Р Е Ш Е Н И Е

 

                   № 160

 

26.11.2019г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Петранка Паскалева

прокурора Пламен Костадинов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №364 по описа за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане от Главния прокурор за възобновяване на вчнд№60/19г. на СОС поради допуснати съществени нарушения на материалния закон.Твърди се че СОС не е извършил пълен и цялостен анализ на доказателствата по делото, което е довело до незаконосъобразен и необоснован извод за липса на съставомерност по възведеното обвинение по чл.343 ал.1 б.“б“ НК. Прави се искане определението на Силистренския окръжен съд,от 15.05.19г., с което е отменено определение на СРС и потвърдено постановлението на Силистренски районен прокурор за прекратяване на наказателното производство спрямо обвиняемия П.Н.П. по чл.343 ал.1 б.“б“ НК, да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Делото се разглежда за втори път по този ред.

С постановление от 01.06.2018г. Силистренски районен прокурор е прекратил наказателното производство водено срещу П.Н.П., за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ НК. на основание чл.24 ал.1 т.1 НК. като е приел, че се касае до случайно деяние. По жалба на пострадалото лице, Силистренският районен съд, с определение от 15.06.18г.е отменил постановлението за прекратяване като е приел, че то е необосновано,неправилно и незаконосъобразно. По жалба на обвиняемия П., делото е разгледано от СОС, който с определение от 03.08.18г. по вчнд№171/18г. е отменил определението на СРС и потвърдил постановлението за прекратяване на РП Силистра като е приел, че обв. П. е могъл да забележи пресичащия неправилно пешеходец в обсега на опасна зона за спиране на МПС, поради което е налице случайно деяние.

По отправено искане от Гл.прокурор, пред ВАС е било образувано ндв№455/18г. като с решение от 28.02.19г. е било допуснато възобновяване на вчнд№171/18г., отменено определението на окръжния съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения- липса на мотиви по съществени за обвинението въпроси и по-конкретно неизследване дали скоростта, с която се е движел обвиняемия му е позволявала да спре в рамките на осветената от фаровете зона, респ. да избере такава скорост, която би му позволила да спре преди възникналото препятствие на пътя.

С определение от 15.05.19г. по вчнд№60/19г. състав на СОС е приел, че по отношение на обв. П. е налице случайно деяние като неблагоприятните последици са в резултат единствено на неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, отменил е определението на СРНС и е потвърдил постановлението на РП Силистра за прекратяване на наказателното производство.

Това определение е и предмет на разглеждане от настоящата инстанция.

Тук следва да се отбележи, доколкото в искането на Гл.прокурор се твърди и необоснованост, че сама по себе си тя не е основание за възобновяване, освен ако не води до съществено нарушаване правата на страните. Това оплакване се съдържа в твъдението, че изводът на съда, че от събраните по делото доказателства се установяват приетите от него обстоятелства, като доказани по безспорен и категоричен начин бил неправилен.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, за основателност на направеното искане.

Обвинаемият не се явява за да изрази становище.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от Главния прокурор, АС- Варна прие за установено следното:

С постановление от 19.09.2016г. П.П. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за това, че на 27.04.2016г., около 21,50ч., в гр.Силистра, по бул.“Македония“, непосредствено след кръстовището с ул.“Черно море“, в посока ул.“Симеон Велики“, при управление на л.а. „Фиат-Пунто“ с рег.№СС4854АМ, нарушил правилата за движение – чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП и чл.116 и чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на Росен Георгиев М.средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен крайник, за срок не по-малко от 3-4 месеца- престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ НК.

С постановление от 20.03.2018г. са му били повдигнати обвинения, че е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.20 ал.2 НК за същото деяние.

След приключване на разследването делото е било изпратено на Районна прокуратура с мнение за прекратяване на наказателното производство.

Установено било, че обв. П. е правоспособен водач на МПС, не е санкциониран за нарушения на правилата за движение и не е осъждан. Постр. Росен М.бил безработен, не е заплащал дължимите вноски за здравно осигуряване.

На 27.04.16г. постр. М.се уговорил със свой приятел да гредат мач в заведение на „Еврофутбол“ на ул.“Симеон Велики“ и към 21.40-21.45ч. излязъл от дома си, облечен в тъмни дрехи и се насочил към бул.“Македония“ който трябвало да пресече за да стигне до заведението.

По същото време обв. П. се движел с управлявания от него л.а. „Фиат-Пунто“ рег.№СС 4854 АМ по бул.“Македония“ в посока от Старата автогара към бензиностанцията на ОМВ. В автомобила се намирани и приятелката на П. – свид. И.И.– предна дясна седалка и нейниоя братовчед, свид. И.И.– на седалката зад нея. В насрещната лента за движение по това време , приближавайки У-образното кръстовище с ул.“Черно море“ се движел л.а. „Ауди 80“ управляван от свид. Д.Б., като в неговия автомобил била и свид. Николета Николаева – на дясна предна седалка.

Обв. П. приближавал въпросното у-образно кръстовище като се движел с около 57,50 км.ч. на къси светлини на фаровете, като уличното осветление в района не работело.

В това време постр. М.стъпил на платното и предприел пресичане на булеварда отляво надясно спрямо посоката на движение на обв. П.. Движел се косо, под ъгъл около 55-65 градуса прямо оста на пътното платно, когато бил ударен от автомобила на П.. След удара последният спрял, отишъл при пешеходеца, който бил паднал върху пътната настилка. Пострадалият бил откаран след това в МБАЛ Силистра, където му била оказана медицинска помощ.

В резултат на удара постр. М.е получил контузия на главата с повърхностни ожулвания, сътресение на мозъка, контузия на врата, на поясния отдел на гръбначния стълб, счупване на вътрешен глезен на десния крак с незначително разместване, както и счупване на таза в ляво –срамната и седалищна кост. Счупванията обуславят средна телесна повреда с трайно затруднение движението на долните крайници, за период от около 3-4 месеца като оздравителния процес е протекъл без усложнения.

Съгласно СМЕ началният контакт на пешеходеца с автомобила е бил приблизително по средата на предната част на автомобила като долният ръб е ударил подбедрицата на десния крак, последвало е качване върху предния капак на тялото му, удар на главата в долния края на дясната половина на предното стъкло, отхвърляне и израдане на тялото от дясната страна на автомобила.

От АТЕ се установява, че удара е настъпил на около 20,94м. преди средата нае разстоянието между двете петна кръв, или на 2,94м. преди ориентира, на разстояние около 3,09м. от десния край на пътното платно, извън и след пешеходната пътека по посока на движение на автомобила.

При скорост 57,50 км./ч дължината на опасната зона за спиране на автомобила е  48,03м.

Пешеходецът е могъл да забележи фаровете на приближаващия автомобил от около 150-200м. Докато водачът на автомобила не би могъл да го забележи от такова разстояние тъй като пешеходецът е бил извън осветената от фаровете зона. Към момента на началото на пресичането от страна на пешеходеца, автомобила се е намирал на около 135м. преди мястото на удара.

Изчислено е, че при скорост от 42,59 км./ч водачът на автомобила би могъл да спре преди мястото на удара, като в този случай опасната му зона би била 31,98м. Съобразно дължината на осветената зона от късите светлини – в ляво – около 50м. и вдясно - около 65м., когато пешеходецът е попадал в осветената зона, ако се е движел фронтално, автомобилът би бил на разстояние по-малко от 31,98м.

При тези фактически положения прокурора е приел, че и при скорост по-ниска от 50км./ч. пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране и е представлявал непредвидимо препятствие, което обв. П. не би могъл да избегне, съответно да предотврати настъпването на вредните последици.

Възприемайки тази фактическа установка, окръжният съд, при повторното разглеждане на делото е приел, че следва да се установи в кой точно момент, обв. П. би могъл да възприеме както наличието на предполагаемата пешеходна пътека и да съобрази поведението си, така и в кой момент би могъл да възприеме пострадалия, предприел пресичане. Изследвал е и на какви светлини се е движил управлявания от П. автомобил и какъв е бил обхвата им.

Прието е, че в момента на стъпване на пострадалия на пътното платно, разстоянието от автомобила е 129,86м. като в този момент той е бил невидим за водача. Установено е, че състоянието на очертаната пешеходна пътека не е било добро, т.е. също не е била видна от това разстояние, особено поради липсата на улично осветление. В участъка липсва предупредителен пътен знак А18, който би следвало да се постави от 50 до 100м., за населено място, преди опасния участък и който би могъл да предупреди в по-ранен момент за наличието на такава пешеходна пътека. Дори да е бил наличен пътен знак Д17, тъй като се поставя непосредствено преди местата или участъците, за които се отнася и при наличието на завой в конкретния участък, то такъв знак също не би бил видим от по-голямо разстояние и не ми предупредил водача.

Водача би могъл да види пешеходеца в най-добрия случай от около 65м., какъвто е обхвата на светлинния поток на десния му фар, но това би било така само ако пешеходеца се е движел фронтално на зоната на осветеност. Установено е, че той се е движел косо под ъгъл от около 55-65 градуса спрямо оста на пътя. Предвид спецификата на пътния участък при това си движение е навлязъл в десния завой на пътното платно като в момента на удара се е намирал на 6-7,5м. след пешеходната пътека. По този начин на движение пешеходеца е елиминирал възможността, в обхвата на правия участък, където се намира пешеходната пътека, да попадне фронтално в светлинния поток на фаровете и съответно да бъде забелязан от обв. П.. В този смисъл и вещите лица са категорични, че той е попадал странично в осветената зона. Именно поради това той е могъл да бъде забелязан едва на разстояние от 29,62м., както е посочено в експертизата от 26.10.17г. В допълнителната експертиза се уточнява, че когато пешеходеца е попаднал в осветената зона пред автомобила, той се е намирал на по-малко от 31,98м. При това положение обв. П. не би могъл да спре и да предотврати произшествието нито при движение с 57,50км./ч нито с 50км./ч. Дори да се е движел с 42,59км/ч, когато опасната му зона за спиране би била 31,98м. то пешеходеца отново би бил в опасната зона за спиране, тъй като е бил на по-малко разстояние от посоченото и е попадал в осветената зона странично, а не фронтално. Ако пострадалият се беше движил правомерно, той би попаднал с осветената зона на не по-малко от 55-65м., какъвто е бил обхвата на късите светлини, при което обв. П. би могъл да реагира своевременно и при скорост по-висока от 42,59км./ч.

Въззивният съд е стигнал до извода, че обвиняемия е могъл да забележи пострадалия, едва след като е променил траекторията си, навлизайки в десния завой и то в периферната, а не във фронталната част на светлинния поток на фаровете, но към този момент пострадалия вече е попадал в опасната зона за спиране на автомобила. По-малкото разстояние, поради което обв. П. е забелязал постр.М.се е дължало изцяло на неправомерното поведение на пострадалия.

Съдът е обосновал изводите си като е изложил съответни мотиви. Те се споделят и от настоящата инстанция. Съдът е посочил и конкретните нарушения от страна на пешеходеца и как всяко от тях се е отразило участниците в конкретния инцидент.

В искането за възобновяване се твърди, че не са били изложени каквито и да е съображения, управлявал ли е обвиняемия автомобила със съобразена с пътната обстановка скорост и допуснал ли е нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Това твърдение е голословно, тъй като дори и в постановлението на районния прокурор да има лаконично изложени съображения, то въззивната инстанция е изложила свои подробни мотиви, които отговарят на тези въпроси. На обв. П. не е повдигано обвинение за нарушение на чл.119 ЗДвП, въпреки това въззивната инстанция е изложила съображения защо не е налице такова нарушение.

Въззивният съд е изследвал и възможността обв. П. с избраната от него скорост да може да спре в рамките на осветената зона от фаровете, т.е. дали се е движил със съобразена скорост съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП като е отговорил положително на този въпрос. Приел е и че скоростта, с която се е движил в рамките на около 57км./ч/при допустима грешка от около 5км/ч/ не е в пряка причинно следствена връзка с причинения вредоносен резултат Дори да се е движил с разрешената скорост от 50км/ч или с посочената като съобразена от около 42,5км/ч, инцидента би бил непредотвратим, тъй като пешеходецът се е движил косо спрямо оста на платното и при наличие на непосредствен десен завой след маркировката на пешеходната пътека, ограничаващи попадането му във видимата осветена зона на късите светлини. При осветеност, напред съответно 50м. за левия и 65м. за десния фар, обвиняемия би могъл да спре на разстояние по-голямо от посоченото като критично 31,98м., но само при условие, че пешеходецът е попадал в рамките на тази осветеност. Установено е обаче, че това е станало имено, когато се е намирал на разстояние дори по-малко от тези около 32м. поради начина си на движение и особеностите на терена. Правилно съдът е посочил, че за разлика от водача на автомобила, пешеходеца е можел да забележи безпрепятствено приближаването му от повече от 150м.

Въззивната инстанция е положила всички усилия за изясняване на фактическата обстановка, установила е правно релевантните факти и е направила съответните изводи като е изложила своите подробни съображения за това. Въззивният съд се е постарал да отговори на всички направени възражения, изложил е собствени стройни мотиви, които не оставят никакво място за съмнение както относно обективната, така и относно субективната страна на деянието и липсата на виновно поведение от страна на обвиняемия П..

Предвид гореизложеното съдът счита, че направеното искане за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните съществени нарушения,  поради което следва да бъде оставено без уважение по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на определение № 85/15.05.2019г., постановено по ВНОХД№60/19г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е отменено определение на РС Силистра от 15.06.2018г. и потвърдено постановление на РП Силистра от 01.06.2018г. за прекратяване на наказателното производство по ДП6518/16г. по описа на ОД на МВР Силистра по отношение на П.Н.П. за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ НК, на основание чл.24ал.1 т.1 НК.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.  

     

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                2.