Р Е Ш Е Н И Е

 

12

 

Гр.Варна19.01.2016 година

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , в публично съдебно  заседание на единадесети декември две хиляди и петнадесета  година в състав :

 

                                                Председател : ЯНКО ЯНКОВ

       Членове : ЖИВКА ДЕНЕВА

              СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурора Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков   вчнд №375/2015г. на ВОС,

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл.452 ал.1 НПК.

          Постъпила е жалба от адв.П.В. в качеството му на защитник на осъденото лице Й.Б.Р. срещу определение №953/08.10.2015г. по чнд №1111/15г. на Варненски окръжен съд, с което наказанието „Пробация” , наложено на жалбоподателя и изразяващо се в задължителните пробационни мерки с определен срок от две години , безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години  и включване в програма за обществено въздействие „Овладяване на гнева” – седем сесии за срок от една година, е било заменено с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и двадесет дни  при първоначален строг режим в затвор. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна – твърдят се уважителни причини за неизпълнението на наказанието „Пробация”.

          В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

          Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и моли неговото потвърждаване.

          Въззивният съд на основание чл.452 ал.1 вр. чл.313 и чл.314 НПК извърши проверка на обжалвания съдебен акт, и след като взе предвид изложените в жалбата съображения, както и становищата на страните в съдебно заседание, констатира :

Жалбата e неоснователна.

     С протоколно определение 934/28.05.2014г. по чнд №2040/2014г. Варненски районен съд на основание чл.25 ал.1 НК е групирал наказанията , наложени на осъдения Й.Б.Р., като му е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно  “Пробация” със следните пробационни мерки : - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност три пъти седмично; - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години ; - „Включване в програма за обществено въздействие „Овладяване на гнева” – седем сесии за срок от една година, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години”. Изпълнението на наказанието започнало на 15.09.2014г.  До 06.08.2015г. осъденото лице допуснало 25 пропуска по първата пробационна мярка, и 4 пропуска по втората мярка – до 04.11.2014г. По отношение на третата мярка – от събраните доказателства е видно, че тя е изпълнена в периода от 16.09.2014г. до 07.10.2014г., като осъденото лице е допуснало две неявявания на занятия. Въпреки това очевидно и ОС”ИН” е приела, че лицето успешно е завършило курса, поради което и му е издала удостоверение за участие в програмата. Поради което следва и да се приеме, че третата пробационна мярка е изпълнена. Четвъртата – от 15.09.2014г. до 03.08.2015г. осъденото лице е положило 187 часа безвъзмезден труд /при определени 200 за една година/, т.е. неизработени са за първата година само 13 часа. Очевидно е от изложеното, че е налице частично неизпълнение - касаещо най-вече първата пробационна мярка, което обаче е системно. При близо 11 месеца изпълнение лицето е следвало да се яви пред пробационния служител около 132 пъти /11 месеца х 4 седмици х 3 пъти на седмица/. А в 25 случая осъденият не се е явил, което представлява близо 1/5.  Всъщност единственото възражение , което се прави пред настоящата инстанция, е за наличие на уважителни причини за допуснатите от лицето нарушения на изпълнението на мерките. Вярно е, че в обясненията си по повод пропуските лицето в повечето случаи е заявявало, че е било на работа. В подкрепа на тези твърдения обаче не са ангажирани никакви доказателства – нито пред първата, нито пред настоящата инстанция. Представен е по делото единствено смъртен  акт, от който става ясно, че бащата на осъденото лице – Богдан Р. е починал във Франция на 06.09.2015г. Това обстоятелство обаче е настъпило след допуснатите нарушения от страна на осъдения, и след изготвяне на предложението за замяна на Председателя на пробационния съвет-Варна, което е от 07.08.2015г. Поради това не е в състояние разумно да обоснове неизпълненията на пробационните мерки от страна на осъдения, които са в периода 15.09.2014 – 06.08.2015г. Вярно е, че осъденият има деца – две невръстни дъщери от съжителства с две различни жени /или поне дотолкова става ясно от досието на осъденото лице/. По отношение на първото си дете не полага грижи /пак по данни от досието от пробационната служба/. Самият той твърди , че се грижи за детето от настоящото си съжителство – работи и това е причината за неизпълненията му. При липсата обаче на каквито и да било доказателства в тази насока  то твърденията на лицето са напълно голословни. Порази това и жалбата на Р. е неоснователна – както вече се спомена в нейна подкрепа не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод, че са налице уважителни причини за пропуските му при изпълнение на пробационните мерки. При това положение в крайна сметка правилно първостепенният съд е заменил неизтърпяната част от наказанието пробация с наказание  лишаване от свобода, като това е станало при спазване изискванията на разпоредбата на чл.43а т.2 НК. Напълно се споделят съображенията на окръжния съд, че до момента по отношение на лицето решаващите съдилища на няколко пъти са проявявали снизхождение, с което пък са давали и шанс на лицето за поправяне. Очевидно такова не е настъпило, и ярка проява на това е пренебрежителното отношение на Р. към наложеното му съвкупно наказание „пробация”. Което е още едно основание за замяна на това явно неефективно от законова гледна точка наказание. Определеното по реда на замяната наказание „Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно и ефективно – при режима, определен от окръжния съд. Тук следва да се обърне внимание, че институтът на условното осъждане е неприложим, но не поради съображенията , изложени от първоинстанционния съд, а поради факта че деянието, за което е наложеното замененото наказание „Пробация” , е извършено в изпитателния срок на присъдата/споразумението по нохд №6877/2011г. на ВРС , влязла в сила на 07.12.2011г.

          По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното,  и на основание чл.452 ал.1 изр. второ НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение  №953/08.10.2015г. по чнд №1111/15г. на Варненски окръжен съд .

 

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                        Членове :