Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  220/07.12.2018

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и шести октомври

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

  МАЯ НАНКИНСКА

 

Секретар: Г. Ненчева

Прокурор: В. Мичев

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова НДВ № 372 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдената за престъпление от общ характер С.И.М. чрез упълномощения й защитник адв.В.В. ***/ за възобновяване на наказателно дело.

 

В молбата се иска на основание  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателно производство и отменени постановените присъди № 226/04.05.2017г от РС-Разград по н.о.х.д. № 198/17г и № 31/11.06.2018г от ОС-Разград по в.н.о.х.д. № 166/18г, възоснова на които искателката М. е била призната за виновна и осъдена. Твърди се, че първоинстанционната и въззивна присъди са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона, довело до неправилното й осъждане, като се иска отмяната им и оправдаване поради липса на осъществен престъпен състав или налагане на административно наказание по УБДХ, при условията на алтернативност –отмяна на присъдите и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинст. съд.

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна защитникът на осъдената М.– адв.В.В. ***/ поддържа искането за възобновяване, доразвивайки доводите изложени в него с твърдения, че съдът е допуснал нарушения, свързани, от една страна с липса анализа на доказателствата, респ.  липса на мотиви към въззивния съдебен акт, което съставлява съществено процесуално нарушение; че не е налице обективна съставомерност на деянието по чл. 325 ал. 2 от НК, т. к. действията на подзащитната му изпълват съдържането на нормата на чл. 1 от УБДХ.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване за неоснователно, аргументирайки подробно становището си.

Искателката М. пояснява, че здравословното и психическо състояние на майка й е предизвикало у нея подобна бурна реакция към него момент и намесата на полицейските служители, квалифицирали поведението й като престъпление, е довела до образуване на наказателно производство срещу нея. Моли да бъде оправдана.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице /чрез изрично упълномощен защитник/ за престъпление от общ характер. Доколкото е налице разпореждане № 186/01.08.2018г на Председателя на НО на ВКС на РБ с отказ за образуване на касационно производство по ВНОХД № 166/18г на ОС-Разград, следва да се приеме, че искането е направено в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на постановената от въззивния съд присъда – 20.07.2017г и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК /съдебният акт на ОС-Разград в атакуваната му част няма характера на нова присъда, тъй като не решава по нов и различен начин въпросите за вината и отговорността по отношение престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК/, непроверен по касационен ред по жалба на подсъдимата, в чийто интерес се претендира отмяната.

 

С Присъда № 226/04.05.2017 г., постановена по НОХД № 198/2017 г. Районен съд -  Разград е признал за виновна С.И.М. в това, че е извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм  и дързост, поради което е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 325 от НК, както и за това, че на същата дата е причинила телесна повреда на повече от едно лице, в качеството им на полицейски органи, при и по повод изпълнение на службата им, а именно лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето и за двамата – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Наказанието е било индивидуализирано по реда на чл.54 от НК, въз основа на чл.23, ал.1 от материалния закон е било наложено по-тежкото от двете наказания, а именно – три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от пет години.

С Решение № 66/20.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 185/2017 г. на ОС - Разград първоинстанционната Присъда № 226/04.05.2017 г. по н.о.х.д. № 198/2017 г. на PC-Разград е била изменена като наложените на подсъдимата наказания са били намалени, постановено е било същата да изтърпи на основание чл.23, ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода, за срок от една година, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок в размер на три години. Отменена е била и постановена пробационна мярка – Задължителна регистрация по настоящ адрес, в останалата си част присъдата е била потвърдена. 

С Решение № 76/30.04.2018г по н.д.в. № 23/18г, състав на АС-Варна, по реда на чл. 425  ал. 1 т. 1 от НПК е въззобновил  в.н.о.х.д. № 185/17г по описа на ОС-Разград, като е отменил решение № 66/20.07.2017г по в.н.о.х.д. № 185/17г на ОС-Разград и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС.-Разград.   

При повторната ревизия на първоинст. съдебен акт, състав на ОС-Разград по в.н.о.х.д. № 166/2018г. е постановил нова присъда № 31/11.06.2018 г., с която е отменил присъда № 226 от 04.05.2017 г. по н.о.х.д. № 198/2017 в частта й, с която подс. М. е била призната за виновна в извършено на деяние по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като вместо това я е признал за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение за същото това деяние. Досежно престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК първоинстанционният съдебен акт е бил изменен, като С.М. е била призната за невиновна и е била оправдана по обвинението това престъпление по своето съдържание да се е отличавало с изключителен цинизъм и дързост, като определеното й наказание е било намалено на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години; отменил е присъдата и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и в частта, с която, на основание чл. 67, ал. 3 от НК е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК през целия изпитателен срок, както и в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на ОД МВР- Разград сумата 67.62 лв. представляваща разноски на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 98.00 лева, представляващи разноски в първоинстанционното съдебно производство; потвърдил е присъдата в останалата й част.

 

По своята същност искането се явява неоснователно.

 

На първо място, следва да се отбележи, че наведените доводи по същество и в детайли преповтарят съображенията, развити от защитника на осъденото лице – адв. В. пред въззивния РОС при повторното разглеждане на делото след въззобновяването му – по в.н.о.х.д. № 166/18г /л.22-24, 26-27/. Едни и същи аргументи са били предявени в хода на въззивното производство с претендиране за необоснованост на съдебния акт на РРС, а в настоящото производство – с твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК. В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото

В контекста на изложеното по-горе, по разглежданото дело подобни нарушения не се констатираха. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимата обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции. Аналитичната дейност на въззивния съд, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това обоснованите и подробни изводи на ревизиращата редовна съдебна инстанция при повторното разглеждане на делото относно правно значимите обстоятелства, са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, РОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност /гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения по назначените експертизи, както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства/. След собствен прочит и верен анализ, въззивната инстанция само отчасти е споделила изводите на районния съд - по фактите и по правото – досежно несъставомерност на действията на подсъдимата по чл. 131 ал. 2 т. 4 във вр. с ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК, признавайки я за невинна и оправдавайки я по това обвинение, както и такава във връзка с обвинението по чл.325 ал. 2 от НК, приемайки, че деянието по чл. 325 ал. 2 от НК не се отличава с “изключителен цинизъм и дързост“. В мотивите към така постановения съдебен акт, РОС е дал задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и защита не са съгласни с извлечените изводи/, които поначало са били направени и пред РРС. Мотивите на въззивното решение  дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Съобразявайки изложеното, съставът на АС-Варна счете, че правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК -  извършените от М. агресивни действия в присъствието на множество граждани през деня, в централната част на града и изразяващи се във викове, упражняване на физическо насилие спрямо майка си чрез нанасяне на удари по гърба и главата й, безспорно и категорично се квалифицира като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Безспорно е установено от свидетелските показания, че това й неуважително и демонстративно поведение е станало достояние и на други хора, съзнаващи противообщественият му характер. /поведението на М. е продължило няколко минути и не е било преустановено след намесата на трите свидетелки, същата е насочила вербално агресията си и спрямо тях/. Молителката не е изпълнила и разпорежданията на служители на полицията, изпратени по сигнал на мястото, оказвайки съпротива чрез блъскане с ръце по гърдите на полицейския служител Д.Иванов при установяване на самоличността й, както и нанасяне на удар по китката на ръката на полицейският служител Н.Иванов, същата е напуснала и самоволно местопроизшествието. Чрез тези си действия тя, на практика, е изразила брутална демонстрация против установения ред, нарушавайки важни обществени или лични интереси, съществено засягайки нормите на нравствеността, като същевременно е демонстрирала и явно неуважение към обществото. Материалният закон е приложен правилно, а с оглед указанията в  параграф І т. 6 на Постановление № 2/29.06.1974г на Пленума на ВС на РБ, действията на осъдената М. не могат да се квалифицират като дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от УБДХ.

 

Искането на молителката за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването й е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /лицето не е осъдено за несъставомерно деяние/.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда по отношение на осъд. М. и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

С оглед на така изложените съображения, съставът на АС-Варна достигна до извода, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 166/2018г на ОС-Разград, направено от С.И.М..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                Членове: 1.                    2.