Р Е Ш Е Н И Е

                                      250/23.11.  Година 2016 Град Варна

 Варненски апелативен съд, наказателно отделение

На двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                   Председател:Илия Пачолов

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

Секретар: С.Д.

Прокурор:Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №356 по описа на съда за 2016 година, при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 62/01.06.2016 година  по НОХД №327/2016 година Варненският окръжен съд е признал подс.П.Н.П. за виновен в това, че на 06.08.2013 година, в участък от главен път Девня-Варна, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - управление на валяк „Бомаг” с ДК№В 04932, нарушил чл.33 от ЗЗБУТ, т.5 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21 и т.10 от длъжностната характеристика на длъжността „Машинист на ПСМ”, с което причинил смъртта на М.Х.К.. На основание чл.123 ал.1 вр. чл.54 от НК на подсъдимия е наложено наказание от една година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Подс.П. е оправдан по обвинението да е нарушил т.т.4, 6 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21, както и т.т.2, 8 от Длъжностна характеристика на длъжността „Машинист на ПСМ”.

Постановената първоинстанционна присъда не е удовлетворила подсъдимия и частните обвинители.

С жалба по чл.318 ал.6 от НПК защитникът атакува правилността на присъдата поради нейното противоречие с материалния закон. Адв.Д. обосновава становище за наличие на случайно деяние, поради доказателствено отречени обективен и субективен признак на небрежността. В тази връзка е искането към настоящата инстанция за отмяна на присъдата на ВОС и постановяване на нова присъда в хипотезата на чл.304 от НПК.

С въззивна жалба повереникът на частните обвинители претендира осъждане на подсъдимия за нарушение на т.т.4 и 6 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21, увеличаване на наказанието чрез налагане на такова по чл.37 ал.1 т.7 от НК за срок от три години.

В съдебното заседание на въззивната инстанция всяка от страните поддържа жалбите на изложените в тях основания.

Въззивният прокурор не намира основания за ревизия на първоинстанционната присъда. Според него, доказателствената съвкупност на първо място отрича наличието на чл.15 от НК и на второ място обосновава извод за съпричиняване на общественоопасната последица от страна на пострадалия.

В последната си дума подс.П. изразява съжаление, моли да бъде оневинен.

Варненският апелативен съд в пределите на въззиваната проверка по чл.314 от НПК, преценявайки събраните по делото доказателства и направените оплаквания във въззивните жалби, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.03.2013 година подс.П.П. постъпил на работа като машинист на пътно-строителна машина в „Пътища и мостове”ЕООД, за която длъжност имал професионална правоспособност от 29.06.1974 година. На същата дата му била връчена длъжностната характеристика, която го задължавала в своите т.т.2, 8 и 10:

-да контролира в процеса на работа изправното състояние на работните органи, системите за управление, възлите, отговорните детайли и двигателя на машината;

- да носи пълна отговорност за състоянието и работата с машината;

-да е запознат и да спазва изискванията за безопасност на труда.

На 27.03.2013 година на подсъдимия бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.

По силата на договор №РД-37-5/14.09.2012 година, „Пътища и мостове”ЕООД изпълнявало ремонтни дейности на път III-2008 в участъка Девня-кв.”Повеляново”-Езерово-Варна.Със Заповед №РД-11-34/18.04.2013 година се въвела временна организация  на движението. Тази организация произвела прякото си действие от 22.04.2013г. Поради спукване облицовката на водосток и възникналата опасност за движението, се наложила промяна във временните правила за движение. Това станало със Заповед №РД-11-68/26.07.2013 година на Директор на ОПУ, касаеща времето от 26.07.2013 година до 15.08.2013 година. Изпълнила се вертикална сигнализация, която забранявала навлизане на МПС-та в ремонтирания участък. Случвало се пренебрегване на пътната марК.ка от недисциплинирани шофьори, което обосновало решението на изпълнителя да постави сигналисти в ремонтната зона.

На 06.08.2013 година се провел ежедневен инструктаж на всички трудово ангажирани на обекта. Работният ден започнал в 08.00часа.Полагало се ново асфалтово покритие, правила се облицовка на канавките. Пред началото на ремонтирания участък бил поставен сигналиста М.К., който спирал движение на МПС. Монтирана била и лайсна, която изпълнявала ролята на бариера. На обекта работили три ПСМ, които се движили на разстояние от около 300 метра. За отъпкване на асфалта валяците извършвали движения напред-назад.

Подс.П. управлявал валяк „Бомаг” с ДК№В 04932, собственост на „Пътища и мостове”ЕООД. Валякът нямал работеща звукова сигнализация при движение на заден ход. На 06.08.2013 година около 15.00ч, валякът на подсъдимия се намирал в началото на работния участък, посока гр.Девня. Там бил и пострадалият М.К.. Първо подсъдимият управлявал валяка на заден ход, в близост до дясната част на пътното платно, в посока към гр.Варна. Седалката му била преместена в положение крайно дясно. Подсъдимият бил обърнат назад и вдясно, следейки ръба на асфалта. П. видял пострадалия К. на ремонтираното платно, вляво от машината, в обсега на мислената осева линия, на разстояние приблизително 6-7 метра назад и вляво от позицията на валяка. За кратко двамата засекли погледи. Подсъдимият продължил да се движи с машината назад и след няколко метра спрял. Решил да продължи отъпкването на асфалта с ход напред.

В това време, по неустановена причина пострадалият К. паднал пред предното бандажно колело на валяка. Тялото му било разположено по протежение на пътя на валяка. Главата му сочила към предната част на ПСМ, с лице към асфалта.

Подс.П. за кратко отклонил вниманието си, не видял пострадалия, подал сигнал с клаксона и предприел ход напред. След около метър валякът преминал през горната част на тялото на сигналиста.  Машината подскочила. Подсъдимият променил хода й – назад, преминавайки втори път през тялото на падналия човек. След 3-4 метра преустановил движението си, погледнал и видял прегазеното тяло на сигналиста К..

Подсъдимият изтичал към св.В.В. – водач на другия валяк. Спрял го и казал, че прегазил К. при движението си на преден ход.

За инцидента бил подаден сигнал на тел.112.

При аутопсията на трупа на М.К. се установили: комбинирана травма-глава, гърди, корем, таз, крайници - многофрагментно счупване на лицевия и главовия череп с отсъствие на мозъчно вещество, размачкване на останалото мозъчно вещество, мозъчни обвивки, отсъствие на очни ябълки, многофрагментно счупване на костите на гръдната клетка - гръдна кост, ребра, двете ключици, счупване на гръбначен стълб с пълно прекъсване на две нива, разкъсване на двата бели дроба, отсъствие на сърце и възходяща аорта, разкъсване на черен дроб, слезка, ляв бъбрек, отсъствие на стомах, дванадесетопръстник, тънки черва, панкреас, многофрагментно счупване на тазовите кости, разкъсване на пикочен мехур и право дебело черво, разкъсно - контузна рана на десния долен крайник, счупване на костите, изграждащи десния глезен, обширни кръвонасядания и ожулвания в областта на главата, гръдния кош, горни и долни крайници, изгаряния II степен в областта на лицето, шията, гръдния кош, горни крайници.

Според заключението на СМЕ /т.1, л.63 от д.пр./, причината за смъртта на К. е несъвместимата с живота комбинирана травма - увреждания на глава, гръден кош, корем и таз. Установените изгаряния са резултат от действие на висока температура, респективно притискане на тези участъци в горещ асфалт /новопоставен асфалт, установен при огледа на местопроизшествие/. Всички останали травматични увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в условията на двустранен силен натиск между такива предмети - валиращо колело на валяка и подлежащата настилка.

Заключение на КАТСМЕ установява, че пострадалият К. е бил прегазен преди края на ремонтирания пътен участък, от страната на гр. Девня. Прегазването е двупосочно с предното бандажно колело на вибрационния валяк „Бомаг", при движение на преден ход, с отразено вклиняване в асфалтовото покритие в момента на прегазването на по - здравите костни части от тялото. Пострадалият бил прегазен в легнало положение с глава към машината.

В съдебното следствие, първоинстанционният съд назначил допълнителна САТЕ, установяваща мъртвата зона пред ПСМ и спирачния път при трите скорости, съответно при първа работна скорост - 21 см, при втора скорост -32 см и при транспортна скорост - 40 см.

Така приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд се подкрепя от съвкупния анализ на събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства.

Причината за местонахождението на подс.П. и на пострадалия М.К. на 06.08.2013 година в инкриминирания участък от главен път Девня-Варна е изяснена с поредица взаимно свързани писмени доказателства. Тяхното начало се разчита в договор №РД-37-5/14.09.2012 година /т.1, л.197 и сл./, с който АПИ възложила на „Пътища и мостове”ЕООД рехабилитация на път III-2008 Девня-кв.Повеляново-Езерово-Варна от км 16+420 до км 23+200. Относими към изследвания факт са заповед №РД-11-34/18.04.2013г. /т.1, л.207/, протокол от 22.04.2013 година /т.2, л.50/, заповед №РД-11-68/26.07.2013 година /т.2, л.52/. Всички те установяват  въвеждането на обекта в експлоатация и инцидентната промяна на временната организация за движение в участъка  поради авариен ремонт на водосток при км 22+846, касаеща и датата на деянието. Временната организация в генерален аспект се изпълнявала по нарочен проект /т.2, л.33 и сл./. Обяснителната записка и чертеж 2 към този проект сочат, че при извършване на асфалтовите работи на пътното платно при работен участък по-голям от 50м, сигнализирането се осъществявало с пътни знаци, конуси и сигналисти за направление на движението /т.2, л.40 и л.43/. Видно от отбелязването на чертеж 2, мястото на сигналистите остава извън пътното платно и пред/след обсега на ремонтните работи.

Сред наетите работници от „Пътища и мостове”ЕООД били подсъдимия и пострадалия М.К.. Трудовото правоотношение между дружеството-работодател и подсъдимия се основавало на трудов договор от 27.03.2013 година /т.1, л.93 от д.пр./. На тази дата П. се запознал с длъжностна характеристика за длъжността „Машинист, ПСМ /т.1, л.176 от д.пр./. На същия била връчена и Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21 /т.1, л.123 от д.пр./. Правоспособността на подсъдимия като машинист на ПСМ е установена чрез професионално свидетелство /т.1, л.177 от д.пр./. Той преминал начален инструктаж за безопасност на 27.03.2013 година, както и ежедневен – на 06.08.2013 година /т.1 л.132 от д.пр./.

Първоинстанционният съд е събрал преки доказателства за организацията на работа на инкриминираната дата, съдържими в показанията на свидетелите В., Симеонов и Георгиев. Всеки един от тях се намирал в ремонтирания пътен участък, като най-отдалечени от позицията на подсъдимия били Симеонов и Георгиев. Чрез показанията на св.В. /НОХД, л.61 гръб/ се установява разстоянието между управлявания от него валяк и този на подсъдимия. Свидетелят е наблюдавал местоположението на сигналиста К. приблизително от разстояние около 400м, което е предпоставка за пълноценност на възприятията. Същият сочи, че пострадалият обичайно се намирал до бариерата. Конкретизира, че мястото на прегазване на сигналиста било в работния участък. В тази част показанията на свидетеля кореспондират с протокол за оглед на местопроизшествие. Що се касае до принципното местоположение на сигналиста, показанията на св.св.В., Георгиев и Пеев са логическо продължение на план за временна организация на движението в ремонтирания участък и неделимия от него Чертеж 2.

Обясненията на подс.П. също установяват факти относно организацията на работа в участъка на 06.08.2013 година. При проверката за достоверност чрез съпоставяне с показанията на св.св.В., Георгиев и Симеонов се налага извод за истинност на доказателственото средство в тази част.

Що се касае до обясненията на подсъдимия, въвеждащи факти за неговото и местонахождението на пострадалия непосредствено преди премазването му, в тази част те са проверими чрез обективните находки, фиксирани в протокол за оглед на местопроизшествие. Писменото ДС конкретизира посоката на огледа – към гр.Варна и ориентира на следственото действие – десния стълб-колона на вратата на фирма „Деметра”, гледано с лице към нея. Ширината на пътното платно е 10.50м, асфалтовото покритие новоположено и неокончателно валирано. Управляваният от подсъдимия валяк се намерил в дясната част на пътното платно по посока на огледа. Воланът му бил завит към гр.Варна и разположен в дясната половина на кабината.

Отбелязаните фактически данни, съпоставени с обясненията на подс.П. /НОХД, л.94/ позволяват извод за достоверност на гласното ДС относно разположението на валяка на пътното платно. Преди инцидента подс.П. валирал новоположен асфалт близо до дясната част на пътното платно в посока към гр.Варна. Подсъдимият сочи, че възприел пострадалия на мислената осева линия, отстрани на валяка, „…не извън пътя, в осевата линия, в ляво спрямо валяка, от другата страна на мястото, което валирах…” /НОХД, л.94 гръб/. В обясненията си подс.П. продължава: „…Като спрях да се движа назад спрях, обърнах се напред, около мен нямаше абсолютно никой освен М..  Не видях нито М., нито никой. Свирнах. Аз помислих, че М. е отишъл някъде нещо по нужда. Не съм свирнал за никого конкретно. Така трябва по принцип преди да тръгна и назад и напред, ако има някой. Това се прави, защото по принцип никой не трябва да има около валяците, но ако има за да се махне, за да се дръпне. След като смених посоката, минах около метър на най-бавната работна скорост….” /НОХД, л.94 гръб/.

В цитираната част обясненията на подсъдимия очевидно са насочени към опровергаване на обвинителното твърдение за подценената работна ситуация от негова страна. Поради това, внимателният анализ на гласното ДС веднъж е необходим за проверка обосноваността на атакуваната присъда и втори път за формиране на изводи относно субективната съставомерност на деянието. Възможности в това отношение дават част от гласните ДС и КАТСМЕ. Показанията на св.св.В., Симеонов и Георгиев установяват, че валякът на подсъдимия е бил последен в създадената дневна организация за работа. Св.Пеев разяснява, че основната работна ръка била с асфалтополагача /НОХД, л.64/. Следователно, към момента на движение на валяка на подсъдимия на заден ход спрямо ориентира на огледа, в обслужваната зона се намирали само той и пострадалия К.. Подсъдимият ясно видял, че сигналистът бил напуснал своето място, което според правилата било „..от външната страна на стария асфалт, явяващ се външен за ремонтирания участък..” /показания на св.Пеев, л.63 гръб от НОХД; чертеж 2 към обяснителна записка, т.2 от д.пр./. Нещо повече, М.К. се намирал в мислената зона на осевата линия, т.е. в средата на пътното платно и в непосредствена близост до валирания участък. Това изисквало изостряне на вниманието на подсъдимия. В разрез с конкретната характеристика на създалата се ситуация, той продължил дейността по валиране и с последващите си действия причинил смъртта на М.К..

Заключението на КАТСМЕ /т.2, л.78 и сл./ установява механизма на произшествието. Пострадалият К. бил в легнало положение на пътното платно, на лявата страна, с глава към валяка. Прегазен е двупосочно от предно бандажно колело на вибрационен валяк „Бомаг”, причинило и неговата смърт. Мъртвата зона пред ПСМ била 3.15м, а разстоянието необходимо за спиране при скорости от първа до трета е съответно: 21см, 32см и 40см /ДАТЕ, л.78 от НОХД/.

Назначените в досъдебното производство АТЕ и КСТЕ /т.1 от д.пр./ са останали извън пределите на доказателствената съвкупност поради смъртта на в.л.Р.З. на 29.01.2016 година /т.2, л.77 от д.пр./. Известните по делото факти са били подложени на изследване чрез назначените КАТСМЕ и допълнителна АТЕ, като не се констатира доказателствена празнота.  

Така приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд е в синхрон с доказателствата по делото. За изследване на обстоятелствата в предмета на чл.102 от НПК първата инстанция е извършила всички възможни процесуално-следствени действия. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по въпросите на чл.301, ал.1, т.1-3 от НПК. В съответствие с приетите за установени фактически положения въззивната инстанция счита, че законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

На инкриминираната дата подс.П. е управлявал валяк, с който е валирал новоположено асфалтово покритие. Правилата за подобен вид занятие са регламентирани в Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21 и изискват специални знания, проверени по съответен ред. Водачите на валяк дължат специфично поведение, от особено значение при съвместната механизирана работа и такава с работници /Р 274-2009-2 н.о./. От тях се изисква стриктно спазване на правилата за безопасност, т.к. и най-малкото отклонение би създало опасност за живота и здравето на други лица.  Подсъдимият е бил длъжен преди потегляне на преден или заден ход да се убеди, че пред, под или зад машината не се намират хора. Това го е задължавало пълноценно и непрекъснато да наблюдава обстановката. Доказателствената основа по делото отрича подобно поведение от негова страна. Както вече бе посочено, в момента на управление на валяка на заден ход П. е възприел точно мястото на сигналиста – приблизително на мислената осева линия на пътното платно, т.е. извън зоната в която М.К. е бил длъжен да се намира. От този момент за подсъдимия с особена сила е действало изискването на т.5 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21. Отразеният интелектуално факт на физическо отсъствие на пострадалия от работния участък е изисквал от подс.П. недвусмислено да се убеди за местонахождението на сигналиста и  да прецени какво е безопасното поведение от негова страна. В мотивите си първоинстанционният съд детайлно е разгледал създалата се ситуация и конкретните задължения на подсъдимия /л.115 от НОХД/. Посочени са различни възможности, при които т.5 от Инструкцията би била спазена. Поради несъгласие с мотивите в тази част, пред настоящата инстанция защитата представя техническа спецификация за дейността по рехабилитация на пътния участък. Според въззивния състав относими към обсъжданата фактология са правилата в раздел 5200. Предложеното разчитане от страна на защитата би следвало да обоснове извод, че подсъдимият не е имал право/възможност да преустанови дейността си, следователно поведението му е правомерно. Предложеният анализ обаче не отговаря на съдържанието на техническата спецификация. В нейния раздел 5230.6 се четат технологични правила в случай на извънреден престой на асфалтополагащата машина, допускащи ново полагане на асфалт. В раздел 5203.7 е предвидена хипотеза на преместване на асфалтовата смес при валиране, чиито последици са отстраними с разрохкване на участъка с ръчни инструменти и възстановяване до проектното ниво.

Изложеното на първо място показва, че технологичните правила предвиждат случаи на непланирано преустановяване на асфалтиране и валиране, като дават производствени алгоритми за действие в тази ситуация. На второ място е видна липса на конкуренция между технологичните правила за валиране и изискванията за неговото безопасно изпълнение.

Въпреки наличието на знания /установени чрез запознаването му с изискванията за изпълнение на занятието и правилата за безопасност/ и опит /правоспособен от 1974 година/, подсъдимият не се е съобразил с изискването на чл.33 от ЗБУТ, т.10 от длъжностната характеристика за длъжността „Машинист, ПСМ” и т.5 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21, като е проявил повърхностно отношение към създалата се работна ситуация на инкриминираната дата. Въпреки наличната опасност той не се убедил за местонахождението на сигналиста нито визуално, нито по друг подходящ начин и продължил с валирането на пътния участък. В резултат на това осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, указано от диспозицията на  правната норма като причина за престъпния резултат.

Първоинстанционният съд обосновано е конкретизирал бланкетната норма на чл.123 ал.1 от НК с дължимото поведение на подсъдимия по чл.33 от ЗБУТ, т.10 от длъжностната характеристика за длъжността „Машинист, ПСМ” и т.5 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21, нарушаването на които е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат.

В обхвата на повдигнатото обвинение по отношение на подс.П. се намират още нарушения на т.т.4 и 6 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21, т.т.2 и 8 от длъжностна характеристика на длъжността „Машинист, ПСМ”. Същите му вменяват в задължение преди да започне работа да провери изправността на сигналната система, да подаде звуков сигнал преди потегляне, да се намира с лице към посоката на движение, да поддържа в изправност системите за работа, като носи пълна отговорност за работата с валяка.

По делото е установено, че звуковата сигнализация на управлявания от подсъдимия валяк не е работила. Самата тя представлява „…пищене като се включи реверса на заден ход. Ако нещо е повредено се свири с клаксона…От фирмата го купиха от някъде втора употреба. Звуковата му сигнализация не работеше…” /показания на св.В., л.62 от НОХД/. Предвид доказателствата за механизма на премазването – при движение на преден ход, обосновано първоинстанционният съд е приел че липсата на звукова сигнализация не се явява обективна предпоставка за настъпването на общественоопасния резултат. В подобна насока е разрешението на въпроса дали има извършено нарушение по т.6 от Инструкция за безопасна работа с валяк №СМР-21 и намира ли се  то в причинно-следствена връзка с причинената смърт на пострадалия М.К.. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор, основавайки се на гласните доказателства в тази насока. Те са въведени единствено чрез обясненията на подсъдимия, чиято достоверност не е отречена. Същите обосновават извод по фактите, че преди потегляне подс.П. е подал сигнал с клаксона на валяка, а предвид доказателствата за местоположението на седалката /протокол за оглед, показания на св.В./, изводът за положението на главата на П. в посока на движението не би могъл да се оспори.

Аргументирани се явяват изводите на ВОС за липса на нарушение на т.2 и т.8 от длъжностната характеристика. Процесната ПСМ е преминала технически преглед. Не са събрани доказателства за нейна техническа неизправност към 06.08.2013 година, която да е причина за престъпния резултат. Що се касае до т.8 от длъжностната характеристика, същата не въвежда конкретно задължение за подсъдимия, т.е. не би могла до доведе до противоправния резултат.

Защитникът на подсъдимия счита, че доказателствената съвкупност установява случайно деяние. Подобен извод не може да се сподели.Случайното деяние е обратната страна на непредпазливостта. И при двете, субектът не предвижда възможността за настъпване на общественоопасните последици. При небрежността деецът е длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици, като оформи  за тях представа в съзнанието си. Обективният критерий на небрежността се заключава в рамките на онова, което деецът е бил длъжен да предвиди.  За целта е необходимо очертаване на дължимото поведение според правилата, гарантиращо избягване на общественоопасния резултат. В конкретния случай подсъдимият е бил длъжен да се грижи за здравето и безопасността на пострадалия по общата разпоредба на чл.33 от ЗЗБУТ, като спазва изискванията за безопасност на труда според т.10 от длъжностната характеристика. Валирането на пътния участък би било съобразено с тези разпоредби ако подсъдимият се беше убедил преди да потегли с машината, че пред, под или зад нея не се намират хора. Доказателствената база по делото очертава фактическо положение, при което сигналистът К. и подсъдимият са били сами в единия край на асфалтирания пътен участък. При положение, че пострадалият се е намирал в средата на пътното платно, в близост до валяка /КАТСМЕ установява разстояние от 2.55м/ и този факт е бил възприет от подсъдимия, то той е представлявал опасност, изискваща от П. да стори всичко възможно, че да е сигурен в местонахождението на сигналиста преди да потегли с ПСМ. Подсъдимият е пренебрегнал задължението си, отнесъл се е лекомислено спрямо дължимото наблюдение, подал сигнал с клаксона и продължил да работи, но действията му по безопасност се оказали недостатъчни  и той прегазил падналия на асфалта М.К.. С това си поведение подсъдимият се е отклонил от дължимото поведение, следователно за него е възникнало задължението да предвиди общественоопасните последици на деянието си.

Субективият критерий на небрежността се отразява във възможността на дееца да предвиди настъпването на престъпния резултат. Тя се преценява на плоскостта на дължимото поведение и индивидуалните възможности на дееца. По делото еднозначно е установена инструктираността на П. за спазване на правилата за безопасност, Същият е с десетилетен професионален опит като машинист на ПСМ. Освен това подсъдимият е видял в значителна близост до валяка сигналиста К.. Това веднъж изключва възможността на последния да изчезне просто така за кратко време и втори път  прави неоснователно позоваването на мъртва зона пред валяка. Ако подсъдимият беше проявил дължимата грижа, щеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасната последица. Последната не би настъпила ако П. се бе убедил преди потегляне на преден ход, че пред, под или зад ПСМ не се намира сигналиста К.. Внушената от защитата невъзможност за преустановяване движението на валяка поради риск от нарушаване на технологичните правила за работа не почива на техническата спецификация и не може да обоснове извод, че подсъдимият обективно не е могъл да предотврати настъпването на резултата. 

В мотивите на първоинстанционната присъда е направен извод за съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия /л.117 от НОХД/. Изводът се основава на действията на К. по напускане на работното си място и навлизане в зоната за валиране, където температурата на асфалтовата смес е между 130 и 140 градуса /показания на св.Пеев, л.64 гръб от НОХД/. Пострадалият е бил длъжен да спира движението на МПС-та преди работния участък, като според обяснителна записка /т.2, л.39 от д.пр./ и чертеж №2 към нея /т.2, л.43 от д.пр./ мястото му е извън зоната за асфалтополагане и валиране.Проектът за ВОБД се основава на нормативни актове. Сред тях е Наредба №3 за временната организация и безопасността на движението, определяща в чл.60 ал.2 и Приложение №15 мястото на предупредителните постове със стоп-палки, какъвто фактически е бил и пострадалия К.. Относимо към поведението на последния е Приложение №1 към чл.2 ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. На 06.08.2013 година той е преминал инструктаж за безопасност, следователно не може да има съмнение в знанията за неговите задължения и мястото, на което ги изпълнява.  С действията си К. е нарушил забраната за навлизане в зоната на валиране, респективно съпричинил общественоопасния резултат.

         Относно наказанието:

Първоинстанционният съд е приел обществената опасност на деянието като висока предвид тежестта на съставомерния резултат. Обществената опасност на личността на подс.П. е оценена през призмата на: добра характеристика /л.49 от НОХД/, липса на предходна съдимост, добро процесуално поведение, липса на налагани наказания по ЗДП /т.1, л.89 от д.пр./, дълъг професионален стаж.  Отчетено е и съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалия М.К..

При напълно споделените доводи на първоинстанционния съд на плоскостта на чл.54 и чл.36 от НК настоящата инстанция се солидаризира с извода, че целите на наказанието са постижими с налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.      

Първоинстанционният съд приел за налична хипотезата на чл.66 ал.1 от НК. Изводът се основава на чистото съдебно минало на подсъдимия, както и на доказателствата очертаващи го изцяло с положителна социална биография. Те заедно обосновават извод, че целите на наказанието в случая са действително постижими чрез института на условното осъждане. Липсата на доказателства за противоправно мотивирано поведение от една страна, а от друга – извършеното непредпазливо престъпление, показват че превъзпитанието на подсъдимия е възможно да се състои в условията на обществото и под отлагателното условие на изпитателен срок от три години. По този начин ще се удовлетвори и общопревантивния ефект на наказанието.

Първоинстанционният съд не е наложил кумулативно наказание по чл.160 ал.1 от НК, като настоящата инстанция споделя решението. Налагането на наказание по чл.37 ал.1 т.т.6,7 НК в случая би било обосновано при необходимост да се подсили превантивното и превъзпитателно действие върху дееца, допълвайки въздействието на основното наказание /Р 439-2015-3 н.о./. Данните за биографията на П., процесуалното му поведение, характеристиката на допуснатите нарушения на правилата за безопасно извършване на дейността по валиране, както и установеното съпричиняване от страна на пострадалия  не установяват подобна необходимост.

При служебната проверка на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

         Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №62/01.06.2016година по НОХД №327/2016 година по описа на Окръжен съд-Варна.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:         1.                                   2.