Р Е Ш Е Н И Е

 

16        

 

гр.Варна, 26 януари 2016 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание, проведено на 15 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЖИВКА ДЕНЕВА

2.СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

с участието на секретаря Г.Н. и прокурора Стефка Якимова, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 376 по описа за 2015 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал.2, вр.чл.452, ал. 3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Председателя на Пробационен съвет Варна срещу определение от 08.09.2015 г., постановено по ЧНД № 1122/15 г. по описа на Варнеския окръжен съд. С определението съдът е заменил остатъка от наложеното на осъдения наказание "пробация" (по НОХД № 5476/2014 г. на РС - Варна) с пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.5 от НК – „Поправителен труд” за срок от пет месеца.

С жалбата се изразява становище за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се претендира пред тази инстанция. Оспорва се извода на ВОС, че неизпълнението на мерките се дължи на уважителни причини – полагане на труд. На следващо място се излагат доводи за липса на правна възможност наказание „пробация”, изразяващо се в съвкупност от двете задължителни мерки да бъде заменено с една единствена мярка, както е постъпил ВОС. Настоящата инстанция е сезирана с искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с които остатъка от наказанието „пробация” в размер на 29 дни да бъде заменен с 14 дни „лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

В хода на проведените пред въззивната инстанция съдебни прения жалбата се поддържа от нейния вносител на наведените в нея основания.

Осъденото лице, редовно уведомено за образуваното пред ВАпС съдебно производство и неговия предмет, не се явява и съответно не е изразило становище по основателността на жалбата.

Представителят на ВАпП пледира за основателност на жалбата и за отмяна на атакуваното определението.

След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Варненският апелативен съд намери следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Фактологията по делото не разкрива сложност. Всъщност, тя и не се оспорва от никоя от страните в процеса.

ВОС е бил крайно пестелив в мотивите си за взетото решение, като не е посочил изрично приетите за установени факти. Може обаче да се приеме, че волята му все пак е обективирана ясно, както и че има мотиви за взетото решение. Като съобразява това, ВАпС намира, че не следва да отменя обжалваното определение заради липса на мотиви, а следва да го разгледа по същество досежно неговата правилност.

С определение, постановено по НОХД № 5476/2014 г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в сила на 04.12.2014г. П.Х.С. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.197 т.3 от НК, за което му е било наложено наказание “Пробация” с пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца.

 Наказанието е било приведено в изпълнение на 05.01.2015 г. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото досие на осъдения и в частност от Протокол № 600/05.01.2015 г. за правата и задълженията на осъдения по време на изпълнение на наложените пробационни мерки, подписан от осъдения С.. Още тогава С. е заявил, че работи като шофьор на ТИР, за което е и представил на пробационните служители трудов договор, обяснил е, че естеството на работата му го препятства да полага подпис в пробационната служба. Било му е разрешено от Началника на ОСИН Варна да полага подпис пред дежурен полицейски служител в Трето РУ но ОД на МВР Варна. Въпреки това С. допуснал две неизпълнения на мярката по чл.42а, ал.2, т.2 НК като не се явил на две задължителни срещи, съобразно изготвения план за изпълнение на пробационните мерки – на 15.01.2015 г. и на 19.01.2015 г.

Това станало повод досието му да бъде върнато в Пробационната служба и довело до четири пропуска и на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – отново на 15.01.2015, на 19.01.2015, на 21.01.2015 г., 26.01.2015 и 28.01.2015 г. Осъденото лице е обяснило пропуските си с трудовата си ангажираност на шофьор на товарен автомобил, изискваща отсъствието му от гр.Варна почти ежедневно. Със заповеди П. Славчеве бил наказан със „Забележка” и „Писмено предупреждение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода. И след налагане на горните наказания осъденият С. допуснал още няколко пропуска в полагането на подписи.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства по делото осъденото лице П.С. е провел общо 12 задължителни редовни срещи, допуснал е общо 3 пропуска, но същевременно се е явил на три извънредни срещи. Това мотивира въззивната инстанция да приеме, че мярката по чл.42а, ал.2, т.2 от НК е била изпълнена;

Неизпълнение е налице и то частично по отношение единствено на мярката по чл.42а, ал.1 т.1 от НК. За причините, довели до неизпълнение на тази мярка пробационните служители са били уведомени – осъденото лице не само е депозирало обяснения, то е представило и писмен трудов договор, уведомявало е и служителите на проб.служба по телефона за своите отсъствия.

Тук следва да бъде отбелязано, че наказанието "пробация" е единно такова, дефинирано от закона като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или по отделно, като в конкретния случай на осъдения то е наложено като съвкупност от двете задължителни пробационни мерки и неизпълнението дори само на една от тях без основателни причини влече след себе си последиците на чл. 43а НК. Ето защо, ако са налице предпоставките, предвидени в закона, за санкциониране на виновното поведение на осъдения, изразяващо се в неизпълнение на наложеното му наказание "пробация" като комплекс от мерки за въздействие, то тогава са изпълнени предпоставките по чл. 43а, ал. 2 от НК за замяна на наказанието „пробация” с „Лишаване от свобода”. Неправилно е виждането на ВОС за прилагане на института на чл.43а, т.1 НК. Практически първоинстанционният съд е заменил не една от наложените на осъдения пробационни мерки, а всички определени от съда мерки за контрол и обществено въздействие над осъдения, което по виждането на този състав на ВАпС законът не позволява. Съгласно чл. 42а, ал. 4 НК пробационните мерки "Задължителна регистрация по настоящ адрес" и "Периодични срещи с пробационен служител" са задължителни и следователно - те не биха могли да бъдат заменени с друга мярка за контрол и обществено въздействие. Подобна замяна би могла да бъде обмисляна единствено и само по отношение на трета мярка, ако такава е била наложена с присъда. В конкретния случай обаче трета такава мярка на осъденото лице С. не е била определена. Ето защо оплакването на Председателя на пробационния съвет гр.Варна е принципно основателно.

От изложеното дотук следва да се приеме, че е налице частично неизпълнение на една от двете задължителни пробационни мерки, наложени на осъденото лице С. – „задължителна регистрация по настоящ адрес”. Факт е, че С. е работил по трудов договор, изисквал неговото отсъствие от град Варна, както и че е осъждан един единствен път. Също така обаче, не може да се приеме, че всички негови отсъствия са се дължали на изтъкнатата в неговите обяснения причина. Твърденията в тази насока не са доказани – извън представения трудов договор, осъденото лице не е представило каквито и да било доказателства за това, че на конкретните дати е осъществявало някакъв превоз на товари. За да се приеме, че осъденият не изпълнява наказанието пробация по смисъла на чл. 43 а от НК не е необходимо той непременно да е имал преднамерено и целенасочено поведение на укриване от пробационните служители, достатъчно е да не е осъществил цялото дължимо според закона съдействие за приложение на пробационните мерки. Това е така, защото за разлика от останалите наказания наказанието пробация изисква от осъдения не просто изтърпяване на наложени ограничения в неговата имуществена или лична сфера, но и активно негово взаимодействие с пробационната служба по предписания в закона ред. В конкретния случай то не е било осъществено от осъдения. Ето защо е налице неизпълнение на наказанието от негова страна. В този смисъл формалните предпоставки на чл. 43а НК за замяна на пробацията са налице. От това обаче не следва, че прилагането на нормата е императивно. Съдът не действа в условията на обвързана компетентност. Като решаващ орган е длъжен да прецени налага ли се замяна на пробацията/определянето на друга пробационна мярка. За да изведе пълноценно изводите си съдът следва да отчете всички значими за конкретния случай обстоятелства. Дължимият задълбочен и справедлив подход изисква съвкупна оценка на всички фактори, имащи отношение към процеса на изпълнение на наказанието. Като цяло, в аспекта на легитимните цели на наказанието, се налага да се прецени дали санкционирането на осъдения за неизпълнението на наказанието пробация е условие, без което те не биха били постигнати и нужно ли е оказването на по-интензивно въздействие върху личността му с цел неговото поправяне и превъзпитаване. За тази цел внимателно трябва да се обследва естеството на самото неизпълнение, причините за последното, процеса на изпълнението на наказанието до момента, отношението на осъдения във връзка с последното и всички други релевантни за случая обстоятелства.

Прилагайки горния подход ВАпС намира, че в конкретната хипотеза не се налага замяна на остатъка от пробацията с Лишаване от свобода. В този смисъл и не споделя обратния извод, поддържан от Председателя на пробационния съвет Варна, изложен във въззивната жалба.

На първо място, видно е, че неизтърпяната част от наказанието е само двадесет и девет дни. Този срок, отнесен към периода на изпълнената част от наказанието, е пренебрежимо малък, особено като се има предвид, че една от двете задължителни пробационни мерки е изпълнена. Отклоненията от изпълнението на мерките, е било резултат от това, че осъденият е работил като шофьор на тежкотоварен камион и е осъществявал превози извън град Варна. При все че това обстоятелство не е извинително, то има характер на мотив на осъдения да допусне нарушението. Мотивът му не е бил пренебрежително отношение към изпълнението на наказанието, а изпълнение на трудови задължения. Поставен пред избора да работи с цел осигуряване прехрана за семейството си или да е стриктен в явяването на съответните дати в пробационната служба, С. очевидно е подбрал първата възможност, рискувайки настъпването на неблагоприятни последици. Следва да се отчете обаче, че в този случай, макар и не по негова инициатива, той е уведомил пробационния служител за местонахождението си и причината за отсъствието си. Явил се е на три извънредни срещи. Спецификите на дейността по транспорта, упражнявана от осъдения, предпоставят непрекъсната ангажираност до приключване на работата по съответния курс. Осъденият трудно може да бъде упрекван за това, че се захванал с подобна трудова деятелност, свързана с напускане населеното място, в което се изпълнява пробационната му мярка. Осъденият търпи единствено упрек от гледна точка на това, че е следвало да положи усилия и да се яви на определената дата, въпреки безспорно голямото разстояние, което е следвало да пропътува. Независимо от тези пропуски обаче поведението на осъдения С. не разкрива безотговорност и липса на сътрудничество по отношение на пробационните мерки, прилагани спрямо него. Отклонението се е дължало на трудовата му ангажираност, а не на нехайно и немарливо отношение към изпълнението на наказанието. Пробационните служители очевидно са наясно, че осъденият се грижи за прехраната и издръжката на семейството си чрез полагане на труд. От неговото поведение не личи трайно намерение да се отклони от изпълнението на наказанието, нито пък прозира мотивация, която може да бъде определена като негативна. Както се подчерта многократно, най-същественият пропуск на осъдения е, че той не е провел предварително разговори с пробационния служител, за да намерят балансирано решение на проблема. Смисълът на полагането на подпис и срещи с пробационния служител не е самоцелно ограничаване в правото на свободно придвижване на лицето, спрямо което се прилага мярката. Идеята на този род мерки е пробационният служител да има ритмично интензивно наблюдение върху поведението на осъдения в контекста на потребността от поправянето и превъзпитаването на последния. От тази гледна точка изпълнението на пробацията поначало не влиза в колизия с необходимостта от полагането на труд като начин и средство за добиване на правомерни доходи. Същевременно - полагането на труд не може да е пречка за изпълнение на пробацията. При възникване на усложнения в тази насока осъденият следва да ги обсъди с пробационния служител, за да се намери приемливо решение на проблема. Осъденият С. не е постъпил така и без съмнение е причинил трудности в довършване на процеса по изпълнение на наказанието. Санкционирането на поведението му със замяна на остатъка от пробацията с лишаване от свобода обаче е непропорционално тежко разрешение и не представлява израз на справедлив подход. За този извод съдът съобразява всичко изнесено дотук касателно процеса по изпълнение на наказанието и мотивацията на С. за допускане на нарушенията - личността на осъдения не разкрива висока степен на обществена опасност, оправдаваща санкционирането му с наказание „Лишаване от свобода”. Такъв изход би се явил приемлив в случай на изчерпване на средствата за въздействие върху личността на осъдения. Конкретният случай обаче разкрива убедителен потенциал, че и без замяна на остатъка от наказанието пробация, последното може да бъде успешно доведено докрай чрез изтърпяването му от осъдения.

Изнесените съображения мотивират извод за отмяна на обжалваното определение и постановяването на решение, с което предложението на председателя на пробационния съвет да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл.452, вр. чл.334, т. 2 НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ определение от 08.09.2015 г., постановено по ЧНД № 1122/15 г. по описа на Варнеския окръжен съд и вместо това:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на председателя на Председателя на пробационен съвет - Варна при ОС „ИН” гр.Варна за замяна на остатъка от наказанието "пробация", наложено на п.Х.С. по НОХД № 5476/14 г. по описа на РС - Варна, с лишаване от свобода.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.