Р Е Ш Е Н И Е

 

                   № 180

 

16.10.2018г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

секретар Соня Дичева

прокурора Стефка Якимова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ № 374 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане от В.М.Н., чрез защитника й адв.К.Т., осъдена  по нохд № 134/2014г. по описа на РС-Велики Преслав и внохд№318/17г. ШОС, за възобновяване поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, както и наличие на процесуални нарушения изразяващи се в ограничаване правата на подсъдимата, както и явна несправедливост на наложеното наказание.Твърди се и необоснованост, която сама по себе си не е основание за възобновяване, освен ако не води до съществено нарушаване правата на страните. Това оплакване се съдържа в твъдението, че изводът на първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства се установяват приетите от него обстоятелства, като доказани по безспорен и категоричен начин бил неправилен. Твърди се, че деянието е несъставомерно, като се излагат съображения що е то присвояване, какви са неговите обективни и субективни признаци, дали подсъдимата въобще има качество на длъжностно лице, дали има неправомерно разпореждане с движимото имущество и дали въобще то й е било поверено. Прави се коментар на Закона за Счетоводството, както и относно приложението му в процесното счетоводство, що е то „Бюджетно предприятие“ и пр. Развива се и въпроса относно „продължаваното престъпление“.

Твърди се и че престъплението е недоказано поради „липса на обективни и субективни признаци“ като счита, че изложената в обв. акт фактическа обстановка не е доказана.

По отношение явната несправедливост се правят изводи за приложение на чл.55 НК и налагане на наказание „пробация“

В съдебно заседание пред АС – Варна осъдената Н. и защитникът й не се явяват. Представили са съгласие делото да се разгледа в тяхно отсъствие като поддържат направеното искане за възобновяване.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдената Н., АС- Варна прие за установено следното:

        Подсъдимата В.М.Н. е била осъдена с присъда № 3/21.02.17г. на РС-Велики Преслав по НОХД № 134/2014г. за деяние по чл. 201 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК, като й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от права по чл.37 т.6 НК за срок от една година и по чл.37 т.7 НК за срок от една година. Оправдал е подсъдимата по част от обвинението за присвояване на вещи на стойност 200,65лв. На основание чл.25 ал.1 НК е извършил комулация с присъда №13/18.05.16г. по нохд №2/15г. на ВПРС, вл. в сила на 28.12.16г. като й е определил едно общо наказание от две години лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил я е да заплати по предявения гр. иск от ПГСС В.Преслав сумата от 7615,96лв. представляващи причинени имуществени вреди, както и съответните такси и разноски.

          С решение № 26/15.03.2018г. по ВНОХД №318/2017 г. ОС-Шумен е изменил обжалваната присъда в наказателно-осъдителната част като е намалил наложеното й наказание лишаване от свобода от две години – на единадесет месеца /съответно и определеното по реда на чл.25 ал.1 НК/, отхвърлил е и претенцията за лихва за част от периода. Потвърдил е присъдата в останалата част.

Подадената молба за възобновяване на производство по ВНОХД № 318/2017г. по описа на ШОС с аргумент за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

 

На първо място се твърди нарушение на процесуалните правила, тъй като първоначалният съдебен състав е бил променен, след като е имало постановено определение за допускане на доказателства. С това се нарушавал принципа на несменяемост на състава. Това оплакване е неоснователно, тъй като последващият съдебен състав е повторил действията, събрал е всички допуснати доказателства лично и с нищо не е нарушил посочения принцип. Извършил е и много други действия, с които по никакъв начин не е ограничил правата нито на подсъдимата, нито на някоя друга страна в този процес.

На второ място се твърди допуснато съществено процесуално нарушение с извършеното конституиране на пълномощника на гр. ищец. Не става ясно, в какво се изразява същественото процесуално нарушение и с какво то е ограничило нечии права. Вярно е, че това не е било необходимо, но направеното в повече не засяга права и интереси на страните.

Твърди се, че съдът не бил описал подробно в какво се изразява противозаконното разпореждане с чужди движими вещи като липсвали мотиви в този смисъл.

Това оплакване е абсолютно несъстоятелно. Както в обв. акт така и в мотивите на съда е описана подробно фактическата обстановка – на кои дати, по какъв начин, в какъв размер, подсъдимата е изисквала да й се предоставят средства от поверените й в качеството й на директор на учебното заведение, от бюджетните такива. Как въпреки настояванията на касиера тези суми не са били възстановявани, нито са били представяни разходни документи за тях. Дори подсъдимата е твърдяла връщането им, разчитайки на изминалия продължителен период и избледняване спомените на служителя. В този смисъл не е налице липса на мотиви. Съдът се е позовал на събраните по делото доказателства като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Не са събрани или не са налице необсъдени такива, които да водят до различен извод. Установен е опитът на подсъдимата да приложи в по-късен момент фактури, издадени от несъществуващи фирми, с които да оправдае невърнатите средства, твърдейки, че тези фактури се останали у нея и за това не са били отчетени в счетоводството. Установен е и нарушеният ред, определен от самата нея, с нарочна заповед, за разходване на суми от бюджетната сметка на училището.

В искането се теоретизира същността на длъжностното присвояване, като се стига до там да се твърди, че не било установено чии са парите, предмет на престъплението и дали те се явявали „чужди“ за подсъдимата, дали са й били поверени и от кого. Очевидно не се държи сметка за длъжностното качество на подсъдимата Н., назначена за „Директор“ на учебното заведение, със съответна длъжностна характеристика, с подробно описани права и задължения. Безсмислен е въпроса „кой“ й бил поверил парите. В качеството си на длъжностно лице та е изпълнявала ръководна работа, както и работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество, а имуществото е „чуждо“, защото е предоставено от Държавата, съответно Общината за разходване за нуждите на учебното заведение и не е нейно лично. Длъжностното присвояване е резултатно, на просто извършване и със своенето и разходването му без да бъде възстановено е довършено. Налице и реално причинена вреда до размера на процесната сума, от която същото това училище се е лишило в ежедневната си дейност. Налице е и субективната страна на деянието. Подсъдимата прекрасно е съзнавала, че получава „чужди“ пари и че не ги изразходва по предназначение – за нуждите на ползвателя. Сумите са искани в кратък период от време, на няколко пъти, без за това да са съставяни всички необходими документи, а само разходни касови ордери и без да са налице отчетни документи за тях.

Факта, че касиера, в края на отчетния период е отразила невярно обстоятелство, че сумите са възстановени, не ги прави такива. За това свое деяние, същата е била призната за виновна и е получила съответно наказание. Обстоятелството, че счетоводството не е било изрядно също не оневинява подсъдимата Н..

Оспорва се и наличието на продължавано престъпление, като не става ясно от къде се прави такъв извод. Налице са няколко отделни деяния- осем на брой, извършени в непродължителен период от време, за около месец и половина, от 04.11.09г. до 25.12.09г., при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на вината като последващите представляват продължение на предходните и връзката между тях не е разкъсана по никакъв начин. Факта, че подсъдимата Н. е била призната за виновна и осъдена за друго такова деяние, през друг период от време не води до извода за нарушение на правилото „нон бис ин идем“.

Двете инстанции са положили всички усилия за изясняване на фактическата обстановка, установили са правно релевантните факти и са направили съответните изводи като са изложили своите подробни съображения за това. Въззивният съд от своя страна се е постарал да отговори на всички направени възражения на защитата, изложил е собствени стройни мотиви, които не оставят никакво място за съмнение както относно обективната, така и относно субективната страна на деянието и виновното поведение на подсъдимата.

По отношение твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание:

Първоинстанционният съд е определил на подсъдимата наказание при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на две години лишаване от свобода, въпреки че към момента на извършване на деянието е била неосъждана са последвали няколко присъди,за деяния извършени в същото й качество, които следва да се отчитат като характеристични данни. Въззивният съд от своя страна е отчел както високата степен на обществена опасност на деянието, така и завишената обществена опасност на подсъдимата, която трайно и системно е осъществявала противоправни деяния. Отчетена е и безкритичността й. Социалният й статус на дългогодишен ръководител на учебно заведение също следва да се отчете в отрицателен смисъл, тъй като именно в това си качество е извършила множество противоправни деяния, за които и е била осъдена в последствие. Отчетени са й трайността и упоритостта на престъпната дейност. Като основно смекчаващо обстоятелство съдът е отчел изминалият период от време до реализиране на санкцията. Въпреки всички тези отегчаващи обстоятелства съдът е приел, че определеното й наказание е явно несправедливо и е намалил размера му до 11 месеца лишаване от свобода. Правилно съдът е приел, че не са налице условия за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК тъй като няма нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства.

В този смисъл  съдът констатира, че релевираните от молителя и пр. му представител нарушения на материалния закон, както и на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдената В.М.Н. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В.М.Н. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 26/15.03.2018г., постановено по ВНОХД№318/17г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е изменена частично потвърдена присъдата по НОХД № 314/2014г. по описа на РС-Велики Преслав.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.  

     

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                2.