Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 78/30.04.    Година  2015                      Град Варна

 

 

В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и шести март     Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 367 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 97/10.11.2014 г. по НОХД № 1150/13 г. на Окръжен съд Варна, с която П.В.С. е бил осъден по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 на лишаване от свобода за срок от петнадесет години при първоначален строг режим в затвор. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 10.01.2013 г. в землището на с.Близнаци, област Варна, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, подсъдимият е умъртвил умишлено И.Е. М., чиято смърт настъпила на 16.01.2013 г.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, като е бил осъден да заплати три обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на пострадалия – 70 000 лева на съпругата му В.М., чийто иск е бил отхвърлен за разликата до предявения размер от 100 000 лева, и по 30 000 лева на децата му Д.М. и В.М..

 

Въззивната проверка се инициира с протест на прокурора от първата инстанция, който иска да бъде увеличен размера на наложеното наказание, и с жалба от адвокат Б.Б.,***, защитник на подсъдимия, който иска последният да бъде оправдан, или присъдата да бъде изменена с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, или да бъде намалено определеното наказание, както и да бъдат отхвърлени или намалени уважените граждански искове. В съдебно заседание становището на представителя на въззивната прокуратура е, че характеристиките на деянието и дееца не съответстват на налагането на наказание в предвидения минимум, поради което и поддържа протеста с искане лишаването от свобода да бъде завишено до 17.5-18 години, а защитата запълва първоначалната си бланкетна жалба с възражения за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения – противоречия в мотивите, водещи до липса на мотиви, като отправя искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, а в условията на алтернативност - за приложение на чл.124 или чл.119 от НК.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на двамата подсъдими, факти, събрани и проверени по реда и със средствата на НПК в производство по общия ред от първоинстанционния съд, накратко са следните:

 

Подсъдимият и пострадалият се познавали от години, живеели в едно село и имали еднакъв поминък - отглеждали селскостопански животни. За всички животни в региона имало една чешма с водопойни корита и нейното ползване водело до дрязги между пастирите, включително между С. и М., тъй като последният се грижел за почистването на чешмата, а прасетата, отглеждани от подсъдимия, обикновено я замърсявали. Кмета на селото – свидетелят Д. Д., бил запознат и се опитвал да изглади противоречията. Пострадалият неколкократно отправял забележки към подсъдимия животните му да не калят коритата и водата, както и да не унищожават пашата, и общо отношенията им били белязани от неприязън един към друг. Подсъдимият пиел често, а алкохолът го правел невъздържан и груб.

Съгласно предписание на местната власт в населените места да не се отглеждат животни, в края на 2012 година семейството на пострадалия преустановило отглеждането на такива, но М. продължил да се чувства ангажиран с проблемите, да обикаля землището и да възразява срещу гледането на прасетата от страна на подсъдимия.  

На 09 срещу 10.01.2013 година подсъдимият пил до сутринта, след което излязъл с прасетата си край селото, а към 14:30 часа вече ги прибирал, като се движел в посока от с. Горен Близнак към с. Долен Близнак. По същото време пострадалият излязъл от дома си и бил забелязан в същия район от свидетеля Г.Г., а край чешмата го срещнал и друг пастир - свидетелят Л. К.. На него пострадалият казал, че търси подсъдимия. Свидетелят го уведомил, че е чул гласа на С. от близкото дере, и М. продължил в тази посока. Малко по късно двамата се срещнали в дерето, скарали се и се сбили. Предхождащата прекомерна употреба на алкохол все още обуславяла състояние на тежка степен алкохолно опИ.е у подсъдимия, а съчетана с личностовите му психологически характеристики – и емоционална възбудимост и агресия. И двамата носели дълги и здрави дървени тояги. Със своята пострадалият успял да нанесе само един удара на подсъдимия, който попаднал в главата му, но с не голяма сила, тъй като последният успял да се предпази, и му причинил само разкъсване на кожата с кървене. От своя страна подсъдимият нанесъл най-малко двадесет удара в различни части от тялото на пострадалия - не по-малко от седем-осем в областта на главата, не по-малко от два по гръдния кош, от пет до седем удара по горните крайници и приблизително толкова по долните. Ударите били силни и от болка пострадалият извикал. Първоначално той понесъл част от ударите прав, но после паднал на земята, а подсъдимият продължил да го удря.

Мястото на инцидента представлявало поляна без гъста или висока растителност, разположена между гората и последните къщи на с.Горен близнак, от които имало пряка видимост към него, и на една от които в този момент работели свидетелите М. П. и И. Г.. Те се намирали на външна тераса с височина над четири метра от земята, самото място било в по-ниската част на терена, и липсвали обекти или природни образувания, които да препятстват по какъвто и да било начин изгледа към него. Вниманието на свидетеля П. било привлечено от вика на пострадалия, като той възприел както падането му на земята, така и множеството удари, нанасяни от подсъдимия. Замахванията на подсъдимия със сопата били видени и от другия свидетел. Като разбрали, че става нещо нередно, двамата затичали към мястото. Първи приближавал свидетелят П., който от разстояние завикал към подсъдимия какво прави, и че ще убие човека, при което С. преустановил действията си и се отдалечил към чешмата, като взел със себе си едната тояга, а другата останала на мястото на инцидента. Двамата свидетели намерили пострадалия целия окървавен, но въпреки очевидно тежкото си състояние той успял да каже, че подсъдимият /когото нарекъл с прякора му „Ч. П.”/ го е убил. Свидетелят П. се свързал с телефон 112, а докато разговарял, свидетелят Г. чул отдалечаващият се подсъдим да казва „Оставете го да умре, мама му й циганин.”

Подсъдимият бил задържан на чешмата и отведен за освидетелстване в болнично заведение, където единствената установена по него рана /на главата/ била хирургически залепена. Пострадалия бил откаран в МБАЛ „Св.Анна" и настанен в реанимация с диагноза съчетана травма глава-крайници, травматичен шок, фрактура на лява лакетна става и травматичен субарахноиден кръвоизлив. В следващите дни пострадалият развил и двустранна гнойна бронхопневмония и на 16.01.2014 г. починал.

 

По обосноваността на присъдата.

Постановеният в първата инстанция съдебен акт не е необоснован, тъй като приетите за установени факти се подкрепят безпротиворечиво от достатъчен по обем доказателствен материал. В мотивите не липсва анализ на доказателствените източници и изводите на съда почиват на тяхната съпоставка и съвкупна преценка, така че и неколкократно отправените декларативни оплаквания за противоречия в мотивите /без да се конкретизира в какво се състои противоречието/ както и за липса на отговори по въпроси от предмета на доказването се явяват неоснователни, респ. не се налага връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция.

Телесните увреждания, констатирани по подсъдимия, като вид, характер и начин на причиняване, са безспорни, както и връзката им с последвалия общоопасен резултат. Налично е оръдието на престъплението – дървена тояга с дължина 145 см и диаметър от 25 мм в по-тънкия си край до 35 мм в дебелия, по цялата дължина на която са огледани множество Ч.икавокафяви засъхнали петна. До смъртта си пострадалият е имал възможност сам да съобщи кой го е бил, а действията на подсъдимия са възприети и от двама независими свидетели – очевидци, срещу чийто показания защитата не излага убедителни възражения и липсват каквито и да били основания за съмнения в тяхната безпристрастност, както и данни казаното от тях да е „нагласено” по израза в пледоарията. Верността на техните твърдения, че са могли да възприемат станалото от мястото, където са се намирали, е очевидна предвид снимките към огледния протокол.

Доведеният от защитата и разпитан по нейно искане за първи път в съдебното производство свидетел Д. Б., заявява нови факти - че е преминал с автомобила си джип, в близост до местопроизшествието, при което е видял пострадалия да носи освен пастирската пръчка и метална тръба, с която е нанесъл удара по главата на подсъдимия, че подсъдимият е ударил само два пъти пострадалия, след което си е тръгнал към чешмата, и че към мястото е приближавало трето, неустановено лице. Нито едно от тези твърдения обаче не се подкрепя от другите факти, както обективно установените, така и приетите въз основа на гласни доказателства. Тези показания първоинстанционният съд е подложил на внимателен и задълбочен анализ, и обосновано ги е отхвърлил като изолирани от целия останал доказателствен материал. Никой от свидетелите, намиращи се в района на инкриминираното място и в инкриминираното време, а това са свидетелите П., Г. и К., не е видял джипа на свидетеля в този момент, като последният свидетел не отрича преминаването му, но по-рано същия ден. По делото са налични само двете пастирски сопи – на подсъдимия и на пострадалия, в района на произшествието, огледан същия ден, не е била намерена метална тръба, такава не е била възприета както от тримата посочени по-горе свидетели, така от свидетеля Георгиев, който също е видял пострадалия непосредствено преди случилото се, нещо повече, самият подсъдим не съобщава пострадалият да е носел два предмета. Никой от свидетелите П., Г. или К. не е забелязал трето лице в района, първите двама от тях са възприели отблизо края на побоя и резултата от него – състоянието на пострадалия, също така отдалечаването на подсъдимия, при което последният се е видял и разговарял със свидетеля К., свидетелят П. е отишъл да посрещне колите на полицията и бърза помощ, но свидетелят Г. е останал при пострадалия, така че не е възможно върху него да е оказвано последващо физическо насилие от някакво хипотетично трето неустановено лице.

Като възражение във връзка с обосноваността на присъдата следва да бъде отнесено и разбирането на защитата, че основна причина за смъртта са многобройните заболявания на пострадалия, които медицинската експертиза е констатирала. Повод за такова разбиране е потърсен в наличното особено мнение на три от вещите лица по назначената на съдебното следствие допълнителна съдебномедицинска експертиза, извършена от общо девет специалиста в областта на медицината, но и при най-внимателният му прочит не се откриват основания разбирането да бъде споделено. Експертното заключение съдържа категоричният за всички вещи лица извод, че безспорно е налице пряка причинно следствена връзка между установените травми и настъпването на смъртта, за това и особеното мнение е изложено при изричната уговорка, че експертизата се поддържа по отношение на причинноследствената връзка между описаните травматични увреждания и смъртния изход. До излагане на особено мнение се е достигнало само защото в генезата на смъртта се включва като последващо усложнение и развилата се двустранна гнойна бронхопневмония, като единственото разминаване в експертните мнения е относно нейния произход – дали е аспирационна /от вдишване на кръв в белите дробове/, или е хипостатична /от залежаване/. Отговорът на този въпрос обаче няма пряко отражение върху въпроса за причинната връзка, който е изяснен безспорно по делото.    

В същността на инкриминираното поведение на подсъдимия е нанасянето на множество последователни удари по тялото на пострадалия за много кратко време и е неправилно те да бъдат разглеждани по отделно, да бъдат квалифицирани по отделно като вид телесна повреда и да бъде търсен отговор на въпроса всяка от тях сама по себе си би ли довела до смърт, какъвто подход е възприела защитата, и на каквито отговори от страна на вещите лица неправилно се позовава, за това и липсват основания да се приеме, че по медицински критерии смъртта на М. следва да се отдаде на влошеното му здравословно състояние.

 

Всъщност в хода на изложението на защитата пред въззивния съд става ясно нейното разбиране, че фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата най-вече доколкото не е възприето изрично да е било налице противоправно нападение от страна на пострадалия М., изразяващо се в нанасяне на удари: „един успешен, а след това неуспешен в областта на жизнено важен орган какъвто е главата с метален предмет способен да причини тежки наранявания, включително и тежка черепно-мозъчна травма” на подсъдимия, като преди това му е отправил обидни и нецензурни думи, с което е предизвикал реакция да се предпази и да нанесе удари, за да прекрати и лиши от възможност нападателя да му нанесе други телесни увреждания. По този начин оплакванията на защитата всъщност се свеждат единствено до приложението на материалния закон. 

В мотивите на окръжния съд са изложени убедителни аргументи защо не е налице института по чл.12 от НК, защо деянието не е извършено в състояние на физиологичен афект /макар, противно на оплакването на защитата, първоинстанционният съд изрично да е приел, че пострадалият е напсувал и ударил подсъдимия/, и защо подсъдимият не следва да отговаря за непредпазливо престъпление по чл.124 от НК. Настоящият състав на въззивния съд споделя изложеното в тази връзка и също счита, че при съпоставката и анализа на приетите за установени факти, законосъобразно се извличат признаците именно по чл.116 от НК, поради което и намира за неоснователно направеното в тази инстанция искане за приложение на чл.124 или чл.119 от НК.

Въз основа на всички изброени доказателства, събрани и проверени на съдебното следствие от окръжния съд и след аналитична оценка на формираната доказателствена съвкупност, правилно е прието, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление против личността - убийство, извършено при евентуален умисъл, тъй като със средство, годно да причини смърт – дълга и дебела дървена сопа, е нанесъл множество удари по цялото тяло на пострадалия М., част от които съсредоточени в области на жизнено важни органи – главата, шията, гръдния кош, и реализирани със значителна сила, при което са му причинили увреждания, несъвместими с живота въпреки оказаната квалифицирана медицинска помощ. Като се имат предвид този способ на престъплението, вида, характера на нараняванията и засягането на особено жизнено важни органи, то несъмнено той е можел да предвиди, че действията му ще доведат именно до настъпилия и допускан от него общественоопасен резултат.

Фактът, че не всичките, приблизително двадесет удара, са засегнали жизненоважни органи, няма придаваната му от защитата тежест, тъй като по време на първите понесени удари пострадалият все още е имал възможност да се защитава – такъв характер носят и част от нараняванията, но както е отбелязано в експертизата, някои от констатираните защитни наранявания са характерни при опит да се предпази областта на главата /чрез вдигане на ръце пред лицето/, т.е. макар и не попаднали там, тези удари също са били насочени в главата.  Голяма част от ударите са били нанесени с много голяма сила, щом са довели до счупване на черепната основа в различни нейни части – кост, която според експертите понася натоварване над един тон, щом са причинили разкъсване на тъпанчева мембрана, след като са счупени и двете лицеви ябълчни кости, и двата горночелюстни синуса, и дясна слепоочно долночелюстна става.

При така установеното поведение на подсъдимия не може да има спор, че той е действал не с умисъл, насочен единствено и само към причиняване на телесна повреда, и същевременно отношението му към настъпилата смърт не е било израз на непредпазливост. Становището на защитата в обратния смисъл не намира опора както във формираната доказателствена съвкупност, така и се опровергава от последователната и непротиворечива съдебна практика, в която предмет на множество решения е бил еднообразният сравнителен анализ на умишленото убийство с непредпазливото престъпление по чл.124 от НК.

Подсъдимият е нанесъл на пострадалия не единични удари, а поредица интензивни такива, локализирани в най-различни анатомични области – по главата, гърдите, гърба, краката и ръцете, сред които несъмнено жизненоважни центрове на тялото. С ударите си той е причинил множество телесни увреждания, като видно от вида и характера на някои от тях, и то установените именно по главата, силата, с която са били нанесени, е била значителна. По лицевите и черепните кости са налице много различни счупвания – едно на основата на черепа в областта на предна черепна ямка и второ, отделно – в средна черепна ямка, на лицевите кости – яблъчните кости и горночелюстните синуси са счупени и в ляво, и в дясно, счупена е и дясна слепоочно долночелюстна става. Тези счупвания са причинени най-малко от пет удара по лицето двустранно, дясно челно и ляво слепоочно. Отделно от тях по лицето на пострадалия са намерени увреждания, причинени от други два-три удара, в областта на шията е имало две масивни кръвонасядания, още две по гръдния кош /едното по продължение на 6-10 ребро/, едната ръка е била счупена.

От обективните действия на подсъдимия – нанасянето на твърде голям брой удари в главата, шията, гърдите, гърба, краката и ръцете, нахвърлянето с тежката, дълга и дебела дървена сопа безогледно по падналото тяло, се налага извод, че в неговото съзнание са се съдържали представи за възможно причиняване на увреждания, несъвместими с живота. В рамките на упоритото си престъпно поведение – побоят е продължил с нанасянето на около двадесет самостоятелни удара, подсъдимият е разполагал с достатъчна възможност да осъзнае действията си и възможните последици от тях, с което няма как да не е допускал последвалия резултат. За това и е неправилно да се твърди, че неговото представно съдържание се ограничава само с причиняване на телесни повреди, след като напълно съзнателно е нанесъл на пострадалия жесток побой.

Обстоятелствата, че пострадалият е този, който е търсил и намерил подсъдимия, както и че е успял първи да му нанесе един удар по главата, не могат да променят правните изводи във връзка с квалификацията, и имат своето значение единствено при отчитане степента на отговорността. Безспорно е, че подсъдимият веднага е успял да отбие от ръцете на пострадалия неговата сопа, и след това е започнал да го бие със своята, при това е нанесъл много от ударите след като вече го е съборил на земята. Последният факт се потвърждава както от показанията на двамата свидетели очевидци, видели нанасянето на първите удари след падането на земята още от къщата, и след това пробягали около 400 метра, като едва при непосредственото им приближаване и виковете на Г. да остави човека, че ще го убие, подсъдимият  е спрял и се е отдалечил, а така също и от експертите, които от своя страна сочат, че една част от ударите са нанесени в легнало положение, без да е възможно да се определи тяхната последователност.

Ударът по главата на подсъдимия е бил нанесен с неголяма сила, а след него той е успял веднага да обезоръжи нападателя си.  Видно от събраните доказателства обаче, не отговаря на действителното положение твърдението на защитата, че след като на М. е избито оръжието и той е паднал – съборен от удар на подсъдимия, С. се е обърнал и си е тръгнал, и че е налице „отказ от продължаване на извършването на нападателни действия по отношение на пострадалия М.”. Обратно – установено е, че ударите са продължили, и то значително след първоначалния момент, в който още нападението е било преустановено – отблъснато чрез действията на подсъдимия, поради което и е неоснователна претенцията за квалифициране на престъпните му действия при превишаване пределите на неизбежната отбрана. 

 

Престъплението правилно е квалифицирано по чл.116 от НК въз основа на признаците – по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. 

Особената жестокост е правна квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и отношението към жертвата при проява на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност. За нея от значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите, оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно демонстрираното отсъствие на състрадание. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното деяние на подсъдимия С. се обективира от броя и силата на нанесените удари, коментирани вече подробно и представляващи внушителна множественост, от формата на употребеното насилие и проявите на агресия – побой с овчарска сопа, влагане на значителна сила в ударите, преобладаващата част от които са нанесени върху падналото безпомощно тяло на пострадалия, от липсата на каквото и да е отношение към последиците от действията му и страданията на М., когото изоставя на мястото на боя с реплика към притеклите се на помощ свидетели и те да го оставят да умре, а сам отива да се мие на чешмата, т. е. у него изцяло отсъства чувство на милост и състрадание.

Убийство по особено мъчителен за жертвата начин е налице, когато пострадалият изживява тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. И този квалифициращ признак се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността на уврежданите места, причинените болки и страдания, които са преживявани продължително време, изживените предсмъртни мъки. В случая по време на целия бой пострадалият е бил в съзнание и е изживявал ужаса от този побой, понасяйки големия брой удари по цялото си тяло и разтрошаването на лицевите си и черепни кости, счупването на ръката. Първоначалната му съпротива и опит да се предпази са били веднага преодолени, а последвалите безразборни силни удари навсякъде по тялото са предизвикали по израза на вещото лице „страхотни болкови излъчвания и дразнене на рецепторите”, като по този начин физическите страдания на пострадалия са били съпътствани и от болезнени психични изживявания, тъй като след първоначалния вик от болка той е изпаднал в безпомощно състояние от травматичния шок като резултат на изпитваната болка в травмираните области, осъзнавал е невъзможността си да се защити сам, разбирал е безнадеждността на ситуацията и се е чувствал безпомощен и унижен.

 

За да определи наказанието в самия минимум на санкцията, окръжният съд е приел, че от субективна страна липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, респ. че деецът е лице с ниска степен на обществена опасност, за което се е позовал на чистото му съдебно минало, социалния статус и трудовата ангажираност. Към тези факти следва да се добави и възприетото от първоинстанционния съд и неоспорено от частното и държавно обвинение обстоятелство, че в хода на възникналия словесен конфликт, първи с тоягата е замахнал пострадалият и е успял да нанесе удар по главата на подсъдимия със своята пастирска гега,  което допълнително смекчава отговорността, и обуславя правилността на взетото решение за определяне на най-лекото по вид наказание в специалната норма на чл.116 от НК.

Следва обаче да се има предвид принципното положение, намерило отражение и в съдебната практика, че след избора на една алтернативно предвидена санкция, в пределите на нейните размери не се извършва наново повторна оценъчна дейност на същите значими за формиране на наказанието обстоятелства, защото процесът на индивидуализация е единен, и не представлява две отделни дейности - първо съдът да се спре на едно или друго наказание, и след като го определи по вид, да го индивидуализира по размер. В Р 278/94 г., ВС на РБ, I н.о., изрично е отбелязано, че така е било според практиката  на съдилищата и преди създаването на чл.57 от НК, в който понастоящем е определен начинът на формиране на наказанието при алтернативни и кумулативно определени санкции, и е изведено разбирането, че се касае до единствена оценъчна дейност на престъпното деяние, на всички обстоятелства от значение за формиране на наказанието и определянето на "най-подходящото по вид и размер наказание".

С оглед конкретното инкриминирано деяние, санкцията на чл.116 от НК е с алтернативно предвидени наказания лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, а изискването за определяне на справедливо и съответно наказание предполага съобразяване едновременно и на неговия вид, и на неговия размер, с необходимостта да се постигнат поставените от закона цели за генерална и специална превенция. Както вече се изтъкна, настоящият състав споделя решението да бъде наложено най-лекото по вид наказание, но счита, че в минималния си размер то не би покрило изискването по чл.35, ал.3 от НК. Налице са едновременно два квалифициращи елемента, с което се завишава степента на обществена опасност на конкретното деяние /по-високата му обществена опасност е отбелязана изрично и в мотивите към проверявания съдебен акт/, а разпитан в хода на съдебното следствие кметът на селото е споделил факт, които е негативен за характеристиката на подсъдимия – че е имало случаи да го вика и предупреждава във връзка с поведението му, че в нетрезво състояние псува съседи и създава конфликти. Също така следва да се отбележи по повод „трудовата ангажираност” на подсъдимия, отчетена в окръжния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство, от една страна, че тя е представлявала упражняване на дейност, която съгласно предписание на местната власт отпреди дванадесет години, е следвало да бъде преустановена, а от друга страна – че именно начинът на нейното упражняване е бил в основата на продължителното неразбирателство между подсъдимия и пострадалия, и все във връзка с нея е възникнал и последният конфликт между тях, приключил фатално за М..

При съпоставката и анализа на всичко изложено във връзка с наказанието, искането на прокуратурата за увеличаването му е основателно, като настоящият състав на въззивния съд счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за целите на генерална превенция, е необходимо налагане на наказание седемнадесет години лишаване от свобода.

 

Присъдените обезщетения са приети от гражданските ищци като справедливи, прокуратурата не взема становище по тях, и в тази част на присъдата е налично единствено немотивираното искане от въззивната жалба да бъдат отхвърлени или намалени по размер. Окръжният съд е установил, че гражданските ищци, явяващи се съпруга, дъщеря и син на пострадалия, са били с него в подчертано силни емоционални връзки и непрекъснат контакт, а взаимната им обич, привързаност и взаимопомощ са били известни на околните, в съответствие с което и именно те са се погрижили за М. след нанесения му побой  в болницата и в последните му дни. Направен е правилният извод, че деянието на подсъдимия е прекъснало завинаги тяхната близост и връзки, принудително ги е довело до приемане на окончателната загуба и до нежелани промени в битието им, като въз основа на всичко това и при съобразяване със съдебната практика, съдът им е определил по справедливост обезщетения за претърпените неимуществени вреди, за които липсват както фактически, така и правни основания да бъдат намалявани, още по-малко отхвърляни.   

 

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1, и чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 97/10.11.2014 г. по НОХД № 1150/13 г. на Окръжен съд Варна, като увеличава наказанието лишаване от свобода на П.В.С. на седемнадесет години.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на касационна проверка по жалба и протест, допустими в петнадесет дневен срок от съобщенията за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: