РЕШЕНИЕ

 

 266   08.12.2016 г.,       гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненски Апелативен съд , наказателно отделение,

На осми декември, две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Вилен Мичев

Като разгледа докладвано от съдия Лазарова  

ВНАХД №371 по описа за 2016 година

 

РЕШИ:

 

На основание чл. 334 т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК ОТМЕНЯ решение  № 128/16.05.2016 година, постановено по  НАХД № 450/2016 година от Окръжен съд гр. Варна и вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата Б.К.О., родена на ***г***, к.к. „Св. Константин и Елена“ ул.1 № 28, вх.2 , ет.2 ,ап.4 българска гражданка, с висше образование, омъжена, не осъждана, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

През периода от 23.05.2012 г. до 12.03.2013 г. включително, в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, разгласила сведения по смисъла на чл. 72 от ДОПК, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон – чл. 73 от ДОПК - престъпление по чл.360 вр.чл.26 ал.1 от НК и на основание чл. 78 А от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.                                                                            

 

 

 


 

МОТИВИ към решението по ВНАХД № 371 по описа за 2016 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

 

 

Предмет на въззивното производство е решение № 128 по НАХД 450/ 2016 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановено на 16.05.2016г., с което обв. О. била призната за невинна да е извършила престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 360 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 вр. чл. 304 от НПК оправдана по посоченото обвинение.

 

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВОП. Прокурорът счита решението за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което подсъдимата да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” около средния размер на предвиденото.

В допълнителни съображения към протеста прокурорът  счита, че събраните по делото доказателства са били превратно оценени, довело до неправилни изводи относно несъставомерността на извършените от обвиняемата действия. Посочва се, че обв. О. не е била компетентен орган да разреши разгласяването на ДОИ дори и при съгласие на заинтересованите лица. Оспорва се приетото от съда, че писменото съгласие е форма за доказване, а не за валидност на волята на изразилото съгласие лица. Подчертава се, че не е установен моментът на даване на това устно съгласие, което в разрез с установения ред не е било последвано от издаване на писмен документ за разрешение за разкриване на ДОИ, а от друга страна информацията не е била просто съобщена на свид. И., предоставени са му били документи, събрани в хода на текущата ревизия, които съдържат ДОИ. Прокурорът намира, че в останалите два случая, в които не е налице съгласие от страна на лицата, чиято ДОИ била разпространена, не може да бъде прилаган чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като не са малозначителни.

Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВАП. Прокурорът посочва, че нормата на чл. 74 ал. 1 т. 1 от ДОПК е императивна, с оглед на което формата на съгласието е форма за валидност. Процедурата предвижда лицето, което следва да получи ДОИ да поиска това, да бъде приложено писменото съгласие на лицето и произнасяне на компетентния данъчен орган – каквато обв. О. не е. Обвинението е за това, че без да е данъчен орган, който е компетентен да предоставя такава информация, без да е налице писмено съгласие, изискуемо и по вътрешно-ведомствените актове, обвиняемата е разпространила такава информация. Представителят на въззивната прокуратура счита, че не може да бъде прието, че е дадено съгласие по чл. 72 ал. 2 т. 1 от ДОПК. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде призната за виновна, като се наложи съответното наказание.

Защитникът на обв. О. – адв. К. счита въззивния протест за неоснователен. Не се спори, че формата на даване на съгласието и процедурата предоставяне на информацията е нарушена, като е извършено административно нарушение, а не престъпление. Процесуалната форма за доказване на съгласието е предвидена в НПК – двамата свидетели са потвърдили в показанията си, че са дали съгласие О. да предостави на свид. И. данни, за да й помогне при извършване на някои изчисления. Това съгласие, според защитника, е изключително важно, защото по същество игнорира всякакви ограничения относно разкриването на ДОИ, от гледна точка на чл. 360 от НК ДОПК не влияе. За това административно нарушение ръководството на НАП е било уведомено, но не е реагирало, а към момента давността е изтекла. Посочва, че не е необичайно служителите на НАП да работят в домовете си по извършвани ревизии, да използват собствените си компютри и т.н., както и че О. е безупречен служител. Защитникът подчертава, че изпратената информация от О. към свид. И. е кореспонденция и съгласно чл. 165 от НПК може да бъде иззета само при разследване на тежки престъпления, каквото не е регламентираното в чл. 360 от НК. Не се споделят аргументите на ВОС, че към момента на изземването й разследването е било с оглед престъпление по чл. 282 от НК, поради което може да бъде счетена за доказателство. Това тълкуване отваря врата за заобикаляне на ограничителната норма по чл. 165 от НПК, която следва да бъде свързана и с ползването на иззетата кореспонденция, по аналогия с нормата за информация, придобита чрез СРС. На следващо място, защитникът счита, че престъплението не е извършено от обективна страна, тъй като съответната информация не е била разгласена, като се аргументира с терминологично и теоретично изследване. Оспорва се и субективната страна, тъй като обвиняемата не е имала интелектуалния и волевия момент на прекия умисъл. Иска се решението да бъде потвърдено.

Защитникът на обв. О. – адв. Т., моли протестът да бъде счетен за неоснователен. Счита, че е налице логическо противоречие между протеста и съображенията към него, предвид депозираните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които не са конкретизирани и допълнението, в което се твърди необоснованост. Намира, че всички въпроси, поставени в протеста имат отговор в мотивите на присъдата. Посочва, че обвиняемата е отстранена от работа четири години, включително и към момента, спрямо нея са били прилагани незаконосъобразно СРС. Подчертава, че по длъжностна характеристика О. има право да изпълнява трудовите си задължения в извънработно време. Моли за потвърждаване на решението.

Обв. О. заявява, че в цялата си практика не е засягала интересите на проверяваните лица. Работела в извънработно време, помолила приятел да й помогне. Счита, че не е извършила престъпление. Твърди, че четвърта година живее в ад и иска това да има край. В последната си дума разчита и моли за обективно решение.

 

Наказателното производство по досъдебното производство 324/2014г. по описа на ОД-МВР- Варна е било водено срещу обвиняемите: Мирослав И. Нонев за престъпление по чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и престъпление по чл. 255, ал.1, т. от НК; М.М.Д. за престъпление по чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и Б.К.О. за престъпление по чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл. 360, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Същото е било заведено по разделени материали от ДП № 233/12г. по описа на ОД-МВР-Варна.

В производство по чл. 368 от НПК, в срока по чл. 369, ал. 1 от НПК, с постановление от 08.07.2015г. на ОП-Варна, частично е било прекратено наказателното производство, водено срещу Мирослав И. Нонев за престъплението по чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както и срещу М.М.Д. за престъплението по чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, а също и срещу Б.К.О. за престъплението по чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Спрямо обв. Б.К.О., е било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност за престъплението по чл. 360, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Образувано е било НАХД № 971/15г. по описа на ВОС. С определение от 15.10.2015г. съдебното производство по НАХД е било прекратено и делото върнато на ВОП.

С постановление от 09.12.2015г. от ДП № 324/2014г. по описа на ОД- МВР-Варна са били разделени материалите относно престъплението по чл. 360, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, водено спрямо обв. Б.К.О. и разследването спрямо нея е продължило по заведеното по разделените материали ДП № 162/15г. по описа на ОД-МВР-Варна.

НАХД № 450/2016г. било образувано на 07.04.2016г. по внесено постановление на ВОП срещу обв. О., приключило на 16.05.2016г. с проверяваното решение.

 

Независимо от отсъствието на конкретно наведени аргументи за допуснати процесуални нарушения, преди проверката по същество, съставът служебно констатира, че в протоколът от с.з. на 16.05.2016г.  липса на отразяване за постановяване на решение № 128 публично в присъствието на страните и с разяснение на възможността и срока за неговото обжалване. Доколкото производството е било проведено по реда на специалните правила по гл. ХХVІІІ от НПК и протестът срещу решението е постъпил на 17.05.2016г., съставът прие, че пропускът не е засегнал процесуалните права на участващите в производството страни, поради което и не е налице съществено процесуално нарушение.

 

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 378 ал. 5 от НПК и чл. 314 от НПК от фактическа страна счита следното:

 

І. От 30.07.1998 г. обв. Б.К.О. била назначена на длъжност „Данъчен инспектор" в Данъчна служба Кубрат, ТУДА, гр.Разград, на 08.06.2009 г. преназначена на длъжност „старши инспектор по приходите" в ТД на НАП, гр. Разград, отдел „ Контрол", сектор „ Ревизии и проверки", а от 24.09.2010 г. - на длъжност „старши инспектор по приходите" в ТД на НАП- Варна, Дирекция „Контрол", отдел „Ревизии", сектор „Ревизии". В хода на работата си на 15.01.2010г. обв. О. била запозната срещу подпис с процедурите и образците на документи, които следва да прилага при изпълнение на служебните си задължения.

Длъжностната характеристика за длъжността „инспектор по приходите", „старши инспектор по приходите", „главен инспектор по приходите" и „изпълняващ функциите на ръководител на екип", била връчена на обв. О. на 11.10.2007 г., актуализирана със Заповед № ЗЦУ – 25/04.01.2010г. на главен секретар на НАП и връчена на обвиняемата на 16.04.2010г. /т. 8, л. 28/. Съгласно длъжностната характеристика, тя имала задължения, визирани в т. 5 от нея - да извършва ревизии и проверки съгласно утвърдените процедури и инструкции и съобразно данъчното законодателство, да извършва предварителен преглед и анализ на наличната информация за ревизираното лице, да изисква от ревизираното лице документи и писмени обяснения, да извършва преценка и анализ на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, да съставя и връчва ревизионния доклад и приложените документи по реда на ДОПК. При изпълнение на задълженията си следвало да контактува с административните ръководители и служителите на дирекции „Обслужване” и „Събиране”, а с ревизираното задължено лице - в обхвата на съответното данъчно производство. Сред уменията и компетентностите за длъжността на първо място било познаването и прилагането на ДОПК, материалните данъчни закони, Закона за счетоводството, Търговския закон и всички други нормативни актове, свързани с извършваната от длъжността дейност, както и утвърдените процедури.

Част от нормативно определените задължения на обв. О. били свързани с обработката и съхранението на данъчна и осигурителна информация /ДОИ/.

В чл. 72, ал.1 от ДОПК изчерпателно са посочени данните, съставляващи ДОИ- конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно: 1. банковите сметки; 2. размер на доходите; 3. размера на начислените, установените или платени данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по ЗМДТ; 4. данните за търговската дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна; 5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на НАП при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т.1-4.

По чл. 73, ал.1 от ДОПК е възведено задължение за органите и служителите на НАП, на които е предоставена или им е станала известна ДОИ, да я пазят в тайна и да не я използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните им задължения. В ал.2 на същия член са посочени случаите, в които предоставянето на такава информация не е нарушение на задълженията по ал.1- предоставянето на такава информация, съдържаща се в публичните регистри, оповестяването й по реда на чл. 182, ал. от ДОПК и предоставянето на данни при обмен на информация с други държави по силата на международни договори, по които Р България е страна или при условията на глава 16, раздели IV, V и VI и глава 27а.

В Закон за НАП, чл. 14 ал. 1 т. 2, е регламентирано при изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на НАП да пазят в тайна данните, представляващи ДОИ съгласно ДОПК, обвързано с ал. 3, която предвижда органите и служителите да подпишат декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор, в която изрично да бъде отразена отговорността им.,

Във връзка с чл. 72 ал. 2 от ДОПК – „Данъчната и осигурителната информация се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и се предоставя по реда на този кодекс.”, със Заповед № 285/27.03.2006г. на Изпълнителния Директор на НАП, изм. и доп. през 2009г. и 2010г., били дадени указания до всички органи и служители на НАП. Актуализация на указанията за прилагане на гл. ІХ „Данъчна и осигурителна информация” била извършена със Заповед № ЗЦУ-405/18.04.2012г. на Изпълнителния Директор на НАП, отменяща предходната заповед. Разяснени били задълженията, компетентностите и процедурата по опазване, разкриване и предоставяне на ДОИ. Заповедта била публикувана на вътрешната страница на НАП и сведена до знанието на всички органи и служители на агенцията за сведение и изпълнение.  

 

ІІ. Със Заповед № 1101229/14.03.2011 г. на Директора на ТД на НАП Варна била възложена ревизия по ЗОДФЛ на Б.Г. Г. на екип: М.Д. и Б.О.. Извършваната ревизия била спирана и възобновявана на различни основания, в т.ч. и за извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ за периода 2003-2004 г. След приключване на ПУФО с протокол № 1136573/09.12.2011 г., от екипа бил изготвен доклад с предложение за възлагане на ревизия на М.В. Г. по ЗОДФЛ. Поради наличието на съпружеска имуществена общност между М.Г. и Б.Г., ревизията на Г. била възложена на същия екип- М.Д. и Б.О..

Със заповед № 1200037/21.01.2012 г., ревизионното производство на Б.Г. било спряно във връзка с образувано и неприключило ревизионно производство на М.Г.. Ревизията на М.Г. приключила с издаване на РД № 120468/09.07.2012 г., връчен й на 01.08.2012 г. Постъпило е възражение, което не било уважено и на 29.08.2012 г. бил издаден РА № 031201468, връчен на 18.09.2012 г., отменен по жалба на свид. Г. с Решение № 762/03.12.2012г. с връщане на преписката за възлагане на нова ревизия.

 

ІІІ. В хода на работата по възложените й ревизии обв. О. решила да ползва помощта на свой приятел свид. В.Н. И. - управител на счетоводна кантора „Корект акаутинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Софроний Врачански", № 18, ет.4, офис № 407. В кантората той работил заедно с колежката си В.П.К.. За времето от 08.00ч. до 12.00ч., всеки делничен ден, И. работил по трудов договор като счетоводител във фирма „Вая комерс", с адрес на управление- гр. Варна, ул. „Софроний Врачански", № 18, ет.4, офис № 402.

В периода 14-19.05.2012г. обв. О. ползвала платен отпуск.

Между 19-23.05.12, последния работен ден, преди празниците около 24.05.2012 г., обв. О. се обадила по мобилния телефон на свид. И. и го уведомила, че й предстояло приключването на данъчна ревизия на физическо лице и го помолила да й помогне. Обяснила му, че искала от него да състави годишните парични потоци на физическото лице. И. се съгласил. Обв. О. споделила със свид. Г.и , че свид. И. ще се включи в работата. Свидетелите Г.и изразили общо съгласие за това.

На 23.05.2012 г. О. отишла в офиса на „Вая комерс", където работел И. по трудов договор, и му предоставила няколко папки, съдържащи документи, касаещи ревизираното физическото лице М.Г. и  информация за банкови сметки, справки за задгранични пътувания и др. На 23.05.2012 г., обв. О. изпратила от своята лична електронна поща – beti_osmanova@abv.bg на електронната поща на свид. И. v_ivanov@gbg.bg текстови файл RD-MONIKA.doc, съдържащ проект на ревизионен доклад № 12000067/14.02.2012 г. на М.Г., с вписани в него данни за банкови сметки и др. данни установени от обв. О. в хода на ревизията, по които той трябвало да се ръководи, за да изготви ревизионния доклад на свид. М.Г.. Файлът бил получен на ел.поща на свид. И..

На 25.05.2012 г., свид. И. прехвърлил файла на служебния си компютър и го запаметил на твърдия му диск. Когато започнал да изготвя ревизионния доклад на свид. Г., свид. И. се обадил на обв. О. и я попитал с какво начално салдо да започне паричния поток и тя му отговорила, че в документите, които му е предоставила имало декларация от нейно име за паричните средства, които са й били дадени от баща й, и с това салдо да се започне пресмятането на паричните потоци.

Докато И. работел по изготвянето на ревизионния доклад на Г., многократно разговарял с обв. О. относно  установяване и вземане предвид при ревизията на движимо и недвижимо имущество- лично на Г. и семейна имуществена общност на сем. Г.и. На същия компютър работела и колежката му В.Г.. Фактът, че свид. И. работи по ревизионния доклад на свид. Г., бил известен и на служителката на НАП Г.Л., колежка на обвиняемата, към която свидетелят се допитвал, когато обв. О. отсъствала.

Обв. О. ползвала отпуск и в периода 27-29.06.12г.

Свид. И. изготвил два варианта на ревизионен доклад на Г.. В първия от тях не включил суми, които представлявали доказани средства при Б.Г. и имал пропуски, относно имуществото - кое е било лично и кое представлява семейна имуществена общност. На неговия компютър останали запаметени екземпляри от различните варианти на доклада.

На 09.07.2012г. от свид. Д. и обв. О. бил изготвен ревизионния доклад по ревизията на свид. Г.. При посещение за връчването му на 12.07.12г. на посочения от свид. Г. адрес, тя не била открита, поради което с участието на обв. О. бил съставен протокол – т. 20, л. 73.

Обв. О., извършвала ревизия и спрямо съпруга на свид. Г..  Помолила свид. И. да „направи" и неговите парични потоци, като за целта му донесла документи, които били част от материалите по ревизията на Б. Г..

На 23.07.2012 г., обв. О. изпратила от своята електронната поща, на електронната поща на  И., текстови файл ДОКЛАД_Г..dос, съдържащ доклад- приложение към протокол Kd.73 № 1136573/09.12.2011 г., серия АА 0036546 относно извършена проверка за установяване на съответствие между придобито имущество и доходите на лицето Б.Г. Г. за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г. Докладът съдържал установените в хода на извършената проверка данни за банкови сметни, дялови участия в търговски дружества, разходи по задгранични пътувания, размер на доходите и др. установени в хода на проверката данни за проверяваното лице. Файлът бил получен на ел. поща на И.. На същата дата И. прехвърлил файла на служебния си компютър и го запаметил на твърдия му диск.

Част от документите, които били от ревизията на Б.Г., обв. О. прибрала, впоследствие донесла други. В счетоводната кантора на И. останали част от документите от ревизиите на двамата съпрузи. На неустановени дати в периода от 23.05.2012 г. до 12.03.2013 г., при посещенията си в офиса на Валентин И., обв. О. му предоставила следните документи: 5 бр. листи, представляващи изготвени на 23.06.2011 г. разпечатки от базата данни „данъчни декларации по чл. 51 от ЗКПО" и „данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО" относно декларирани приходи, разходи и печалба на „Транспортно- спедиторска кантора" с ЕИК 103319812 за 2005г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., както и 2 бр. листа, представляващи изготвена на 27.07. 2012 г. разпечатка от централна база данни на НАП „Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми за Б.Г. Г., съдържаща информация за получени от Б.Г. Г. приходи от участия в търговски дружества и информация за удържани данъци за тях за периода от 2005 г. до 2010 г. включително, оригинал на искане за извършване на действия от друг контролен орган № 21812-4/16.09.11г – 12л., копие на договор за продажба на дялове на ТД между Б.Г. и „Комфорт” ООД. Обв. О. предала на свидетеля и 33 листа заверени копия на разходни касови ордери на М.Г., заверени с печат на Транспортно спедиционна кантора, две копия на Ревизионен доклад №1201468/09.07.2012 г. за извършена данъчна ревизия на М.Г., копие от ревизионен акт № 03120468/29.08.2012 г. за извършена ревизия на М.В. Г., баланс на касова наличност и др.

 

ІV. На 26.07.2012 г., в 15.59 ч., обв. О. изготвила разпечатка от програмния продукт на НАП, представляваща „Справка-данни за осигуряването по ЕГН за период/ въведена/ с дата и час на печат, страници от 1 до 4, съдържаща размера на месечните осигурителни вноски за периода от месец януари 2006 г. до месец декември 2011 г., включително, на свидетеля В.Д.В.. През 2012 г. на свид. В. била извършвана данъчна ревизия, като член на ревизиращият екип била обв. О.. На неустановена дата след  изготвянето на справката до 12.03.2013 г., обв. О. оставила в офиса на Валентин И. справката.

 

V. От електронната поща на обв. О. на електронната поща на свид. И. на 02.08.2012 г. бил изпратен текстов файл „ДОКЛАД^М..Doc, съдържащ Доклад-приложение към протокол Kd.73 № 1136573/09.12.2011г., серия АА 0036546 относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходи на лицето М. И. А. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. Файлът бил получен на ел. поща на свид. И..

В титулната част на документа  били изписани имената и ЕГН на Д.С.П. – друго ревизирано от обв. О. лице /т. 7, л. 82/. В обстоятелствената част на доклада били вписани данни, представляващи данъчна информация-данни за банкови сметки, наличности по тях, размер на доходи и данъци и др., касаещи М. А..

По време на извършваната ревизия пред ТД на НАП Варна, М. А. и съпруга й Н.А. били представлявани от адвокат –свид. С.С.. През месец януари 2012 г. семейство Аргирови заминали в чужбина, където живеели. На 21.02.12г. свид. С. подал молба да бъде търсен като упълномощен от ревизираното лице в хода на ревизионното производство, да бъдат ползвани материалите по предходно такова и декларирал съгласие за разкриване на банкова тайна, въз основа на което да бъдат събрани доказателства за движението по банкови сметки през проверявания период. За получаването на молбата обв. О. се подписала върху копие от нея, представено от свидетеля в хода на ДП. Заедно със свид. Н.А. посетили НАП през м. 08.12г. Ревизията приключила с РД № 1203281/29.10.2012г., издаден от Д. Н. и обв. О..

На 03.08.12г. обв. О. отново излязла в отпуск до 17.08.12г.

 

VІ. За обстоятелствата около работата на свид.И. по доклада от ревизията на Г. узнала и ръководителката на ревизиращия екип- свид. М. Михайлова, която уведомила лица от ръководството на ТД на НАП-Варна. Свид. Д.В. И.а- Началник на сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна присъствала на служебно събиране, проведено в кабинета на Директора на дирекция „Контрол”- свид. Р.К., на което събиране, свид. М. Д. докладвала, че е установила, че обв. О. е изнасяла в някаква счетоводна кантора документи по ревизията на Б.Г., за да напише от нейно име служител в счетоводната кантора ревизионния доклад.

 

VІІ. При извършените претърсвания и изземване в счетоводната кантора на И. - офис № 407, находящ се на ул. „Софроний Врачански", № 18, ет.4 и апарт. 407 на ул. „Софроний Врачански", № 18, ет.4 са били иззети  съхраняваните там книжа, описани по-горе, и компютърни конфигурации- 1бр. компютърна конфигурация, със залепен на задната част стикер „ BG110485020472"; 1бр. компютърна конфигурация в черен и сив цвят кутия, с надпис на предния панел BEVOD" и 1бр. преносим компютър марка DELL".  Действията по изземването в хода на образуваното срещу виновното лице престъпление по чл. 282 от НК били одобрени от съдия при ВОС с разпореждане № 889/12.03.2013 г. по ЧНД № 326/2013 г. , а за апартамента – предварително разрешени с разпореждане № 861/11.03.2013 г. по ЧНД № 312/2013 г. С разпореждане № 871/12.03.2013 г. по ЧНД № 317/2013 г. съдия при ВОС е разрешил и в последствие е била иззета кореспонденцията от електронната поща на свид. И. v_ivanov@gbg.bg.

Съгласно заключението на извършената по делото съдебно- компютърна експертиза, в изследвания обект № 7.1- твърд диск, в дял С от него, инсталиран в черна на цвят асемблерна компютърна конфигурация, със залепен на задната част стикер с надпис „BG110485020472", иззет от адрес -гр. Варна, ул. „Софроний Врачански", № 18, ет.4, офис 407 били установени множество файлове, между които и запаметените от свид. И. файлове, прехвърлени от ел. пощата му, а именно:

-      RD-MONIKA.doc, съдържащ проект на ревизионен доклад № 12000067/14.02.2012г. на М.В. Г., с вписани в него данни за банкови сметки на ревизираното лице и наличности по тях, размер на доходите, установено движимо и недвижимо имущество и др. данни установени от ревизиращия екип в хода на извършената ревизия;

-      файл ДОКЛАД^Г..dос, съдържащ Доклад- приложение към протокол Kd.73 № 1136573/09.12.2011 г., серия АА 0036546 относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на лицето Б.Г. Г., ЕГН ********** за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г., с вписани в него данни за банкови сметки и наличности по тях, размер на доходите, пътувания на лицето и разходите за тях, установено движимо и недвижимо имущество и др. данни установени от ревизиращия екип в хода на извършената ревизия, както и

-      текстов файл „ДОКЛАД^М..dос, съдържащ Доклад- приложение към протокол Kd.73 № 1136573/09.12.2011 г., серия АА 0036546.

Вещото лице е записало посочените файлове на приложения към експертизата оптичен носител „Приложение 3", в папка „Обект7.1", в списък , включен във файл с име „ files_ list.xls".

 

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на ДП и допълнително в с.з. доказателства чрез свидетелските показания на свид. И., С., Д. И.а, частично чрез показанията на свид. Г.и и обясненията на обв. О., приобщеното експертно заключение, писмените доказателствени средства, множеството документи и веществените доказателства, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

 

При анализа на доказателствата съставът установи факти и обстоятелства, които налагат да се изложат допълнителни съображения:

1. ВОС приел, че обв. О. била разговаряла със свидетелите Г.и и последните изразили съгласие ДОИ, свързана с тях да бъде изнесена от офиса на обвиняемата в ТД на НАП Варна и да бъде предоставена на трето лице – свид.И., като целта на сем.Г.и била по възможно най-бързия начин да приключат ревизионните им производства.

При съпоставка на гласните доказателствени средства показанията на свид. Г.и и обясненията на обв. О. са установяват значими противоречия:

 

А) В протокола от с.з. от 20.04.16г. обв. О. заявила: «Б.Г. и М.Г. бяха съгласни да работя в извън работно време, казаха, че нямат нищо против, че няма проблеми. Дори декларациите, които са ми предоставяли, са ми ги пращали на личен емейл от неговата счетоводителка и аз съм ги препращала на Вальо.». Това са обяснения, чрез които се установява единствено съгласие на семейството обв. О. да работи в извън работно време и да получава документи на личната си поща. Последващото решение да бъдат споделяни със свид. И. е взето самостоятелно от нея.

 

Б) Друго, обаче, се установява при зачитане на показанията на свидетелите Г.и от с.з. на 16.05.16г.

Свид. Г.: «Като започна ревизията г-жа О. поиска съгласие тази информация да бъде споделена със счетоводна кантора, за да бъде по-бързо обработена. Мисля, че се казваше Валентин И.. Това беше във връзка с по-бързото приключване на ревизията. Това съгласие е дадено лично от мен, още в началото на ревизията. Общо беше съгласието да се помага за цялата ревизия».

Тези твърдения не могат да бъдат кредитирани изцяло, тъй като от документацията по делото е видно, че след покана, връчена на 18.01.12г. свид. Г. не е само не е била съгласна за споделянето, но и сама не е предоставила необходимата информация за протичане на ревизионното производство, коментирано в съдебен акт от 30.03.12г. на ВРС по повод допускане разкриването на банкова тайна.

Свид. Г. – « Искала /обв. О./ е съгласие да работят хора, също по проверката и аз съм дал такова съгласие, устно с цел по-бързо приключване на проверката. По памет се споменаваше едно лице Валентин И., но не зная дали е имало и други лица... Съгласието беше генерално общо, като целта беше по-бързото приключване на проверката.».

Заявената от свидетелите цел – да свърши по-бързо ревизията, е в несъответствие с доказателствата по делото. Обв. О. не би могла да обезпечи бързо приключване, най-малкото защото не е била ръководител на екипа. Напротив, обвиняемата многократно е искала продължаване на срока на ревизията на свид. Г. – с десет дни, с един месец. Ползвала е множество отпуски през разглеждания период, като не са налице доказателства, че в нейно отсъствие друг освен свид. И. е работел по документите на съпрузите. Поканена да предостави своя ДОИ свид. Г. не е реагирала в периода 19.01.-30.03.2012г./прието по Решение № 1027/30.03.12г. на ВРС, І състав, т. 21, л. 107 от ДП/. Данъчните служители не са я намерили за връчване на ревизионния доклад и на ревизионния акт на адреса за данъчна кореспонденция, което също е довело до забавяне на процедурата. Производството е било многократно спирано, вкл. поради болнични на обв. О. през м. 09.12г. На 01.10.2012г. свид. Г. е подал и молба за прекратяване на производството, поради връзка между двете ревизии – т. 22, л. 187. И двамата свидетели не са представили част от исканата им ДОИ в хода на цялото производство, напр. досежно разходите им. След изготвения РД и РА свид. Г. е обжалвала, което е довело до отмяна и подновяване на ревизията, като новите РА и за двамата съпрузи са били издадени едва през м.08.13г.

От последователните и обвързани с писмените и веществени доказателства показания на свид. И. е видно кога за първи път обв. О. се е обърнала за съдействие към него. Това е било в края на ревизията на свид. Г.. Идеята на обвиняемата първо е била обсъдена със свид. И. и едва след получаване на неговото съгласие, името му е било обявено на семейството.

Видно е обаче, че за разлика от твърденията на обв. О., свидетелите Г.и са единодушни, че тя им е поискала съгласие по ревизията и проверката да работи Валентин И.. Това обективно е било възможно след 19-23.05.2012г.

Действайки по този начин обвиняемата е нарушила служебните си задължения, регламентиращи контакт с ревизираните лица само в обхвата на данъчното производство.

 

В) При изследване на съдържанието на посоченото от двамата свидетели «съгласие» се установява, че те единствено и общо са знаели, че по техните ревизии и проверки ще се включи свид. И., който не е служител на НАП.

Не са били запознати точно какви сведения, представляващи ДОИ ще попаднат в неговата кантора и коя част от ревизията/проверката ще бъде извършена от него. Изцяло не са били осведомени, че част от документите им ще продължат да бъдат на съхранение при него в хода на текущите ревизионни производства. Извън обхвата на настоящото производство е изследването – дали намерените у свид. И. книжа са били депозирани и към документацията на самите ревизионни производства, или са екземплярите, по които данъчните служители са работили. Видно е, че сред тези книжа са РКО, договор за прехвърляне на дялове от ТД, данъчни декларации, оригинал на искане за предоставяне на информация от друг контролен орган и много други.

Нелогично е да се приеме, че свидетелите са били изцяло съгласни непознат неоправомощен счетоводител да има пълна свобода да борави с данните за личното, семейното и служебното им досие, по своя воля и без яснота за продължителност на неговото участие. Неправомерността на подобна неофициална намеса в хода на сериозно ревизионно производство пряко е засягала техните имуществени и човешки интереси.

 

Г) Т. нар. «съгласие» на свидетелите не е могло да ангажира никого друг освен тях.

Видно е обаче, че в съдържанието на РД от 09.07.12г., копия от които в хартиен вид са били намерени в кантората на свид. И., напр. л. 8 от собствената му номерация, се коментират документи и информация, предоставени от други държавни органи и трети лица. Участието им при съответното ревизионно производство е било обвързано с гаранции за защита на информацията.

 

Д) Свидетелите са били запознати, че комуникацията с данъчните служители следва да бъде в писмена форма.

Видно от книжата по ревизионното му производство, в периода 19-21.09.2011г. свид. Г. е издал редица писмени декларации за разкриване на банкова тайна по различните му сметки. Оригиналите на тази документи са били изпратени заедно с придружителни писма от обв. О. до централите на съответните банки.

Свид. Г. е предоставила декларация за връзка с наследователя си и т.н.

На тази основа съставът счете, че свидетелите са съзнавали неофициалността на изисканото от обв. О. «съгласие», но «общо» са приели предложения от нея вариант, без да отчитат рисковете за степента на засягане на интересите им. Те не са имали представа за действителния обем и съдържание на ДОИ, която обв. О. е планирала да предостави на свид. И.. Рекцията им спрямо качеството на приключените с негово участие ревизионни производства е видна от последвалото обжалване, счетено за основателно от висшестоящия административен орган.

 

С оглед на изложеното съставът не приема като обосновано становището, че свид. Г.и са изразили съгласие по смисъла на чл. 74 ал. 2 т. 1 от ДОПК.

Нито по форма, нито по съдържание е било депозирано подобно съгласие.

Не е било налице и иницииращото надлежно искане за предоставяне на такова съгласие от тях за разкриване на ДОИ.

Обв. О. е била запозната, че по силата на ДОПК и Заповедта от 18.04.12г. на ИД на НАП следва да опазва ДОИ и да я ползва само за изпълнение на своите задължения, респ. със съответните процедури по разкриване и предоставянето на такава информация.

При постъпване на искане извън случаите по чл. 74 ал. 1 от ДОПК и при наличие на подробно индивидуализирано писмено съгласие на лицето, чиято ДОИ ще бъде разкрита, документацията е подлежала на разглеждане от компетентен орган в 14 дневен срок, оправомощен да предостави или да откаже предоставянето на исканата информация.

При запознаване с посочената Заповед, в Дял ІІ т.2 а) е отразено какво по форма и съдържание следва да е съгласието на засегнатото от искането за предоставяне на ДОИ лице:

„с писмено съгласие на лицето (чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК). Писменото съгласие е в свободно изразена форма и следва да съдържа:

 

 

 

 

а) индивидуализиращи данни на лицето - наименованието/името, постоянен адрес/адрес на управление и адрес за кореспонденция, ЕИК по БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ на лицето;

 

 

 

 

б) волеизявление на лицето, за което се отнася информацията, да бъде предоставена ДОИ на него ;

 

 

 

 

в) описание на исканата ДОИ;

 

 

 

 

г) дата и подпис на лицето или на представляващия/щите го.

В Дял ІІІ т. 7 от Заповедта изрично са определени компетентните органи, които могат да разгледат подобно искане – с или без съгласието на конкретно лице, а именно:

„Компетентните органи за разглеждане на исканията за предоставяне на ДОИ са:

а) изпълнителния директор на НАП или оправомощени от него лица, когато информацията се обработва само в ЦУ на НАП;

б) директорите на дирекции "Обжалване и управление на изпълнението", когато информацията се обработва в съответната дирекция "Обжалване и управление на изпълнението";

в) териториалните директори, когато информацията се обработва в съответната териториална дирекция;

г) директорите на офиси (дирекции) към ТД на НАП, когато информацията се обработва в съответния офис (дирекция);

д) директорът на териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители”, когато информацията се обработва в тази дирекция;

е) орган по приходите или публичен изпълнител, в случаите, предвидени в закон, както и когато от утвърдена по надлежния ред процедура или указание на изпълнителния директор на НАП произтича директна компетентност за издаване на актове и подписване на документи в хода на производствата по ДОПК, в които се съдържа ДОИ.”.

Безспорно е, че в отсъствие на надлежно отпочната и проведена процедура е неуместно да се обсъжда дали обв. О. е имала такава компетентност, но с оглед съдържанието на нормата по б. „е” – това би било възможно само „в случаите, предвидени в закон, както и когато от утвърдена по надлежния ред процедура или указание на изпълнителния директор на НАП произтича директна компетентност за издаване на актове и подписване на документи в хода на производствата по ДОПК, в които се съдържа ДОИ”. Обсъждането на хипотетични възможности е извън предмета на доказване. Видно е по делото, че в рамките на конкретните ревизионни производство обв. О. не е придобила подобна директна компетентност.

В случая не се обсъжда разкриване на ДОИ „по инициатива на орган на НАП”, доколкото намеренията на обв. О. не са официално, а лично мотивирани. Правилни са съображенията по допълнението към въззивния протест, опровергаващи наличието на материалноправни предпоставки затова.

 

2. Категорично по делото се установява, че защитата на информацията в рамките на ревизионните производства е била с висок приоритет в структурата на НАП. Извън режима на нормативно регламентиране, в самите документи, издавани от НАП са били отразявани гаранции, че предоставената информация е обект на защита. В този смисъл:

-По формулярите на декларация по чл. 124 ал. 3 от ДОПК, каквито са били попълнени и от свид. Г., приложени в т. 18, л. 97 и следващите, след подписа на „декларатор” е посочено „Предоставените от Вас данни са защитени, съгласно Закона за защита на личните данни и нормативните актове, регламентиращи защитата на информация и се обработват само във връзка с осъществяването на установените със закон функции на Националната агенция за приходите. Повече подробности за ангажиментите на Националната агенция за приходите, в качеството й на администратор на лични данни, можете да намерите на интернет адрес:WWW.NAP.BG и на информационните табла в териториалните дирекции.”.

-Същото уверение се съдържа и в бланковото съдържание на „Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице” – т. 23, л. 99-100, връчено на свид. Г. от обв. О. на 19.01.2012г.

-В писмата до различни банки, напр. т. 18, л. 54, съставено от обв. О., по повод постановено от съда разкриване на сведения по чл. 62 ал. 2 от Закона за кредитните институции, е вложен в рамка следния текст

Настоящата информация представлява данъчна и осигурителна информация, получена по реда на ДОПК.

За разгласяването й се носи отговорност по чл. 284 от НК.”.

-Текстът с разяснение, че информацията в документа представлява данъчна и осигурителна тайна и предвидената отговорност в НК, е поставен дори в придружаващи писма – напр. в т. 20, л. 10, от Директор на ТД – Варна до Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Варна с копие до ТД на НАП гр. Варна, Дирекция „Събиране”, Дирекция „Обслужване” и отдел „ОПЗ”.

-Всяко търсене на информация в информационната база данни на НАП индивидуализира съответния служител, време, час и обект на търсене, установимо по справките, изготвяни в хода на ревизионните производства, приложени по делото, както и от веществените доказателства, намерени в кантората на свид. И..

Изложените примери са достатъчни, за да бъде прието от фактическа страна, че обв. О. е била напълно запозната с естеството на информацията, с която ежедневно е боравила в хода на изпълнение на служебните си задължения, мерките и гаранциите за нейната защита.

 

3. Именно поради изложените съображения не могат да бъдат подкрепени изводите на ВОС относно документите, съдържащи ДОИ за лицата В. и А..

Разпечатката от програмния продукт на НАП „Справка-данни за осигуряването по ЕГН в 4 страници, съдържащи ДОИ за В., е била предадена на свид. И. в полиетиленов джоб и съхранена в папка, в която се намират и документите, касаещи свид. Г. – статут неотносим към обясненията, че е подложка за писане. Снабдяването с нея е станало на 26.07.2012 г., в 15.59 ч., когато обв. О. я е изготвила от програмния продукт на НАП, три дни след ангажирането на свид. И. с проверката на свид. Г.. Очевидно подготвянето и предаването на тези страници не са били с цел да се осигури място за писане на друга информация.  

Файлът с наименование „ДОКЛАД_ MARIANA.doc“ е бил изпратен на 02.08.2012 г., като видно от показанията на свид. С. ревизията, по която е бил упълномощен от името на М. А. е приключила на 29.10.2012г. Електронният документ е бил съхранен на същия компютър от свид. И.. Няма логично обяснение защо е било необходимо свидетелят да бъде снабдяван със сламка/юрнек допълнително, след като вече е изготвил поне два варианта на доклада по ревизията на свид. Г., имал ги е и в хартиен вид. Имал е и доверието на обвиняемата като квалифициран в материята приятел.

Поради неубедителността на обясненията на обв. О. в тази част и противоречието им с преките доказателства по хронологията на снабдяването й с тях, предаването/разпращането им до свид. И. съдът не може да ги кредитира.

Безспорно е, че двата източника на ДОИ са били неправомерно предоставени на свид. И.. Съдържанието им е обект на защита, поради което ползването им е отнесено само към служебни задължения на оторизирани лица. Такива документи не могат да бъдат споделяни за каквато и да е друга цел.

 

4. Файлът „ДОКЛАД_ MARIANA.doc“ е съдържал Доклад със заглавие "приложение към протокол Kd.73 №1136573/09.12.2011г., сер.АА 0036546 относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на лицето Д.С.П., ЕГН: ********** за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2008г".

Файлът свързва три различни ревизионни производства, по които обвиняемата е работила:

- Доклад приложение към протокол Kd.73 №1136573/09.12.2011г., сер.АА 0036546 е относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на лицето Б.Г. за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. – приложен към материалите по делото в т. 9, л. 223;

- данните на Д.С.П., ревизирано лице и съпруга на С.П., също ревизиран от обвиняемата – материалите по делото са в 5, 6, 7 и т.н.;

- част от информацията относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на М. И. А., ЕГН: **********, за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г.

С оглед на изложеното се опровергават обясненията на обв. О., че този файл е бил добре структуриран, без забележки и т.н.

От друга страна се явяват необосновани изводите на ВОС, че е бил изпратен за да послужи като шаблон по изготвяне на РД на свид. Г. – който към този момент вече е бил изготвен и дори връчен на свид. Г..

Извън вниманието на съда е останал номерът на протокола, пряко насочващ към поредната задача, поставена на свид. И. от обв. О. – да работи по паричните потоци на свид. Г..

 

5. Защитата възразява срещу ползването като доказателства в настоящото производство на кореспонденцията, иззета за нуждите на първоначално водено наказателно производство за „тежко” по смисъл на закона престъпление.

Видно е, че изземването на компютъра на свид. И. е станало по време на процесуалното действие претърсване и изземване на на кантората, с предварително разрешение на съдия от първоинстанционния съд – на 12.03.13г. в периода – 09ч. – 10.20ч.

По-късно през същия ден в периода 18.10ч. – 20.05ч., отново с предварително съдебно разрешение е била иззета кореспонденцията в електронен вид, намираща се на електронния адрес на свид. И. и с негово съдействие като е дал паролата си.

Двойнствената природа на кореспонденция в електронен вид е била обсъждана в практиката на ВКС, напр. Решение № 17 от 29.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1622/2014 г., I н. о., Решение № 530 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2005/2011 г., I н. о.

Следва да се подчертае, че чл. 165 от НПК изобщо не предвижда претърсване и изземване, а задържане и изземване на кореспонденция, вкл. електронна поща по ал. 6.

Нормата на чл. 163 ал. 7 от НПК предоставя възможност за изземване на компютърни информационни данни, по см. на чл. 93 т. 22 от НК, каквито са и писмата в електронен вид. Запознаването с протокола от 12.03.13г. налага извод за пълно съобразяване с изискванията за описване на съдържанието, за изготвяне на запис на друг носител. Валидността на доказателствата е обезпечена.

Становището, че така иззетата от свид. И. кореспонденция не може да бъде ползвана, тъй като настоящото производство е за леко престъпление, правилно е било отхвърлено от ВОС.

Съпоставката с чл. 177. (2) от НПК, „В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2.” установява изрично ограничение, въведено по силата на закона, за ползване на тези източници по дела за леко престъпление. Видно от твърденията на защитата на обвиняемата, по отношение на обв. О. са били прилагани СРС в рамките на наказателното производство, от което са отделените материалите по настоящото. Съобразно с чл. 177 ал. 2 от НПК по това дело не са ангажирани съответните ВДС.

С оглед на изложеното съставът счете, че процесуалната стойност на иззетата кореспонденция не е засегната от преквалификацията на извършеното. Видно е и, че прикачените с част писмата файлове са намерени, запаметени на диска на ползвания от свид. И. компютър и са били изследвани от специалната експертиза по делото в качеството им на компютърни данни. По този начин информацията, съдържаща се във файловете е надлежно инкорпорирана сред доказателствените материали.

 

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, при съобразяване на нормативната рамка за боравене с ДОИ, позволи на състава да изгради изводите си в рамките на фактическите положения по постановлението на ВОП, иницииращо настоящото производство.

 

Поради изложеното въззивният съд счете, че след установяването на фактическата обстановка и след преценката на релевантните по делото доказателства се налага извод, че обв. О. е виновна в това че през периода от 23.05.2012 г. до 12.03.2013 г. включително, в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, разгласила сведения по смисъла на чл. 72 от ДОПК, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон – чл. 73 от ДОПК. Деянието, извършено от нея осъществява обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 360 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

 

Съставът обсъди възраженията от правна страна, наведени от защитата на подсъдимата по следния начин:

 

1. Счита се, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като информацията не е била разгласена от обвиняемата, доколкото не била доведена до знанието на множество, а само на едно лице. В този смисъл се цитират определения, правят се съпоставки с нормата на чл. 284 от НК и се коментират теоретични анализи.

За извеждане на юридическия смисъл не се налага изследването на частите и терминологичното значение на думата, използвана за обозначаване на изпълнителното деяние „разгласи”.

Сред трайната съдебна практика, особено по приложението на чл. 147 от НК, е налице разясняването на това изпълнително деяние – „разгласи”: „Клеветата по чл. 147 НК е престъпление, при което деецът разпространява, т. е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление. ... Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят, да са станали достояние на поне още един човек освен разпространителя.”, конкретизирано в Решение № 2 от 11.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 698/2010 г., III н. о.

При отчитане и на посочените от пъвоинстанционния състав актове по прилагане на нормите на чл. 357-360 от НК, не остава съмнение, че разгласяването от дееца на поне едно лице на защитения от правото обект на престъплението осъществява изпълнителното му деяние.

В случая обаче, се касае за множество сведения, разпространени по различни начини. Защитената ДОИ е била в трайно владение на свид. И. – в хартиен и електронен вид, което е позволило достъп до нея и от други лица, коментирано от фактическа страна.

Основното разграничение на установените по делото факти спрямо състава на чл. 284 ал. 1 от НК не е свързано с формата на изпълнителното деяние. За да бъде осъществен съставът на чл. 284 ал. 1 от НК е инкриминирана специална цел – информацията да е била съобщена във вреда на дъравата, предприятието или частните лица. В действията на обв. О. не се установява такова съзнание и водеща насока при споделяне на установената ДОИ.

 

2. Действително в чл. 270 от ДОПК е предвидено, че разгласяването на ДОИ е административно нарушение, но само ако извършилият го не подлежи на по-тежко наказание.

С оглед разясненията по Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, „Нормата на чл. 33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция между административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство, административнонаказателно производство не се образува, а започналото се прекратява. Правилото за примата на наказателната пред административнонаказателната отговорност изначално осуетява опасността от дублиране на административнонаказателната и наказателната отговорност независимо от характера на административнонаказателното производство по смисъла на Конвенцията.”.

Преценката, че е извършено престъпление, надхвърлящо рамката на административното нарушение по специалния закон, се съобразява и с интензитета на проявата, степента на обществената й опасност, личните проявления на дееца при осъществяването й.

С оглед на изложените съображения, в конкретния случай, при наличието на пет отделни епизода; значимостта и броя на разгласените сведения, защитени от закона; висящността на две от ревизионните производства, в които са били събирани тези сведения, не би могло да се твърди, че извършеното от обв. О. е обикновено административно нарушение. Категорично е, че е осъществен състава на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение.

С оглед на изложеното е неоснователно да се обсъжда дали е изтекла давността за наказването на допуснатото от нея административно нарушение.

 

3. Налице са и субективните признаци на състава на престъплението. Обв. О. е пълноценна личност и притежава висока професионална подготовка за изпълнение на служебното си качество. Сама е изготвяла стотици документи, носещи реквизити за обезпеченост на тайната на ДОИ. Напълно е разбирала неправомерността на намеренията си да предостави серия книжа, съдържащи сведения по чл. 72 от ДОПК на свид. И.. Независимо от това е искала настъпването на общественоопасните последици. Чрез обективните й действия се очертава пряк умисъл за извършване на деянието. Извършеното не би могло да бъде оценено като проява на обстоятелства, изключващи вината или формиращи извод за непредпазливост. Информацията е била разгласявана в продължителен период, чрез различни комуникационни канали, предоставена и в писмен вид. Обв. О. е проявила активност и последователност при разпространяването на множество сведения, съставляващи ДОИ спрямо четири ревизирани от нея лица.

Фактът, че обв. О. е позволила на свид. И. да се запознае със сведения, тайната на които е защитена от закона е имал и по-далечна цел. По молба на обвиняемата той е следвало да обработва тази информация, «да помогне» в хода на ревизионните производства на свид. Г.и, като я отмени и вместо нея извърши част от работата. Свидетелят потвърждава, че е извършил множество действия по поетите от него задачи. Това обстоятелство е извън кръга на съставомерните спрямо обв. О. и сериозно отегчава отговорността й.

 

4. От обв. О. са били извършени при условията на продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК пет отделни акта на разгласяване на защитената информация, а именно:

1) на 23.05.2012 г. от електронна поща beti osmanova@abv.bg изпратила на електронната поща на В.Н. И. -v ivanov@gbg.bg, текстов файл с наименование RD-MONIKA.doc", съдържащ проект за Ревизионен доклад № 1200067/14.02.2012 г. на М.В. Г., ЕГН: **********, съдържащ данни, съставляващи данъчна информация - банкови сметки, размери на доходите, размери на установени и начислени данъци и др.;

 

2) на неустановена дата в периода от 23.05.2012 г. до 12.03.2013г., в гр. Варна, предала на В.Н. И. следните документи: 5 листа, представляващи изготвени на 23.06.2011г. разпечатки от базата данни „ Данъчни декларации по чл. 51 от ЗКПО " и „Данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО" относно декларирани приходи, разходи и печалба на „ Транспортно спедиторска кантора" с ЕИК 103319812 за 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г., както и 2 листа, представляващи изготвена на 27.07.2012г. разпечатка от централна база данни на НАП „ Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 за изплатени суми от фирми" за Б.Г. Г., ЕГН: **********, съдържаща информация за получени от Б.Г. Г. приходи от участия в търговски дружества и информация за удържани данъци за тях за периода от 2005г. до 2010г. включително.

 

3) на 23.07.2012 г. от електронна поща beti osmanova@abv.bgизпратила на електронната поща на В.Н. И. v ivanov@gbg.bg,     текстов       файл наименование „ДОКЛАД_Г..doc", съдържащ Доклад-приложение към Протокол Kd.73 № 1136573/09.12.2011 г., сер. АА 0036546 относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на лицето Б.Г. Г., ЕГН: ********** за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г., съдържащ данни, съставляващи данъчна информация- банкови сметки, размери на доходите, размери на установени и начислени данъци и др.;

 

4) на неустановена дата в периода от 26.07.2012 г. до 12.03.2013 г. в град Варна, предала на В.Н. И. разпечатка от програмен продукт на НАП "Справка-Данни за осигуряването по ЕГН за период (въведена)", дата и час на печат: 26.07.2012 15:59, служител на НАП -Б.К.О. - страница от 1 до 4, съдържащ размера на месечните осигурителни вноски за периода от м. януари 2006 г. до м. декември 2011 г. включително на В.Д.В., ЕГН: **********; Разглежданият епизод не може да бъде счетен за малозначителна по см. на чл. 9 ал. 2 от НК проява. Изготвена специално от обв. О., на работното й място, тази информация е разкрила защитени данни по продължителен период от време. Обв. О. напълно се е дезинтересирала от този документ, както и от кръга лица, на който може да стане известен. Извършеното придружава серия от подобни действия, което не само не намалява стойността на конкретната проява, но сочи на трайност в пренебрежението на обвиняемата към установения от закона специален ред.

 

5) на 02.08.2012 г. от електронна поща beti_osmanova@,abv.bg;изпратила на електронната поща на В.Н. И. -v ivanov(S),gbg.bg.  текстов       файл с наименование "ДОКЛАД_МАRIANA.doc", съдържащ Доклад със заглавие "приложение към протокол Kd.73 №1136573/09.12.2011г., сер.АА 0036546 относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на лицето Д.С.П., ЕГН: ********** за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2008г", със съдържание на информацията относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на М. И. А., ЕГН: **********, за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., съдържащ данни, съставляващи данъчна информация - банкови сметки, размери на доходите, размери на установени и начислени данъци и други. Това действие също не може да бъде прието като малозначително или с явна незначителна степен на обществена опасност по см. на чл. 9 ал. 2 от НК. В този файл са се съдържали данни от три ревизионни производства, лични данни на две лица, множество сведения представляващи ДОИ. Защитата на информацията не изисква определена цялостност, пропорция, не са въведени критерии по обем. Съдържанието на сведения от такъв характер е обект на тайната, гарантирана от закона, а не количеството им. Действието е предхождало излизането на обв. О. в поредния платен отпуск за годината и е поредното, с което е прехвърлила служебните си задължения върху човек – нямащ право не само да обработва, но и да узнава подобни данни. Информацията не просто е била изпратена, но тя е била свалена на компютъра на свидетеля, съхранена и достъпна до повече лица, факти, към които обв. О. се е отнесла безразлично.

 

Всеки от отделните актове е бил свързан с предходните, извършен в еднородна обстановка и една и съща форма на вината, като последващите са били продължение на предхождащите.

 

Съобразявайки изложеното съдът счете, че преценката на прокурора при ВОП за възникване на основанията по чл. 78 А от НК е правилна и законосъобразна. Налице са всички материалноправни предпоставки за освобождаване на обв. О. с налагането на административно наказание.

За да определи размера на наказанието, което да се яви справедливо и съответно на извършеното, съставът съобрази продължителността на периода и броя на отделните деяния, обхванати в продължаваната престъпна дейност. Като допълнително отегчаващо обстоятелство съдът отчете прехвърлянето на част от служебните й задължения на лице, извън системата на НАП, последователното му включване в изготвяне на книжа по две текущи ревизионни производства. В данните за служебното проявление на обвиняемата са налице констатациите по Резюме на доклада от извършена проверка за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на служители от НАП № 24-03-670/12.03.13г. – т. 2, л. 146. Установено е било по сигнал на ревизираното лице С.П., че обв. О. е имала поведение, което не кореспондира с приетите в НАП норми и Кодекса на поведението на служителите в държавната администрация за етично поведение. От друга страна, смекчават отговорността й чистото съдебно минало, оценката за индивидуалното изпълнение на длъжността й в периода 2009-2012г. и изразеното съжаление за извършеното.

При преценка на баланса на изложените обстоятелства съставът счете, че справедливо се явява административното наказание глоба в размер на средния. Съдът установи, че това наказание е съобразено и с имущественото състояние на обвиняемата.

 

Разпоредбата на чл. 78 А ал. 4 от НК е неприложима предвид предвидените в чл. 360 от НК наказания, които не включват лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

 

Съдът счете, че с така наложеното административно наказание се постигат целите на общата и специалната превенция и се създават достатъчно гаранции както за поправянето и превъзпитаването на обв. О.. Определена в рамките на особеното производство по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, санкцията въздейства предупредително и възпиращо и спрямо обществото.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: