Р Е Ш Е Н И Е

 

7

 

Гр.Варна ,       17.01.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  седемнадесети ноември  две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                    

 

при секретар Соня Дичева

в присъствието на прокурор Милена Гамозова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №365/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

        

         Предмет  на настоящата въззивна проверка е присъда №56/18.07.2017г. по нохд №1742/2016г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимият Ф.Р.Д. е бил признат за виновен в това, че :

1. На 23.01.2015г. в гр.Варна направил опит умишлено да умъртви К.К.Г., като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115 вр. чл.18 ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години при първоначален строг режим.

2. За времето от 23.01.2015г. до 26.01.2015г. в гр.Варна държал огнестрелно оръжие – преправен газов пистолет марка „Ekol Jackal Dual“ кал. 9мм, с № EJ-1260062, без да има за това разрешително, поради което и на основание чл.339 ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказание две години лишаване от свобода при общ режим.

На основание чл.23 НК съдът наложил на подс.Д. по-тежкото от определените му наказания, а именно – десет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подс.Д. – той е осъден да заплати на ищеца К.Г. сумата от 80 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащането на сумата.

 В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски, както и таксата върху уважения граждански иск. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.С.И. в качеството му на защитник на подс.Ф.Д., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, за допуснати процесуални нарушения, както и  за явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за връщане делото на прокурора, алтернативно – постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения. Като втора алтернатива се иска изменение на атакуваната присъда – намаляне размера на наложените наказания. В постъпилото допълнение към жалбата се акцентира върху субективната страна на деянието, и като последица от това се иска изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – това по чл.129 ал.1 НК. Поддържа се искането за оправдаване по чл.339 ал.1 НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и  неговите защитници, отново се акцентира върху умисъла на дееца. Иска се приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по отношение обвинението по чл.115 НК, алтернативно – връщане делото за ново разглеждане на окръжния съд. Поддържа се и искането за оправдаване по чл.339 ал.1 НК.

Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, поради което моли за потвърждаване на присъдата.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител също счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли нейното потвърждаване.

         Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

         Жалбата на подс.Д. е частично основателна – по отношение твърдяната явна несправедливост на наложеното по чл.115 вр. чл.18 ал.1 НК наказание.

        

Установено е от фактическа страна по делото следното:

 

         Св.К.К.Г. работел като продавач-консултант в автосалон за продажба на автомобили втора употреба „Реа кар" ООД, който се  намирал в гр. Варна на бул. „Цар Освободител" до бл.300 – близо до изхода на гр. Варна в посока гр. Аксаково. Той се познавал с подс. Ф.Р.Д. отдавна - двамата живеели в една махала в гр.Варна, а и Д. търгувал с автомобили – оставял автомобили за продажба в автосалона. Последно бил оставил два автомобила за продажба. Те били продадени на лица, които подсъдимият не познавал и поради тази причина той многократно разговарял по телефона със св. С.К.К. – един от собствениците на автосалона, както и с К.И.К. - служител в „Реа кар" ООД , като настоявал сделката да бъде оформена документално пред нотариус.

На 22.01.2015 г. подсъдимият разбрал от св. К.Г. , че единият от автомобилите  е продаден в гр. Балчик/според свидетеля, в гр.Каварна – според подсъдимия, тук е налице несъществено противоречие/. При разговора Г. му казал ,че купувачите са сигурни  и му дал телефонния им номер. На 23.01.2015 г. подс.Д. заедно със св. Г.Н.П.,  на чието име бил автомобила, отишли в гр. Каварна за да се срещнат с новия собственик и да оформят сделката. Двамата обикаляли града, но не успели да намерят автомобила и се върнали в гр. Варна. Изнервен от безполезното си ходене до гр. Каварна, подс.Д. казал на св. Г.П., че ще мине през дома си за да вземе някакви документи. Св.П. го изчакал в автомобила. Подсъдимият отишъл до дома си и взел притежавания от него газ - сигнален пистолет марка „ ЕКОL  Jacкal Dual“  саl 9 mm с № ЕJ-1260062 с поставен в него пълнител с 5 бр. стартови шумови патрони калибър 9 мм и 1 бр. гилза. Пистолетът бил регистриран от Д. след закупуването му в служба КОС при I РУ - Варна като газово оръжие. Разрешително за огнестрелно оръжие не притежавал. В последствие неустановено по делото лице отстранило от цевта на пистолета заводски поставената муфа. Около 15.30 ч. подс.Д. и св. П. отишли с автомобил “Опел Вектра“  в автосалон „Реа кар" ООД. В този момент св. К.К.Г. се намирал в двора на автосалона и показвал един от автомобилите на св. Г. Т. А., който искал да го огледа. Свидетелите Г.О.Н., К.И.К. и О.М.С.били в дървена барака използвана за офис, която се намирала в двора на автосалона. Подс. Ф.Д. слязъл от автомобила  и влязъл  в автосалона, а  св. Г. П. останал в колата. Подсъдимият се доближил до св. К.Г., който по това време бил с гръб към него и не го виждал тъй като говорел със св.Г. А., извадил от джоба си посочения пистолет, и държейки го в дясната си ръка за цевта  с дръжката нанесъл отгоре надолу силен удар в теменната част на главата на пострадалия. Изненадан св.Г. се обърнал с лице към нападателя си и видял, че това е Ф.Д., който веднага нанесъл още няколко силни удара с пистолета по главата на Г.. От ударите К.Г. паднал на земята, като се опитвал да се предпази с ръце и и започнал да вика за помощ. Св.П. видял как подс.Д. нанесъл  удари по главата на свид.Г.. Излязъл от колата  и тръгнал към Д.  като започнал да му вика  на турски език да престане, и се приближил към него за да му попречи да продължи. Тогава Ф.Д.  се изправил и св.П. го издърпал настрани. Очевидец на случилото се станал и св. К.В.Д.– тъкмо бил пристигнал в автосалона и докато паркирал видял как подсъдимият нанася удари по главата на св.К.Г.. След като П. се намесил и издърпал Д. встрани, двамата бързо се качили в автомобила и избягали от мястото на инцидента. Пострадалият К.Г. останал свлечен на земята. Виковете му за помощ привлекли вниманието на свидетелите К., Н. и С., които излезли от бараката и видели техния колега К.Г. паднал на земята, а по главата му се стичала кръв. Веднага отишли до пострадалия за да му окажат помощ. Св. К.Д. се обадил на телефон 112 и повикал линейка. На местопроизшествието пристигнали служители на III РУП - ОД - МВР -Варна и екип на бърза помощ. Пострадалият бил транспортиран до спешен център при МБАЛ „Св. Анна“АД-Варна и приет за лечение в клиниката по неврохирургия, където в резултат на бързата лекарска намеса и проведено хирургично лечение здравословното му състояние се подобрило.

При извършения впоследствие оглед на местопроизшествието бил намерен и иззет пълнителят, който изпаднал от пистолета на подсъдимия. Самият той следствие на даденото описание от свидетелите и проведените оперативно-издирвателни действия от страна на полицейските служители бил установен на 26.01.2015 г. След задържането си  доброволно предал оръжието, с което били нанесени ударите на пострадалия.

         Така изложената фактическа обстановка е била установена по категоричен начин от първоинстанционния съд след анализ на събраните по делото доказателства. Доколкото по делото е съществувало противоречие между обясненията на подсъдимия от една страна, и останалите доказателствени средства – от друга, то в изпълнение задълженията си по чл.305 ал.3 изр.2 НПК съдът е изложил съображения защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия, и защо е кредитирал показанията на пострадалия/мотиви, л.110 нохд/. Доколкото се основават на логика то те се споделят и от настоящия съд. Поначало подс.Д. не отрича нанасянето на удари с газов пистолет от негова страна в областта на главата на пострадалия Г.. Твърди обаче, че това се случило след като направил опит да разговаря с Г. и последният демонстративно отказал да му отговори. Доказателства в тази насока обаче липсват каквито и да било. Пострадалият е категоричен, че първият удар е получил в гръб, поради което и не е видял нападателя. Разпознал Д. едва след като се обърнал след първия удар. Правилно окръжният съд се е доверил изцяло на тези показания. Но не защото Г. не е заинтересован от изхода на делото /все пак е страна в процеса/, а защото тези му твърдения напълно се подкрепят от други доказателствени източници. На първо място това са показанията на св.Г. А., който е очевидец на деянието. За него вече с пълно основание може да се твърди, че е незаинтересован от свършека на делото – не познава нито пострадалия, нито подсъдимия. Озовал се е на местопроизшествието съвсем случайно – искал да извърши оглед на предлагащ се за продажба автомобил. Бил с пострадалия и двамата вървели заедно към автомобила, когато Г. неочаквано получил удар отзад и се свлякъл на земята, а А. от уплах се скрил зад една от колите. Показанията на пострадалия и св.А. се потвърждават и от назначените съдебно-медицински експертизи, а индиректно – и от показанията на  св.Д. Г.. Доколкото обаче като цяло подсъдимият не отрича да е удрял пострадалия, то следва да се заключи, че твърденията му по отношение момента на започване на побоя и мотивът му затова, както и на разположението на телата – неговото и на пострадалия, не са нищо друго освен израз на защитната му позиция, или по-точно – стремление да омаловажи степента на вината си. Такова се забелязва  частично и у показанията на св.П., който твърди, че подсъдимият и пострадалият си нанасяли удари и двамата били на земята – твърдение, което няма никаква опора в доказателствения материал.  То е продиктувано както се спомена от желанието на свидетеля частично да оневини подсъдимия, който е брат на жена му. Следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция от защитниците на подсъдимия /а и въобще от страните/ спор по фактите не се повдига. Доколкото такъв съществува то той е единствено на правото – оспорва се правната квалификация на действията на подсъдимия по отношение деянието по чл.115 НК, на второ място – твърди се обективна несъставомерност на деянието по чл.339 ал.1 НК, и на трето – явна несправедливост на наложените наказания. На тези въпроси ще спре вниманието си и въззивната инстанция.

         По отношение деянието по чл.115 НК – както вече се спомена основното възражение в тази насока е за неправилно приложение на материалния закон. Т.е. за неправилна правна оценка на иначе правилно установените факти. Според защитата действията на подсъдимия /с оглед брой и интензитет на ударите, тяхната насоченост и настъпилите увреждания/ запълват обективния състав на престъплението по чл.129 ал.1 НК, но не и на това по чл.115 НК вр. чл.18 НК. Това виждане не се споделя от настоящия съдебен състав. Не съществува спор в теорията и практиката, че опитът към умишлено убийство се отличава от умишлената телесна повреда единствено и само по умисъла на дееца/в тази насока и т.7 от цитираното в жалбата Постановление №2/57г. на Пленума на ВС на РБ/. Не съществува спор и по факта, че опит към умишлено убийство е възможен само и единствено при пряк умисъл. Но не защото в тази насока е съдебната практика /както се твърди в жалбата/ , а защото опитът при евентуален умисъл се изключва от настоящата редакция на текста на чл.18 НК , който гласи  „Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.“ . Тук е мястото да се обърне внимание и на упрека във въззивната жалба, отправен към първоинстанционния съд по отношение на непрекратяване на производството по делото и нарушаване правото на защита на подсъдимия. Според защитата след като прокурорът посочил в обстоятелствената част по отношение на обвиняемия „ …действително е съзнавал , че може да причини смърт на пострадалия, но въпреки това се е отнесъл безразлично към неговия живот“  то той в обвинителния акт приел, че деянието е извършено при евентуален умисъл. А при това положение съдът не следвало за разгледа делото , а да го прекрати, поради изначална липса на опит към престъпление при евентуален умисъл. Реквизитите на един обвинителен акт са установени от разпоредбата на чл.246 НПК и видът на умисъла не е сред тях. Нещо повече – определянето на вида на умисъла е извод правен, а правните изводи на прокурора не обвързват съда. Да се приеме противното би означавало да се пренебрегне функцията на съда като арбитър в процеса. Не на последно място – разпоредбата на чл.304 НПК задължава съда да оправдае подсъдимия , но само тогава , когато деянието не съставлява престъпление въобще, а не само такова по обвинителния акт. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че първостепенния съд е имал не само правото, но и задължението да се произнесе с присъда по внесения обвинителен акт, с която да отговори на въпросите, посочени в текста на чл.301 ал.1 НПК. И изпълнявайки тези си процесуални ангажименти той не е нарушил правата на подсъдимото лице. И към конкретиката на казуса : както нееднократно е посочвано в съдебната практика въпросът за съдържанието на умисъла следва да бъде решен при изследване на съвкупността от всички обстоятелства на извършеното престъпление – да се отчете предшестващото поведение на дееца и пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението, характера на нараняването, силата на ударите и нанасянето им в жизнено важни органи на човешкото тяло. Установява се от доказателствата по делото, че преди случая подсъдимият и пострадалият са се познавали, но не са поддържали някакви взаимоотношения помежду си. Преди продажбата на последния автомобил Д. е контактувал основно със св.Станислав Калчев – един от собствениците на автооказиона. С пострадалия разговарял само по повод последния продаден автомобил – „Опел Вектра“. След като разбрал от него, че автомобилът е продаден /но все още непрехвърлен/ на хора от друг град, заедно със зет си св.Г. П.отишли до гр.Каварна. Не открили обаче нито колата, нито хората, при което и двамата се ядосали /показания на св.П./. След като се върнали в гр.Варна, минали край дома на подсъдимия и той взел от там газовия си пистолет. Очевидно е от това, че желанието му за саморазправа вече се е оформило в съзнанието му. Самият подсъдим не дава разумни обяснения защо е взел оръжието от дома си – защото щял да ходи до автокъщата и да се предпази?! Доказателствата по делото сочат, че той многократно е бил в тази автокъща, и е поддържал добри отношения със св.Калчев. И обратно – липсват доказателства при посещенията си в автокъщата Д. да е бил нагрубяван, обиждан и подлаган на тормоз. След пристигането си в автокъщата подс.Д. без да каже и дума се насочил към пострадалият К.Г., който бил с гръб към него, и му нанесъл незабавно силен удар по главата с дръжката на пистолета, държейки го за цевта. След като Г. се обърнал към него продължил да му нанася удари по същия начин, както и със свободната си ръка. По време на ударите отправял към пострадалия псувни и закани. От заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-медицински експертизи става ясно, че в следствие на нанесените удари   св. К.Г. е получил разкъсно-контузни рани в дясна челнотеменна област, в дясна теменна област и дясна теменнотилна област по окосмената част на главата, импресионно / вдлъбнато / счупване на черепния покрив в дясна теменна област, контузия на дясната длан. Описаните травматични увреждания са резултат на не по - малко от три удара с твърд предмет с подчертан ръб, реализирани в посока отгоре надолу и отдясно наляво в описаните области. В своята съвкупност разкъсно-контузната рана в дясната теменнотилна област на главата и счупване на черепния покрив в същата област са определили проникващо нараняване в черепната кухина. След отстраняването на фрагментите на счупените черепни кости е оформен костен дефект с размери 4/2,5см, който дефект обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Установява се от разпита на вещите лица в хода на съдебното следствие, че най-тежкото нараняване е в дясна теменна област и то визира кожа, подкожие, черепен покрив и проникване в черепната кухина. Силата на удара, довел до това нараняване, е значителна, тъй като е преодоляна целостта на меките тъкани и черепните връзки. При този удар е налице реална възможност да се стигне и до увреждане на мозъчното вещество, което би довело до значително по-тежък резултат. Отделно от това при проникващо в черепната кухина нараняване винаги са възможни усложнения – възпаления от проникване на болествотворни фактори в черепната кухина. В случая такива не са настъпили включително и поради своевременната медицинска намеса. Теоретично обаче е налице опасност за живота, ако такава инфекция проникне в черепната кухина /разпит на вещите лица – л.48 и 80 нохд/.

От изложеното несъмнено налагат се следните изводи :

·       Подс.Д. е имал мотив за извършване на престъплението /независимо, че в мотивите се твърди че такъв няма/ - въпреки положените от него усилия не открил автомобила, който трябвало да се прехвърли. Считал, че вина за това има пострадалия Г., тъй като той го предал на клиентите, които самият подсъдим не открил.

·       Вследствие на горното у него възникнало желание да се саморазправи с пострадалия – след като се ядосал от напразното пътуване до Каварна минал през дома си и взел газовия си пистолет. При липсата на каквито и да било заплахи за него от страна на работещите в автокъщата , набавянето на газово оръжие сочи единствено на съзнателно оформено желание за извършване на престъпление против личността на пострадалия.

·       Нанасяне на минимум три удара в различни области на главата на пострадалия. Ударите са нанесени с дръжката на пистолета, който пистолет подсъдимият държал за цевта. Т.е. съзнателно го използвал не по предназначение /за произвеждане на изстрели с газови патрони/, а за нанасяне на възможно по-тежки наранявания – несъмнено силата на удара се увеличава ако пистолетът се държи за цевта. По този начин се нанасят удари с метален предмет с остри ръбове, каквито са налице в основата на дръжката на пистолета. С най-значителна сила е бил първият от ударите – при него е изпаднал и пълнителят от пистолета. Той е довел и до най-тежкото увреждане, тъй като пострадалият не е очаквал и не имал възможност да се защити. Това той е сторил при следващите удари – след първият удар се обърнал и направил опит да се защити с дясната си ръка – свидетелство за това са нараняванията по ръката му. Това е и една от причините следващите два удара да не доведат до по-сериозни наранявания.

·       Отправянето на закани и ругатни към пострадалия по време на деянието.

·       Първият от ударите е довел до проникване в черепната кухина, по една случайност не се е стигнало да размачкване на мозъчно вещество и до усложнения вследствие на инфекции, които на свой ред обуславят и наличие на опасност за живота.

        

Всичко това , обсъдено в съвкупност, според въззивният съд сочи на пряк умисъл от страна на подсъдимия за целенасочено лишаване от живот на пострадалия. Споделят се напълно съображенията на окръжния съд за подвида на умисъла – налице е пряк алтернативен умисъл. Т.е. подсъдимият цели или по-лекият , или по-тежкият резултат /в случая или телесна повреда, или умъртвяване/ , като обаче следва да отговаря за по-тежкия или за опит към него - в зависимост от това дали е настъпила смърт или не. В тази насока са и указанията в посочената вече т.7 на Постановление №2/57г. на ВС на РБ. /По-подробно върху алтернативният умисъл и неговото съществено практическо значение при сега действащата редакция на чл.18 НК се е спрял Иван Ненов в своя труд „Наказателно право но РБ. Обща част. Книга втора“ стр.103 и 163. Тезата му е напълно издържана – според скромното мнение на настоящия състав./

         В този смисъл и въззивната жалба в тази й част се явява неоснователна.

         По отношение на деянието по чл.339 ал.1 НК – и тук жалбата с тезата за обективна несъставомерност на действията на подс.Д. е несъстоятелна. Твърди се в тази насока и в жалбата , и в съдебно заседание, че оръжието е негодно – не може да произведе по нормален начин изстрел. По делото са назначени и изслушани две балистични експертизи. От заключението на вещото лице по първата от тях става ясно, че представеният за изследване газ-сигнален пистолет „Ekol Jackal Dual“ кал. 9мм, с № EJ-1260062 е произведен заводски като газово оръжие, но впоследствие е отстранена муфата от цевта и поради това притежава характеристиките на огнестрелно оръжие. Технически неизправен е – поради износване на ударното чукче и запъвача. В този си вид тази експертиза /назначена в хода на досъдебното производство/ е страдала от известен дефицит – в крайна сметка не е дала отговор на въпроса в състояние ли е процесното оръжие да произведе изстрел. На този въпрос вещото лице не е успяло да даде отговор и при разпита си пред съда. Именно това е наложило и назначаване на втора, допълнителна балистична експертиза. При нейното изготвяне вещото лице е провело експериментална стрелба с оръжието, при което е установено , че при изтегляне и спускане на затвора пистолетът произвежда единичен изстрел, не презарежда и гилзата засяда в затвора. При това положение през цевта на оръжието може да бъде изстреляно твърдо тяло с диаметър от 1 до 5,5 мм. Следва да се отбележи , че според експерта поради дължината на резбата от 8см то муфата не би могла да се развие сама, т.е. нейното премахване предполага човешка намеса с техническо средство. Легалната дефиниция за огнестрелно оръжие се съдържа в разпоредбата на чл.4 ал.2 от Закона за оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия и съобразно нея огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. От изготвените експертизи , проведената експериментална стрелба и заключенията на вещото лице е очевидно, че предаденият от подсъдимия газ-сигнален пистолет поради премахване на муфата притежава характеристиките на огнестрелно оръжие – след като е видоизменено, то е в състояние да произведе единични изстрели след ръчно зареждане. В този смисъл и твърденията за обективна несъставомерност на деянието поради техническата неизправност на оръжието са несъстоятелни. Вярно, че оръжието е технически неизправно, но това не му пречи  да произведе единични изстрели след ръчно зареждане на патрона и ръчно спускане на затворния механизъм /което пък да го окачестви като огнестрелно оръжие/. Без значение е фактът, че оръжието не може да произведе изстрел чрез натискане на спусъка, както и напълно без значение е с какви патрони е бил снаряжен към момента на извършване на деянието.

 

         От изложеното до момента очевидно е /поне за този съдебен състав/ , че с действията си подс.Ф.Д. от обективна и субективна страна е осъществил съставите на престъпленията, в които е обвинен, и визирани в текстовете на чл.115 НК, и чл.339 ал.1 НК. Първото от деянията е останало в стадия на опита , в неговата разновидност – довършен опит. Подсъдимият е нанесъл три удара в главата на пострадалия със сравнително тежък метален предмет с  остри ръбове. Първият удар е бил със значителна сила, поради което и преодолял черепния покрив и навлязъл в черепната кухина. При последващите удари пострадалият вече се е защитил с ръката си, поради което и те не са довели до по-тежки последици. Т.е. налице е завършено изпълнително деяние, но не е настъпил престъпният резултат, и то по причини , намиращи се извън съзнанието и желанието на дееца. Отправя се в жалбата въпроса кои са тези причини – незасягането по една случайност на мозъчното вещество, и своевременна след деянието медицинска намеса, предотвратила в голяма степен настъпването на мозъчна инфекция. Второто престъпление е довършено : с отстраняването на муфата на газовото оръжие /установено е, че сама не може да се развие и изпадне/ то се е превърнало в огнестрелно - може да произведе изстрел въпреки техническата си неизправност, и подсъдимият е осъществявал трайна фактическа власт върху него при липсата на издадено разрешение за притежание на огнестрелно оръжие. Изложена е подробна и убедителна аргументация  /подкрепена и с резултата от назначената съдебно-психиатрична експертиза/ за липсата на физиологичен афект , и за невъзможността деянието да се квалифицира като такова по чл.118 НК, която няма да бъде преповтаряна /включително и поради факта, че подобно възражение в настоящото производство не се прави/.Поради тези съображения настоящата инстанция счита, че при правилно установените факти то в съответствие със закона се явява и тяхната правна оценка. Иначе казано правилно е приложен и материалният закон.

         Основателна е жалбата обаче в частта й, в която се твърди явна несправедливост на наложените наказания, и в частност на наказанието за престъплението по чл.115 вр. чл.18 НК. Част от приетите от съда смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат приети като такива и от настоящият съд. Така например съдът е приел, че младата възраст на подсъдимия следва да бъде отчетена като смекчаващо вината обстоятелство. Съобразно дефиницията за „младеж“, дадена в §1 от ДР на Закона за младежта, младежи са лицата от 15 до 29 години включително. Към момента на деянието обаче подс.Д. е бил почти на 31 години. Отчетени като отегчаващи вината са значителната сила на нанесените в жизнено важна част на тялото удари. Точно тази сила и характеристика на ударите обаче квалифицират деянието като опит за убийство, т.е. не следва да бъдат отчитани повторно във вреда на дееца. Несъгласие въззивният съд изразява и  с констатацията на съда за липса на добро процесуално поведение от страна на подсъдимия, като не е посочено в какво то се е изразило. Т.е. в крайна сметка ако трябва да се стори една нова преценка на имащите значение за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, то тя би се свела до следното : - като смекчаващи следва да бъде отчетено необремененото съдебно минало на Д. /осъждан , но реабилитиран по право/, изразеното при последната дума съжаление, а като отегчаващо – отношението му към човешкия живот, проявено в телефонния разговор между него и св.Калчев след деянието /което буди съмнение и за искреността на изказаното впоследствие съжаление/. При наличието на тези обстоятелства и след като бъде отчетена несъмнено по-ниската степен на обществена опасност на опита спрямо довършеното престъпление, то въззивният съд счита , че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.58 б.“а“ НК и наказанието да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – под най-ниския предел от 10 години, предвиден  в нормата на чл.115 НК. Съобразено с обстоятелствата по чл.18 ал.2 НК настоящият съдебен състав намира едно наказание от осем години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно разбира се при първоначален строг режим. В тази насока следва да бъде коригирана и присъдата, а също и в частта по чл.23 НК – при определяне на общо наказание като такова следва да бъде определено осем години лишаване от свобода. Наказанието за престъплението по чл.339 ал.1 НК не се нуждае от редукция – то е определено на законовия минимум, а както се видя и по-напред то не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, щото на това основание да се слезе под минимума и за това престъпление.

 

Правилна и законосъобразна се явява присъдата и в нейната гражданска част. Вън от всякакво съмнение е, че пострадалият е претърпял и ще търпи и до края на живота си болки и страдания вследствие на действията на подсъдимия Д.. Установено е по делото, че след отстраняването на фрагментите на счупените черепни кости е оформен костен дефект с размери 4/2,5см, който дефект обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според експертите на мястото на дефекта следва да бъде поставена пластина, която да предпазва мозъка от въздействието на околната среда. Тези пластини обаче никога не зарастват с костта и завинаги остават нещо отделно от нея, не стават едно с тялото. Към момента пострадалия поради липса на средства все още не се е подложил на подобна операция. Не съществува и никаква гаранция, че проблемите му ще отшумят след евентуална оперативна намеса. А такива проблеми са налице – видно от показанията на Г. и брат му, след претърпените увреждания  той не може да стои дълго време на светло и се затварял в тъмна стая, носел постоянно шапка, трудно се концентрирал, започнал работа като шофьор но не се справял с нея и напуснал. Същевременно е семеен, с две деца, за които следва да полага грижи. Очевидно е, че животът му след травмата ще бъде значително по-труден. Логично и законосъобразно при това положение е бил овъзмезден със сумата от 80 000лв. - в този си вид искът е напълно доказан както по основание , така и по размер. Не се налага каквато и да било корекция.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда №56/18.07.2017г. по нохд №1472/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, в която на основание чл.115 вр. чл.18 ал.1 НК и чл.54 НК на подс.Ф.Р.Д. е наложено наказание десет години лишаване от свобода, като на основание чл.58 б.“а“ НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК го намаля на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ИЗМЕНЯ същата присъда и в частта по отношение на приложението на чл.23 ал.1 НК като определя подс.Ф.Д. да изтърпи по-тежкото от наложените му наказания, а именно – ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                 Членове :