Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Номер 43/11.03.       Година  2016                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На двадесет и пети февруари                    Година две хиляди и

                                                                           шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 373 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 19/08.07.2015 г. по НОХД № 121/15 г. на Окръжен съд Силистра, с която подсъдимият Р.В.Н. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, б.„б”, пр.4 и 6, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за четири години и четири месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 08.08.2014 г. по пътя гр.Силистра – с.Професор Иширково, при управление без правоспособност на лек автомобил „БМВ” с рег. № СС 9861 СС, е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Н.С. и М.Р.П..

 

Като страни в процеса, в качеството само на частни обвинители, са участвали наследниците на пострадалите -  Н.С., син на Нурджихан С., и малолетните деца на Милена П. – С. и Е. В., чрез особения представител адвокат С..

 

Подсъдимият е бил оправдан да е извършил престъплението поради нарушение и на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и за отделно повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.2 от НК, в които части присъдата не е протестирана или възразена от частните обвинители и е влязла в законна сила.

 

Въззивното производство е по жалби на подсъдимия и частния обвинител Н.С., с които те изразяват несъгласие по повод размера на наказанието и отправят противоположните искания за неговото намаляване, съответно увеличаване. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия, адвокат Т.С.,***, аргументира искането за намаляване на наказанието под средния размер на предвидената санкция с доводи за съпричиняване и като се позовава на изискването за съответност на наказанието на извършеното престъпление.

Частният обвинител Н.С. не се явява и не се представлява, за предходното заседание е депозирал искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, заявление, че поддържа жалбата си, и че оспорва тази на подсъдимия поради отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Особеният представител на малолетните частни обвинители – адвокат Р.С.,***, изразява становище, че присъдата е съобразена с разпоредбите на закона, но отчитайки интересите на децата, на които подсъдимият е баща, счита, че наказанието е завишено.

Представителят на въззивната прокуратура критикува оценъчната дейност на първоинстанционния съд при решаване на въпроса за наказанието, но в заключение счита, че наказанието е справедливо, респ. че и двете жалби са неоснователни.

 

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са били следните:

 

Подсъдимият Р.Н. не притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство, но на 02.07.2013 г. му бил съставен АУАН именно като водач на МПС  без технически преглед и застраховка „гражданска отговорност” и в последствие бил санкциониран с наказателно постановление по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Той си закупил и лек автомобил, чиято собственост не била прехвърлена по документи. Пострадалата Милена П. живеела с него на съпружески начала и имали две деца, а пострадалата Нурджихан С. била нейна приятелка.

На 08.08.2014 г. преди обяд тримата отпътували от гр.Силистра с лек автомобил „БМВ” per. № СС 98 61 СС, управляван от подсъдимия. Отпред до него седнала П., а по средата на задната седалка С., като и двете не си сложили коланите. При движение в посока с.Професор Иширково, в условията на сух асфалт, леко наклонен надолу път и предстоящ плавен ляв завой, подсъдимият управлявал технически изправния си автомобил със скорост 143 км/ч. По насрещната лента, но преди завоя, се движела колона от автомобили, първият управляван от свидетеля Бежет И., а след него водачът Д.С. с пътниците Н.С., Ф.Д. и С.И..

Преди навлизане в завоя, който за тях се падал десен, неизвестен водач с неустановен автомобил предприел изпреварване с висока скорост на цялата колона, като принудил свидетеля И. да намали и му даде възможност да се изтегли. При навлизането на неустановения автомобил в завоя свидетелят го изгубил, а секунди след това насреща от същия завой, лъкатушейки, се появило „БМВ”-то, управлявано от подсъдимия и  навлязло в затревения участък вдясно от пътя по посока на движението си. Нестабилното му положение на платното и навлизането в нивата забелязал също движещият се недалеч след колоната водач - свидетелят Никола Томов. Поради неравностите върху разораната ивица и скоростта на движение, лекият автомобил БМВ загубил страничната си динамична устойчивост и трикратно се преобърнал през тавана на купето си, при което телата на пострадалите изпаднали от счупените, вследствие на удара, стъкла на вратите. 

Изброените свидетели спрели колите си и част от тях отишли до установилият се по таван автомобил, от който излязъл само подсъдимия, видимо в шок. Пътниците не били вътре, те били намерени в района – П. в тежко състояние, а С. вече мъртва. Свидетелят И. дал бутилка с вода на подсъдимия, с която той наплискал съпругата си. Свидетелите я чули да му се кара, че не се е движел по-бавно. Пристигналата линейка я транспортирала в болнично заведение, където тя по-късно починала. Смъртта и на двете пострадали настъпила в следствие на получените при произшествието несъвместими с живота телесни увреждания.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.343, ал.3, пр.4 и 6, б.”б”, пр.1 от НК, с оглед неправоспособността на водача и фактът на причинената смърт на две лица, при което по делото не се оспорва приложението на материалния закон. При запълване на бланкетния състав на транспортното престъпление, първоинстанционният състав правилно е отчел наличие на нарушение и по двете алинеи на чл.20 от ЗДвП, тъй като произшествието е настъпило както поради неправилния избор на скоростта, която трябва да позволява на водача да намали или дори спре, в случай на възникнала опасност на пътя, каквото би било правомерното поведение в конкретния случай, така и поради предприемането на погрешна маневра, обусловила неизпълнение на задължението за непрестанен контрол над управляваното ППС. 

 

Жалбата на частния обвинител Н.С. не следва да бъде уважавана, тъй като не се споделя разбирането в нея за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства и няма конкретни основания за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание. Жалбата на подсъдимия е основателна, тъй като наказанието му е несъразмерно тежко и се налага неговото намаляване чрез изменение на проверяваната присъда.

В пределите на санкционната част на приложимия закон съдът е индивидуализирал наказанието лишаване от свобода между три и десет години, и като се е позовал на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, го е отмерил точно по средата - на шест години и шест месеца. За да обоснове баланс, съдът е отбелязал разкаянието и искреното съжаление у подсъдимия, на които е противопоставил обремененото му съдебно минало, твърдението, че той, макар и без правоспособност, е упорит и системен нарушител на правилата за движение по пътищата, санкциониран многократно по административен ред, а от обективна страна – високата степен на обществена опасност на престъпното деяние.

Така направеният анализ не е изцяло коректен. Всъщност Действително, обществената опасност на деянието е по-висока, предвид едновременното наличие на две квалифициращи обстоятелства и величината на скоростта, с която подсъдимият е управлявал лекия автомобил непосредствено преди произшествието. Същевременно, относно предходните му присъди следва да бъде отчетено, че всички деяния са в условията на реална съвкупност, извършени преди влизане в сила на който и да е от осъдителните актовете, поради което, съгласно разбирането в съдебната практика, подсъдимият следва да се считан за осъждан един път, както и че деянията са извършвани преди значителен период от време – 1996-1997 г., 1999 г. /деяние, по отношение на което е приложен чл.78а от НК/ и последно през 2001 г. По всички осъждания в свидетелството за съдимост е отбелязана настъпила реабилитация, с изключение на последното дело, по което обаче, с присъда през 2011 г. съдът го е наказал за деяния от 1996-97 г., при което е наложил наказание в размер на задържането по мярка за неотклонение през 1997-98 г.

Не отговаря на действителното положение и твърдението за многократно санкциониране по административен ред – извън проверката на 02.07.2013 г., отбелязана при излагане на установените факти, са налице доказателства само за още една - тази от 26.11.1999 г., но тя не може да бъде повторно ценена като утежняваща, тъй като е част от вече отчетеното във връзка със съдимостта наказателно производство по чл.78а от НК.

Игнорирани са и други важни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са заключението на експертизата, че ако към момента на произшествието пострадалите са били с поставени предпазни колани, не биха настъпили установените по тях телесни увреждания, както и иницииращият възникналата внезапно и неочаквано пътна ситуация фактор – неправомерното поведение на друг, неустановен по делото водач. Макар и при движение със скорост, надхвърляща значително дори разрешената по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от експертизата, завоят би бил преминат безопасно от подсъдимия, тъй като технически критичната скорост за преодоляването му е била 220 км/ч, ако последващото му поведение не е било провокирано от появилият се срещу него в завоя автомобил, чийто водач го е управлявал също в нарушение на правилата за движение по пътищата. Не е вярно твърдението във въззивната жалба от частния обвинител, че липсват данни за участието на друг водач, предизвикал опасността на пътя, тъй като то е установено чрез свидетелски показания и се отчита при експертните изследвания.

Обстоятелство със собствено значение, влияещо на степента на отговорността, е фактът, че подсъдимият е останал единствен родител на децата, чиято майка е била пострадалата Милена Петрова, деца, съответно на четиринадесет и на осем години към момента, чиито интереси определено изискват израстване в условията на родителски грижи и отношение.

По изложените съображения съставът на въззивния съд счита, че техният анализ и съпоставка налагат наказанието да бъде индивидуализирано не при баланс, а при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, между минималния и средния размер, и че отмерено на четири години и шест месеца, то ще е справедливо и съответно на извършеното, както и ще способства за постигане на всички цели по чл.36 от НК, вкл. генералната превенция, на която е акцентирал окръжният съд. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, подсъдимият ще следва да изтърпи наказание от три години лишаване от свобода, ефективно, което е необходимо както за неговото поправяне, така и за да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

Предвид горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ИЗМЕНЯ  присъда № 19/08.07.2015 г. по НОХД № 121/15 г. на Окръжен съд Силистра, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Р.В.Н. на три години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: