Р Е Ш Е Н И Е

                   № 203

14.11.2018 г. Гр. Варна

в името на народа

 

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

 

секретар Соня Дичева

прокурора Стефка Якимова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №369 по описа за 2018 год.

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба  на С.М.К., чрез защитника си, адв.Д.С., подсъдим по нохд №244/17г. по описа на Разградския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 10.07.2018г. с която е признат за виновен по обвинението му по чл.255 ал.1 т.2 и 6  вр.чл.26 НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, отложено по леда на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и глоба от 840лв.Уважен е частично предявеният граждански иск за претърпени имуществени вреди от М-но на финансите, в размер на 6 364,67лв. В жалбата се изтъкват съображения за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон. Твърди се, че доставките са били реално извършени и че липсата на някои счетоводни документи не ги правела недействителни. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Жалбата се поддържа в с.з.  

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата като предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Жалбата е подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 10.07.18г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия С.М.К. за виновен в това, че за периода от м.септември 2013г. до 14.02.2014г., в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на фактически управляващ на „К.“ЕООД гр.Разград, избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери-8 364,76лв. при условията на посредствено извършителство, чрез упълномощената Б.Н.Х., като потвърдил неистина в подадена 5 бр. данъчни справки-декларации по ЗДДС като използвал за целта документи с невярно съдържание – фактури, относно отразените в тях вътреобщностни доставки и на основание чл.255 ал.1 т.2 и 6  вр.чл.26 и чл.54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 840лв. На основание чл.66 НК е отложил с три годишен изпитателен срок изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Осъдил го е да заплати в полза на държавата сумата ог 6 364,67лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди, като е отхвърлил иска в останалата част до размера на сумата 8 364,67лв. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. живеел на съпружески начала с дъщерята на свид. Мюлкие К.. През лятото на 2012г. решил да регистрира фирма на името на свид. М.К. с предмет на дейност търговия на едро и дребно в страната и чужбина с промишлени стоки, храни и напитки. Фактическата дейност на фирмата, както и отчитането й се извършвали изключително от подс. К., който бил и упълномощен от свид. М.К. да представлява дружеството пред данъчните органи, вкл. и да подава декларации по електронен път и с електронен подпис. Дружеството било регистрирано и по ЗДДС. Счетоводното обслужване било договорено с „Бест 2002“ЕООД, представлявано от свид. Б.Х.. Със свидетелката контактувал само и изключително подс. К., който й представял всички счетоводни документи, а тя ги обработвала и подавала справките-декларации в ДТ НАП с електронен подпис.

В търговското дружество „К.“ ЕООД, на трудов договор били назначени сина и снахата на М.К. – М.Ф. К. като снабдител-доставчик и Гюлхан Басри Али – като чистач-хигиенист.

Подс. К. закупил два автомобила „Пежо-Боксер“ №СА 6952 СХ и Пежо-308 №СА 1557 СН и започнал да закупува в брой хранителни стоки в страната като ги изнасял и продавал в търговски обекти в чужбина на неустановени лица. Регистрирал в Холандия търговско дружествоSherhan.NL”- Ш. Импорт-Експорт, с холандски ИдК NL607820275В01. Транспорта на стоките извършвал обикновено лично, като понякога го придружавал и свид. М. К.. Понякога транспорта бил осъществяван и от свид. С.Н., назначен като шофьор във фирма, регистрирана на името на бащата на подс. К. – „Мустанг Трейд“ЕООД, но управлявана фактически отново от подс. К..

Международните инвойс-фактури се изготвяли по данни предоставяни от подс. К., който подписвал фактурите като доставчик от името на „К.“ ЕООД. Фактурите, с които стоките се закупували в страната също били подписвани от него. Свид. Б.Х., ежемесечно осчетоводявала предоставените от подсъдимия документи – фактури и документи за ВОД в Холандия и ги отразявала в месечните СД по ЗДДС, които подавала по електронен път. Така през месеците септември 2013 – януари 2014г. заявявал ВОД в Холандия и предоставял фактури за осчетоводяване, подробно описани в мотивите на съда. Така внесените данни в справките декларации отразявали неверни данни и формирали неверен резултат за възстановяване на ДДС и нулева ставка за внасяне на ДДС. В резултат бил невярно деклариран ДДС за възстановяване в размер общо на 10 677,82лв.

Междувременно свид. К. поискала да се освободи от регистрираното на нейно име дружество и същото било продадено на свид.С.Н., който бил вписан като едноличен собственик и управител с уговорката, че подс. К. ще продължава фактически да го управлява. Счетоводното обслужване продължавало да се осъществява от свид. Хасан. По настояване на подс. К., свид. Н. регистрирал също дружество в Холандия – „Клюсенбедрижф Н.“ с холандски ИдК NL590394712В01. Изнасяните от страната хранителни и акцизни стоки, закупени на името на „К.“ЕООД били с получател в Холандия „Шерхан Импорт-Експорт“, „Клюсенбедрижф Н.“ и „Тракия маркет“, последната с холандски ИдК NL267702383В02./ф.47/18.10.13г. на стойност 1988,61лв./.

През м.декември 2013г. била назначена данъчна ревизия на „К.“ЕООД, при която били установени фиктивността на всичките 12 декларирани ВОД за Холандия. Установило се, че стоките действително са закупени в България, но притежават само български акцизен бандерол, но не и холандски. За да могат да бъдат продавани в Холандия и да не се дължи данък у нас, тези стоки е следвало да бъдат облепени с холандски акцизни бандероли. Освен това дружеството не е искало и е нямало лицензии за търговия с акцизни стоки, както и не е закупувало холандски акцизни бандероли. Установено е, че двата автомобила на фирмата са пътували до Гюргево Румъния, като данни за продължаване на маршрута до Холандия няма/напр. пътни и витентни такси/. Няма никакви данни сочените във фактурите за ВОД стоки да са били транспортирани до Холандия като не са налични пътни листи, маршрут с начална и крайна дестинация, дати, времетраене или командировъчни заповеди, описи на стоки, получател, дата и място, както и данни за плащания по тези доставки, приемо-предавателни протоколи, потвърждения и пр. Освен това както вече беше посочено като получатели са отразени фирми фактически регистрирани и управлявани от подсъдимия в Холандия.

В този смисъл съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е прието, че посочените доставки в дневника за продажби за процесния период не могат да се третират като вътреобщностни такива, тъй като не отговарят на изискванията на чл.7 ЗДДС и не са необлагаеми с нулева ставка съгласно чл.53 ал.1 ЗДДС. Същите следва да се приемат като такива извършени в границите на страната и за които се дължи съответен ДДС. Данъчните задължения произлизат от неначислен ДДС по извършени продажби в страната – 19 051.49, неправомерно деклариран ДДС за възстановяване – 10 686,82 или общо задължение за внасяне на дължим ДДС през процесния период – 8 364,67лв.

Въз основа на така събраните и обсъдени доказателства правилно съдът е достигнал до безпротиворечивия извод за осъществяване от страна на подс. К. на престъпния състав на чл.255 ал.1 т.2 предл.1 и 2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 НК. от обективна и субективна страна като в качеството си на фактически управляващ дейността на „К.“ЕООД е декларирал ВОД към три дружества, регистрирани в Кралство Холандия – към собствената си фирма „Ш. Импорт-Експорт“ – 50 912,56лв.; „Клюсенбедрижф Н.“, собственост на свид. Н./закупил и „К.“ЕООД/ -на обща стойност 34 151,37лв. и към „Тракия Маркет“ – на обща стойност 1988,61лв. Тези доставки са посочени в СД с нулеви ставки, но без фактически доставките да са извършвани/липсват каквито и да било документи по превозване, доставяне, плащане/.

Налице е продължавана престъпна дейност от пет месеца, през които са подавани справките декларации с отразените в тях неверни обстоятелства, довели до неплащане дължим ДДС и посочения размер.

По жалбата:

В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил гласните доказателства в противната насока – че са извършени доставките. Тези доказателства са изолирани и не се подкрепят с нито едно от останалите събрани такива. Правилно съдът не им е дал вяра. Както вече беше посочено дружествата- получатели са фактически управлявани също от подс. К.. Твърдението на защитата, че липсата или неизряздността на някои документи водели след себе си единствено административна санкция също е неоснователно. За да се признае една доставка като вътре общностна и се приложи нулева ставка на ДДС има конкретни изисквания, които не са били изпълнени, а това от своя страна води до непризнаването им като такива. Подсъдимият е бил съвсем наясно, че няма да осъществява такива доставки, а само и единствено ще се възползва от привилегията за нулева ставка на ДДС и по този начин няма да заплати дължимия данък. Окръжният съд е отговорил на останалите възражения на защитата касателно неистинността на фактурите, както и че ползването на отчетност с невярно съдържание и потвърждаването на неистини в СД, както и създаването на фиктивни дружества, с единствената цел да бъдат използвани за отчитане на фиктивните доставки, представляват субективната страна – активните, целенасочени действия с които е осъществен престъпния състав на чл.255 ал1 НК, което може да бъде осъществено само с пряк умисъл.

В този смисъл и жалбата е неоснователна.

По отношение размера на наложеното наказание, същият е съобразен със степента на вината, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца. Същото е определено при превес на смекчаващите такива в предвидения законов минимум като правилно е преценено, че не е необходимо подсъдимия да бъде отделян от обществото като на основание чл.66 НК е отложил изтърпяването му с три годишен изпитателен срок. Съдът е наложил и комулативното наказание глоба, което е определил процентно спрямо дължимата сума ДДС за внасяне.

Правилно съдът е приел, че предявеният граждански иск за претърпени имуществени вреди в резултат на противоправната дейност на подс. К. е обоснован и следва да бъде уважен до дължимия размер предвид направено частично плащане в хода на ДП от страна на подс. К..

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 10.07.2018г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд №244/2017г. по отношение на подсъдимия С.М.К. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             

 

 

                                                                         2.