Р Е Ш Е Н И Е

 

276/14.11.2017

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На девети ноември  

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВЧНД № 355 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 16 вр. чл.32 ЗПИИРКОРНФС.

 

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на Ф.А.Ю., чрез служебния му защитник адв. П. Х. ***/ срещу определение на Шуменския окръжен съд № 66/14.08.2017г постановено но ЧНД № 253/2017г. С последното е признато и допуснато за изпълнение Удостоверение и Решение  на несъдебен орган – на Окръжен управител на окръг гр. Кьосфелд, ул. “Фридрих Еберт шрасе” № 7, 48653 гр. Кьосфелд с референтен номер на преписката рег.№ 36-615838-win;   FILE NO: ІІІ5-9352/2Е-В15-36А 5218/2016 на Федерална служба “Правосъдие” Bonn, GERMANY, с която на Ф.А.Ю., роден на *** год., ЕГН – ********** *** е наложена финансова санкция в размер на 80 евро с  равностойност в български лева 156.47 лева и разходи по производството в размер на 30.30 евро с  равностойност в български лева 59.26  лева  или общо 110.30 евро с равностойност в български лева 215.73 лева /двеста и петнадесет лева и седемдесет и три стотинки/. Прави се искане същото да бъде отменено, тъй като на първо място, липсва превод на български език на процесното решение, а на второ - липсват категорични доказателства за идентичност на лицето и неговото местоживеене в РБ.

 

Пред въззивната инстанция лицето Ф. Ю. не се явява, същият е редовно призован по телефона, като е заявил, че се намира в Белгия, където работи и планира да се върне в РБ през месец май 2018г. Жалбата се поддържа от служебния му защитник, назначен от първоинст. съд - адв. П. Х. ***/.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:

 

На жалбоподателя Ф.Ю. е била наложена финансова санкция от несъдебен орган – Окръжен управител на окръг гр. Кьосфелд, ул. “Фридрих Еберт шрасе” № 7, 48653 гр. Кьосфелд с референтен номер на преписката рег.№ 36-615838-win;   FILE NO: ІІІ5-9352/2Е-В15-36А 5218/2016 на Федерална служба “Правосъдие” Bonn, GERMANY  в размер на 80 евро с  равностойност в български лева 156.47 лева и разходи по производството в размер на 30.30 евро с  равностойност в български лева 59.26  лева  или общо 110.30 евро с равностойност в български лева 215.73 лева /двеста и петнадесет лева и седемдесет и три стотинки, за деяние, което съставлява административно нарушение  по немското законодателство - неспазване на допустимото разстояние до движещото се пред него превозно средство от 50 м. при движение със скорост от над 50 км/ч. по автомагистрала при управлението на товарен автомобил със служебна регистрация  WW– АМ 408 и с допустима обща маса над 3.5 тона. Изпращащият орган е представил необходимото удостоверение, в което са отразени всички необходими данни, издадено по образец по чл.4 ал.1 ЗПИИРКОРНФС и от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета на Европа. Удостоверението е издадено и подписано на 16.03.2017 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Германия.

Възражението на защитата за липса на превод на български език на процесното решение, издадено възоснова на влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата по Закона за движение по пътищата и Федералния каталог за финансови санкции на Република Германия - страна членка на ЕС, се преценява и от настоящата инстанция като неснователно - Законът не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен - същият е приложен към Решението и Удостоверението. На същата плоскост следва да се разглеждат и възраженията досежно липсата на идентичност на лицето, на което е наложена финансовата санкция и лицето Ф. Ю.:  от представеното удостоверение се установява, че засегнатото лице – Ф.А.Ю. е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване, производството е било писмено, т. е. лицето, извършило нарушението и на което е наложена финансова санкция е идентично с лицето, по отношение на което е настоящото производство за признаване и допускане изпълнение на издадено от несъдебен орган Удостоверение и Решение за допуснато административно нарушение. Установено е също, че лицето Ф. Ю. /гражданин на РБ/ има местожителство и постоянен адрес в РБългария /служебна справка от НБД население установява, че същият е с дата на раждане *** и ЕГН – **********/***. Този адрес е посочен и в искането, съобразно изискванията на чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС. Посочването на постоянен адрес служи за упражняване или ползване на права и услуги в нормативно определените случаи, а декларирането на настоящ адрес в РБългария означава, че това лице пребивава именно на този адрес. В настоящия случай постоянният и настоящият адрес на лицето Ф. Ю. са едни и същи.

От друга страна разпоредбата на чл.16 ал.2 ЗПИИРКОРНФС не задължава лицето да присъства лично в с.з., а изисква само неговото редовно уведомяване, каквото е налице. Ал.3 на същия текст указва, че когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано му се назначава служебен защитник, което е било и сторено както от първата, така и от въззивната инстанция. Поради това и не следва да се приеме, че правата му са били нарушени.

 

Доколкото не се установяват никое от основанията на чл.35 ЗПИИРКОРНФС, обуславящи отказ от признаване изпълнението на процесното решение, то напълно обоснована и законосъобразна се явява преценката на първата инстанция за наличие на всички основания за признаване на това решение - не е изтекла и предвидената в закона давност; решението не се отнася до деяние подсъдно на български съд.

Налице са всички положителни предпоставки за признаване на решението, липсват и отрицателните такива, предвидени в специалния Закон. Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че са налице изискванията на чл.16 ЗПИИРКОРНФС и е постановил решението си.

 

В този смисъла жалбата се явява неоснователна, а решението на Окръжен съд-Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл.20 ЗПИИРКОРНФС вр.чл.345 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на Окръжен съд-Шумен №66/14.08.2017г., постановено по ЧНД № 253/2017г. на

 

Решението  е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.               2.