Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 35/26.02.2016       гр. Варна

 

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На пети февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ:Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

Секретар С.Д.

Прокурор Илия Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Росица Тончева ВЧНД №37/2016 година по описа на Апелативен съд – Варна, при произнасянето взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е определение на ШОС по ЧНД №501/2015 година, с което е решен въпроса по приложението на чл.25 от НК във връзка с осъжданията на Р.Р.И..

Недоволен от първоинстанционното определение е останал осъдения, като чрез въззивна жалба изготвена от защитника му поставя законосъобразността на съдебния акт на инстанционен контрол. Оплакването касае извършеното групиране на наказания, дискредитиращи изискването за най-благоприятното им съчетание.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа.Защитава се вариант за формиране на съвкупност от присъди по НОХД №№685, 319, 103 и 392, без наказанието по НОХД №265 да се привежда в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК.

Искането за справедливо и най-благоприятно групиране на наказанията се поддържа от ос.л. И..

Въззивният прокурор отрича основателността на въззивната жалба, но акцентира и върху незаконосъобразност на проверяваното определение. Аргумент намира в останалото необсъдено наказание по НОХД №5642/06 година, за което са налице предпоставките на чл.68 от НК да бъде приведено в изпълнение.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с въззивната жалба, становищата на страните и материалите по делото установи следното:

             Първоинстанционното съдебно производство по чл.306 ал.1 т.1  и т.3 от НПК е инициирано с предложение на прокурор от ШОП. В същото са разгледани възможните варианти за групиране на наказанията на ос.л.Р.И., като са предложени две самостоятелни съвкупности от присъди, както следва:

            1. По НОХД №685/2013 година и НОХД №319/2013 година;

            2. По НОХД №103/2015 година и НОХД №392/2015 година;

            Прокуратурата счита, че наказанието по НОХД №265/2012 година на основание чл.68 ал.1 от НК следва да се приведе в изпълнение, тъй като в изпитателния срок на условното осъждане И. е извършил две умишлени престъпления от общ характер.

            В предмета на делото първоинстанционният съд е сторил необходимото да установи съдимостта на Р.И.. Организирал е изводите си относно наказването на реалната съвкупност от престъпления в рамките, очертани с предложението на ШОП, а именно:

 

            С определение по НОХД №265/2012 година, вл.с. на 22.05.2012 година  РС-Провадия е одобрил споразумение, с което Р.И. е признат за виновен в извършено на 16.02.2012  година престъпление по чл.343Б ал.2 от НК. Наложено е наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

 

С определение по НОХД №685/2013 година, вл.с. на 19.03.2013 година  РС-Русе е одобрил споразумение, с което Р.И. е признат за виновен в извършено на 16.03.2013година престъпление по чл.280 ал.2 т.3,4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. Наложено е наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

 

С определение по НОХД №319/2013 година, вл.с. на 12.09.2013 година  РС-Девня е одобрил споразумение, с което Р.И. е признат за виновен в извършено на 09.01.2013година престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Наложено е наказание от пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

 

С определение по НОХД №103/2015 година, вл.с. на 26.01.2015 година  РС-Русе е одобрил споразумение, с което Р.И. е признат за виновен в извършено на 05.11.2014 година престъпление по чл.280 ал.2 т.3,4 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. Наложено е наказание от единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 2000 лева.

 

С присъда по НОХД №392/2015 година, вл.с. на 14.11.2015 година ОС-Шумен е признал Р.И. за виновен в извършване на две престъпления в периода от 13.07.-14.10.2011 година по чл.255 ал.3 от НК и в периода от 02.05.-29.09.2011 година по чл.308 от НК. Съвкупността е наказана по чл.23 ал.1 от НК с налагане на наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

 

В обхвата на посочените осъждания първоинстанционният съд е приел като налични две групи съвкупности:

- по НОХД №№685/13г. и 319/13г.;

- по НОХД  №№103/15г. и 392/15г.

Относно наказанието, наложено с присъда по НОХД №265/12 година са изложени съображения за приложението на чл.68 ал.1 от НК.

Извън произнасянето на първоинстанционния съд е останало наказанието на И. по НОХД №5642/2006 година на РС-Варна. С вл.с. присъда на 12.11.2008 година Р.И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343В от НК на 28.01.2002 година. Наложено му е наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

1.По жалбата на адв.А.:

Защитникът на осъденото лице се оплаква от незаконосъобразност на първоинстанционното определение поради нарушаване на чл.23-чл.25 от НК, довело до неблагоприятно групиране на наказанията за осъдения Р.И..

Разглежда се вариант, в който наложените наказания по НОХД №685/13г., 319/13г., 103/15г. и 392/15г. попадат в една група, а наказанието по НОХД №265/12 година поради отсъствие на материалноправната предпоставка на чл.68 от НК не би следвало да се приведе в изпълнение.

Подобна позиция е била представена от защитника в съдебното производство пред първоинстанционния съд, като правилно не е счетена за основателна.

Съществуват два варианта за групиране на наказанията на ос.л.И.. Първият от тях обхваща възможността за формиране на съвкупност между присъдите по НОХД №№ 685/13г., 319/13г. и 392/15г. В този случай на И. би следвало да се определи общо наказание от две години лишаване от свобода. В обмисляния вариант наказанието по НОХД №103/15г. подлежи на отделно изтърпяване, защото престъплението по чл.280 ал.2 т.3, 4 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК е извършено след като И. вече е бил осъден с вл.с. присъди по НОХД №№265, №685 и №319. В крайна сметка осъденият би търпял  наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода с възможност за присъединяване на наказанието глоба и лишаване от права.

Вторият вариант се свързва с формиране на две съвкупности:

-по НОХД №№685 и 319, с налагане на най-тежкото наказание от шест месеца лишаване от свобода;

-по НОХД №№103 и 392 с налагане на едно наказание от две години лишаване от свобода.

Неминуемо наказанието по НОХД №265/12 година следва да се приведе в изпълнение, тъй като престъпленията за които И. е осъден по НОХД №№685 и 319 са извършени в изпитателния  му срок.

В коментираната конфигурация  И. би търпял общо наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което е по-благоприятен вариант от предходния и респективно задължителен поради обвързващата сила на т.9 от П 4-1965 на Пленума на ВС.

Относно присъединяването на наказанието глоба в размер на 2000 лева към втората съвкупност и режимът за изтърпяване на наказанията, първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения, споделени от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд не е обсъдил дали наказанието по съвкупността не следва да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК. При задължителната за съдилищата т.1 от П 4-1965 на Пленума на ВС и предвид броя на престъпленията – пет от общ характер, две от които останали във фазата на опита, характеристиката на престъпната дейност – с невисока степен на обществена опасност и липсата на данни за сериозна лична опасност на И., увеличаването на наказанията по съвкупностите е незащитимо.

 

2.При служебната проверка:

Настоящият въззивен състав установи, че при събрана пълна информация относно съдимостта на Р.И. първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди наложеното с присъда по НОХД №5642/2006 година на РС-Варна наказание. Към него отношение имат двете престъпления по чл.255 ал.3 и чл.308 от НК, за които И. е осъден с вл.с. присъда по НОХД №392/15 година. Те са извършени в периода от 13.07. до 14.10.2011 година и от 02.05. до 29.09.2011 година. Двете престъпления са умишлени и от общ характер, реализирани в изпитателния срок на отложеното по чл.66 ал.1 от НК наказание по НОХД №5642/2006 година.

Очевидна е необходимостта от произнасяне на компетентния първоинстанционен съд – ШОС по приложението на чл.68 от НК в производство по чл.306 ал.1 т.3 от НПК с оглед гарантиране правото на осъдения на достъп до поне две редовни съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК настоящият въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №501/2015 година по описа на Окръжен съд – Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.