Р Е Ш Е Н И Е

 

245

 

гр.Варна, 21 ноември 2016 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на двадесет и първи  октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИСКРА АТАНАСОВА и секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 360 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивни протест и жалба, съответно от прокурор при ВОП и от адв. К.Ц., като повереник на частния обвинител и граждански ищец Н.И.И. против присъда №69, постановена на 13.07.2016г. по НОХД 159/16г. по описа на ОC – гр. Варна.

С атакувания съдебен акт подсъдимия П.С.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.133 НК, за това че на 09.10.2014г., в гр. Варна по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.И.И., изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната лъчева кост, обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период от около два и половина–три месеца, като е признат за НЕВИНЕН по същото време и място да е отнел чужди движими вещи - 1бр. дамско портмоне и сумата от 182.00лв, всичко на обща стойност 186.68лв. /сто осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ от владението на Н.И.И. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежа да е придружен със средна телесна повреда и е оправдан по обвинението му по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2, вр. чл. 198, ал.З от НК.

При приложението на чл. 54 от НК на П.М. е било наложено наказание по чл. 42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК - „ПРОБАЦИЯ“, състояща се от следните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от ЕДНА ГОДИНА; „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа“.

С присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на Н.И.И., сумата от 1180 /хиляда сто и осемдесет/ лева., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди-поставяне на имплант, сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със сумата от 500 /петстотин лева/ лв. представляваща разноски за процесуално представителство.

Предявените от Н.И.И., граждански искове срещу подс. П.С.М. - за сума в размер на 186.86 лв. /сто осемдесет и шест лева 0.86 ст./ за отнето имущество в резултат на деянието грабеж и 138 лв. /сто тридесет и осем лева/ за консумативи и лечение, представляващи обезщетения за имуществени вреди, както и за сумата над 5000 /пет хиляди/ лв. до пълния й размер от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е отхвърлил като недоказани.

ВОС се е произнесъл по вещественото доказателство - СД от мобилен оператор и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Във въззивния протест се изразява недоволство от тази част на присъдата, в която съдът е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2, вр. чл. 198, ал.З от НК, като прокурора счита, че в посочената част присъдата е постановена при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. В условията на алтернативност с новата присъда се иска осъждането на М. /приложен закон за по- тежко наказуемо престъпление/ за умишлено причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, каквото обвинение той е имал като квалифициращ признак в състава на повдигнатото му с обвинителния акт обвинение- грабеж.

В допълнително писмено изложение към протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната присъда, които могат да бъдат систематизирани както следва:

- Първоинстанционният съд неправилно не е дал вяра на показанията на единствените свидетели очевидци на деянието - пострадалата Н.И. и нейните родители- свидетелите Ф.И. и Х.И., в тяхната пълнота, а се е позовал преди всичко на обясненията на подсъдимия, „подкрепени" от показанията на разпитания като свидетел негов приятел. Излагат се съображения за фактическа обстановка, различна от тази възприета в атакуваната присъда – повода за започване на скандала, действията на подсъдимия по време на инцидента, действията на пострадалата, механизма на нанасяне на телесното увреждане, лицата, присъствали на събитията.

- неправилно съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия почти в тяхната цялост, с изключение на твърдението му, че бащата на пострадалата го бил удрял със сопа.

- необосновано съдът е приел какво е било облеклото на подсъдимия в процесната нощ и нараняванията му, удостоверени в медицинско удостоверение, издадено на 21.10.2014г.- т.е. 12 дни след инкриминираното деяние.

- не се споделя извода на съда, че телесната повреда на пострадалата е била причинена по непредпазливост. Според прокурора при съзнателно настъпване от такъв тежък мъж в областта на китката, няма как последният да не съзнава, че е възможно да счупи ръката на жената, но се е съгласил с настъпването на този резултат, което сочи на умишлено - при евентуален умисъл, а не непредпазливо причиняване на средната телесна повреда.

 

В жалбата от името на частния обвинител и граждански ищец се твърди незаконосъобразност на постановената присъда в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост с оглед на събраните по делото доказателства. Моли се присъдата да бъде отменена и да се постановите нова като се приложи закон за по - тежко наказуемо престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.3 НК, за каквото е внесено обвинение пред първоинстанционния съд. Иска се налагане на наказание около и над средния размер на предвиденото в правната норма.

В допълнителни писмени съображения се навеждат доводи, които се обобщават както следва:

- от мотивите към така постановената присъда става ясно, че тя е изградена изцяло на защитната теза на подсъдимия и неговия защитник, като са елиминирани показанията в по-голямата им част на пострадалата както и тези на нейните родители, преки очевидци на деянието, което не съответства на действителната фактическа обстановка. Предлага се възприемането на такава съответстваща показанията на пострадалата и нейните родители; оспорва се достоверността на посочените от подсъдимия свидетели едва пред съда - Д. и Р. М.; твърди се, че И. ухапала подбедрицата на подсъдимият, защото се е самоотбранявала; неправилно съдът бил приел за недоказани твърденията на св. И., че дъщеря й е имала рагада в единия ъгъл на устната и от носа й е текла кръв -следи, явно заличени към момента на освидетелстването й, което обяснимо е станало на 21.10.2014 г. след като тя е била вече оперирана, с поставен имплант в областта на счупването на китката, на дясната ръка; оспорва се и правилността на извода на съда, че телесната повреда на пострадалата е причинена по непредпазливост.

 

В съдебно въззивния прокурор и процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец поддържат подадените протест и жалба на изложените в тях основания.

В допълнение към мотивите на протеста прокурора навежда следните доводи:

- от хронологията и доказателствата по делото, безспорно е установено, че е имало инцидент-конфликт между пострадалата и подсъдимия, протекъл кратко време, и че непосредствено след това пострадалата  е потърсила помощ в съответното полицейско управление. Впоследствие е била извикана линейка и била закарана в болницата, където е установена сериозна травма на ръката. В докладната записка от 09.10.2014 г. е отразено, че в случая става на въпрос за побой и отнемане на пари. В краткото време, в което са се разиграли събитията, е невъзможно още към този момент пострадалата да е изградила версия, подкрепяна от своите родители, защото не е била в състояние да мисли за нещо друго освен за силните болки, които е изпитвала в наранената си ръка.

- показанията на пострадалата са последователни, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебния процес. Във всеки един момент тя свидетелства, че първоначално са й били нанасяни удари с юмруци, няколко пъти е падала на земята, където побоя е продължил със силни ритници в тялото и включително и в ръката й. Нюансите в различните етапи от нейните показания могат да се обяснят с изминалото време от инцидента, с това, че е нормално да възникнат по-подробни спомени, а в някои от тях да не бъде съвсем категоричен. Показанията на майката на пострадалата са също последователни, и няма основание за съмнение в тяхната достоверност, именно заради обстоятелството, че тя ги е депозирала още в самото начало, непосредствено след инцидента, и не е имало никакво време да се гради версия. Бащата на пострадалата е направил своята корекция в съдебно заседание, като е казал, че в първоначалните си показания на досъдебното производство, където говори като очевидец на случилото се, той всъщност е пресъздал това, което са му казали неговите близки - съпругата и дъщерята. СМЕ назначена по време на съдебното производство е категорична, че полученото нараняване може да бъде осъществено както по механизма на падане и подпирането на пострадалата ръка, така и при нанасяне на силен удар с ритник на същото място, данни и доказателства за какъвто са налице от така изяснената фактическа обстановка.

- ненужно време е отредил първоинстанционният съд на обстоятелството, във връзка със златния синджир на подсъдимия, защото никой от свидетелите не отрича, вероятното му съществуване, но всички казват, че в този момент не са забелязали това обстоятелство, същевременно приемайки, че е възможно да е бил с него.

- неоснователни са твърденията на подсъдимия, че целият инцидент се е случил поради неговото желание да запази златното си украшение от посегателството на пострадалата, тъй както тя самата така и нейните родители са заявили, че нямат интерес към чуждо злато. В заключение се моли отмяна присъдата на първоинстанционния съд и признаването му за виновен по обвинението, по внесения обвинителния акт. С реплика въззивния прокурор, моли да се обърнете внимание, че медицинското удостоверение по отношение на Н.И., в което е отразено само многофрагментно счупване на ръката на пострадалата е издадено /на 20.10./ е точно 10 дни след инцидента, подобно на медицинско удостоверение касаещо подсъдимия и на което се позовава защитата и първоинстанционния съд. Прието е, че давността на последното удостоверение и на описаните наранявания трябва да се приемат в полза на подсъдимия, но не се приема, че в това касаещо пострадалата, не са отразени нараняванията, които е получила. Това според въззивния прокурор е неправилно, защото спукването на устната, и други такива наранявания са заличени за изтеклите 10 дни,  а и медицинското лице, което издало това удостоверение е наблегнало на сериозното нараняване.

Повереника на частния обвинител и граждански ищецадв. Ц. се присъединява към заявеното от въззивния прокурор като твърди в допълнение, че първоинстанционния акт е обоснован неправилно изцяло на защитната теза на подсъдимия. Акцентира, че в мотивите си по отношение на съдебно медицинските удостоверения, първоинстанционният съд е отдал доста време и място да опише подробно драскотините по тялото и по ръцете на подсъдимия, като приема, че те са причинени в деня на инцидента - 09.10.2014 г., макар, че медицинското е издадено на 21.10.2014 г., и те биха могли да се получат в този интервал от време при друг инцидент. В противоречие на това съдебно медицинското удостоверение на Н.И., при което се твърди, че има нараняване на устата и е кървяла, и дори ръката й е била окървавена от тази кръв, се отхвърля поради липса на доказателства - отсъствие на медицинска находка за това, макар и то да е издадено на 21.10. поради обективни причини защото е приета за лечение в здравно заведение, извършена е медицинска интервенция, и като е диабетик, предполага едно усложнение в оздравителния период. Особено внимание се обръща на обстоятелството, че съдът не дава вяра за отнемане на портмонето, защото пострадалата не е могла да обясни каква е неговата съдба, без да се дава  сметка, че в суматохата, в дърпането, много ясно, е че тя няма да гледа къде го е сложил. Твърди се, подсъдимият е бил облечен с яке, но е възможно това яке да е паднало при дърпането, възможно е той да го е съблякъл влизайки в стаята и носейки тези цигари. Друг акцент се поставя на осъждането на подсъдимия по чл.234, ал.1 от НК - продажба и държане цигари без бандерол, което е бил мотива, той да занесе при Н.И. партида цигари, и да я задължава да продава тези цигари. Не е споменато на досъдебното производство това обстоятелство, за да не уличат себе си в престъпление, но пред съда те са обяснили, че това е бил мотива подсъдимият да отиде в домът и, че нейната съпротива да приеме тези цигари за продаване, е причината да го изгони, като съдът е неглижирал тези доказателства. Счита, че няма никакви доказателства за причиняването на тази средна телесна повреда по непредпазливост, и това, което съдът приема е необосновано и незаконосъобразно. По отношение на гражданските искове за неимуществени вреди, счита, че не са адекватни на причиненото увреждане. Отхвърлен е иска и за материалните вреди в размер на 182 лв., поради което моли да се уважи и в тази част гражданския иск, както и да им се  присъдят направените разноски по делото.

Защита в лицето на адв. Б. моли протеста и частната жалба да се оставят без уважение. Като съображения се излага тезата, че твърденията за необоснованост на присъдата, а от там и за неправилно направени правни изводи за несъответни на действителния прочит на атакувания съдебен акт. В подкрепа на това се излага становището, че мотивите на ВОС, са изключително подробни и детайлни, както по приетата фактическа обстановка, така и въз основа на какви доказателства е стъпил съда, за да може да приеме тази фактическа обстановка На базата на така приетата фактическа обстановка съдът е направил единствено правилния извод и единствено безспорното обстоятелство по случая относно това, че действително по отношение на И. има причинена травма на ръката. Всички останали доводи, изтъквани и в хода на въззивното производство относно това, че съда на е дал вяра на свидетелите подкрепящи обвинителната теза са несъстоятелни и правилно оценени, че очевидно не отговарят на истината. Множеството противоречия в показанията не само на бащата, но и на майката са били констатирани в хода на съдебното следствие. Изяснен е мотива за отиването на подсъдимия в дома на пострадалата. Твърди, че дори във въззивното производство, представителя на обвинението казва, че мотива бил защото П.М. е отишъл в този дом едва ли не неканен и тя му е казала да се маха с носените от него цигари, въпреки опроверганите твърдения, че те не живеят заедно и признанието, че М. е купил телевизор, диван, че панталоните му били изхвърлили на улицата, което означава, че е имало трайно съжителство. По-вярната версия е, че той се прибира в дома, и тя е решила, да го изгони от което е възникнал спор, в който той си иска да му върне парите и дрехите и другите вещи. В този спор въобще не е ставало дума за взимане на 186 лв. и на портмоне. Всички свидетели твърдят, че той е бил с фланелка, за разлика от майката и тъжителката, че е бил с яке и в него е сложено портмонето, а във въззивното производство се появява и друга версия, че якето било паднало на земята. Не може да се даде вяра на твърденията , че тя е била бита, като лекаря казва, че няма никакви следи от насилие, освен това, което е причинено при настъпването, за което той говори. Обръща се внимание, че подсъдимият още при разследването на досъдебното производство е заявил „тя ми скъса синджира, искаше да ми го вземе, аз го настъпих“, и в тази борба става причиненото телесно увреждане. Правилно съдът е обсъдил както приетата фактология, така и доказателства и е направил правните си изводи  и съответно е оправдан. Правилно съдът е приел фактическа обстановка, че действително телесната повреда е налице, причинена е от П. с крак, опитвайки се за запази личното си имущество, но той не може да се позове на неизбежна отбрана и като непредпазливо деяние следва да отговаря за него. В заключение се моли присъдата да се остави в сила, като правилна и законосъобразна. По време на дуплика възразява на прокурора, че по време на освидетелстването на пострадалата, изрично е записано, че не се установяват други травматични увреждания. Ако е имало такива наранявания е естествено вещото лице да отрази тяхната трайност, която не е в рамките ден- два. Вещото лице е извършил личен преглед и не е установило нищо друго. Удостоверението не е издадено по медицински документ.

 

В последната си дума подсъдимия М. моли за потвърждаване на присъдата.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Както бе посочено по-горе, предмет на въззивна проверка е присъда № 69, постановена на 13.07.2016г. по НОХД 159/16г. по описа на ОC – гр. Варна, с която подсъдимият П.С.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 133 НК, на 09.10.2014г., и признат за невинен по същото време и място да е извършил грабеж придружен със средна телесна повреда, като е оправдан по обвинението му по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2, вр. чл. 198, ал.З от НК. С присъдата му е било наложено наказание  „ПРОБАЦИЯ“, състояща се от следните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от ЕДНА ГОДИНА; „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа“.  Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на Н.И.И., сумата от 1180 - обезщетение за претърпени имуществени вреди-поставяне на имплант, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със сумата от 500 лв. представляваща разноски за процесуално представителство. Предявените от гражданския ищец граждански искове срещу подсъдимия за сума в размер на 186.86 лв. за отнето имущество в резултат на деянието грабеж и 138 лв. за консумативи и лечение, представляващи обезщетения за имуществени вреди, както и за сумата над 5000  лв. до пълния й размер от 10 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е отхвърлил като недоказани.

Въззивните протест и жалби са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежни страни, като разгледани по същество се преценяват като неоснователни по следните аргументи:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Подсъдимият П.С.М. е роден на *** ***. Същия е българин, с българско гражданство. Няма образование и не е женен. Занимава се с търговия. Притежава ЕГН **********. Осъждан е с влязла на 13.08.2014г. присъда по НОХД № 2668/14г. по описа на PC Варна, наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66,ал.1 от НК, за извършено на 13.01.2014г. деяние по чл. 234, ал.1 от НК.

Св. Н.И. живеела с малолетния си син в къщата на родителите си – св. Ф.И. и Х.И., находяща се в гр. Варна, ул. „Томас Мюнцер", № 4. Къщата се състояла от две стаи със самостоятелни входове откъм двора. Едната от тях била ползвана от И., а другата (която имала и кухненска част) - от сем.И.и. През лятото на 2010г., св. И. за първи път била освидетелствана от ТЕЛК, като е било потвърдено заболяване „инсулинозависим захарен диабет“, от което тя страдала от ранна детска възраст. С експертно решение № 0778 от 25.03.2014г. /л. 11/, ТЕЛК е определил, че освидетелстваната И. е със 78% неработоспособност. Въпреки това тя работила на частни начала като фризьор в дома си.

Подсъдимият и св.И. се познавали от 2008-2009 г. През 2013г., след смъртта на бащата на М., между тях се установила близка връзка и И. предложила да живеят заедно. Постепенно М. се нанесъл в дома на И., напускайки апартамента, в който живеели сестра му и майка му, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци" 9, ет.5.

Подсъдимият оставил значителна сума пари на И., която трябвало не само да я съхранява, но и имала съгласието му да я ползва и за ежедневни нужди. С тези средства освен храна, за домакинството на И. били купени телевизор, хладилник и диван. В края на м.септември 2014г., св. И. решила да се раздели с М.. Според подсъдимият това се дължало на отказа му да надстрои къщата на родителите й. Той искал да заживеят в отделно жилище, което пък не устройвало И..

Още от началото на 2014г. подсъдимият се занимавал с продажба на цигари без бандерол, за което бил осъден с посочената по-горе присъда. Въпреки наложеното му условно наказание „лишаване от свобода”, подсъдимият продължил да се занимава със същата дейност, но ползвал други лица, сред които и брат му.

По това време С. М. ползвал телефон с аб.№ 089860063. На 09.10.2014г. подсъдимият многократно търсил и разговарял с св.И.. Тя му казала за пореден път, че желае да прекратят връзката си. Около 20.30ч., М., след като пил ракия със св. С. Д. и брат си – св. Р. М., решил да занесе в дома на И. 10 картона с цигари без бандерол. Тримата отпътували към адреса на И., като ползвали техен познат да ги откара. Подсъдимият бил облечен с панталон и черна фланелка с къс ръкав.  Той слязъл сам от л.а. и влязъл в стаята на И.. Другите отпътували с автомобила. Още с влизането му, И. го отпратила и настоявала да напусне дома й. Тогава се разразил скандал, в началото на който двамата си разменяли само реплики. Въпреки настояването на И., М. не си тръгвал. Той от своя страна настоявал тя да му върне остатъка от парите, които бил оставил, но тя отговаряла, че не му дължи нищо, като продължила да го гони. Тъй като М. не напуснал стаята, тя започнала да го избутва, а подсъдимият й противостоял. В един момент М. се обадил по телефона на св.С. Д. и го помолил да се върнат с л.а. до дома на И., за да го вземат. Д. казал на шофьора да кара обратно.

При очевидното физическо надмощие на подсъдимия, И. започнала да го дере с нокти. Междувременно кавгата била чута от св. Ф.И., която заедно с внучето си, влязла в стаята на И.. М. продължил да настоява да му бъдат върнати парите, както и вещите, които бил оставил в дома им. За свои той считал и купените телевизор, хладилник и диван.

При боричкането между двамата, И. скъсала носения от него синджир и той паднал на земята. М. настъпил с крак синджира си и избутал И. в опита си да го вземе. В резултат на тласъка на подсъдимия, тя загубила равновесие и се опитала да смекчи падането си като се подпряла с дясната си длан на земята. Въпреки това И. паднала на земята и си счупила лъчевата кост на дясната ръка (без първоначално да усети болка). Майка й - Ф.И., в този момент се намесила, като също се включила в отблъскването на подсъдимия.

По това време св. С. Д. и Р. М. пристигнали до двора на къщата. Д. се насочил към стаята на И., а Р.М. останал навън. Отвън се чували виковете от караницата. Стигайки до врата на стаята, свид.Д. видял следната картина: М. бил застъпил синджира си с крак, И. била на земята, а пък И. се опитвала да избута М.. В следващия момент И. ухапала М. *** подбедрицата. М. усетил болка и си отместил крака, стъпвайки върху дясната ръка на И. в областта на китката. В този момент тя изпитала силна болка. М. си взел синджира, избутал И., а в това време на врата се появил и св.И.. П.М. избутал и него и със С. Д. излезли на двора и се насочили към колата. Св.Ф.И. изнесла телевизора и го оставила в двора. Св.Д. го взел и отнесъл към автомобила. Междувременно св.И. изхвърлила и няколко панталона на подсъдимия, които пък били взети от св.Р. М.. След това подсъдимият и двамата свидетели отпътували с л.а. и отишли в дома на майката на подсъдимия. Там св. Н.С.Е. - сестра на подсъдимия, видяла, че той бил надран и със скъсана фланелка. На нея М. разказал, че се е скарал с Н.И. и че тя го е одрала, скъсала му синджира и го ухапала по крака.

Междувременно И. се оплаквала от силни болки в ръката. Затова тя и родителите й отишли в полицията в кв.“Аспарухово“ около 21.20ч. Там бил подаден сигнал срещу подсъдимия, че е отнел портфейл с пари в размер на 380 лева, за което била оформена докладна записка. Били проведени първите действия по образуваното досъдебно производство, като междувременно била извикана и линейка и И. била откарана в Спешен център на МБАЛ „Св.Анна", гр. Варна /л.2 д.п./ На 10.10.2014г. подсъдимият бил намерен от органите на МВР в дома му и отведен в РУП, където му били снети обяснения. Бил предупреден с протокол по ЗМВР „да не  предизвиква скандали, скарвания, сбивания с бившата си приятелка Н.” и за отговорността му по чл.325,ал.1 от НК. /л.6 д.п/ Едва на 13.10.2014г., св. И. постъпила в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна“, гр. Варна, където и била извършена операция за установеното многофрагментно счупване в областта на дясната гривнена става и поставяне на имплант. След проведеното лечение е била изписана на 16.10.2014г. /епикриза на л.9 д.п./. С писмо рег.№ 14761 от 13.10.2014г. разследващия полицай уведомил РП Варна, че е образувано досъдебно производство по реда на чл.212, ал.3 НПК срещу „виновното лице” за престъпление по чл.129, ал.1 от НК /л.1д.п./

На 21.10.2014год., П.М. бил освидетелстван, за което било издадено мед.удостоверение №1128/2014. По време на прегледа са констатирани:

- по горната повърхност на дясното рамо, страничната повърхност на лявата гръдна половина и предната дясна повърхност на корема - ивицести, кафеникави ожулвания, на места с отпаднали корички, с ширина 2-3мм., дължина до 5-6см.

- по задната повърхност на дясната подбедрица, в горна трета- такова с ширина 2мм., дължина 4мм.

Посочено е, че касае се за ожулвания в описаните области, които са резултат на удари с или върху предмети с подчертан ръб, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили чувство на болка /л.114,д.п; л.57 НОХД/

От своя страна на 27.10.2014г. подс.М. подал жалба в ІV РУП и РП гр.Варна срещу Н.И. с искане да бъде образувано д.п. по чл.198 и чл.206 от НК. /л.55 НОХД/. Материалите по образуваната преписка с № 17919/14г на ВРП, първоначално били приобщени към настоящето дело, а след това с постановление от 15.12.2014г. на наблюдаващия прокурор при ВОП били отделени / л.26 д.п./.

Оставените от М. цигари без бандерол в дома на И., по-късно били продавани от нея и семейството й. Част от тези цигари били намерени и иззети от органите на МВР, за което било образувано д.п., завършило с влязла в сила осъдителна присъда по отношения на нея.

Според заключението на назначената, проверена и приета в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза е видно, че на 09.10.2014г Н.И. е получила счупване на дясната лъчева кост на типично място. Описаното счупване е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и може да се получи по описания в делото начин - падане и подпиране с длан върху терена. Многофрагментното счупване на лъчевата кост е наложило операция и гипсова имобилизация. Обусловило е трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период от около 3 месеца. В съдебно заседание вещото лице е поддържало заключението и уточнило, че експертизата е изготвена въз основа на медицинска документация от Клиниката по ортопедия и травматология, от амбулаторен лист и медицинско удостоверение. Констатираното счупване е четирифрагментно, при възможни два механизма. Единият е от падане, при което би била налична само една фрактурна линия, а другия механизъм е удари в тази област, като е възможно да са повече от един удар, предвид четирите фрагмента. Въз основа на тогавашните данни това е обусловило трайно затруднение на дясната ръка за период от около три месеца. При такова счупване е наложителна оперативна намеса, а ако пострадалия страда от диабет се усложнява зарастването. В представения на вещото лице амбулаторен лист е разчетено „болест на Зудек“ , характерна  за развитие след счупване, когато ръката е неподвижна и е често усложнение при което се удължава срока на възстановяване.

Мотивирано назначената допълнителна тройна съдебно медицинска експертиза в хода на първоинстанционното съдебно следствие дава заключение, че на 09.10.2014 г. Н.И.И. е получила счупване с разместване на фрагментите на лъчевата кост на дясната предмишница на типичното място. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет. Счупването на лъчевата кост би могло да се получи по индиректен механизъм - при удар с посока по дългата ос на предмишницата - най-често при падане и подпиране с отворена длан върху подлежащата повърхност. Съществува и по-рядък, директен механизъм от удар изразен с голяма сила, реализиран в областта на гривнената става. Счупването на дясната предмишница на типичното място, с разместване на фрагментите обуславя трайно затруднение на движенията на горния десен крайник за период от около 2,5-3 месеца. В конкретния случай е проведена операция за репозиция и фиксация с метална плака и винтове (метална остеосинтеза) на костните фрагменти, която при правилно протекъл оздравителен процес следва да скъси срока на възстановяването на функциите на крайника. Посочената диагноза „Болест на Зудек” в амбулаторен лист № 9996/20.10.2014 г. не следва да бъде приета, предвид че прегледът е извършен 10 дни след получаване на фрактурата, а първите симптоми на заболяването биха могли да се проявят едва 4 седмици след травматичното увреждане на костта. Липсват и изследвания на костната плътност, които са доказателствени за това заболяване. Липсват обективни изследвания, доказващи притискане и увреда на радиалния нерв на десния горен крайник, както и заключение на специалист невролог за наличие на такава травма и назначаване на последващо лечение. В съдебно заключението е подържано и допълнено. От описаните два механизма, индиректният - когато при удар, насочен по дължината на предмишницата, при отворена длан на ръката е много по-често срещан. Другият механизъм - при директен удар в областта на гривнената става, е много по-рядък. Трудно разграничимата разлика при двата механизма в учебната литература и научните статии, обосновава, че при директния удар, той трябва да бъде силен, а не слаб. При падане с отворена длан, най-често подпиране върху земната повърхност, удара се определя от тежестта на тялото и скоростта на падането. Другия удар се определя от масата на удрящия предмет и скоростта му на движение. Не може да се направи една категорична оценка на силата, или енергията на удара. При втория механизъм удара е директен удар върху мястото на счупване. В конкретния случай не може да се съди за повърхността на удрящия предмет, т.к. при прегледа 10 дни по-късно в медицинската документация няма описани външни кръвонасядания и рани. Настъпването може да се отчете като директен удар, изхождайки единствено от показанията на пострадалата и  също възможен механизъм. Болката от счупването може да се появи и по-късно. Видимата деформация на гривнената става е критерий за фрактура. Леките  наранявания - например оток би трябвало да отшумяват  в рамките на 6-7 дни, като кръвонасяданията минават през изменения в периода на оздравяването си от синьо до жълто в края на оздравителния период от и над 8-12 дни. Периодът, за който те ще отшумят, е в зависимост от големината и от дълбочината на нараняването.

Според заключението на назначената, проверена и приета в хода на съдебното следствие съдебно психиатрична експертиза, освидетелстваният П.С.М. не страда от психично разстройство. Не са налице критериите за зависимост към психоактивни вещества. Към момента на деянието - 09.10.14г., той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно заключението на назначената, проверена и приета в хода на съдебното следствие съдебно оценителна експертиза към 09.10.2014г., портмоне червено с цип 15x10 см. закупено 2013 г. и пари 182 лева възлизат общата стойност  от 186.68лв.,

            Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е основал присъдата си на гласните доказателства - частично от обясненията на подсъдимия; частично от показанията на свидетелите - Н.И., Ф.И., Х.И., изцяло от показанията на С. Д., Н.Е. и Р. М.; заключенията на съдебно-медицинските и съдебно-психиатрична експертизи и писмените доказателства: докладна записка; предупредителен протокол, съдебно –медицинско удостоверение за освидетелстването на П.М.; жалба от П.М. *** и справка за съдимост.

Законосъобразно ВОС е кредитирал като компетентни, пълни, ясни и обективни посочените по горе заключения на експертизи, в това число и съдебно оценителна експертиза, която не допринася за изяснената и възприетата от съда и настоящата инстанция фактическа обстановка.

Правилно са кредитирани изцяло като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите С. Д., Н.Е. и Р. М., при направената уговорка, че се изключват твърденията от коя страна са били нараняванията на М.. Правилна е оценката на съда, че като незаинтересовани от изхода на делото следва да се разглеждат само показанията на С. Д., тъй като всички останали са в роднинска връзка или с подсъдимия, или с гр.ищец и частен обвинител Н.И.. Тук е мястото да се отбележи, че претенцията на прокурора подал протеста, че С.Д. е в приятелски отношения с подсъдимия не влияе на тази оценка, тъй като тя е закономерен резултат и на съпоставката на показанията му с останалите свидетели, най-вече с тези на пострадалата и нейните родители. Правилно съдът е отбелязал, че независимо от родствените връзки на св. Н.Е. и Р. М. с подсъдимия, техните показания не са дискредитирани, тъй като са били предмет на оценка и чрез показанията на С. Д. и писмените доказателства. Правилен е извода на съда, че те съответстват на обективните данни, вписани в медицинското удостоверение за освидетелстването на подсъдимия, както и че са в пълен унисон с показанията на Д.. Показанията на последния както бе посочено са проверени чрез показанията на св.Ф.И., поради което верен е извода на съда, че той е свидетел-очевидец на края на инцидента, защото този факт се потвърждава от И., която не само, че го е видяла до врата на стаята на Н.И., но и заявява, че именно С. Д. е човекът, който е отнесъл телевизора на подс.М. до автомобила. В същия аспект са показанията на И. и по отношение присъствието на мястото на инцидента на св.Р. М., което също го включва в кръга свидетели, които имат преки възприятия от събитията.   

При оценката на показанията на св.Н.И., първоинстанционният съд им е дал частичен кредит на доверие. Законосъобразно са кредитирани само онези части, в които тя твърди, че в деня на инцидента с подсъдимия е възникнало пререкание между тях двамата чрез размяна на обиди, прераснало в размяна на удари и бутания; че е паднала на земята, от което положение е ухапала П.М., а после и ръката й била настъпена от подсъдимия, в резултат на което е изпитала силна болка. Съдът естествено е кредитирал и последващите и показания относно постъпването й в болница, изключвайки деня на постъпването, тъй като този факт не съответства на издадената и епикриза и проведеното лечение. Правилно ВОС не се е доверил на показанията й досежно продължителността на връзката и с подсъдимия; че още с идването на подсъдимия е изнесла телевизора, дрехите му и донесените цигари; че М. и е нанасял удари по лицето, тялото и ръката, в резултат на което И. била окървавена и имала наранявания. За този си извод съдът се е позовал на обективно установените и налични вътрешни противоречия в нейния разказ и на опровергаващите ги показанията на св.С. Д. и констатираните обективни медицински находки, резултат на освидетелстванията както на подсъдимия, така и нейното. В този аспект са недвусмислени писмените доказателства – не само издадените медицински удостоверения, но и заключенията на двете СМЕ.  В съответствие с премета на доказване ВОС е отделил особено внимание на показанията относно това имало ли е от страна на подсъдимия действия по отнемане на вещи. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърдението на пострадалата, че подсъдимият е отнел портмонето на свид.И.. Това нейно твърдение е голословно. Невярно е и твърдението й, че подсъдимият е бил облечен с яке и че е поставил портмонето й във вътрешния му джоб. Тук следва да се отбележи, че едва на съдебното следствие свидетелката е заявила, че подсъдимият е бил облечен в черно яке. Отсъствието на връхна дреха, с която подсъдимия да е бил облечен съдът е намерил за доказано, не само чрез свидетелските показания на Д., Р. М. и Н. Е., но и чрез писмените доказателства, касаещи освидетелстването на подсъдимия. Тази оценка на първоинстанционния съд се споделя и от настоящия състав, тъй като тя не само съответства на действителното съдържание на доказателствата и доказателствените средства, но се подкрепя и по косвен път от липсата на активни действия на правоохранителните органи, които са предприели действия по разследването по настоящото наказателно производство. Частичното отхвърляне на показанията на пострадалата в мотивите на атакуваната присъда не може да се възприема като декларативно, тъй като ВОС е посочил в достатъчна конкретика поради какви причини и въз основа на кои доказателства е сторено това. Апелативният съд в настоящия си състав не съзира порок в посочената оценъчна дейност и не намира основание да преразгледа фактическите изводи на ВОС.

При същия аналитичен подход ВОС е кредитирал частично показанията на св.Ф.И. и св. Х.И., кредитирайки го досежно това, че И. и М. са били в близки отношения и че са присъствали на инцидента между тях на 10.09.2014г. от определен момент до тръгването на подсъдимия, след което са се обърнали към полицията, поради това че И. е била със счупена ръка.

Без да се навлиза в ненужна конкретика и да се преповтаря от настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд детайлно е анализирал при оценката на показанията на посочените свидетели всяко тяхно твърдение и съпоставайки ги от една страна помежду им, а от друга - с останалия доказателствен материал, е изложил задълбочени доводи и е стигнал до законосъобразни изводи, както по отношение на кредитираните с доверие части, така и по отношение на отхвърлените, като изрично е посочил причините за това. И в посочената дейност ВАпС не намира несъответствие с формалната логика и преднамерено придаване на друг смисъл на доказателствените източници извън действителното им съдържание.   

            С нужното внимание ВОС е ценил и обясненията на подсъдимия. Те не са били възприети безкритично, а са били подложени на внимателен анализ. Обясненията на М. са били кредитирани в по-голямата им част, тъй като правилно са намерени за съответни и подкрепени в тази им част от всички кредитирани по делото доказателствени материали. Законосъобразно съдът не е дал вяра на твърдението на подс.М., че св.И. е ударил И. със сопа. Изрично е посочено, че това твърдение не се подкрепя нито от показанията на св.С.Д., който е бил в непосредствена близост до подсъдимия, нито от кредитираните части на показанията на св.И. и И.. Достоверността на това твърдение ВОС е отхвърлил и чрез анализ на местоположението на подсъдимия и И. и законосъобразно е направил извод, че удар към тялото на подсъдимия от който да се предпазва нито е бил възможен, нито е имало.

При така установената фактическа обстановка и крайна оценка на доказателствения материал първоинстанционният съд е  формирал правилния извод, че подсъдимият не е осъществил деяние, наказуемо по чл.198, ал.3 от НК, а такова по чл.133 от НК. Изводът се споделя и от настоящия състав на ВАпС. Въззивният съд споделя и мотивите на първоинстанционния съд, който в аналитичната си част са задълбочени и изчерпателни. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните показания и писмените доказателства. При формирането на волята на съда не се установяват пороци и превратно тълкуване на доказателствата. В своя правен анализ съдът изрично е посочил,  че липсват доказателства деянието грабеж да е осъществено от обективна страна, тъй като не е налице отнемане на чужда вещ. Анализирайки състава на престъплението по възведеното обвинение законосъобразно съдът не е намерил и доказателства в подкрепа на твърдението, че приложената спрямо пострадалата сила е била с цел да бъде запазено владение на отнета вещ на пострадалата или пък за да се отнеме такава. По-нататък е посочено, че единствените телодвижения от страна на М. са били насочени към изблъскване на телата на И. и И.. Установените факти правилно са подведени към съставомерно поведение на подсъдимия, при което той преследвайки целта да избута тялото на пострадалата, не е преследвал пряко причиняването на телесно увреждане на И., но съобразявайки своята сила и физическо надмощие над пострадалата, в какъвто смисъл са и обясненията му, е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ще я нарани. Съобразявайки юридическите аспекти на средната телесна повреда, правилно съдът е извел извод, базиран и на заключенията на СМЕ, че се касае за увреждане на десния горен крайник, довело до трайно затруднение на движенията му за период от около 2,5-3 месеца.  На следващо място е конкретизирана и формата на вината, която правилно е определена като непредпазлива в нейната разновидност – несъзнавана. В този аспект ВОС е изложил обстойни мотиви, с които настоящия състав на апелативния съд се солидаризира, поради, което не е необходимо да се преповтаря в цялост.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ВОС не е допуснал нарушения на закона. При определяне вида на адекватното наказание на подсъдимия в конкретния случай първоинстанционният съд е формирал избора си измежду двете алтернативи, посочени в санкцията на чл.133 от НК. Съдът изрично се е мотивирал, че за да определи вида и размера на наказанието е поставил акцент на личната превенция, тъй като качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност. Начинът на осъществяване на престъпния състав също има значение за тази преценка. Вземайки предвид данните за личността на подсъдимия, липсата на образование, начин на живот в общност със специфични разбирания, предполагащ затрудняване на социализирането и приобщаването към обществото, където насилието е недопустимо и морално укоримо, правилна е била преценката, че не е наложително подсъдимият да бъде изолиран от обществото чрез определяне на наказание „лишаване от свобода”, за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му, тъй като то се явява прекомерно за посочената цел. Правилен е извода на ВОС и че чрез алтернативно предвиденото в санкцията на чл.133 от НК  наказание „пробация“, конкретизирано като съвкупност от определените по вид и размер пробационни мерки ще се постигнат целите не само индивидуалната правенция, но и тези на генералната такава.

Правилно ВОС, след като е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл.133 от НК, на основание чл. 45 от ЗЗД е ангажирал и гражданската му такава. Предявеният от гражданския ищец иск И. за обезвреда на причинени й имуществени вреди (за поставения имплант) се явява доказан по основание и размер и законносъобразно съдът е осъдил подсъдимия да го заплати, като е отхвърлил като недоказан този касаещ престъплението „грабеж”, за което подсъдимия е бил оправдан. В съответствие с доказателствата по делото е намерен за доказан по основание и предявения граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди. В съответствие с критериите за справедливост той е бил частично уважен до размера от 5000 лева, а за горницата над тази сума намерен за недоказан и отхвърлен. Тук е мястото да се отбележи, че искането на процесуалния представител на гражданския ищец за корекция на присъденото обезщетение с неговото увеличение не ангажира въззивния съд за произнасяне, тъй като то е направено за пръв път в хода на съдебните прения във въззивното производство. ВАпС не счита, че е сезиран със съответната жалба за изменение на постановената присъда в гражданско осъдителната част по смисъла на чл.337 от НПК.   

По подадените протест и жалба на частния обвинител

Преди да отговори на доводите на страните инициирали настоящото производство, ВАпС намира за необходимо да отбележи, че страните по делото, в това число и защитата интерпретират мотивите към атакувания съдебен акт по начин, който не съответства на действителния им смисъл. Посочената забележка коментарите на възприетия от съда механизъм на нанасяне на телесното увреждане на И.. Въпреки яснотата на мотивите към атакуваната присъда, настоящият състав, споделяйки изцяло възприетата фактическа обстановка и правните аргументи на ВОС, се намира принуден да отбележи следното:

В правния анализ към мотивите на л.122 – гръб и л.123 от НОХД № 159/2016г. ВОС недвусмислено е изложил виждането си, че престъплението „грабеж” не е било осъществено от обективна страна, защото липсват доказателства подсъдимият да е отнел чужда движима вещ – портмоне с пари в него. ВОС обосновано е приел, че по отношение на пострадалата е била осъществена принуда – единия от двата елемента на съставното престъпление грабеж. Законосъобразно и мотивирано ВОС е изменил правната квалификация на деянието на подсъдимия с постановената присъда, като за това не е било нужно изменение на обвинението, защото срещу подсъдимия са били предявени всички фактически обстоятелства по причиняването на телесното увреждане и той активно се е защитавал по тях. ВОС е бил категоричен в изводите си, че упражнената принуда по отношение личността на И. не е преследвала директно увреждане на нейното здраве, а е била насочена към осигуряване на достъп до падналия на земята златен синджир. Преследвайки тази цел, подс.М. е изблъскал пострадалата, тя падайки на земята се подпряла на дясната си ръка с отворена длан, което резултирало в многофрагментно счупване на лъчевата кост на характерно място. В този момент пострадалата ухапала подсъдимия по десния крак в областта на подбедрицата. Без съмнение е, че тя е сторила това, когато е била на земята, но странично или зад него, тъй като следите от ухапването са констатирани в задната част в горната трета на същата. Очевидно е, че в този момент, както твърди и подсъдимият, той не е бил ангажиран с действия, насочени към св.И.. Изненадан от причинената му болка, подсъдимият е преместил крака си и настъпил вече счупената при падането ръка. Всички останали механизми са били изключени от анализа на наличните по делото доказателства, интерпретирани в съвкупност и по отделно, както и от заключенията на СМЕ. Този механизъм се потвърждава и от заявеното от самата И. – силната болка тя е почувствала при настъпването. Правилно ВОС е извел извод, че обичайното отместване на крака не може да се възприема като „силен удар“, който според вещите лица е нужен за директния механизъм на счупване. Настъпването обаче е възможно да е съпричинило и разместването на вече наличното фрагментно счупване. Нито събарянето на пострадалата, нито настъпването обаче могат и не следва да се квалифицират като умишлени действия за причиняване на констатираното телесно увреждане.

 

Във въззивния протест, в жалбата на повереника на частния обвинител и свързаните с тях съдебни прения се оспорва оправдаването на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.З от НК, и го е преквалифицирал в по-леко наказуемо престъпление – по чл.133 от НК. Доводите на обжалвалите страни са почти идентични, както относно възприетата фактическа обстановка, така и по отношение на квалификацията на деянието, като се твърди, че подсъдимият е осъществил престъплението грабеж и при условията на алтернативност умишлено причинена средна телесна повреда. Основното оплакване е, че първоинстанционният съд неправилно не е дал вяра на показанията на единствените свидетели очевидци на деянието - пострадалата Н.И. и нейните родители- свидетелите Ф.И. и Х.И., в тяхната пълнота, а се е позовал преди всичко на обясненията на подсъдимия.

Оплакването е неоснователно и за това вече бяха изложени доводи по-горе. Както вече бе посочено, първата инстанция е подложила на внимателен анализ всички гласни доказателства, съпоставила ги е с обективните данни и заключенията на СМЕ, ценила ги е съобразно действителното им съдържание и едва тогава е формирала изводите си по фактите. Не може да бъде споделено от въззивната инстанция виждането на обвинението, че следва да се даде вяра единствено и само на пострадалата. В допълнение на вече казаното по повод достоверността на показанията на И. следва да се отбележи и обстоятелството, че собствените й твърдения за отнето портмоне са противоречиви – първо е заявила, че е отнета сумата от 380 лева, а в последствие стойността пада на 183 лв. – до размера на пенсията й. Очевидно нейните показания са били емоционално повлияни от влошените отношения с подсъдимия и правилно са били подложени на критичен анализ от първата инстанция. Описаните от нея удари с ръце и карата по тялото й не се потвърждават от обективните находки на установените наранявания по тялото й. Категорично е становището на вещите лица, че въпреки закъснялото освидетелстване, следи биха били запазени. Затова и всички версии за случилото се между И. и М. на инкриминираната дата, базирани единствено на нейните показания, не могат да бъдат възприети.

Неоснователна е претенцията да бъдат изключени изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. Д. и Р. М.. Тяхното присъствие на инцидента е безспорно и се признава и от майката на пострадалата – св.И.. ВОС определено е бил изправен пред трудната задача да извлече обективната истина за случилото се от разнобойните и противоречиви гласни доказателства. Първата инстанция е сторила това след анализ, като всъщност не е кредитирала изцяло нито версията на подсъдимия, нито версията на пострадалата, а е дала приоритет на обективните находки и на единствените непредубедени свидетелски показания – тези на Д. и Р.М.. Този подход е бил единственото законосъобразно и подкрепено от формалната логика разрешение за извеждане на достоверните факти от наличните по делото противостоящи си гласни доказателства.

 

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или за изменение на постановената присъда.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69, постановена на 13.07.2016г. по НОХД 159/16г. по описа на ОC – гр. Варна.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.