Р Е Ш Е Н И Е

 

241

 

17.11.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на двадесет и четвърти октомври, година две хиляди и шестнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

   ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

  РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева ВНОХД №355 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Добричкият окръжен съд, с присъда №25 по НОХД № 237/2016г. по описа на същия съд, постановена на 05.07.2016г. е признал подс. Д.Г.Д. за ВИНОВЕН в това, че

на 28.12.2015г. в с. Приморци, община Добричка, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ТХ 9971 НХ е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 и чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Руси Иванов Русев от с. Приморци, поради което и на основание чл.343 ал. 1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.54 и 58а от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от  ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.343г от НК подс. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като съдът е приспаднал времето през което подсъдимия е бил лишен от правото по административен ред.

Деецът е осъден и да заплати и направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест  на окръжен прокурор при ОП – Добрич, атакуващ присъдата единствено в наказателно – осъдителната част досежно наложеното на подс. Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС”, тъй като от една страна същото неправилно е било определено под размера на лишаването от свобода, а от друга било значително занижено по размер.Предлага се изменение на присъдата в тази насока.

В съдебно заседание  пред състава на АС – Варна подсъдимият редовно призован се явява лично и се представяла от редовно упълномощения си защитник - адв. Ж.Ж. /ДАК/

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста на изложените в него основания и намира, че предвид на многобройните нарушения, извършени от подсъдимия в миналото, наказанието лишаване от правоуправление следва да бъде по – високо по размер от наказанието „лишаване от права”.

Защитникът на подс. Д. частично приема протеста за основателен, касателно обстоятелството, че съгласно константната съдебна практика, размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” действително не може да бъде по – нисък от този на лишаването от свобода, но досежно искането за завишаването му излага становище, че е неоснователно, предвид съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия.

В последната си дума подс. Д. изразява съжаление за стореното и моли да му бъде определен минимален срок на наказанието лишаване от правоуправление.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът на ОП – Добрич е частично основателен по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ДОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направили подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

На 28.12.2015г. св.Добрева и пострадалият Руси Русев, пътували с микробус, извършващ обществен превоз от гр. Добрич до гр. Балчик. Те потеглили от автогарата в гр. Добрич около 17.30ч.  След около 20 минути водачът на микробуса отбил в уширение на пътя и спрял в с.Приморци. От микробуса слезли св. Добрева и пострадалият.Тъй като нямало пешеходна пътека и мястото не било осветено, а движението интензивно, св.Добрева предложила на постр.  Русев да му помогне при пресичането на пътното платно. Двамата преминали успешно от другата страна на пътното платно, от към селото, след което се разделили. Постр. Русев тръгнал бавно надясно  към кръстовището на главния път с ул. „Втора“. След като повървял известно време по банкета, по неизвестни причини той навлязъл отново на пътното платно и започнал да се движи по него, а когато стигнал до средата на лентата за движение се обърнал с лице в посока към гр. Добрич.

По това време по пътя, в посока от с. Сенокос към гр. Добрич се движел лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с ДК № ТХ 9971 НХ, управляван от подсъдимия Д.. Той притежавал свидетелство за управление на МПС за категории В, Ткт и М, валид­но до 16.05.2021г. Асфалтовият път бил сух, времето било ясно, видимостта добра. Автомобилът бил технически изправен и се движел със скорост около 82км/час, на включени къси светлини, които осигурявали осветеност на 50 метра пред него. При тази скорост на движение опасната зона за спиране била около 65 метра, като осветената зона позволявала спиране в края й при максимална скорост от около 64 км/час. Навлизайки в населеното място - с. Приморци, подсъдимият Д. не намалил скоростта до разрешената такава от 50км/ч. Автомобилът бил на около 70 метра от мястото на удара, когато постр.Русев навлязъл на пътното платно. Подсъдимият можел да го види като препятствие в момента, когато дистанцията станала 50 метра поради движение в тъмната част от денонощието с включени къси светлини. Но той  въобще не е видял, че на разстояние от 0,75 метра в ляво от десния край на лентата му за движение вкл. в осветената зона, се намира човек, който не се движи и е с гръб към него. Поради тази причина той не предприел никакви действия за задей­стване на спирачната система и последвал удар между автомобила и постр. Русев. Мястото на  удара било на около 38-40м в посока към гр. Балчик от ориентир № 1 /стоманения стълб на камерата/ и на около 2 метра в ляво от десния край на платното за движение,  в посоката на движение на автомобила. За колата ударът бил отпред, по средата, а за човека – отзад при негово изправе­но положение и липса на  движение. Ударът бил нанесен с най - изпъкналата предна част на автомобила в областта на двете подбедрици на пострадалия. След първоначалния удар тялото на постр. Русев се качило на капака на двигателния отсек, последвано от удар в предното панорамно стъкло, преминаване над тавана на купето на автомобила със завъртане около надпъжната му ос и падане на асфалта след преминаващия автомобил.

В резултат на нанесените увреждания и прекъсването на гръбначния стълб на две места веднага настъпила смъртта на Руси Русев.

Ударът бил чут от св. Д. Д., работещ в сграда с пряка видимост към пътя. Той тръгнал към главния път и впоследствие видял тялото на постр.Русев на асфалта, разположено перпендикулярно на осевата линия, с глава сочеща към селото. В този момент в същата посока тръгнала и св. Добрева, но тя не се доближила до тялото, тъй като се опасявала да не й стане лошо. Същата подала сигнал на тел. 112 за инцидента.

След около 5 минути от удара св. Д. Д. видял, че подсъдимият Д. се връща на местопроизшествието, спирайки автомобила в уширението от към страната на селото. Подсъдимият Д. отишъл до трупа, като заявил пред св. Д., че той е ударил пострадалия, но не бил пил. Подсъдимият останал на място до идването на полицаите и впоследствие  бил изследван за наличие на алкохол в кръвта.

 

Настоящият състав на АС-Варна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От друга страна, процесуално-следствените действия са били извършени при спазване на реда, предвиден в НПК. За да обоснове изводите си първоинстанционният съд е дал кредит на показанията на свидетелите и признанието на подсъдимия, които оценил в съвкупност,  съпоставяйки ги с писмените доказателства, с  приетите, като компетентно изготвени заключения по СМЕ, СХЕ и автотехнически експертизи /САТЕ/.

От заключенията по :

1. СМЕ № 164/2015г. се установява, че в следствие на ПТП подс. Д. е получил множество контузии, причината за смъртта му, както и че не е употребил алкохол към момента на настъпване на произшествието.

2. От изготвените химически експертизи се установява, че към момента на настъпване на произшествието в кръвта на подсъдимия Д. и постр.Русев няма наличие на алкохол или друго упойващо вещество;

3. От заключението на автотехническа експертиза от 31.12.2015г., се установява, че автомобилът управляван от подс. Д. е бил технически изправен, както и какви повреди са му нанесени в резултат на удара с  постр. Русев.

Впоследствие била изготвена и комплексна съдебно - медицинска и автотехническа експертиза, която е определила мястото на удара между автомобила и тялото на пострадалия, посоката, в която се е обърнало тялото и дали пострадалият се е движил. Изяснени са механизмите на настъпване на произшествието и на нанасянето на телесните повреди на пострадалия вкл. и движението на тялото на пострадалия в резултат на удара.

САТЕ от 02.04.2016г., изяснява, че при максимално допустимата за района скорост от 50 км/час, опасната зона за спиране на МПС, управляван от подсъдимия била с дължина около 32 метра. Ако подсъдимият Д. се е движил с тази скорост и е предприел спиране на автомобила в момента, в който е имал обективна възможност да види пострадалия на пътното платно, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила преди мястото на удара.

 

 Във връзка с така ценените доказателства и установеното от фактическа страна, съдът, анализирайки цялата доказателствена съвкупност, правилно и законосъобразно е приложил и материалния закон досежно реализирания от подсъдимия съставомерен резултат. С действията си подс. Д. е нарушил  разпоредбите на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от от ЗДвП, като тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на Руси Русев. Нарушавайки правилата за движение, подс. Д. не е изпълнил задължението си да спре пред видимо препятствие - тялото на пострадалия и се е движил със скорост от 82 км/час, т.е. над максимално разрешената от 50 км/ч. Настъпилият съставомерен  резултат е в пряка причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимия. Нарушавайки цитираните по-горе правилата за движение по пътищата, подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на деянието по чл.343 ал. 1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.к. е правоспособен водач на МПС.

 

Въззивната инстанция намира наложеното наказание за справедливо, съобразно чл.35 ал.3 и чл.36 от НК.

Правилно е приложен материалния закон, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Налице са материално-правните предпоставки, както и възможността за поправяне на осъдения чрез прилагане института на условното осъждане. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност, същият е млад, работи и многократно вкл. и пред настоящия състав е изразил дълбоко съжаление за стореното. Всичко това доказва отсъствието на необходимост от изолирането на подсъдимия в пенитенциарна среда. Престоят в обществото при условията на чл.66 от НК е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението на Д..

Първоинстанционният съд е наложил и кумулативното наказание по чл.343г от НК в размер на две години. Определяйки го в по-нисък размер спрямо размера на лишаването от свобода, съдът е нарушил материалния закон. Когато се налага наказание лишаване от права по чл.37 т.7 от НК, заедно с наказание „лишаване от свобода” срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаване от свобода /П 1-1983-ПлВС, ТР 61-1980-ОСНК, Р23-1988-ОСНК, Р 212-1987-3 н.о., Р 306-1985-3 н.о. и др./.

 В протеста прокурорът препраща по индивидуализация на кумулативното наказание към първоинстанционната си пледоария. Според съдържанието й, справедливо би било лишаване на подсъдимия от права по чл.37 т.7 от НК за срок от пет години, с аргумент за допуснати от подсъдимия многобройни нарушения на ЗДвП в миналото и обстоятелството, че деянието му е извършено във време на изтърпяване на наказание „пробация”.

Този аргумент не може да бъде споделен от настоящия състав най – малко предвид обстоятелството, че съгласно приложената справка по делото от Сектор „Пътна Полиция” ОД на МвР – Добрич, допуснатите нарушения от подсъдимия на ЗДвП в миналото са като цяло свързани с липсата на поставен обезопасен колан, не вкл. светлини, не подаване на светлинен сигнал, липса на винетка и триъгълник. Последните не са изобщо от категорията на допуснатите при инкриминирания инцидент, които да представляват опасност за здравето и живота на движещите се по пътя граждани. От друга страна следва да се отчете и безспорното съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия Русев, който сам се е поставил в опасност на пътя, нарушавайки разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. Що се касае до аргумента, че деянието е извършено във време на изтърпяване на наказание „пробация”, така лансиран той също не може да е основателен за завишаване на срока на лишаването от права, тъй като осъщественото деяние е непредпазливо и няма отношение към инкриминираната му в миналото деятелност, за което е бил наказан за умишлено деяние със съответните пробационни мерки.

Всичко изложено до тук води еднозначно до извода, че действително справедливо би било наказание лишаване от право за управление на МПС в идентичния размер с лишаването от свобода, т.е. за срок от три години. Последното е предпоставка за изменение на атакуваната първоинстанционна присъда по реда на чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.2 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №25 на Добрички окръжен съд по НОХД 237/2016г., постановена на 05.07.2016г. в наказателно – осъдителната й част като УВЕЛИЧАВА определеното на подсъдимия Д.Г.Д. наказание лишаване от право да управлява МПС от ДВЕ ГОДИНИ  - на ТРИ ГОДИНИ

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.