РЕШЕНИЕ

 

196/12.11. Година 2018                   Град Варна

Варненски апелативен съд,                                      Наказателно отделение

На първи ноември                                   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: Росица Лолова

Членове:Десислава Сапунджиева

Мая Нанкинска

 

Секретар: Соня Дичева

Прокурор: Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска ВНОХД №354 по описа на съда за 2018 година, при произнасянето си взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано на основание чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимият Г. срещу присъда по НОХД № 172/2018 година по описа на Окръжен съд – Добрич, с която е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК и му е наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1 НКК от две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК с четири години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Решен е въпроса с разноските по делото. В жалбата се излагат доводи за допуснати нарушение на процесуалните правила, като се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В условие на евентуалност се претендира несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа на наведените в нея основания, като се развиват и доводи за постановяване на оправдателна присъда.

Срещу постановената присъда е депозирана жалба и от частните обвинители по делото М.С., Г.М., Ю.М. и Б.Ч..

В подадената срещу първоинстанционната присъда жалба се развиват съображения относно неправилното приложение на материалния закон, касаещ както размерът на наказанието "лишаване от свобода", така и неправилното приложение на института на условното осъждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа на посочените в нея основания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като почива на събраните по делото доказателства.

 

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел накратко следното:

Подс.И.С.Г. ***. Той е правоспособен водач на МПС с  категории А, М, В, С, АМ, А1, А2, В1, С1 и ТКТ, с валидност на свидетелство за  управление  на МПС № 282262430 до 22.10.2018 год.

На 22.10.2014 год. около 09.30-10.00 часа подс.Г. управлявал т.а. „МАН“, модел „LE 160 С“ с рег. № ТХ 32 - 09 ХН, собственост на св.Г. С.Г. – негов брат. Той се движел по пътя, свързващ гр.Тервел и гр.Добрич, в посока с.Кочмар, общ.Тервел.

В същата посока, непосредствено преди Г., се движел л.а. „Фолксваген Поло“, червен на цвят с рег. № ТХ 19 12 ХМ, управляван от св.В.В.. На предна дясна седалка седял Живко Желязков /собственик на автомобила/. След автомобила на подсъдимия се движел л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 60 26 КХ, управляван от св.М.С., а на предна дясна седалка седяла съпругата му А.Ю.С..

Времето било ясно, слънчево, с много добра видимост, участъкът от пътя бил прав и равен, двулентов, със суха асфалтова настилка, с бяла единична  прекъсната линия, позволяваща изпреварване. И трите МПС-та се движели в дясната лента на посочения път едно след друго, в едно направление от гр.Тервел към с.Кочмар, като били технически изправни.

Товарният автомобил, управляван от подсъдимият е произведен за ляво движение и мястото за водача било на предна дясна седалка. Неговата категория по смисъла на чл.149, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП е №2 и категория „С“ по смисъла на чл.150а, ал.2, т.10 от ЗДвП. Той не бил оборудван с тахограф или друго техническо устройство за запомняне на скоростта  на  движение.

Св.С. наближил управлявания от подсъдимият автомобил и предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него т.а. „МАН”, като навлязъл изцяло в лявата лента за движение на пътното платно, със скорост в този момент от 107 км.ч. В момента, в който л.а.“Фолксваген Голф” се намирал на около 67,10 м. от мястото на инцидента, т.е. когато предната му част се изравнила със задната част на т.а.“МАН“, подс.Г. също предприел маневра „изпреварване“, но на движещия се пред него л.а.„Фолксваген Поло”.

В момента на предприемане на тази маневрата, подсъдимият имал техническа възможност да възприеме, и задължение по ЗДП, намиращия се в лявата лента за движение л.а.“Фолксваген Голф”. Необходимото безопасно разстояние за изпреварване на л.а.“Фолксваген Поло” от т.а. „МАН”, според назначената по делото САТЕ, било 441 метра от мястото на започване на маневрата. Достатъчното странично разстояние между т.а. „МАН” и л.а. „Фолксваген Поло”, което трябвало да осигури Г. за да е безопасна  маневрата било 1.28 метра. В момента, в който подсъдимият започнал маневрата, разстоянието между предния ляв габарит на управлявания от него т.а.“МАН“ и задния десен габарит на л.а.„Фолксваген Голф” било по - малко от 10 метра. Достатъчното странично разстояние между л.а.„Фолксваген Голф” и т.а.„МАН”, което трябвало да осигури св.М.С. за да е безопасна  маневрата било 1.13 метра.

Ширината на платното за движение на този пътен участък е 7.60 м. Ширината на лявата лента, т.е. тази за движение към гр.Тервел е 3.90 м., а на дясната- 3.70 м. Разстоянието от левия габарит на  л.а. „Фолксваген  Поло” до осевата  линия е 1 м., при което за останалите две МПС оставали свободни 4,90 метра. При ширина на т.а.“МАН“ от 2,20 м. и ширина 1,70 м. на  л.а.„Фолксваген  Голф”, или общо 3,90 метра, оставала свободна ширина от платното за движение от 1 метър. Тази свободна ширина била по - малка от сбора от двете минимални, безопасни странични разстояния, които трябвало да има между автомобилите, който е 2.41 метра. Тази липса на странично разстояние в рамките на платното за движение принудило св.С. да излезе от него, като двете леви колела на управлявания от него автомобил се движели по пътния банкет, а десните били на платното за движение.

При тези условия, според АТЕ, С. имал две възможности за действие: или да задейства плавно спирачната система, за да изостане, или да увеличи скоростта на движение чрез натискане на педала за газта, като и в двата случая левите колела на управлявания от него автомобил трябвало да се движат по пътния банкет, за да има някакво странично разстояние между двете МПС. Св.С. избрал втората от описаните възможности за действие и увеличил скоростта, с цел изпреварване на товарния автомобил. Той успял постепенно да изпревари т.а. и предприел завиване вдясно за да се завърне отново на платното за движение. При този последна маневра настъпил контакт в лявата лента на платното за движение между лявата предна странична част на т.а.„МАН” и задната дясна странична част на л. а.„Фолксваген Голф”, като надлъжната ос на „л.а.“Фолксваген Голф“ била под ъгъл от около 3-4° спрямо  надлъжната ос на пътя. Настъпило съприкосновение между двата автомобила, което било по широчина на платното на 1- 1.50 м. вдясно от левия  край на платното за движение, считано в посоката на огледа, т.е. в посока на движението на трите автомобила или 6.60 - 6.90 м. вляво от десния край на платното и по дължина на платното на 25 - 26 метра преди първоначалната линия на ориентира, съобразно протокола за оглед на местопроизшествието и скицата към него.

Удара между двете МПС придал ударен импулс на купето на л.а.„Фолксваген Голф”, респ. ъглова скорост, която довела до загуба на странична устойчивост и завъртане на автомобила около вертикалната му ос в посока на часовниковата стрелка, при което се получили характерни протривни следи от гумите по асфалта, които били описани при огледа на местопроизшествието. Автомобила на С. пресякъл косо пред л.а.„Фолксваген Поло”, след което напуснал платното за движение от дясната страна, където първо настъпил удар между задната част на автомобила и вертикален бетонен стълб, а след това въртеливото движение на автомобила продължило и последвал втори удар на дясната странична повърхност на автомобила в крайпътно  дърво.

През това време св.Василев възприел движението на двата автомобила вляво от него, когато се е намирал на разстояние от 9.27 м. първоначалната линия на ориентира или на около 46 м. от крайното положение на покой на този автомобил и предприел спиране. Удар между неговия автомобил и автомобила на св.С. нямало.

Подс.Г. също предприел спиране, като спирачните следи от неговите гуми били с начало на 2.90 метра вдясно от левия край на платното за движение. След удара Г. отклонил автомобила вдясно, а след това вляво, за да не излезе от пътното платно. Състоянието на покой на т.а. настъпило на 110 метра след мястото на удара.

Ж.Желязков уведомил дежурния оператор на тел.112 за станалия инцидент, кратко време след това пристигнали полицейски служители. На място тримата водачи - св.В.Василев, подс.Г. и св.С. били изпробвани с техническо средство за наличие на алкохол, а впоследствие били отведени за вземане на кръвни проби. Резултатите от тези изследвания били отрицателни и за тримата.

Вследствие на настъпилото произшествие от удара между автомобила на св.С. с крайпътната мантинела и дърво, настъпила смъртта на св.А.С..

По делото е назначена СМЕ, от заключението на която се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на А.С.са установени: 1/черепно-мозъчна травма - множествена фрактура на черепа и черепната основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; 2/гръдна травма - счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на плевралните листи, контузия  на  двата  бели  дроба, кръвонасядане на органите на средостението и  3/коремна  травма – разкъсване  на  слезката  и наличие на кръв в коремната кухина. Причината  за  смъртта  на  А.С.е контузията на мозъка, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен  произход.

По делото е назначена и комплексна трасологична и автотехническа експертиза, от заключението на която  се установява, че по управлявания от св.В.В. автомобил не са установени следи от осъществено съприкосновение с друг автомобил. 

Между т.а.,управляван от подсъдимия и автомобила управляван от св.С. се наблюдават следи от съприкосновение, като по л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 60 - 26 КХ, следите от простъргвания и деформациите по задната част на задната дясна врата и предната част на задния десен калник са причинени от удара му с т.а.„МАN LE 160 С“ с рег. № ТХ 32 09 ХН. Следата с определена специфична форма и размери по широчина, както и последващите повреди по облицовката на задна броня и вратата на багажното отделение са следствие от удара на автомобила в бетоновото  блокче, намиращо  се  вдясно  от  пътното  платно. Повредите по калник преден десен, подкалник преден десен, предна дясна надлъжна греда, предна лява надлъжна греда, вертикален пояс вдясно, кутия вентилация вдясно, основа колонка предна дясна, колонка предна дясна, рамка челно стъкло, челно стъкло, врата предна дясна к-т, колонка средна дясна, рамка десни врати, праг  десен к-т, под на купето в дясна част, таван на купето, колонка задна дясна, деформираната цяла дясна странична част на купето на автомобила и нарушената му геометрия, са причинени от удара му в крайпътното орехово дърво.

Експертизата е дала заключение и за нанесените повреди по товарния автомобил „MAN LE 160 С“ с рег. № ТХ 32 09 ХН, при който счупения преден ляв мигач, следата от простъргване по предния ляв ъгъл  на  предната  броня, следата от простъргване по задната лява странична част на предната броня и следата от простъргване по предната част на лявата степенка са причинени от удара му с л.а. „Фолксваген  Голф“ с рег. № ТХ 6026 КХ.

Предоставените оранжеви стъкълца, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие, са части от едно цяло и вероятно са части от стъклото на  левия мигач на т.а.“MAN LE 160 С“ с рег. № ТХ 3209 ХН.

Също така от заключенията на експертизите е установено по категоричен начин, че скоростта на т.а. „MAN LE 160 С“ преди и в момента на удара с л.а. „Фолксваген Голф“ е от порядъка на 92 км.ч. Скоростта на л.а.“Фолксваген Голф“ преди и в момента на удара с т.а.“MAN LE 160 С“ е около 107км.ч. Скоростта на л.а.“Фолксваген Поло“ преди аварийната употреба на спирачки от водача му е около 64км.ч. Мястото на удара между л.а.“Фолксваген  Голф“ и т.а.“MAN LE 160С“ се намира по широчината на пътното платно на 1 – 1.5 метра вдясно от левия край на платното за движение, считано от посоката на огледа и спрямо десния край на платното за движение - вляво на 6.6 – 6.9 метра. По дължината на пътното платно на 25 – 26 метра преди първоначална линия на огледа/, считано в същата посока.

Мястото на удара на л.а.“Фолксваген Голф“ в дървото се намира по широчината на пътното платно на 4.1 метра вдясно от десния край на платното за движение считано от посоката на огледа и по дължината на пътното платно на 45 метра след линията на огледа, считано  в същата посока.

 

Горните факти, освен признати от И.Г., почиват на събраните доказателства в досъдебното производство. За настоящия състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На тяхната доказателствена база, първоинстанционният съд е  направил законосъобразни изводи за обективната и субективна съставомерност на деянието на Г. по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Обосноваността на самопризнанието следва от наличната доказателствена съвкупност в досъдебното производство, очертана чрез  протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, показания на свидетелите, разпитани по делото, заключения на СМЕ, КАТМЕ, СХЕ и заключение на АТЕ.

Доколкото на обективния анализ на доказателствените източници и на съпоставката помежду им са изградени изводите на първоинстанционния съд, същите се споделят от настоящата инстанция изцяло. На процесната дата подс.Г. като водач е нарушил задължението си по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП. Избраното от него поведение не е предпоставяло изискваната от закона предпазливост предприемане на маневра и именно това е довело да вредоносния краен резултат.

Установено е по делото по категоричен начин, че подс.Г. се е движил на инкриминираната дата по пътя гр.Тервел-с.Кочмар с управляван от него товарен автомобил със скорост от 92 км.ч. Пред него с лек автомобил се е движил св.Василев, който е управлявал автомобила си със скорост от 64 км.ч. След подсъдимият също с лек автомобил се е движил св.С., като го е управлявал със скорост от 107 км.ч. в момента на предприетото изпреварване. Последният предприел маневра изпреварване на движещия се пред него т.а., като е навлязъл изцяло в лявата лента за движение. Когато той се е намирал на разстояние около  67 метра от мястото на удара, Г. също предприел маневра изпреварване на движещия се пред него л.а.“Фолксваген Поло“. Той е навлязъл в лявата лента, при вече предприета  маневра изпреварване от С.. В резултат от така предприетите действия от подсъдимият, водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ предприема маневра на частично навлизане в банкета като увеличил скоростта си на движение с цел да изпревари товарния автомобил. В резултат на маневра връщане изцяло на пътното платно от С., настъпил контакт в лявата лента между лявата предна странична част на т.а.“MAN LE160 С“ и задната дясна странична част на л.а.“Фолксваген Голф, при който е придаден ударен импулс върху купето на л.а.“Фолксваген Голф“, респективно ъглова скорост, която е довела до завъртане на автомобила около вертикална ос, в посока на въртене на часовниковата стрелка, поради което лекият автомобил пресякъл  косо платното за движение пред автомобила на св.Василев, след което го напуснал от дясната страна, където настъпил удар между задната част на автомобила на С. и вертикален бетонен стълб, а след това удар между дясната странична повърхност и крайпътно дърво. В резултат на произшествието настъпила смъртта на А.С..

Реално тези факти са признати от подсъдимият по делото, но неговите защитници излагат твърдения, че ПТП не може да се вмени във вина на Г., а основно вина за вредоносния резултат има св.С..

Настоящият състав на съда не споделя тези съображения на защитата поради следните съображения:

Основната причина, довела до настъпилото ПТП е предприетата  маневра изпреварване от водача на т.а.“MAN LE160 С“ И.Г., при вече предприета преди това маневра изпреварване от водача на л.а.“Фолксваген Голф“ - св.С.. За Г. е било задължително според ЗДП да пропусне движещия се в лявата лента л.а.“Фолксваген  Голф“  и след това да предприеме маневра изпреварване. Към момента на започване на маневрата от страна на подсъдимият предната част на л.а.“Фолксваген Голф“ е била на едно ниво със задната част на товарния автомобил. В момента, в който л.а.“Фолксваген Голф“ се е изравнил със задните гуми на т.а.“MAN LE 160 С“, последният вече е предприел навлизане в лявата пътна лента. Подсъдимият е можел да предотврати сблъсъка, като се откаже от предприетата маневра изпреварване преди пресичане на осевата линия, както и след като е предприел пресичане на осевата линия, при навлизане на не повече от 1 метър вляво от нея. По делото е установено, че преди св.С. да пресече осевата линия, не е имало навлизане на т.а.“MAN LE 160 С“ в лявата пътна  лента.

Вещите лица по делото са изразили становище, че след като е предприел обаче пресичане на осевата линия, от момента на навлизане на товарния автомобил в лявата пътна лента, С. не е имал техническа възможност чрез аварийно спиране да избегне евентуално странично  съприкосновение между автомобилите. Между трите автомобила, не е имало достатъчно разстояние, което да позволява л.а.“Фолксваген Поло“ да бъде изпреварван едновременно от другите два автомобила – л.а.“Фолксваген Голф“ и т.а.“MAN LE 60 С“.

По делото е установено по категоричен начин /а и подсъдимият е признал това по реда на чл.371, т.2 НПК/, че именно св.С. е започнал пръв маневрата изпреварване.

Това установява причинно следствена връзка между настъпилото произшествие и получените травматични  увреждания, довели  до смъртта на А.Ю.С., тъй като ако подсъдимият не беше предприел изначало неправилна маневра, то не би се стигнало изобщо до последващата ситуация. Не може пътният инцидент да се разглежда само в неговото начало или само в неговия край, както правят това защитниците на подсъдимият. Същите излагат становище, че именно св.С. носи вина за настъпилата смърт на пострадалата, тъй като той е предприел преждевременно прибиране на платното за движение и това е довело да удара с товарния автомобил, а след това с крайпътните съоръжения и дърво. Тези твърдения на защитата не се споделят от настоящият състав на съда, тъй като до инцидента изобщо не би се достигнало ако Г. не беше предприел изпреварване на намиращия се пред него автомобил и с тази своя маневра не беше принудил С. да се движи извън платното за движение, върху банкета за едно не малко разстояние, което обяснява и неговата реакция да се опита по възможно най-бързият начин да се върне върху асфалтовото покритие на пътя. По отношение на евентуални нарушения, извършени от С. е налице влязла в сила оправдателна присъда, поради което и настоящият състав на съда не следва да ги обсъжда. Наличието на някакво съпричиняване не би довело да отпадане на отговорността на подс.Г., а само би се отразило на евентуална негова отговорност за причинени вреди, каквато не се претендира в настоящото производство.

Дистанцията между точките на контакта между т.а.“MAN LE 160 С“ и л.а.“Фолксваген Голф“, в момента на предприетата маневра изпреварване от  водача на товарния автомобил е била по-малка от 10 метра. Това, и като се отчете: дължината на товарния автомобил и мястото на удара в задната зона на л.а.“Фолксваген Голф“ означава, че водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ е бил вече предприел маневра изпреварване, когато водачът на товарния автомобил  е предприел същата маневра. Основната причина, обусловила пътния инцидент е предприемане на маневра изпреварване от подс.Г., пресичането на осевата линия и навлизането в лявата пътна лента за движение, с което е създал сериозна пречка за вече извършващия правомерно и на разрешено за това участък от пътя изпреварване л.а.“Фолксваген Голф“, управляван от С.. Подсъдимият е бил задължен да не пречи по какъвто и да било начин на осъществяващото се от св.С. изпреварване. Той е следвало да изчака приключването на тази маневра и едва тогава да започне изнасянето си в лявата лента, с цел изпреварване на движещия се пред него автомобил. Същият е бил длъжен да се увери, че не го изпреварва друго ППС, като е следвало да се въздържа от предприетата от него маневра изпреварване така, както го задължава нормата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП. Видимостта не е била ограничена. Единствената причина за да не приключи тази маневра е предприетото от подс.Г. изпреварване на л. а. „Фолксваген Поло” и навлизането на товарния автомобил в лявата пътна лента

На следващо място, подсъдимият е имал техническата възможност да възприеме в огледалата за обратно виждане предприелия вече изпреварване л.а.“Фолксваген Голф“ и да предотврати ПТП, като не предприема маневра изпреварване. От момента  на навлизане на товарния автомобил в лявата пътна лента св.С. не е имал техническа възможност чрез аварийно спиране да избегне евентуално странично съприкосновение между автомобилите. Същият не е могъл да осигури достатъчно странично разстояние между двата автомобила без да напуска пътното платно.

Подсъдимият не се е съобразил с правилото, че водач на пътно  превозно  средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, както и да извърши маневрата  като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а е предприел маневра изпреварване на лекия автомобил, движещ се пред него. Той е бил длъжен и е следвало, като водач на изпреварвано ППС да не увеличава скоростта си и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин, тъй като който пръв започне изпреварване, другите участници в движението са длъжни да се съобразяват с него и да не му пречат, докато той не приключи тази маневра. В настоящия случай, изпреварваният товарен автомобил изненадващо е променил траекторията си на движение от дясната в лявата пътна лента за движение, при това в момент, когато лявата пътна лента е вече заета от автомобила на св.С., осъществяващ маневра по изпреварване на този товарен автомобил. Ако Г. беше изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, ако не бе предприел непредвидима и неправилна маневра по изпреварване в нарушение на цитирания текст, то нямаше да има причина С. принудително да променя траекторията на движение на неговия автомобил, при която се е стигнало до контакт между двата автомобила довел до загубата на управление над автомобила от страна на свидетеля и до удар в бетонния стълб, а след това и до удар на лекия автомобил в крайпътно дърво, довел до смъртта на А. С..

На последно място в експертизата на вещите лица е отразено, че св.С. е имал две възможности за действие при създалата се ситуация - първата от тях е да намали постепенно скоростта си на движение и да се откаже от предприетата маневра, а втората е да увеличи скоростта си на движение и да завърши маневрата. Именно втората възможност е била избрана от него и няма как да се приеме за резонно твърдението на защитата, че той е следвало да избере първата възможност и това оневинява подсъдимият, тъй като свидетелят е действал по начин, приет за правилен и допустим от експертите по делото.

При описаното до момента се установява, че е налице причинно-следствена връзка между виновно причиненото от подс.И.Г. ПТП и смъртта на пострадалата, тъй като деянието му се явава обективната предпоставка, без която впоследствие развиващия се процес не би довел до вредоносния резултат.

По делото също така е безспорно установено, че подсъдимият преди момента на ПТП се е движил със скорост около 92км.ч., а св.С. - 107км.ч. Безспорно е, че и двамата са били в нарушение на ЗДП в този момент, но в същото време скоростта на движение не е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, поради което и съдът намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по този вменен му текст на закона. При ПТП със съставомерен резултат не всяко нарушение на правилата за движение от водач на ППС е основание за носене на наказателна отговорност. За да понесе отговорност водача, е нужно да е налице причинно–следствена  връзка между допуснатото нарушение и настъпилия съставомерен резултат. Безспорно по делото е установено, че не факта на управлението на л.а. „Фолксваген Голф” със скорост над допустимата е причина за настъпилото произшествие, а неправомерното поведение на подс.И.Г.. Тези обстоятелства са били правилно отразени от първоинстанционният съд, но същият въпреки това не е произнесъл оправдателен диспозитив за нарушението на чл.21 ЗДП, което също е било вменено на подсъдимия.

В пледоарията по същество, защитниците на подс.Г. правят оспорване на част от фактическите положения, почиващи на събрани в досъдебното производство доказателства, касаещи авторството на деянието. Настоящият състав на съда намира тези възражения за неоснователни.

Съдът съобрази Тълкувателно Решение № 1 от 2009 г. на Общото събрание на наказателна колегия на ВКС, както и абсолютно трайната практика в тази насока, относно крайният момент, до който могат да бъдат оттегляни изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от същия закон. След като делото е започнало при тази диференцирана процедура, какъвто е настоящият случай, то защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите факти така, както са отразени в обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, то същият не е следвало да инициира такава процедура, а неговият защитник съответно да го уведоми за основанията за това и съответно делото да се проведе по общия ред.

В настоящия случай подс.Г. е изразил доброволно пред съдебния състав съгласието си за протичане на съдебното следствие по реда на чл.372, т.2 НПК, след като подробно са му били разяснени правата и последиците от неговото решение, поради което и след това негово изявление и изявлението на защитника, който го представлява в този процес, е постановено определението на съда по чл. 372, ал. 4 от НПК.

Недопустимо е пред въззивната инстанция да бъдат правени възражения по отношение на факти и обстоятелства, установени по реда на НПК в досъдебното производство и признати за такива от подсъдимия във фазата на съдебното разглеждане на делото. Обстоятелствата, касаещи начина на удара са установени освен от намиращите се следи от самия удар върху пътното платно и по МПС, и от свидетелските показания на очевидците.

Всичко изложено до момента, мотивира настоящият състав на съда да приеме, че направеното самопризнание от страна на подс.Г. е било подкрепено от събраните по делото доказателства и законосъобразно е пристъпено към разглеждане на делото по реда на чл.372, т.2 НПК, като не са налице основания да се приеме, че не е установено по категоричен начин авторството на деянието.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил съответния материален закон. Поведението на подсъдимия се отнася към състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, поради което и правилно той е бил признат за виновен.

В жалбата на подсъдимият срещу първоинстанционната присъда се прави искане за отвяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Конкретни процесуални нарушения не са били посочени нито в жалбата нито в с.з. пред въззивния съд. Настоящият състав на съда при извършеното от него служебна проверка не констатира наличието на такива нарушения, които да водят до отмяна на атакувания съдебен акт, поради това възражение на защитата следва да бъде оставане без уважение-

 

На следващо място в жалбата на подсъдимият се претендира за неправилно приложение на материалния закон относно явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата на частните обвинители също се излагат становища за явна несправедливост на наложеното наказание, като те обаче желаят същото да бъде увеличено и да бъде отменен института на условното осъждане. При преценка на основателността и на двете жалби, въззивният съд установи следното:

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията на подсъдимия Г. в хипотезата на чл.54 от НК. Приел е, че отговорността му се смекчава от добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина, младата възраст. Посочените обстоятелства са вярно каталогизирани и оценени от първоинстанционния съд на плоскостта на правилата за индивидуализация на наказанието. Към тях следва да се добави моралната укоримост на престъплението, към която имат отношение подбудите и други субективни характеристики на деянието, макар и да се касае за непредпазливо престъпление.

Първоинстанционният съд е съобразил факта, че е отчел и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение е счел за необходимо да определи наказание "лишаване от свобода" над предвидения минимум, а именно в размер на 3 години, което настоящият състав на съда намира, че отговоря на обществената опасност на деянието и дееца. Съобразно обстоятелството, че производството по делото е проведено по реда на чл.371, т.2 НПК и е задължително приложението на чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание от 3 години "лишаване от свобода" следва да бъде намалено с 1/3 и подсъдимият следва да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години. Въззивната инстанция намира така определеното наказание за справедливо, съобразно чл.35, ал.3 и чл.36 от НК и не намира основания за неговото намаляване.

Във въззивната жалба на частните обвинители е направено искане както за увеличаване на наложеното наказание, така и за неговото ефективно изтърпяване. По отношение на размера на наложеното наказание настоящият състав на съда изложи съображения по -горе, поради което и не намира основания за неговото увеличаване. По отношение на начина на изтърпяване на наказанието, съдът прецени следното:

Правилно е приложен материалния закон, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Налице са материално-правните предпоставки, както и възможността за поправяне на осъдения чрез прилагане института на условното осъждане. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност. Налице е  добрата публична биография – не е осъждан, работи. Вярно е, че по отношение на подсъдимия са налице наказания по ЗДП, но същите не могат да се приемат за такива, сочещи на водач на ППС, установил трайни навици на неспазване на правилата за движение па пътищата. Всичко това доказва отсъствието на необходимост от изолирането на подсъдимия в пенитенциарна среда. Престоят в обществото при условията на чл.66 от НК е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението на Г..

Първоинстанционният съд е наложил и кумулативното наказание по чл.343г от НК в размер на 4 години. Този размер въззивният съд също намира за обоснован и отговарящ по размер на извършеното и достатъчен за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.

 

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

    Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда по НОХД № 172/2018 година по описа на Окръжен съд – Добрич като ОПРАВДАВА подс.И.С.Г. да е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                          2.