Р Е Ш Е Н И Е

 

60

 

гр.Варна, 03.04.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  пети март две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                     СТАНЧО САВОВ

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №364/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

С присъда №84/17.10.2014г. по нохд №176/2014г. Търговищки окръжен съд е признал подсъдимите Л.Г.А., Х.И.Х. и О.Л.М. за виновни както следва :

    - Л.А. и Х.Х. – в това, че на 04.06.2013г. в гр.Омуртаг отвлекли С.М.Х. от с.гр. с лек автомобил „Форд Ка” с рег.№ Т 0283 МТ , като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК им наложил наказания : - на подс.А. – пет месеца лишаване от свобода; - на подс.Х. – четири месеца лишаване от свобода. Двете подсъдими са били оправдани по обвинението и по т.3 на чл.142 ал.2 НК.

          - Л.А. и О.М. – в това, че на 04.06.2013г  в  местността „Кайника“  край гр.Омуртаг, по пътя от  Кайника към гр.Омуртаг и в гр.Омуртаг,  с  цел да принудят С.  М.Х.  да  се разпореди  със  сумата от  500лв  я заплашили с насилие, с тежки последици за нея,  като   деянието е придружено  с  причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,  извън случаите  на чл.128 и чл.129  от НК,  и  е  извършено от  две лица,  поради  което  и на основание  чл.213а ал.2  т. 2  и  т. 4 пр. първо  във вр с ал.1 НК и чл.55 ал.1 т. 1 НК  им наложил наказания  както  следва : - на подс.А.  -   шест месеца  лишаване от свобода ; - на подс. М.  -   десет месеца лишаване от свобода.  Двамата подсъдими са признати за невинни по отношение на  това  да са извършили деянието и в съучастие с подсъдимата  Х.  И.Х.  , и   деянието да е извършено от  повече  от две лица, поради което  и ги е оправдал по обвинението по предложение второ  на т. 4  ал.2 от чл.213а от НК . С присъдата съдът е признал подсъдимата  Х.Х. за невинна в това,  на 04.06.2013г  в  местността „Кайника“  край гр.Омуртаг, по пътя от  Кайника към гр.Омуртаг и в гр.Омуртаг, като съизвършител с другите двама подсъдими - Л.А.  и О.М.,  с  цел да принуди С.  М.Х.  да  се разпореди със сумата от  500лв. да я  е заплашила с насилие, с тежки последици за нея  и  деянието да е придружено  с  причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън случаите  на чл.128 и чл.129  от НК  и деянието  да е извършено от повече от две лица, поради което и  я  оправдал  по обвинението й по чл.213а ал. 2  т. 2  и т. 4  във вр с ал.1 от НК.

На основание чл. 66  от НК   съдът е отложил изпълнението на  наложеното   на  подсъдимата Х. наказание от четири месеца лишаване  от свобода  с изпитателен срок от три години,  считано от влизане на присъдата в сила. 

На основание чл.23 ал.1 от НК   е определил  общо наказание  на подсъдимата А. по-тежкото измежду така наложените й,  а именно   –шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване  на основание чл.66 ал.1 от НК отложил  с изпитателен срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 61 т. 2  във връзка  с чл.60 ал.1  от ЗИНЗС съдът постановил  наложеното на подсъдимия  М. наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор  при строг режим. С присъдата е определено  общо наказание на подсъдимия М. между  наказанията, наложени му с  присъда по  нохд № 27/2013г.  на  ТОС,  влязла в сила на 15.03.2013г  в размер на  1 година  и 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 4 години ,  и  със  споразумение,  одобрено с определение по нохд № 877/2013г.  на Специализиран наказателен съд, влязло в сила на 19.06.2013г., в размер на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от 4 години,  а именно по-тежкото от двете – наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода,  към което  на основание  чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.3  от НК  присъединил   изцяло  наказанието „глоба“ в размер на 750лв.,  наложено  му  по нохд №  877/2013г.  на Специализиран  наказателен съд. Така определеното общо наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода съдът постановил подс.М. да изтърпи отделно от наказанието  по  атакуваната присъда -  в Затвор,  при строг режим  на основание чл. 61 т. 2  във връзка  с чл.60 ал.1  от ЗИНЗС. Приспаднато е и времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”. В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски.   

