О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 359/24.10.           Година  2018                     Град Варна

 

Варненският апелативен съд        Наказателно отделение

На  23 октомври две и хиляди и осемнадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 

ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

СВЕТОСЛАВА К.

 

като разгледа докладваното от съдия К.

ВЧНД № 365 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от адв.Й.Е.С.– процесуален представител на С.К.Х., срещу определение № 767/03.09.2018г. на ВОС, постановено по ЧНД № 979/2018г. С атакувания съдебен акт е потвърдено постановление на прокурор при ВОП от 14.08.2018г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 340/2017г. по описа на Сектор “П.П” при ОД на МВР – Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ от НК.

В жалбата се моли за отмяната на обжалваното определение и отмяна и на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочат се доводи, че изводите на съда и прокурора, че възникналото ПТП е резултат на случайно деяние, са необосновани и неправилни. Твърди се, че обстоятелството, че преди инцидента водачът П.А.е управлявал МПС-то със скорост над максимално разрешената за градски условия – 60 км/ч., изключва възможността за позоваване на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Претендира се, че правното основание за прекратяване на наказателното производство е това по чл.24, ал.1, т.4 от НПК – деецът е починал.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Досъдебно производство № 340/2017г. по описа на Сектор “П.П” при ОД на МВР – Варна е образувано срещу неизвестен извършител на 28.07.2017 г. и първоначално водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ от НК. Впоследствие, след смъртта на пострадалата в резултат на ПТП И.А.Г., разследването е продължило за престъпление по чл.343, ал.1, б. В от НК от компетентната прокуратура – ОП Варна.

 

Въззивната инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

На 28.07.2017г. в гр.Варна П.А.А., на 81 год., управлявал л.а. марка „Форд“ модел „Сиера“ с рег №  В 17 38 АТ.  На предна дясна седалка пътувала И.А.Г., на 79 г. Водачът управлявал л.а. по бул. “В.Л.“ със скорост от около 60,6 км/ч. В района на бл.63 на кв.“Ч.“ П.А.получил исхемия (кислородно гладуване) на сърдечния мускул и остра сърдечна недостатъчност, причинени от тромбоза на низходящия клон на лявата венечна артерия в областта на разязвена атеросклеротична плака. Водачът изпаднал в безпомощно състояние без възможност за  волеви движения, поради което и загубил контрол над управлението на МПС-то - автомобилът се отклонил в дясно се ударил челно в метален стълб от електропреносната тролейбусна мрежа.  В резултат от удара пътничката Генчева получила фрактура на лява подбедрица и фрактура на ребра двустранно, като била приета на лечение в МБАЛ „Св.А В.“ АД. Въпреки проведеното лечение същата починала на 05.08.2017г., като смъртта е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

Водачът П.А.А. бил настанен също за лечение в МБАЛ „Св.А-В“ АД“,  където починал на 07.08.2017г. От заключението на СМЕ № 137/17г. се установява, че причина за смъртта му е тромбоза на низходящия клон на лявата вечнечна артерия довела до исхемия на сърдечния мускул и остра сърдечна недостатъчност. Причината за смъртта не е в пряка причинно – следствена връзка с травматичните увреждания от претърпяното ПТП.

От заключението на назначената по делото Комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че водача П.А.в резултат на остро настъпилата сърдечна недостатъчност е изпаднал в безпомощно състояние без възможност за  волеви движения и това му болестно състояние е без връзка с настъпилото ПТП.

Основното възражение на жалбоподателя, поддържано и пред въззивната инстанция, е било предмет на обсъждане от ОС Варна, който мотивирано и законосъобразно го е отхвърлил. Безспорно е принципно вярно, че случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК е възможно само ако водачът е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от ЗДвП и въпреки това е настъпило ПТП, което обективно е било непредотвратимо. Това изискване обаче е относимо само към онези правила за движение, чието нарушение стои в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на ПТП. В конкретния случай инцидентът е настъпил в резултат на загубата на контрол над управлението от страна на водача, предизвикана от необратими болестни процеси, настъпили в неговия организъм. Затова и абсолютно без значение е дали преди това водачът е управлявал напр. ползвайки предпазен колан, дали е бил употребил алкохол или скоростта на движение на л.а. е била разрешена.

Тук следва да се отбележи, че при упражняването на съдебен контрол по чл.243, ал.5 и сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, предметните предели на проверката са ограничени до обоснованост и законосъобразност на правните изводи на прокурора. В конкретния случай,  и настоящият съд счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е правилен и обоснован, като същият е направен при изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните обстоятелства.

В конкретния случай е безспорно установено, че настъпилото ПТП не е резултат на съзнателно поведение на загиналия П.А., а на обстоятелството, че в резултат на развили се болестни процеси в неговото сърце, той е изпаднал в състояние, ограничило в значителна степен волевите му възможности да контролира МПС-то. В допълнение на изложените от прокурора съображения за наличието на „случайно деяние“, по см. на чл.15 от НК,  които изцяло се споделят и от въззивния състав, следва да се посочи, че в правната теория под деяние се разбира само съзнателния волеви акт, свободен от физическа и физиологична принуда (Н.Д., Наказателно право, изд. БАН, 1994 г.). Не представляват деяния по смисъла на НК т.нар. рефлексни движения, „сир. тия движения, при които възбудата на двигателните нерви не стои под надзора на съзнанието и които се извършват субкордикално, като преминават направо от един сетивен център в двигателния център без да проникват през главния мозък.” Конкретният случай е аналогичен, защото загубата на контрол върху управлението на МПС не се дължи на съзнателна деятелност, контролирана от волята на П.А., а на физиологична „принуда”, свързана с болестно увреждане на сърцето му, което е извън неговия контрол.

По изложените съображения настоящият състав на ВАпС се солидаризира с правните изводи на ВОС и намира, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

           

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 767/03.09.2018г. на ВОС, постановено по ЧНД № 979/2018г

 

Определението е окончателно.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                         2.