РЕШЕНИЕ

 

210/17.12.2015, Година 2015 Град Варна

 

Варненски апелативен съд, наказателно отделение

На дeветнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

           

 

            Председател:Илия Пачолов

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор:Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №355 по описа на съда за 2015 година, при произнасянето си взе предвид следното:

 

 

Въззивното производство е образувано на основание чл.318 ал.6 от НПК. Оплакването е срещу присъда №22 от 02.10.2015 година по НОХД №106/2015 година на Окръжен съд – Търговище, с която М.А.В. е признат за виновен и осъден, за това че на 15.05.2012 год., като управляващ и представляващ юридическо лице – Основно училище „Д-р Петър Берон“ с. Плъстина, общ. Омуртаг с Уникален регистрационен номер 180744, представил чрез Общинска служба по земеделие гр. Омуртаг пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ РА – гр. Търговище в заявление за подпомагане за 2012 год. с УИН 2521051274401 неверни сведения относно използваните площи, като наддекларирал 10,61 ха двойно заявени площи, и 2,06 ха попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ или общо наддекларирал 12,67 ха по СЕПП (Схеми за единно плащане на площ), за да получи средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от Европейския съюз на българската държава.

За престъплението по чл.248а ал.3 вр. ал.2 от НК на М.В. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

С първоинстанционната присъда е решен въпроса за съдебните разноски.

Недоволен от присъдата е останал подс.М.В.. Чрез защитника си атакува осъдителния акт, оплаквайки се от неговата незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва субективната съставомерност на деянието. Алтернативно развива виждане за наличие на хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. На двете аргументационни плоскости се претендира един и същ резултат – отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова присъда, с която М.В. да бъде оправдан изцяло по обвинението.

В пренията пред настоящата инстанция въззивната жалба с допълнителното писмено изложение към нея се поддържат изцяло    

Въззивният прокурор не намира основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.

В последната си дума подс.В.  заявява, че е допуснал неволна грешка при очертаването на земите за подпомагане. Счита, че следва да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадената въззивна жалба и допълнителното писмено изложение към нея, след като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

1.От фактическа страна:

ОУ „Д-р Петър Берон” е юридическо лице със седалище и адрес на управление в с.Плъстина, общ.Омуртаг. Директор на училището е подс.М.В..

ОУ „Д-р Петър Берон”  притежава земеделски земи в селата Кестеново, Плъстина, Рътлина и Угледно, а от 2011 година и в селата Горно  и Долно Новково, общ.Омуртаг. Част от земите се отдавали под наем, а друга част – обработвани.

Сред отдадените под наем земеделски земи попадали тези в селата Горно Новково и Долно Новково. С договор от 01.10.2011 год., подписан от подс.В. се учредило наемно правоотношение между ОУ”Д-р Петър Берон” и Е.М.. То касаело 269.43 дка  в землището на горепосочените населени места. Според договора М. дължала на училището  наем в размер на 4 041.45 лв., платим до 01.03.2012 год. Плащане в срок не постъпило. По този повод се провели срещи между подс.В., св.М. и съпругата му М.. В резултат на преговорите, задължението било погасено през м.09. 2012 год.

На 12.05.2012 год. подс.В. подал в Общинска служба по земеделие гр. Омуртаг до Областна дирекция при ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция гр. Търговище заявление за подпомагане 2012 с УИН 2521051274401. По този начин ОУ „Д-р Петър Берон” кандидатствало за подпомагане по СЕПП общо със 17 парцела с площ 73,62 ха /от тях допустими 60,95 ха/. Сред парцелите за подпомагане били заявени два, предмет на договор за наем от 01.10.2011 година - БЗС № 16849-2-38-1 от 6,46 ха и БЗС № 16849-2-39-1 от 3,81 ха, в землището на с. Горно Новково.

За 2012 година идентично заявление за същите парцели подал и св. Ерол М. /пълномощник на Е.М./. Така се стигнало до двойно заявяване от ОУ „Д-р Петър Берон” и Е.М. на земи за подпомагане по СЕПП с площи от 6.22 ха и от 3,69 ха.

В заявлението си от 12.05.2012 година подсъдимият посочил още земеделски земи, попадащи:

-в БЗС № 56856-308-2-1 в землището на с. Плъстина – с площ от 19,77 ха вместо обработваните 19,38 ха, довело до застъпване и двойно заявяване на 0,39 ха с Кооперация „Единство-1“;

-в БЗС № 63639-34-26-1 в землището на с. Рътлина – с площ 2,64 ха, вместо обработваните 2,33 ха, довело до двойно заявяване в размер на 0,31 ха с Ю.Д..

При извършена проверка по заявлението на подс.В. било установено, че два от БЗС-та  /№№ 36806-108-12 с площ 2.05367 ха и 36806-109-1 с площ 1.65535 ха/ представляват площи, извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“. Тези резултати станали известни на подс.В., но той не предприел действия по корекция на данните до 31.05.2012 година.

В рамките на кръстосани проверки от ДФЗ-РА се установили двойно заявени площи от повече от един земеделски стопанин – в случая от ОУ „Д-р Петър Берон” от една страна, а от друга - Е.М., Кооперация „Единство-1” и Ю.Д..

Заключение на СТЕ потвърдило горните факти изцяло.

 

Изложената накратко фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд е в синхрон с доказателствата по делото. За изследване на обстоятелствата в предмета на чл.102 от НПК първата инстанция е извършила необходимите процесуално-следствени действия.

 

По жалбата:

В настоящето наказателно производство са налице безспорни фактически данни, правилно послужили за отправна точка на аналитичната дейност на първоинстанционния съд по главния факт на доказване. В обхвата им попадат обстоятелствата относно представителната власт на подс.В. на ЮЛ – ОУ „Д-р Петър Берон” /л.62 от НОХД/; сключен договор за наем /т.1, л.82 от д.пр./; забавено изпълнение на договора от страна на наемателя /показания св.Исуфова л.84, обяснения на подс.В. л.87 от НОХД/; заявление от 12.05.2012 година за подпомагане по СЕПП и НДП /л.26, т.1 от д.пр./; установено наддеклариране на площи /т.1, л.54 и сл. от д.пр./, както и на такива, недопустими за подпомагане /показания на св.В. л.42 от НОХД/, характеристични данни за подсъдимия. В синхрон с тях е приетото от първоинстанционния съд заключение на СТЕ /л.54 от НОХД/.

Спор между страните предизвиква установеното при теренна проверка  на БЗС №36806-108-12-1. Съобразно заключението на СТЕ /л.213 т.1 от д.пр./, този парцел попада извън слоя „площи в добро земеделско състояние”. Вещото лице сочи, че се касае за неподдържан терен, нормативно изключен от чл.2 ал.2 и чл.15 от Наредба №5 от 10.03.20101 година като възможен за подпомагане.

По делото е установено, че физически блок 36806-108 в землището на с.Кестеняво е обследван чрез теренна проверка /т.1, л.71, 72 от д.пр./. В нея участвала св.В.. В нейните показания се съдържат преки доказателства за състоянието на БЗС №36806-108-12-1, заявен от подс.В. на 12.05.2012 година /л.48 от НОХД/.

Защитниците оспорват достоверността на показанията. Считат, че фактическите обстоятелства са били внушени на свидетелката чрез предявяване на съдържание на Протокол №TGV-2RV2929/09.11.2012 година /т.1, л.71, 72 от д.пр./. Подобно оплакване е лишено от основание. На първо място показанията на св.В. са последователни и вътрешно логични. Свидетелката  съобщава за личните си впечатления от състоянието на обследвания физически блок. На следващо място, гарантирано процесуално право на всеки свидетел е да си служи с бележки. В конкретния случай следва да се отбележи, че показанията на св.В. са много по-подробни от съдържанието на предявения й протокол. Във връзка с оценката за достоверност първоинстанционният съд е  съпоставил показанията на свидетелката с останалите доказателствени източници. Доколкото същите не се опровергават доказателствено, а и предвид корелацията със заключението на СТЕ, положителната оценка за достоверност не се явява произволна. Позоваването от страна на защитата на Р 1155-2015-2 о. на ВАС изключва законосъобразността на провеждането на теренни проверки по Наредба №105/2006 г., но в никой случай не може да дерогира личните възприятия на Рена В.. Както е посочено и в мотивите на ТОС,  явна характеристика на показанията на свидетелката е тяхната подробност, последователност, с проследима логика по формираните възприятия.

 Доколкото установените от първоинстанционния съд фактическите констатации са съответни на доказателствата по делото,  оплакването за необоснованост на жалената присъда /бланкетно заявено във въззивната жалба от адв.П./ е неоснователно. Налице е достатъчна и стабилна доказателствена основа, при която първоинстанционният съд е оформил правилно вътрешното си убеждение, отразено последователно в мотивите.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по въпросите на чл.301, ал.1, т.1-3 от НПК. В съответствие с приетите за установени фактически положения правилно е приложен и материалния закон. М.В. е годен субект на наказателна отговорност по квалифицирания състав на чл.248а ал.3 от НК – представител на  ОУ”Д-р Петър Берон, което е юридическо лице по аргумент от чл.10 ал.5 от Закона за народната просвета.

Според чл.2 от Наредба №5 от 2010 година за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ, ОУ „Д-р Петър Берон” е в кръга на възможните бенефициенти  за подпомагане за обработваеми земи и постоянно затревени площи. Допустимостта на подпомагането по СЕПП се свързва с нормативното изискване за реално ползване на земеделските земи. Според чл.2а ал.1 т.2 пр.2 от Наредба №5 за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ /Наредбата/, от категорията на последните се изключват отдадените под наем земеделски имоти. Императивно условие за финасова помощ според чл.2а ал.3 от Наредбата е заявените земеделски имоти да се владеят от ползвателите към 31.05 на текущата година.

Чрез заключението на СТЕ са конкретизирани наддекларирани от подсъдимия двойно заявени площи, както и парцел, недопустим за подпомагане. В рамките на тези технически параметри се оспорва субективната съставомерност на деянието на подс.В.. Възражението не е ново. То е правено и пред първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция, защитниците обосновават логически субективната несъставомерност на деянието, отдавайки сериозно значение  на заявените само два от общо четири отдадени под наем имота /тези по договор от 01.10.2011 година/. Според защитната трактовка, този факт доказвал липсата на умисъл в действията на В.. Подобен извод се отрича доказателствено. На първо място следва да се оцени приложената карта на откритите застъпвания /т.1 л.63 от д.пр./. От нея е видно, че двата БЗС визуално представляват един голям имот, близо 100дка. Неговите параметри изключват възможността подсъдимият да се е „объркал”, „да е сгрешил”. Касае се до придобита през 2011 година нива от ОУ „Д-р Петър Берон”, идентифицирана с писмен акт за собственост и скица, известни на подсъдимия още към 01.10.2011 година. Изводът се налага от начина на описание на предметните на този договор земи, напълно сходен с идентификацията на нивата според Решение №7665 на Общинска служба по земеделие – гр.Омуртаг /т.1, л.79 от д.пр./. Следователно, към момента на опознаването на земята, подс.В. е знаел че декларира неверни сведения.

Във връзка с т.нар. „опознаване” на земи по ортофотокарти се изтъкват поредица от доказателства за затрудненията на бенефициентите с процедурата.  По този начин се обезпечава тезата за фактическа грешка. Последната е построена на избирателен анализ на доказателствата. Факти за процеса по опознаване и прилагането му практически се съдържат в показанията на св.св.Бангиров, М.,  В.. Действително и тримата свидетели съобщават за затруднения, изпитвани от кандидатстващите за подпомагане по СЕПП при опознаването на земи по ортофотокарти. Защитниците обаче се позовават на отделни фрагменти от гласните доказателствени средства, извадени от общия контекст. Така например св.Бангиров /председател на ЗК „Единство-1”/ заявява че през 2013 година /към инкриминираната дата не е бил председател на кооперацията/ изпитвал затруднения при опознаването на земи. За гарантиране верността на заявените обстоятелства във връзка със СЕПП свидетелят заявява, че ползвал шейп файлове, позволяващи очертаването на имота с конкретни граници /л.39 от НОХД/, т.е. активността е била негова и е свързана със задължението да декларира верни обстоятелства. В показанията си св.М. също сочи за трудности при опознаването, но съобщава че изпитвал такива само в първата година. Преодолял ги чрез техническата помощ на администрацията /л.82 от НОХД/.

На свой ред св.В. много подробно описва практическото протичане на процеса по опознаване /л.42 и сл. от НОХД/. Така се установява, че ако кандидат за подпомагане не знае границите на земеделските имоти, има възможност да ползва GPS и така да изготви шейп файлове /очертаващи конкретните граници на имотите/. Последното очевидно е дало основание на св.В. да заяви за действията на подсъдимия:„Щом е дошъл, значи е сигурен!”.

С оглед изложеното, към 12.05.2012 година подсъдимият би следвало да е сигурен във верността на информацията относно кандидатстване за подпомагане по СЕПП. Потвърждение за това е декларираното в заявление от 12.05.2012 година от подс.В., че:

            -„В заявлението са описани всички земеделски площи, които ползвам през текущата стопанска година“;

-„Към датата на кандидатстване заявените площи са в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5 от 2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища и съм запознат със задължението да ги поддържам в добро земеделско състояние до края на годината“;

-„Запознат съм с изискването през цялата календарна година декларираните земеделски парцели, с които кандидатствам за подпомагане да отговарят на Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние определени със заповед на Министъра на земеделието и храните“.

При горната хронология, на инкриминираната дата:

-подс.В. наддекларирал земеделски земи, които представляваното от него ЮЛ не обработвало;

-подс.В. декларирал земеделска земя, нормативно изключена от чл.2 ал.2 и чл.15 от Наредба №5 от 10.03.20101 година от обсега за подпомагане по СЕПП. Конкретният парцел бил ерозирал, обрасъл с храсти, т.е. не бил в изискваното добро екологично състояние. Въпреки, че се запознал с  резултатите от автоматичната проверка на въведените данни, подс. В. не коригирал заявлението си в срока по чл.11 ал.1 от Наредбата. Последното е обективен еквивалент на субективното му намерение – получаването на безвъзмездно финансово подпомагане по СЕПП, въпреки липсата на нормативните условия за това. В аналогичен аспект следва да се третират и действията на подсъдимия по наддеклариране на земи, които представляваното от него ЮЛ не обработвало към 12.05.2012 година.

Горепосоченото намира обяснение в заявеното от подсъдимия в стадия на съдебното следствие пред първата инстанция:”През периода, в който ми постъпиха парите ние имахме належаща нужда  за закупуване на електронни дъски. Аз просто ги молех за парите…” /л.88 от НОХД/. Касае се за действия на М.В. в периода след 01.03.2012 година. До тази дата Е.М. била длъжна да плати наем по договор от 01.10.2011 година. Така действията на подсъдимия от 12.05.2012 година се явяват „възможно решение” на възникналата финансова криза, създала мотивация за престъпното му поведение.

В контекста на анализираното гласно доказателствено средство, напълно без логика остава защитното твърдение за възможност подс.В. да не е съзнавал фактическите обстоятелства по договора за наем от 01.10.2011 година. В самите обяснения на подсъдимия се съдържа признанието, че той настоятелно и целенасочено се стремил да ангажира насрещната страна със срочно изпълнение на договора за наем. След като не  постигнал желания резултат, подс. В. пристъпил към декларирането на земеделски имоти, които към 12.05.2012 година представляваното от него училище не обработвало. Наличието на грешка се изключва и от бездействието на подсъдимия да  внесе корекции в сведенията до 31.05.2012 година. Защо М.В. не е развалил договора за наем от 01.10.2011 година би бил отговор в сферата на предположенията. Предметът на анализ  е в границите на доказателствената съвкупност, място сред която не намират имагинерни действия на подсъдимия.

Изложеното и споделените аргументи /стр.7-8 от мотивите/ на първоинстанционния съд изключват основателността на претенцията за субективна несъставомерност на деянието /в аналогичен аспект Р 198-2015-3 н.о., Р 380-2014-2 н.о. и др./.

Подс.В. е бил длъжен и е знаел условията, при които е възможно кандидатстването за подпомагане. Най-важното сред тях е реалното обработване на земята и поддържането й в добро екологично състояние към момента на заявяване на тези обстоятелства във връзка с годишното безвъзмедно финансиране. Подс.В. лично е участвал в очертаването на терените. Сам е подписал множество документи, като е бил длъжен да се увери, че заявените площи подлежат на подпомагане. Подс.В. не е бил лишен от годността да съзнава, че предоставените от него сведения не отговарят на действителното фактическо положение, т.е. осъществил е състава на престъплението по чл.248а ал.3 вр. ал.2 от НК при пряк умисъл и специална цел /Р 383-2014-2 н.о./.

Разглеждането на въпроса за отговорността на подсъдимия на плоскостта на чл.14 от НК е лишено от основание. Подсъдимият е имал представи относно всички фактически обстоятелства, предвидени в обективно осъществения от него състав на престъпление по чл.248а от НК, както и за обществената опасност на деянието си.

Настоящият въззивен състав не намира основание за приложението на чл.9 ал.2 от НК. Деянието на подс.В. не би могло да се третира като малозначително с оглед процентното  отношение на невярно декларираните  земи за подпомагане спрямо тези, отговарящи на нормативните условия. Инкриминираното деяние, както и други сходни с него имат крайно негативно отражение върху взаимоотношенията на българската държава с финансиращия Европейски фонд за гарантиране на земеделието /Р203-2013-3 н.о./.

Обществената опасност на деянието на подс.В. не е явно незначителна  от гледна точка на характеристиката на засегнатите обществени отношения, гарантиращи взаимното доверие при реализиране на европейските механизми за подпомагане на националното земеделие. Доколкото в идентичен аспект са съображенията на първоинстанционния съд /стр.9 от мотивите/  същите се споделят изцяло.

При извършената служебна проверка относно справедливостта на наказанието, настоящият състав установи следното:

При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд изчерпателно е обсъдил смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.В. обстоятелства /стр.10-11 от мотивите/. Обективно е оценил положителната обществена характеристика, трудовата биография и безспорните административни постижения на М.В. при ръководството на ОУ „Д-р Петър Берон”. На обратния полюс са били поставени високият размер на заявените, но недопустими площи за подпомагане и обстоятелството, че в резултат на действията на подс.В. през 2012 година ОУ „Д-р Петър Берон” не е получил полагащата му се субсидия.

На очертаната фактическа плоскост изводът, при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, наказание наложено и в специалния минимум на санкцията по чл.248а ал.23 от НК би се явило несъразмерно тежко. Индивидуализираното наказание в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК изпълва критерийния еквивалент на чл.35 ал.3 от НК и е в състояние да удовлетвори целите на наказателната отговорност по чл.36 от НК.

Освен наличието на материално-правните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието от седем месеца лишаване от свобода, първоинстанционният съд е ангажирал обосновани изводи във връзка с възможността по този начин да се постигнат целите на наказанието и най-вече поправянето на дееца. Безспорната положителна характеристика изключва необходимостта от изолирането на подс.В. от обществото. Самокорекционният ресурс в поведението му ще бъде надеждно активиран с изтърпяване на наложеното наказание в условията на чл.66 от НК.

При валидността на горните обстоятелства приложението на  чл.55 ал.3 от НК е обосновано и законосъобразно.

В рамките на служебната проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Предвид изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №22/02.10.2015 година по НОХД №106/2015 година по описа на Окръжен съд – Търговище.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:   1.                                            2.