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Търговищка окръжна прокуратура, в който се правят възражения за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Отправя се към съда искане за отмяна на оправдателната част на присъдата, постановена по отношение на подс.Х.Х. , и постановяване на нова, с която да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение по чл. чл.213а ал. 2  т. 2  и т. 4  във вр с ал.1 от НК. Иска се също и увеличаване на наказанията и на тримата подсъдими.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв.А.А. в качеството му на защитник на подсъдимите Л.А. и О.М., в която се твърди необоснованост на съдебния акт, нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която жалбоподателите да бъдат признати за невинни  и оправдани изцяло по предявените им обвинения.

Подадена е въззивна жалба и от адв.Й.К. – в качеството му на повереник на частния обвинител С.Х., с единствено възражение – явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Иска се тяхното увеличаване и отмяна на условното осъждане по отношение на Л.А. и Х.Х..

          В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста изцяло. Жалбата на подсъдимите намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, за разлика от тази на частния обвинител – която счита, че е основателна.

Защитникът на подсъдимите Л.А. и О.М. също поддържа жалбата си изцяло – пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда. Протестът и жалбата на частната обвинителка счита за неоснователни.

          Повереникът на частния обвинител също се придържа към жалбата си – настоява за увеличаване на наказанията на подсъдимите и отмяна на постановеното по отношение на двете подсъдими условно осъждане.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид протеста и жалбите, както и становищата на страните, констатира:

          И протестът, и жалбите, са неоснователни.

         

Установено е от фактическа страна по делото следното:

          Св.С.Х. и подс. М. се познавали от няколко години, като станали по-близки, когато свидетелката започнала да посещава училище в гр.Велико Търново. В същия период - учебната 2010 - 2011г., св.Х. имала конфликти с родителите си. Случвало се и да напусне дома си, което налагало родителите й да търсят намесата на полицията за да бъде издирена , а св. Ш./майка й/ да търси съдействие и от св.С. - Инспектор в ДПС, поради което и разполагала с неговия телефонен номер. Докато живеели заедно в гр.Велико Търново, св.Х. и подс..М. харчели заедно общите си средства, като доходите на пострадалата се формирали от парите, които й изпращали нейните родители. Те имали добри финансови възможности, тъй като се занимавали с търговска дейност - притежавали магазин и склад. През времето за около два месеца докато била обявена за издирване и живяла при св.Йорданова,  св.Х. не получавала пари от родителите си , т.к те не знаели къде е, и за да посреща нуждите си била подпомагана от приятеля си - подс.М. и приятелката си - св.Йорданова, без ангажимент да й ги връща.

За следващата учебна година св.Х. ***, където родителите й наели квартира и продължила да учи в гимназия „С. Велчев“. Продължили да се виждат с подсъдимия и да излизат заедно, но по-рядко, като поддържали интимни отношения от време на време. По този начин поддържани контактите им продължили до 31.05.2013г. В гимназията св.Х. поддържала близки и приятелски отношения и с година по-голямата от нея подс.Х.Х., която познавала от по- рано, като двете излизали заедно, били в общи компании и се виждали един - два пъти седмично. Отношенията им охладнели през зимата на 2012/2013г., когато се скарали. Освен това подс.Х. услужила на св.Х. с 40лв и този заем  към 4.06.2013г. все още не бил върнат.

От зимата на 2012/201Зг подс.О.М. и подс.Л.А. поддържали приятелски и интимни отношения. По тази причина Х. и А. не изпитвали добри чувства една към друга, но до 4.06.2013г. конфликтите им се простирали само в рамките на социалната мрежа.

На 04.06.2013г., вторник, св.Х., св. Т.Х. и св.А. не влезли в един от часовете и седели на перилата пред закусвалнята на училището. Същият ден сутринта, подсъдимата А., която по това време била ученичка в спортното училище в гр.Търговище с профил „Бокс“, и приятелката й - подс.Х.Х., около 8 часа пили кафе в заведение „Синьото„ в гр.Омуртаг с подс.М.. След като се разделили, двете подсъдими  с автомобила на Х. – Форд Ка с per № Т 02 83 МТ закарали до гимназията брата й, и тяхна обща приятелка. Минавайки покрай оградата на училището видели седналите на перваза свидетели Х., Х. и А. . Наоколо нямало други лица, тъй като било учебно време и двете подсъдими решили, че ситуацията е подходяща да уредят взаимотношенията си със св.Х. - подс.Х. й била ядосана, защото когато й звъняла С. не си вдигала телефона и все още не й била върнала парите, а подс. А. - защото била разбрала, че все още се виждала с приятеля й. Спрели до оградата на училището и слезли от автомобила, през дупка в оградата влезли в очертанията на училищния двор и се запътили към св.Х.. Като се приближили подс.А. я повикала. Св.Х. ги погледнала, но не се отзовала на „поканата“, а продължила да си приказва с двете момчета. Подс.А. повторила „поканата“, но св.Х. не ги погледнала повече. Поведението й подразнило двете подсъдими. Подс.Х. се приближила, хванала я отпред за дрехата, с която била облечена и я дръпнала, сваляйки я от парапета, казвайки и в същото време - „Като те вика Л. ще идваш. Подсъдимата А. също се приближила и хванала св.Х. за ръката/ за лакътя/ и така с дърпане - от подс.Х. и подпиране и подбутване отзад - от подс.А., преминали краткото разстояние от закусвалнята до отвора в оградата и по същия начин я изкарали и през отвора извън училището - на пътя . А. отворила предната дясна врата на автомобила - той бил с две врати. Подс.Х. бутнала пострадалата към подс.А., а тя от своя страна я блъснала вътре на задната седалка, след което върнала предната дясна седалка в нормалното й положение и седнала, като затворила вратата. Подс.Х. също се качила и потеглили веднага, като поели по улицата , водеща към изхода на града в посока местността „Кайника“. Преди да излязат от града, подс.А. се обърнала назад и поискала обяснение от св.Х. по отношение факта , че се вижда с М.. В този момент подс.Х. спряла колата пред заведение в края на града за да си купи цигари. Слязла от автомобила, и в това време подс.А., както била обърната към свидетелката я ударила по лицето 2-3 пъти . Подсъдимата Х. видяла това и се отказала да пазарува, като влязла в колата и продължили към местността „Кайника“, намираща се извън града. Докато пътували до там двете подсъдими ругаели пострадалата, а подс.А. от време на време се обръщала и я удряла. След като пристигнали в местността „Кайника“, подсъдимите Х. и А. слезли от колата и подканили св.Х. да слезе, като подс.Х. я заплашила, че в противен случай ще я изкарат със сила. След като пострадалото момиче излязло от автомобила, към нея се приближила първо подс.А. и й нанесла множество удари с дясната ръка в областта на лицето, като св.Х. се опитвала да се предпази, но неуспешно. Един от ударите попаднал в дясното око на пострадалата и причинил контузия на дясната очна ябълка. Подс. Х. Х. стояла и наблюдавала действията на А., като в един момент се приближила и я дръпнала настрани, като от своя страна ударила няколко шамара в лявата част на лицето на св.Х.. В същото време подс.А. поискала телефона на подс.Х. и от него се обадила на подс.М., като му казала „Тя е с нас , ела тук, на Кайника сме”. Подс.М. пристигнал след около 10 минути с управлявано от него АТВ. Подпрял се на колата и попитал двете подсъдими къде са намерили С. , какво правят и как са я довели до там. В един момент подс.М. се обърнал към св.Х., казал й “Виж в какво състояние си, как изглеждаш „  и като се приближил я ударил с ръка по лицето . След това взел един клон, и я попитал дали иска да я изнасили с този клон , след което го хвърлил и й казал, че я глобява с 500лв.  заради поведението й, и й поставил срок до 17.00 часа, в който да плати. След това към св.Х. отново се приближила подс.А., ударила я с лявата ръка/ защото дясната й се била подула/ , напсувала я и я ритнала по краката. Св.Х. обещала да даде исканата сума . Подсъдимите продължили да си говорят, като М. и А. обсъждали вариант да оставят пострадалата извън града и разсъблечена, но в крайна сметка решили, че няма смисъл и като изпушили по една цигара от цигарите на св.Х. си тръгнали - подс.М. с АТВ-то, а двете подсъдими и св.Х. с колата на подс.Х. . Преди да си тръгнат подсъдимите М. и А. й казали да намери парите, защото иначе ще я пребият . По пътя А. й напомнила отново , че парите трябва да се дадат до 17ч . Също по пътя, докато пътували към град Омуртаг, подс.А. си дала очилата на Х. за да прикрие синината и подутината край окото си. Подс.Х. спряла автомобила пред блока, в който св.Х. била на квартира и последната слязла, като подс.А. отново й напомнила, че парите трябва да се предадат до 5 часа.

Св.Х. първоначално се прибрала в дома си, но развълнувана от негативните емоции, се обадила на св.Х. и на майка си - св.Ш., като от първия поискала да се видят, а на майка си казала да се обади в полицията - на св.С., като на въпроса й защо, пояснила че ще й каже после. Излязла от дома си и се срещнали със св.Х. , и двамата заедно отишли до общежитието, намиращо се в училищния двор. Междувременно св.Ш. се свързала полицията черз св.С.. Полицейските служители св.Тодоров и св.Добрев с патрулния автомобил отишли до училището и взели оттам св.Х.. След което пристъпили към изясняване на случая и издирване на подсъдимите. В крайна сметка на двете подсъдими бил съставен предупредителен протокол и те били освободени. Св.Х. и майка й се прибрали в селото, където живеят - с.Тича, община Котел.  Междувременно, след като ги освободили от полицията двете подсъдими се срещнали с подс.М. и от телефон, собственост на Ахмедова, но ползван от подс.А., последната изпратила на пострадалата CMC с текст : „Ко stana s па oktaycho parite „.

На следващият ден св.Х. и майка й потърсили медицинска помощ - при очен лекар и при съдебния лекар д-р В.Горанов, който я освидетелствал, като отразил установените увреждания в съдебномедицинско удостоверение , след което я насочил към специалист УНГ относно проблемите със слуха на лявото ухо.

 

            Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след изключително подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Доколкото между различните гласни доказателствени средства съществуват известни противоречия – между показанията на пострадалото момиче – от една страна , и обясненията на подсъдимите - от друга/ дребни разминавания са налични и в показанията на свидетелите Х. и А./,  то те в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК са били внимателно обсъдени от съда, който в крайна сметка е изложил убедителни съображения защо дава пълна вяра на първите, и защо не кредитира изцяло вторите. Тези съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция , поради което и не е необходимо тяхното повторно излагане. Въпреки това частичното повторение на някои от тях няма как да бъде избегнато – доколкото въззивната инстанция дължи отговор на направените с протеста и жалбите възражения.

По жалбата на подсъдимите : Доводите , изложени накратко в жалбата от защитника на подсъдимите А. и М., са доразвити в писменото изложение към нея, както и в съдебно заседание. Обсъдени по съществото си и по обхвата на съдържанието си, те се свеждат основно до два : - необоснованост на съдебния акт - доколкото се  твърди, че съдът е дал вяра само на показанията на св.Х./които били противоречиви и колебливи/, поради което и изводите му не се подкрепят от доказателствената съвкупност като цяло ; - нарушение на закона – което намира израз в осъждането на двамата подсъдими вследствие на неправилната правна преценка на съда на фактите по делото. Нито първото твърдяно нарушение обаче е налице, нито второто. Тук е моментът да се отбележи, че тези възражения защитата не поставя за пръв път в процеса – същите са били правени и пред първоинстанционния съд. Затова и в мотивите си той е отделил специално място на пропуските и колебанията в показанията на св.Х.. Преди да пристъпи към техния анализ, съдът в хода на съдебното следствие им е извършил проверка – чрез очни ставки и констатиране на противоречия в отделните разпити. След съпоставка с останалите по делото доказателства, и след извършения в мотивите към присъдата анализ, логично съдът е заключил, че с оглед възрастта на свидетелката и естеството на извършените спрямо нея насилствени действия, установените й при разпита моменти на привидна нелогичност не изключват обективността на показанията й. Такива неточности и нелогичности съдът е констатирал както при разпитите на свидетелите Х. и А.,  така и при разпитите на подсъдимите. Следва да се обърне внимание, че това несъмнено е така, и то се дължи на психическата и житейска незрялост и на свидетелите, и на двете подсъдими/а за съжаление – и на недобро владеене на български език от тези млади хора, за който печален факт настоящата инстанция придоби и непосредствени впечатления от подсъдимите в залата/ . Същественото е, че в крайна сметка съдът след съпоставка с други доказателствени средства – показанията на св.Ш., св.С., възпроизведения СМС, изпратен от подс.А. , отчасти и обясненията на самите подсъдими, е стигнал до установяване на действителния смисъл на показанията на пострадалата, а оттам е направил и правилен извод за тяхната убедителност. Т.е. неточностите и пропуските в показанията на св.Х. не са оказали влияние върху правилното решаване на делото, тъй като в крайна сметка те са били отстранени от съда – след съотнасянето им към останалия по делото доказателствен материал , и като резултат от  извършения в съответствие с правилата на формалната логика техен анализ. Отделно и детайлно са анализирани и показанията на полицейските служители, като в крайна сметка съдът е дал отговор и на въпроса на защитата защо пострадалата не била заявила за някои неща, а ги споменала по-късно. Като цяло настоящата инстанция споделя и вижданията на съда в тази насока, като си позволява да изрази и собственото си становище по този въпрос – неадекватната реакция на полицейските служители не може и не е мерило за достоверността показанията на свидетелката. Че е неадекватна се установява както от показанията на самите полицаи, така и от последващите им хаотични и несмислени действия – приели за установено в крайна сметка, че е налице неразбирателство между лица от една компания, коeто се дължало на невръщането на 40 лева – нещо, което категорично не е така. По същия неадекватен начин била приключена и самата преписка – със съставяне на предупредителни протоколи на двете подсъдими, и с връщането на 40лв. от страна на пострадалата. Затова и не е за чудене , че св.Х. не изложила в детайли случилото се с нея още в първия момент пред полицията. Наред с другите упоменати за това фактори несъмнена роля е изиграло и недостатъчно сериозното отношение на полицейските служители, ангажирани със случая в самото му начало. В крайна сметка, с оглед изложените от контролирания съд пространни съображения по отношение приетите факти  и приложимото право въззивната инстанция счита, че доказателствената дейност на контролирания съд не страда от дефицит, още по-малко – нейния логически анализ. В тази връзка и настоящият съдебен състав не намира атакуваният съдебен акт да е необоснован, напротив – приетите от съда за установени факти напълно се подкрепят от доказателствата по делото.

Не е налице и нарушение на закона - както се спомена по отношение на приложимото право съдът също е отделил достатъчно внимание. Разгледал е както обективната, така и субективната страна на двете деяния, за което отново е изложил убедителни съображения, придружени с позоваване на съдебна практика. Тези съображения като ответни на фактите и правото няма как да не бъдат споделени. От доказателствата по делото става ясно, че подсъдимите А. и Х. принудително отвели пострадалата до автомобила. Тази принуда е намерила изражение в активни действия от страна на подсъдимите по отношение на пострадалата, изразяващи се в бутане, придържане и дърпане, които в крайна сметка са довели до качването й на задна седалка на автомобил, който е само с две врати, т.е. от който излизането е невъзможно след като бъдат заети и предните седалки. Фактът, че отвеждането на пострадалата до автомобила е станало против волята й, се потвърждава и от показанията на свидетелите Х. и А., които са били заедно със св.Х.. Ненамесата на тези двама младежи в конфликта не означава, че пострадалата сама и доброволно се е качила в автомобила – в тази връзка възраженията на защитата, че ако е имало някакво насилие то те биха се намесили, е напълно неоснователно. За бездействието на двете момчета може да има различни причини, и съдът се е постарал да ги изложи. На следващо място правилно от съда е прието, че интензитетът на насилието не е елемент от състава на престъплението. Въобще поначало интензитетът на насилието при употребена върху другиго принуда се обуславя от много фактори, но най-вече от постигането целта на употребяващия го – по правило няма никаква никаква причина той да проявява насилие в повече, ако е постигнал целта си. В случая пострадалата е била изправена пред по-големи от нея момичета, едната от които тренираща бокс. Не е било необходимо повече от употребеното от двете подсъдими дърпане и бутане, щото да се качи Х. в автомобила. А оттам насетне както се спомена не е имала никаква възможност да го напусне без желанието на подсъдимите/каквото те очевидно са нямали-предвид нанесените й още в колата удари от А./. Затова и въззивният съд намира , че след като пострадалата принудително е отведена от мястото, на което се е намирала , то е осъществен състава на престъплението по чл.142 ал.2 т.2 НК – в крайна сметка по същината си отвличането не  представлява нищо друго , освен принудителна промяна на местонахождението на едно лице, което се лишава от възможност по собствени воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане на мястото, където той се е намирал. Налице е и квалифициращият за това признак – деянието е осъществено от две лица, с активното участие и на двете в изпълнителното деяние, и при налична общност на умисъла между тях. Споделяеми са и съображенията на съда досежно липсата на другия квалифициращ признак – този по т.3 на чл.142 ал.2 , която липса съдът извел от субективното незнание на  подсъдимите по отношение точната възраст на пострадалата. Доколкото обаче изрично в тази насока нито в протеста, нито в жалбата на частния обвинител се съдържат доводи и искания, то е безпредметно и обсъждането на този факт.

Умело съдът е успял да конкретизира началото и края на двете изпълнителни деяния - това по чл.142 ал.2 НК и това по чл.213а ал.2 НК, като по този начин ги е разграничил едно от друго. Това пък на свой ред е спомогнало да бъде точно установено участието на всеки един от подсъдимите в отделните престъпни деяния.  Изследвайки и субективната страна на двете деяния, правилно съдът е приел, че това по чл.142 НК е довършено с отвеждането на пострадалата до гористата мастност „Кайника” край гр.Омуртаг , и че следващото – това по чл.213а НК е отпочнато след идването на подс.М. и поставянето на имуществени условия от негова страна по отношение на св.Х.. Изискването пострадалата да заплати 500лв. било съпроводено и с насилие от страна на М. – както физическо /нанасяне на удар с ръка по лицето/, така и вербално – изразяващо се в заплаха да бъде „изнасилена с клон” .  В употребената принуда взела участие и подсъдимата А. – чрез нанасяне на нови удари на Х. и отправяне на заплахи както на място, така и впоследствие в колата. Тя е и тази, която изпратила СМС на Х. - „Ко stana s па oktaycho parite „. Въобще действиятга на двамата подсъдими – М. и А. не дават повод за друг извод, освен вече направения – че с действията си са осъществили състава на престъплението по чл.213а ал.2  т. 2  и  т. 4 пр. първо  във вр с ал.1 НК – установява се, че е налице функционална обвързаност на упражнената принуда от двамата подсъдими с искането пострадалата да им предостави сумата от 500 лв. Престъплението /като безрезултатно/ е довършено с отправяне на заплахите и упражняване на принудата, целещи да мотивират пострадалата да се разпореди с въпросната сума пари.  Налице са и посочените квалифициращи признаци – доколкото деянието е извършено от две лица /М. и А./, и телесните увреждания на Х. обуславят наличието на лека телесна повреда по чл.130 ал.1 НК. В тази връзка неоснователни са възраженията на защитата за наличие на неуредени финансови взаимоотношения между М. и Х. – първо защото за това не съществуват по делото доказателства /освен твърденията на М./, второ – защото дори и да съществуваха такива то те са без значение за съставомерността на деянието. Посоченото по-напред отграничаване на двете изпълнителни деяния дава възможност и да се направи категоричния извод, че Х.Х. не е взела участие във второто – в това по чл.213а НК.     Правилна се явява преценката на съда, че след поставяне на имущественото условие от М. /откогато начева всъщност и второто изпълнително деяние/, подс.Х.Х. не е взела никакво участие в упражнената над пострадалата принуда – последната е осъществена само от М. и А., а и в изпълнителното деяние като цяло. Затова и логично в тази част на предявеното спрямо нея обвинение тя е била оправдана – по чл.213а ал.2 НК. В тази връзка протестът не намира опора в доказателствения по делото материал – не съществуват по делото доказателства, които да сочат на участие на тази подсъдима в престъплението по чл.213а ал.2 НК. Поради което и е неоснователен.

Неоснователен е той и в другата си част – по отношение твърдението за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, като същото се отнася и до жалбата на повереника на частния обвинител/доколкото в тази си част и протестът и въззивната жалба преследват една и съща цел – увеличаване на наложените наказания, а само жалбата – и отмяна на условното осъждане/. При индивидуализацията на наказанията съдът е взел предвид всички значими за това обстоятелства за всеки един от подсъдимите, като е отделил и за това значително място в мотивите. Така за подс.Х. е отчетена липса на каквито и да било отгечаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи са приети необремененото й съдебно минало, младата й възраст, фактът че към момента е студентка, изразеното макар и индиректно съжаление за извършеното /пред майката на пострадалата/. За подс.А. съдът е приел като отегчаващо вината обстоятелство наложеното й по реда на чл.78а НК административно наказание за извършено престъпление от общ характер по чл.354а ал.5 НК, а за смекчаващи – младата й възраст, фактът че се грижи към момента за невръстното си дете, сравнително добрите характеристични данни / по показанията на една от съседките й/, ревностният мотив за извършване на деянията. За подс.М. като утежняващо отговорността му обстоятелство е приета предходната му съдимост, а като смекчаващи – отново младата възраст на дееца, наличието на малко дете за което да полага грижи /с А. понастоящем живеят на семейни начала и имат дете на няколко месеца/. Не е убягнала от вниманието на съда и сравнително ниската степен на обществена опасност и на двете деяния – сравнена с типичните от този вид. На това сочат характеристиките на деянията и  начина им на осъществяване. От друга страна обаче престъпленията от този вид / по чл.142 НК и чл.213а НК/ са поначало с висока степен на обществена опасност/доказателство за което е предвидената наказуемост и за приготовления към тях/, поради което и законодателят не е предвидил наличието на маловажни случаи – нито при това по чл.142 НК, нито по чл.231а НК. По същата причина /поради високата степен на обществена опасност при тези престъпления/ не би могла да намери приложение и хипотезата на чл.9 ал.2 НК – незащитима е тезата, че деяние от този вид би могло да е малозначително, или пък с незначителна обществена опасност. Включително и поради факта, че е недопустимо спорове между различни лица да се уреждат именно по този начин /още повече от млади хора/ - адекватната реакция срещу подобни посегателства изисква деянията от този вид, макар и с по-ниска степен на обществена опасност, да бъдат наказвани. От изложеното се е ръководил и първостепеният съд за да наложи наказания на подсъдимите. И с оглед наличните за това данни, и възрастта на подсъдимите, е подходил по единствено правилния начин – приложил е по отношение на всеки от подсъдимите разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК, като определените наказания на двете подсъдими се приближават до минимално предвиденото по закон наказание лишаване от свобода, а за подс.М. то е фиксирано на десет месеца лишаване от свобода. Повече от ясно е, че наказания определени дори и на предвидените от съответните законови текстове минимуми, биха били несъразмерно тежки за всеки един от тримата подсъдими – с оглед както тяхната обществена опасност, така и тази на деянията и при съобразяване и с посочените смекчаващи вината фактори. При наличните за това материалноправни предпоставки законосъобразно наказанията на подс.А. и на подс.Х. са били отложени по реда на чл.66 ал.1 НК с минималния предвиден от закона изпитателен срок. Очевидно е с оглед възрастта им и средата, в която живеят, че за целите на наказанието и поправянето им не е необходимо наказанията да бъдат изтърпяни ефективно. Напротив – това би довело според настоящата инстанция до обратен ефект. Все пак на младите хора следва винаги да им бъде предоставен шанс за реализация в живота, каквато едно ефективно наказание би ограничило в значителна степен. Що се касае за подс.М. – за него поначало е неприложим института на условното осъждане , тъй като е вече осъждан за престъпление от общ характер. Поради това и съдът не е имал друга възможност освен да постанови ефективно изтърпяване на наказанието.  Правилна се явява присъдата и в частта й досежно групирането по реда на чл.25 НК на предходните наказания на М., и постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното по-тежко наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода – групирането е извършено при спазване принципа за най-благоприятното съчетание на наказанията за подсъдимия. С оглед изложеното съдът счита, че отмерените на подсъдимите наказания са справедливи /включително и с приложението на чл.66 ал.1 НК по отношение на двете подсъдими/, не са налице каквито и да било основания за тяхното увеличаване или за отмяна на условното осъждане. Поради което и следва както протестът, така и жалбата на частния обвинител , да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или отмяна  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №84/17.10.2014г. по нохд №176/2014г. на Търговищки окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :