Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      16/03.02.           Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На петнадесети януари                            Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 375 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 96 по НОХД № 1140/2014г. на Варненски Окръжен съд, постановена на 07.11.2014г., с която подсъдимият Д.С.П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 3 б. “Б” предл. 1 вр. ал. 1 б. “В” от НК, за което с приложение на чл. 58 А ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, намалено с една трета до размер от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, както и наказание по чл. 343 Г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Съдът се разпоредил с веществени доказателства по делото. На подс. П. били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по жалба на защитника на подс. П. - адв. К. Ц.. Счита се, че постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и наложеното наказание - несправедливо. Посочва се, че съдът не е отчел високата степен на съвина от пострадалия, който се движил по средата на пътната лента през нощта, в състояние на тежка степен на алкохолно опиване при наличие на 4,7 %0 алкохол в кръвта. Според защитника, съдът не отдал внимание на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст и съдействие за разкриване на обективната истина с явяването му в полицията, неправилно преценил ремонтът на автомобила като опит подсъдимият да заличи следите от престъплението – част от квалифициращия елемент “избягал от местопроизшествието”. Обобщено се счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и се иска изменение на присъдата с приложение на чл. 55 ал. 1 от НК и намаляване на наложените наказания. В с.з. защитникът поддържа жалбата и доразвива аргументите си, като подчертава че бягството от произшествието е спонтанна реакция на млад човек, под въздействието на уплаха, като последващото му явяване пред полицията по собствени подбуди опровергава намерението да се укрие и избегне наказателна отговорност. Намира, че определените от съда наказания не съответстват на степента на обществена опасност на дееца и моли за промяна на присъдата с намаляването им.

В производството участва в качеството на частен обвинител наследникът на пострадалия Д.Д. – негов брат П.Д.. Същият не е изразил позиция по въззивната жалба и не се явява пред настоящата инстанция.

Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че самопризнанието на подсъдимия не може да бъде изключително обстоятелство, което да наложи приложението на чл. 55 от НК. Посочва, че в конкретния случай, с действията си подс. П. е надхвърлил рамките на критериите по Постановление № 1/83г. на ПВС за квалификациращия признак избягал от местопроизшествието, тъй като е проявил упоритост, методичност, изобретателност при заличаване на следите с поредица от действия. Едновременно с това подсъдимият е нарушил норми по ЗДвП и ППЗДвП – да остане на място, да уведоми контролните органи, да ги изчака. Намира, че съдът правилно е преценил високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство прокурорът оценява абсолютната пълна незаинтересованост от страна на дееца по отношение състоянието на пострадалия. Посочва, че явяването на дееца е следвало установяването от полицията на автомобила в гаражната клетка малко по-рано на същия ден. Прокурорът счита наложеното от съда наказание за правилно и необходимо за поправянето на дееца и за превъзпитателната роля спрямо членовете на обществото. Моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. П. моли за намаляване на присъдата, поне за правото да управлява.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимия П. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8 – „При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция прие за установени следните факти и обстоятелства:

 

Подсъдимият П. бил правоспособен водач на МПС с категории В и М от 04.05.2004г.

На 01.03.2013 г. подс. Д.П. пътувал до работното си място с л.а. «Фолксваген поло» с ДК № В 6664 НВ, собственост на сестра му Т.Д.П..

В 19.30 ч. той излязъл от работното си място, находящо се в района под Аспарухов мост гр. Варна и се отправил към дома си в с. Кичево. В автомобила нямало други лица. По пътния банкет след кв. Виница на места имало сняг, настилката било леко влажна. Подсъдимият П. управлявал автомобила в дясна пътна лента за движение. След района на военното поделение, движейки се със скорост 80 км/ч на 4-та предавка, се разминал с друг автомобил и превключил на къси светлини. Непосредствено след това автомобилът, управляван от подс. П., застигнал и ударил отзад движещия се по същото време по дясното пътно платно пострадал - Д.Д., който бутал велосипеда си. От удара велосипедът бил изхвърлен напред и вдясно, а Д. попаднал на предния капак на автомобила, счупил предното панорамно стъкло, след което паднал пред автомобила, влачен бил около 4,9 м, докато автомобилът преминал с предното си дясно колело през левия крак на пострадалия.

Подс. П. не предприел спиране, а продължил да се движи напред. Прибрал се в дома си в с. Кичево. Установил, че предният капак бил ударен, а по предното панорамно стъкло имало следи от кръв.

Подсъдимият паркирал автомобила в гаража. За да заличи следите от ПТП, взел решение да извърши ремонт на автомобила. На следващия ден избил счупеното стъкло, сложил го в черен найлонов чувал и го изхвърлил. Впоследствие потеглил с личния си автомобил - марка "Ауди А 6" с ДК№ В 8478 и отишъл в авто-морга в близост до «Мебелна палата» - гр. Варна, от където закупил преден капак за л.а. «Фолксваген поло». От магазин, находящ се на ул. "Ян Хунияди", закупил предно панорамно стъкло за сумата от 150 лева. След това се прибрал в дома си в с. Кичево и подменил предното панорамно стъкло и предния капак. Удареният капак сложил в стар автомобил "Фолксваген пасат", находящ се в двора на къщата му. Подс. П. забелязал, че част от решетката на халогена е счупена и решил да откара автомобила в автосервиз. От сестра си – Т. П., разбрал, че при ПТП на пътя за с. Кичево предната вечер е загинал човек - Д.Д., когото подс. П. познавал.

На 03.03.2013 г., след предварителна уговорка от предния ден, подс. П. закарал автомобила, с който причинил ПТП /л.а. «Фолксваген поло» с рег.№ В 6664 НВ/ за пребоядисване и ремонт в автосервиз, където работел негов познат - свид. Т.П.. Автосервизът се намирал в гр. Варна, м-ст «Изгрев» № 3764, на околовръстния път между улиците «Подвис» и «Карамфил».

В резултат на проведени процесуално-следствени действия и ОИМ, било установено, че автомобилът, блъснал пострадалия Д. Д., е марка «Фолксваген поло», син на цвят. На 05.03.2013 г. по получен сигнал, бил извършен оглед на две гаражни клетки в м-т «Изгрев» № 3764, стопанисвани от свид. П., където в дясната гаражна клетка бил намерен управлявания от подс. П. при извършване на ПТП л.а. «Фолксваген поло», син на цвят, прясно пребоядисан, без монтирани per. табели / протокол за оглед на местопроизшествие, т.1, л. 37-38 /. При посочения оглед било установено, че предният капак и бронята са снети от автомобила, предният капак е с изкривявания в предната част. Намерена е и предна броня, прясно пребоядисана, с липсващ десен халоген.

При огледа на местопроизшествието на 01.03.2013 г. близо до трупа на пострадалия Д., били намерени отломки от части за л.а., вкл. и черна пластмасова отломка с две хоризонтални ребра и кръгъл отвор в едната страна с диаметър 8 см.

На 05.03.2013 г., около 16.00 ч., подс. П. *** и признал за случилото се.

По делото е назначена и изготвена съдебно-трасологическа експертиза /протокол № 151/25.03.2013 г./. Видно от нейното заключение, намерената и иззета при оглед на местопроизшествие - ПТП на 01.03.2013 г. на пътя за с. Кичево черна пластмасова отломка с две хоризонтални ребра и кръгъл отвор в едната страна с диаметър около осем см, представляваща дясна декоративна решетка за халоген, е едно цяло с представената за изследване черна предна маска от предна пластмасова броня на л. а. «Фолксваген поло» с ДК№ В 6664 НВ, иззета при огледа в гаражна клетка в жк «Изгрев» № 3764, извършен на 05.03.2013 г..

От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза се установява механизмът на настъпване на пътно -транспортното произшествие. Причина за възникване на ПТП е била високата скорост - 80 км/час, с която подс.П. управлявал л.а. «Фолксваген поло» с рег.№ В 6664 НВ, при движение на къси светлини на фаровете. Тази скорост е била разрешена за конкретния пътен участък, но не давала възможност водачът да възприеме опасност и да спре в зоната, осветявана от късите светлини на фаровете.

ATE установява, че за конкретния случай безопасната скорост на движение е била около 64 км/час.

От заключението на изготвената по делото СМЕ е видно, че при огледа и аутопсията на пострадалия се установили съчетана травма - черепно-мозъчно - шийно-гръдно - коремна и на крайниците – несъвместима с живота и съставляваща причината за смъртта. Изследване установило наличие на 4,7%о ЛРВ в т.ч. етилов алкохол в кръвта и 5,2%о в урината. Всички посочени травматични увреждания са резултат от удари с/върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и са могли да бъдат получени от удар от моторно превозно средство, нанесен в задната повърхност на тялото, с последващото му падане и удряне в земната повърхност. Посочените увреждания са били причинени приживе, видно от установеното количество кръв в гръдната и коремната кухина, от кръвонасяданията на тъканите около местата на счупване на костите и от изразената анемия на вътрешните органи.

От заключението на СМЕ се установява, че към времето на ПТП или настъпването на смъртта, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия Д.Д. е била 4.7%. Такава концентрация на етилов алкохол съответства на тежка степен на алкохолно повлияване.

По делото е изготвена комплексна съдебномедицинска съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза. Видно от нейното заключение, по времето, когато пострадалия Д. се е движел с велосипеда по пътното платно, същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от тежка степен. Повлияването от алкохола е ограничавало значително годностите на пострадалия да възприема обстановката и да ръководи поведението си, но не го е лишавало от годност да управлява действията си, както и да възприема основните елементи от обстановката.

 

         Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Г., Ф., К., П., Д., Д., Х., С., експертните заключения, писмените и веществени доказателства, надлежно събрани в хода на досъдебното производство, признанията на подс. П., които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се при изследване на хронологията на събитията предшестващи и съпътстващи факта на престъплението.

В мотивите към присъдата е разгледано и правилно отхвърлено становището на защитника, че пострадалият се е движил в средата на пътя. В тази насока са относими показанията на свид. Ф., разкриващ възприятията си за мястото на което е бил пострадалия на пътното платно – в средата на дясната лента, непосредствено преди произшествието. Обясненията на подсъдимия, отчетени от АТЕ, че по време на движението му в дясната лента е възприел удар в предното стъкло на л.а., показанията на свид. П. – “Огледах колата и видях, че е претърпяла челен удар…” – допълват извода, че пострадалият се е намирал в средата на лентата, по която се е движил подсъдимия. В съответствие с доказателствата по делото е и заключението за АТЕ относно механизма на ПТП. На тази основа са изградени и фактическите положения по обстоятелствената част на  обвинителния акт, признати от подсъдимия пред първоинстанционния съд.

При изследването на доказателствата, събрани по делото, както сами за себе си, така и съпоставени с останалите съдът не установи обстоятелства, които да налагат допълнителен анализ. Приобщените доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІ. От правна страна.

С присъдата подс. П. бил признат за виновен в това че на 01.03.2013 г. на главен път от гр. Варна - с. Кичево, Варненска област, в посока - за с. Кичево, при управляване на МПС - л.а. „Фолксваген поло" с ДКР В 6664 НВ нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.И.Д. на 46 години, като след извършване на деянието избягал от местопроизшествието. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 343 ал. 3 б. Б предл. 1 вр. ал. 1 б. В от НК.

Правната преценка, постигната от първоинстанционния съд е съответна на събраните релевантни за правилното решаване на делото доказателства, не се оспорва от страните и се споделя от настоящата инстанция.

В допълнение настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи следното:

1. В пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат е допуснатото от подсъдимия нарушение на разпоредбата по чл.20, ал.2 от ЗДвП - “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”.

Константно е прието в практиката на съдилищата по приложение на материалната норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, че в нея най-общо, не изчерпателно, са изброени факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение. Наличието на каквито и да е фактори, които затрудняват движението и пречат на водача да бъде в необходимата концентрация за преценка на условията по пътя и рефлектират върху реакциите му при управлението на превозното средство, или се възприемат като пътна обстановка с потенциална опасност за пътното движение, налагат намаляване на скоростта, при необходимост и от спиране.

Предвид спецификата на казуса, в съответствие с анализа от фактическа страна съставът подкрепя становището, че подс. П. не е изпълнил задълженията си като водач, произтичащи от разглежданата норма. Не са били отчетени атмосферните условия, месторазположението на пътя, характера и интензивността на движението, намиращите се в близост до пътя населени зони и основно конкретните условия на видимост.

Макар и допустима по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП скоростта на подс. П. от 80 км/ч – под разрешената от 90 км/ч, е била приложима в пътни участъци, при “които липсват пътни препятствия или предвидима скрита опасност за движението… Съобразената с конкретните пътни условия скорост е функция на наличните, появяващите се и възможно да се появят пътни препятствия.” – в Р № 1300/25.11.74г. на ВС – ІІІ н.о.

Предвид ТР № 28/28.11.84г. ОСНК на ВС, т. 9 - “Скоростта на движението се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост” и т. 10 – “Движението на разстоянието на видимост” се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното превозно средство да може да спре в тези граници.”.

В конкретния случай – скоростта на движение на подсъдимия е била изцяло несъобразена с възможностите на автомобила му да спре в зоната на осветеност при поява на опасност. Скоростта, която му е позволявала това, е уточнена по заключението на АТЕ – 64 км/ч.

Нарушението е безспорно. Правната оценка на състава е съобразена и с установената актуална практика на ВКС по сходни фактически положения – напр. Р № 635/27.12.2010г. – ІІІ н.о., Р № 353/22.07.2013г. – ІІІ н.о. и др.

 

2. В хода на пренията пред въззивната инстанция се проявиха различни становища относно необходимото съдържание на факти, относими към квалифициращия признак “избягал от местопроизшествието”.

Водещите указания за правоприлагане се съдържат в Постановление 1/83г. на ПВС – т. 4, “и) Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие….Той може да напусне местопроизшествието при извинителна причина, например необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да оказва помощ на пострадалия и пр.”. 

         Трайно се приема в практиката, че водач на моторно превозно средство, който има участие в транспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото до пристигане на контролните органи и да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението. Когато има увредени лица от произшествието, които се нуждаят от незабавна помощ, при липса на друга възможност той е длъжен уведоми контролните органи, а ако е в състояние - да ги превози до здравно заведение и да се завърне незабавно на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на контролните органи. “Напускането на мястото на произшествието независимо от мотивите за това действие представлява бягство по смисъла на закона. Бягство от местопроизшествието е налице не само когато водачът укрива авторството си, но и в случаите, когато той укрива състоянието си или други обстоятелства, които той счита, че не трябва да станат известни на други лица” - в Решение № 552 от 7.Х.1983 г. по н. д. № 520/83 г., III н. о. 

В конкретния случай подс. П. е възприел удара и свързаните с него механични въздействия върху и от управлявания от него л.а., като обяснява, че се уплашил и изпаднал в шок. Без да спре продължил към дома си, където минути след инцидента възприел уврежданията по автомобила и наличието на кръв, след което прибрал автомобила в гаража, уплашил се още повече, измил се, пил вода и си легнал. В следващите дни, набавил части и сам отстранил предното стъкло и капак, уговорил по-цялостен ремонт от страна на свид. П. и предавайки му автомобила подсъдимият смутолевил “Абе пострадахме малко с нея, ама ще я оправим”. В рамките на повече от два работни дни свидетелят полагал труд по автомобила, до идването на полицейските служители на 05.03.13г. в около 16ч.

Следователно самото напускане на местопроизшествието е било предприето от подсъдимия с цел да се укрие, а не поради наличието на уважителна причина. Уплахата, стресът като усещания нямат такъв характер – прието напр. в Решение № 80 от 16.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 3137/2011 г., II н. о. Подс. П. сочи, че в дома си – обективно достигнат минути след ПТП, е видял кръвта и пораженията по предната част на автомобила. Липсата на точна представа за тежестта на престъпния резултат не изключва съставомерния елемент – така напр. в Решение № 200 от 22.VI.1994 г. по н. д. № 204/94 г., III н. о. – “Квалифициращият състав "бягство от местопроизшествието" е налице и тогава, когато деецът няма представа какво точно увреждане е причинено на пострадалия. Преследвайки осуетяване на проверката и разкриване на обективната истина, той пренебрегва съставомерния резултат и не проявява интерес към него.”.

Следва да се подчертае, че действията на подсъдимия в следващите дни по заличаване на следите от произшествието, напълно съзнавайки кой и как е пострадал от произшествието, надхвърлят рамките на съставомерното “бягство от местопроизшествието” – приключило до момента на укриването на автомобила в гаража. Осигуряването и подмяната на части и специалист за извършване на ремонтните работи е продължителен процес, предприет от подсъдимия за да премахне  съществуващите по автомобила следи. Времевите рамки на изискуемото от ППВС 1/83г. - “напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие” – са много по-тесни. Необходимите за квалифициращия елемент действия следва да са предприети с цел укриване и заличаване на следи, без да е от значение дали замисълът на дееца е бил постигнат. Докато фактите по делото разкриват верига от волеви актове на подсъдимия обусловили постигнати в продължение на серия дни реални резултати по възстановяване вида на автомобила.

Поради изложеното и съставът не споделя становището на защитника, че всички ремонтни работи по автомобила са част от квалификацията по чл. 343 ал. 3 от НК и по чл. 56 от НК не следва да бъдат ценени като отегчаващо отговорността на подс. П. обстоятелство.

 

3. Допуснати от пострадалия нарушения.

Както от фактическа, така и от правна страна, първоинстанционният съд отчита, че с поведението си пострадалият е имал принос към възникването на критичната пътна ситуация. С оглед становището на защитника за висока степен на съвина от пострадалия е  необходимо допуснатите от него нарушения да бъдат конкретизирани.

С оглед нормата на чл. 107 от ЗДвП – “Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:…т. 2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;”.

Установеният по огледа банкет - вдясно по посоката на движение на пострадалия, е бил с по-ниско от пътя ниво и лек наклон надолу, които в проявената метеорологична обстановка са изключвали ползването му. Предвид изложеното пострадалият е следвало да се съобрази с предписанието на чл. 110 от ЗдвП “Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.”. При ширина на лентата от 3, 7м, приетото от фактическа движение от пострадалия се е осъществявало на около 1, 85 м от крайната дясна граница на лентата. Спазването на предписаното от закона задължение е предполагало пострадалият да се движи с около метър по-вдясно, при отчитане необходимото пространство за разполагане на велосипеда и човека до него.

Законът не предвижда задължение за пешеходците да не са употребили алкохол към момента на включването им в движението. Съществува изискването по чл. 125 т. 5 от ЗДвП контролните органи да посетят всяко произшествие, когато е налице съмнение, че някой от участниците в него е повлиян от алкохол. В този смисъл законът налага сред факторите, довели до произшествие, да попадне изследването за наличие на алкохол и у пешеходците.

В конкретния случай, пострадалият е бил в тежка степен на обикновено алкохолно опиване – установено от експертни заключения. В сферата на предположенията е – в каква реална степен са били затруднени реакциите на пострадалия, каква е била силата на вятъра /в точно този пътен участък и секунда/ и влияела ли е на движението му като пешеходец. Приема се от съда, че пострадалият е бил годен да управлява действията си и да оценява основните елементи от пътната обстановка, тъй като се е движил в своята лента за движение, напред по пътя към дома си, бутайки велосипеда си и е изминал по този начин немалко разстояние /с оглед показанията на свид. Ф./. Доколкото подсъдимият изобщо не е видял пешеходеца и велосипеда му пред себе си – не може да се приеме, че съществуващото повлияване на Д.Д. от алкохола се е отразило по някакъв начин върху механизма на произшествието. Мястото на удара върху предния капак и предното стъкло на л.а. сочи, че към критичния момент пострадалият се е намирал в средната част на пътното платно.

Не би могло да се претендира отмерване на степента на принос от пострадалия като абсолютна тежест. Като участник в движението, заемащ съответната на посоката му лента, подсъдимият е могъл да възприеме светлоотразителя на стопа на велосипеда, появата на пострадалия и при движение със съобразена с дължината на светлините на фаровете му скорост да предотврати произшествието. Сред възможните за подс. П. решения в качеството му на водач е било и заобикалянето на пешеходеца, което е сторил свид. Ф.. В резултат на неправилните си действия и бездействия подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.

След обсъждане на допуснатото от пострадалия нарушение чл. 110 от ЗДвП, съставът отчита, че основните причини за произшествието са в цялостното поведение на подсъдимия като водач на МПС.

 

Подс. П. е бил длъжен и интелектуалните му качества са позволявали да допусне в субективните си представи, че в зоната между двете населени места, през зимния период и т.н. факти, очертаващи предвидимостта на опасност, е възможно да се появи опасност на пътя – в това число пешеходец – без значение на конкретното място и поведение върху пътното платно.

Управлявайки нощем и на светлините на фаровете, дължимото по закон внимание е налагало подс. П. да прецени дали има видимост на достатъчно разстояние, което да му позволи безопасно движение. Лишен от достатъчна видимост, поради неправилно подбраната скорост, подс. П. е следвало да предполага, че може да възникне рискова ситуация, която да не е в състояние да предотврати.

Следователно не е налице съмнение, че подс. П. не само е бил длъжен, но е и могъл да предвиди последиците от неизпълнението му  на предписания комплекс задължения по специалния закон. Изложеното подкрепя изводите за формата на вината му за осъществяване на деянието като непредпазливост, изразена като небрежност.

         ІІІ. По отношение на наложеното наказание.

         Постъпилата срещу присъдата жалба съдържа основно оплаквания по справедливостта на наложеното наказание. Защитникът счита, че са налице основания за приложимост на чл. 55 от НК и налагане на основното наказание лишаване от свобода под законовия минимум, както и намаляване на наказанието лишаване от права.

         Мотивите на присъдата в тази част са убедителни и в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация по чл. 54 от НК. Изследвана е степента на обществена опасност на деянието. Преценени са значими за параметрите на наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. Основното наказание е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е приложен и чл. 58 А от НК относно намаляването с една трета. Съдът определил максимален изпитателен срок. Кумулативното наказание – лишаване от право е отмерено в минимума в съответствие с определеното основно наказание и трайните указания в практиката по приложение на чл. 343 Г от НК.

         Съставът счете, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения в изграждането на преценка си по следващото се на подс. П. наказание. Определеното при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, равняващо се след редукцията на предвидения в закона минимум, не е явно несправедливо.

         От значение за индивидуализацията на наказанието са и следните обстоятелства:

Подс. П. не е спазил основните задължения на водач, участвал в ПТП по чл. 123 ал. 1 от ЗДвП - без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието и в случай, че има пострадал – да уведоми компетентните органи, да ги изчака, да окаже – без опасност за себе си, помощ на пострадалия и т.н. Воден изцяло от своето решение да избяга от местопроизшествието, подс. П. е проявил пълно безразличие към резултатите от своето престъпно поведение. Съпътстващите удара механични и звукови характеристики – силата на сблъсъка, счупването на предното стъкло, влаченето на пострадалия, преминаването на гумата през крака му – разкриват висок интензитет на пътния инцидент. Нелогично с оглед собствените му интереси /налагащи да огледа и прецени състоянието на л.а./ и риска да има пострадал, който се нуждае от помощ, е предприетото от подсъдимия - да продължи без да спре. С оглед прижизненото събиране на количествата кръв във вътрешните кухини и изразената анемия на органите, въпреки тежката комбинирана травма Д.Д. не е починал в момента на удара и дължимата от водача помощ е била обективно необходима. В този смисъл в съдебната практика е разглеждан въпросът за извършено в идеална съвкупност и деяние по чл. 140 от НК – напр. в Решение № 464 от 23.ХII.1988 г. по н. д. № 471/88 г., III н. о. – “Водачът, който в нарушение на правилата за движение е причинил смърт на едно лице и след деянието е избягал от местопроизшествието, при условията на идеална съвкупност отговаря наказателно за квалифицирано транспортно престъпление по чл. 343, ал. 2, пр. 3 НК и за неоказване помощ на пострадалото лице.”.

Изложеното допринася аргументи към оценката на степента на обществена опасност на личността на подс. П. като висока. Морално укорими в значителна степен са действията му не само непосредствено след удара, но и по-късно в дома му – при отчитане уврежданията и кръвта по автомобила – проявена е пълна незаинтересованост и безразличие към истината за случилото се. Дори и след узнаване на следващия ден – кой е пострадалия, а на по-следващия – че автомобилът, който се издирва е “Фолксваген” – реакцията на подс. П. е да замълчи и да продължи процеса по възстановяване на автомобила. Не сестрата на подсъдимия е била онзи фактор, с който подсъдимият се е съобразявал и в чийто интерес е организирал купуването и замяната на частите по л.а. Фактът, че автомобилът е на ремонт – не е можело да бъде скрит, тъй като физически той е бил другаде – а не на нейно разположение. Укриван е бил поводът за това, като подбудите и притесненията на подсъдимия са произтичали от претърпяното ПТП, включително и от интерпретацията му в семейния кръг.

Правилно последващите действия на подс. П. по “ремонт” на автомобила са били отчетени от ВОС като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Подобен пример в съдебната практика се открива и в Решение № 28 от 12.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2333/2013 г., III н. о. “…съдът не е пропуснал да отчете като отегчаващо обстоятелство по чл. 54 от НК и поведението на подсъдимия след извършване на деянието, а именно, укриването на автомобила, с цел да избегне наказателната отговорност, което му поведение като деец го очертава с висока степен на обществена опасност. …Детайлно е изследвана проявената от него упоритост и методичност при заличаване следите от престъплението, а именно: след като укрил автомобила и го огледал за пораженията при удара с пешеходеца, свалил счупената предна броня на автомобила, демонтирал предното панорамно стъкло, което натрошил и го сложил в чувал за да го изхвърли по-късно, обадил се на познат, занимаващ се с търговия на авточасти и му възложил да намери нова броня, като счупената изхвърлил в близката река. Всичко изложено сочи за обмислени и последователни действия от Д. за укриване на следите от престъплението и на себе си като негов автор…”. В този смисъл е и приетото по Решение № 344 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 332/2009 г., I н. о., НК – “Съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение и в тази връзка, са законосъобразни изводите за обществената опасност на деянието и дееца, поведението на подсъдимия след извършване на деянието, обстоятелството че не само е избягал от местопроизшествието, но е скрил управлявания от него автомобил….”. С оглед на изложеното становището на ВОС е обосновано при съобразяване с трайната практика на съдилищата.

Категорично не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, в случая чл. 58 А ал. 4 от НК.

Защитникът счита, че сред смекчаващите отговорността обстоятелства е младата възраст на подс. П.. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил на 27 навършени години. Видно от професионалната му характеристика /датирана от 06.03.2013г. - ден след явяването му в полицията, за да признае извършеното/, от две години той изпълнява отговорна, пожаро и взривоопасна работа, при стриктно спазване на трудовата дисциплина и изпълнение на правилата за работа с нефтопродукти. Личността му е преценена от управителя като носител на добри комуникативни качества, инициативност, бързина на реакциите, упорит и трудолюбив, с чувство за отговорност. На тази основа е неубедително да се претендира, че възрастта на подсъдимия следва да обоснове по-ниска наказателна отговорност. Видно е, че личността му е постигнала висока степен на реализация, успешно осъществява интензивно рискови трудови задължения, редом с отличаваща я социална зрялост. Следователно възрастта му – сама по себе си, обезпечава пълноценност на професионалната му отговорност. Не е налице основание да се счита, че проявлението му като водач на МПС /с близо девет годишен стаж/ изисква недостигнат поради житейска незрялост по-голям обем от качества. Поради изложеното и съставът не констатира обоснована необходимост да отчете възрастта му като фактор, влияещ върху параметрите на наказателната му отговорност.

Явяването на подсъдимия пред органите на полицията няма характер на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. По същото време – около 16ч.,  и в същия ден – 05.03.2013г., в гаража на свид. П. са се явили служители на друго РПУ, които са носели веществено доказателство – дясна декоративна решетка за халоген, иззето при огледа на местопроизшествието, което да сравнят с автомобила в гаража. Не могат да се отрекат, а и са отчетени подбудите на подсъдимия да се яви в полицията заедно с упълномощен от него адвокат и да признае авторството на деянието. Признанието му е било проверено в рамките на множество последвали действия в хода на ДП, съставлява част от доказателствената съвкупност върху която е изградена фактическата обстановка по делото. Редом със смекчаващите отговорността характеристични данни, чистото съдебно минало и степента на принос на пострадалия, не се изгражда съвкупност, която да предопределя преценка, че и най-лекото предвидено от закона наказание би се явило несъразмерно тежко спрямо извършеното от подс. П..

Съставът намира, че определените на подс. П. наказания постигат баланс на всички значими обстоятелства и на целите на превенцията. Основното наказание е незначително над минимума, /при среден размер на санкцията от шест години и шест месеца/ при приемане на превес на смекчаващите обстоятелства. Така индивидуализирано по чл. 58 А ал. 1 от НК наказанието е в минимумът, предвиден за престъплението.

Практиката по прилагане на чл. 343 ал. 3 б. “Б” предл. 1 от НК на съдилищата обосновава извод за преимуществено ефективно изтърпяване и на определени по чл. 55 от НК санкции лишаване от свобода. По отношение на подс. П. отлагането при максимален изпитателен срок изцяло постига необходимия за целите по чл. 36 от НК баланс и взаимовръзка между размера на наказанието и начина на изтърпяването му. Възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява е израз на обоснованото разбиране на законодателя към дейци като подсъдимия, които имат личностен ресурс да понесат наказанието в по-благоприятна среда при запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

Съдът не е наложил по чл. 67 ал. 3 от НК в рамките на изпитателния срок пробационна мярка, тъй като не са налице основания да се допуска, че подсъдимият се нуждае от допълнителен контрол и наблюдение в хода на понасянето на отложеното по чл. 66 от НК наказание лишаване от свобода.

Преценката за справедливост е съществен елемент от дейността на съда при определяне на дължимата санкция - осъзнато от дееца необходимо и своевременно наложено ограничение на известни негови права. Именно поради това проявата на по-голяма снизходителност се явява необоснована нито от доказателствата по делото, нито от реалното постигане на желаните от законодателя цели на наказанието.

При отчитане на правилото по чл. 57 ал. 2 от НК, съставът счете, че в съвкупността си наказанията лишаване от свобода и от право да се управлява МПС – в определените минимални размери, постигат необходимите и достатъчни, желани от специалната и обща превенции цели. Поправянето на подсъдимия и превъзпитаването му към спазване на установения в страната правов ред ведно с очакваното от обществото предупредително и възпиращо въздействие на наказанието са обезпечени.

Изложеното отхвърля основателността на оплакванията по въззивната жалба.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

р е ш и :

Потвърждава присъда № 96 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 1140/2014 г., постановена на 07.11.2014 г.

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

председател :                                   членове :