Р Е Ш Е Н И Е

 

 292

 

гр. Варна,  29.11.2017 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 19 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА и секретаря ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 367 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия М.Г.С., ЕГН ********** против присъда № 44/19.06.2017г. по НОХД № 514 /2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

            Развиват се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, тъй като се оспорват изводите на ОС Варна относно възприетите за отегчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства. Според защитата не са били отчетени факти, които облекчават положението на въззивника. Иска се изменение на постановената присъда и намаляване размера на наказанието.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 14.12.2014г. в гр.Варна, ж.к."Чайка", в локалното пътно платно до бл.60, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Туран" с ДК № В 37 73 РХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на  Л. Т. К., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б."Б", вр. чл. 343, ал.1, б."в" от НК и чл. 54 от НК ВОС му определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което редуцирал на основание чл.58а от НК и НАЛОЖИЛ на въззивника да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ВОС ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. 

На основание чл. 343Г от НК на подс. С. било наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. 

 

В съдебно заседание пред въззивния съд адвокат М.Р. поддържа жалбата на изложените в нея основания, като поддържа оплакване за завишеност на наложените наказания. Въззивната инстанция е сезира с искане за изменение на първоинстанционния акт и намаляване на сроковете и на двете наказания, наложени на подс.С..

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частните обвинители - адвокат В. Г., изразява становище, че присъдата е законосъобразна, правилна и мотивирана, а въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Представителят на АП Варна също изразява становище за основателност на въззивната жалба, тъй като намира определените наказания за завишени. Счита, че наказание „Лишаване от свобода” в размер на 12 месеца би било справедливо, ако бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а от НК.

В последната си дума подс.С. излага молбата си за намаляване на наложените му наказания.

 

ВАпС след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

Въззивният съд констатира, че при постановяването на проверявания първоинстанционен съдебен акт е било допуснато нарушение на процесуалните правила, което е особено съществено и не позволява извършването на въззивна проверка по съществото на делото.

С обвинителния акт срещу подсъдимия М.С. е било повдигнато обвинение по чл.343а, ал.1, б."Б", вр. чл. 343, ал.1, б."в" от НК.

За това престъплението в санкцията на нормата се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години, както и кумулативно предвиденото в чл.343Г от НК лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. При така предвидените наказания за престъплението, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение и предмет на наказателното производство, първоинстанционният съд е следвало да заседава в състав от един съдия. Това императивно правило е предвидено в разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК. В случая обаче в нарушение на горната императивна норма от процесуалния закон първостепенният съд е разгледал делото в незаконен състав от един съдия и двама съдебни заседатели, като в такъв състав е провел съдебното следствие и е постановил присъдата си. Според настоящата инстанция, а й според актуалната практика на ВКС (Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2238/2013 г., II н. о., НК, Решение № 209 от 16.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 610/2013 г., II н. о., НК, Решение № 142 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 761/2009 г., I н. о., НК), постановяването на присъдата от незаконен състав винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 НПК и е основание за цялостна отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане. Във връзка с това следва да се отбележи, че в цитираната разпоредба на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК процесуалният закон въобще не държи сметка от какво естество незаконността на състава, нито пък прави някаква диференциация на незаконните състави - на разширени такива или на такива с по-малко членове от законно предвидените. И с оглед именно на тази законова регламентация е недопустимо да се правят преценки дали даден съдебен състав е законен или незаконен в зависимост от това дали в него са участвали повече или по-малко членове от законно предвидените. В крайна сметка процесуалният закон по императивен начин определя броя на членовете на съдебните състави и в частност броя на професионалните съдии и на съдебните заседатели, които трябва да участват при разглеждането на всяко конкретно дело, като неспазването на този регламент безусловно води до определени неблагоприятни правни последици и тези последици изрично са посочени в процесуалния закон - в цитираната разпоредба на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК във вр. с разпоредбата на чл. 335, ал. 2 от НПК. В първата от тези разпоредби категорично е предвидено, че "нарушението на процесуалните правила е съществено, когато: присъдата или решението са постановени от незаконен състав", като в случая не са поставени никакви допълнителни изисквания и условия, за да бъде квалифицирано така визираното процесуално нарушение за съществено. В тази насока следва да се отбележи, че за да счете постановяването на съдебния акт от незаконен състав за съществено процесуално нарушение, процесуалният закон например не е поставил кумулативното изискване "незаконният състав" да е довел до ограничаване на процесуалните права на страните или изискването поради "незаконния състав" да не са били постигнати, респективно да не е гарантирано постигането на задачите на НПК, визирани в чл. 1 от същия кодекс.

Напротив, в чл. 1, ал. 1 от НПК е посочено, че именно "наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона", като в съдържанието на "реда, по който се извършва наказателното производство", безспорно се включва и съставът на съда, разглеждащ наказателните дела като първа инстанция. Затова неспазване на "реда, по който се извършва наказателното производство" чрез заседаването в незаконен състав без съмнение не може да бъде никакъв гарант /респ. гаранция/ за осигуряване разкриването на престъпленията, разобличаването на виновните и правилното прилагане на закона. Очевидно е, че правилното прилагане на закона, което е една от задачите на НПК, не може да бъде обезпечено и постигнато от един незаконен състав на съда, било то и разширен такъв, т. е. чрез нарушаването на закона /процесуалния такъв/ не може да се гарантира и осигурява правилното прилагане именно на закона.

Това е така, защото с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК законодателят всъщност е предвидил, че за конкретните инкриминирани престъпления волята на решаващия съд ще следва да бъде формирана при участието на един професионален съдия и без участието на никакви съдебни заседатели. В случая обаче волята на решаващия първоинстанционен съд по настоящото дело е била формирана и при участието на съдебни заседатели, което е нарушение на законовия регламент. По този начин е подменен броя на лицата, участващи в съдебния състав, а това несъмнено е довело и до подмяна на волята на съда при решаването на делото по същество - тя е формирана и от лица /двамата съдебни заседатели/, които по закон не могат да участват в разглеждането на делото. В този смисъл се явява и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗСВ, която също изрично предвижда, че "само в случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели". т. е. участието на съдебните заседатели в състава на съда е строго регламентирано, както от съответния процесуален закон, така и от устройствения съдебен закон, поради което тяхното участие не следва да бъде произволно и несъответно на закона. Затова и незаконосъобразното им включване в съдебните състави не може да бъде оправдавано с аргумент за разширяване на гаранциите за постигането на задачите, поставени в чл. 1 на НПК, очевидно изоставен и от ВКС към настоящия момент.

Според ВКС „Отклонението от тези процесуални изисквания ограничава правото на подсъдимия на справедлив процес и има във всички случаи за последица отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За това нарушение съдът следи и служебно, без да е сезиран с изрични доводи от страните.”

С оглед на направените по-горе изводи за наличие на отменително основание и неговото естество, въззивният съд счита, че не следва да се произнася по съществото на делото.

 

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.3 от НПК Варненският апелативен съд:

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 44/19.06.2017г. по НОХД № 514 /2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

За изготвянето на настоящото решение страните по делото да бъдат уведомени писмено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.