Р Е Ш Е Н И Е

 

66/31.03.16 г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и първи март 

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Ст. Андонов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД №  36 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Добричкият окръжен съд, с присъда № 25 по НОХД № 304/2015г. по описа на същия съд, постановена на 30.11.2015г. е признал подсъдимия В.И.В. за ВИНОВЕН в извършване на деяние по чл.330  ал.3  предл.1-во  във  вр.  с  ал.2  т.2  във  вр. с  ал.1  от НК, за това, че на 07.01.2015г. в с.Божурово, обл.Добрич, запалил имущество на значителна стойност – сгради – гараж на стойност 560 лв. и навес /стопанска постройка/ на стойност 1 600 лв., собственост на Д.К.Г. и К.С.К.,***, лек  автомобил „Фолксваген Голф 3” с рег. № Тх 46 95 ХК на стойност 1 300 лв., самоходно шаси Т – 16М на стойност 3 000 лв., 40 бр. бали люцерна  на  стойност  200 лв., 15 кубични  метра  дърва  за  огрев  от оксен на стойност 825 лв., ярмомелка за зърно саморъчно направена с трифазен ел. двигател  от  5 киловата  на  стойност 250 лв., 4 бр. пластмасови бидони с капак по 120 л. на обща стойност 60 лв., инвалидна количка на стойност 220 лв., конска каруца с гумени колела на стойност 120 лв. и един тон въглища  на стойност 200 лв., собственост на Д.К.Г. ***, всичко на обща стойност 8 335 лв., като е имало опасност пожарът  да се разпростре и върху друг имот на значителна стойност – къща в с.Божурово, обл.Добрич, ул.„Седма” № 11 на стойност 10 528 лв., собственост на Златко Валентинов Киров от с. с. и от деянието са последвали значителни вреди общо в размер на 5 163, 00 лв., представляващи  стойността  на нанесените вреди по гаража в размер на 288 лв., навеса /стопанска постройка/  в  размер на 600 лв., самоходно шаси Т – 16М в размер на 1 100 лв. и стойността на останалите, изцяло изгорели вещи – лек автомобил „Фолксваген Голф 3” с рег. № Тх 46 95 ХК на стойност 1 300 лв., 40 бр. бали люцерна на стойност 200 лв., 15 кубични метра дърва за огрев от оксен на стойност 825 лв., ярмомелка за зърно саморъчно  направена с трифазен ел. двигател от 5 киловата на стойност 250 лв., 4 бр. пластмасови бидони с капак по 120 л. на обща стойност 60 лв., инвалидна  количка  на  стойност  220 лв., конска  каруца  с  гумени  колела на  стойност  120 лв.  и  един  тон  въглища.  Наложено е наказание при условията на  чл.58а от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален строг режим в Затвор.

На основание чл.68 ал.1 от НК ОС-Добрич е постановил отделно изтърпяване на наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при  първоначален  строг  режим, наложено на подс. В. по НОХД № 1047/2014г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

 

Със същата присъда подсъдимият В. е осъден да заплати на гр.ищци Д.Г. и К.К. обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в резултат на деянието в размер на 4 867 лева – за първия и в размер на 296 лева – за втория, ведно със законната лихва и по двете искови претенции, считано от 07.01.2015 г. до окончателното им изплащане.

 

Подс. е  осъден да заплати направените по делото разноски, както и д. т. върху уважения гр. иск. Налице е и произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Добрич и по жалба на подс. В.:

- в протеста се твърди, че постановения първоинст. съдебен акт е неправилен – наложеното наказание се явява несправедливо, т. к.  е индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК в минимално предвидения от законодателя размер; развиват се доводи в тази връзка и се прави искане за увеличаването му. 

- в жалбата си, /която е абсолютно бланкетна/, подс. В. оспорва изцяло правилността на така постановената присъда, като твърди, че същата е постановена при непълнота и неправилна интерпретация на доказателствата, при неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Искането което се прави пред въззивния съд е за налагане „на по-леко наказание”.

 

В с.з. пред въззивния съд протестът се поддържа изцяло от представителя на АП-Варна, като се доразвиват съображенията в него.

Подс. участва лично в производството, представлява се и от служебен защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният не поддържа жалбата, оспорва протеста на ОП-Добрич и моли за потвърждаване на първоинст. присъда. Подс. В. не поддържа жалбата си и моли да не се уважава протеста; в последната си дума пред настоящата инстанция моли за потвърждаване на присъдата на ОС-Добрич.

 Двамата гр. ищци Г. и К. не се явяват и не се пред въззивната инстанция.

 След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивните протест и   жалба са подадени в срок и са допустими, а по същество се преценяват:  протестът като основателен, а жалбата като неоснователна, по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Добрич е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Двамата гр. ищци и свидетели по делото Д.Г. и племенникът му К.К. притежавали в съсобственост недвижим имот в с.Божурово, обл.Добрич, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда и стопанска постройки, като първият притежавал 4/6 идеални части, а вторият - съответно 2/6 идеални части. В този имот, до смъртта си през 201Зг., живеела майката на св. Д.Г., като в последните няколко години от живота й грижи за нея полагал подс.В.И.В. и в тази връзка му бил предоставен ключ за имота. След смъртта на възрастната жена, имота посещавал единствено Д.Г., който го и поддържал. В двора на къщата той имал вещи - л. а. „Фолксваген Голф 3” с per. № Тх 46 - 95 ХК и самоходно шаси Т - 16 М., а в стопанската постройка /навес/ съхранявал 40 бр. бали люцерна, 15 кубични метра дърва за огрев от оксен, ярмомелка за зърно саморъчно направена с трифазен ел. двигател от 5 киловата, 4 бр. пластмасови бидони с капак по 120 л., инвалидна количка, конска каруца с гумени колела и един тон въглища. На 07.01.2015г. около обяд, подс.В.В. решил да запали този имот, тъй като според него свидетелите Д.Г. и К.К. му дължали пари - около 4 000 лв. за това, че бил полагал грижи за възрастната жена По тази причина той решил да си отмъсти като запали имота им. Пристигнал в селото 13,10ч., влязъл в двора, отключвайки си с ключа който притежавал и изчакал под навеса докато се стъмни. Около 17 - 17, З0ч., след свечеряване, подс.В. с помощта на запалката подпалил намиращите се в стопанската постройка бали слама и след като се убедил, че са се разгорели се насочил към спрените в двора превозни средства. Със запалката подпалил тапицерията на предната лява седалка на ЛА „Фолксваген Голф 3”, а след това по същия начин подпалил намиращото се в близост самоходно шаси Т - 16 М. Междувременно пожарът се разпространил и обхванал и другите вещи, находящите се в стопанската постройка. Тогава подс.В.В. се скрил в намираща се наблизо изоставена къща и останал там до към 21,00 ч., когато по телефона му се обадил св.Д.Г. и му съобщил за възникналия в имота пожар, за който бил уведомен от свой съсед. Подсъдимият изчакал известно време, а след това отишъл до запаления имот, където вече бил пристигнал екип на РД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Добрич, който работел по потушаване на пожара.

В резултат на извършените от страна на органите на полицията оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на инкриминираното деяние е подс.В.В., който още на мястото на произшествието признал за извършеното деяние пред св.Сашо Събев - служител на Второ РУ на МВР гр.Добрич, който обслужвал района на с.Божурово обл.Добрич. С протокол от 08.01.2015г. подс.В.И.В. предал доброволно 1 бр. ключ за секретна брава с надпис „ЗМ”, 1 бр, запалка синя на цвят с надпис „В1С” и черни числа на бял фон „02033060065”, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа”, модел 113, 1 бр. слушалки и СИМ карта на „Глобул”, 1 бр. черно портмоне с надпис 2006, 1 бр. черни мъжки джинсови панталони с цип, 1 бр. мъжка риза с дълъг ръкав с бели копчета и надпис на предния джоб CHAPSи 1 чифт мъжки полуботуши с цип № 44, като дал обяснение, че предадените дрехи и обувки са тези, с които е бил облечен при пожара.

От заключението по назначената на досъд. пр-во пожаро - техническа експертиза се установява, че пожарът е възникнал около 17, 30 ч. на 07.01.2015г., като са били наблюдавани различни отделни огнища, а именно лек автомобил, бали за люцерна, дърва за огрев и кабината на самоходно шаси. След извършения оглед на място по време на гасенето на пожара и след запознаване с материалите по делото експертът е дал заключение, че причина за възникването на пожара са действия, извършени с открит огън, като при следващо неконтролирано горене е имало опасност пожарът да се прехвърли върху съседен недвижим имот - къща, находяща се на ул.„Седма" № 11 в с. с., тъй като тя е в непосредствена близост до навеса, където е било паркирано самоходното шаси. Този имот е бил обитаван от Роза Бойчева, /л.63 - 66 д.п./.

Заключенията по назначените на досъд пр-во СОЕ и допълнителна такава установяват, че общата стойност на запаленото имущество възлизала на 8 335 лв., в това число гараж на стойност 560лв., навес /стопанска постройка/ на стойност 1 600 лв., лек автомобил „Фолксваген Голф 3” с per. № Тх 46 - 95 ХК на стойност 1 300лв., самоходно шаси Т - 16М на стойност 3 000 лв., 40 бр. бали люцерна на стойност 200лв., 15 кубични метра дърва за огрев от оксен на стойност 825 лв., ярмомелка за зърно /саморъчно направена/ с трифазен ел. двигател от 5 киловата на стойност 250лв., 4 бр. пластмасови бидони с капак по 120л. на обща стойност 60 лв., инвалидна количка на стойност 220 лв., конска каруца с гумени колела на стойност 120 лв. и един тон въглища на стойност 200лв., а общата стойност на нанесените вреди е в размер на 5 163 лв., представляващи стойността на нанесените вреди по гаража в размер на 288лв., навеса /стопанска постройка/ в размер на 600лв., самоходно шаси Т - 16М в размер на 1 100лв. и стойността на останалите, изцяло изгорели вещи - лек автомобил „Фолксваген Голф 3” с per. № Тх 46 - 95 ХК на стойност 1 300лв., 40 бр. бали люцерна на стойност 200лв., 15 кубични метра дърва за огрев от оксен на стойност 825 лв., ярмомелка за зърно саморъчно направена с трифазен ел. двигател от 5 киловата на стойност 250 лв., 4 бр. пластмасови бидони с капак по 120 л. на обща стойност 60 лв., инвалидна количка на стойност 220 лв., конска каруца с гумени колела на стойност 120 лв. и един тон въглища на стойност 200 лв. Стойността на масивната едноетажна жилищна постройка - къща намираща се на ул.„Седма” №11 в с.Божурово общ.Добричка, върху която е имало опасност да се разпростре пожара по пазарни цени възлиза на 10 528 лв.

От заключението по назначената на досъд. пр-во ФХЕ установява, че по представените за изследване обекти - 1 бр. черни мъжки джинсови панталони с цип, 1 бр. мъжка риза с дълъг ръкав с бели копчета и надпис на предния джоб CHAPSи 1 чифт мъжки полуботуши с цип № 44, с които подс.В.В. е бил облечен при пожара, не са намерени следи от петролни продукти.

Заключението по назначената на досъд. пр-во СПЕ установява, че подс. В.И.В. не страда от психично заболяване и от интелектуален дефицит; При него има оформена диссоциална личност като: постоянно игнориране на  социалните норми, правила и задължения, ниска поносимост на фрустрация и отключване на агресивни реакции, неспособност за преживяване на вина и извличане на поука от минал опит, изразена склонност да обвинява другите и да представя правдоподобни обяснения за проявите, довели го до конфликт с околните. Възможностите му за самоконтрол са ниски, спрямо характерните за възрастта. Към времето на извършеното от него деяние не са били налице данни за психотично обусловено поведение. Поради липсата на психопатологични феномени е годен да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност. Независимо, че /по негови данни/ е бил в състояние на алкохолно опиване, то същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него, да ръководи постъпките си и е действал в състояние на вменяемост по смисъла на чл.ЗЗ ал.1 от НК.

 

Съставът на въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ДОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. В.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят извода за това, че с  деянието си  подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл.330  ал.3  предл.1-во  във  вр.  с  ал.2  т.2  във  вр. с  ал.1  от НК. Съставомерните признаци на деянието, както и мотивът за извършването му  са били обект на анализ от страна на първоинст. съд, същите се преценяват като обосновани и правилни от въззивната инстанция, поради което и не следва да се преповтарят.

При обсъждане на въпросите по смисъла на чл. 54 от НК, налагайки наказание на подс. В.,  ДОС е отчел като цяло установеното от обективна и субективна страна за деянието палеж с настъпили значителни вреди, възлизащи на 5 163 лв  и наличието на реална опасност пожарът да се разпростре и върху друго имущество със значителна стойност - къща на стойност 10 528 лева; изследвал е обремененото съдебно минало на дееца, отчитайки, че подс. е бил осъждан два пъти, единият от които за деяние по чл. 330 от НК; съобразил е, че данните за личността му са лоши; изследван е мотивът за извършване на деянието, разкриващ в негативна светлина личността на подс. От друга страна, първоинст. съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство критичното отношение на подс. към извършеното деяние и съдействието му за разкриване на деянието непосредствено сред неговото извършване, както и в хода на целия наказателен процес. Изложеното е дало основание за индивидуализиране на наказанието „лишаване от свобода” в минимално предвидения от закона размер от три години, което след редукцията по чл. 58а от НК възлиза на две години. Настоящата инстанция не споделя съображенията на първоинст. съд – ДОС за това, че наказанието следва да се определи в предвидения от законодателя минимум от три години по следните съображения: на първо място, защото е налице противоречие в анализа на първостепенния съд досежно преценката му за наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – ДОС от една страна, разсъждава пространно върху самопризнанието на подс., което не следва да се отчита отново като смекчаващо отговорността обстоятелство при диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, а от друга страна, приема като изключително смекчаващо    отговорността обстоятелство оказаното съдействие за разкриване на деянието и критичното му отношение /разбира се, извън хипотезата на чл. 55 от НК/ към извършеното деяние. Тези обстоятелства са били надценени и хиперболизирани, като по този начин са омаловажени, а донякъде и игнорирани обремененото му съдебно минало /както е отбелязано по-горе, същият  е бил осъждан два пъти, единият път от които за деяние по чл. 330 от НК/, така и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл протестът се явява основателен, поради което настоящата инстанция счита, че за превъзпитаване на подс. В. и предвид генералната превенция, следва да се коригира наказанието „лишаване от свобода”, като бъде увеличено, респективно определено по реда на чл. 54 от НК между минималния и среден размер, предвиден в нормата на чл. 330 ал. 3 от НК, а именно в размер на 5 години, което след  редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК се определя на 3 /три/ години и 4 /четири / месеца лишаване от свобода при определения от ДОС строг режим на изтърпяване в Затвор.

Предвид предходното осъждане на подс. В. по НОХД № 1074/2014г. на ДРС, с което му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с три години изпитателен срок /присъдата е влязла в сила на 01.08.2014г., а настоящото деяние е извършено на 07.01.2015г, т. е. в изпитателния срок/, правилно и законосъобразно по реда на чл.68 ал.1 от НК, ДОС е  привел в изпълнение и постановил отделно изтърпяване на наказанието от три месеца лишаване от свобода, при строг затворнически режим.

 

Първоинстанционната  присъда е правилна и и законосъобразна и в гражданско-осъдителната й част: гражданските искове за претърпени имуществени вреди от Д.К.Г. и К.С.К. за доказани по основание и размер , с оглед деянието, предмет на обвинението, за което подс. В. е бил признат за виновен  - по чл. 330 ал. 3 от НК и констатираната причинно-следствена връзка между виновното му поведение и настъпилите вреди. Обезщетенията са дължими от подс.  ведно със законната лихва и по двете искови претенции, считано от 07.01.2015 г. до окончателното им изплащане.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Добрич следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част, на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК, като се увеличи наложеното на подс. В. наказание, а в останалата й част като правилна и законосъобразна – бъда потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 25 на Окръжен съд- Добрич по НОХД № 304/2015г. по описа на същия съд, постановена на 30.11.2015г.  в наказателно-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА наложеното на основание чл. 54 от НК наказание на подс. В.И.В. на 5 /пет/ години, което редуцира по реда на чл. 58а от НК на 3 /ТРИ ГОДИНИ/ и 4 /ЧЕТИРИ МЕСЕЦА/ при първоначален „строг” режим в Затвор.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.