П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

                        Варна , 13 ноември 2009 година

 

                               В името на народа

 

 

                 Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година в състав :

                                         Председател:Божидар Манев

                                               Членове:Живка Денева

                                                             Димитър Димитров

 

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Ружа Големанова , разгледа въззивно наказателно дело № 356/2009 по описа на Варненския апелативен съд , докладвано от съдия Б.Манев и на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК

 

                                 П  Р  И  С  Ъ  Д  И

 

ОТМЕНЯ  присъда № 19/12.03.2009 г.по наказателно дело № 124/2008 на Силистренския окръжен съд В ОПРАВДАТЕЛНАТА Й ЧАСТ и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

ПРИЗНАВА  подсъдимите Н.Н.И.,***,живущ ***,български гражданин,със средно образование, неженен, неосъждан , с ЕГ№ ********** ,  А.Г.К.,***,живущ ***,български гражданин,със средно образование  ,неженен , осъждан,с  ЕГ№ ********** , Е.М.С. ***,живущ ***,български гражданин,със средно образование, неженен,осъждан,с ЕГ№ ********** и Б.М.А. ***,живущ ***,български гражданин,със средно образование   ,неженен ,осъждан , с ЕГ№ **********  ,ЗА ВИНОВНИ  в това , че от неустановен начален момент до 27.09.2006 в град Силистра в съучастие като съизвършители придобили и укрили предмети ,материали и оръдия ,за които знаели,че са предназначени за изготвяне на неистински разплащателни банкови карти  по чл.243 ал.2 т.3 / ред. от 1997 г / и на основание чл.246 ал.3 във вр.с чл.20 ал.2 във вр. с чл.54 от НК им налага наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок по ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА  на всеки от подсъдимите.

На основание чл.57 ал.1 във вр.с  чл.59 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража наказанията да се изтърпят при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

ОСЪЖДА  четиримата подсъдими Н.Н.И. , А.Г.К. , Е.М.С. и Б.М.А. с установена самоличност да заплатят по 744 лева разноски по делото в полза на държавата и по 218 лева разноски по делото в полза на Силистренския окръжен съд

Присъдата подлежи на обжалване и протест  в петнадесетдневен срок от днес пред Върховния касационен съд.

 

 

                                     Председател:

 

 

                                           Членове:

 

 


 

С оглед на постановената присъда и обстоятелството, че тя не е окончателна и подлежи на обжалване пред ВКС на Р България, Варненски апелативен съд намира, че определението на Силистренски окръжен съд, с което на четиримата подсъдими е определена мярка за неотклонение „Подписка” следва да бъде потвърдено, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка” по отношение на подсъдимите Н.Н.И., А.Г.К., Е.М.С. и Б.М.А..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                     Председател:

 

 

                                           Членове:

 


 

 

    МОТИВИ към присъда №3/13.11.2009 г. по внохд №356/2009 г.

 

 

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от  Силистренска окръжна прокуратура и по жалба на адвокат Ст.Н. – защитник на подсъдимите Н.И.,А.К. ,Е.С. и Б.А. срещу присъда № 19/12.03.2009 год. по нак.дело  № 124/2008 год.  на Силистренския окръжен съд, с която подсъдимите са оправдани по обвинението по чл.246 ал.3 вр.чл.20 ал.2 от НК и съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства на основание  чл.53 ал.1 б”а” от НК.

В протеста се излагат подробни съображения в подкрепа на оплакването,че присъдата в оправдателната й част е неправилна ,необоснована и незаконосъобразна ,като се пледира за отмяната й,  както и за постановяване на нова осъдителна присъда по отношение на четиримата подсъдими.

Въззивната жалба на защитника на подсъдимите е против присъдата само в частта й за веществените доказателства с искане да бъде отменена в тази й част и отнетите лични вещи да бъдат върнати на подсъдимите.

С решение № 71/28.05.2009 по внохд № 113/2009 състав на Варненския апелативен съд е потвърдил присъдата в оправдателната й част и я отменил в частта за веществените доказателства,  като в тази част върнал делото на ОС за произнасяне по чл.306 от НПК.

С решение № 389/14.10.2009 по касационно дело № 403/2009 състав на ВКС ,второ наказателно отделение отменил въззивното решение в частта,в която е потвърдена оправдателната присъда и върнал делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав.

 

Предмет на разглеждане във въззивното производство по настоящото дело е само протеста на Силистренска окръжна прокуратура.

Варненският апелативен съд провери първоинстанционната присъда с оглед оплакванията в протеста и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК и след като съобрази и задължителните указания на ВКС по приложението на закона констатира следното :

 

С протестираната присъда Силистренският окръжен съд е признал подсъдимите И.,К.,С. и А. за невинни в това,че от неустановен начален момент до 27.09.2006 в град Силистра в съучастие като съизвършители придобили и укрили предмети, материали и оръдия , предназначени за изготвяне на неистински разплащателни карти  и на основание чл.304 от НПК ги оправдал по обвинението по чл.246 ал.3 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Съдът е приел фактическа обстановка съответстваща в общи линии на посочената в обвинителния акт , но е изразил становището, че деянието не е доказано по несъмнен начин  ,  тъй като :

Заключението на дактилоскопната експертиза следва да бъде „игнорирано”,тъй като е изготвено в нарушение на изискванията на НПК.

Не е установено дали св.Й. е намерил предадените от него вещи именно в таванското помещение, от което са иззети останалите вещи.

Липсват доказателства,че подсъдимите са придобили и укрили инкриминираните вещи.

Дори и да се приеме,че по опаковката на вещите по чл.246 ал.3 от НК са намерени пръстови отпечатъци на четиримата подсъдими от това не следва,  че те са боравили в предметите ,които са в опаковките.

Не е установено ,че намерените предмети са предназначени за подправка на парични знаци и че подсъдимите са искали да извършат такава подправка.

Казано най-общо окръжният съд е възприел и възпроизвел в мотивите си изцяло позицията на защитника на четиримата подсъдими , която ,обаче е в противоречие с установените по делото доказателства.

 

Варненският апелативен съд след като изпълни задълженията си по чл.чл.13 ал.1 , 14 ал.1 , 18  и 107 ал.3 и ал.5 от НПК  и  провери и анализира обстойно всички събрани доказателства  установи следната фактическа обстановка:

 

На 25.09.2006 година св.Й.Й. , който бил наркоман претърсвал таванските етажи на жилищни сгради в град Силистра,  за да открадне вещи, които евентуално да продаде ,за  да се снабди с пари за закупуване на наркотици. С такава цел той проникнал и в таванско помещение на ул.  ”Ангел Кънчев” № 52. 

Между вехториите в тъмното помещение той забелязал и някои ценни,според него вещи и ги отнесъл в дома си. На следващия ден-  26.09.2006 год. , „след като размислил”   той ги предал с протокол в полицията /л.33 от ДП № 128/06/. Както личи от протокола предадените вещи са десет пластмасови магнитни карти с различни цифри, три мини камери и различни кабели. Свидетелят обяснил къде е намерил вещите , а на следващия ден – 27.09.2006 год.  полицията извършила оглед на посоченото таванско помещение/ л.2 и сл. от ДП /.При огледа били намерени и иззети черен бризентов  сак и няколко черни найлонови чанти , пълни с различни части и механизми ,предназначени за манипулиране и интервенция на АТМ устройства- ел.уреди , камери, заготовки за  кредитни и дебитни карти , метални лицеви панели за  банкомат , неистински банкови карти и др.,които били подробно описани в протокола за оглед и били фотографирани / л.6 и сл. от ДП/ Всички намерени предмети били запечатани в черни найлонови чували с червен восъчен печат /протокол – л.3 от ДП – долу /.На 28.09.2006 в присъствието на поемни лица чувалите били разпечатани и отворени,като бил извършен оглед на съдържащите се в тях предмети и те  отново били фотографирани / л.13 и сл. от ДП /,  а след това предметите били прибрани в чувалите и те отново били запечатани/ л.99 – 100 от ДП/

На 29.09.2006 г  била назначена дактилоскопна експертиза  /л.16 от ДП/  със задача да установи годни дактилоскопни следи върху намерените вещи и предмети и евентуално да установи лицата,които са боравили с тях.След като разпечатал чувалите и обработил с черен желязно-графитен прах веществените доказателства / л.18 и сл. от ДП / експертът установил 46 годни дактилоскопни следи. А след сравняването им с данните в автоматизираната система „АFIS” експертът установил,че 22 отпечатъка принадлежат на подсъдимия А.К. и един отпечатък е на подсъдимия Б.А.

В хода на досъдебното производство било установено,че в  ОДП - Русе е на производство ДП № 3357/07- / л.182 , л.127 и л.180от ДП 128/06 / за извършено от подсъдимия по настоящото дело А.К. престъпление  ,свързано с опит за манипулиране на банкомат на ОББ Русе. Заподозрени в извършването на същото престъпление били и останалите трима подсъдими  по настоящото дело–И.,С. и А..  Поради това за нуждите на досъдебното производство по настоящото дело  и при установената връзка между четиримата   били снети пръстови отпечатъци и на Е.С. и Н.И. и те  били  сравнени с неидентифицираните  при извършената  първа дактилоскопна експертиза.   На 21.12.2007 г. /л.212 и сл. от ДП/ експерт при ОДП Силистра е дал заключение , че пет от неидентифицираните пръстови отпечатъци при първата експертиза са на другите двама подсъдими по настоящото дело- на  Е.С. – четири бр.и на Н.И. – един бр.

По този начин било установено , че четиримата подсъдими И., С.,А. и К. са боравили с вещите,открити на 27.09.2006 г в таванското помещение на св.З. на ул.”Ангел Кънчев” № 52 в гр.Силистра.

С постановление от 06.11.2006 г. на органа на досъдебното производство е назначена комплексна техническа експертиза,която да се произнесе по вида и предназначението на намерените вещи и предмети.Експертизата е изготвена от трима експерти от ИСТ,НИКК и ДОТИ към Министерството на вътрешните работи и е депозирала много подробно писмено заключение на тридесет страници / л.68-98 от ДП /.Според това заключение „представените за изследване обекти”представляват устройство за четене и записване на магнитни кредитни и дебитни  карти , което разпознава международни карти и карти за вътрешна употреба ,метални лицеви панели за банкомат,които покриват банкомата,около клавиатурата и служат за четене,  запис и запаметяване на данните от магнитните карти, пластмасови заготовки с магнитна лента ,информационни стикери от банкомат , устройства за четене на мултимедиини карти , пластмасови заготовки за вход на банкомат , мини видеокамери , единадесет неистински банкови карти и пр.

Според експертите  описаните предмети са предназначени за снемане на информация от истински банкови карти и за изготвянето на техни копия , а информационните носители подпомагат подправянето на разплащателни карти и изтеглянето на суми без знанието и разрешението на титулярите на банковите сметки.

По информация от” Уникредит Булбанк”АД / л.112 от ДП / титуляри на сметките на изготвените единадесет неистински карти са граждани на Великобритания, Гърция и Обединени арабски емирства , а с някои от неистинските карти са извършени успешни транзакции от банкомати на Банка ДСК във Варна и Силистра.

От показанията на св.Венера Златева личи,че таванското помещение,в което са намерени вещите е към апартамента на родителите й,които са починали отдавна. Златева не живее в сградата и от петнадесет години не е влизала в таванското помещение, което е необитаемо / сн.2 от фотоалбума –л.6 от ДП / В него имало само стари вещи,а вратата се заключвала с обикновен ключ. Свидетелката няма никаква представа,как и откъде са попаднали там инкриминираните вещи. А ,както личи от протокола за оглед /л.3 от ДП/ „по намерените обекти не се намери наслоен прах”, т.е. не се касае до вещи , които отлежават в помещението с години.

Установено е , че трима от подсъдимите живеят в сградата,в която се намира въпросното необитаемо таванско помещение ,четиримата се познават от деца ,а двама от тях са първи братовчеди. Всички са имали денонощен достъп до необитаемия таван, който е бил заключен с обикновен ключ.

Всички подсъдими заедно и поотделно са имали многократни пътувания в страни от Европейския съюз , вкл. в Гърция и Великобритания , където са издадени оригиналите на част от неистинските карти. Трима от подсъдимите-  К., С. и А. са осъждани за престъпления против паричната и кредитната система, а подсъдимият Н.И. е арестуван в Гърция по време на процеса пред първоинстанционния съд по нохд № 124/2008  при опит да изтегли пари от банкомат с неистинска кредитна карта. При претърсване на автомобила му са намерени електронно устройство с вградена микрокамера,кабел за трансфер на данни ,  тринадесет неистински кредитни карти и пр. / л.109 от нак.дело № 124/2008 /

Съвкупната преценка на така установените факти и обстоятелства налага категоричния извод , че именно  подсъдимите И., К. ,С. и А.  в съучастие,като съизвършители са придобили и укрили намерените предмети,  материали и оръдия,  предназначени за изготвяне на неистински разплащателни банкови карти – престъпление по чл.246 ал.3 вр.чл.243 ал.2 т.3 / ред.1997 г / във вр.чл.20 ал.2 от НК    ,поради което апелативният съд ги призна за виновни и ги осъди за извършването на това престъпление.

 

Съдът наложи на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при общ режим.

За да уважи предложението на прокуратурата за определяне на наказание по чл.246 ал.3 от НК към средния размер съдът взе предвид очертаващата се висока обществена опасност и на четиримата подсъдими,за които извършването на престъпления против паричната и кредитната система е неизменна част от ежедневието им. Нещо повече- вещите и предметите ,предмет на обвинението по настоящото дело със сигурност са били предназначени за извършване на деяния по чл.244 ал.1 от НК от самите подсъдими и само откриването им в таванското помещение е предотвратило извършването на нови престъпления.  Основание за подобен извод са изобилните доказателства в настоящото производство за неправомерната дейност на подсъдимите по Глава шеста, Раздел четвърти от НК. Първата подобна индикация  датира  от 04.10.2003 ,когато подсъдимият К. е арестуван в Англия при опит за разбиване на банкомат  /л.183-ІІ от ДП 128/06 /.През м.08.2006 г подсъдимият А. е извършил престъпление по чл.244 ал.1 пр.3 от НК, за което е осъден. Същите двама подсъдими-К. и А.  и подсъдимият С. са арестувани по ДП 3357/07 на ОДП Русе за извършен на 12.10.2007 опит за кражба на четящо устройство на банкомат в с. Червена вода , Русенска област. Според собствените им признания в с.з.на ОС Силистра К. и С. са осъдени за това деяние/л.137-ІІ и л.138 от нак.дело № 124/08/. Заподозрени ,но неосъдени за същото деяние  са и подсъдимите А. и  Н.И.. В хода на съдебното следствие  в  първоинстанционното производство по настоящото дело между две съдебни заседания на 25.07.2008 г. последният е арестуван в Гърция при опит да изтегли пари от банкомат с фалшива кредитна карта,а у него са открити предмети и оръдия по чл.246 ал.3 от НК  /л.109 от нак.дело № 124/08 на СОС/

При тези данни и въпреки,  че няма законна пречка за отлагане на наложените наказания по чл.66 ал.1 от НК     / А. е осъден на пробация, а деянията на К. и С. по русенската присъда са в реална съвкупност с деянието по настоящата  въззивна  присъда на АС Варна /   съдът прие ,че наказанията им  следва да се изтърпят ефективно. Крайно наложително   е подсъдимите И.,К. ,С. и А. най-сетне да бъдат изолирани от обществото , за да могат да преосмислят поведението си,  да им се отнеме за посочения срок възможността да извършат нови престъпления , както и за да се подейства предупредително върху лицата от техния кръг , които не са привлечени към наказателна отговорност, без да се провери възможната им  съпричастност  поне към инкриминираното деяние по чл.246 ал.3 от НК. Само по такъв начин могат да се реализират целите по чл.36 от НК.

 

 

 

 

Основните възражения на защитника на четиримата подсъдими са възприети от първоинстанционния съд при постановяване на оправдателната присъда.

Апелативният съд,обаче не ги споделя  по следните съображения :

На първо място е незаконосъобразно разбирането,че дактилоскопната експертиза е изготвена в нарушение на закона и следва да бъде „игнорирана”,при което фактически се елиминира основното пряко доказателство за придобиването и укриването на инкриминираните  вещи. Според  окръжния съд  нарушението се изразява в това ,че  „фиксирането и изземването на дактилоскопните  следи е извършено единствено от вещото лице, без присъствието на поемни лица”  Това незаконосъобразно разбиране е коментирано подробно в касационното решение по нак.дело № 403/2009 -  л.26 , и едва ли е необходимо да се обсъжда отново. Същественото е , че НПК не предвижда участие на поемни лица при експертното изследване на веществените доказателства - арг. от чл.137 ал.1 от НПК и ,следователно, при изготвянето на експертното заключение  не е допуснато процесуално нарушение.

Въпросът дали св.Й. е намерил предадените от него вещи именно в таванското помещение,от което са иззети останалите

вещи е  поначало ирелевантен в настоящия процес.Показанията на този свидетел не са от първостепенно значение и имат само информативен характер за това как полицията е попаднала в таванското помещение на ул.”А.Кънчев” № 52 в гр.Силистра и е разкрила престъплението. Независимо от това и при невъзможността да бъдат приобщени показанията на Й. от ДП / л.34-ІІ /все пак съществуват доказателства,че въпросното таванско помещение е посочено именно от св.Й.. Както личи например от съпоставката на обектите в протокола за доброволно предаване /л.33 от ДП / и описанието на обектите на техническата експертиза / л.66 от ДП / вещите и предметите, предадени от св.Й. са Обект № 9 по описа към експертизата. За някои от вещите предадени от  свид. Й.  експертизата е дала заключение – л.93 от ДП –че между тях и вещите,иззети пряко от таванското помещение съществува връзка-напр. между обект 9-1-2 и обект  5-1-1 , между обект 9-1-3 и обект 3-1-2 и пр.

Мотивите на окръжния съд съдържат и разбирането,че е възможно „свидетелят Й.,  който е наркозависим  да е участвал в някаква инсценировка”

 Това,очевидно е  невъзможно,доколкото върху голям брой от намерените в таванското помещение предмети са установени пръстови отпечатъци на четиримата подсъдими , които няма как да са резултат на инценировка. Още повече, че не става дума за почтени граждани на нашето общество,  а за лица , които трайно се занимават с деяния,инкириминирани по чл.243 – чл.246 от НК. И още -не само,че не е налице инсценировка,но ако органите на ДП бяха подходили по професионално ,вероятно биха могли да сравнят неидентифицираните пръстови отпечатъци с тези на установените  по   делото лица  от кръга на  четиримата подсъдими,а дори и на квартирантите на Златева и да увеличат броя на виновните лица.

          Поддържа се още ,че е било възможно таванското помещение да е ползвано от трети лица – например квартирантите на апартамента на родителите на св.Златева,или други лица и вещите да са техни.

           Поначало дали е възможно и други лица да са съпричастни към престъплението по чл.246 ал.3 от НПК е въпрос,който няма отношение към доказаната вина на четиримата подсъдими.

          Независимо от това по делото липсват доказателства наемателите на апартамента да са ползвали и тавана.  Напротив-показанията на св.Златева сочат,  че никой освен нея не е имал достъп до помещението  ,   а освен това  през м.09.2006 тя не е имала   наематели. Поради това във връзка  с деянието на подсъдимите  не се е налагало да бъдат издирвани и разпитвани отдавна напусналите квартиранти.   А дали те не са били във връзка с подсъдимите и дали и те имат някаква съпричастност към намерените вещи следствието не е установило и това вече  не е възможно да се установи. Колкото до това,че у подсъдимите не бил намерен ключ от помещението,то такъв изобщо не е бил търсен и това не е било необходимо.Таванът се е отключвал с всякакъв обикновен ключ, а наличието на пръстови отпечатъци на подсъдимите върху намерените вещи изключва необходимостта да се изследва как са проникнали в тавана и дали някой им е съдействал за това.

Окръжният съд е изложил съображения ,че „Дактилоскопни следи са намерени по картонени кутии,хартиени и найлонови пликове,по облицовки на СD и пр. без да е установено тези вещи как биха могли да се използват за изготвяне на неистински банкови карти” и още „Не може безрезервно да се приеме,че след като по кутиите и пликовете има следи ,то тяхното съдържание е собственост или владение на човека, оставил отпечатъците”, тъй като „В своето ежедневие човек оставя следи на всевъзможни места и предмети…”

И това разбиране не може да бъде споделено.

Безспорно е,че описаните опаковки не могат да се използват за изготвяне на неистински банкови  карти,  както,  обаче е безспорно, че точно такова е предназначението на вещите и предметите в опаковките и кутиите. Безспорно е също така,според настоящата инстанция,че установените пръстови отпечатъци върху опаковките категорично установяват ,че лицата,на които са отпечатъците са укрили вещите и предметите, които съдържат опаковките. По същата причина  повечето обекти в  кутиите и опаковките не  са изследвани за пръстови отпечатъци. Коректният анализ на доказателствата по делото ,обаче  установява,че изследваните предмети, върху които са установени пръстови отпечатъци са не само кутии и опаковки. Пръстови отпечатъци на подсъдимите са и следи №  № 1, 44 и 45 – по продълговата,зелена пластелино образна отливка ,която ,според заключението на техническата експертиза/ л.69 – обект 1.4.4 /  се поставя на входа на банкомат ,  следа № 46 върху също такава друга отливка със същото предназначение,  следа №2 –по светлосин поялник ,който е предназначен за стинол върху електронни платки /л.78 –обект 2.1.1/ , следа № 41 – пластмасов сребрист Г-образен елемент и пр. Следи №№ 1,44,45 и 46 са на подсъдимия Е.С.,следа № 2 – на подсъдимия Б.А. ,а следа № 41 – на подсъдимия Н.К.,който при това не живее на адреса,на който е таванското помещение !

Съдът подробно коментира многократните спирания и възобновявания на досъдебното производство  и непрофесионалното в отделни периоди провеждане на разследването. Дори и да има основания за подобен извод той не е в причинна връзка с направения извод за вината на четиримата подсъдими и не може на това основание да се постановява оправдателна присъда.

Според окръжния съд по делото не е установено как са придобити и защо са укрити описаните вещи,предмети и оръдия, което е самостоятелно основание за оправдаването на подсъдимите.

Верно е,че начинът на придобиване на инкриминираните вещи по чл.246 ал.3 от НК не може да бъде установен , поради заетата от подсъдимите позиция , че нямат представа как пръстовите им отпечатъци са попаднали върху тях. Поради това,ако престъплението бе осъществено само и единствено с изпълнителното деяние „придобили” подсъдимите следваше да бъдат оправдани. Акцентът в конкретния случай, обаче е поставен върху „укриването” на  „придобитите”  „предмети,материали и оръдия,за които подсъдимите са знаели,че са предназначени за изготвяне на неистински банкови карти”.А по отношение на „укриването”са налице достатъчно доказателства,които вече бяха коментирани. Следва да се добави и това,че в подкрепа на същия извод е обстоятелството,че подсъдимите са укрили вещите не в апартаментите си,или в таванските помещения към тях , а в чуждия таван,за който естествено са знаели,че  от години е необитаем. Те са предпочели минималния риск от случайното им намиране в чуждото помещение  ,пред възможността вещите да бъдат намерени и иззети от техните жилища, при което не биха имали никаква възможност да се чудят как са попаднали там.

Налице са впрочем и останалите елементи на престъпния състав – пробладаващата част от намерените „предмети,материали и оръдия”са „предназначени”за изготвяне на неистински банкови карти , тъй като това е установено от коментираното заключение на техническата експертиза.

Подсъдимите са „знаели” за  това предназначение на вещите ,тъй като заедно с тях са намерени и иззети и неистински банкови карти,изработени с намерените оръдия , а освен това,  както вече бе посочено, битието на четиримата е трайно свързано с подобни деяния,по които те явно са специалисти.

Формулировката на правната квалификация касае именно неистински банкови карти , а не изобщо платежни инструменти,тъй като такова е съдържанието на нормата на чл.243 ал.2 т.3 от НК към момента на извършване на деянието.

 

Освен въпросите , които вече бяха коментирани по-горе  в съдебното заседание на въззивния съд защитникът на подсъдимите поставя и въпроса за евентуално допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,констатирани от състава на ВКС,които са самостоятелно основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото на първоинстанционния съд.

Следва да се посочи , че касационният състав поначало не е изразявал становище,  нито,че са налице съществени нарушения на процесуални правила , нито , че се налага връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

На второ място, в какъвто смисъл бе обърнато внимание на защитника при неговата пледоария , той е ответна страна по протеста във въззивното производство и не може в същото производство да иска отмяна на оправдателната присъда на клиентите му.

На трето място според въззивния състав първоинстанционния съд не е допуснал нарушения по чл.348 ал.3 т.1 от НПК в аспекта,в който се коментират в настоящото производство.

ВКС не е изразявал становище,че „липсват мотиви”към първоинстанционната присъда и такова нарушение ОС не е допуснал. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на постановената оправдателна присъда , а доколкото въззивния съд не ги споделя е постановил нова осъдителна ,във връзка  с която е изложил съображения по чл.339 ал.3 вр.чл.305 ал.3 от НПК.

Правото на защита на подсъдимия Н.И. не е ограничено от първоинстанционния съд.  Верно е , че този подсъдим не е участвал в две от заседанията на първоинстанционното производство и те са проведени в негово отсъствие на основание чл.269  ал.3 т.1 пр.1 и т.3 б”а” от НПК , тъй като подсъдимият е отпътувал за Гърция , за да извърши нови престъпления – л.109 от нак.дело № 124/08. И в двете заседания,обаче  той е представляван от защитника си. В „Уведомлението” , приложено на л.126 от наказателното дело И. не е правил искане делото да се отложи,за да участва лично в заседанията,  а само е обяснил на съда,защо не се явява. Вън от всичко друго след като първоинстанционното производство е приключило с оправдателна присъда правото му на защита не е ограничено,тъй като защитната му теза е била,че е невинен и съдът я възприел,макар и в негово отсъствие.  Във въззивното производство пред Варненския апелативен съд , в което този подсъдим бе осъден той участва лично, като му бе дадена възможност и да се защити лично- л.13 от ВНОХД № 356/2009.

Не е ограничено правото на защита на четиримата подсъдими и след като в обвинителния акт и в диспозитива на присъдата предмета на престъплението е посочен с формулировката на закона – предмети,материали и оръдия ,без да са описани изчерпателно огромния брой намерени вещи. В папката с материали от ДП № 128/2006 всички вещи са описани подробно – л.4 и л.12 , фотографирани са – фотоалбуми на л.6 до 15 и на л.68 до 95  и производството е предявено на четиримата подсъдими.Нито един от тях не е заявил,че не разбира в какво е обвинен,или за какви предмети ,материали и оръдия по чл.246 ал.3 от НПК е обвинен. Макар в диспозитива на обвинителния акт да липсва изчерпателно изброяване на   вещите     от обстоятелствената му част   личи какви са намерените предмети ,материали  и оръдия:               механизми,  ел,уреди ,устройства, камери, заготовки за дебитни и кредитни карти , средства за прихващане  на информация от истински банкови карти, информационни носители,съдържащи файлове,които подпомагат подправянето на разплащателни карти,респ.тегленето на суми без знанието и разрешението на титулярите им, светлосин поялник и пр.  В съдебно заседание на 07.07.2009 / л.36 от нак.дело № 124/2008 /съдът е предявил на четиримата подсъдими и на защитника им веществените доказателства по делото. При това положение не може да се поставя въпроса,че не знаят за придобиването и укриването на какви вещи са обвинени и това да нарушава правото им на защита.

Не е налице и четвъртото коментирано съществено процесуално нарушение , като подсъдимите са обвинени и осъдени ,че са извършили деянията „от неустановен начален момент до 27.09.2006”.  С оглед позицията на четиримата началният момент не може да бъде установен,но това по никакъв начин не ограничава правото им на защита. Тази формулировка има значение  доколкото е ясно,че периода на укриването на предметите е по-дълъг от деня на откриването им от полицията-27.09.2006 и поради това е по-прецизна, отколкото ако се посочи,че са извършили деянието само на 27.09.2006.  И в двата случая,обаче вината и отговорността им е еднаква.

С оглед на всичко изложено Варненският апелативен съд прие,че оправдателната присъда на ОС Силистра следва да бъде отменена и постанови приложената осъдителна присъда.

 

                                     Председател:

 

 

                                          Членове: