Р Е Ш Е Н И Е

 

238

 

гр.Варна,  10.11.2016г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 14 октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

СВЕТОСЛАВА К.

 

 

при участието на прокурора СТАНИСЛАВ АНДОНОВ и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава К. ВНОХД № 357 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия П.Д.Г., ЕГН ********** против присъда № 9 от 27.06.2016г. по НОХД № 55/2016 год. по описа на Окръжен съд – Търговище.

Развиват се оплаквания за необоснованост на изводите на ТОС за наличие на виновно поведение на подсъдимия Г.. Твърди се, че необосновано първоинстанционният съд е приел, скоростта на движение на т.а., управляван от възз.Г. е била около 100 км/ч., тъй като тахошайбата не била разчетена правилно.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 02.07.2015г, на кръстовище в района на гр.Попово, между ГП ІІ-51 и път ІІІ - 204, при управление на МПС - товарна композиция, състояща се от т.а. „Скания“ с рег № Н 06 01ВК и ремарке с рег № В 0065 ЕС, нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като превишил  максимално допустимата  скорост, сигнализирана  с пътен знак В26 и правилата по чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП, като навлязъл в средната лента по трилентово  платно за движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на К.  Т. Н., с ЕГН ********** и на Ц.Д.К., с ЕГН **********, двамата от гр.Попово,  поради което  и на основание чл.343, ал.3, б.“Б“ и чл.54 от НК му е наложил  наказание   от  ТРИ  ГОДИНИ  лишаване от свобода.

     На основание чл.66 ал.1 от НК ТОС е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от  ПЕТ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в сила .

       На основание чл.343г от НК,  съдът е ЛИШИЛ  подсъдимият П.Д.Г. от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същия съдебен акт е била ангажирана гражданската отговорност на подсъдимият Г., който е осъден да заплати на гражданския ищец Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие  причиняване смъртта на неговата дъщеря Ц.Д.К., в размер на 50 /петдесет / хиляди лева,  ведно със законната лихва, считано от 02.07.2015г. ТОС е отхвърлил иска до пълния му размер от 60 000 лв., като неоснователен.

За заплащане от подсъдимия П.Г. са възложени:

 -държавна такса върху уважения размер на иска - 2 000лв. 

- сторените от частните обвинители С.Л., П.П. и Е.Л.- Добрева разноски за повереник в размер на по 1000 лв. за всеки от тях, както и тези на частния обвинител и гр. ищец Д.Г.К. в размер на 500лв ;

- сторените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и относно съдбата на веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по жалба от защитника на подсъдимия – адв.В.П., с която се оспорва обосноваността на изводите на първата инстанция относно възприетата скорост на движение на т.а.

В съдебно заседание се оспорва извода на ТОС за допуснато нарушение по чл.16 от ЗДвП. Навежда се оплакване и за несправедливост на наложените наказания – относно установения изпитателен срок на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, както и на срока на лишаването от права. Излага се искане за намаляване на двата срока. Защитата оспорва процесуалната легитимация на гражданския ищец и частен обвинител Д.Г.К. – баща на загиналата Ц.Д.К.. Иска се изцяло отмяна на присъдата в частта на уважения граждански иск, предявен от гр.ищец Д.К., като произнасяне по недопустим иск, защото бащата Д.К. не е наследник на пострадалата.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени както с тежестта на извършеното, така и с личността на дееца.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищец намират жалбата на подсъдимия за напълно неоснователна – ТОС е установил правилно фактите по делото, като е положил особено големи усилия да установи точната скорост на движение на т.а., приложил е правилно материалния закон и е отмерил справедливи наказания.

В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде лишен от права за по-кратък период от време, както и да се намали изпитателния срок на отложеното наказание „Лишаване от свобода”.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни оплакванията на защитата по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Подсъдимият Г. е правоспособен водач на МПС. Притежава категории „С” от 1994г и „СЕ” от 2003.

През 2015 г. работил като шофьор към „Доротея СПЕД ООД“ –Варна. На 02.07.2015г. му било възложено да извърши превоз на суровини от гр.Девня за гр.Плевен. Затова сутринта на 2.07.2015г, с т.а. „Скания“ с рег № Н 0601ВК, натоварен с 17 500 тона полиетилен, потеглил от гр.Девня за гр.Плевен.

Малко преди 9.30ч., подсъдимият управлявал товарна композиция, включваща седлови влекач „Скания“ (с посочения регистрационен  номер) и прикачено полуремарке с рег №  В 0065 ЕС, с общо тегло 37 тона,  по главния път ІІ – 51 (обиколния път на гр.Попово) в посока към гр.Бяла, област Русе. Преди приближаването на разклона за гр.Попово /вдясно/ и за с.Славяново /вляво/ скоростта на движение на товарната композиция била около  99км/ч.

Пътните и атмосферните условия били благоприятни - суха асфалтова настилка, ясно и слънчево време. В този участък товарният автомобил се спускал, тъй като пътят бил с наклон  4.8%  при ъгъл на наклона  от 1.7% и вираж на дясната лента/попътна на т.а. Скания/  към дясната граница от 0.5%. След плавен десен завой  следвал прав участък  с видимост  около 400м - 500м.

В района на кръстовището движението било регулирано надлежно с хоризонтална и вертикална пътна маркировка и пътни знаци. На разстояние 124 метра от кръстовището,  измерено спрямо разделителния остров - съобразно приложената скица /л.149 от НОХД/ се намирал поставения вдясно знак В 26,  забраняващ движението със скорост по-висока от 60км/ч, както и предупредителен знак за приближаване на кръстовище с път без предимство – А 26. Подсъдимият Г. не се съобразил с ограничението на знак В 26, като продължил и след него да се  движи със скорост от около 99 км/ч. Попътното платно на подсъдимия  било  отделено от платното за насрещно движение с разделителен остров,  от който на същото разстояние - 124 метра преди средата на кръстовището,  с прекъсната разделителна линия  били отделени  две /попътни за подсъдимия/ ленти за движение – дясната с широчина 3.75метра, предназначена за движение напред и надясно, и средна лента с широчина  3.50м - за завиване на ляво. Третата лента, по която се извършвало насрещното движение била също с  широчина 3.75м  

По същото време в посока от гр.Попово към кръстовището,  по пътя без предимство се движел  л.а. „Фолксваген“ с рег. № Т 39 59 ХТ, управляван от 58 годишния К. Т. ***. На предната седалка до него пътувала 62 годишната Ц.Д.К. от същия град. достигайки до втория от двата  попътни знака „Стоп“,  разположен на 4.3 метра от десния край на пътя с предимство, К.Н. спрял на стоп линията, намираща се  на 1.8м преди дясната граница  на  пътя с предимство. Срещу него,  също в изпълнение предписанието на знак „Стоп“, бил спрял служебният автомобил „УАЗ“, управляван от свид.М. ***. Преди да завие надясно и да навлезе в главния път в посока към гр.Търговище, св. М. видял приближаващият се към кръстовището т.а. „Скания“. М. се уверил, че неговата лента за движение е празна и завил надясно. Спрелият на знак „Стоп“ л.а. „Фолксваген“ също решил да потегли и да предприеме завиване на дясно, въпреки добрата видимост към платното за движение и движещия се по него т.а. (около 200метра). В момента на потегляне и навлизане на л.а. „Фолксваген“ в кръстовището, т.а. се намирал на разстояние около 100, 5 м. от мястото на удара. Виждайки навлизането на л.а. в неговата лента за движение, подсъдимият предприел аварийно спиране, като едновременно с това завил наляво и навлязъл в средната лента – тази за завиване наляво. От потеглянето до мястото на удара, л.а „Фолксваген“ успял да ускори скоростта си на движение до 21км/ч., успял да пресече лентата, по която се движел т.а., като изминал 12.4 метра. Сблъсъкът настъпил в средната лента за движение. Първоначалният контакт между двете МПС бил между предния ляв край на т.а. и предната лява колонка на л.а., като в момента на удара л.а бил почти напречно на оста на пътя с предимство, под ъгъл около 56 градуса спрямо оста му, а разположението на т.а. било леко косо спрямо оста на платното - под ъгъл около 11 градуса, почти изцяло в лентата за движение  за завиване наляво. - заключение на повторната АТЕ, л. 154 от нохд 

Въпреки своевременно предприетото аварийно спиране, до сблъсъка подсъдимият успял да редуцира скоростта на управляваната от него товарна композиция до 61 км/ч, с която скорост настъпил удара. Вследствие съприкосновението между челната лява част на т.а и  страничната лява част на ла. „Фолксваген“,  при различните им маси - 37 тона за т.а. и 1.33 тона за л.а., последният бил изтласкан, като извършил движение назад и наляво , завъртайки се около вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, а т.а. продължил движението си напред и наляво, спрямо първоначалното си движение и спрял след кръстовището, като задно дясно колело на полуремаркето се намирало на 10 метра, считано от ОР №3 на 4 метра след него /  п-л  за  оглед л. 6 от д.п./ .

От удара пострадалият Н. бил отхвърлен извън автомобила и паднал  на около 1.50 метра преди него в затревената площ на разделителния остров. Получените вследствие претърпяното ПТП – тежка съчетана черепно мозъчна, гръдна и коремна травми довели до тежък травматично - хеморагичен шок, вследствие на който починал, като смъртта му настъпила бързо и  била неизбежна.  

Св.М. видял в огледалото за обратно виждане отклонението в траекторията на т.а. и  последвалия удар. Незабавно спрял и  двамата със свидетеля  Ц.П. (който пътувал заедно с М.) слезли и се насочили към произшествието. Свид. М. се обадил на тел 112.

Междувременно подсъдимият Г. след сблъсъка също слязъл от т.а. и също се свързал с оператор на тел 112 . Затруднен да посочи точното местоположение на ПТП, той се насочил към св.М. за информация. Последният го посъветвал да преустанови връзката, тъй като той вече говорел с оператор от Спешния център и предоставял исканите данни. Подсъдимият затворил телефона и отишъл до св.П. и до спрелия УАЗ. Подсъдимият седнал встрани до канавката, където изчакал идването на полицията. Бил много разстроен и св.П. му дал вода и останал при него. В същото време св.М. продължил да говори с оператора от тел.112 давайки подробна информация за автомобилите, местоположението им и състоянието на пострадалите,  а именно, че „водачът е в безпомощно състояние, без признаци на живот“,  но че намиращата се в колата жена все още има “признаци на живот“. Тъй като не успял да отвори вратата на л.а., уведомил оператора от тел 112, че за изваждането на  пострадалата ще е нужна помощ.

Първи пристигнал полицейски автомобил от гр.Попово, след което пристигнала линейка. Медицинските лица извадили пострадалата К. и я транспортирали до Спешното отделение на болницата в гр.Попово. Малко по-късно пристигнала и оперативно следствената група.  Извършен бил оглед  на местопроизшествието,  в хода на който подсъдимия предал тахошайбата на т.а, приложена към делото . 

В резултат на преживяното ПТП пострадалата К. получила следните увреждания: тежка гръдна травма с натрошаване на ребра вляво по двете линии и разкъсване на лявото белодробно крило, довели до  масивен и бърз кръвоизлив. Въпреки оказаната медицинска помощ  в  Спешно отделение, малко след приемането й в болницата, К.  починала. Видно от заключението на СМЕ, смъртта й е била неизбежна, настъпила е бързо и е в пряка причинно-следствена връзка с получените от ПТП  увреждания

Подсъдимият  бил изпробван на място за наличие на алкохол, като теста бил отрицателен. Била му взета и проба кръв, изследването на която също потвърдило отсъствието на  алкохол в кръвта му. При извършеното химическо изследване не е установено  наличие на алкохол и в кръвта на починалия водач на л.а. Фолксваген - К.Н..

Изложените фактически положения първоинстанционният съд е приел за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: частично дадените в съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и становища на вещите лица, писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица на местопроизшествието, от заключенията на изслушаните и приети по делото съд. медицински експертизи относно причината за смъртта на пострадалите К.Н. и Ц.К. /л.12- л.14 от д.п. и л.6 - л.7 от д.п./, от заключението на повторната автотехническа - експертиза, изготвена от вещите лица С.К. и в.л.У., от заключението на техническата експертиза за разчитане на  тахошайбата на т.а /л. 75-76 от д.п./, отчасти от първоначално изготвеното по д.п и допълнителното заключение на инж. Ж., от протоколите за извършено химическо изследване на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия  и на починалия Н., от писмените доказателства по делото – копия от свидетелство за регистрация на МПС , за извършено застраховане, за техническа изправност и за преминал годишен технически преглед - всички за л.-а. Фолксваген, от  приложената товарителница за т.а. Скания/ л. 24 от д-п./ , от  мед. Документация относно пострадалата К. –амбулаторен лист от спешно отделение /л. 9 от д.п 24/15г /, от приложените  по настоящото дело – удостоверения за наследници /л.47 и л.48  от д.п./ както и Удостоверение за родствени връзки / л. 34  от нохд/,  справки  за двамата водачи - подсъдимия  Г. / л. 26 – л.28 от д.п. 392/15/  и  за починалия Н. /л. 29 – л. 30 от д.п. 392/15г/, скиците от  Областно Пътно Управление,  гр.Търговище / л. 53 – л.59  от  д.п.№ 392/15г/.

Правилно ОС Търговище е дал вяра на разпитаните свидетели, тъй като техните показания са не само логични и последователни, но и кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото писмени доказателствени средства и доказателства. Правилно е било отхвърлено като неподкрепено от обективните данни по делото твърдението на подсъдимия, че е управлявал товарната композиция със скорост от около 60 км./ч. Неоснователно е твърдението на защитата, че ТОС е игнорирал част от доказателствата, свързани с правилното разчитане на тахошайбата на т.а. Коментираното от защитата „Разчитане на диаграмна тахошайба от аналогов тахограф”, изготвено от С. Христов. По съществото си този писмен документ представлява не писмено доказателство, защото не отразява факти от обективната действителност, а има характер на частна експертиза, депозирана обаче не по реда на НПК. Сред материалите по делото е налично заключение на техническата експертиза за разчитане на тахошайбата на т.а / л. 75-76 от д.п./. Вещото лице е било категорично в разпита си, че с оглед наклона на писеца записаните движения на тахошайбата сочат на екстремно, а не плавно спиране - виж в.л. Моканов л. 72 от нохд. Записите на тахошайбата не са били единственият доказателствен източник за формиране изводите на съда досежно скоростта на движение на т.а. Тя е била установена и от назначената от съда повторна АТЕ (вещи лица проф.К. и гл.ас.Христо У.) чрез други научни способи – анализ на следите по платното за движение,анализ на деформациите и чрез метод „Теория на удара“. Заключението на вещите лица е категорично, че   скоростта на т.а. преди ПТП и в момента на навлизане на л.а. в платното с предимство /когато същият става опасност за движението на подсъдимия/,  е била около 99км/ч. Първата инстанция аргументирано и последователно е обсъдила доводите на защитата и твърденията на подсъдимия и правилно и обосновано ги е отхвърлила. Тя не е сторила това с лека ръка, а едва след като е положила значителни усилия, за да провери тези твърдения и ги е отхвърлила като неподкрепени от годните доказателства по делото. Субективните възприятия на свид.П. също не могат да бъдат годен доказателствен източник за скоростта на т.а. Затова и правилно първата инстанция не ги е ценила в тази насока, а правилно се е доверила на експертното заключение на повторната АТЕ.

 Заключението на именно тази експертиза е дало отговор на всички относими въпроси, включени в предмета на доказване по това производство съгласно чл.102 НПК. В този смисъл и оплакванията на защитата за необоснованост на атакуваната присъда и за допуснати процесуални нарушения по повод установяване на обективната истина по делото, допуснати от първата инстанция, не се споделят от този въззивен състав.

За пълни, ясни, обосновани и правилни и въззивният съд намира кредитираните и от първата инстанция заключения по назначените и представени автотехническа и съдебно - медицински експертизи. Безспорно е установено, чрез заключението на повторната АТЕ, че скоростта на т.а. „Скания“ преди ПТП е била 99 км/ч., опасната зона на спиране на т.а. при тази скорост е 135 км/ч., а при 60 км/ч. – 60 м.; установено е, че т.а. е бил на около 100.5 м. при навлизането на л.а. „Фолксваген“ в кръстовището; безспорно установено е, че ударът не е настъпил в лентата за движение на т.а., а в съседната лява лента. При тези обстоятелства напълно необосновано е поддържаното и пред тази инстанция възражение на защитата, че подсъдимият обективно не е могъл да предотврати удара с л.а., тъй като вина за това имал единствено другия водач. Това твърдение е било отхвърлено мотивирано още от първата инстанция.

По делото е безспорно, че е налице значителен принос за настъпването на вредоносния резултат и от страна на загиналия водач. Той е отнел предимството на т.а., гарантирано му от знак „Стоп“. Същевременно обаче за подсъдимия не е възникнало право да го увреди, а напротив той е бил длъжен да охранява неговата безопасност. Подс.Г. не успял да стори това, защото не е изпълнил две свои задължения като водач на МПС – това относно избора на скорост (чл.21 от ЗДвП) и това относно избора на лента за движение (чл.16 от ЗДвП). Въззивната инстанция се солидаризира с доводите на ТОС относно наличието на причинно следствена връзката и на двете нарушения на правилата по ЗДвП с настъпилия резултат. В допълнение следва само да се отбележи, че навлизането в съседната лента за движение, където е настъпил сблъсъка, е било съзнателно избрано поведение от страна на подсъдимия, а не се дължи за загуба на правоуправление в резултат на високата скорост на движение. Сам подс.Г. в разпита си заявява: „Реакцията на шофьора е както винаги – спирачки и завиване на ляво, за да предотвратя удара, и се отклоних в допълнителната лента, която е за наляво с мисълта, че той като ме види, ще спре“.

Тези две нарушения категорично са допринесли за настъпването на общественоопасните последици. Изяснено е, че ако т.а. се е движел с разрешената скорост от 60 км/ч. е щял да спре преди мястото на удара; ако т.а. не е бил напуснал лентата си движение, също удар между двете МПС е нямало да настъпи. Затова и искането на защитата за оправдаване на подс.Г. за допуснатото нарушение по чл.16 от ЗДвП е неоснователно..

При тези обстоятелства изводите на първата инстанция, че настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено следствие от неправомерно поведение и на двамата водачи на моторни превозни средства и съществува релевантна връзка между деянията им и смъртта на пострадалите, са в пълен синхрон с доказателствата и материалния закон.

Наред с това обаче, не е налице и хипотезата на т.нар. „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. На първо място въззивната инстанция не споделя становището на защитата за някаква внезапност на събитията. Подсъдимият в качеството си на водач е не само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено възникване на препятствие. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Както няколкократно е посочвал ВКС, пътната обстановка има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Управление извън населено място на едрогабаритно превозно средство, какъвто е товарният автомобил с водач подсъдимия, с предстоящо преминаване през кръстовище, безусловно съдържа индикации за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост и осторожност, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква интензивно движение. А в конкретния случай на пътя е имало и л.а., предприел навлизане в кръстовището. Този лек автомобил, както вече няколкократно бе посочено е бил обективно забележим за водача на т.а. „Скания” около 200 м. и от този момент за него е възникнало задължението да съобрази поведението си с неговото присъствие на пътя и да предприеме действия, гарантиращи безопасността му. Убедеността на въззивника, че няма да застраши други участници в движението, е субективна и подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност той е длъжен да реагира. В конкретния случай обаче,той не е изпълнил нито задълженията си по чл.21 от ЗДВП, нито по чл.16, ал.1 т.2 от с.з.

В обобщение - деянието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о. Наред с горното допуснатото от въззивника неправомерно поведение – коментираните нарушения по ЗДвП, които са и в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат, не дава основание за изключване на вината му при условията на чл.15 НК. Както се е произнасял многократно ВКС /напр.Решение № 520 по н. д. № 500/2008 г., II н. о., Решение № 408  н. д. № 383/2008 г., III н. о Решение № 523  н. д. № 493/2008 г., II н. о Решение № 645  к. д. № 365/2007 г., II н. о.,/, случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.

 

По отношение оплакването за несправедливост на наложените наказания:

Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика, трудовата му ангажираност, добросъвестното му поведение след инцидента. Както правилно е посочил и ТОС, поведението на Г. след ПТП, което е било насочено към оказване помощ на пострадалите – той е бил едно от лицата позвънило на телефон 112, макар да не е достатъчно да се приеме за основание за преквалификация на деянието по смисъла на чл.343а от НК, то обосновава смекчаване на репресията по отношение на подсъдимия. Правилно в категорията на обстоятелствата, водещи до смекчаване на отговорността на въззивника ТОС е включил и значителния принос на другия водач за настъпването на ПТП.

ТОС е намерил едно отегчаващо за отговорността на подс.Г. обстоятелство - немалкия брой нарушения на ЗДвП и ППЗДвП - 12 влезли в сила наказателни постановления за период от 20 години. Именно тези предходни противоправни прояви на въззивника са дали основание на ТОС да наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание „Лишаване от права“ в един по – дълъг срок – четири години и шест месеца. Именно това наказание в конкретния случай би гарантирало в пълна степен обществения интерес от изолиране на недисциплинираните водачи на МПС от пътищата в РБ и би гарантирало безопасността на другите участници в движението. Именно то гарантира и постигане на целите поставени в чл.36 от НК. Затова аналитична дейност на първата инстанция по отмерване на съответните на стореното и на личността на дееца наказания, въззивният съд споделя напълно.

 

По оплакването на защитата за недопустимост на гражданския иск, предявен от Д.Г.К.:

Д.Г.К. е баща на загиналата в процесното ПТП Ц.Д.К.,  с ЕГН **********. Спор по това обстоятелство по делото няма. И няма как да има, защото то е установено чрез представеното по делото удостоверение за роднински връзки (неправилно интерпретирано от защитата като „удостоверение да наследници“). Наличието на тази роднинска връзка легитимира Д.К. като лице, което има право на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря си. Съобразно задължителните указания дадени с Постановление № 4 от 25.05.1961г., допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Затова приемайки за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Д.Г.К. граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на дъщеря му Ц.Д.К., причинена от подсъдимия Г. виновно, ТОС не е допуснал твърдяното от защитата нарушение на закона.

ТОС не е допуснал нарушение на закона и справедливостта и при отмерване на размера на дължимото обезщетение – 50 хил. лева. Обемът на претърпените неимуществени вреди не подлежи на доказване, затова и чл.52 от ЗЗД предвижда размерът на обезщетението да се определя по справедливост от съда. В Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди В конкретния случай се касае за възрастен родител, който в заника на своя живот е загубил детето си, лишавайки се от така необходимата му подкрепа. Затова присъденото обезщетение не противоречи на справедливостта и правилно е било отмерено от първата инстанция.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9, постановена на 27.06.2016г. по НОХД № 55/2016 год. по описа на Окръжен съд – Търговище.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.