма на изпълнителното деяние -при неизпълнение на служебните задължения става дума за бездействие по служба. В този случай в пределите на своята компетентност, длъжностното лице не предприема определени действия, които е следвало да предприеме, но които могат да бъдат установени единствено и само в нормативен или подзаконов нормативен акт, и които са му вмени в задължение.

В диспозитива на обв. акт се твърди, че подсъдимите не са  изпълнили служебните си задължения по т.5 от длъжностната характеристика, утвърдена със заповед на главния данъчен директор №737/21.12.2004 г., както и служебните си задължения по т.4 от Процедура К-6 и съответно т.4 от Процедура К-12. Те не представляват нито нормативни законови, нито подзаконови нормативни актове.

В правната доктрина и  практиката на ВКС на Р.България не е спорно, че за да бъде ангажирана  наказателната отговорност на което и да е длъжностно лице по смисъла на чл.282 от НК, служебните задължения, които обвинителят  претендира, че са нарушени или че не са изпълнени, следва да произхождат от нормативен акт. Това е така съобразно действащото и неотменено към настоящия момент постановление от 09.06.1980 г. от НД№2/1980 г. на Пленума на ВС.

Претендираните описани в обв.акт и поддържани от прокурора за  шестимата подсъдими  вътрешно служебни актове, каквито са длъжностната характеристика, окръжни заповеди, инструкции, процедури, са абсолютно негодни да ангажират наказателната отговорност на данъчните инспектори, имащи само и единствено характеристиките на длъжностни лица към момента на инкриминираното деяние. Следователно обвинението за нарушени  процедури „К“  и други , описани в длъжните характеристики,  писма  или други  указания на НАП,  нямат никакво правно значение за решаването на този казус. 

Практически единствените нормативни актове, имащи отношение към бланкетната норма на чл. 282 от НК  са -ЗДДС и  ДОПК  в редакцията си към момента на извършване на инкриминираните деяния.

В обв. акт е изписано както в обстоятелствената част, така и в диспозитива, че подсъдимите са нарушили  чл.65 ал.4, т.3 и 4 от ЗДДС,/в сила от 01.01.2006год /отм. с ДВбр.63/04.08.2006 г./, но в сила към датата на извършване на престъплението и чл.65 ал.8 от същия.

По безспорен начин по делото е установено и  доказано , че всички издадени индивидуални  административни актове са били обвързани с нормата на чл.77, ал.2 от ЗДДС, действала към този момент. Същата недвусмислено вменява  задължение на органа на приходната администрация, когато съответното лице е платило не по-малко от 80% от начисления данък, за който е упражнено правото на данъчен кредит чрез ДДС сметка, ДДС се възстановява в 45 дневен срок. При всички АПВ, предмет на обвинението се касае за заплащане на  ДДС по сметката при внесен над 80% данък.

И докато АПВ при наличните установени от тях условия е водело до правото на прихващане и възстановяване ,то при ревизията се изисква  нещо повече, което също е извършено.

При ревизията, предмет на обвинението е извършен анализ на представените счетоводни документи, които са изискани, на счетоводните регистри, проверени са СД и дневниците за покупко-продажби, в т.ч. и най-важно е проверена и банковата информация,  изпращана служебно към онзи момент от банките към НАП, за плащането по ДДС сметките. Установено е, че информацията при купувача и при доставчиците съответства и няма разминаване и на базата на всичко това е установено, че е платено повече от  80% от ДДС по ДДС сметката. При издаване на индивидуалните административни актове са приложени всички документи,  които  подсъдимите , заедно с другите органи по приходите по съответните АПВ и ревизионни актове са  изследвали, съответно са  изискали от данъчно-задължените лица.

Всички тези твърдени обстоятелства, на липсата на документална обоснованост, липсата на  транспортна доказателственост, липсата на финансиране на дружеството, произход на средствата  нямат  отношение към предмета на доказване в настоящия процес. Тези обстоятелства биха имали значение към предмета на доказване на други производства по преки данъци съответно ревизия по ЗКПО или по ЗОДФЛ, които не са предмет на  делото, както това е станало впоследствие с друга ревизия през 2009година по преки данъци.

Без значение за отговорността на шестте подсъдими е дали свидетеля П.М. или друго неустановено лице се е опитало да прикрие произхода на средствата, представяйки   в търговския оборот пред съконтрагентите или  пред органите по приходите неистински или документи с невярно съдържание.

Обстоятелството  което е от значение по отношение на ДДС, който е бил предмет на прихващане или възстановяване и ревизионен акт, има единствено значение нормата на чл.25 от  ЗДДС, а именно, че датата на данъчното събитие, е по ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост или датата на плащане.

И при положение, че от името на доставчиците на процесното дружество са начислени, декларирани и внесени  дължимия ДДС по всички фактури, вменени с настоящия обв.акт, по тогава съществуващата ДДС сметка – т.е. отделно от общата сума, предмет на сделките на ТД „Еврокомерс 01“, наред с установяване на останалите положителни предпоставки, не е имало основание за отказ от страна на данъчната администрация..

Що се отнася до субективната  страна на престъплението –по един безспорен и несъмнен начин бе доказана  липсата на каквато и да е връзка между подсъдимите - данъчни служители, извършвали АПВ и ревизии , подс.Я.Я., свид.П.М., ТД „Еврокомерс 01“ или който и да било друг, имащ отношение към дейността на това ТД, извън данъчните  правоотношения, които са възникнали към момента на инкриминираното деяние.

  Отделно от това, след като целта на подс.Я. е била данъчна измама по чл.256 от НК и получаване на средства от държавния бюджет, то очевидно и при пълна добросъвестност /липса на корупционни практики/ данъчният служител би могъл да бъде подведен или измамен с представените документи, които създават основание за плащане на ДДС, което пък обосновава липсата на субективния състав на деянието, както и специалната цел.

В конкретния случай и шестимата подсъдими едва в съдебното производство  разбират  за кого става въпрос и на кого са  извършвала административни производства,  завършили с издаването на индивидуалните административни  актове. По делото не е установена каквато и да е връзка по между им.

За да е налице субективната страна на състава на престъплението, основните две характеристики,  е наличието на прекия умисъл и специалната цел на извършването на това престъпление.

 Така, както е внесена конструкцията на обв. акт, подсъдимите  е следвало да осъзнават, че не изпълнява или нарушават  определени свои конкретни задължения. Следвало е по време на извършване на деянието да са  били наясно, че не изпълняват определени задължения, фиксирани в нормативен акт – нещо, което  не е установено, напротив  - установено е обратното при анализа на субективната страна на състава на престъплението.

  След като от обективна страна тези елементи  липсват,  въобще не е било възможно, който е и да било от тях,   да осъзнава, че извършва нарушение, на определени  свои задължения, или че  не ги изпълнява с бездействие – така,  както е вменено в обвинителния акт едновременно и на двете противоположни по начин на съществуване извършени форми на изпълнителното деяние.

Типично за субективната страна на състава на престъплението по чл.282  от НК е пряк умисъл и специалната цел, т.е.  длъжностното лице или в случая шестимата данъчни служители, извършвали АПВ и ревизия, е следвало да преследват определен резултат – това е специалната цел, и този определен резултат да е  бил  настъпването на определени последици за друго лице, или пък за причиняване на вреда- в случая на държавния бюджет в лицето на приходната администрация.

По протеста:

Твърди се, че подсъдимите, данъчни служители били длъжни да извършат допълнителни проверки във връзка с възложената им работа по дейността на процесната фирма.

По АПВ, на извършващите проверката, е спускана работна карта с описани в нея действия, които следва да се изпълнят. От доказателствата по делото е установено, че тези действия са изпълнявани стриктно. В случаите, когато данъчните служители са установявали някакви факти извън тези необходими им по АПВ, като напр. подс. К. – изготвила и депозирала писмо до Агенцията за финансово разузнаване /т.18 л.4-7/, относно разплащане с големи суми в брой, финансирани от свид. М., с копие до отдел „Селекция”, подс. Р.-инициирала насрещна проверка по отношение свид. П.Б. – те са извършвали необходимите действия по уведомяване съответните органи.

Освен това, всички те са ползвали предоставените от процесната фирма документи, на които е бил придаден вид на автентични и с вярно съдържание. При извършването на насрещни проверки –напр. при „Айва” и „Есокомерс”, констатациите по сделките са съвпадали.

И най-същественото, че изготвеният от тях акт представлявал практически проект, който следвало да бъде одобрен или от координатор, или от нарочна комисия. Т.е сам по себе си този АПВ не поражда никакви права за получателя на ДК. За сумите над 100х.лв е било необходимо да се преминат още две нива на проверка. При необходимост от събиране на допълнителна информация, комисията е следвало да върне преписката със задължителни указания. Такива очевидно не са давани. На координатора и на членовете на комисията са били известни сигналите, описани по-горе, по които проверките не са били приключили в срока за изготвяне на АПВ, но те са потвърдили изложените в АПВ констатации относно наличието на обстоятелствата по чл.77 ал.2 ЗДДС за възстановяване именно защото са изпълнени изискванията на ЗДДС и непроверените обстоятелства не са имали отношение към това.

В протеста е допуснато смесване на условията по чл.77 ал.2 изр. 1 и изр.2 ЗДДС. Съгласно изр.1, регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл. 14 и доставки по чл. 92 на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени данъчни задължения, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 30-дневен срок от подаването на справката-декларация. А по изр.2- данъкът се възстановява в 45-дневен срок, когато лицето е платило не по-малко от 80 на сто от начисления му данък, за който е упражнено правото на данъчен кредит за периода чрез "ДДС-сметка", включително по внос. Налице са две различни основания за ускорено възстановяване на ДДС, различни факти и обстоятелства и различни срокове. В този случай администрацията действа в режим на „обвързана компетентност”.

По отношение наличието на нарушения по процедура К6, беше взето отношение по-горе. Следва да се спомене отново, че процедурите са вътрешни правила за работата на Агенцията. Те са задължителни за служителите, но нямат нормативен характер. Сочат възможните стъпки при изготвяне на съответният акт, които следват съобразно конкретния случай и наложителността им. Тук следва да се спомене, че посоченото в протеста р.№26/24.07.14г.ВКС няма никакво отношение. То касае самостоятелна отговорност на член на колективен орган, а в случая подсъдимите не са част от такъв.

В протеста се упреква съдът, че при един и същ обем доказателства, веднъж е приел декларираните сделки за фиктивни, като е осъдил подс. Я., а втори път – за реални и годни да породят правото на възстановяване ДДС и респ. да оправдае подсъдимите – данъчни служители.

Въпреки, че мотивите в тази им част страдат от известна липса на подреденост и последователност, те не са противоречиви. Предметът на доказване по двата текста – 255-256 и 288 е съвсем различен. Безспорно е, че сделките са били фиктивни, но за нуждите на данъчните проверки им е придаден вид на действителни. За това и на данъчните служители няма повдигнати обвинения по чл.255 ал.2 или 256 ал.2 НК.

  Правилно окръжният съд е приел, че всички подсъдими – данъчни служители са действали в рамките на нормативно определените им задължения, без пряк умисъл и специална цел. И тъй като нито едно от тях не е налице, единствено правилният извод е приложението на чл.304 от НПК и оправдаването на подсъдимите по обвинението им по чл.282 от НК .

По отношение наложените наказания:

На подс. Я., за двете деяния е определено наказание при наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно изтеклия период от време от началото на престъпната дейност и липсата на отегчаващи такива. Отчетена и изключително високата степен на обществена опасност на деянията. Наложените наказания от по две години и десет месеца лишаване от свобода са съобразени с начина на извършване на тези деяния – продължителността им, големият брой съставени неистински документи и такива с невярно съдържание. Съдът е определил общото най-тежко наказание като е присъединил към него наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 НК. Правилно е приел, че не е необходимо наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпявано ефективно, с изолация от обществото. С действията си по време на разследването и до днес, подсъдимият Я. не е дал основание за противното с някакво незаконосъобразно поведение. Правилно съдът е преценил, че така определеното наказание ще постигне целите и задачите предвидени в чл.36 НК.

По отношение на подсъдимите Н. и Г., определените им наказания в рамките на една година лишаване от свобода, също са съобразени както с данните за личността им, така и с липсата на отегчаващи обстоятелства. Налице е основание за приложение на чл.66 ал.1 НК и определяне на подходящ изпитателен срок. Правилно и то отношение на тях съдът е приел, че не е необходимо те да бъдат отделяни от средата им и че определено в такъв вид и размер наказанието ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля.. Няма данни за тяхно противоправно поведение и до настоящия момент.

Предвид всичко изложено въззивната инстанция намира, че протестът и жалбите са неоснователни, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 17.03.2016г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №227/2014г. по отношение на подсъдимите Я.Н.Я. с ЕГ№ **********, Д.И.Н. с ЕГ№ **********, Г.Д.Г. с ЕГ№ ********** и К.А.А. с ЕГ№ **********, Д.А.Я. с ЕГ№ **********, Н.С.Р. с ЕГ№ **********, Г.Л.Т. с ЕГ№ **********, В.С.К. с ЕГ№ **********, Н.Я. Д. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.