Р Е Ш Е Н И Е

 

102

 

гр.Варна, 11.05.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и трети март  две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА ТОНЧЕВА

                                    СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Ружа Големанова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №37/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №41/21.12.2016г. по нохд №323/2016г. на Силистренски окръжен съд , с която  подсъдимия Д.Д.Д. е бил признат за виновен в това, че в периода  01.04.2012 г. -  17.12.2013г. в град Силистра, в качеството си на управител на „Конакра Инвест“ООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на стойност 124 669.89 лева, което представлява особено големи размери, без да издаде фактура или друг счетоводен документ, и при условията на посредствено извършителство чрез пълномощника си Ж.П.Г., е затаил истина в подадени месечни справки-декларации по чл.125 ЗДДС , както следва :

СД по ДДС №19001008345/14.05.2012г, СД по ДДС №19001010298/14.06.2012г., СД по         ДДС  №19001012071/14.07.2012г.,СД ДДС№19001013906/13.08.2012г., СД по ДДС №19001016286/14.09.2012г., СД по    ДДС  19001018101/14.10.2012г, СД по          ДДС №19001019056/11.11.2012г., СД по ДДС №19001022289/14.12.2012г, СД по          ДДС  №19001024012/13.01.2013г., СД по        ДДС №19001026386/14.02.2013г., СД по ДДС №19001028514/14.03.2013г, СД по     ДДС  №19001030386/14.04.2013г.,СД по          ДДС №19001031580/12.05.2013г., СД по ДДС №19001034058/13.06.2013г., СД по          ДДС  №19001036711/14.07.2013г.,СД по         ДДС№19001038837/14.08.2013г, СД по ДДС №19001040888/15.09.2013г., СД по    ДДС  №19001043222/14.10.2013г,СД по          ДДС №19001045385/14.11.2013г., СД по ДДС №19001047523/14.12.2013г.

поради което и на основание чл.255 ал.З вр. ал.1 т.2 и 3 НК и  чл.58а ал.1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца и конфискация върху сумата от три хиляди лева, внесена като парична гаранция по делото.

На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.

 

Срещу така постановената присъда е постъпила въвзивна жалба от подс.Д.Д. чрез защитника му адв.С.Н., в която се прави възражение единствено за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се към съда искане за намаляне размера на наложеното наказание и за отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 ал.1 НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му.

Представителят на Апелативна прокуратура-Варна счита присъдата на Силистренски окръжен съд за правилна и законосъобразна и моли тя да бъде потвърдена.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          Производството по делото е приключило по реда на Глава двадесет и седма от НПК , и в частност – по чл.371 т.2 НПК. Т.е. подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от това и в изпълнение задълженията си първоинстанционният съд е постановил, че производството ще протече в рамките на посочената диференцирана процедура – след като разбира се установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства/ за което съмнения не възникват и у настоящия съдебен състав/. Предвид същността и характера на въпросната процедура първоинстанционният съд възприел и изложил фактите, такива каквито са били посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тази фактология въззивният съд не намира основания да не сподели , и тя в крайна сметка се свежда до следното:

             Търговското дружество „Конакра инвест” ЕООД било вписано в търговския регистър към Силистренски окръжен съд на 14.02.2011 г. със седалище и адрес на управление - гр. Силистра, ул. „София“, № 41, ет.1, ап.1. Едноличен собственик и управител на фирмата бил подс. Д.Д.Д..  Дружеството било с капитал 100 лв. и е регистрирано по ЗДДС от 05.10.2011 г. За упражняване дейността на фирмата  бил нает склад, находящ се в гр. Силистра, ул. „Хараламби Джамджиев” № 1.

Със заповед № 1400164/13.01.2014 г. била назначена данъчна ревизия на фирма „Конакра инвест” ЕООД, която приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-19-1400164-091-01/06.10.2014 г.  С него били определени данъчни задължения - данък върху добавената стойност и лихви за периода от 01.04.2012г. до 17.12.2013г. в размер на 287 773.35 лв.

На 29.11.2013г. била извършена инвентаризация на складовото помещение от св. Живко Д. и св. С. Стоянов по искане на отдел „Проверки” при ТД на НАП Варна ИРМ Силистра на наличните активи на фирмата. Двамата свидетели в качеството си на длъжностни лица от НАП извършили проверка на стоките, находящи се в склада, чрез физическото изброяване на наличните активи и стоки. Установеното в хода на проверката било подробно описано в протокол за извършена проверка ПИП № 0053110/29.11.2013 г. Били установени стоки  на обща стойност 163 997.56 лева, а именно:

                            

                                               

 

Вид стока

Количество

Вид опаковка

 Стойност в лева

Брашно

525 ч.

1ч. - 50 кг

12075.00

Захар        

1785 ч.

1ч. - 50 кг.

108171.76

Нес кафе

          3456 оп.

1 оп. -24 бр.

12234,24

Бира Дръстър

2304 бр.

2 л.

2741,76

Олио

          568 ст.

1 ст. - 12 бр.

10632,00

Цар. пръчици

          186

 

1209,00

Газови изпарители

78 бр.

 

16933,20

                                                                   Общо         :         163 997,56лв.

 

Впоследствие данъчните служители извършили съпоставка с оборотната ведомост на дружеството, която била предоставена от св. Ж.Г. и други документи, от които било установено наличието на множество вътреобщностни доставки  на стоки. Св. Ж.Г. е счетоводител по професия и нейната фирма - „Жана - ДП” ЕООД – Силистра, извършвала счетоводното обслужване на дружеството „Конакра инвест“ ЕООД.  При извършената съпоставка било установено, че в склада на дружеството би следвало да има много по-голямо количество стоки, отколкото в действителност са установени при проверката на стоковата наличност. Проверяващите установили липса на стоки в размер на 592 683.23 лева. Тези данни  били първоначални, тъй като в счетоводството стоките се водили по цена на придобиване /доставни цени/, а в обекта намерените стоки били изчислени по продажни цени.

Извършената на 29.11.20013 г. инвентаризация на активите на дружеството разкрила огромна липса на стоки. Съгласно §1, т.10 от ПЗР на Закона за счетоводството инвентаризацията е процес на фактическа проверка на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуалните разлики. В настоящия случай органите по приходите извършили проверка на наличните материални запаси и установили липса на стоки. Липсата е фактическо положение, при което счетоводно показани като налични стоки не се намират фактически. По своята същност тя представлява положителна разлика между счетоводно заведените стоки по счетоводна сметка, отчитаща съответния актив, и реалната /фактическа/ наличност, която е установена при инвентаризацията. Констатираната в случая разлика сочи извършването на доставки, които не са документирани по съответния ред чрез издаването на фактура или друг счетоводен документ. Разликата между стоките, които е следвало да са налични по документи на стойност 756 680.79 лв. ,  и установените стоки на стойност 133 331.34 възлиза на 623 349.45 лв., а укрития ДДС е в размер на 124 669.89 лв. В тази насока е и заключението по съдебно-икономическата експертиза.

Св. Ж.Г.  била упълномощена с пълномощно от Д.Д. да води счетоводството и да подава данъчни декларации на „Конакра инвест” ЕООД пред органите на ТД НАП. Тя е водила счетоводството на фирмата до месец декември 2013 г., докато фирмата е била регистрирана по ЗДДС, като винаги е контактувала само и единствено с Д.Д., в качеството му на управител на фирмата. Подс. Д.  й предоставял счетоводните документи, които тя осчетоводявала. Подавала изискуемите от закона декларации по ЗДДС на база на предоставените счетоводни документи от Д.Д.. Кочанът с фактурите стоял в Д.Д. и той носел попълнени фактурите за осчетоводяване.

От анализа на банковите сметки на фирмата се установява, че има внесени пари в брой от подс. Д.Д., които после са били превеждани на фирмите доставчици средства, но по този начин не може обективно да се установи кога и на коя фирма е продадена стоката, тъй като за тази стопанска операция няма издадена фактура или фискален бон. В този аспект е и допълнителното заключение на вещото лице. Анализът на движението на паричните потоци по експертизата сочи, че за 2012 г. са внесени по банкови сметки в брой от  подсъдимия пари в размер на 74 990 лева, за 2013 г. са внесени 1 187 824,34 лева, като от името на дружеството не са внасяни суми. За 2012 - 2013 г. по банковите сметки на „Конакра инвест” ЕООД гр. Силистра са постъпили суми от контрагенти общо в размер на 135 324,71 лева. Установеното от експертизата сочи, че внесените от подс. Д.Д. суми в брой са косвено доказателство за продажбата на стоки в България без документи и е съпоставима с установеният размер на липсващата на склад стока.

Видно от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза „Конакра инвест“ ЕООД не е издавало данъчен документ - фактура или фискални бонове от ЕКАФП, които да включи в дневника за продажби и не е включил данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период. Поради тази причина неотчетените приходи са установени като разлика между установените при инвентаризацията и наличността по счетоводни данни. Не може да се установи кога и на кои дати са извършени продажбите на липсващите стоки.

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига. Доколкото спор съществува то той е единствено по размера на наказанието и начина на неговото изтърпяване. На него именно  въззивната инстанция ще да спре вниманието си.

Следва все пак първо да се отбележи, че в рамките на направените самопризнания от подсъдимия /и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства/ окръжният съд е направил и верни правни изводи. Установява се от доказателствата по делото, че в периода от 01.04.2012 г.  до  17.12.2013г. подс.Д. е извършил продажби на стоки на стойност 623 349.45 лв. По силата на разпоредбите на чл.113 ЗДДС и чл.118 ЗДДС  Д. бил длъжен да издаде фактура и фискален касов бон за всяка една от продажбите, а текстът на чл.124 ЗДДС го задължава да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи  в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Това не било сторено от него. Отделно от това като регистрирано по ЗДДС лице /или по-точно като представляващ такова лице/ подсъдимият е задължен от разпоредбата нса чл.125 ал.1 и 3 ЗДДС да подаде справка-декларация ведно с отчетните регистри по чл.124 /дневниците за покупки и продажби/, в които декларации да посочи осъществените от него облагаеми сделки. Подсъдимият не сторил и това – подавал месечни справки-деклрации по ЗДДС, но в тях не включил сделките от продажбата на стоки за посочените 623 349.45 лв. По този начин осуетил установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 124 669.89 лв. /ДДС върху недекларираните продажби/, което представлява особено големи размери по смисъла на чл.93 т.14 НК. Очевидно е при това положение, че подсъдимият Д. с бездействието си осъществил състава на престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и 3 НК – избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери като затаил истина в подаваните от него справки-декларации по ЗДДС и не издавал фактури или други счетоводни документи за осъществените продажби. Деянието естествено е извършено при пряк умисъл – с цел да се увреди фиска и подсъдимият лично да се облагодетелства. Освен това е налице посредствено извършителство – чрез св. Ж.Г., осъществявала счетоводното обслужване на дружеството на подсъдимия. Последната не е съзнавала фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на чл.255 от НК. Осчетоводявала е първичните счетоводни документи, предоставени от подс.Д., като по този начин е генерирала резултата във вторичните документи – дневници и СД по ЗДДС. Ж.Г. не е отразила счетоводно и не е включила в СД по ЗДДС на „Конакра Инвест”ЕООД сделки, за които не са й били предоставени документи от подсъдимия за конкретен данъчен период.

По отношение наказанието

То е индивидуализирано от първостепенния съд при отчетен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива са приети липсата на осъждане на дееца към момента на извършване на деянието, както и семейното му положение. Като отегчаващо е отчетено единствено високия размер на укритото данъчно задължение/за което няма пречка – според константната съдебна практика/. Към него следва да се добави наличието на висящо производство срещу подсъдимия Д. – внохд №24/17г. по описа на Варненски апелативен съд , което е отново с обвинение за данъчно престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 3 НК. Отделно от това Д. е вече осъден за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 3 НК вр. чл.26 НК – с решение №22/03.04.2017г. по н.д. №1219/2016г. на ІІІ н.о. на  ВКС на РБ е било  потвърдено решение №216/14.10.2016г. по внохд №307/2016г. на Варненски апелативен съд, с което пък е потвърдена осъдителна присъда на Силистренски окръжен съд , и е наложено наказание на подс.Д. три години лишаване от свобода при общ режим. Естествено наказанията по посочените наказателни производства следва да бъдат групирани, и тук се сочат дотолкова, доколкото да се отбележат както проявената от подсъдимото лице изключителна упоритост при преследване на престъпния резултат, така и големия период от време, през който е продължила престъпната дейност на Д. – от 2010 година до 2013 година.  С оглед тези две констатации /които представляват допълнителен  негатив при определяне на наказанието/, повече от очевидно е, че не се налага по никакъв начин смекчаване на определената санкция. Окръжният съд веднъж е проявил снизхождение при определяне на наказанието – то е индивидуализирано съвсем малко над законовия минимум, и при условията на чл.54 НК. Липсват каквито и да било основания за намалянето му, а за приложението на чл.55 НК не би могло и да става въпрос – с оглед наличните и посочени релевантни за размера на наказанието факти. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че прокурорът при налични доказателства за приложението на чл.26 НК по отношение и на трите деяния по чл.255 ал.3 НК умишлено е изготвил и внесъл три обвинителни акта. Съобразно разпоредбата на чл.26 ал.6 НК при наличие на предвидените в нея предпоставки, правилата на чл.26 НК не се прилагат. От тази законова възможност се е възползвала в конкретния случай прокуратурата, което пък означава че не е допуснато нарушение. Отделно от това доста спорен въпрос е как би се постигнал по-тежък резултат за подсъдимия – чрез приложението на чл.24 НК/което е чисто хипотетично като бъдещо несигурно събитие/ , или пък чрез обединяването на трите производства, приложението на чл.26 НК и формулиране по този начин на едно обвинение с времеви период и предмет , надхвърлящи значително настоящите/което според настоящия съдебен състав е по-реално постижимо/.

С оглед пък постигане целите на генералната, и на личната превенция наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Към момента подсъдимият е вече три пъти осъждан, проявил е при осъществяването на престъпленията изключително упорита воля. Не на последно място следва да се отбележи, че данъчните престъпления са с изключително висока степен на обществена опасност, а и особено ширещи се в страната през последните години. Адекватното им противодействие предполага строги санкции, които да бъдат изтърпявани ефективно – въпреки наличните материалноправни предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 НК /както е и в случая/.

 По тези съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна и в двете й части – както искането за намаляне на наказанието, така и за неговото отлагане по реда на чл.66 ал.1 НК. Последният въпрос е по-скоро принципен, отколкото с някаква практическа стойност – както се спомена и по-напред към момента подс.Д. е вече осъден и следва да търпи наказание от три години лишаване от свобода при общ режим. Именно поради това и без практическо значение е дали наказанието , наложено на подс.Д. с  атакуваната присъда, ще бъде отложено – предвид факта , че следва да бъде групирано с наказанието от три години лишаване от свобода.

Все в тази връзка – с оглед ефективното изтърпяване на наказанието от две години и четири месеца лишаване от свобода следва да бъде изменена присъдата на Силистренски окръжен съд като бъде отменена в частта, в която е определен видът на пенитенциарното заведение – предвид измененията в ЗИНСЗ, направени с ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ  присъда №41/21.12.2016г. по нохд №323/2016г. на Силистренски окръжен съд в частта, в която е определен видът на затворническото заведение, в което подс.Д.Д.Д. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода, като я ОТМЕНЯ в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :