Р Е Ш Е Н И Е

 

271

 

гр.Варна, 13 декември 2016 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 11 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СТАНИСЛАВ АНДОНОВ и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 359 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивни жалби от гражданския ищец Държавата, представлявана от Министъра на финансите и защитниците на подсъдимите Ж.И.П. и А.В.Д. - адвокатите А. С. и адв.Р.В., против присъда № 66, постановена на 16.06.2016 г. по НОХД № 1047/15г. по описа на ОC – гр. Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът П. и е бил признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл.257 ал.1 /редакция ДВ бр.62/1997 г./ вр. чл. 255 ал.1 предл. второ НК, тъй като на 14.11.2003г. в гр.Варна, в качеството си на пълномощник на „Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 357 021.17 лв. за данъчен период м.октомври 2003 г., като подал до ТДД- Варна справка-декларация по ЗДДС с № 0304-808902 от 14.11.2003г., в която потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 283 от 29.10.2003 г.,284 от 01.10.2003 г., 285 от 14.10.2003 г., 286 от 06.10.2003 г.,287 от 10.10.2003 г., 288 от 10.10.2003 г.,289 от 01.10.2003 г., 290 от 18.10.2003 г., 291 от 04.10.2003 г., 292 от 08.10.2003 г., 293 от 02.10.2003 г., 294 от 09.10. 2003 г., 295 от 12.10.2003 г., 296 от 14.10.2003 г., 297 от 02.10.2003 г., 298 от 20.10.2003 г., 299 от 27.10. 2003 г., 300 от 28.10.2003 г., 301 от 29.10.2003 г., 302 от 0З.10.2003 г., 303 от 15.10.2003 г., 304 от 16.10.2003 г., 305 от 16.10.2003 г., 306 от 20.10.2003 г., 308 от 24.10.2003 г., 309 от 25.10.2003 г., 310 от 28.10.2003 г. и 311 от 29.10.2003 г., за което ВОС на основание вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С атакувания съдебен акт въззивникът Д. е бил признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл.257 ал.1 /редакция ДВ бр.62/97 г./ вр. чл.255 ал.1 предл. първо и второ НК вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода 14.01.2004г.- месец март 2005 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление в качеството си на управител и собственик на „Триумф" ЕООД, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 37 680.03 лв. за данъчни периоди м.декември 2003 г. и м.януари 2004 г., като подал до ТДД- Варна справки-декларации по ЗДДС №№ 0304-641524 от 14.01.2004 г. и 0304-612544 от 16.02.2004г., в които потвърдил неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 г., 333 от 05.12.2003 г., 334 от 08.12.2003 г., 335 от 10.12.2003 г., 337 от 15.12.2003 г., 360 от 15.01.2004 г. и 361 от 20.01.2004 г. и избегнал плащането на данъчни задължения за 2003 г. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 г.в размер на  511.31 лв., в особено големи размери - общо в размер на 791 248.83 лв., като не подал ГДД за данъчни години 2003 г. и 2004 г., които се изискват по чл.51 от ЗКПО /отм./, като общия размер на данъчните задължения е 828 928.86 лв., поради което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК ВОС му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален  СТРОГ режим, в затвор; на основание чл.68, ал.1 от НК ВОС е ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието наложено подс.Д. по НОХД № 4404/2002г.по описа на ВРС в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при СТРОГ режим, в затвор.

С атакуваната присъда ВОС е ОТХВЪРЛИЛ предявените граждански искове от Министъра на финансите, като представляващ Държавата срещу подс.Ж.П. и А.Д..

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по сторените по делото разноски.

В жалбата на гражданския ищец се навеждат доводи за допуснато нарушение на материалния закон при приложението на института на погасителната давност. Оспорва се правилността на извода на ВОС относно началото на давностния срок за предявяване на претенцията на Държава за обезвреда. Иска се отмяна на присъдата в нейната гражданско-отхвърлителна част и уважаване на предявените искове и срещу двамата подсъдими.

Във въззивната жалба на подс.Ж.П. се навеждат оплаквания за неправилност на атакуваната присъда, тъй като се твърди, че той не е извършил деянието. Иска се отмяна на осъждането и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение.

Подс.А.Д. също намира изводите на ВОС по отношение на себе си за неправилни, тъй като събраните по делото доказателства не обосновавили като единствено възможен извод авторството на деянието, както от обективна така и от субективна страна. Въззивната инстанция е сезирана с искане за постановяване на нова присъда, с която Д. да бъде изцяло оправдан по предявените му обвинения.

В съдебно заседание въззивникът Ж.П. лично и чрез защитника си поддържа жалбата на изложените в нея основания. Развиват се доводи в насока, че подс.П. не следва да носи наказателна отговорност, тъй като не може да бъде субект на данъчно престъпление, тъй като макар да е бил пълномощник на дружеството, той не е имал каквато и да било представа от осъществяваната търговска дейност – не е сключвал сделки, не е знаел кои са реално осъществени. Твърди се, че неговия принос се свежда единствено в пренасяне и подаване на инкриминираната декларация, която била попълнена от друго лице. Отново се иска оправдаване по предявеното обвинение поради субективна несъставомерност на деянието.

Защитата на подс.А.Д. в хода на съдебните прения също развива доводи за липса на обективна страна на осъщественото деяние. На следващо място се излагат твърдения, че в нито един момент не било посочено били ли извършени някакви реални сделки от дружеството. Твърди се, подс.А.Д. е бил поставен в икономическа зависимост от Б.М., който всъщност го използвал в една добре разработена схема. Иска се оправдаването на подсъдимия по предявените срещу него обвинения.

Поверениците на гражданския ищец, редовно уведомени за образуваното въззивно производство и неговия предмет, не се явяват. В писмено становище поддържат оплакването си, че неправилно са били отхвърлени гражданските искове, предявени от Държавата срещу Ж.П. и А.Д.. Иска се изменение на атакуваната присъда на ВОС и уважаване на исковете в пълните им размери, тъй като се оспорва законосъобразността на извода за изтекла давност

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбите на подсъдимите за неоснователни, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда в нейната наказателно-осъдителна част като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На следващо място обаче прокурорът намира, че първата инстанция неправилно е отхвърлила предявените граждански искове, като се солидаризира с оплакванията на гражданския ищец.

В последната си дума подсъдимия Д. заявява, че се чувства измамен и използван, както и че е невинен.

В последната си дума подсъдимия П. заявява, че е невинен и моли за бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за следното:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Б.М. уговорил свид.К. да регистрира на свое име дружество, с което М. да работи. К. се съгласил, като се надявал в замяна да бъде назначен на работа в някое от дружествата на М. и по този начин да успее да си набави финансови средства.

Така с решение от 21.08.2002 г. по ф.д № 1845/2002 г. на Окръжен съд-Варна била регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирмено наименование „ТРИУМФ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „Ген.Колев" № 83, вх.6, ет.5, ап.40, и едноличен собственик на капитала В.М.К.. БУЛСТАТ номера на „ТРИУМФ" ЕООД бил 103775602, а от 27.08.2002 г.  дружеството било регистрирано и по ЗДДС. В решението за регистрация като предмет на дейност на дружеството било вписано: проектиране, строителство, строително-ремонтна дейност, поддържане на сгради и съоръжения в страната и чужбина, производството на строителни материали и заготовки, металообработващи, дърводелски, ВиК и ел. услуги на граждани и фирми, търговия на едро и дребно включително в страната и чужбина със стоки и вещи в първоначален, преработен или обработен вид, производство на стоки и включително със селскостопанска продукция от всякакъв вид с цел продажба в страната и чужбина, превозна и товаро-разтоварна дейност от всякакъв вид и всякакъв транспорт със собствени или наети превозни средства под наем, таксиметрови услуги, отдаване на транспортни средства под наем, търговия с авточасти, гуми, аксесоари и автокозметика, платени автопаркинги, рекламна, информационна, дистрибуторска програмна, импресарска, хотелиерска, ресторантьорска дейност, откриване на верига заведения за бързо хранене, кафетерии, пицарии, комисионна, спедиционна, лизингова дейност, търговско представителство и посредничество с интелектуална собственост, производство на филми, видео и звукозаписи по надлежния ред, организиране на развлекателни игри, интернет зали, проучвателна, проектантска дейност, покупка, строеж, ремонт, обзавеждане, поддържане и продажба на имоти, проектиране на мебели, интериори, дизайн, тапицерски, шивашки, кожухарски, обущарски услуги, бръснаро-фризьорски, козметични, ветеринарно-фризьорски, маникюр- педикюр, поставяне на татуировки, преводи от и на чужди езици, информационно-посредническа трудова борса, машинописни, компютърни, размножителни и фотокопирни услуги, валутни сделки след надлежно разрешение.

Свид. Васил К. в качеството си управител на „Триумф" ЕООД с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 4959 от 22.07.2003 г. на нотариус Янчо Несторов упълномощил подс. Ж.П. да го представлява пред ТДД- Варна и всички данъчни подразделения като подава документи от името на дружеството. По делото е приложено и пълномощно, с което К. е упълномощил подс.П. на основание чл.89, ал.4 от ППЗДДС във вр.чл.100, ал.З от ЗДДС да подава от името на фирмата и за сметка на същата в законоустановените срокове справки-декларации на хартиен и магнитен носител и копие от дневниците за покупки и продажби за всеки месец на отчетната 2003 г.

След като свидетелят К. бил потърсен и намерен от данъчни служители във връзка с дейността на дружеството и установяване на неговите задължения към фиска, той заявил на М., че не желае повече да е собственик и управител на тази фирма. След известно време бил повикан пред чейндж-бюрото на М. и там се запознал с мъжа, на когото по-късно прехвърлил собствеността върху дяловете си – подс А.Д..

С решение от 02.09.2003 г. по посоченото фирмено дело били вписани промени: за прехвърляне на дялове от Васил К. на подс.А.В.Д., за заличаване като едноличен собственик на капитала на Васил К. и вписване като такъв, както и като управител на А.В.Д. и на нов адрес *** а .

Подс. А.Д. на 03.11.2003 г. с пълномощно, именувано „генерално" /том 19, л.61-62/ упълномощил подс. Ж.П. с права, включително и да представлява дружеството лично и чрез подписа си по всякакъв повод пред всички държавни, административни, финансови, данъчни, митнически органи и други като подписва всички необходими книжа, молби, декларации и др., да действа като търговски пълномощник на фирмата, както и да представлява фирмата пред данъчните служби като подписва всички документи, подава молби и декларации от името на фирмата и обжалва актовете и действията на данъчната администрация. Подписа на упълномощителя бил нотариално заверен от нотариус Роза Кожухарова под № 10719 от 03.11.2003 г.

От същата дата е и нотариално заверено пълномощно, подписано от подс.Д., с което упълномощава подс.П. да го представлява пред ТДД – Варна и всички данъчни подразделения, като получава и подава документи от името на дружеството, свързани с насрещни проверки.

3а данъчен период м.октомври 2003 г. била подадена справка-декларация вх. № 0304-808902 от 14.11.2003 г., подписана от подс.Ж.П. съгласно СГЕ с начислен ДДС по облагаемите доставки 543 942.16 лв. лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 546 503.15 лв.

В дневника за покупки за м.октомври 2003 г., подписан от подс.П. били отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 283 от 29.10.2003 г., 284 от 01.10.2003 г., 285 от 14.10.2003 г., 286 от 06.10.2003 г., 287 от 10.10.2003 г., 288 от същата дата, 289 от 01.10.2003 г., 290 от 18.10.2003 г., 291 от 04.10.2003 г., 292 от 08.10.2003 г., 293 от 02.10.2003 г., 294 от 09.10. 2003 г., 295 от 12.10.2003 г., 296 от 14.10.2003 г.,297 от 02.10.2003 г., 298 от 20.10.2003 г., 299 от 27.10.2003 г., 300 от 28.10.2003 г., 301 от 29.10.2003 г., 302 от 03. 10.2003 г., 303 от 15. 10.2003 г., 304 от 16.10.2003 г., 305 от 16.10.2003 г., 306 от 20. 10.2003 г., 307 от 22.10.2003 г., 308 от 24.10.2003 г., 309 от 25.10. 2003 г.,310 от 28.10.2003 г. и 311 от 29.10.2003 г.

За данъчен период м.декември 2003 г. била подадена справка -декларация вх. № 0304-641524 от 14.01.2004 г., подписана от подс.А.Д., с начислен ДДС по облагаемите доставки 38 530 лв. и с право на данъчен кредит в размер на 37 529.22 лв.

В дневника за покупки за м.декември 2003 г., подписан от подс. Д. /съгласно заключението на СГЕ/ били отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 г., 333 от 05.12.2003 г., 334 от 08. 12.2003 г., 335 от 10.12.2003 г., и 337 от 15.12.2003 г.

За данъчен период м.януари 2004 г. била подадена справка декларация вх. № 0304-612544 от 16.02.2004 г., подписана от подс.А.Д. съгласно СГЕ с начислен ДДС по облагаемите доставки 1616.67 лв.. и с право на данъчен кредит в размер на 1163.03 лв.

В дневника за покупки за м.януари 2004 г., подписана от подс. Д. /закл. на СГЕ/ били отразени доставки извършени с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 360 от 15.01.2004 г. и 361 от 20. 01.2004 г.

За данъчни 2003г. и 2004г. години от търговското дружество „Триумф" ЕООД не са били подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО, видно и от писмо изх. № 14367-31 от 20.05.2012 г. от ТД НАП-Варна /том 49,л.45/. За 2003 г. и 2004г. това задължение е следвало да се изпълни от собственика и управител на дружеството – подс.Д., в срок съответно до 31.03.2004 г. и 31.03.2005 г.

Подс.Ж.П. бил упълномощен от подс.А.Д. и да се разпорежда с банковите сметки на дружеството в СЖ "Експресбанк" /том 19, л.63/, което той многократно е правил, тъй като ходил в банката и теглил от сметката на дружеството различни парични суми.

Със заповед за възлагане на ревизия № 801126 от 18.06.2008 год. била извършена ревизия на „Триумф" ЕООД по прилагането на Закона за данъка върху добавената стойност в периода 01.04.2003 год.-08.03.2004 год., както и по прилагане на ЗКПО в периода 27.08.2002 год.-31.12.2002 год. и в периода 01.01.2003 год.-31.12.2004 год. Данъчните органи - свид. Маргарита Атанасова-Добрева - главен инспектор по приходите и Красимир К. - инспектор, извършили изискуемите процесуални действия във връзка с ревизията. От дружеството не били представени първични счетоводни документи, справки, данни и сведения, поради което резултатите били определени съобразно разпоредбите на чл.122 ал.1 и 2 ДОПК.

Ревизията приключила със съставянето на РД № 801725 от 20.10.2008 год. и РА №030801725 от 12.12.2008 год. с установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 1 279 893.77 лв., корпоративен данък в размер на 2 175 838.33 лв. ДРА е влязъл в сила.

От заключението на ССЕ се установява, че „Триумф" ЕООД не е представил документи, доказващи реалността на сделките. Липсват екземпляри от фактурите, не са представени документи към същите доказващи реалността на доставките, товарителници, транспортни документи, пътни листи, складови разписки и др. По процесните фактури за „Триумф" ЕООД не са налице основния за приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл.71, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, данъчните задължения на „Триумф" ЕООД по реда на ЗКПО са определени както следва: за 2003 год. данък печалба- 790 737.52 лв. и за 2004 г. данък печалба- 511.31 лв.

Съгласно заключението на СГЕ, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно подс.Д. е подписал справките декларации както следва:

-   за данъчния период м.12.2003 год. с неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 36 517лв.

-   за данъчния период м.01.2004 год. с неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 1163лв.

Съгласно заключението на СГЕ подс.Ж.П. е подписал справка- декларация за данъчния период м.10.2003 год., където неправомерно е приспаднат данъчен кредит е в размер на 357 021.17 лв.

За данъчни 2003 год. и 2004 год. от търговското дружество „Триумф" ЕООД не са били подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО, както се установява от приложеното по делото от писмо изх. № 14367-31 от 20.05.2012 год. от ТД НАП-Варна. За 2003 год. и 2004 год. това задължение е следвало да се изпълни от собственика на фирмата - подс.А.Д., в срок съответно до 31.03.2004 год. и 31.03.2005 год.

 

Изложените фактически положения първоинстанционният съд е приел за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: частично дадените в съдебното следствие обяснения от подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели и становища на вещите лица, писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които правилно са били оценени като единни и взаимодопълващи се. Всъщност спор по основните факти по делото между страните не е налице – защитата също приема за установено, че декларираните от двамата подсъдими сделки не са били реално осъществени. Единственият спор по делото се свежда до това дали двамата субективно са имали нужните възприятия от дейността на дружеството, за да носят наказателна отговорност. Този въпрос не се поставя за първи път пред въззивната инстанция. Той е стоял на вниманието на първостепенният съд и е получил адекватен и обоснован отговор, с който и настоящият състав на ВАпС се солидаризира.

Безспорно за предмета на доказване е, че подс.Д. е бил собственик на „Триумф” ЕООД. Това дружество е данъчно-задължено лице, като действията по подаването на дължимите месечни справки-декларации по ЗДДС за периодите м.декември 2003 г. и м.януари 2004 г. са били извършени лично от подсъдимия Д..

Безспорно е и, че подс.Д. като управител и собственик на „Триумф” ЕООД не е подал годишни данъчни декларации по ЗКПО за данъчни 2003 г. и 2004 г.

Безспорно също така е, че подс.Д. е упълномощил подс.П. да представлява дружеството, както пред данъчните органи, така и с обща представителна власт.

Безспорно е, че двамата подсъдими са подписали и подали инкриминираните справки декларации, изискуеми от ЗДДС, в които са се позовали на фактури, които макар и формално да притежават реквизитите на действителни фактури, представляват лъжливо документиране, тъй като отразяват неосъществени реално сделки.

Безспорен факт е, че основаната движеща фигура е бил Б.М. – той е разработил схемата на създаване на множество свързани дружества, чрез контролирани от него лица, с цел „източване” на ДДС. Безспорен факт е, че той е намирал лицата-собственици на дружествата, както и е посочвал лицата, които да бъдат упълномощавани като техни представители. Той е нареждал на свои служители да съставят фактури, посочвал е параметрите на сделките и контрагентите. Тази дейност е била осъществявана в чейнж-бюрото на М., където подс.П. е работил като охранител. Същевременно сам подс.П. признава, че е бил пълномощник по нареждане на М. на 4-5 фирми. Изпълнявал е всякакви нареждания на Манжуков и Симеон С. - от охрана, шофьор, зареждал е със стока търговски обекти и заведения, теглил е пари, носил е документи, приел е да му бъде прехвърлено жилище на негово име като гаранция на отпуснат от М. кредит на трето лице и т.н. Горното води до извода, че подс.П. е бил наясно с разнородните дейности, развивани от М.. От показанията на разпитаните по делото свидетели Роев, Радева и А.С. се установява, че в чейндж-бюрото на М. са се съхранявали документите и печатите на множество дружества, на които собственици са били трети лица. Именно на това място са се изписвали и фактурите на различните фирми и са се поставяли печатите от свид.С. първоначално, а след това свид.Радева и други лица, които са били във финансова зависимост от М.. Тази дейност е извършвана и в офис, находящ се в близост до чейндж-бюрото. Според свид.Радева разпорежданията както към нея, така и към другите служители на чейндж-бюрото са давани от свид.С., по разпореждане на М.. С. им е давал списъци с фирмите и доставките, които трябвало да изписват на фактурите. Те изписвали множество фактури на множество фирми, които предавали на С.. Служителите не смеели да откажат да изпълнят нарежданията на С., тъй като от това зависели трудовите им възнаграждения.

И двамата подсъдими са знаели за тази извършвана дейност в бюрата на М., тъй като Д. ги е посещавал, а П. е работел там. Нещо повече, двамата не само са знаели за тази дейност – те сами и доброволно са се съгласили да участват в нея. Подс.Д. двукратно е подписвал и подавал справки декларации по ЗДДС за поредни месеци, което сочи, че неговото поведение не е било инцидентно. Двамата подсъдими са били мотивирани от чисто користни подбуди. Горното обаче не може да бъде разглеждано нито като крайна необходимост, нито като извинителна грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК. Твърдението на защитата, че подсъдимите не са знаели фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението е голословно и затова бе отхвърлено и от настоящата инстанция като неоснователно. В настоящият случай и двамата доброволно са приели да станат съответно собственик и пълномощник на дружеството и именно в това си качество са подавали инкриминираните данъчни справки-декларации. Приемайки тази си роля, те са дължали вярно и точно деклариране, наред с всички отговорности по ТЗ. За изпълнението на тези си ангажименти и двамата са разполагали с нужната информация и изборът да не изпълнят задълженията си е бил съзнателен – и двамата са били наясно, че по този начин дават възможност на Б.М. да получи не дължи суми от държавата. Двамата са извършили инкриминираните данъчни престъпления, подбудени и подпомогнати от Б.М., което обаче не изключва тяхната наказателна отговорност.

На следващо място подсъдимите са били наясно, че собственото дружество на Д., и представляваното за П., не притежава никакви собствени или наети складове, транспортни средства, стоки, наети работници и т.н. При липсата на каквито и да било материални активи и липсата на извършване на каквато и да било търговска дейност, а в същото време отразяването на изключително големи сделки в счетоводните документи, не може да се приеме от съда за субективна несъставомерност за подсъдимите, нито пък заблуда или каквото и да било друго обстоятелство, което да изключва отговорността.

Затова и въззивната инстанция намира правните изводи на ВОС за правилни и обосновани. Деянията са били правилно квалифицирани по отменената към настоящия момент разпоредба на чл.257 ал.1 от НК, която е по-благоприятна за подсъдимите по смисъла на чл.2, ал.2 от НК.  Правилно е приложен и чл.26, ал.1 от НК по отношение на деятелността на подс.Д..

При определянето на наказанията ВОС също не е допуснал нарушение на закона – то е било отмерено и за двамата подсъдими в хипотезата на чл.55, ал.1 НК. За да стигне до този извод ВОС е отчел наличието на едно изключително смекчаващо отговорността и на двамата обстоятелство - това, че приключването на делото е извън каквито и да било разумни срокове - единадесет години след довършване на деянието за подс.Д. и дванадесет за подс.П.. Съобразявайки се с и практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание подсъдимите да се ползват от правото на изключително смекчаващо отговорността им обстоятелство при индивидуализацията на наказанието им, ВОС е приложил закона правилно, тъй като продължителността на наказателното производство не може да се свърже с виновно поведение от страна на подсъдимите. По отношение на личността на подс.П. ВОС допълнително е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство и чисто съдебно минало.

Наличие на отегчаващо отговорността обстоятелство е прието единствено по отношение на подс.Д. - осъждане, което не влияе на квалификацията на деянието. Като такива следва да се отчетат и размера на избегнатите данъчни задължения, които надвишават близо 30 кратно за подс.П. и почти 70 кратно за подс.Д. установения критерий за особено големи размери в нормата на чл.94, т.14 от НК.

Преценявайки изложеното въззивната инстанция намира определените и на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода под минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона, за справедливи единствено поради неоснователно забавяне на реализацията на наказателната репресия. По изложените аргументи ВАпС намира за правилно и приложението на института на чл.66 от НК спрямо подс.П., тъй като след близо 13 годишно закъснение откъсването му обществото би се явило несъразмерно и не би способствало за постигане на каквито и да било цели, още по-малко поставените в чл.36 от НК.

По отношение на подс.Д. ВОС правилно е постановил наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор, тъй като той е осъждан преди инкриминирания период и за него е невъзможно прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

По отношение на подс.Д. въззивната инстанция споделя изводите на ВОС за наличието на предпоставките по чл.68, ал.1 НК за привеждане в изпълнение на наказанието наложено му по НОХД № 4404/2002 год. на ВРС, тъй като с присъдата  му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на което е било отложено с 5 годишен изпитателен срок. Съдебният акт е влязъл в сила на 17.04.2003 год. В рамките на този изпитателен срок Д. е извършил деянията по настоящото дело, поради което и ВОС правилно е  привел в изпълнение наказанието и е постановил това да стане при първоначален строг режим в затвор.

 

По отношение на предявените граждански искове

В съдебно заседание са предявени граждански искове от Министърът на финансите, като представляващ Държавата срещу двамата подсъдими както следва: срещу подс. Желю П. в размер на 357 021. 17 лв. (а не както е посочено в мотивите на ВОС 369 568.50 лв.), ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата;срещу подс.А.Д. в размер на 828 928.86 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В мотивите на присъдата първоинстанционният съд е направил неверен извод, че е изтекъл петгодишният период за погасяване на вземането по давност. Подадените искове от Министъра на финансите срещу двамата подсъдими са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с претенция за настъпили от престъплението имуществени вреди. Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В повечето случаи моментът на увреждането и откриването на дееца съвпадат по време, но е възможно извършителят на деликта да бъде установен след настъпването на вредните последици. В случая досъдебното производство е било образувано и водено срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 253 а от НК на 31.01.2006 г. С постановления на различни прокурори към първоначално образуваното досъдебно производство са били обединяване и разделяни материали, отнасящи се до дейността на отделните дружества. Подсъдимият Ж.И.П. бил привлечен като обвиняем по новообразуваното дело № 50/09 г. по описа на ОСлО в ОП Варна с постановление от 12.03.2013 г. (т. 49, л.63 сл. д), за престъпление по чл. 257 от НК, а подсъдимият А.Д. е бил привлечен към наказателна отговорност по същия текст от НК на 08.03.2013 г. От този момент е започнала да тече и давността за вземането от непозволено увреждане. Гражданските искове са предявени в Окръжен съд гр. Варна на 04.12.2016 г., което налага извод, че към момента на предявяването им не е изтекла погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД.

Не се споделят доводите на ВОС, че подсъдимите Д. и П. изначално са били известни на данъчните органи като автори на деликта още с подаването на данъчните декларации. След това се е развило и ревизионно производство, чрез което Държавата обаче реализирала специален способ за събиране на данъчните задължения от юридическите лица. Едва с привличането към наказателна отговорност на конкретно физическо лице е ставал известен и субекта на деликтната отговорност. В Решение № 135 от 21.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 365/2016 г., III н. о., НК изрично е посочено, че и издаването на ревизионния акт не е юридическият факт, от който започва да тече давността за реализирането на деликтната отговорност на физическото лице, укрило данъчни задължения в особено големи размери. Деликвентът е физическото лице, което е станало известно на властите с повдигане на обвинението за данъчните престъпления, поради което правилно разчитане на нормата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД сочи на извод, че давността е започнала да тече с настъпването на този юридически факт.

Горното мотивира въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.337, ал.3 от НПК, като измени проверяваната присъда в нейната гражданска част, като уважи предявените от Държавата граждански искове срещу двамата подсъдими за обезвреда на нанесените в резултат на осъщественото престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на довършване на престъплението, както следва:

-    подс.Ж.И.П. следва да заплати на гражданския ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 357 021. 17 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.257, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на инкриминираното деяние 14.11.2003 г. до окончателното изплащане на сумата; дължимата държавна такса върху така уважения граждански иск възлиза на 4% и се равнява на сумата от 14280.85 лева, която също следва да бъда възложена за заплащане от подсъдимия П..

-    - подс.А.В.Д. следва да заплати на гражданския ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 828 928.86 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.257, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на инкриминираното деяние м.март 2005 г. до окончателното изплащане на сумата; дължимата държавна такса върху така уважения граждански иск възлиза на 4% и се равнява на сумата от 33157.15лева, която също следва да бъда възложена за заплащане от подсъдимия Д..

 

Водим от горното и на основание чл.337, ал.3 пр.последно от НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 66, постановена на 16.06.2016 г. по НОХД № 1047/15г. по описа на ОC – гр. Варна, като уважава предявените от Държавата, чрез Министъра на финансите граждански искове срещу подсъдимите Ж.П. и А.Д. както следва:

 

1.      ОСЪЖДА подс.Ж.И.П., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 357 021. 17 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.257, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на инкриминираното деяние 14.11.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и дължимата държавна такса върху така уважения граждански иск – 14 280.85 лева;

 

2.      ОСЪЖДА подс.А.В.Д., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 828 928.86 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.257, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деяние м.март 2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и дължимата държавна такса върху така уважения граждански иск – 33 157.15 лева.

 

ПОТВРЪЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.