Р Е Ш Е Н И Е

 

114/18.06.2015г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                     СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №371/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

 

С присъда №23/19.11.2014г. по нохд №476/2013г. Шуменски окръжен съд е признал подс.А.Д.Б. за невинен в това, че за времето от 01.03.2010 г. до 30.09.2010 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представител на „Теба Глас” ЕООД- гр. Нови пазар, обл. Шумен, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 310808,45 лева, дължим от „Теба Глас” ЕООД гр. Нови пазар, обл. Шумен, като:

1. Потвърдил неистина в подадени декларации - справки-декларации по ЗДДС, подадени от името на „Теба Глас” ЕООД гр. Нови пазар, обл. Шумен в ТДД на НАП в гр. Шумен с електронния подпис на А.Д.Б., ЕГН ********** с входящи номера, както следва:

- за данъчен период 01.03.-31.03.2010 г. в СД по ЗДДС, вх. № 27001003571/14.04.2010 г. с деклариран ДДС за възстановяване 1662,56 лв., следващ се ДДС за възстановяване 1640,61 лв.;

- за данъчен период 01.04.-30.04.2010 г. в СД по ЗДДС вх. № 27001006574/14.05.2010 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 90,08 лв., следващ се ДДС за внасяне - 148204,87 лв.;

- за данъчен период 01.05.-31.05.2010 г. в СД по ЗДДС вх. № 27001006770/01.06.2010 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 3,20 лв., следващ се ДДС за внасяне - 47616,19 лв.;

- за данъчен период 01.06.-30.06.2010 г. в СД по ЗДДС вх. № 27001013156/14.07.2010 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 3,60 лв., следващ се ДДС за внасяне - 15073,60 лв.;

- за данъчен период 01.07.-31.07.2010 г. в СД по ЗДДС вх. № 27001016411/16.08.2010 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 18,30 лв., следващ се ДДС за внасяне - 55000,80 лв.;

- за данъчен период 01.08.-31.08.2010 г. в СД по ЗДДС вх. № 27001019670/14.09.2010 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 15,03 лв., следващ се ДДС за внасяне - 22609,08 лв.;

- за данъчен период 01.09.-30.09.2010 г. в СД по ЗДДС вх. № 27001022942/14.10.2010 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 98,55 лв., следващ се ДДС за внасяне - 22426,38 лв.;

2. Не съхранил в законоустановените срокове - /чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството: Счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: документи за данъчен контрол - до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи;/ счетоводни документи - данъчни фактури за извършени покупки на стоки и услуги с получател „Теба Глас” ЕООД гр. Нови пазар, обл. Шумен и с издатели по данъчни периоди, както следва:

-за данъчен период 01.04.2010-30.04.2010 г. - ф-ра № 0..86/30.04.2010 г., издадена от „Мера глас” ООД гр. Троян.

-за данъчен период 01.06.2010г.-30.06.2010г. - ф-ра № 30..10/03.06.2010г., издадена от „Н.С.Х. Импорт Експорт” ЕООД;

-за данъчен период 01.07.2010г.-31.07.2010 г. - ф-ра № 0....197/13.07.2010г., издадена от „Венис Строй” ЕООД и ф-ра № 0000000356/26.07.2010 г. и ф-ра № 0000000357/30.07.2010 г., издадени от „Ел Комерс” ЕООД;

-за данъчен период 01.08.2010г.-31.08.2010г. - ф-ра № 0....326/27.08.2010 г. издадена от „Венис Строй” ЕООД и ф-ра № 0..90/31.08.2010 г., издадена от „Мера глас” ООД;

-за данъчен период 01.09.2010г.-30.09.2010г. - ф-ра № 10..5/27.09.2010 г., издадена от „Технохит-Юг” ЕООД в размер на 22460,00 лв.

3. Допускал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – в нарушение на чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС не начислил ДДС по фактури, издадени от „Теба глас” ЕООД и не ги отразил в дневник на продажбите в размер на 78,14 лв., от които:

- за данъчен период 01.03.2010 г.-31.03.2010 г. в размер на 21,95 лв.

- за данъчен период 01.05.2010 г.-31.05.2010 г. в размер на 56,19 лв.

4. Използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на „Теба Глас” ЕООД гр. Нови пазар, обл. Шумен – кредитни известия, издадени от „Теба Глас” ЕООД гр. Нови пазар, обл. Шумен на „Евро глас” ЕООД гр. Нови пазар, обл. Шумен, с които е намален ДДС за внасяне от данъчно задълженото лице „Теба Глас” ЕООД гр. Нови пазар, обл. Шумен в размер на 153559,01 лв., от които:

- за данъчен период 01.04.2010 г.-30.04.2010 г. в размер на 105996,01 лв.

- КИ № 0...85/12.04.2010 г. с данъчна основа (-100000,00) лв. и ДДС (-20000,00) лв.

- КИ № 0...86/15.04.2010 г. с данъчна основа (-287246,40) лв. и ДДС (-57449,28) лв.

-КИ № 0...87/19.04.2010 г. с данъчна основа (-142733,66) лв. и ДДС (-28546,73) лв.

- за данъчен период 01.05.2010 г.-31.05.2010 г. в размер на 47563,20 лв.

- КИ № 0...91/20.05.2010 г. с данъчна основа (-237816,00) лв. и ДДС (-47563,20) лв.

5. Приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 157171,30 лв. за следните данъчни периоди:

- за данъчен период 01.04.2010 г.-30.04.2010 г. в размер на 42076,80 лв. по ф-ра № 0..86/30.04.2010 г., издадена от „Мера глас” ООД гр. Троян;

- за данъчен период 01.06.2010 г.-30.06.2010 г. в размер на 15070,00 лв. по ф-ра № 30..10/03.06.2010 г., издадена от „Н.С.Х. Импорт Експорт” ЕООД;

- за данъчен период 01.07.2010 г.-31.07.2010 г. в размер на 54982,50 лв.; 

- по ф-ра № 0....197/ 13.07.2010 г., издадена от „Венис Строй” ЕООД - в размер на 45788,50 лв.

- и по ф-ри, издадени от „Ел Комерс” ЕООД: ф-ра № 0000000356/26.07.2010 г. с данъчна основа 31250,00 лв. и ДДС 6250,00 лв.; и ф-ра № 0000000357/30.07.2010 г. с данъчна основа 14720,00 лв. и ДДС 2944,00 лв., с общ размер на ДДС 9194,00 лв.

- за данъчен период 01.08.2010 г.-31.08.2010 г. в размер на 22582,00 лв., по ф-ра № 0....326/27.08.2010 г., издадена от „Венис Строй” ЕООД в размер на 4512,00 лв. и по ф-ра № 0..90/31.08.2010 г., издадена от „Мера глас” ООД в размер на 18070,00 лв.

- за данъчен период 01.09.2010 г.-30.09.2010 г. в размер на 22460,00 лв. по ф-ра № 10..5/27.09.2010 г., издадена от „Технохит-Юг” ЕООД в размер на 22460,00 лв., 

Поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 4, пр. 3, т. 5, пр. 2, т. 6, пр. 2 и т. 7 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

 

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Шуменска окръжна прокуратура, в който се правят възражения за необоснованост на съдебния акт, допуснати съществени процесуални нарушения , както и за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по възеденото му обвинение. Алтернативно се иска и отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд.

В съдебно заседание представителят на Варненска апелативна поддържа протеста – основно в неговата втора част. Т.е. настоява за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от шуменски окръжен съд.

Защитниците на подсъдимия /и самият той/ намират присъдата за правилна и законосъобразна и молят нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

Протестът в неговата втора част се явява основателен.

Най-първом следва да се отбележи , че делото е излишно натоварено с емоционален заряд. Това е очевидно както от проявените от страните емоции в съдебните заседания пред първоинстанционния съд, така и от емоционалния тон който съпътства и мотивите към присъдата, и допълнителното изложение към протеста. На какво той се дължи за настоящата инстанция остава неясно, но пък е сигурно, че в една или друга степен е попречил за правилното решаване на делото. Защото вложените в мотивите към присъдата емоции не представляват анализ на доказателствата по делото – такъв , какъвто разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК изисква. Във вида, в който са изготвени, то те са декларативни, неясни, и най-вече в тях липсва детайлност и задълбоченост /ако и да са изложени общо на 19 страници/. Какви са съображенията на въззивната инстанция за да стигне до този извод : не е тук мястото да се обсъждат формите на изпълнителното деяние по чл.255 НК – те са посочени в наказателния закон, обсъждани са нееднократно както в задължителната практика на ВКС на РБ – т.2 от ТР 01/2009г. на ОСНК, така и в необвързващата съдилищата практика по данъчни дела. Но все пак трябва да се отбележи , че именно формите на изпълнително деяние в тяхното разнообразие са тези, които обуславят и предмета на доказване в наказателното производство по данъчни дела. Като разбира се се държи сметка и за това, че данъчните задължения на субектите се конкретизират в други – данъчни нормативни актове. В конкретния случай подсъдимият е бил обвинен в избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 310 808,45 лева, при различни форми на изпълнително деяние /общо пет/ и при условията на продължавано престъпление.  Т.е. обвинението в случая е за нарушение на задължения на подсъдимото лице, с които задължения данъчните субекти са натоварени по силата на Закона за данък върху добавената стойност. Той е и този, който определя данъчно задължените лица   във връзка с данъка добавена стойност, дава определение на данъчно събитие и данъчна основа, данъчен кредит, определя реда за начисляване  и внасяне на данъка, както и неговото деклариране и отчитане. За всички тези неща следва да се държи сметка и в хода на наказателното производство – при определяне рамките на предмета на доказване. Затова и след като подсъдимият е обвинен в потвърждаване на неистина в подадените от него справки-декларации /по п.1 от обвинението/, то първо в настоящото изложение следва да се посочи какво точно включва в себе си самата справка-декларация. Декларирането на данъка по ЗДДС съгласно чл.124 от този закон става с подаване за всеки данъчен период на справка-декларация от регистрираното /данъчно задълженото/ лице, която е съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от закона. Тези регистри са дневника за продажби и дневника за покупки – в първият от тях се отразяват издадените от регистрираното лице данъчни документи, а във втория – получените от него данъчни документи. Тези регистри се подават заедно със справката-декларация за съответния данъчен период. По смисъла на чл.112 ЗДДС данъчни документи са фактурите, известията към тях/дебитни или кредитни/ , а в някои определени случаи – и протоколи. Фактурата /като основен документ за извършена доставка/ задължително се издава от всяко данъчно задължено лице - доставчик, за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане , т.е. при настъпване на данъчното събитие. От цялото това многословие /неизбежно по данъчни дела/ става ясно, че в рамките на наказателния процес следва да бъде установено в подадената справка-декларация за съответния данъчен период какво е декларирано – кои са фактурите включени в дневника за продажби и дневника за покупки, какви данъчни събития те удостоверяват, протекли ли са в реалната действителност тези събития. Иначе казано следва във всеки случай да се установи потвърждаването на неистина кои точно от данъчните документи касае – кои точно фактури, и да се изследва въпроса доставките по тези фактури реални ли са или не. Т.е. извършени ли са сделките, за които са издадени фактурите, включени в регистрите по чл.124 ЗДДС. В настоящия случай това не е сторено от съда. Поотделно всяка от сделките не е изследвана. Съдът се е задоволил  в най-общ вид да посочи какво са заявили свидетелите, а не какво той е приел за установено въз основа на техните показания. Значително място в мотивите е отделено на това какво прокурорът е поискал в хода на съдебното следствие, и как съдът отхвърлил неговите искания – неща, за които няма място в мотивите към присъдата. Какво следва те да съдържат е указано от разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК , а в настоящия случай тези изисквания не са спазени. Изложеното до момента касае и другите обвинения, не само първото от тях. Веднага следва обаче да се отбележи, че по п.1 от обвинението това е предполагало значителна трудност за съда /но не е било невъзможно/  - доколкото посоченото по-горе не е намерило място и в обвинителния акт, който несъмнено също страда от слабости. Въобще и прокуратурата , и съдът после са отдали прекомерно значение на съдебно-счетоводните експертизи, които така или иначе са потвърдили резултатите на ревизионния акт. Следва обаче да се държи сметка, че самата експертиза не е доказателствено средство, и привидността /или реалността/ на доставките следва да бъде установява по други начини, и това следва да става за всяка една от тях поотделно. Нещо , което вече се каза, че не е налице в случая. Първо прокурорът в декларативен вид е посочил, че подсъдимият е осъществил състава на вменените му във вина обвинения, а впоследствие съдът в същия този декларативен вид се е задоволил да посочи , че „категорично не приема тезата на прокурора за привидност на извършените сделки” /л.12 от мотивите/ , след което е посочил кои са другите документи , които биха могли да установят наличието на сделка. Но така или иначе самите сделки не са били изследвани и не са изложени съображения на съда за всяка една от тях/това не е сторено и от прокурора, но ако това е донякъде допустимо в обвинителния акт, то е неизбежно в мотивите/. Това е било особено наложително по пунктове 1, 4 и 5 от обвинението, където характерът на формите на изпълнително деяние е такъв, че винаги предполага преценка за всяка от фактурите по реална сделка ли е издадена или не. Както се спомена по п.1 от обвинителния акт това е било трудно осъществимо за съда , тъй като прокурорът не е посочил кои са фактурите и сделките, включени в справките-декларации, и които са послужили на подсъдимия да потвърди неистина. В тази връзка след връщане на делото новият съдия-докладчик следва да прецени с оглед обвинителния акт допустимо ли е процесуалното развитие на делото оттам нататък, т.е. отговаря ли този акт на изискванията на чл.246 НПК, и на тези , поставени пред него от т.4.2. от  ТР №2/2002г.

Неизпълнението на задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК, по съществото си означава липса на мотиви към съдебния акт, което пък  е съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав – като неотстранимо в настоящата инстанция.

          Предвид изложеното и като намира, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане делото за ново разглеждане, на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ОТМЕНЯ присъда №23/19.11.2014г. по нохд №476/2013г. на Шуменски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател :                                   Членове :