Р Е Ш Е Н И Е

270/06.11.2017 г., град Варна

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:Ангелина Лазарова

Росица Тончева

при участието на секретаря Петранка Паскалева и на прокурора Стефка Якимова, като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 356 по описа на съда за 2017година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на наказателно дело по ВНОХД №239/2016 година по описа на Окръжен съд –Търговище, подадено от упълномощен защитник на осъденото лице И.К. .

В искането са изложени съображения за допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК в редовната съдебна фаза.

В съдебно заседание пред апелативната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в него съображения.

Прокурорът от АП-Варна пледира за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че редовните съдебни инстанции са изпълнили стриктно задължението за установяване на обективна истина, провели са законосъобразен доказателствен процес и са основали вътрешното си убеждение на вярна оценка на доказателствената съвкупност. Представителят на обвинението счита, че няма процесуални нарушения при оценката на съдебните експертизи, доколкото немалка част от възраженията на осъдения касаят същите. Припомня, че експертните изследвания почиват на два различни метода, като механично отнасяне на резултатите един към друг в разрез с използваната методология не може да бъде допускано. С този аргумент пледиращият се противопоставя на искането за оправдаване на осъдения в рамките на приетите за установени фактически положения поради липса на престъпление от общ характер. Прокурорът от ВАпПр засяга и въпроса с доказателствената стойност на запис на телефонен разговор, извършен от защитника на осъденото лице. Изключва възможността съдържимите в него обстоятелства да се адаптират към доказателствената основа поради недопустимостта на източника им.

Варненският апелативен съд, като провери изцяло доказателствата по делото, съобрази становищата на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Изхожда от лице с активна процесуална легитимация, засяга съдебен акт непроверен по касационен ред, направено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно.

С присъда №53/15.11.2016 г. по НОХД №1047/2016 г. по описа на Районен съд - Търговище, И.И.К. е признат за виновен и осъден за това, че на 15.04.2016 година в гр.Търговище, управлявал МПС – л.а.“Гранд Чероки” с ДК№Т 7781 КТ с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда – 1.52 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр.чл.54 от НК е наказан с една година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и глоба в размер на триста лева.

С решение №2/01.02.2017 година по ВНОХД №239/2016 година, състав на Окръжен съд-Търговище е изменил присъда №53 само в частта, в която е посочена концентрация на алкохол в кръвта от 1.52 на хиляда, като е намалил същата на 1.30 на хиляда. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Искането на осъдения за оправдаването му в случая на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, алтернативно за възобновяване на наказателното дело и изменение на решението поради явна несправедливост на наложеното наказание, не могат да бъдат разгледани по същество от настоящия състав, доколкото същият при проверка на въззивното решение на Окръжен съд – Търговище констатира наличие на съществено нарушение на чл.348  ал.1 т.2 от НПК.

По същество се касае до липса на мотиви към въззивното решение, с което окръжният съд е следвало да отговори на въпросите, съдържащи се във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда и допълнението към нея. Атакуваният по извънредния способ на глава тридесет и трета от НПК съдебен акт не е съответен на изискванията на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК. Въззивното решение следва да съдържа отговор на всички доводи, изложени от страните и решение по съществото на жалбата, а в случаите на потвърждаване на присъдата съдът следва да изложи аргументите си защо не уважава жалбата.

По отношение на правните си съображения настоящето въззивно решение може да се раздели на две части. Първата обхваща доводите на ТОС, изложени на стр.4 и стр.5 от акта досежно обосновността на проверяваната първоинстанционна присъда. Прочитът на решението в тази част сочи, че второстепенният съд не е направил собствен доказателствен анализ, а е препратил към сторения такъв от първата инстанция с декларацията, че приема оценката на доказателствата за законосъобразна и изчерпателна. В абзац и половина втората инстанция е преповторила хронологията на събитието и с това на практика е финализирала процесуалното си задължение да провери надлежно обосноваността на атакуваната присъда. Трябва да се подчертае, че пред тази инстанция са били направени множество възражения относно достоверността на доказателствените източници и нарушение в процеса на тяхната оценка, допуснато от първата инстанция (л.2, 5, 7 от допълнението към въззивната жалба), които поради избраният подход на изготвяне на акта са останали без отговор.

Втората част на въззивното решение е съсредоточена към обсъждане на възраженията на осъдения и неговия защитник по процесуални въпроси - относно законността на съдебния състав в първата инстанция, нарушение на правото на защита  в досъдебното производство, дискредитиране на обективната истина поради неизчерпен доказателствен процес. Въззивната инстанция е приела хронологичния подход за мотивиране на вътрешното си убеждение. Следвайки линията „възражение-отговор“, съставът на ТОС на практика не е отделил процесуалните проблеми от тези със значение за материалната законосъобразност на проверяваната присъда, излагайки синхронно своите съображения. Съществено място сред тях заема оценката на съдебните експертизи по делото като източник на специални знания във връзка с предмета на доказване и тяхното значение за приложимия материален закон. Нужно е да се отбележи, че в редовната съдебна фаза противоречието в заключенията на съдебните експертизи неотменно е било засягано от осъдения и неговия защитник, като това се прави включително с искането за възобновяване. Касае се за три съдебно-химически експертизи – една по метода Видмарк (л.15 от д.пр.) и две по газхроматографския метод (л.23 от д.пр. и л.164 от НОХД №476 на ТРС, приобщена към доказателствената съвкупност по НОХД №1047 – л.86 гръб). Между трите експертизи има две съществени отлики. Първата произтича от метода на изследване, всеки един от които допустим от Наредба №30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Втората разлика се заключава в параметрите на концентрацията на алкохол в изследваната кръвна проба на И.К., дадена на 15.04.2016 година. Най-ниска по стойност е концентрацията на алкохол, установена по метода Видмарк – 1.30 промила (първо по ред изследване). Двете експертизи, основани на газхроматографския метод имат също различни стойности – от 1.52 промила при второто изследване на кръвната проба до 1.42 промила при третото по ред такова. Следвайки логиката на разясненията на вещите лица в съдебното следствие на първата инстанция, до тези три резултата се достига веднъж поради различието в ползваните методи на изследване и втори път поради многократното боравене с пробата в различните етапи на експертните действия. Третата по ред СХЕ (л.164 от НОХД №476) е дала отговор и на въпроса как би се отразил прием на хранителни добавки и медикаменти с етанол върху получените резултати от кръвните изследвания по газхроматографския метод. Според заключението, ако подобни препарати са били приети през деня на 14.04.2016 година, те не биха се проявили на 15.04.2016 година. В случай обаче, че добавките са приети около 01.00 часа на инкриминираната дата, наличието на етанол в тях би довело до незначително влияние в посока завишение на алкохолната концентрация ненадхвърлящо 0.1 промил.

Разбираемо, заключението на последната по ред СХЕ е обосновала искане към въззивната инстанция да констатира материална незаконосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда. Страните са очаквали от второстепенния съд да отговори с решението си на въпроса защо И.К. е бил осъден за управление на МПС с концентрация на алкохол от 1.52 промила (най-високата от трите проведени изследвания), законосъобразно ли е игнориран резултатът от изследването по Видмарк, ако не – има ли основание той да се намали с 0.1 промила поради обективното влияние на етанол върху кръвната проба? В последния случай би се достигнало до оправдаване на К. по повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.1 от НК поради липса на престъпление.

В този аспект въззивният съд е мотивирал извод (л.64-л.65 от ВНОХД), че Наредба №30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС равнопоставя методите на Видмарк и газхроматографския. Спор относно верността и законосъобразността на довода не би могло да има. По-нататък разсъжденията на ТОС продължават в посока, че при създалата се конкуренция в заключенията на СХЕ-зи следва да се приеме тази с най-ниската стойност на алкохолна концентрация,  без обаче да доведе този извод до край като посочи изрично коя концентрация на алкохол в кръвта на осъдения е релевантна. Макар на пръв поглед да не представлява особено затруднение да се изведе приложимостта на изследването по Видмарк, последващите разсъждения на ТОС опровергават лекотата  на подобно заключение. Въззивният съд е направил собствени математически изчисления с оглед възможността за редукция веднъж на концентрация от 1.42 промила алкохол и втори път на по-ниската концентрация от 1.30 промила, като по този начин е постигнал непреодолимо двусмислие, изсключващо възможността ясно и категорично да се разбере коя е релевантната  концентрация на алкохол в кръвта на И.К. на инкриминираната дата. Въззивният съд е продължил по-нататък с хипотетичните си разсъждения, основани на твърдението на осъдения за употреба на добавки и медикаменти с етанол непосредствено преди вземането на кръвна проба на 15.04.2016 година. От аргументите не става ясно какво точно приема инстанцията – използвал ли е осъденият такива продукти, ако да - кога и  може ли механично да се пренесе заключението на СХЕ №Е-10 по газхроматографския метод към другото, основано на метода Видмарк и да се обсъжда отражение на етанола върху установената алкохолна концентарция чрез втория метод? Това са съществени въпроси, чието процесуално разрешаване е свързано с възраженията на страните за липса на престъпление от общ характер. Отбягването им с аргумент, че за осъдения като водач на МПС е съществувало задължение да прецени дали да употреби подобни продукти по време на шофиране, не може да се счете за надлежен отговор на направените възражения от страните пред въззивната инстанция.

Изложеното до тук дава основание на настоящия състав да приеме, че мотивите към въззивното решение са противоречиви. Те не отговарят на въпросите по чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК, като правят невъзможно проследяването на волята на въззивния съд и проверка на неговото вътрешно убеждение. На практика формално е налице съдебен акт по см. на чл.34 от НПК, но той не съдържа мотиви, които обосновават отговори на въпросите, поставени от страните и представляващи същностния предмет на въззивното производство – има ли извършено престъпление (свежда се до въпроса за концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения на инкриминираната дата). Този недостатък се засилва в по-голяма степен, защото от диспозитива на решението не става ясно в какъв смисъл е била изменена първоинстанционната присъда с оглед правомощието по чл.337 ал.1 т.2 от НПК.

Въззивното решение не дава възможност да се проследи вътрешното убеждение – формирано ли е то на основата на принципа по чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение на съда освен, че е субективна увереност по отношение на определи факти и обстоятелства по делото, следва да има и свой външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение се проявява обективно, става достояние на страните и предоставя възможност чрез проследяването му да се контролира процесът на неговото формиране. Противоречието в мотивите и неясния диспозитив на въззивното решение не дават възможност да се разбере какво всъщност е решил въззивният съд, поради което актът не отговаря на изискванията на чл.339 ал.1 от НПК и по същество липсва такъв.

Констатираното съществено процесуално нарушение на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 от НПК е отстранимо чрез провеждане на ново въззивно производство, включващо оценка на доказателства, установени само по реда и със средствата по НПК  и обективиране на процеса на формиране на вътрешното убеждение, което налага отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Търговище. Във връзка с горепосоченото основание за възобновяване на наказателното дело, настоящият състав следва да вземе изрично отношение по оплакването на осъдения във връзка с отказа на инстанционните съдилища да приобщят към доказателствената съвкупност данните от записан телефонен разговор от адв.К. с разследващ полицай по делото. Съдебната практика е еднозначна, че частни аудиозаписи, направени без да бъдат уведомени записаните лица са недопустим доказателствен източник, тъй като материалните им носители са доказателствени средства в нарушение на чл.105 ал.2 от НПК. В този смисъл инстанционните съдилища са спазили стриктно закона, като не са допуснали основаване на решенията си на факти, неустановени по реда и със средствата на НПК.

Водим от горните съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, съставът на Варненският апелативен съд   

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №239/2016г. по описа на Окръжен съд-Търговище.

ОТМЕНЯ въззивно решение №2 от 01.02.2017г. по ВНОХД №239/2016 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: