Р Е Ш Е Н И Е

 

192

 

 

30.11.2015 година Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на дванадесети ноември, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                   

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА ВНОХД № 368 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 17, постановена на 25.09.2015г. от Добрички Окръжен съд, по НОХД № 258/2015г., с която подсъдимия Е.А.М. е признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 20.09.2014г. по ул.“Първа“ в с.Стефаново, общ.Добрич, обл.Добрич, при управление на МПС-ТА „Мерцедес 412Д” с ДК№ ТХ 3983 Х, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на М. Х.Д. с ЕГН:**********. На основание чл.58а ал. 1 от НК във вр. чл. 373 ал. 2 от НПК е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ;На основание чл. 343Г от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

Със същата присъда подс. М. е осъден да заплати направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалба на частните обвинители Св. Г. и М. Г. чрез повереника им – адв.Н.В. ***, с която се атакува първоинстанционния съдебен акт като неправилен и се излагат доводи за несправедливост на наложеното наказание и начина на изтърпяването му. Предложението е за изменение на първоинстанционната присъда и налагане на по-високо наказание, което да бъде изтърпяно ефективно от подс.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция ч. обвинители чрез повереника си поддържат жалбата, навеждайки допълнителни доводи.

Представителят на АП-Варна в съдебно заседание навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинст. съд при индивидуализиране на наказанието в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК във вр. чл. 58а от НК и моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ОАС-Добрич от друг съдебен състав.

Подс. М. чрез защитника си – адв. И. ***, моли жалбата на ч. обвинители да бъде оставена без уважение, а присъдата на ДОС да бъде потвърдена като правилна. Подсъдимият М. в последната си дума пред настоящата инстанция изразява съжаление за станалото.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, настоящият състав на Апелативния съд констатира допуснато от страна на ОС- Добрич съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на изрично посочените в чл.348 ал.3 т. 1 от НПК, налагащо отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция от друг съдебен състав:

Видно от протокола за проведеното съдебното заседание на 25.09.2015г., съдебното производство пред ДОС е протекло по реда на глава XXVII от НПК т.к.: 1. подсъдимият М. е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК, приел е фактическата обстановка, изложена в обв. акт, като е постановил присъда, с която е признал подс. М. за виновен в извършване на деяние, съгласно предявеното му и поддържано от прокурора обвинение, налагайки „…на основание чл.58а, ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, намалено с една трета наказание, а именно-лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отлага по реда на чл.66 от НК за срок от пет години…”  -л. 44 от НОХД № 258/15г на ДОС.  

В мотивите към присъдата, явяващи се неразделна част от нея, /л. 52 и 53 от делото/ първоинст. съд пространно се е занимал с индивидуализацията на наказанието, очевидно имайки предвид изискването на чл. 54 от НК, посочвайки, че „…Предвид констатирания относителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отчитайки завишената обществена опасност на извършеното, но и приемайки, че с поведението си подсъдимият не представлява реална и непосредствена заплаха за обществото, съдът индивидуализира основната санкция под средния и над минималния предел, а кумулативното наказание по чл.343г от НК-над средния размер, налагайки на М. лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години”. Съгласно посоченото в диспозитива на присъдата, наказанието на подс. М. е наложено при хипотезата на чл. 58а от НК /същото е намалено с 1/3/, но в мотивите към присъдата не става ясно, по какъв начин е било индивидуализирано това наказание, при условие, че законодателят при определяне на наказание по реда на чл. 58а от НК изисква, то да се индивидуализира първоначално по реда на чл. 54 от НК, а едва след това  да се намали с 1/3. Санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 343 ал. 1 б.”в” от НК, по която подс. е признат за виновен, предвижда наказание „лишаване от свобода”  за срок от две до шест годин. При условие, че ДОС е определил наказанието „лишаване от свобода”  под средния и над минималния предел /т. е. в рамките между 2 и 4 години/, то очевидно не е приложена разпоредбата на чл. 58а от НК и определеното наказание от три години не е намалено с 1/3, в противен случай то надхвърля средния размер от 4 години /!!!/. В крайна сметка, нито за страните, нито за настоящия състав на АС-Варна става ясно, каква е била действителната воля на съда при индивидуализацията на наказанието - реда и начина на определянето му първоначално по чл. 54 от НК, а впоследствие с редукцията по чл. 58а от НК.

Въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на изложените в жалбата на ч. обвинители доводи поради невъзможността да бъде установена действителната воля на решаващия първоинстанционен съд досежно наложеното наказание. Това нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд чрез тълкуване или подмяна на волята му, най-малкото защото при тази диференцирана процедура, основният и съществен въпрос, който стои пред страните по делото, е свързан с вида и размера на наказанието, което подс. следва да понесе, което от своя страна задължава съда в мотивите към съдебния акт да обърне особено внимание и да даде ясен и задълбочен отговор  на този въпрос.

Изложеното по – горе се преценява като съществено процесуално нарушение на разпоредбите на НПК, т. к. ограничава процесуалните права на ч. обвинители от една страна, а от друга - и на прокурора, съответно обуславя отмяна на постановената от Окръжен съд – Добрич присъда, на основание чл.335 ал.2 от НПК, тъй като настоящата инстанция не може да ги отстрани, и връщане на делото на първоинстанционния съд- ДОС, за ново разглеждане от друг състав.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 пр.2 вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

      

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 17, постановена на 25.09.2015г. по НОХД № 258/2015г. на Окръжен съд - Добрич и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Добрички окръжен съд от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.