Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 281/20.11.           Година  2017                  Град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми октомври            Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.

Ангелина Лазарова

 

Секретар С.Д.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 362 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред въззивния съд е образувано с оглед Определение 82/28.08.2017г. на ВКС на РБ, Трето н.о., по реда на чл. 43 т. 3 от НПК. Изпратеното за разглеждане от АС гр. Варна ВНОХД № 182/2017г. на Апелативен съд гр. Бургас е било образувано след постановяване на Решение № 166/17.07.2017г. на ВКС на РБ, Второ н.о., с което на основание чл. 354 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НК било отменено решението по ВНОХД № 112/2016г. на БАС.

Предмет на проверка в настоящото производство е присъда № 20 от 10.02.2016 г., постановена по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Бургаския ОС, с която съдът признал подсъдимите по делото за виновни в това че, както следва:

1.      На 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършители извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление - орални сношения с ненавършилата 14 годишна възраст Х.М.Х., като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, извършено е от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.З (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им наложил наказания както следва:

-        на подсъдимия О.Х.С. - 5 /пет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия И.А.А. - 3 /три/ години „лишаване от свобода“, като го признал за невинен и оправдал за това да е извършил анално сношение с Х.Х.;

-        на подсъдимия О.И.Х. - 4 /четири/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия А.И.Х. - 3 /три/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия К.К.Н. - 5 /пет/ години „лишаване от свобода“;

2.      На 09.07.2005 г. около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършители се съвкупили с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като я принудили към това със сила и заплашване, деянието е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им наложил наказания както следва:

-        на подсъдимия О.Х.С. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия И.А.А. - 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия О.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия А.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия К.К.Н. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“.

На основание чл.23 ал.1 от НК ОС - гр.Бургас наложил на всеки един от подсъдимите общо наказание за извършените от него престъпления както следва:

-        на подсъдимия О.Х.С. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;

-        на подсъдимия И.А.А. - 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ;

-        на подсъдимия О.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;

-        на подсъдимия А.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;

-        на подсъдимия К.К.Н. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59 от НК съдът приспаднал на всеки един от подсъдимите времето, през което е бил задържан.

На основание чл.68 ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия И.А.А. било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, наложено му с влязла в сила на 29.04.2004 г. присъда по НОХД № 114/2004 г. на PC - гр.Айтос, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.

Петимата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на Х.М.Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева от непозволеното увреждане вследствие на престъплението по чл. 152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 09.07.2005 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 30 000 лв. до пълния размер от 75 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен.

Подсъдимите били осъдени да заплатят солидарно на Х.М.Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева от непозволеното увреждане вследствие на престъплението по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.З (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 09.07.2005         г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 15 000 лв. до пълния размер от 25 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен.

С присъдата си Бургаският ОС се произнесъл по веществените доказателства, държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите, включително и тези на частния обвинител Х..

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на подсъдимите с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни.

Във възивната жалба на защитника на подс.О.С. и в допълнението към нея се навеждат доводи за необоснованост на постановената от БОС присъда, постановена в грубо несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че обвинението срещу жалбоподателя С. е останало недоказано като липсват убедителни и несъмнени доказателства за авторството и за вината му. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ДП, непреодолени в хода на първоинстанционното производство по изпълнение на указанията от предходната въззивна инстанция. Според защитника, кредитираните от съда свидетелски показания на пострадалата и свид. И.Х. и И. Р. са били събрани на ДП при сериозни процесуални нарушения. Счита се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде оправдан изцяло по всички обвинения. При условията на алтернативност защитникът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати при определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, като прекомерната продължителност на наказателното производство бъде счетена, съгласно практиката на ВКС на РБ, като изключително смекчаващо обстоятелство и с оглед останалитете многобройни със същото значение.

Във възивната жалба на подс. И.А.А., както и в допълнението към нея, защитникът претендира неправилност, необоснованост на постановената от БОС присъда, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното и на съдебното производство и явна несправедливост на наложеното наказание. В резултат на неправилна преценка на доказателствата съдът признал за виновен подсъдимия в деяния, които той не е извършил. Твърди се, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при предходното разглеждане на делото в БОС не са преодолени след връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав, като вместо да санира процесуалните нарушения от ДП, съдът ги е привнесъл в съдебната фаза, тъй като е градил изводи върху доказателства, събрани в нарушение на процесуалните правила. По отношение на наказанието се претендира ,че същото е прекомерно завишено с оглед дългия срок на наказателния процес и в несъответствие с практиката на ЕСПЧ. Иска се за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на решение, с което подс. А. да бъде оправдан изцяло по всички повдигнати обвинения като се отхвърли изцяло и предявения от пострадалата граждански иск. Самостоятелно са изложени и подробните аргументи на защитника за неизяснените по делото обстоятелства и за оценката на отделните доказателствени източници.

За подсъдимите О. и А.И. са постъпили въззивна жалба, допълнение  от защитника им и лично от подсъдимите. Подчертават се противоречията в показанията на пострадалата, особено по отношение на подс. А.Х.; счита се, че кредитирането на проведените с някои от подсъдимите процесуални беседи заобикаля закона; съдът не е анализирал действията на пострадалата на следващия ден. Твърдят се пороци на внесения за разглеждане от БОП обвинителен акт, в който не са посочени действията, извършени от всеки от подсъдимите, няма конкретика и по отношение на всеки от елементите от обективната и субективна страна на всяко от двете вменени им престъпления, което нарушава правото на защита на подсъдимите, а липсата на корекция от прокурора в хода на съдебното производство затруднява подсъдимите да упражнят защитата си тъй като не знаят по кои факти да се защитят – по обстоятелствената част на акта или по установените в съдебната фаза. Навеждат се и доводи за явна несправедливост на наложените наказания при съществуващите многобройни смекчаващи и продължилото извън разумния срок по чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧОС  наказателно производство, налагащо приложението на чл. 55 от НК. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат оправдани изцяло по двете вменени им престъпления, алтернативно - отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на БОС или на прокурор, предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила , или намаляване размера на наложените наказания с приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК до срока на изтърпяното от тях задържане под стража. Подсъдимите А.И.Х. и О.И.Х. сами навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП като манипулиране на свидетелски показания, опорочено разпознаване. Посочва се, че БОС не е обсъдил становището на вещото лице - съдебен лекар, по повод уврежданията им, които могат да имат произход, свързан с работата им. Твърдят, че имат личен конфликт със следователя, че съдът не е взел предвид важните свидетелски показания на свид. Т.Р. и Ф. Ю..

Във въззивната жалба на защитника на подс. Н. е счетено, че присъдата е незаконосъобразна, несправедлива, небоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се да бъде отменена и да пъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. В допълнението към нея е поддържано, че по не е доказано авторството на подсъдимия в деянията по повдигнатите му обвинения. Показанията на пострадалата са оценени като непоследователни и противоречиви, изолирани от останалия доказателствен материал. Посочва се, че вещото лице не може да установи дали е имало насилствено проникване, като медицинската документация е спорна и противоречива. Не е доказано упражняването на принуда и заплаха от подсъдимия спрямо пострадалата. По отношение на подс. Н. съдебното производство било проведено по реда на чл.269, ал.3, т.1, т.2,т.4,б.“а“ от НПК в негово отсъствие, след провеждане на общодържавно, а впоследствие и международно издирване. В резултат на издадена ЕЗА след установяването му на унгарска територия на 18.02.2017 г. на ГКПП - CSANADPALOTA при гранична проверка на „изход“ с подправени документи, на 09.03.2017г. подс. Н. бил предаден на българските власти.

В проведените пред настоящата инстанция страните изразиха становища по съществото на делото, както следва:

Представителят на въззивната прокуратура моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение и присъдата на БОС да бъде изцяло потвърдена. Обосновава отсъствието на основания за отмяна или изменение на присъдата, правилно приложение на материалния закон, подробна и надлежна мотивация на решаващия съд. Изразява позиция, че не е налице съмнение в упражняваната дълговременна агресия по отношение на това дете от групата от пет мъже, като всички са участвали в принудата и развратните действия. Подчертава, че показанията на пострадалата, участвала десетки пъти в съдебните действия, са константни във всички съществени за обвинението елементи, а съществуващите грешки сочат само на нейната обективност и невинност към онзи момент. По отношение на наказанията, прокурорът счита, че подсъдимите следва да понесат отговорността си, колкото и да е закъсняла тя, при отчитане на причините затова – многократните отлагания на заседанията по ради процесуалното поведение на подсъдимите и защитниците им, отклоняването и укриването на подс. Н.. Посочва, че справедливостта е закъсняла и за пострадалата, която десетки пъти се е явявала, давала показания, връщала се е към тази случка от детството си, като по ЗОДОВ неразумният срок би следвало да се обезщетява за всички страни в процеса, при съобразяване на процесуалното им поведение.

В производството като частен обвинител и граждански ищец е встъпила пострадалата Х.Х., представлявана от свои повереници. В пренията пред въззивната инстанция адв. М. моли присъдата на БОС да бъде оставена в сила. Посочва, че причина за забавяне на производството е резултат от неправомерните действия на подсъдимите. Подкрепя извода на съда, че не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК, при съобразяване на дългия срок по смисъла на чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧОС. Счита, че допълнителното намаляване на наказанията би било абсолютно несправедливо и в противоречие с генералната и специална превенция, тъй като едно бъдещо посегателство може да бъде спряно само с респект от закона. Обръща внимание, че пострадалата многократно е преживявала същия стрес, което неминуемо е повлияло върху нейното психическо състояние, поради което потърпевш от забавянето на производството е именно тя.

Защитникът на подс. Н. обръща внимание, че решението на ВКС не поставя рамки пред настоящия състав, тъй като изводите по оценката на доказателствата нямат задължителна сила. Намира, че подс. Н. следва да бъде оправдан по обвинението за престъпление  по чл. 152 от НК, а по чл. 149 ал. 4 от НК – да бъде приложен по-леко наказуем състав, тъй като подс. Н. не е участвал в принудата спрямо пострадалата и извършеното от него не особено тежък случай. Аргументира обективна невъзможност подс. Н. да осъществи полов акт след като е осъществил еякулация след блудственото действие. Дефлорацията на свидетелката вероятно е била извършена с пръстите на подс. И.А., подкрепено и от противоречивите показания на пострадалата. По отношение на наказанието защитникът сочи, че за периода 12-13 години само три от тях подсъдимият е отсъствал и е бил издирван, което не е попречило на съда да проведе задочно производство, тъй като разкриването на обективната истина не би било затруднено. Следователно трябва да бъде приложен компенсаторния механизъм, изискван от решението по „Д. и Х. срещу България“ и в практиката на ВКС. Иска се намаляване на наказанието като се определи такова под минималния размер и оправдаване по по-тежкото обвинение.

Пред настоящата инстанция защитникът на подс. А. представя допълнителни съображения и намира, че най-съществен е въпросът, свързан с определяне на наказанието. Подчертава, че с оглед решението на ВКС по делото, безспорно по отношение на подсъдимите следва да се приложи компенсация предвид неразумно дългия срок на наказателното производство срещу тях. Счита, че следва да се отговори какво наказание заслужава подсъдимия в хипотезата ако делото беше приключило в законов, разумен срок, и след това да се определи размера на обезщетението, компенсацията, която следва да се даде. Намира, че с оглед чл. 36 от НК, след толкова дълго протакане са изтекли всякакви срокове за въздействие на обществото и на личността. Позовава се на относима практика на ВКС и счита, че наложеното наказание се явява явно несправедливо, поради което следва да бъде решително намалено.

Защитникът на подс. О. и А.Х. поддържа искането да бъдат признати за невинни, а при условията на алтернативност – да им бъдат наложени справедливи наказания в съответствие с неразумно дългия срок на воденото срещу тях наказателно производство под минималния размер с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, които биха били съобразени и с чл. 36 от НК.

В пренията по същество защитникът на подс. С. разглежда въпросът за размера на наказанията, които към момента оценява като явно несправедливи и несъобразени с практиката на ЕСПЧ и на ВКС. Периодът на производството 12-13 години не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите, в частност на подс. С.. Намира, че това забавяне на процеса обосновава извод за допуснато нарушение на принципните норми на чл. 22 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧОС, което е достатъчно основание за приложение на чл. 55 ал. 1 от НК. Счита, че всяка превенция по чл. 36 от НК не би била ефективна, като отмереното в размер на 12 години наказание спрямо подсъдимия би било израз на самоцелно вазмездия. Отдалечеността във времето от извършване на престъплението до определяне на наказанието задължително налага преоценка на съотношението тежест на престъплението и предвиденото най-леко наказание – в размер на 10 години. При несъответствие между тях, с отчитане и на степента на обществена опасност на личността на подсъдимия – с чисто съдебно минало, без други престъпни прояви, в млада възраст, съдът трябва да определи наказанието под задължителния минимум. При наличие на предпоставките на чл. 55 от НК, БОС е допуснал нарушение на закона индивидуализирайки наказанието по чл. 54 от НК. Посочва, че причините за забавяне на производството не са свързани с виновно поведение на подсъдимите – делото е било гледано три пъти на първа инстанция – поради смърт на заседател, е започнало отново, като след присъдата през 2014г. мотивите са били забавени повече от шест месеца, довело до жалби до Инспектората на ВСС и поради недостатъци именно в тези мотиви, присъдата е била отменена и делото отново е било в първата инстанция. Съобразявайки дължимата компенсация следва да бъде определено по-ниско наказание, като впоследствие може да бъде поискано и парично обезщетение, като за миналата година по такива жалби са били изплатени около един милион лева. Пледирайки да справедливо наказание, защитникът сочи, че поради ограниченията свързани с мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета спрямо подс. С., той не е могъл да помогне в лечението на своя брат, а след това не е могъл да бъде и на погребението му, за което е виновен забавеният процес и още повече на него се дължи някаква компенсация. Предлага на съда за по-тежкото престъпление на подс. С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, при отчитане на задължителното приложение на чл. 23 от НК, което счита за съобразено с целите на чл. 36 от НК.

В последната си дума подс. Н. иска отпадане на чл. 152 и нормална присъда.

В последната си дума подс. А.иска намаляване на присъдата.

В последната си дума подс. О.Х. моли да се наложи наказание в размера на изтърпяното.

В последната си дума подс. А.Х. иска справедлива присъда.

В последната си дума подс. С. поддържа адвоката си и иска съда да реши.

 

Процесуалната хронология на наказателното производство обхваща:

Досъдебната фаза на производството е започнала на 12.07.2005г. на основание чл. 409 ал. 2 от НПК като полицейско производство с разпит на свидетел. По дознание № 122/2005г. по описа на РПУ Руен бил внесен обвинителен акт на 08.02.2008г.

По образуваното НОХД № 34/2008 г. по описа на БОС била постановена присъда № 233 от 23.12.2014 г., с която съдът признал:

-подсъдимия О.Х.С.:

за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с И.А.А., О.И.Х., А.И.Х. и К.К.Н. извършил действия – орално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х.М.Х., извършвайки това със сила и заплашване, като блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.З вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години при първоначален „строг“ режим в затвор;

за невиновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с И.А.А., О.И.Х., А.И.Х. и К.К.Н. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.З т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК;

- подсъдимия И.А.А.:

за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., О.И.Х., А.И.Х. и К.К.Н. извършил действия - анално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х.М.Х., извършвайки това със сила и заплашване, като блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.З вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години при първоначален „строг“ режим в затвор;

за виновен и в това, на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., О.И.Х., А.И.Х. и К.К.Н. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.З т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години;

На основание чл.23 от НК на подсъдимият И.А.А.било наложено едно общо наказание в размер на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.

-подсъдимия О.И.Х.:

за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., И.А. А., А.И.Х. и К.К.Н. извършил действия — орално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х.М.Х., извършвайки това със сила и заплашване, като блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.З вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор;

за невиновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., И.А.А., А.И.Х. и К.К.Н. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.З т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК;

-подсъдимия А.И.Х.:

за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., И.А. А., О.И.Х. и К.К.Н. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като употребил сила и заплашване, блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.З вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години;

за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., И.А. А., О.И.Х. и К.К.Н. направил опит да се съвкупи с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като употребил за това сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.З т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, като го оправдал по обвинението за довършено престъпление по чл.152 от НК.

На основание чл.23 от НК съдът наложил на подсъдимия А.И.Х. едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор;

-подсъдимия К.К.Н.:

за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., И.А. А., О.И.Х. и А.И.Х. извършил действия - орално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х.М.Х., като употребил за това сила и заплашване, блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.З вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години;

за виновен и в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител с О.Х.С., И.А. А., О.И.Х. и А.И.Х. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 152 ал.4 т. 1 и т.4 вр.ал.З т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години.

На основание чл.23 от НК на подсъдимия К.К.Н. било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.

Подсъдимите били осъдени да заплатят в полза на Х.М.Х. сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от непозволено увреждане, като предявеният граждански иск в останалата му част до пълния размер от 100 000 лева бил отхвърлен.

Съдът се произнесъл по държавната такса върху уважената част от гражданския иск и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите.

По протест от ОП Бургас, по жалби от подсъдимите О.С., И.А., О.Х., А.Х. и К.Н., както и по жалба от частния обвинител Х.Х. било образувано ВНОХД № 137/2015 г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас, който с решение № 140 от 19.10.2015 г. отменил изцяло присъда № 233 от 23.12.2014 г., постановена по НОХД № 34/2008 г. по описа на ОС - гр.Бургас и върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Второто първоинстанционно производство по НОХД № 1073/2015г. на БОС протекло по общия ред и приключило с проверяваната присъда.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК, при съобразяване на приетото в решение № 166/17.07.2017г. на ВКС на РБ, второ наказателно отделение.

В съдебния акт на касационната инстанция са били разгледани и отхвърлени като неоснователни възраженията на подсъдимите и техните защитници относно: недостатъци на обвинителния акт; допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първата и въззивната съдебни инстанции по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, изразило се в нарушение правото на подс. Н. да участва лично в наказателното производство срещу него; пороци в доказателствената дейност на инстанциите по същество, довели до липса на анализ на противоречията в показанията на пострадалата свидетелка Х.Х.; за съществено противоречие между показанията на пострадалата и обективно установените факти чрез съдебно медицинските и биологични експертизи; за неправилно приложен материален закон спрямо подсъдимите, доколкото наличната по делото доказателствена съвкупност установява по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на престъпленията, за които са привлечени да отговарят. Доколкото обаче мотивите на въззивния акт по ВНОХД № 112/2016г. на БАпС не са позволили да се установи действителната воля на съдебния състав относно конкретните размери на наказания, които следва да бъдат определени, за преодоляване на това процесуално нарушение ВКС е върнал делото на въззивния съд за ново произнасяне.

 Отчитайки изложеното, доказателствата по делото, включително събраните от настоящата въззивна инстанция, и в изпълнение на указанията по чл. 355 ал. 1 от НПК, съставът прие следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Подсъдимите живеели в с.Просеник, общ.Руен, познавали се добре. Братята подс. О.Х. и А.Х. били известни в селото с прозвището „Домата“, подс. О.С. - с „Осито“, а подс. И.А. – с „Пачито“.

Пострадалата свид. Х.М.Х., родена на *** *** с родителите си - свидетелите М.Х. М. и Хатче Х. *** имала роднини, на които гостувала в почивни дни или през ваканцията.

На 07.07.2005г., свид.Х.Х. – на навършени скоро 13 години, пристигнала в село Просеник на гости и отседнала в дома на свидетелката Ф. М. Ю.. Свид. Ф. Ю. изпрала дънките на гостенката и тя облякла нейния оранжев панталон, №46, с 7/8 крачоли. На следващия ден играла с момичетата до фурната на селото, а вечерта излязла в центъра на селото да се разходи. Срещнала М. К., брат на едно от момичетата, с което е играла - свид.А. К. и се запознала със свид.А.Ч.. Докато вечерта седели на пейка до училището свид. Х. му казала, че не е виждала дискотека и много искала да я види. Свид.Ч. обещал да й покаже дискотеката на селото. Около 01.00ч на 09.07.2005г. двамата влезли в дискотеката, огледали я и след около 10 минути излезли. По същото време в дискотеката били подсъдимите О.С. – 18г., О.Х. – 25г., А.Х. – 21г., и И.А. – 22г., които седели на една маса.

Когато свидетелите Х.Х. и А.Ч. излезли пред дискотеката, след тях от дискотеката излязъл и подс.О.С.. Той се поинтересувал от момичето и научил от свид.Ч., че тя е „от Балкана“. Подсъдимият му казал да я заведе до детската градина, но свидетелят обяснил, че момичето не е от тези, за които си мисли и отказал. Към тях приближил подс. О.Х. и попитал подс. С. дали има някакъв проблем, хванал свид. Ч. и го избутал встрани. Подс.О.С. казал на свид. Х.: “Ела, ще ти кажа нещо!“ и я хванал за китката. Тя се възпротивила, казала му да я остави. Подс. С. й ударил шамар и дърпайки я за ръката, я повел към детската градина. Свид. Ч. останал на същото място, като по-късно предал на излезлия от дискотеката подс. А.Х. телефона на свид. Х.Х..

Стигайки пред двора на детската градина подс. С. ритнал входната врата, но тя се оказала затворена. Казал на свид. Х. да прескочи оградата и тя се подчинила. Той също я прескочил я накарал да седне на пейка. Там я предупредил да не вика за помощ, защото тази вечер ще спи с него, а ако му откаже, той ще я набие, „ще я пукне от бой“. Пострадалата му казала, че е девствена и че е на тринадесет години. Извикала „остави ме“ и „не прави така“ („брак бене“ и „япма“ на турски език), за което подс. О.С. отново й ударил шамари и я заплашил, че ако не съгласи ще извика още пет човека, ако пак не се съгласи, ще извика десет. Виковете били възприети от живущия в съседство свид. Г.к..

Подс.О.Х. се присъединил към тях и заедно с подс. С. хванали пострадалата и се опитали да свалят панталоните й. Тя се съпротивлявала. Подс. О.Х. я убеждавал да не се противи, защото „всички момичета в селата са проститутки, ти не може да си честна“. Към тях се присъединил и подс.И.А., който им казал, че са много шумни. Подсъдимите И.А. и О.С. останали на пейката, а подс. О.Х. отвел пострадалата във външната тоалетната към детската градина, където поискал от нея да си свали панталона, за да провери дали е девствена. Тя се опитала да го отблъсне, но дошъл и подс.О.С., който я блъснал в стената. Уплашена, пострадалата започнала да си сваля панталона, но подс.О.С. се отказал, защото пристигнал извикания от тях подс. К.Н. – 21г., с управлявания от него автомобил - „Опел Кадет“ кабрио с рег.№ ТХ 2035 АХ /предоставен му от Г.Г. от с. Бата/. С този автомобил подсъдимите целяли да откарат пострадалата далеч от центъра на селото. Подс.О.С. заставил свид.Х. отново да прескочи оградата. Достигайки автомобила, в който вече бил и подс. А.Х., подс. С., О.Х. и И.А. навели главата на момичето и го набутали на задната седалка, като подс. Н. съдействал с преместването на предната и осигуряване на достъпа до купето. На задната седалка зад шофьора била свид. Х., до нея подс. О.С. и А.Х.. Автомобилът имал само две врати в предната част, поради което момичето не можело да избяга по никакъв начин. На седалката до водача седнал подс.О.Х., а върху него - подс.И.А.

Подс. Н. откарал с автомобила извън село Просеник, в посока към село Горица. Докато пътували подс. А.Х. казал на свидетелката, че телефонът й е у него. Подс. Н. спрял на около 3 км извън селото, на черен път, до „Бялата чешма“. Петимата подсъдими излезли от автомобила. Пострадалата била извадена от подс. О.С., който й казал, че трябва да бъде първо с подс. К.Н., който ще я научи какво да прави.

Подс. К.Н. отвел пострадалата до обрасла с тръни и трева поляна, на разстояние около 6-7 метра от автомобила. Попитал я на български език дали може да прави „свирки“ и след отрицателния й отговор казал, че ще я научи да прави. Свалил панталоните си и накарал пострадалата Х.Х. да коленичи пред него и да си отвори устата, за да не й я отвори той насила, след което поставил половия си орган в устата й. Докато удовлетворявал половото си желание пострадалата го увещавала да я остави да си тръгне, съпротивявала се. Тогава подс. Н. извикал подс. О.С., а той и останалите.

Петимата подсъдими се събрали около свидетелката, хванали я за краката и ръцете, повдигнали я, разкъсали панталона и бикините й и я съблекли гола. Пострадалата се опитвала да се съпротивлява, доколкото й позволявали силите и възможностите. Успяла да ухапе в областта на гърдите подс. А.Х., а по ръката - подс. О.Х.. Докато я държали във въздуха, подс. И.А. бръкнал с ръка между краката й, с пръсти проникнал във влагалището й и обявил на останалите, че не била девствена.

Пострадалата била пусната на земята и оставена с подс. К.Н., който я натиснал по гръб на земята, вдигнал й краката нагоре и осъществил полов акт като проникнал с члена си във влагалището й.

След съвкуплението на подс.Н. с пострадалата, при нея отишъл подс.А.Х., който по същия начин, притискайки гърба й към земята и вдигайки краката й, извършил полов акт като проникнал с члена си във влагалището й. Подс. О.Х. светел с фенерче, били включени и фаровете на автомобила. Подсъдимите се приближили и наблюдавайки действията на подс. А.Х., започнали да му се подиграват, нарекли го „педераст“. Подс.А.Х. се изправил, казал на пострадалата, че оставя телефона й на подс. О.С. и си тръгнал.

Подс. И.А. обявил на останалите подсъдими и на пострадалата, че иска анален акт („че иска отзад да е“). Хванал я за ръката и я изправил, след което я накарал я да застане на ръце и колене с гръб към него, а той я хванал и проникнал вагинално в пострадалата.

След като приключил при пострадалата дошли подсъдимите О.С. и О.Х., които искали орално сношение. Подс.О.С. я заплашил, че ще я бие с колана от панталона си и ще я остави да умре в гората. След това накарал пострадалата да застане на колене пред него и поставил половия си член в устата й. След няколко минути подс. О.С. й казал да прави едновременно „свирка“ и на подс. О.Х., който по същия начин осъществил орален контакт с пострадалата. Двамата подсъдими принуждавали към орално сношение пострадалата последователно с всеки един от тях до около 03.30ч. Когато узнали часа от подс.И.Али, подс. О.С. казал на свид. Х. да се облича и й върнал телефона.

Четиримата подсъдими и пострадалата се върнали с управлявания от подс. Н. автомобил в с. Просеник. По пътя подс. О.С. казал на пострадалата да не се оплаква в полицията, защото те ще кажат, че не са виновни и тя сама го е направила. В селото подс. Н. оставил тримата подсъдими и пострадалата в непозната за нея махала. Подсъдимите С. и Али си тръгнали, а подс.О.Х. настоявал свид. Х. до сутринта да бъде с него. Тя успяла да избяга от него и да се скрие в чужд селски двор.

Изчакала и след около 20 минути излязла и започнала да търси път, за да се върне. Стигнала до „голямата“ чешма, измила се, ориентирала се и се прибрала в къщата на братовчедка си - свид.Ю.Ю. към 04.00часа. Свид. Х. носела разкъсания панталон на свид.Ф. Ю. и решила да го скрие, за да не я разпитват какво е станало. Тя излязла от къщата на свид. Ю. Ю. и отишла до съседния двор на свид.Ф. Ю., където от простора взела своите дънки. Върнала се в дома на свид. Ю. Ю., легнала в отделна стая и заплакала. Пострадалата изпитвала силни болки по цялото тяло. Била много изплашена и уморена. Изпитвала силно чувство на срам. Страхувала се да разкаже на близките си за случилото се.

Преди обяд на 09.07.2005г. свид. Х.Х. споделила за случилото се с приятелките си от селото. Срещнала свид. Н. (Н.) С., на която показала раните на дясното си рамо и й казала, че била изнасилена. Преди да тръгне от с.Просеник пострадалата казала на свид. Ф. Ю., че е скъсала панталона й докато карала колело и ще й купят нов, а панталонът взела със себе си в с. Мрежичко. През това време свид. Н. (Н.) С., разказала за случилото се със свид. Х. на баба си Е. Ю., която го преразказала на свид. Ф. Ю., а тя - на свид. Ю. Ю.. Последната в телефонен разговор с майката на пострадалата - свид.Х.М. й казала, че дъщеря й е била изнасилена. Когато майката попитала случило ли се е нещо, момичето й разказало.

На следващия ден - неделя, свидетелките Х.Х. и Х.М. пристигнали в с. Просеник.Заедно със свид. Ю. Ю. отишли при общопрактикуващия лекар свид. Т.Р. да прегледа пострадалата, която ги насочила към полицията и съдебен лекар. По-късно свид. Ю. Ю. повикала чрез брат му свид. А.Ч., които съобщил имената на подсъдимите. Вечерта свид. Х.М. съобщила по телефона на съпруга си, които работил в гр.Бургас, че дъщеря им е била изнасилена.

На 11.07.2005г. с протокол за доброволно предаване свид. Х.Х. предала дрехите, които е носила в инкриминираната нощ. В същия ден, в 20ч., петимата подсъдими били задържани по чл. 70 от ЗМВР за срок от 24 часа, дали обяснения и водили разговори по случая със служители на полицията, сред които бил и свид. З. П.. С разпита на пострадалата на 12.07.2005г. в 14.30ч. било отпочнато полицейското производство. Подс. Н. отвел полицейските служители до мястото и в 18.50ч. на местопроизшествието бил извършен оглед в присъствието на поемните лица К.В. и Д.А., иззети били пръстен, салфетка и фас от цигара, направени били фотоснимки. На 12.07.2005г. наблюдаващият прокурор постановил предварителното задържане на подсъдимите за срок от 24ч., като те били освободени на 13.07.2005г. в 19.45ч.

На 12.07.2005г. свидетелките Х.Х. и майка й - Х.М., посетили отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“АД и МЦ „Св. Николай Чудотворец“. Констатациите за установени физическите увреждания по пострадалата били обобщени в КМУ № 721/2005г. от съдебен лекар. При снемане на анамнезата пострадалата посочила, че „На 09.07.2005г. около 02, 00ч. била откарана с л.а., в който е имало пет непознати за нея лица в гората. Там насила я събличат, като й късат дрехите, след което я удрят с шамари и трима от тях осъществяват полов контакт с пострадалата. Тя не може да каже, къде е имало семеизпразване. Другите двама я карат да прави орален секс. Не дава данни за стари полови контакти. Все още пострадалата няма менструация.“. При извършения преглед е констатирано: отекло и болезнено при палпация ляво коляно; в дясната половина на гърба в горната трета дъговидно охлузване 12см 1см, покрито с кафеникава корица над нивото на кожата; цялата дясна и част от лява половина на гърба е осеяна с дребно косо, напречно и надлъжно разположени охлузвания и драскотини, покрити с кафеникави корици над нивото на кожата на площ 35 х20 см. При гинекологичен преглед е установено, че външният женски полов орган е развит съответно на възрастта. Големите срамни устни покриват малките. Хименален пръстен розов на цвят, еднакво висок с наличие на дефлорационна щърбина на 3 часа по часовниковата стрелка в лявата половина, достигаща до основата. Не са били налице данни за кръвонасядания и хематоми по входа на влагалището. Аналния пръстен е затворен и околността му е чиста.

Според заключението на съдебно-медицинска експертиза №342/05г., изготвена от същия съдебен лекар, установените охлузвания и драскотини по гърба, отоци по крайниците са причинили болка и страдание и е възможно да са получени при просуркване на гърба по неравен терен. Установената прясна дефлорация на 3 часа по часовниковата стрелка, отговаря да е получена към декларираната дата. Поддържайки заключението в съдебно заседание пред БОС, вещото лице е пояснило, че при извършен насилствен полов акт не е задължително условие да има кръвонасядане по входа на влагалището, но констатираните кръвонасядания, травми, охлузвания, драскотини не дават основание да се приеме че актът е бил доброволен.

В следващото си заключение по съдебно-медицинска експертиза №217/06г., същото вещо лице е изяснило, че не може да се определи дали са извършени един или пет полови акта, поради това, че механизмът на извършване на вагинални полови контакти е един и същ и в конкретната ситуация резултатът от тях е прясна дефлорационна щърбина. Отново е посочено, че тази прясна дефлорация отговаря да е получена към декларираната дата. В отговорите на въпроси при изслушването й в с.з. пред БОС вещото лице сочи, че характеристиките на дефлорациите от двадесет и четвъртия час до 5 - 7 ден са строго специфични, а в случая отговарят на състояние за третия ден, поради което е категорична, че същата е получена на 09.07.2005г.

В хода на разследването подсъдимите О.Х. и А.Х. са били прегледани от съдебен медик на 13.07.2005г.

Видно от изготвеното от вещото лице д-р Милева заключение на съдебно-медицинска експертиза № 772/05г. при прегледа на подс. О.Х. са установени кръвонасядания в областта на горната трета на лявата мишница и средната трета на дясната предмишница, както и косо разположена драскотина, покрита с кафеникава корица, като драскотината е възможна да е получена и от одраскване с нокти, а кръвонасяданията - от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност или прищипване. В съдебно следствие вещото лице е уточнило, че отговарят за давност на 3 - 4 - 5 дни.

Според заключението на съдебно-медицинска експертиза № 773/05г. при прегледа на подс. А.Х. са установени в дясната гръдна половина горна трета кръгово дъговидно червеникаво-жълтеникаво кръвонасядане с диаметър 1,5см, а в кръг около него и на разстояние 1 см. друго жълтеникаво -сиво кръгловато, обграждащо първото с ширина 2 см. Кръговатите кръвонасядания е възможно да са получени при захапване на съответния участък. В съдебно заседание уточнява, че нараняването отговаря да е получено на дата 09.07.2005г. и че произхожда от захапване, а за да бъде причинено от работа в строителството, трябва да е от някакъв особен предмет.

Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрично- психологична експертиза, пострадалата Х. може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития, които имат отношение към делото. Липсват обективни данни 13 годишната девойка преди, по време на инкриминираното деяние и след извършване на посегателството спрямо нея да е била в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Свързва случилото се с негативни преживявания, представя го като насилствено, осъществено против волята й действие, извършено по болезнен за нея начин, в екстремални условия, групово от извършители с еднотипно поведение. Случилото се предизвикало у освидетелстваната чувство на страх, уплаха , шок, а на по-късен етап срам, вина, избягване, неглижиране, пренебрежение, неразбиране, малоценностни изживявания, мисли за самоубийство, озлобение, охлаждане към близки и приятели, отдръпване, изразена социална дезадаптация, включително и към момента на изготвяне на заключението. Според становището на вещите лица пострадалата Х.Х., вследствие възрастовата си незрелост е била с нарушена психическа годност да разбере пълноценно свойството и значението на извършеното спрямо нея и ефективно да му се противопостави и защити.

Съдебно-медицинска експертиза на предадените с протокол за доброволно предаване веществени доказателства - бикини, сутиен, оранжев панталон и бяла еластична блуза, не е установила наличие на човешка кръв, сперма, слюнка и косми.

Съдебно-медицинска експертиза на иззетата при огледа на местопрестъплението като веществено доказателство – салфетка, е изследвала обекта за слюнка и за сперма, каквито не са открити.

 

Изложеното съдът установи въз основа на формираната съвкупност от доказателства, извлечени от показанията на свидетелите Х.Х., А.Ч., И.Х., К.Г., Г.К., С.Я., З. П., К.В., Д.А., Ю. Ю., Ф. Ю., Н. (Н.) С., Т.Р., Х.М. и М. М., от протоколите за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, за доброволно предаване, за разпознаване, съдебно-медицинско удостоверение№721/2005г., интерпретирането им от заключенията на съдебно-медицински експертизи №№342/05г., 217/2006г., № 772/05г., №773/05г. и комплексните съдебно-психиатрично-психологични експертизи на свидетелите Х.Х. и И. ЕР.; свидетелства за съдимост, както и от останалите приложени по делото и приобщени в съдебно следствие писмени доказателства.

Изключително подробните съображения по анализа на гласните доказателства и експертните заключения  по делото на първоинстанционния съд, в отсъствие на констатирани от ВКС на РБ нарушения при изграждането им, се споделят от настоящия състав. Изследването на твърденията на свидетелите в процесуалната хронология на производството БОС е извършил прецизно, последователно с отразяване на отделните съображения, които кредитира. Излишно е преповтарянето на този анализ, тъй като той е единствено възможен и процесуално надлежен.

В допълнение и с оглед депозираните пред въззивната инстанция обяснения от подс. Н. е необходимо да се посочи следното:

Подс. Н. обяснява, че е бил извикан от подс. А.Х., отишъл с колата, качил го и от детската градина взели останалите, които прескочили оградата. А. му казал да кара към с. Горица, а след 2-3 км, О. поискал да спре, за да пикае. Подс. Н. също имал такава нужда, отбил колата, изпикали се и тъкмо щял да влезе в колата, чул О. да пита Х. къде иска да го направят – в колата или в тревата. Момичето, което подс. Н. виждал за първи път, но мисли, че е на 14 години, отговорила на О. на турски и избягала при него, като го хванала под ръка. Отдалечили се от останалите на 50-60м и тя казала, че иска той да й помогне да избяга от тях. Подс. Н. от своя страна казал, че няма как да стане, тъй като колата е негова и той кара. Тя – „Съгласи се да ми направи свирка при положение, че й помогна. Свършихме за около две, три минути и тръгнахме надолу към колата.“. Той отишъл да се измие с вода от шише, тъй като свършил в ръката си, защото тя не искала да свършва в устата й. Докато се миел, чул че тя казала, че е девствена и не иска да прави секс с никой. Тогава И. казал, че ще провери и й бръкнал в панталона, след това с А. й го свалили и всички започнали да се карат, щели да се сбият. Тя тръгнала с А., забавили се, всички започнали да викат, подс. Н. светнал фаровете и я видял клекнала пред А., който казал, че не може да го вдигне, ядосал се и тръгнал надолу пеша. „След това минаха всички останали с нея – О., И. и О., след което се прибрахме в село и я оставих в една улица, и ги закарах и тях.“.

Безспорно е, че тези твърдения на подсъдимия противоречат на ценената от състава съвкупност от доказателства. Те разкриват и сериозни вътрешни противоречия – напр. пострадалата, която за първи път е видял, но мисли, че е на 14 години, се качила доброволно в колата, но веднага след това е искала от него да й помогне, да я освободи, съгласила се да му направи свирка, ако й помогне да избяга от тях. Той отказал, тъй като колата била негова и той карал – абсолютно лишено от логика изявление. Актът с него бил доброволен, след това той се дистанцирал и само „присъствал“ на мястото, безучастно възприемайки упражненото от другите насилие срещу нея, бъркането в панталона, свалянето му от И. и А.. Подсъдимият сочи, че десет минути след отдалечаването на момичето и А. светнал фаровете и видял, че тя е клекнала срещу него, което описва блудствено действие. Не е ясно и какво съдържание влага в израза „След това минаха всички останали с нея…“, какви действия са били извършени от О., И. и О..

Тези обяснения съдът счита за недостоверни при съпоставката им с установените по пострадалата обективни травми, включително в големите участъци по гърба, на площ от 35см на 20 см, отоци по крайниците, свидетелстващи, че тя е била гола, цялостно притискана в легнало положение и местена по неравния терен на поляната, обръщана и притискана с опора в крайниците. Чрез неговия разказ не се постига интерпретация на разкъсванията по дрехите на пострадалата, следите от противопоставянето й по подс. О. и А.Х.. Неубедително, черпещо основание само от себе си, е твърдението, че след като е „свършил“ след блудственото действие, по физиологични причини подс. Н. не би могъл да осъществи съвкупление с пострадалата. Един недоказан факт не би могъл да се постави в основата на решаващо заключение.

Следва да бъде посочено и, че чрез обясненията си подс. Н. постига противоречие и с позицията на останалите подсъдими. По делото те са се възползвали от правото си да не дават обяснения. Видно е обаче, че при проведените в досъдебното производство и кредитирани от съда разпознавания, подс. И.Али и подс. О.Х. са съобщили, че не познават разпознаващата ги свид. Х.Х.. Подс. А. е посочил, че никога не я е виждал, а подс. О. Х. – че я вижда за първи път. Но в своя разказ подс. Н. сочи, че и двамата са били там и са имали контакт с пострадалата.

Показанията на пострадалата са последователни и безпротиворечиви по отношение на действията, предприети от подс. Н. и понесени от нея – двукратни полови посегателства, между които и драстично унизяване чрез вдигане във въздуха с участието на всички петима подсъдими, разкъсване на дрехите й, проверка за девствеността й. Не е необходимо изброяването на проведените на пострадалата основни разпити, разпити преди разпознаванията, разпити в съдебните заседания, разпити в очни ставки, допълнителни разпити. Множество пъти казаното от нея е било проверявано, съпоставяно, изследвано. Свидетелската й годност е установена чрез изводите на комплексната СППЕ. Не са налице обективни психологически и психиатрични фактори, които да влияят върху изграждането на възприятията й, извън незрелостта й. Проверката по съществото на твърденията й установява обвързаност на показанията с останалите източници, интерпретиращи обективните находки, с показанията на напълно неутралните свидетели свид Ч., Г., К., П., Я., В., А. и обосновава пълноценна подкрепа на извода за достоверността на казаното от пострадалата. Именно поради това и настоящият състав прецени, че следва да й бъде вярвано и в частта на оказаната съпротива спрямо подс. О.Х. и за споделеното на следващия ден с децата от селото С.С., А. К. и К.Щ..

Конкретният казус разкрива специфика на отражението на инкриминираните деяния сред обществото на населеното място – представители на което са и преките извършители и свидетели – очевидци или запознати с някои от подробностите по случая. Включването им като участници в хода на разследването е довело до понасяне на определено негативно отношение, което спрямо свидетелите е било свързано и обичайната изолация, натиск, опити за влияние и манипулация. Подобни действия са били предприети незабавно – в хода на предварителното задържане на подсъдимите от близките на подс. Али и Н., които са отишли в дома на пострадалата и са разговаряли с родителите й. В процеса на разследването предаването от приятелките й и пълната изолация от всички е била тежко понесена от пострадалата, установено по КСППЕ. В тази насока БОС е установил, че свид. С. премълчава факта, че пострадалата е споделила за случилото се с нея. Този факт е безспорен – тъй като именно тази млада жена е подала един от сигналите към другите хора в селото. Още на 09.07.2005г. в с. Просеник е било известно кой е пострадал, от кого и по какъв начин. Свид. Х. е опитала да намери подкрепа, понасяйки и физическа болка от причинените й и видими наранявания по тялото, осуетяващо възможностите й да си играе с другите деца както преди. Всеки който е бил в контакт с нея, в това число и момичетата на нейна възраст е могъл да възприеме състоянието й – физическо и психическо. Друг е въпросът – защо, по какви подбуди и в защита на чии интереси, са настъпили промени в показанията на множеството свидетели, а други са били мотивирани да „премълчат“ действителните си впечатления. При прилагане на правилата на анализ и оценка на доказателствата настоящият състав не намира основание да изключи от доказателствената съвкупност показанията на свид. Х. Х. в частта за споделянето на преживяното от нея.

Елементите на престъпната обстановка, появата, ролята и действията на всеки от петимата мъже, хронологията на събитията са установени по несъмнен начин и не се влияят от съобщеното от подс. Н. в неговите обяснения. Поради което и съставът ги цени като израз само на личната му защита, но не и като източник на доказателства от значение за предмета на доказване по делото.

Относно оценката на пострадалата Х.Х. в първоначалните й показания, довела до внасяне на неправилно обвинение срещу подс. Али за действия, извършени от него, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения. Следва да бъде поставен акцент и на факта за телесната и психическата незрялост на пострадалата, екстремността на въвличането й и на развилата се престъпна ситуация, които безспорно са повлияли на детето. Към този момент тя не е имала дори месечен цикъл. Не е знаела съответните думи, не е разбирала исканото от нея. Изрично е съобщила на съдебния лекар, че трима са осъществили полов контакт, а другите двама са я карали да прави орален секс. Не може да каже къде е имало семеизпразване. Съобразявайки изложеното, още в инициалния момент, три дни след събитието пострадалата е съобщила онова, което и към момента е доказано в наказателното производство.

Основно съмнение за защитата на подсъдимите по делото, в частност на защитника на подс. Н., произтича от неизясненото обстоятелство – как и кога е била дефлорирана свид. Х.. Дали това е станало при проверката за девствеността й, предприета от подс. А. и може ли да бъде постигнат такъв резултат при проникване във влагалището с пръсти, или пък е било постигнато при последващия акт, осъществен от подс. Н..

В наказателното производство е недопустимо изграждането на изводи въз основа на предположения. Невъзможно е изследването на случилото се на 09.07.2005г. в онези прецизни детайли които биха дали отговор на поставения от защитата въпрос – височината, на която тялото на свидетелката е било държано, статичността/динамиката в тази позиция, разположението на всеки от подсъдимите около нея, мястото, на което се е намирал подс. А., интензитетът и времетраенето на осъщественото от него бъркане в половия орган на свидетелката и т.н. Без установяване на всички тези елементи не би могло да се претендира постигането на извод – процесуално годен и категоричен. В сферата на хипотезите възникват и подвъпроси – кой от подсъдимите – А. – с пръсти, Н., А.Х. или И.А. с половите си членове – де факто са дефлорирали пострадалата. Всички възможни отговори биха били единствено предположения и вероятности, неизключващи се помежду си, поради което и тази посока на изследване е недопустима, а и ненужна.

Отсъствието на прецизност по този пункт от фактическата обстановка не ощетява разкриването на обективната истина по делото, тъй като са налице безспорни факти, които изпълват съдържанието на пределите на предмета на доказване. В самостоятелна СМЕ по настоящото производство е установено, че разкъсването на девствената ципа на свид. Х. е резултат от вагинален полов акт, като поради механизма на осъществяването на такъв – не може да се определи точния брой на извършените.

От друга страна, проучването на съдебната практика по дела с обвинения за подобни престъпления позволява да се установи, че съвкупление би могло да се осъществи и без разкъсване на химен, поради различни физиологични характеристики на жертвата и дееца, поради динамиката на престъпната обстановка и т.н.

Съобразявайки изложеното съдът счете, че с оглед категорично установените по делото фактически положения, телесните увреждания на пострадалата, включително по половия й орган, са само един от източниците на преки доказателства за действията на подсъдимите спрямо телесната и половата й неприкосновеност. За изясняване на останалите елементи е налице надеждно и стабилно формирана съвкупност от гласни, писмени, веществени доказателства и експертната им интерпретация.

Относно хронологията на събитията, авторството на подсъдимите и начина на осъществяване на инкриминираните деяния настоящият въззивен състав не установи нови фактически положения.

 

 

ІІ. От правна страна.

 

Съдът признал подсъдимите за виновни по две обвинения, а именно в това че:

1. На 09.07.2005г., на около 3 км край село Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършители, извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х.М.Х., като употребили сила и заплашване - разкъсали дрехите й, накарали я да клекне на земята, удряли я и заплашване, че ще бъде употребена сила, че ще бъде бита с колан и оставена да умре в гората и чрез самото си присъствие, като всички подсъдими са участвали в принудата, а подсъдимите О.С., О.Х. и К.Н. осъществили орално сношение, като деянието е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, с което осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.149 ал. IV, т.1, вр. ал. Ш(в редакция ДВ,бр.62 от 1997г., а понастоящем ал-V, т.4), вр ал. II вр. ал. I, вр. чл. 20 ал. II от НК, като подс. Али бил частично оправдан да е извършил анално сношение с пострадалата, и

2. По същото време и място се съвкупили с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като я принудили към това със сила и заплашване, като всички подсъдими са участвали в принудата, а подсъдимите К.Н. и А.Х. осъществили полов акт с пострадалата и деянието е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, осъществяващо признаците на състав на престъпление по чл.152, ал. IV, т. 1 и т. 4, вр. ал. III, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

Първоинстанционният съд е извършил детайлен и законосъобразен анализ на фактическите положения, отнесен към всеки от обективните и субективни признаци на престъпните състав. Посочени са относими аргументи, съобразени с постоянната практика на ВКС на РБ при изследване на този вид престъпления и по квалификацията за особената тежест на случая, реалната съвкупност на деянията. Съдът е дал обоснован отговор на наведените от защитата на подсъдимите възражения.

В решение № 166/17.07.2017г., на ВКС на РБ, ІІ н.о., касационната инстанция не е установила нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК по отношение на подсъдимите О.С., И.Али, О.Х., А.Х. и К.Н.. Възприето е, че петимата подсъдими са взели активно участие в упражнената спрямо пострадалата Х. принуда, като подсъдимите О.С.,О.Х. и К.Н. са извършили спрямо нея блудствени действия, а подс. Н. и подс. А.Х. са се съвкупили с нея против волята й. „В рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно, поради което не са налице основания за промяна в приетата от съдилищата правна квалификация на деянията - по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.“.

Доколкото настоящата инстанция не установи нови фактически положения, нормата на чл. 355 ал. 1 т. 2 от НПК въвежда задължителна сила на констатациите на касационната инстанция по приложението на закона, които са и единствено възможните.

Претенцията на защитата на подс. Н. за преквалификацията на извършеното от него с отпадане на признака за упражнена принуда и особено тежък случай, депозирана и в пренията пред настоящата инстанция, е намерила изключително обоснован отказ в решението на касационната инстанция. Не е необходимо да се преповтарят така изложените аргументи, напълно подкрепени от настоящия състав.

В пренията пред настоящата инстанция не бяха изложени аргументи по правната оценка на извършеното, които да налагат допълнителен анализ.

 

ІІІ. По отношение на наказанията.

 

Повод за поредното разглеждане на наказателното производство във въззивната инстанция са допуснати нарушения в приложението на материалния закон при определяне на наказанията на подсъдимите по съответните обвинения. В тази насока са и основните претенции на защитата на подсъдимите за решително намаляване на определените от първоинстанционния съд, прилагане на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, съответстващо на компенсационния механизъм, разяснен от ЕСПЧ по делото „Д. и Х. срещу България“, предвид неразумния срок, в който е протекло наказателното производство.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието по всяко от обвиненията, приложението на чл. 23 от НК, определянето на първоначалния режим на изпълнение на наказанието.

Действащата към момента на осъществяване на деянието норма на чл. 149 ал. 4 т. 1 от НК е предвиждала наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години. Наказуемостта по чл. 152 ал. 4 т. 4 от НК не е променяна и предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Съдът е подходил внимателно към индивидуализацията на наказанията. Отчетена е била степента на обществена опасност на деянията и на личността на всеки от подсъдимите. Посочени са смекчаващите и отегчаващите /извън съставомерните/ отговорността им обстоятелства, сред които – предходните осъждания на подс. Н. и А., водещия принос на подс. С. и Н., публичността, съдействието на подс. Н. в началото на полицейските действия.

Съобразявайки относимите по чл. 54 от НК елементи съдът е определил наказанието на всеки един подсъдим по всяко от двете обвинения, а именно:

На подс. С. - при баланс на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства - лишаване от свобода за срок от 15 години за престъплението по чл.152, ал. IV от НК и лишаване от свобода за срок от 8 години за престъплението по чл.149 ал. IV, т.1 от НК;

На подс. И.А. при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства - лишаване от свобода за срок от 14 години за извършеното престъпление по чл.152, ал. IV от НК и наказание от 6 години лишаване от свобода за престъплението по чл.149 ал. IV, т.1 от НК;

На подс. Н. - при баланс на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства - 15 години лишаване от свобода за престъплението по чл.152, ал. IV от НК и наказание от осем години лишаване от свобода за престъплението по чл.149 ал. IV, т.1 от НК;

На подс. О.Х. - при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства - лишаване от свобода да срок от 13 години за престъплението по чл.152, ал. IV от НК и седем години лишаване от свобода за престъплението по чл. 149 ал. IV от НК; и

На подс. А.Х. - при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства - лишаване от свобода за срок от тринадесет години за извършеното съвкупление по чл.152, ал.ІV от НК и за срок от шест години за престъплението по чл.149 ал. IV от НК.

Едновременно с това съдът е направил категоричен извод, че така продължилото наказателно производство е извън рамките на разумния срок съобразно чл. 6, § 1 от Конвенцията и с оглед практиката на Европейския съд по правата на човека тази продължителност следва да се преценя като смекчаващо обстоятелство със сериозна относителна тежест. По силата на това съображение, съдът е намалил наказанията с точно определен размер от три години, какъвто способ на редукция е бил възприет в коментираната от БОС и страните и пред настоящия състав съдебната практика - Решение № 299 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 906/2013 г., III н. о., Решение № 45 от 23.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 2204/2013 г., II н. о. Първоинстанционният съд е посочил, че по този начин предоставя на подсъдимите справедлива компенсация за неразумно дълго продължилия процес с намаляването от по три години на отмерените им за отделните престъпления наказания.

Приложеният от БОС механизъм е в пълно съответствие с претендирания от защитника на подс. И.А. Именно прилагайки чл. 54 от НК съдът първоначално е определил съответното на извършеното наказание, а след това ясно, изрично и решително е предоставил съответстваща на нарушеното им човешко право по чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧОС компенсация, чрез намаляването на наказанията.

По този начин са били формирани разглежданите в настоящото производство наказания –

за престъплението по чл.149 ал. IV, т.1, вр. ал. Ш(в редакция ДВ,бр.62 от 1997г., а понастоящем ал.у, т.4), вр ал. II вр. ал. I, вр. чл. 20 ал. II от НК :

-        на подсъдимите О.С. и К.Н. - от по пет години лишаване от свобода;

-        на подс.О.Х. - четири години лишаване от свобода;

-        на подсъдимите И.А. и А.Х. - от по три години лишаване от свобода;

за престъплението по чл.152, ал. IV, т. 1 и т. 4, вр. ал. III, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК:

-        на подсъдимите О.С. и К.Н. - от по дванадесет години лишаване от свобода;

-        на подс.И.А. - единадесет години лишаване от свобода;

-        на подс.О.Х. и А.Х. - от по десет години лишаване от свобода.

Въззивната проверка по отправените от защитниците възражения не установява допуснато от първата инстанция нарушение на материалния закон при определяне на наказанието и несъобразяване с практиката на ЕСПЧ и ВКС на РБ.

БОС е признал неспазване на изискването за разумен срок по чл. 22 ал. 1 от НПК и чл. чл.6 §1 от ЕКПЧ по достатъчно ясен начин, отчел е нарушение на чл.6 §1 от Конвенцията и предоставил обезщетение/компенсация на подсъдимите, като намалил присъдата по изричен и измерим начин, отчитайки правото им на това.

Съобразяването на обществените интереси, тежестта на извършеното

престъпление, степента на засягане на обект на престъпленията по чл.149 и чл.152 от НК, извършените ведно с тях самостоятелни деяния по действалите към момента чл. 142 ал. 2 т. 2 и 3 от НК и по чл. 142 ал. 3 от НК – наказуеми с лишаване от свобода от по три до десет години, останали извън повдигнатото обвинение, и конкретните вредни последици за пострадалото от престъпленията лице изключва проявата на по-голяма снизходителност.

При изследване на обсега на засегнатите обществени интереси и отражението на извършеното от подсъдимите до момента не е обърнато внимание на процесуалните документи от досъдебното производство, коментиращи големия отзвук сред населението в селото и региона. Такива съображения са изложени от наблюдаващия прокурор в постановлението от 01.08.2005г. по повод мерките за неотклонение, от дознателя в исканията му за провеждане на разпити пред съдия от БОС. Постигането на генералната превенция по чл. 36 от НК не оправдава допълнително намаляване на наказанията.

Споделят се напълно съображенията на прокурора от въззивната прокуратура и на повереника на пострадалата, че това забавяне на производството пряко засяга и правата на пострадалото лице да получи разглеждане на производството в разумен срок. В този смисъл тя е оправомощено лице да инициира процедурата по Глава трета "а" от ЗСВ, чл. 60 А, с цел да й бъде определено и изплатено обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека. Чл. 8 ал. 2  от ЗОДОВ, също предоставя възможност за пострадалата да предяви иск по чл. 2б, ал. 1, при изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

Отпечатъкът на наказателното производство върху пострадалата е изключително тежък. Търсила е компетентна помощ от организации, работещи с пострадали, порастването и целият й живот до момента са проекция на воденото производство. Психическата травма от действията на подсъдимите е била лекувана с години. И ако за изтеклия процесуален срок на подсъдимите наказанието се намалява – за пострадалата свид. Х. – последиците от стриктното изпълнение на задължението й като свидетел да се явява, да отговаря стотици пъти на поставените едни и същи въпроси, да мисли и съпреживява своята лична трагедия – никога няма да намерят реална компенсация. Факт е, че е станала жертва на тези брутални престъпления, но и, че за нуждите на наказателното производство многократно е била виктимизирана.

От друга страна, причините за забавяне на производството започват още от досъдебната фаза: Посочено в искане до ВКП за продължаване на срока от 11.10.2005г. е, че по време на разпит преди разпознаването от 06.10.2005г. защитникът на подс. С. демонстративно напуснал разпита и възпрепятствал следващото разпита разпознаване – за това е било изпратено и сигнално писмо до Председателя на БАК. В същото искане, дознателят сочи, че по делото има шест защитника и е трудно да се постигне консенсус „с тях и между тях“ относно датите и часовете на провеждане на съответните процесуално-следствени действия. В следващо искане от 25.05.2006г. дознателят сочи, че защитникът на О.Х. е в чужбина, което допълнително възпрепятства действията по делото. Първоинстанционният съд е изчислил точно колко пъти заседанията са били отлагани по твърдения за заболяване на подсъдимите и защитниците. От своя страна подс. Н. се е отклонил и укрил, и това е довело до многократни отлагания на производството с цел провеждане на щателно издирване спрямо него – една от основните предпоставки за провеждане на задочното производство. Така години наред – заседанията са били отлагани по причини, несвързани с неправилно администриране или други съдопроизводствени пречки.

Изложеното, ведно с фактическата и правна сложност на производството, посочва, че продължителността на производството е била основно свързана с поведението на участващите в него лица. Органите на производството са полагали усилия, действията по разследване и в двете фази са били системно и ритмично насрочвани, а в хода на издирването на подс. Н. са били полагани огромни усилия от различните съдебно състави по актуализиране на информацията, необходима за разглеждане на делото в негово отсъствие. На този фон, шестмесечното забавяне на изписването на мотивите към присъдата по НОХД № 34/2008г. на БОС, действително е довело до забавяне на производството в нарушение на процесуалните правила, но по своята относителна тежест то е напълно компенсирано с намаляването на наказанията на подсъдимите, обосновано в разглежданата присъда.

Не се установяват допълнителни или изключителни по своя характер обстоятелства, от значение за смекчаване на отговорността на подсъдимите, обосноваващи преценка, че и най-лекото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимите. Не са налице основания за определяне на наказанията по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.

Така наложените наказания са в съответствие с принципа на законоустановеност, индивидуализация и предоставената на подсъдимите компенсация. Личностите на подсъдимите разкриват високи потребности от индивидуална работа към изграждане на социално приета ценностна система, нагласи и начини на функциониране. Спецификата на проявленията им при извършване на деянията е категорична индикация за високия риск спрямо обществото, съответно налагаща интензивни превантивни мерки. Отношението им към наказателното производство и конкретните обвинения не разкрива каквото и да е начало на започнал процес на поправяне и превъзпитаване. Криминогенните фактори, повлияли при извършване на разглежданата престъпна дейност, сред които антисоциални нагласи и поведение, нисък самоконтрол, импулсивност, жестокост и безкритичност, дефицити в мисленето в съчетание с употреба на алкохол следва да бъдат третирани в условията на изолация от обществото с цел минимизиране на рисковете от следващи престъпления и причиняване на вреди.

Така формираният размер на наказанието спрямо всеки от подсъдимите осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие по посока на специалната превенция. От друга страна, така се постигат законовите гаранции за въздържането от нови престъпни прояви с причиняване на тежки вредни последици до настъпване на желаните от общественото промени в личността на подсъдимите. Реализират се и целите на генералната превенция, насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието – при съобразяване с намалението за постигането на забавено правосъдие.

Правилно е приложена нормата на чл. 23 от НК. Въздържането на БОС да упражни правомощията си и да приложи чл. 24 от НК при групирането на наказанията на всеки от подсъдимите също изразява зачитане на отдалечеността на налагане на санкцията спрямо момента на извършване на деянията.

 

По реда на служебната проверка съставът установи, че с оглед промените в чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК в присъдата съдът следва да определи само първоначалния режим на наказанието, но не и мястото на изтърпяването му. Разглежданата присъда е постановена преди този момент и постановеното изтърпяване на наказанието в условията на затвор от подсъдимите не влиза в противоречие с новия ред по чл. 58 т. 2 от ЗИНЗС, тъй като първоначалният режим, определен спрямо подсъдимите, като „строг“ е в съответствие и с промяната в ЗИНЗС по чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „А“ – с оглед размера на общото наказание за всеки от подсъдимите. Поради изложеното не се налага изрично изменение на присъдата в тези части.

 

При проверката на присъдата в останалите части, относно гражданските искове, разпореждането с веществените доказателства, присъждането на разноски и такси, не се установиха основания за отменяване или изменяване. Убедителни и законосъобразни са съображенията, довели до отхвърляне на възражението за изтекла давност и до уважаване на претенцията за обезщетение на неимуществените вреди, причинени на пострадалата с действията на подсъдимите.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

р е ш и :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20 от 10.02.2016г. по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас.

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :