Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                 Номер 256/01.12.     Година  2016                  Град Варна

                     

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд                                        Наказателно отделение

На десети ноември                                 Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Иван Т.

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 370 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение по ЧНД № 839/ 2016 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановено на 25.07.2016 г., с което съдът заменил частично наложеното на А.С.Б. наказание пробация - със следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три години и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от три години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа годишно за срок от две години, постановено по ЧНД № 4306/2015г. по описа на ВРС, с лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Въззивното производство е образувано по жалба на служебно назначения защитник на осъденото лице – адв. А., който счита, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че съдът не е събрал необходимата информация за правилното решаване на делото, тъй като то е протекло в отсъствие на Б.. Оспорен е изводът, че осъденото лице не е изпълнявало наложените пробационни мерки, тъй като за период от 7 месеца и 16 дни, е отсъствал само 5 пъти, а основното неизпълнение е започнало след 26.05.16г., като достоверна информация за причините за  неявяването му би могла да бъде събрана само чрез неговия разпит – осуетен от нередовното му призоваване и неучастие в с.з. Иска се отмяна на постановеното определение с решение, с което предложението на ПС Варна да бъде отхвърлено, а при условията на алтернативност – изменение на определението с намаляване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, както и постановяване на условното му изтърпяване.

В с.з. защитникът поддържа жалбата.

Председателят на ПС гр. Варна преценява жалбата като неоснователна. Представено е и писмено възражение. Намира за установено чрез писмените доказателства, че неизпълнението на наказанието пробация от осъдения е без основателна причина. Наложените две дисциплинарни наказания не са довели до промяна, като това поведение е продължило. Счита постановеното определение за правилно и законосъобразно, поради което и изразява становище, че следва да бъде потвърдено.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Варна счита, че жалбата е неоснователна, а актът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен.

Пред въззивната инстанция осъденият Б. не се явява и производството е проведено по чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК.

 

След запознаване с материалите по делото и становищата на страните съставът на въззивната инстанция счете жалбата за неоснователна.

 

І. По възражението на защитника за допуснато съществено процесуално нарушение – разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице.

Видно от нормата на чл. 452 ал. 2 от НПК участието на осъдения в производството пред окръжния със е задължително, освен в случаите на чл. 269 ал. 3 от НПК.

С оглед призоваването на Б. в насроченото на 25.07.16г. заседание инспектор ППД към ОД „Охрана” гр. Варна е установил, че осъденият не живее на посечения от него адрес от повече от година и половина, къщата е необитаема, съсед го е видял в района на ЖП гарата. Надлежните справки не са установили да има нова адресна регистрация, да е напускал страната или да е задържан в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение „задържане под стража”.

При тази фактическа основа въпреки неявяването на осъдения в с.з., съдът дал ход на делото при условията на чл. 269 от НПК, като посочил, че отсъствието му няма да попречи на разкриването на обективната истина.

Събраните по призоваване на осъдения в съдебно заседание книжа позволяват категоричен извод за наличието на условията по чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК в отсъствие на възможност да бъде установено местоживеенето му. Предвид предмета на производството и характерът на подлежащите на преценка писмени доказателства, съдържащи се в досието по изпълнение на наказанието, отсъствието на лицето, по отношение на което е направено предложение за замяна на наказанието “пробация” с “лишаване от свобода” – не осуетява разкриването на обективната истина. В хипотезата на допустимото по чл. 452 ал. 2 от НПК изключение, разглеждането на делото в отсъствието на осъдения е било законосъобразно. Спазени са и правилата по чл. 94 ал. 1 т. 8 от НПК. ВОС е упражнил правомощията си и е назначил служебен защитник на Б., който пълноценно е участвал в с.з. Правата и интересите на осъдения са били охранени в необходимата и достатъчна степен, като не е било допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд.

В производството пред въззивната инстанция се използваха процесуалните възможности за осигуряването на личното участие на Б. при разглеждане на подадената жалба. Данните за местоживеене на осъдения са били проверени с посещения от служители към ОД “Охрана” гр. Варна. Видно е, че осъденият не пребивава и на двата адреса, води скитнически начин на живот и постоянно мени местонахождението си. Изложеното е в основата на решението за разглеждане на производството и от настоящата инстанция по реда на чл. 452 ал. 2 вр. чл. 269 ал. 1 т. 1 от НПК.

Следва да се обобщи, че невъзможността да бъде осигурено присъствието на осъдения А.Б. в производството по чл. 451-452 от НПК, въпреки положените процесуални усилия за установяването му, мотивира правните изводи за наличие на предпоставките за реализиране на задочна процедура. Съобразяването с практиката на ВКС на РБ – напр. Решение № 589 от 4.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2038/2013 г., II н. о., НК, Решение № 213 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 511/2013 г., III н. о., НК, Решение № 547 от 30.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2620/2011 г., III н. о., НК и др. – подкрепя становището на състава.

         ІІ. По възраженията за неправилност на определението.

А.С.Б. бил осъждан многократно за престъпления от общ характер - кражби, обсебване, противозаконно отнемане на МПС, управление на МПС в пияно състояние, управление на МПС след като е бил лишен от това право по административен ред. Изтърпявал наказание пробация, наложено по предходни осъждания, последователно и непрекъснато в периода от 12.07.2010г. до 27.04.2015г.

Поредното досие за изтърпяване на наказание пробация, наложено на осъдения по НОХД№ 2548/2015 г. на ВРС било образувано на 21.08.2015г. Б. не бил установен на адреса му, обявен бил на издирване, а на 08.10.15г. задържан и предаден на ОД”Охрана”. На 09.10.2015г. се явил в ПС, бил запознат с правата и задълженията му в процеса на изтърпяване на наказанието, подписал съответните книжа.

По инициатива на прокурор при ВРП с протоколно определение № 3172/26.10.15г. по ЧНД№ 4306/2015 г. на ВРС били групирани наложените наказания на осъдения по НОХД №2541/2011г., НОХД№3233/2011г., НОХД№ 4271/2011г. и НОХД№ 2548/2015 г. по описа на ВРС. Наложено било най-тежкото от така определените наказания, а именно наказание Пробация, изразяващо се в следните пробационни мерки:

По чл. чл.42а, ал.2, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години с периодичност 2 пъти седмично.

По чл. чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от три години

По чл.42 а ал.2 т. 6 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“  в размер на 200 часа годишно за срок от две години.

Към общото наказание било присъединено по чл. 23 ал. 3 от НК и наказанието глоба в размер на 200лв. На основание чл.25, вр.чл.23 от НК била приспадната изтърпяната част от наказанието пробация, по присъдите, включени в групата – а именно за срок от две години по задължителните мерки по чл. 42 А ал. 2 т. 1 и 2 от НК.

По делото е установено, че осъденото лице е допуснало отклонение от изпълнението на пробационните мерки по общо определеното наказание по чл.42а, ал.2, т.1 – с десет пропуска, и по т.2 – с неявяване на пет задължителни срещи, а по т. 6 положил 44 часа от определените годишно по 200. Поради това са били наложени дисциплинарни наказания на основание чл.227, ал.1 т.1 и 2 от ЗИНЗС съответно със Заповед № 3-7/11.01.2016г. „Забележка“ и със Заповед № 3-54/12.05.2016 г. „Писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с Лишаване от свобода“  на Началника на ОС“ИН“-Варна. На 25.05.2016г. осъденият отказал да дава писмени обяснения, като заявил, че няма да идва за подписи и срещи, защото го чакали за работа. След този момент преустановил явяването си и така осуетил изпълнението на наказанието, което довело до внасянето на предложение за замяна с наказание лишаване от свобода на остатъка от една година, три месеца и 22 дни и 356 часа безвъзмезден труд.

Изложеното обосновава предпоставките по чл. 43 А от НК – тъй като без основателна причина Б. не изпълнявал наложените пробационни мерки. В качеството си на осъден за пореден път на пробация, след близо пет години търпени наказания от същия вид, Б. е бил напълно запознат с изискванията на пробационния режим. Приложени по делото са множество писмени доказателства, отразяващи личното му становище по спазване на мерките. Заявлението му, че няма да се явява повече, тъй като не го пускат от работа е било без съответните доказателства за заетост и постъпки за промени в режима с оглед възможностите, с които е бил запознат, отразени в протокол № 393/09.10.2015г. – дял І т. 3, дял ІІ – т. 1, 3, 4 и 8. Не се установява съмнение в отсъствието на обективни причини за неявяването му в ПС. В този смисъл съставът не споделя възраженията на защитника, че не е доказано неизпълнение на пробационните мерки. На следващо място, при пълното несъобразяване с изискванията на пробационния режим и трайното укриване /издирван е бил и за привеждане на наказанието в изпълнение/ – се явява несъстоятелно налагането на друга пробационна мярка – по чл. 43 А т. 1 от НК. В случая е законосъобразно постановяването на замяна на пробацията с по-тежкия вид наказание.

Преценката на първоинстанционния съд за частична замяна на остатъка от наложеното наказание пробация и начина на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода има своята фактическа и правна обосновка. С оглед предходната съдимост на Б. и книжата от пробационното досие се установява липса на поправително-превъзпитателен ефект от досега изтърпените пробационни мерки. От друга страна, значителна част подлежи на приспадане от общо определеното наказание, като изтърпяна по присъди, включени в групата. Съобразявайки изложеното съдът е взел правилно решение за частична замяна.

Не съществуват предпоставки за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като след групирането по ЧНД № 3674/2008г. на ВРС, с което на Б. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при отлагане по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, не е настъпила реабилитация, доколкото той е извършил в рамките на срока по чл. 88 А ал. 1 вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК нови умишлени престъпления. От съществено значение е изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода ефективно, с оглед потребностите на личността на осъдения от поправително-превъзпитателно въздействие. До този момент той не е бил изолиран от обществото, санкция, която би позволила индивидуална работа с осъдения в търсене на необходимите корекции на рисковите зони в нагласите и начина му на живот.

Не се установяват обстоятелства, неотчетени от ВОС при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода. Искането на защитника за намаляване е необосновано. Чрез така определеното наказание се постига едновременно изпълнение на принципите на законоустановеност и индивидуализация и максимално обезпечаване на специалната и обща превенции.

По същество законосъобразно е произнасянето относно режима и мястото на изтърпяване, при отчитане на пар. 3 ал. 2 т. 1 и ал. 2 от ДР на ЗИНЗС и момента на въззивната проверка на постановеното определение.

По изложените съображения и поради липса на основания за изменение и отмяна на разглеждания съдебен акт на основание чл. 452 ал. 1 от НПК и чл. 338 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

 

                     Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.07.2016 г. по ЧНД № 839/16 г. на Окръжен съд гр. Варна.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ :