Р Е Ш Е Н И Е

 

                   № 267

 

03.11.2017г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар С.Д.

прокурора Светла Курновска,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №357 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на М.В.В., осъден  по нохд № 263/2016г. по описа на РС-Попово и внохд№245/16г. ТОС за възобновяване поради допуснати съществени нарушения, липса на мотиви и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се нарушение и на материалния закон, тъй като при наличие на смекчаващи обстоятелства не била приложена правилно разпоредбата на чл.36 НК.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъденият В. се явява и поддържа направеното искане. Защитата му излага подборни доводи по наведените основания и се поддържа направеното искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното производство.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдения В., АС- Варна прие за установено следното:

        Подсъдимият М.В.В. е бил осъден с присъда № 253/ 16.11.2016г. на РС-Попово по НОХД № 263/2016г. за деяние по чл. 157 ал.3  вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 и чл.58а от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при общ режим. Със същата присъда е бил осъден и Христо Радев Костов.  

          С решение № 11/17.02.2017г. по ВНОХД №245/2016 г. ОС-Търговище е потвърдил изцяло обжалваната присъда.

Подадената молба за възобновяване на производство по НОХД № 263/2016г. по описа на РС-Попово с аргумент за допуснати съществени нарушения ограничили правата на осъденото лице, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните доводи на искателя, инициирали молбата за възобновяване на производството се обективират преди всичко в явната несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че „основният фактор по подготовка и осъществяване на деянието е бил другият подсъдим Костов“, че сам позд. В. е бил непълнолетен, не е имал намерение да извършва блудствени действия спрямо малолетния пострадал, че е с чисто съдебно минало, не е биле с висока степен на обществена опасност и че едно наказание при условията на чл.66 НК би изиграло своята възпитателна роля.

 Съдът констатира, че релевираните от молителя и пр. му представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

Производството по делото е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК. Подсъдимите, вкл. и подс. В. са се съгласили да не бъдат събирани други доказателства, съгласили са се с изложеното в обв. акт, признали са вината си.

Не се излагат някакви нарушения на процесуалните правила.

Твърди се само нарушение на материалния закон по отношение на „справедливостта“

Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е било направено и пред въззивната инстанция и тя е дала подробен и аргументиран отговор. Обсъдена е и тезата на защитата за наличие на изключителни или многобройни доказателства, които да навеждат на приложение на чл.55 НК.

Както първата, така и въззивната инстанция са обсъдили всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанията и в частност това на подс. В.. Наличието на многобройни такива не се установяват и от настоящата. Следва да се отбележи, че самопризнанието е условие за провеждане на процедурата по чл.371 т.2 НПК, при липсата на такова не биха били налице условията по чл.372 ал.4 НПК. Доколко самопризнанието е спомогнало за разкриване на обективната истина е въпрос на доказване във всеки конкретен случай. В настоящия то по никакъв начин не е спомогнало за това Районният съд е отчел всички налични смекчаващи обстоятелства извън обстоятелствата по проведеното съкратено съдебно следствие и непълнолетието на подс. В.. Освен тези обстоятелства съдът е отчел и отегчаващите такива – употребената сила изключително надвишаваща по интензитет възможностите за съпротива на малолетния пострадал, системността и изключителната дързост проявена от двамата подсъдими вкл. и от подс. Вълчев – нанесените множество удари по главата и тялото на постдалото дете, правените опити то да бъде изкъпано принудително на дворната чешма – действия от естеството си засягащи трайно както физиката така и психиката на детето. Отчетени са и другите отегчаващи обстоятелства като намерението на двамата подсъдими да извършат такива действия и по отношение на друго дете, успяло да избяга. Подс. В. с нищо не е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото за да се счита, че е съдействал на правосъдието. Окръжният съд, от своя страна също е обсъдил наличието както на смекчаващи така и на отегчаващи обстоятелства, обсъдил е обществената опасност на деянието и извършителите и конкретно на подс. В.. Освен това е отчел и обстоятелството, че е употребил принудата и в двете й форми спрямо пострадалия, както и че е бил е повлиян от употребен алкохол, както и недобрите му характеристични данни, наличието на данни и за други извършени деяния. Въпреки твърдението на  осъдения Вълчев, че не е имал намерение да върши блудствени действия – факт е, че той първи е осъществил такива действия по отношение на малолетния пострадал.

От горното става ясно, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да предполагат приложението на чл.55 НК.

Няма основания за намаляване на така определеното на подс. В. наказание, а от там и за приложение на чл.66 НК.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения М.В.В. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М.В.В. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 11/17.02.2017г., постановено по ВНОХД№245/16г. по описа на Търговишки окръжен съд, с което е потвърдена изцяло присъдата по НОХД № 263/2016г. по описа на РС-Попово.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.  

     

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                2.