РЕШЕНИЕ

208/03.10.                   Град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесет и шести септември Година две хиляди и шестнадесета

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

секретар протоколист С.Д.

прокурор Станислав Андонов, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД № 362 по описа на съда за 2016 г.,при произнасянето си взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на адв.Б.Н., служебен защитник на осъдения И.В.С., срещу определение № 208/18.07.2016 г. по ЧНД № 276/16 г. на Окръжен съд Добрич, постановено по реда на чл.452 ал.1 от НПК.

Оплакването е от незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, следващи от дискредитиране на принципа по чл.13 от НПК и формиране на изводи по правото и по фактите, основани на предположение.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. От факта на издирването на осъдения С. *** се извежда предпоставка, изключваща хипотезата на чл.43а т.2 от НК.

Въззивният прокурор пледира в полза на законосъобразност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно определение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна с оглед на следните аргументи:

С определение по НОХД №135/2015 година, РС-Каварна одобрил споразумение според което И.В.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197 т.3 вр. чл195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл.26 ал.1 от НК. Наложеното наказание «пробация» е със съдържание на мерките за контрол и въздействие, както следва:

-по чл.42а ал.2 т.1 от НК – за срок от една години, при режим на задължителната регистрация три пъти седмично;

-по чл.42а ал.2 т.2 от НК – за срок от една година;

-по чл.42а ал.2 т.6 от НК – 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, изпълними за срок от една година.

Съдебният акт е вл.с. на 14.09.2015 година.

Началото на изпълнението на наказанието според чл.208 ал.1 от ЗИНЗС датира от 08.10.2015 година /протокол №2325, л.18 от досието на осъдения/. В цитирания протокол изрично са изписани правата и задълженията на осъденото лице, т.е. С. е бил запознат, че при неизпълнение на пробационните мерки ще бъде санкциониран по реда на ЗИНЗС. От значение за преценка основателността на жалбата е съдържанието на т.10 от потокол №2325, в която е възпроизведен текста на чл.211 ал.1 т.1 от ЗИНЗС -  с разрешение на пробационният служител, осъденият би могъл да бъде освободен от полагане на подпис за срок до десет дни по причини от личен характер.

От приложените писмени доказателства към досието на осъдения се установява, че до 02.06.2016 година мярката по чл.42а ал.2 т.1 от НК е била изпълнявана, но при допуснати тринадесет нарушения. Причините за последните са изяснени от самия осъден в писмени обяснения /л.53, л.55 и т.н/, като част от тях са «Не се подписах, защото имах работа», «Забравих». За изчерпателност, осъденият е претърпял оперативна интервенция /л.67 от досието/, за планирането и провеждането на която не е съобщил своевременно на пробационния служител.

След дата 02.06.2016 година пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК е с преустановено изпълнение.  При проверка на адреса по местоживеене от мл.инспектор Карастоева в средата на м.06.2016 година се установила причината за бездействието на осъдени във връзка с изпълнение на мерките – напуснал страната, за да работи в Германия /по сведения на роднина/.

Обявяването на  ос.л.С. на ОДИ датира от 16.06.2016 година. Според представена справка пред настоящата инстанция, осъденият е установен на територията на страната едва на 31.08.2016 година.

По отношение на мерките по чл.42а ал.2 т.2 и т.6 от НК също е доказано неизнълнение, считано от датата на излизането на С. извън пределите на България.

Обобщените по-горе факти са станали основание за внасяне на предложение в Окръжен съд-Добрич за замяна отчасти на наказанието «Пробация» на И.В.С. с лишаване от свобода.

Позовавайки се на писмените доказателства първоинстанционният съд е констатирал неизпълнение на наказанието «Пробация» в съвкупността от мерките по чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и 6 от НК, считано от 02.06.2016 година. Изрично е посочил липсата на уважителна причина за поведението на осъдения /л.44, абз.четири от ЧНД/. Вероятно поради тази съдебна констатация, служебният защитник на ос.л. С. проявява доказателствена активност за установяване причината за преустановеното изпълнение на наказанието от подзащитния му. Настоящият възивен състав изрично отбелязва, че прекъсване изпълнението на едно наказание е сложен фактически състав, уреден изрично в ЗИНЗС и НК, като във всички случай за довършването му е необходим писмен акт на компетентно длъжностно лице. Доказателствата по настоящето дело не сочат на подобна хипотеза. Същите установяват, че ос.л.С. до 02.06.2016 година по неуважителни причини не е изпълнявал стриктно мярката по чл.42а ал.2 т.1 от НК. След 02.06.2016 година той напуснал територията на страната, въпреки изтърпяваното наказание веднъж и втори път – в разрез с изрично разяснените му правила по чл.211 ал.1 т.1 от ЗИНЗС /Протокол №2325, т.10 от досието на осъдения/. Търсенето на уважителна причина за прекъсване изтърпяването на наказанието е възможно само в обсъждания фактически състав и не завивиси от едностранната воля на осъдения.

Първоинстанционният съд е взел решение за частична замяна на наказанието «Пробация» с «Лишаване от свобода», касаеща само неизтърпната част на първото  от тях. Тази неизтърпяна част е законосъобразно определена с оглед разпоредбата на чл.228 ал.1 от ЗИНЗС. При математическата пропорция, въведена от чл.43а т.2 от НК, неизтърпяната част от наказанието «Пробация» по НОХД №135/2015 година по описа на РС-Каварна, следва да се замени с «Лишаване от свобода за срок от един месец и двадесет и три дни. 

В производството пред първата инстанция, както и в това пред апелативния съд, доказателствено е установен факта на чистото съдебно минало на осъдения С.. Последният е обсъдим в аспекта на чл.66 ал.1 от НК. Според доводите на първоинстанционния съд, за поправяне и превъзпитание на осъдения не е необходимо изолирането му от обществото.

Въззивният състав се съгласява с принципната констатация, намирайки че същата е защитима посредством приложените в досието на осъдения резултати от оценката на риска от рецидив. Така например в частта относно житейската история на осъдения е посочено, че той е балансиран, има относително запазени социални връзки, автономен е, не проявява конфликтни реакции /л.38 от досието/. По-нататък се чете, че ос.л.С. е поведенчески стабилен, разсъждава и се старае да вникне в нещата. Характеристиките са на фона на фактическата неграмотност и лошия социален статус. Въпреки последните, установените лични качества и чистото съдебно минало на осъдения дават основание да се приеме, че чрез института на условното осъждане може да се постигне индвидиуалната превенция на наказанието, а чрез нея и генералната превенция. В този смисъл отлагане изтърпяването на наказанието «Лишаване от свобода» с минимален изпитателен срок по чл.66 ал.1 от НК е обосновано и законосъобразно. 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна или изменение на определението, на основание чл.452 ал.1 вр. чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 208/18.07.2016 г., постановено по ЧНД 276/16г. на Окръжен съд Добрич, с което наказанието пробация, наложено на И.В.С. по НОХД №135/2015 година на Районен съд Каварна, е заменено отчасти с един месец и двадесет и три дни лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: