Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 259/02.12. Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На десети ноември                                Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.а

Ангелина Лазарова

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 369 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 68, постановена на 28.06.2016 г. по НОХД № 379/16г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимия С.К. бил признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК, и му било наложено наказание с приложение на чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Подсъдимият бил частично оправдан да не се е съобразил с някои фактори, включени в нарушената от него норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДП. Със същата присъда били уважени частично предявените срещу подсъдимия граждански искове за обезщетение на неимуществени вреди. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски, включително и за представителството на гражданските ищци и частни обвинители, както и дължимата държавна такса върху уважената част на исковете.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. С., защитник на подс. К.. Счита се, че постановената присъда е неправилна в частта на определеното наказание по чл. 343 Г от НК, както и на размерите на обезщетенията за причинени неимуществени вреди и присъдени разноски за процесуално представителство на гражданските ищци, като се иска намаляването им. В допълнително изложение адв. П., защитник на подсъдимия, е посочил, че наказанието лишаване от право да управлява МПС е явно несправедливо, тъй като не е отчетено в достатъчна степен, че подсъдимият е професионален водач, работата му като такъв е източник на доходи за семейството му. Счита, че едно наказание към минималния размер, посочен в НК ще съдейства за постигане на специалната и генералната превенция. По отношение на гражданските искове е изразено становище, че следва да бъдат намалени до сумата от 7500лв., тъй като не е отчетен в достатъчна степен приносът на пострадалия за настъпване на вредите. В с.з. пред въззивната инстанция адв. С. поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли да бъде уважена.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от повереника на частен обвинител и граждански ищец А. М. – адв. Б.. Счита се, че исканията на защитника за намаляване на наказанието по чл. 343 Г от НК са неоснователни, напротив работата на подсъдимия като професионален шофьор завишава отговорността му при спазване на правилата за движение и не представлява смекчаващо вината обстоятелство. Повереникът намира, че съдът правилно е отчел степента на съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия и е редуцирал иска, поради искането за намаляването му е неоснователно. Намира за недопустимо искането по въззивната жалба за редуциране на разноските за процесуално представителство, тъй като не е спазен чл. 248 ал. 1 от ГПК и не е поискано от първоинстанционния съд изменение на решението в тази част. В заключение повереникът счита, че присъдата е законосъобразна и правилна, а жалбата – неоснователна. В с.з. пред въззивната инстанция повереникът представлява и частния обвинител и граждански ищец Ц. М. като поддържа аргументите по възражението.

Представителят на въззивната прокуратура счита, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт с безспорно изяснена фактическа обстановка. Обстоятелствата от значение за определяне на наказанието са били правилно преценени. Моли присъдата да бъде потвърдена.

В хода на пренията подс. К. подчертава, че с шофиране изкарва прехраната, има малко дете, а в семейството само той работи. В последната си дума подс. К. моли за намаляване на размера на наказанието лишаване от правоуправление.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд е разгледал производството при надлежно проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК. При отчитане на задължителните указания по т. 8 от ТР № 1/2009г. на ВКС, ОСНК, съставът счита за установено от фактическа страна следното:

Подс. К., румънски гражданин, работел като шофьор при фирма “Йозлем” и извършвал превози от Република Румъния до Република Турция и обратно.

На 17.03.2015 г. той управлявал автобус „Мерцедес" с peг. № СТ 05 AKS по маршрут от гр. Констанца до гр. Истанбул, като между 20,30 часа и 21,00 часа навлязъл в с. Кичево, обл. Варненска. Движел се със скорост от 97-98 км./ч. при изключена предавка на скоростната кутия /освободен от скорост/, при разрешена за населеното място от  50 км/ч.  Пътният участък бил прав, без наклон, настилката била суха с асфалтово покритие, без неравности, като движението се осъществявало двупосочно.

По същото време в лентата за насрещно движение Я.С. М. управлявания л. а. „Хюндай Пони" с peг. № В 65 62 РВ и предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него автомобил управляван от свид. А.. На разстояние от 221, 2м л.а. навлязъл в лентата на автобуса.  Подс. К. подал няколкократно светлинен сигнал с фаровете превключвайки от къси на дълги светлини и предприел плавно намаление скоростта на движение използвайки моторната спирачка. В момент на прибиране на л.а. в неговата лента за движение последвал удар между двете моторни превозни средства в предните им леви части, като скоростта на движение на автобуса в този момент възлизала на 51, 6 км./ч., а на автомобила около 73,3 км./ч. След удара л.а. „Хюндай Пони" бил влачен от автобуса около 8 метра, плъзгайки се и завъртайки се спрял в десния край на пътната лента по посока на гр. Варна. При удара се счупила стойката на педала на спирачния привод на автобуса, който продължил напред, излязъл вляво от пътя, ударил дърво и спрял в затревен участък, като левите му гуми му потънали в почвата.

Свид. Д., който се движел с л.а. в посоката на пострадалия, спрял на мястото, разговарял със свид. А. и съобщил за случилото се произшествие на телефонен номер 112.

Пристигналият на място медицински екип констатирал смъртта на Я.С. М.. Експертно установено в хода на разследването е, че причината за смъртта на М. е тежката гръдна травма с масивна кръвозагуба. При аутопсията на пострадалия е установено наличие на алкохол в кръвта в размер на 4,5 %о, а в урината в размер на 5,2 %о, съответстващо на тежка степен на алкохолно опиване.

По досъдебното производство били назначени единична, тройна и допълнителна тройна АТЕ.

Първата АТЕ приела, че скоростта на автобуса към момента на удара е изчислена на 65 км/ч, а на лекия автомобил – 73,32 км/ч.

В заключението на назначената по делото тричленна АТЕ, представената от подс. К. тахошайба е била изследвана задълбочено. Установени са три участъка на движение на автобуса – при навлизане в населеното място, скоростта му е била 98, 2 км/ч, като за разстоянието от 987м е била намалена до 78, 3 км/ч; следващият участък от 184м е бил изминат с намаляване на скоростта до 51, 6км/ч към момента на удара; последният участък от 85м е бил изминат от автобуса по инерция с включена предавка без употреба на спирачки при скорост в началото от 48, 9км/ч, намалена до 23, 4 км/ч. В момента, в който л.а. на пострадалия е навлязъл в лентата му за движение, автобусът се е намирал на 99м преди мястото на удара и се е движил със скорост от 67, 3км/ч, при която при екстрено спиране опасната му зона е 55, 3м. Пострадалият е управлявал л.а. със скорост от 73, 3км/ч и е бил отдалечен от мястото на удара на 122, 2м, когато е навлязъл в насрещната лента, при опасна зона за спиране от 47, 3м. И двамата водачи са имали възможност да предотвратят инцидента – подсъдимият е можел да намали и пропусне л.а. да се прибере в лентата си за движение, а пострадалият – е имал възможност да намали и да се върне в своята лента след изпреварвания автомобил на свид. А.. При движение на автобуса с 50 км/ч във всеки възможен вариант на спиране или продължаване на движението по инерция с включена и изключена предавка, л.а. би имал възможност да завърши изпреварването и ударът е нямало да настъпи – изводи по допълнителната тройна АТЕ.

Изложената фактическа обстановка се установява чрез събраните по надлежния ред в ДП доказателства, подкрепени от самопризнанията на подсъдимия по фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Между доказателствените източници не са установени противоречия, които да налагат допълнително обсъждане и анализ от състава на съда. Страните пред настоящата инстанция приемат за безспорно установена фактическата основа на делото.

ІІ. От правна страна.

С разглежданата присъда съдът признал подсъдимия К. за виновен в това че на 17.03.2015 г. в с. Кичево, обл. Варненска, при управление на МПС автобус „Мерцедес Бенц" с per. № СТ-05-AKS /румънска регистрация/, нарушил правилата за движение - чл.20 ал.2 от ЗДП „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по непредпазливост причинил смъртта на Я.С. М., и извел правната оценка на действията на подсъдимия, като престъпление чл. 343, ал.1, б."в" от НК.

Съдът на основание чл.304 пр.1 от НПК оправдал подсъдимия в частта на обвинението при управление на пътно превозно средство да не се е съобразил с посочените в чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП - атмосферни условия, релеф на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и с превозвания товар.

Независимо от отсъствието на възражения срещу правните съображения на съда, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:

Съдебното производство е било образувано по внесен от ВОП обвинителен акт, в който прокурорът приел, че банкетната норма на чл. 343 от НК следва да бъде попълнена от допуснато нарушение на правилата по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, задължаващо подсъдимият да управлява МПС със скорост от 50 км/ч в населено място. В проведеното с.з. след докладване на обвинителния акт прокурорът инициирал изменение на обвинението по чл. 287 ал. 1 от НПК като посочил, че нормата на чл. 21 от ЗДвП не е правилна, а е нарушена тази на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”. Съдът допуснал изменението, подсъдимият разбрал промяната и не пожелал отлагане на делото. В края на заседанието била постановена и обжалваната присъда.

Преценката за нарушената норма от специалния закон, първоначално чл. 21 от ЗДвП, а след това чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, е изведена при една и съща фактическа рамка на обвинителния акт. Признавайки фактите по обстоятелствената част подс. К. е изразил позицията си по основата на обвинението, чиято правна квалификация по-късно е била прецизирана без да е налице отклонение от описаното от прокурора в обвинителния акт. Приема се в съдебната практика, напр. Решение № 106 от 24.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 2018/2014 г., III н. о.:При процедурата по Глава двадесет и седма от НПК правомощията на прокурора по чл. 287, ал. 1 от НПК, … остават ограничени в обхвата на описаните и признати фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на претендираната наказателна отговорност. В обсега на същите се излагат съображения за относимите основни институти на наказателното право; очертават се аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация;…”. В конкретното производство в рамките на описаното в обвинителния акт и признато от подс. К. е било установено правопроменящо обстоятелство, свързано с приложимия специален закон, явяващо се обективен признак на престъпния състав. Поради което допуснатото от съда изменение на обвинението в рамките на особената процедура не е обусловило нарушение или ограничение на правото на защита на подсъдимия.

Управлявайки с несъобразена, а и неразрешена, скорост в населеното място, подс. К. не е реагирал своевременно на създадената от поведението на другия водач на л.а. опасност с обезпечаване на гаранции за ненастъпване на престъпен резултат. Следва да се подчертае, че подсъдимият не е оценил сериозността на пътна ситуация и не е взел законосъобразните решения за избягването й. Самостоятелно значение има експертният извод, че при различните варианти на поведение при управление с разрешената скорост от страна на подсъдимия, произшествието би било избегнато.

Деянието е извършено по непредпазливост. Първоинстанционният съд не е уточнил изрично формата на вината като небрежност, но е описал именно такова съдържание на непредпазливостта. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради което и е действал при несъзнавана непредпазливост. При дългогодишния опит, познаването на пътя, високата професионална квалификация на подс. К. са били налице необходимите му интелектуални възможности да съобрази ключовите фактори от пътната обстановка, да предвиди развитието им и да подбере необходимите мерки за осигуряване на безопасността.

Не са налице други значими положения от правна страна, които съставът да обсъди в настоящото решение.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

Обжалвано от защитата на подсъдимия е определеното от съда кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС, като се иска намаляването до законовия минимум.

Проверката на присъдата в тази част установи, че първоинстанционният съд е определил основното наказание лишаване от свобода предвид проведената съдебна процедура по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК в размер на една година. Наказанието по чл. 343 Г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е в същия размер.

При преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства съдът се е съобразил с всички определящи вината обстоятелства. Отчетени са чистото съдебно минало, липсата на предходни нарушения на територията на страната, приноса на другия водач в ПТП, смекчаващи отговорността на подсъдимия. При оценката на степента на обществена опасност на личността са съобразени характеристичните данни за подсъдимия – семеен, работи от дълги години, като не е допускал провинения. Макар и да не са били изложени изрични съображения кой от съставите на чл. 58 А ал. 1 от НК и чл. 55 от НК е по-благоприятен, е постигнат такъв реален резултат, тъй като при еднородни наказания лишаване от свобода, едновременно определени според правилата на чл. 55 и на чл. 58а от НК, по-благоприятното между тях е това с по-нисък размер. При налагане на минималното предвидено в чл. 343 ал. 1 б. „В” от НК наказание с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК би било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, по-голямо по размер от определеното с приложението по чл. 55 от НК.

Кумулативното наказание лишаване от права е съобразено с индивидуализиращите предпоставки за отговорността на подсъдимия, така и с величината на основното наказание.

Искането за намаляването му до размер на минималния е неоснователно по следните съображения:

Към настоящия момент лишаването от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е в минимален размер, тъй като е равно на основното наказание. В този смисъл е изобилната практика на съдилищата по транспортни дела. Предвид чл. 49 ал. 2 от НК при едновременно налагане на лишаване от свобода и от право, наказанието лишаване от право може да бъде само равно или по-голямо /до три години/ от лишаването от свобода.

Нормата на чл. 58 А ал. 5 от НК изключва повлияване на наказанията по чл. 37 ал. 1 т. 2-11 от НК при налагането им след проведена процедура по чл. 373 ал. 2 от НПК. Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК изрично разяснява, че „поощрителната норма на чл. 58а, ал. 1 от НК засяга единствено наказанието лишаване от свобода от всички възможни кумулативно предвидени наказания в комплексната санкция.”.

В този смисъл не е налице основание за изменение на присъдата с удовлетворяване на искането на подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от право да управлява МПС. При отчитане на правилото по чл. 57 ал. 2 от НК, съставът счете, че в съвкупността си наказанията лишаване от свобода и от право да се управлява МПС – в определените съответни размери, постигат необходимите и достатъчни, желани от специалната и обща превенции цели.

ІV. По отношение на гражданските искове.

Налице е искане уважените с присъдата до размер на 15 000лв. граждански искове да бъдат намалени до 7500лв. с оглед приносът на пострадалия при настъпване на вредите.

Като признал подсъдимия за виновен в деяние, от което са произтекли неимуществени вреди за наследниците – дъщеря и син на пострадалия, съдът уважил частично предявените в размер по 30 000лв. граждански искове. Споделят се изложените от първоинстанционния съд съображения. С деянието на подсъдимия била причинена ненавременна смърт, от което несъмнено децата на пострадалия са понесли и понасят болки и страдания. Налице са доказателствата за естеството на връзките им с бащата, живели са в едно и също жилище и са имали непрекъснат пълноценен контакт. Самостоятелно и в достатъчна степен е преценен приноса на пострадалия към настъпване на вредните последици като фактор по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. По критериите на справедливостта съдът определил необходимия и достатъчен размер на обезщетението за всеки от гражданските ищци. Не са налице основания за намаляване на така определените обезщетения. Отделно от това, не са били предявени искове за дължимата законна лихва, обичайно следващи основната претенция и увеличаващи общата материална компенсация на претърпените неимуществените вреди.

         Поради изложеното съставът счете произнасянето в гражданско осъдителната част на присъдата за правилно и законосъобразно.

 

V. По отношение на разноските.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания срещу възложените на подсъдимия разноски в размер на от по 3000 лв., направени от двамата частни обвинители и граждански ищци, респ. със съгласието на майката на А. М. – Д. М., във връзка с процесуалното им представителство по НОХД № 379/16г. на ВОС.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, предвид признаването му за виновен, подсъдимият следва да заплати сторените по делото разноски, в това число и направените от частния обвинител и граждански ищец. В пренията по съществото на делото изрично е отразено искането на повереника им за осъждане на подсъдимия да ги заплати. Аргументите на повереника във възражението срещу въззивната жалба за приложимост на чл. 248 ал. 1 от ГПК са неприложими, тъй като по чл. 88 ал. 1 от НПК гражданският иск се разглежда по правилата на ГПК само доколкото в НПК няма специални разпоредби. Нормата на чл. 189 ал. 3 от НПК въвежда изрично правило за задължаване на подсъдимия да поеме разноските на гражданския ищец. Следва да се подчертае, че по конкретното дело синът и дъщерята на пострадалия са били конституирани за участие в двете процесуални качества – като граждански ищци, но и като частни обвинители – основание, което самостоятелно им дава право да поискат пълно възмездяване на направените от тях разноски за процесуално представителство.

При служебната проверка на присъдата съставът установи, че в съдебния протокол от с.з. на 28.06.2016г. след докладване на обвинителния акт е отразено, че частният обвинител и граждански ищец е докладвал обвинението и гражданския иск. Доколкото протоколът е доказателствено средство за извършените съдебни действия, съдът е следвало да съобрази разпоредбите на чл. 276 ал. 1 и 2 от НПК. Частният обвинител не би могъл да докладва самостоятелно обвинение, тъй като неговата функция е да поддържа обвинението наред с прокурора. Без изложеното да е довело до нарушаване на правата на останалите страни в производството, следва да бъде отчитано в бъдещата практика на съда.

По изложените съображения в отсъствие на основания за отменяване или изменение и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Потвърждава присъда № 68 от 28.06.2016 г., на Окръжен съд - гр. Варна, постановена по НОХД № 379/2016 г., по описа на съда.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :