Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 201/14.11.2018г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.а

Ангелина Лазарова

 

секретар Соня Дичева

   прокурора Анна Помакова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №371 по описа за 2018 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. Ст.И., защитник на Д.В.Д., подсъдим  по нохд № 1316/17г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 25.06.2018г., с която е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 НК и чл.54 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години.

В жалбата се сочат основания за неправилност, незаконосъобразност, както и явна несправедливост на наложеното наказание като се прави  искане съдът да отмени присъдата като признае подсъдимия за невиновен и в условие на алтернативност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или приложи разпоредбата на чл.55 НК.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата в с.з като твърди, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен всички доказателства по делото и е приел фактическа обстановка различна от тази сочена от свидетелите и в частност от свид. П.Т., както и наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства.

Пълномощникът на частните обвинители излага становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена изцяло.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 25.06.2018г. по нохд № 1316/2017г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Д.В.Д.  за виновен в това, че на 04.08.2016г. в гр.Варна, при управление на МПС –автобус „Мерцедес“ с рег.№В1611 КА, нарушил правилата за движение – чл.68 ал.2 ЗДвП и чл.119 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Е. Д. и на основание чл.343 ал.1 б. „в” вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което наказание е отложил с три годишен изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Оправдал го е да е по първоначално подвигнатото обвинение. Осъдил го е да заплати и съответните разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Съдебното производство е протекло по реда на чл.371 т.1 НПК, като страните са се съгласили да не се разпитват част от свидетелите и вещите лица.

Подс. Д.е назначен на длъжност „водач на автобус“ в „Градски транспорт“ ЕАД Варна. На 04.08.2016г. същият бил на смяна от 5.30ч. до 14.00ч. като управлявал автобус с рег.№В1611 КА, движещ се по линия 148 на обществения транспорт в гр.Варна. Около 11.30ч. автобусът се движел по бул. „Трети Март“ в посока жк „Вл.Варненчик“. Пътното платно представлявало прав участък, с гладка настилка, без неравности, двупосочен, с по две ленти за движение във всяка посока, разделени с затревени площи и ограничен от двете страни с тротоари

Жалбата е частично основателна. Спирайки на спирка „Мургаш“ автобусът навлязъл в джоб като водачът отворил четирите врати . Постр.М.Д. предприела слизане от трета врата като държала в ръка черна чанта. От втора врата слезли свидетелите В.Д. и М. Т.. Вътре в автобуса, в близост до трета врата останала свид.П.Т..

Подс. Д. затворил вратите на автобуса като не забелязал, че пострадала все още не се била пуснала от перилото, разделящо крилата на вратата. Вратите притиснали лявата й ръка в областта на лява предмишница. Автобуса потеглил бално за да се включи в движението, а пострадалата паднала по корем, успоредно на дясната странична линия на автобуса като била повлечена и левият й крак попаднал под задното дясно колело на автобуса, в областта на подбедрицата. Гражданите, намиращи се на спирката се развикали шофьора да спре автобуса. Подс. Д., чувайки тези викове спрял, отворил крилото на първа врата пред кабината и слязъл да види какво става.Свид. Д. му казал да върне назад автобуса за да освободи крака на пострадалата, което и подсъдимият сторил. Дал парче плат на свид. Д., който го разкъсал на летни за да превърже пострадалия крак и да спре силното кръвотечение и преместил пострадалата на тротоара.Пристигнал екип на „Бърза помощ“ като пострадалата била откарана в МБАЛ „Св.Анна“ АД Варна и била настанена в Клиниката по Ортопедия и травматология. Била извършена операция за отстраняване на повредените меки тъкани и прикрепване на трансплантат. На следващият ден пострадалата разказала на дъщеря си , свид. С.Д., че при слизането си от автобуса била стъпила на платното, а не на тротоара и все още не се била пуснала от перилото на вратата, когато мвратите се затворили и автобуса потеглил.

На 09.08.16г. била проведена нова операция за отстраняване на повредени тъкани в областта на бедрото като на 12.08.16г. била прегледана от лекар от „Съдебна медицина“ който установил счупване на лява раменна кост в горната трета, обширен травматичен деколман в областта на лява колянна става и лява подбедрица, контузия на главата и гръдния кош, дълбоки ожулвания по десен горен крайник и дясно бедро, кръвонасядания по дясно бедро, ожулване по лява предмишница.

На 02.09.16г. била извършена нова операция за корекция на тежките травматични увреждания на меките тъкани на ляв долен крайник. Междувременно състоянието на пострадалата се влошавало прогресивно, не могло да бъде овладяно и на 07.09.16г. тя починала.

Видно от заключението на СМЕ от аутопсията се установява, че причината за смъртта на постр. Д. е развилата се полиорганна недостатъчност, тежки дистрофични промени във вътрешните органи, сепсис, двустранна абседираща пневмония, оток на мозъка и белите дробове, хипертрофия на миокарда, състояние след оперативни интервенции на ляв долен крайник, счупване на лява раменна кост в горния й край, дълбоки ожулвания по десен горен и долен крайник, както и придружаващи заболявания захарен диабет и генерализирана атеросклероза. Генерализираната инфекция – сепсис се е развила в следствие проникване патогенни микроорганизми през откритите рани обхващащи почти целия ляв долен крайник с липса на големи части от меките тъкани в тази област в следствие механичното въздействие върху тях от страна на автобусното колело. Наличието на захарен диабет е спомогнало за тежкото протичане на оздравителния процес, развитието на усложненията и настъпването на леталният изход.

По делото е била изготвена и АТЕ относно механизма на ПТП. Изводът на вещото лице е, че водачът на автобуса е имал видимост в огледалата за обратно виждане към вратите и слизащите пътници. Произшествието е настъпило в зоната след трета врата, като на спирката автобуса е бил позициониран праволинейно и не е имало ограничаване на видимостта към това пространство, въпреки съчленеността на автобуса.

От назначената в с.з. комплексна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че пострадалата е получила счупването на лявата раменна кост и частично на ставната ямка при директен силен удар в тази област с или върху предмет със широка и равна повърхност като най-вероятно е получено при падането на пострадалата върху пътната настилка като този силен удар е от пряко, директно каталитично действие на движещия се вече автобус върху тялото на пострадалата и не може да се получи от самопроизволно или друго несъзнателно загубване на равновесие без външно въздействие. Ожулванията по вътрешната и задната повърхност на десен горен крайник са възникнали при триене на крайника в бордюра или пътното платно при обръщане на тялото след повличането, а ожулването по задната повърхност на лявата предмишница – от триене с или върху твърд тъп предмет, като в с.з. се уточнява, че това може да се получи от въздействието на затварящата се врата на вече движещия се автобус. Ожулването по предната повърхност на дясно бедро, отговаря да е получено при удар и триене в тази област при падането напред и повличането. Обширният деколман в областта на лява колянна става и лява подбедрица най-вероятно е възникнал при притискане на крайника от грайферите на колелото върху пътната настилка или частично преминаване на колелото през този крайник. Вещите лица излагат и най-вероятният механизъм за получаване на описаните телесни увреждания и този механизъм съвпада със всички останали събрани доказателства. Изключение правят показанията на свид. П.Т., която описва друг начин на слизане на пострадалата, но правилно съдът е приел тези показания като изолирани и неправдоподобни.

Фактическата обстановка, приета от окръжният съд се подкрепя от всички останали гласни и писмени доказателства и се кредитира напълно и от въззивната инстанция. Тези доказателства,у в тяхната съвкупност са непротиворечиви и взаимно се допълват. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че след слизането си пострадалата се била отдалечила от автобуса на около половин метър и чак тогава той затворил вратите и потеглил. Тези негови обяснения не кореспондират с обективните находки по тялото на пострадалата. Ако същата беше паднала от собствен ръст, тя нямаше да бъде повлечена и нямаше да получи тези тежки ожулвания по тялото. Нямаше да го има и специфичното ожулване по задната част на лявата предмишница, при положение, че е паднала напред с глава по посока на движението. Тази част от обясненията му представляват защитна теза, тъй като фактически той отрича единствено допуснатото от него нарушение –до осигури безопасно слизане на пътниците от автобуса. Ако беше гледал към вратите, щете са установи кога пътниците са слезли  и отдалечили от автобуса и тогава щеше да затвори вратите и да потегли. Правилно съдът е кредитирал показанията на свид. Св.Д., дъщеря на пострадалата, дадени на следващия ден след инцидента. Макар и непряк очевидец, тя е възпроизвела разказаното й от майка й веднага след събитието като няма причини съдът да се съмнява в тях. Освен това свид. П.Т. твърди, че след като слязла на тротоара, пострадалата започнала да рови в чантата си, което е невъзможно, тъй като тя все още се е държала за перилото на вратата и именно заради това ръката й е била затисната, а самата тя повлечена. Показанията на тази свидетелка не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото а и са нелогични и противоречиви.

Налице е деяние по чл.343 ал.1 б.“в“ НК като подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.68 ал.2 ЗДвП като не е осигурил възможност за безопасно слизане на пострадалата, която в момента на затваряне на вратите и потегляне на автобуса все още не се е била пуснала от поставения на стълбите парапет. В следствие на това нарушение пострадалата е била повлечена и притисната от задното дясно колело на автобуса като са й били причинени описаните по-горе увреждания, довели в крайна сметка и до трагичния резултат.

Деянието е осъществено при форма на вината –небрежност.

По жалбата:

Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и че мотивите на съда не кореспондират с доказателствената съвкупност. Това твърдение не е вярно, тъй като изводите на съда са на база именно на събраните по делото доказателства. Показанията на всички свидетели, с изключение на свид. П.Т., взаимно се допълват и кореспондират с обективните находки по тялото на пострадалата, както и с комплексната АТЕ и СМЕ. Показанията на свид. Т., на които се базира и жалбата са изолирани и не се подкрепят с нито един факт по делото. Голословни са твърденията в жалбата, че от мотивите на съда можел да се направи недвусмислен извод за невиновно поведение на подс. Д.. Това твърдение не само е необективно, но и невярно. В мотивите си съдът задълбочено е анализирал съвкупно всички събрани по делото доказателства като е стигнал до недвусмисленият извод за виновност на подсъдимия Д.. Посочил е точно в какво се състои нарушението на правилата за движение, както и налице ли е субективният състав и причинната връзка между виновното поведение и настъпилия вредоносен резултат.

По отношение второто възражение, относно неприложението на чл.55 НК, съдът намира, че то е основателно. Правилно окръжният съд е приел, че липсват каквито и да е отегчаващи обстоятелства. Отразено е едно единствено нарушение по ЗДвП, за което е бил санкциониран, но това е било през 1994г., като се отчита и това, че подсъдимият е правоспособен водач от 1980г. Вярно е, че резултатът е тежък и че няма основания за прилагане на чл.343а НК, но все пак следва да се отчете, че подсъдимият е извършил някакви действия в помощ на пострадалата. Тези обстоятелства наред с изброените от съда смекчаващи такива, както и ниската обществена опасност на дееца дават основание да се приеме, че и най-лекото наказание така както е определено в рамките на предвидения законов минимум е прекалено тежко за него.

Въззивната инстанция намира, че няма пречки да се определи наказание под предвидения законов минимум в рамките на една година лишаване от свобода и съответно една година и пет месеца лишаване от право да управлява МПС.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна, що се касае до виновността на подсъдимия, като следва да бъде изменена в частта относно размера на определеното наказание като при условията на чл.55 ал.1 б.“а“ НК му се определи наказание под предвидения законов минимум.

 Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 25.06.2018г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1316/17г. по отношение на подсъдимия Д.В.Д. ЕГ№ ********** в наказателно-осъдителната й част като на основание чл.55 ал.1 т.1 НК определя на подсъдимия да изтърпи наказание от една година лишаване от свобода.

НАМАЛЯВА наказанието, определено по реда на чл.343гНК от две години на една година и пет месеца лишаване от право да управлява МПС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 

 

                                                                                    2.