Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 64/10.04. Година 2018 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На девети февруари, Година  две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

 ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

      Росица Тончева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор М.а Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 376 по описа на съда за 2017г., при произнасянето си взе предвид:

 

Въззивното производство има за предмет проверка правилността на присъда №6/25.02.2016 година, постановена по НОХД №319/2015 година по описа на Окръжен съд – Разград. До текущия съдебен стадий се достига при следната процесуална хронология:

С присъда №6/25.02.2015 година по НОХД №319/2015 година на РОС, подсъдимият Д.Н.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК, за което му е наложено наказание от двадесет години лишаване от свобода, изпълнимо при строг режим в затвор.

Със съдебния акт са уважени граждански искове на наследници на починалия Б. Б., обезщетяващи неимуществени вреди с главници:

-двеста хиляди лева за малолетен син К.Б. (действащ чрез майка си М.Б.);

-сто и петдесет хиляди лева за съпруга М.Б.;

-сто и двадесет хиляди лева за баща К.П.;

-сто и двадесет хиляди лева за майка В.К..

            Съдът е присъдил законна лихва върху всички суми до окончателното им изплащане.

            С присъдата разрешение са намерили въпросите за веществените доказателства и разноските по делото.

            Всички страни са изразили недоволство от съдебния акт. Синтезът на съображенията в протеста и въззивните жалби се илюстрира по следния начин:

            С протест се атакува справедливостта на присъдата, като се предлага увеличаване на наказанието от двадесет години лишаване от свобода на доживотен затвор. Протестът обсъжда негативната лична характеристика на подсъдимия, липсата на сериозен мотив за убийството и бързото реализиране на умъртвителното деяние по маловажен повод. Прокурорът счита, че наказанието на Д.П. следва да се определи при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, с което обосновава искането си за изменение на присъдата.

            Частните обвинители също са намират съдебния акт на РОС за несправедлив. С въззивни жалби представят исканията си за увеличаване на наказанието на подсъдимия на доживотен затвор без право на замяна (въззивна жалба на адв.Д.) и на доживотен затвор (въззивна жалба на адв.В.).

            В лична въззивна жалба подсъдимият се оплаква от незаконосъобразностна присъдата поради липса на мотиви, недоказаност на обвинението и неизяснен мотив за убийството. Пжо същество счита, че следва да бъде оправдан.

            В жалба по чл.318 ал.6 от НПК защитникът – адв.К. аргументира неправилност на първоинстанционната присъда, произтичаща от нарушения на материалния и процесуалния закон. С приоритет поддържа искане за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Излагат се доводи и за процесуални нарушения от категорията на чл.348 ал.3 т.т.1 и 2 от НПК.      Жалбата е бегла по справедливостта на наказанието, доколкото това основание е встрани от приоритетите на защитата в текущия съдебен стадий.

С решение №277/15.12.2016 година по ВНОХД №191/2016 година, състав на Апелативен съд Варна е потвърдил изцяло присъда №6 по НОХД №319/2015 година на РОС.

            В последвалото касационно производство страните са релевирали оплаквания по всички касационни основания. С Р 105-2017-2 н.о. въззивният акт е отменен и делото върнато в настоящата инстанция за повторното му решаване по същество. Извън констатацията за недостатъци в мотивната дейност на първия въззивен съд, ВКС е дал указания, в изпълнение на които настоящият състав проведе съдебно следствие.

            В пренията по въззивното дело страните не се отклоняват от писмените си доводи за неправилност на присъдата. Прокурорът акцентира върху тежестта на престъплението и обществената опасност на дееца, като по този начин обосновава искането за увеличаване на наказанието. Не обсъжда промяна на фактическата обстановка поради липсата на доказателствена основа за това.

Повереникът на частните обвинители поддържа искане за изменение на присъдата чрез налагане на наказание доживотен затвор. Използва аналогични доводи на изразените от прокурора.

Пред въззивната инстанция подсъдимият се защитава от адвокатите Д. и З.. Пледоариите им имат дават обща оценка на делото - тотален хаос при откриването и събирането на доказателствата в досъдебната фаза. Поради противоречие със закона, защитниците считат че основни доказателствени източници следва да се елиминират. Иначе казано, единственият който може да каже какво е станало е само подсъдимият, на когото прокуратурата не вярва и замества действителните фактически обстоятелства с измислици (взаимствано от пледоарията на адв.Д.). При следваната линия на защита,  се мотивира безалтернативно искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В последната си дума подс.П. заявява, че не всичко написано има общо с действителността. Счита се за невинен.

Варненският апелативен съд като взе предвид аргументите в подадените  протест и въззивни жалби, след като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

I. От фактическа страна:

Първоинстанционният съд е провел пълно съдебно следствие в пределите на което е подложил на проверка събраните в предходната процесуална фаза доказателства и техните източници, попълнил е делото с нови доказателствени факти, разрешавайки на тази основа въпросите по чл.301 от НПК.

Въззивният състав  счете, че за изясняване на обстоятелства по чл.102 т.1 от НПК са необходими нови съдебно-следствени действия. Проведоха се повторни разпити на свидетели и вещи лица от първата инстанция, разпитаха се нови свидетели, назначиха се и се изслушаха нови експертизи, направи се оглед на веществени доказателства, приеха се писмени доказателства. По този начин се постигна една стабилна доказателствена база, която изяснява процесното събитие в детайли. След допълнителните съдебно-следствени действия, на основание чл.316 от НПК настоящият състав прие нови фактически положения, които обаче не променят обстоятелствата с отношение към повдигнатото обвинение на Д.П..

Релевантните фактически положения са следните:

Към 2015 година подсъдимият П. и пострадалият Б. ***.  До около 04.00 часа на 11.04.2015 година двамата не се познавали.

На 10.04.2015г. около полунощ подсъдимият П. посетил бистро „Парижки салон“ в гр. Разград. Там останал до края на работното време. Бил в компанията на св.Б. и св.Н., консумирал бира. След 03.00 часа на 11.04.2015 година бистрото затворило. Подсъдимият и свидетелката решили да продължат нощта в клуб „Феймъс“. Облеклото на П. не било подходящо за това заведение. Поради това с джип „Мицубиши Паджеро“ с ДК№РР6057ВА той се върнал у дома. Автомобилът бил с дясна дирекция. На предна лява седалка се пътувала св.Б.. Подсъдимият се преоблякъл със син дънков панталон, тъмно синя риза с дълъг ръкав и бели вертикални ивици, тъмно кафяво кожено яке, кафяви кожени ботуши.

След 04.00 часа на 11.04 2015 година подс. П. и св.Б. влезли в клуб „Феймъс“. Там вече се намирала друга компания - на пострадалия Б.,  св.З. и св.Т.. Б. Б.  бил облечен със сини дънкови панталони, закопчани с черен кожен колан с метална катарама,  червено-бяла риза на райе, синьо шушляково яке и и светлокафяви велурени обувки (по отношение облеклото на пострадалия въззивният състав прие ново фактическо положение, произтичащо от протокол за оглед на труп от 11.04.2015 година в т.1, л.43 от д.пр.). Б. консумирал значително количество алкохол. Подсъдимият също си поръчал уиски. Познанството между двамата се състояло около 04.00 часа на 11.04.2015 година.

След 06.00 часа на 11.04.2015 година подсъдимият, пострадалият и св.З. се преместили в игрална зала, съседна на клуб „Феймъс“. Свидетелят се заиграл на една от ротативките. Подсъдимият и пострадалият не проявили интерес към хазарта и заедно отишли в бензиностанция „ОМВ”, на около 100 метра от игралната зала. После решили да отидат до местността „Пчелина“. До там пътували с автомобила на подсъдимия. Пострадалият стоял на предна дясна седалка. Малко след 07.00 часа  на 11.04.2015 година пристигнали в местността, до хижата на БТС.

В автомобила възникнал конфликт (на основание чл.316 от НПК се извежда това обобщено фактическо положение. Доказателствата по делото не дават сведения относно причината на конфликта). Подсъдимият взел нож, намиращ се в джипа и няколко пъти намушкал  пострадалия, причинявайки му кървящи рани (на основание чл.316 от НПК въззивният състав приема за установен само вида на нараняванията, а не локацията им по тялото на пострадалия). След това Б. слязъл от колата. Изминал приблизително десет метра и се озовал пред остъклена входна врата на трапезарията на хижата. Опитал се да намери помощ, като ударил с кървяща длан по стъклото. Ответна реакция нямало.

Пострадалият продължил движението си по пътека от бетонни плочки. От дясната й страна се намирала бетонна подпорна стена, висока около 50см. Опитвайки се да избяга, той падал, после ставал и продължавал напред. Така изминал около четиридесет метра.  Въпреки това бил настигнат от подсъдимия. С ножа Д.П. продължил да нанася удари на жертвата в областта на шията, гърдите и корема. В един момент застанал зад гърба на ранения Б.. Намушкал го в областта на сърцето и му прерязал гърлото. След причиняване на тези две тежки наранявания, Б. Б. паднал върху бетонната подпорна стена и починал.

Подсъдимият се върнал в колата. Насочил се към главния път, минал през гр.Попово, прохода Хаинбоаз и пристигнал в гр.Сливен. Пътьом провел разговори със св.Т. и св.К., на които съобщил, че се случило нещо лошо. Докато пътувал изхвърлил ножа на неустановено място.

На 11.04.2015 година след 08.30 часа, св.М. (наемател на хижата), намерил трупа на Б. Б.. След съобщение, започнали незабавни следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия. Подсъдимият бил идентифициран като последния човек, в чиято компания Б. ***. Той бил потърсен по телефона от полицейския служител св.Н.К.. Подсъдимият го уведомил, че се намира в гр.Сливен. Той изпълнил полицейското разпореждане и се явил в ОДМВР-Сливен. Там предал доброволно автомобила и облеклото си.

В досъдебното производство са били назначени редица експертизи.

Първата група от тях се занимава с причината за смъртта на Б., механизма на следообразуване, изследва положението на телата на жертвата и дееца при нанасянето на последните смъртоносни рани.

Заключението на СМЕ за аутопсия на починалия (т.3, л.3 и сл. от д.пр.) установява наличие на съчетана травма (глава, шия, гърди, корем, крайници), със следните индивидуални характеристики:

- разкъсно-контузна рана на главата, вдясно тилно;

- охлузвания на лицето вляво; 

- порезна  и прободно – порезни рани на шията, с пълно прерязване на гръкляна и лявата юголарна вена и частично прерязване на хранопровода, одрасквания и повърхностни наранявания на шията;

- прободно - порезни рани на гръдния кош, една от които прониква в сърцето, колекция от кръв в перикардната торбичка- 450 мл.;

- прободно - порезни рани на корема, две от които проникват в коремната кухина, зацапване на кръв в коремната кухина; 

- порезна рана на първи пръст на лява ръка, охлузвания на дясна предмишница, двете ръце, двете бедра и двете колена.

Експертизата счита, че причина за смъртта на  Б. Б. е острата кръвозагуба в съчетание със сърдечна тампонада и остра дихателна недостатъчност поради увреждане на дихателните пътища при прободно - порезни и порезни наранявания на шията, гръдния кош и корема.

Причинените прободно-порезни и порезни рани се описват по следния начин:

-рана №1 - прободно-порезна рана в областта непосредствено под левия ъгъл на долната челюст, с дължина около 2,2см, с раневи канал, с посока отгоре-надолу, отляво-надясно и отзад-напред, който преминава през мускулни групи на шията, с дължина около 2см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №2 - прободно-порезна рана по долната страна на брадичката, в ляво до срединната линия, с дължина около 2,3см, с раневи канал, с посока отпред-назад и леко отдолу-нагоре и отдясно-наляво, който преминава през мускулните групи на дъното на устната кухина и навлиза в гълтана, с дължина около 6-10см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №3 - обширна зееща порезна рана, в горната половина на шията, с дължина около 14см, увреждаща предни мускулни групи на шията, гръкляна над щитовидния хрущял, предната стена на хранопровода и лява юголарна вена. Увреждането е резултат на не по- малко от три тангенциални, напречни, с посока отляво-надясно на шията, действия с предмет с режещ ръб;

-рана №4 - прободно-порезна рана по лявата повърхност на шията, в горната й трета, с дължина около 2,2см, с раневи канал с посока отгоре-надолу и дължина около 1 см, след което навлиза в рана № 3. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №5 - прободно-порезна рана по дясно-предната повърхност на шията в долната й трета, с дължина около 3см, с раневи канал с посока отдясно-наляво и отдолу-нагоре и дължина около 1,5см, след което навлиза в рана №3. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №6 - Г-образна прободно-порезна рана в областта под средната трета на дясна ключица, с дължина на раменете по около 2см и разстояние между краищата на раменете около 3,4см, с раневи канал с посока отпред-назад, отляво-надясно и отгоре-надолу, който преминава през мускулни групи на гръдния кош, без да прониква в гръдната кухина, с дължина около10см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №7 - прободно-порезна рана в латерално-горната част на дясна гръдна област, с дължина около 1,1см и допълнителен разрез с дължина около 0,6см, с раневи канал с посока отгоре-надолу, отляво-надясно и отпред-назад, който преминава подкожно, без да прониква в гръдната кухина, с дължина около 4см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №8 - прободно-порезна рана в средната трета на гръдния кош по дясната му страна, между предна и средна аксиларни линии, с дължина около 5,9см, с раневи канал с посока отпред-назад, който преминава през мускулни групи на гръдния кош, без да прониква в гръдната кухина, с дължина около 14см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №9 - прободно-порезна рана в средната трета на гръдния кош, в ляво по парастернална линия, с дължина около 4,2см, с раневи канал с посока отпред-назад и отдясно- наляво, който навлиза в медиастинума през хрущялната част на леви средни ребра (прореза е с дължина около 3см), преминава през перикардната торбичка, навлиза в дясна камера на сърцето през предната й стена и в лява камера на сърцето през септума, с дължина на раневия канал около 10см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

- рани №№ 10 и 11 - две прободно-порезни рани свързани помежду си в долната трета на гръдни кош, по и в дясно до предната срединна линия, с дължина съответно около 2,5см и около 3см. От раните започват три раневи канала, с посока отгоре-надолу, отпред-назад и леко отляво-надясно, като преминава през подкожната мастна тъкан на предна коремна стена, без да прониква в коремната кухина и е с дължина около 12см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб.  Другата посока е отгоре-надолу, отпред-назад и леко отляво-надясно, медиално от първия, като преминава през подкожната мастна тъкан, без да прониква в коремната кухина и е с дължина около 9см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб.Третата посока на раневия канал е отпред-назад, отгоре-надолу и леко отдясно-наляво, като преминава през предна коремна стена, навлиза в коремната кухина непосредствено под медиалния край на лява ребрена дъга и преминава през голямото було, без да засяга черва. Раневият канал до навлизане в коремната кухина е около 5см. По вътрешната повърхност предна коремна стена разрезът е с дължина около 9см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №12 - прободно-порезна рана в десния среден квадрант на предна коремна стена, между медиоклавикуларна и предна аксиларна линии, с дължина около 9,2см, с раневи канал с посока отпред-назад, отгоре-надолу и леко отдясно-наляво, като преминава през предна коремна стена, навлиза в коремната кухина в дясната й част, без да засяга коремни органи и завършва в крилото на лява хълбочна кост, като го пробива, с дължина около 14см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб;

-рана №13 - коса порезна рана в дясна хълбочна област с дължина около 9см, засягаща подкожната мастна, без да прониква в коремната кухина. Раната е резултат на едно тангенциално действие на предмет с режещ ръб;

-рана № 4 - коса порезна рана на първи пръст на лявата ръка, с дължина около 1см, засягаща кожата. Раната е резултат на едно тангенциално действие на предмет с режещ ръб.

Описаните наранявания по трупа на Б. са получени с не по- малко от седемнадесет действия с предмет с режещ ръб и остър връх. Прободно-порезните наранявания по шията, гръдния кош и корема са резултат от пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб.

Намерените срезове по дрехите на пострадалия са довели експертизата до извод за висока кинетична енергия на режещия предмет. Той (предметът) е преминал през яке, риза и е навлязъл в тялото на пострадалия на значителна дълбочина (около 10-14 см).При едно от нараняванията са били прерязани хрущялни части на ребра, при друго - прободено крилото на хълбочната кост.

Смъртоносни се явяват рани №№ 3 и 9, довели до бърза смърт на Б.. Авторът на експертизата счита, че двете рани са причинени почти едновременно, а всички останали дванадесет - ги предхождат.

Медицинската експертиза определя рана №14 като защитна. Охлузванията на лицето  и двете коленни стави се считат за резултат от действието на твърди тъпи предмети. Приети са като характерни за получаване при падане от собствен ръст. Останалите охлузвания  на дясната предмишница, двете ръце и двете бедра са  окачествени като резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, като в областта на лявото бедро действието е тангенциално.

Заключенията на  СМЕ на веществени доказателства (т.3, л.12 от д.пр.), на ДНК експертиза на веществени доказателства (т.3, л.45 от д.пр.) и на комплексна СМЕ (т.3, л.98 от д.пр.) сдобиват доказателствената  съвкупност със сведения за следите по дрехите и тялото на подсъдимия П., съвпадащи с ДНК профила на пострадалия Б., в следната насока:

-в областта на предната част на левия ревер на якето, над левия горен джоб - кафяво-червеникаво зацапване върху площ с напречен размер 7-8см и вертикален 2см. Следата представлява зацапване и се образува при контакт на повърхността с кървящ обект или друга повърхност, по която има кръв (механизмът е общ за всички следи от зацапвания, поради което повече няма да се повтаря);

-по задната повърхност на левия край на яката на якето - кафяво-червено зацапване с размери 4/3 см;

-по задната повърхност на левия ръкав на якето, в съответстващата част на мишницата-кафяво-червено зацапване,с размери около 8/5см;

-по десния ръкав на якето, в областта на маншета и копче - зацапване от засъхнала червено-кафява материя;

-на десния ревер на ризата под третото копче отгоре-надолу - кафеникаво-червеникаво зацапване с размери около 4-5мм. Установената следа от кръв е описана като зацапване, но въз основа на  нейната големина и приемащата я текстилна повърхност, вещите лица определят следата като пропита пръска (капка). Механизмът на следообразуване при този вид следи е попадане върху текстилната повърхност на капка, която има насочено движение, от външна сила (кръвно налягане, движещ се кървав предмет и др.) перпендикулярна на повърхността или вертикално движение на капка от силата на гравитацията при хоризонтална повърхност;

-по лицевата предна дясна повърхност на десния крачол на дънките, на 20см от горен ръб до десен страничен ръб - кафяво-червено петно (зацапване), с размери около Змм.  Аналогично на предходната следа, вещите лица считат, че и тази може да се определи като пропита пръска (капка);

-по лицевата предна повърхност на десен крачол на дънките, на 46см от горен ръб, на 12 см от десен страничен ръб - червено-кафяво петно от зацапване с размери около 10/3мм;

-по лицева задна повърхност на десен крачол на дънките, на 38см от горен ръб до десен страничен ръб - червено-кафяво зацапване с размери 30/4мм;

-по лицева задна дясна повърхност на десен крачол на дънките, на 25см от горния ръб, до десен страничен ръб - червено-кафяво зацапване с размери около Змм. По отношение на тази следа вещите лица приемат, че представеният по делото снимков материал, установява кръглата й форма, числяща я към капка (пръска);

-по лицева задна повърхност на ляв крачол на дънките, на около 17 (15) см от долния ръб, до ляв страничен ръб - червено-кафеникаво петно (зацапване) с формата на засъхнала капка, с размери 6/3 мм;

Същите експертизи имат отношение и към следите от кръв, намерени в л.а. „Мицубиши Паджеро“, съвпадащи ДНК профила на жертвата:

            -по външната страна на лявата врата на автомобила на 10 см от горната страна на лайсната - две червеникаво-кафяви зацапвания под формата на приплъзвания с неправилна форма, като една част са на стъклото, а другата е на колонката. Установената следа от кръв  е зацапване, с избърсване. Механизмът на следообразуване при този вид следи е тангенциален контакт на повърхността с кървящ обект или друга повърхност, по която има кръв;

-в долния край по външната страна на ръкохватка на дясната врата на автомобила - червеникави зацапвания (следи от кръв от замазване) на площ около 3/1 см. Следата по вид е зацапване;

-в левия горен край на гумена постелка под дясна седалка на автомобила - две червеникави точковидни зацапвания с размери по около 3 мм. По форма и големина следите са определени като капки. Механизмът на следообразуване предвид хоризонталното положение на повърхността (гумената постелка), е попадане върху повърхността на капка, която има вертикално движение от силата на гравитацията;

-на декоративното барче между двете седалки, от страната на дясната шофьорска седалка - червено петно с неправилна форма с диаметър 1мм. Установената следа по вид е пръска или капка;

-между двете седалки зад ръчната спирачка, на пластмасова повърхност - тъмнокафява на цвят люспа, с неправилна форма, с приблизителни размери 3/3 см. Люспата е от засъхнала кръв.

По ноктени изрезки от двете ръце на подсъдимия е открит биологичен материал на пострадалия Б..

Заключение на СХЕ (т.3, л.68 от д.пр.) установява наличие на алкохола в кръвта на Б. в размер на 2,53 на хиляда, а в урината му - 3,47 на хиляда.

Според СППЕ (т.3, л.58 от д.пр.), подсъдимият не страда от психично заболяване.

В резултат на назначена техническа експертиза в съдебното следствие във въззивната инстанция е установено разстоянието от изхода на гр.Разград до местността „Пчелина“, възлизащо на 7.9км.

Горната фактическа обстановка се основава на доказателствените източници по делото, всеки един от които ще се разгледа подробно в аналитичната част на настоящето решение.

ІІ.Доказателствен анализ:

Както страните, така и въззивният състав констатира, че в пределите на доказателствената съвкупност не попада нито едно пряко доказателство по обстоятелствата от чл.102 т.1 от НПК. Това налага анализът на косвените доказателства да бъде толкова детайлен и всеобхватен, че да изключи каквото и да е съмнение в изводите относно деянието и неговото авторство. За избягване на каквато и да е фактическа неяснота, въззивната инстанция извърши допълнителни съдебно-следствени действия. Техните резултати детайлизираха доказателствената съвкупност, като в настоящия си обхват, тя позволява категорично идентифициране на дееца, деянието и развилия се причинен процес.

Поради сложността на доказателствения процес и множеството възражения на страните за незаконосъобразност на доказателствените източници, въззивният състав ще проведе аналитичната си дейност, като групира релевантните доказателства  към отделните етапи преди, по време и след смъртта на Б. Б..

1.Преди деянието:

1.1. Действия на подс.П.:

Отношение към предхождащия деянието период имат показанията на св.Б. (т.1, л.352 от НОХД), обясненията на подсъдимия (т.1, л. 8-11 от д.пр.,  приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 от НПК),  показанията на св.Н. Н. (т.1, л.369 от НОХД), показания на св.М.т.(т.1, л.357 от НОХД), показания на св.С.Р. (т.1, л.406 от НОХД), показания на св.К.З.(т.1, л.348 от НОХД), показания на св.Х.Т.(т.1, л.355 от НОХД), показания на св.Т. Д. (т.1, л.364 от НОХД), протокол за освидетелстване и фотоалбум към нето (т.1, л.61-79 от д.пр.), заключение на видео-техническа експертиза (т.3, л.85 от д.пр.), разпечатка «Теленор» (т.3, л.140 от д.пр.).

Посредством гласни доказателства, съдържими в обясненията на подсъдимия, показанията на св.св.Б. и Н., се установява какво е правил Д.П. до пристигането си в клуб «Феймъс». Накратко, до около 03.30-04.00 часа на 11.04.2015 година той консумирал четири бири, бил приятна компания.

Показанията на св.Б. и кореспондиращите им обяснения, сдобиват делото със сведения за действията на подс.П. до влизането му в клуба - управлявал джипа си «Мицубиши Паджеро» с ДК№РР 6057ВА (с висока проходимост, с десен волан), преоблякал се у дома си с ботуши, дънки, кожено яке, риза. Важно е да се подчертае, че нищо в начина на шофиране не направило впечатление на пътуващата на предна дясна седалба св.Б..

Визуална представа за външния вид на подс.П. към 11.04.2015 година се придобива от протокол за освидетелстване (т.1, л.61 от д.пр.), заедно с приложения фотоалбум. Споменаването на писменото доказателствено средство на този етап обслужва единствено проверката за достоверност на показанията на св.Б. и обясненията на подсъдимия в относимата им част преди деянието.

На 11.04.2015 година след 04.00 часа св.Б. и подсъдимият пристигнали в клуб „Феймъс” в гр.Разград. Заведението се намирало до бензиностанция „ОМВ”, посока с.Гецово (показания на св.Б. т.1, л.352 от НОХД). Първоначално двамата стояли на бара, консумирали алкохол.

Във връзка с количеството приет алкохол от подсъдимия и отражението върху поведението му, доказателствените източници предизвикват известно противоречие. Б. твърди, че с П. си поръчали по 100 грама уиски с по една кола. До преместването им при компанията на пострадалия, двамата не били изконсумирали алкохола (т.1, л.353, първи абзац от НОХД). В обясненията на подсъдимия (т.1, л.8 от д.пр.) се чете твърдение за прием на четири уискита по 100грама, в резултат на което нямал ориентация и бил доста пиян.

В посочената част обясненията са недостоверни. Те се опровергават категорично от показанията на св.св.Б. и Т.. Свидетелката навлиза в съществени детайли, като съобщава за лични впечатления от поведението на Д.П. при прием на по-голямо количество алкохол - той заспива.  На 11.04.2015 година подобна ответна реакция не е установена. Подсъдимият е комуникирал нормално, сам е определял действията си и с това е оставил впечатление у св.Т.,  че не е повлиян от алкохола. С гласните доказателствени източници  кореспондират показанията на св.К.З.(т.1, л.348 от НОХД) и на св.Х.Т.(т.1, л.355 от НОХД). Последният е работил като касиер в бензиностанция «ОМВ». Придобил е впечатления от поведението на подсъдимия П., непосредствено преди ттой и пострадалият да напуснат гр.Разград. Определя го като подпийнал повече, но в сравнение с пострадалия – с контрол върху поведението си.

С очертаната доказателствена съвкупност хармонират показанията на св.Т. Д. (т.1, л.364 от НОХД) и кореспондиращата им видео-техническа експертиза (т.3, л.85 от д.пр.). Чрез тях се установява, че подсъдимият е шофирал нормално джип «Мицубиши Паджеро», не е криволичил или създал условия за пътен инцидент.

Относно физическото състояние на Д.П. във времето след 06.00 часа на 11.04.2015 година, косвено значение има продължителното пътуване от гр.Разград до гр.Сливен през планински терен, проведените смислени телефонни разговори.  За да изчерпи темата, въззивният състав се позовава и на показанията на св.Р. (т.1, л.406 от НОХД), установяващи че при явяването си в РУП-Сливен подсъдимият бил ориентиран, спокоен.

На посочените доказателствени източници противоречи заключението на СППЕ (т.3, л.63 от д.пр.). Доколкото същото почива на недостоверни обяснения на подсъдимия, частично не се кредитира.

На 11.04.2015 година до 08.19 часа подсъдимият не е провеждал телефонни разговори с мобилния си телефон марка „Seals” и №0896020061 (разпечатка т.3, л.140 от д.пр.).

1.2.Действия на пострадалия Б. Б.:

Поведението на пострадалия Б. преди деянието се установява посредством обясненията на подсъдимия (т.1, л.8 от д.пр.), показанията на св.М.Б. (т.1, л.340 от НОХД), показания на св.М.т.(т.1, л.357 от НОХД), показанията на св.К.З.(т.1, л.348 от НОХД),  справка ОП-Разград (л.91 от ВНОХД №376), оглед на мобилен телефон  „Самсунг дуо” (л.109 от ВНОХД №376).

Към датата на деянието пострадалият бил женен за св.М.Б., имали син – малолетният К.Б..

Спрямо Б. приживе се водило разследване за престъпление по чл.209 от НК (л.91 от ВНОХД №376).

До полунощ на 10.04.205 година Б. се намирал в дома си в гр.Разград. Консумирали алкохол. Около 24.00ч св.Б. го закарала до клуб „Феймъс”. Приблизително от този час датира и срещата между пострадалия и св.Т. (Т.). Двамата били приятели и поддържали семейни отношения. Имали планове за общо пътуване на 11.04.2015 година преди обяд.

В заведението  Б. консумирал около 400гр уиски (показания на св.Т. в т.1, л.357 от НОХД). Същият не е предизвиквал конфликти. Според показанията на св.Т., приятелят му имал запазена координация, можел да се прибере сам.

Познанството между подсъдимия и пострадалия се състояло след 04.00 часа на 11.04.2015 година. Астрономичното време се извлича от показанията на св.Б., обясненията на подсъдимия и показанията на св.Т.. В частност последното доказателствено средство въвежда период на влизане в заведението на момичето и подсъдимия – около 03.00 часа.  По този детайл показанията на свидетеля са недостоверни, като изводът се налага след съпоставка с показанията на св.Н. Н. (т.1, л.369 от НОХД).

Въз основа на показанията на св.св.Т., З., Б. и обясненията на подсъдимия може уверено да се твърди, че в заведението постарадалият е общувал нормално. Какви са били намеренията му  след края на работното време на клуб «Феймъс»? Отговорът се извлича от показанията на св.Т.: «...Към 6.30 тръгнахме да си ходим. Първо тръгнаха Г.и В.-жена му. След това тръгнахме всички аз, М., К., Б. да си ходим. Аз просто се забавих 5-6 минути. Те тръгнаха преди мен – М., К. и Б.. Искам да кажа, че преди мен излязоха от заведението. Аз се забавих 5-6 минути след тях.Преди да излязат, казах на Б. да ме изчака отвън. Като излязох пред заведението тях ги нямаше. Казах на Б. да ме изчака отвън, защото мислех да се прибираме, но когато излязох тях ги нямаше...» (т.1, л.358, първи абзац от НОХД).

След като не е намерил приятеля си пред заведението, св.Т. му позвънил на мобилния телефон. Разговорът се състоял. Пострадалият уведомил свидетеля, че е в игрална зала с подсъдимия и св.К. З..

Прочитът на показанията на св.Т. в обсъжданата част установява известна несигурност относно точното време на телефонния разговор. За да постигне категоричност по обстоятелството, въззивният състав проведе оглед по чл.155 от НПК на паметта на мобилен телефон  Samsung duos”, иззет на 11.04.2015 година от трупа на Б. Б. (т.1, л.45 от д.пр.)

В паметта на телефона се намери регистър на телефонните повиквания/обаждания и текстовите съобщения, като със значение за предмета на делото са само тези от 11.04.2015 година. При огледа на ВД-то се констатира едно пропуснато обаждане от тел.№+359878880588 в 06.19 часа и веднага след това пак в 06.19ч. разговор между пострадалия и този телефонен номер с продължителност 01.57 часа. Контактът е обозначен с „Taisa”. Съпоставката на факта с показанията св.Т. не оставя място за съмнение, в 06.19 часа на 11.04.2015 година пострадалият и подсъдимият вече се намирали в игралната зала до клуб „Феймъс”

Преди да продължи по-нататък, въззивният състав желае да направи едно уточнение. Извън способа по чл.155 от НПК, събирането на информация за проведените разговори от пострадалия в интересуващия ни отрязък е невъзможно. Изминалият дълъг период от датата на деянието до съдебно-следственото действие пред ВАпС е довел до унищожаване на трафичните данни по чл.251б от ЗЕС, т.е. ползване на процесуалната пътека по чл.159а от НПК би било обречено на неуспех (в тази насока писмо на л.438, т.1 от НОХД) . Прочитът на вложената в паметта на телефонния апарат информация е обичайно действие почти за всеки човек, т.е. съдебната експертиза по чл.144 от НПК не бе потребна.

Настоящият състав проведе и оглед на мобилния телефон на подсъдимия. В паметта на телефона на подсъдимия няма регистър на обаждания с дата 11.04.2015 година(л.107 гръб-108 гръб от ВНОХД №376) . По този факт съвсем навреме органите на досъдебното производство са събрали нужната информация от мобилния оператор (т.3, л.140 от д.пр.).Намериха се съхранени текстови съобщения за:

- 4 броя пропуснати повиквания от тел.0895430806;

- 2 пропуснати повиквания в 07.53ч.  и в 08.26ч. от тел.0894282416.

            За пълнота на изложението, констатирани са и текстови съобщения за пропуснати повиквания за времето след явяване на подсъдимия в ОДМВР -Сливен, поради което същите не представляват доказателствен интерес.

Съпоставката  между данните от огледа на ВД само по отношение на СМС в паметта на телефона на подсъдимия и справката  от мобилния оператор (т.3, л.140 от д.пр.) показва различие между двата източника (в справката не са отбелязани пропуснати повиквания). Обяснения на факта се намира в точка втора, предложение последно от писмо на „Теленор” (т.3, л.139 от д.пр.). Мобилният оператор не регистрира в мрежата си неприетите повиквания.

За проверка истинността на фактите, установени при огледа на телефона на подсъдимия,  въззивният състав съпостави съобщението за пропуснати повиквания с показанията на св.И. К. (т.1, л.344 от НОХД). Според справка (т.3, л.140 от д.пр.) свидетелката е собственик на телефонен №0894282416. Същата потвърждава опита за връзка с подсъдимия около 08.00ч на 11.04.2015 година и последвалия разговор.

Връщайки се назад към телефонната комуникация на пострадалия в нощните часове на 11.04.2015 година, въззивният състав  прави уговорката, че това е един от надеждните начини да се провери достоверността на версията на подсъдимия във връзка със същинското деяние (развита в обясненията на досъдебното производство). Огледът на ВД установява, че Б. е провел един разговор със съпругата си в 02.42ч с продължителност 24 секунди. Подобен факт присъства и в показанията на св.Б.: «...Когато говорих със съпруга си в 3ч. не съм го разпитвала с кого е. Той се обади и каза, че има чалга парти, ако искам да отида. Аз казах, че няма в 3ч. да ставам и да тръгвам и затвори...» (т.1, л.342, девети абзац от НОХД). Други ефективно проведени разговори до времето на смъртта на Б. не са установени.

            За да продължи напред с анализа за поведението на пострадалия преди деянието, въззивният състав се позовава на показанията на св.З.. Той е последният от компанията в клуб «Феймъс», който е видял жив пострадалия Б.. Свидетелят съобщава за нормална комуникация между подсъдимия и пострадалия. Според З.,  Б. изглеждал като повече пил в сравнение с подсъдимия.

Субективните впечатление на св.св.Т. и З. относно влиянието на алкохола върху поведението на пострадалия се потвърждават от приобщеното заключение на СХЕ (л.109 гръб от ВНОХД №376; т.3, 68 от д.пр.).  Експертизата установява концентрация на етанол 2.53/3.47 промила, която води до объркване потиснатост/раздразнителност, засилени емоционални състояния, нарушение на зрението, повишен болков праг, атаксия, апатия и летаргия.

            1.3.Действия на подсъдимия и пострадалия след 06.19 часа на 11.04.2015 година:

            Както бе посочено по-горе, в 06.19 часа на инкриминираната дата подсъдимият и пострадалият заедно със св.З. се намирали в игралната зала до дискотека „Феймъс”.

За идентификация на действията на първите двама, въззивният състав използва доказателствата, въведени чрез обясненията на П., показанията на св.Х.Т.(т.1, л.355 от НОХД), показанията на св.Т. Д. (т.1, л.364 от НОХД), както и заключението на видео-техническата експертиза  (т.3, л.84 от д.пр.), заключение на видео-техническа експертиза (т.3, л.126 от д.пр), писма (л.46 и л.70 от ВНОХД №376), кадастрални карти на Община –Разград (л.62 и следващите от ВНОХД №376), заключение на СТЕ (л.138 от ВНОХД №376).

            Подсъдимият и пострадалият посетили бензиностанция „ОМВ”, където консумирали бира. Показанията на св.Т. не внасят яснота в колко часа двамата са влезли в заведението и колко време са престояли там.

            По-нататък движението на джип „Мицубиши Паджеро” е било записано от системата за видеонаблюдение, ползвана от ОДМВР-Разград. Според писмо (л.46 от ВНОХД №376), камерите на системата не са синхронизирани с астрономичното време. Ето защо резултатите на проведеното изследване от видео-техническата експертиза на 11 бр. оптични носители,  ще се ползват относно посоката на движение на джипа и броя лица в него, но не и по отношение на вкопираното в кадрите време. С ВТЕ в кредитираната част кореспондират показанията на св.Т. Д. (т.1, л.364 от НОХД). Стъпвайки на тази доказателствена основа, въззивният състав приема за установено, че към момента на напускане на гр.Разград, в л.а.»Мицубиши Паджеро» се намирали само подсъдимият и пострадалият. Фактът на размяната на огънче изключва  конфликт между двамата тогава.

            От представена справка от АПИ (т.3, л.82 от д.пр.) с абсолютна точност може да се установи кога подс.П. и Б. са излезли извън града – в 6.55 часа на 11.04.2015 година. Според писмо (л.70 от ВНОХД №376), времето отразено в справките на АПИ отговаря на действителното астрономично време.

            Справката дава информация и за скоростта на движение на джип „Мицубиши Паджеро”, засечен да преминава със 79 км/ч.

Представа за пътната мрежа на изхода на гр.Разград и местност „Пчелина” се добива от извадките от кадастралната карта на Община-Разград, приети като доказателства по настоящото въззивно дело. Принос в това отношение има и назначената в текущия стадий СТЕ. Съобразно първа точка от заключението (л.138 и следващите от ВНОХД №376) отклонението за местност «Кованлък» («Пчелина») се намира на 3.500км след камерата на АПИ на изхода на гр.Разград. От това отклонение до хижата на БТС има още 4.400км. В разясненията си по реда на чл.282 ал.1 от НПК в.л.Ж. съобщава: «...Аз съм си записвал от камерата до отбивката за местността Пчелина са 3.5км, което се изминава за 3 минути. От отбивката до хижата съм изминал това разстояние, заедно с извършване на маневра обратен завой за 7 минути...» (л.157 гръб, последен абзац от ВНОХД №376). Вещото лице прави уговорката, че времената са резултат от спазване на ограниченията на всички пътни знаци. Уточнява също, че пътят към хижата е асфалтиран, но тесен. По отношение на последния факт следва да се има предвид, че подсъдимият се е придвижвал с автомобил с висока проходимост, т.е. не се очаква да е имал някакво затруднение.

С кадасралната карта и заключението на СТЕ в коментираната част кореспондират показанията на св.св.М., Б., К., Т. и Т. (т.1, л.393-440 от НОХД).

Така очертаната доказателствена съвкупност недвусмислено установява, че малко след 07.00 часа на 11.04.2015 година подс.П. и пострадалият са пристигнали до хижата на БТС.

В проведения доказателствен процес са били установени фактически данни, че подсъдимият се е намирал в 07 часа 14 минути и 19 секунди на бензиностнанция на «Кея Комерс» в гр.Попово. Отнапред  трябва да се подчертае, че това е един от силните козове на защитата в атакуване на обвинителната теза. Първият прочит на показанията на св.А. (т.1, л.370 от НОХД) и протокол за доброволно предаване  на видеозапис от охранителна камера на бензиностанцията (т.2, л.40 от д.пр.), заедно с 2 бр.ВДС създават погрешното впечатление за достоверност на алибито на Д.П.. Извършените допълнителни съдебно-следствени действия във въззивната инстанция относно посочените обстоятелства установяват коренно различна картина:

В съдебното следствие във въззивната инстанция бе разпитан собственикът на бензиностанция «Кея Комерс» св.К.И. (л.102 гръб от ВНОХД №376). Чрез неговите показания се изясни, че:

- към инкриминираната дата в бензиностанцията има монтирана една камера, която обхваща вход/изход и бензиноколонките. Записващото устройство е вътре в офиса на бензиностанцията;

-часовникът на камерата не е бил сверяван със зимно и лятно часово време;

-информацията се записва на диск, до който св.А. няма достъп;

-св.И. е единственият, който разполага със записите от камерата. Той не е давал диск на работника си св.А. да го носи в полицията, нито лично е извършил такова действие. Допускал е служебни лица от МВР да прегледат записи в офиса на бензиностанцията.

След проведения повторен разпит на св.А. (л.102 от ВНОХД №376) се изясни, че той не е предавал записи на полицията. Протоколът за доброволно предаване (т.2, л.40 от д.пр.) е бил съставен в РУП-Попово, след като на свидетеля му бил прожектиран видеозапис. На него се виждало как една бяла кола влиза в бензиностанцията да зарежда. На този запис бил фиксиран час 07.14ч. Според свидетеля времето съвпадало с астрономичното  с разлика  „…плюс-минус 10-15 минути до половин час разлика, не повече…“ (л.102 гръб от ВНОХД №376).

Въззивният състав предяви на страните съдържанието на два броя дискове, намиращи се в т.2, л.42 от д.пр., непосредствено след протокол за доброволно предаване от 15.04.2015 година. За всички стана ясно, че носителите на информация са празни от съдържание (л.156 гръб от ВНОХД №376). Като се има предвид заявеното от св.И., резултатът не може да събуди някакво доказателствено учудване. Иначе казано, писменото доказателствено средство, приложено в т.2, л.40 от д.пр. е незаконосъобразно и недостоверно, което обоснова изключването му от доказателствената съвкупност.

За доказателствения процес обаче остава твърдението на св.А., че подсъдимият е заредил гориво на бензиностанцията в гр.Попово на 11.04.2015 година в 07.14ч. Проверката за достоверност се проведе чрез съпоставянето на доказателствения източник със справките от АПИ и заключението на СТЕ по ВНОХД №376/2017 година. Заедно те конкретизират, че подсъдимият е преминал по път ІІ-51, км 46.170 до гр.Попово трикратно:

-в 08.05 часа в посока с.Ковачевец, Водица със скорост 65 км/ч;

-в 08.13 часа в посока гр.Попово със скорост 38 км/ч;

-в 08.19 часа в посока с.Ковачевец, Водица със скорост 59 км/ч.

Отнесени към провеждания доказателствен анализ, записите на АПИ (т.2, л.78 и сл.от д.пр.) показват, че първо подсъдимият е бил засечен след изхода на гр.Попово в посока с.Ковачевец. Точно в този момент той е взел решението да пътува на дълъг път, за което обаче нямал достатъчно гориво. Това го е накарало да се върне в 08.13 часа в посока гр.Попово, да зареди бензин на бензиностанцията на „Кея Комерс“ около 08.14часа и да напусне гр.Попово в 08.19 часа.

Чрез справка[1], въззивният състав установи че на 29.03.2015 година е било сменено зимното с лятно часово време. При положение, че камерите на АПИ са синхронизирани с астрономичното време (л.70 от ВНОХД №376), а камерата на бензиностанция „Кея комерс“ - не,  следва изводът, че на 11.04.2015 година подс.Д.П. е заредил гориво в гр.Попово след  08.13 часа и преди 08.19 часа. 

1.4.Обобщение:

Сторената до тук оценка на доказателствата и доказателствените средства позволява извеждането на категорично установени фактически положения за времето преди умъртвителното деяние на 11.04.2015 година:

а) познанствовото между подс.П. и пострадалия Б. е възникнало след 04.00 часа на 11.04.2015 година. До напускането на гр.Разград конфликт между двамата не е имало (тук ВапС се позовава освен на гласните доказателствени средства и на записите от видеонаблюдението на ОДМВР-Разград);

б) на инкриминираната дата подсъдимият е употребил алкохол, но е имал запазено поведение, ориентация и концентрация (запис на видеокамери, изминат път до гр.Сливен, свидетелски показания);

в) подсъдимият не е имал намерение да пътува извън гр.Разград или да отива на друго място (показания на св.К. за уговорката да го събуди сутринта около осем часа, зареждане на бензиностанция в гр.Попово);

г) пострадалият Б. също не е имал намерение да пътува до хижата на БТС, като този извод е с валидност към 06.19ч на 11.04.2015 година, когато е провел разговор със св.Т. и не му е споделил подобна идея;

д) решението за пътуването към хижата на БТС е било взето от подсъдимия и пострадалия по време на престоя им в бензиностанция ОМВ или непосредствено след него. В обясненията на П. се сочи, че инициативата е била на Б.. Този факт не може да бъде проверен по доказателствен път. Той обаче е ирелевантен за последвалите събития.

За намерението им да отидат до хижата не е знаел никой трети човек (няма регистрирани телефонни обаждания от телефоните на двамата, за да се предполага споделяне на решението. Според показанията на св.Т. двамата не са общували с други лица при престоя си в бензиностанция „ОМВ“);

е) пострадалият се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, проявяваща се с обърканост, световъртеж, потиснатост/раздразнителност, засилени емоционални състояния, нарушение на зрението, повишен болков праг, атаксия, апатия и летаргия;

ж) П. и Б. ***.2015 година в 06.55 часа, като автомобилът им се движил със скорост от 79 км/ч;

з) разстоянието от отклонението на главния път за местност „Кованлъка” («Пчелина») до хижата е 7.9 км. При спазване на всички ограничения на скоростта и с лек автомобил, този път се изминава приблизително за 10 минути. Подсъдимият го е изпътувал с автомобил с висока проходимост;

и) Д.П. и Б. Б. са пристигнали в района на деянието малко след 07.00 часа на 11.04.2015 година.

Постигнатото идентифициране на стабилни фактически положения позволява да се премине към следващия етап от анализа, свързан със същинското деяние.

2.По време на деянието:

Това е същинският предмет на доказване и разбираемо срещу неговите елементи са насочени почти всички възражения на подсъдимия и защитниците му. Правят се множество оплаквания за процесуални нарушения при откриването, фиксирането и събирането на веществени доказателства, с пряка цел елиминирането им от доказателствената маса.  Съставът на въззивния съд много внимателно обсъди характера на защитните съображения и прие, че е разумно да ги разглежда при използвания дотук хоризонтален аналитичен подход, без да ги извежда пред скоба или да ги обособява в отделна секция в пределите на решението.

            В резюме версията на подсъдимия за смъртта на Б. Б. изглежда по следния начин: Подсъдимият спрял далече от хижата - на 50-80 метра, изчакал Б. да слезе и тръгнал на заден ход. Като се обърнал напред видял «... как Б. се свлече на земята назад. Мъжът беше пред Б., двамата бяха един срещу друг...После слязох от джипа и отидох до Б..  Той беше легнал по гръб и хъркаше «уби ма, уби ма». Мъжът вече беше тръгнал нагоре, посока хижата. Явно съм изкрещял, защото този мъж се обърна, може би секунда-две стоя на място, след което тръгна към мен. Аз бях хванал Б. и вероятно съм се опитвал да го изправя, но не знам. Когато мъжът тръгна към мен се уплаших, изпитах панически страх, затова побягнах с всички сили към джипа, влязох в него, приведох го в движение, страхът ми надделя и побягнах от мястото...(т.1, л.10 от д.пр.).

            Обясненията на подсъдимия въвеждат единствените преки доказателства по умъртвителното деяние, които подлежат съобразно чл.107 ал.5 от НПК на внимателна проверка заедно с всички останали относими доказателства по делото.

            2.1.Проверка на версията на подсъдимия за присъствие на друго лице:

            Упрекът на защитниците Д. и З., насочен към „мълчанието” на първоинстанционният съд по версията на подсъдимия за убийство, извършено от трето лице, е лишен от основание. В мотивите си (л.13-14) РОС е  сторил дължимата оценка на относимата доказателствена маса и е заявил позицията си – обясненията на П. в тази част са недостоверни. Въззивният състав изцяло споделя доводите и крайния извод, допълвайки съображенията на първата инстанция по следния начин:

            Твърдението за наличие на трети човек на местопроизшествието е въведено единствено чрез гласни доказателствени средства. В тяхната общност освен обясненията на подсъдимия, попадат показанията на св.св.М., Б., К., Т., Т. (т.1, л.397-405 от НОХД). Проверката за достоверност на обясненията се проведе чрез временното им отместване от останалите доказателствени източници. Самостоятелно, показанията на петимата свидетели очертават следната фактическа характеристика:

            На 10.04.2015 година след 22 часа до към 23.30 часа, всеки един от свидетелите видял автомобил:

            - „…Вечерта, когато си тръгвах с моята съпруга, едните гости вече бяха пристигнали, другите ги чакаха и видях на около 700м от хижата по пътя говоря, иначе по права линия е много по-близко, в долната част, в ниската част на дерето, имаше една спряла кола встрани от асфалтовия път. Не мога да се  как беше обърната. Дали беше обърната в посока към Разград или в посока хижата, нямам спомен. Тази кола беше спряла. Не мисля, че работеше. Не съм спирал да я оглеждам, може би вътре имаше хора. Намалих, подминах и заминах. Мисля, че разградска беше колата, но регистрация, модел не съм запомнил..” (показания на св.М., т.1, л.397 от НОХД);

            - „…Хижарите си тръгнаха, вече беше станало към 10 и нещо, след около половин час пристигнаха зълва ми и зетя. През това време, докато мъжът ми правеше скарата, аз се оглеждах дали те ще дойдат, защото те постоянно объркваха пътя като сме ходели заедно и видях първо една кола, задни стопове. Ние даже си говорихме с мъжа ми, викам тия сигурно пак объркаха пътя, дай да им се обадим да се върнат, че трябва да продължат още нагоре да стигнат до хижата, но докато разговаряме видяхме фарове……. Единственото нещо, което се чудихме тази кола, която видяхме откъде дойде. Може би към 11ч видях, че освен пътя нагоре има и друг път направо и може би от там е дошла, защото там горе при нас кола нямаше….” (показания на св.К., т.1, л.401-402 от НОХД);

            - „…Докато бяхме навън на барбекюто, мина кола по черния път, посока към една чешма…” (показания на св.Б., т.1, л.400 от НОХД);

            -„…колата беше видимо доста възрастна и светеше само единия фар. Стара кола. Не мога точно да обясня местността. За мен Пчелина, понеже не съм местен, там има язовир и един хубав асфалтов път и после почва един не толкова хубав асфалтов път. Ние се движехме по нехубавия асфалтов път към хижата, беше тъмно, беше само моята кола, която светеше с фаровете и насрещната кола светеше с един фар. И това, което различих за насрещната кола, че общия й силует е като на стара кола…” (показания на св.Т., т.1, л.403 от НОХД);

            -«...Автомобилът, който срещнахме и с който се разминахме е по пътя, който води за хижата...» (показания на св.Т., т.1, л.405 от НОХД).

            Като се позовава на цитираните източници, въззивният състав уверено счита, че в зоната на местопроизшествието малко след 07.00 часа на инкриминираната дата не е присъствал друг автомобил. Наличието на старо МПС, с един работещ фар се установява с положителност за 10.04.2015 година, във времето след 22.00 часа до 23.30 часа. Този автомобил е заминал в посока гр.Разград (следва от разминаването с пътуващите към хижата сем.Т.и). Няма доказателствена основа, която да позволи обсъждането на опция тази неустановена кола да се е върнала обратно (лансирана защитна теза от адв.Д. в пренията по настоящето ВНОХД). Четиримата свидетели, пребивавали в хижата са категорични, че докато са отишли да спят (около и след  02.00 часа на 11.04.2015 година) в местността не е имало други хора.

За довеждане до край на разсъжденията, въззивният състав се върна към обсъдените доказателства в точка първа от аналитичния файл на решението. Припомня се, че към момента на възприемане на МПС-то от петимата свидетели, подсъдимият все още не е бил в бистро «Парижки салон», не е знаел, че му предстои посещение в дискотека «Феймъс» и познанство с пострадалия Б., нито пък че двамата ще отидат до хижата на БТС.  Тоест, изключено е той да е споменавал за подобни намерения пред други хора. Аналогично е положението и при пострадалия. Следователно връзка между автомобила от 10.04.2015 година и деянието не може да се търси.

Въззивният съд «върна обратно в съвкупността» обясненията на подсъдимия относно присъствието на трети човек с нож сутринта на 11.04.2015 година. Ако се следва логиката на доказателствения източник, този трети човек би следвало да е подготвен да извърши убийството на Б.. Подобна възможност би имала основание, ако пострадалият предварително бе афиширал намеренията си да посети хижата. Посъдимият ловко отбягва темата, като твърди че пострадялият знаел за някакъв купон, т.е. получил е информация от друг човек.

Няма доказателствена основа, която да позволи обсъждането на подобна възможност. Както бе посочено, Б. е разговарял само със съпругата си по телефона. Той и св.Т. са имали намерение да се прибират заедно, т.е. ако в клуб «Феймъс» бе възникнала идеята за посещение на хижата, свидетелят щеше да е в течение. Подобно намерение пострадалията не е имал и в 06.19 часа при телефонен разговор с приятеля си.

Защитата се опитва да разколебае обвинението, лансирайки версия, убийството на Б. да е акт на накой измамен от него човек.Подобна позиция може да е ефективна от гледна точка на защитната функция, но тя е напълно лишена от доказателствена основа. Силен аргумент за това заключение се намира в следните доказателствени факти (някои от тях се обсъждат повторно, доколкото се засяга версия трети човек, извън присъствалите в клуб „Феймъс” да е причакал пострадалия):

а) подсъдимият и пострадалият са взели внезапно решение да посетят хижата на БТС след 06.19 часа на 11.04.2015 година;

б) това намерение не е било споделено с никой. Като се има предвид, че пострадалият и св.Т. са имали общи планове за 11.04.2015 година, както и идея да се приберат заедно от дискотека „Феймъс”, то може да се счита, че целта на посещението в района на хижата не е изисквала продължителен престой на лицата;

в)подсъдимият също е имал планове за след 08.00 часа на 11.04.2015 година, за което време ангажирал св.К..

Със значение за изключване достоверността на версията на подсъдимия е начинът на реализиране на деянието. Той разкрива строго личен мотив и изключва възможност за някакво случайно умъртвяване от човек, който броди в гората с нож в ръка.

С тези аргументи, версията на подсъдимия за наличие на трети човек във времето на убийството на Б. се отхвърли като недостоверна.

2.2. Следи от престъплението: 

2.2.1. Следи в джип «Мицубиши Паджеро»:

Подсъдимият П. се явил в ОДМВР-Сливен на 11.04.2015 година между 09.30-10.00 часа  (показания на св.Р. в т.2, л.60 от д.пр., приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК – т.1, л.409 от НОХД). От този момент той не е напускал свободно сградата на полицията.

На инкриминираната дата подс.П. предал доброволно л.а. «Мицубиши Паджеро» с ДК№РР 6057 ВА, връзка с два броя контактни ключове с дистанционно управление (т.1, л.111 от д.пр.) и дрехите, с които бил облечен (т.1, л.110 от д.пр.). Двата протокола не носят информация в колко часа са били съставени. Защитата се позовава на формалния пропуск с претенция за изключване поради незаконосъобразност на писмените доказателствени средства (относно процесуалната характеристика на протокол за доброволно предаване съдебният състав се позовава на преобладаващото становище в съдебната практика, изразено в Р 192-2012-2н.о., р 429-2008-1н.о., Р 358-2009-1н.о. и др.).

Възизвният състав счита, че доводите на защитата са неоснователни. Няма съмнение нито във времето (11.04.2015 година) и мястото (ОДМВР-Сливен) на съставянето на протоколите, нито в лицето, извършило доброволното предаване на автомобила, ключовете и дрехите. В тази насока показанията на св.Р. се категоризират като «друг безопасен източник» (определението взаимствано от Р 37-2000-1 н.о. , в което е посочено, че липсата на подпис върху протокол сочи на допуснато нарушение, но извън категорията на съществените) за снабдяване с информация за времето на съставянето на протоколите, поради което процесуалното им дискредитиране е немислимо. В тази насока е и Р 123-2012-3 н.о., в което се подчертава, че неотразяване времето на действието по разследването, не прави протокола негодно ДС.

Предадените веществени доказателства са били подробно огледани и фотографирани, съобразно предписанието на чл.110 от НПК. След като не може да се твърди препятствие по чл.105 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд съвсем правилно е изградил съображенията си на законосъобразно въведени в доказателствените предели веществени доказателства.

Преповтарянето в най-големи детайли на установените следи по джипа на подсъдимия, излишно би обременило изложението. Важно е да се отбележи, че фиксирането и приобщаването им е резултат от огледи  на 11.04.2015 година и 13.04.2015 година.

            Отношение към обсъжданите следи има  КСМЕ (т.3, л.98 от д.пр.), СМЕ на веществени доказателства (т.3, л.12 от д.пр.) и ДНК експертиза на веществени доказателства (т.3, л.45 от д.пр.), установяващи следното:

            - фиксираните две червеникаво-кафяви зацапвания под формата на приплъзвания с неправилна форма по външната лява врата на л.а.»Мицубиши Паджеро» са следи от кръв с ДНК профила на Б. Б..  Механизмът на следообразуване при следите от зацапване с избърсване е тангенциален контакт на повърхността с кървящ обект или друга повърхност, по която има кръв;

             - следата от зацапване в долния край по външната страна на ръкохватка на дясната врата на джипа е от кръв с ДНК профила на пострадалия. Образувана е при контакт на повърхността с кървящ обект или друга повърхност, по която има кръв;

              - следата в ляв горен край на гумена постелка под дясна седалка на автомобила е образувана от капки кръв с ДНК профил на пострадалия;

             - следата на декоративно барче между двете седалки, от страната на дясната шофьорска седалка е оставена от пръска или капка кръв с ДНК профила на пострадалия;

- намерената между двете седалки зад ръчната спирачка, на пластмасова повърхност тъмнокафява на цвят люспа е от изсъхнала кръв с ДНК профила на пострадалия върху върху гладка непопиваща повърхност.

Във връзка с механизма на следообразуването вещите лица Д. и Ч. са дали много подробни разяснения в отговорите си по чл.282 от НПК в съдебното следствие в първата инстанция (т.1, л.419-420 от НОХД). Според въззивния състав, съществени за доказателствения анализ се явяват следните общи постановки:

Зацапването е следа,  формираща се при контактна повърхност с кървяща повърхност. Капката е следа, която остава при вертикално попадане върху следоприемаща среда под силата на гравитацията. Ако капката падне под ъгъл се образува пръска.

В случай, че следообразуващата и следоприемащата повърхност са подвижни, не би могло да се определи дали следата произхожда от капка или пръска. Морфологията на капката и пръската зависят също от това дали повърхността е попиваща. В подобна хипотеза не се образуват пръски.

Следата в горен ляв край на гумена постелка под дясна седалка е резултат от капнала кръв на пострадалия от разстояние под метър, метър и половина.

 За довеждане до край на разсъжденията за какво говорят следите по л.а.»Мицубиши Паджеро», въззивният състав намира за необходимо да се позове на заключението на допълнителна СМЕ (т.3, л.115 от д.пр.). При аутопсията на пострадалия са констатирани 14 прободно-порезни и порезни наранявания, резултат от не по-малко от 17 действия на предмети с режещ ръб. Всички рани са получени преди или около момента на смъртта, като последни са смъртоносните рани с №№3 и 9.

Установените следи от кръв с ДНК профила на пострадалия показват, че първите увреждания са му били причинени вътре в купето на л.а.»Мицубиши Паджеро».

Позовавайки се на допълнителното разяснение на вещите лица (л.105 от ВНОХД №376): «...докато капките кръв се получават поради хидростатичното налягане на кървящата повърхност и изкапване на кръвта поради земното притегляне, тежестта на капката кръв...», въззивната инстанция счита, че  следата в ляв горен край на гумена постелка под дясна седалка на автомобила е получена от директно изкапване на кръв от тялото на Б. Б..

Пряко от пострадалия произхождат и двете червеникаво-кафяви зацапвания под формата на приплъзвания с неправилна форма по външната лява врата на л.а.»Мицубиши Паджеро», т.к. безспорно е установено местоположението лицето по време на пътуване - на предна лява седалка.

Следата на декоративно барче между двете седалки, от страната на дясната шофьорска седалка е оставена при динамични следообразуваща и следоприемаща повърхност (виж предпоследен абзац от предходната страница по въпроса), което свидетелства за движение на тялото на пострадалия, най-вероятно в опит за самозащита.

Оставените следи по автомобила налагат извод, че пострадалият е имал кървящи рани вътре в него и във времето на придвижване до трапезарията на хижата. По експертен път не може да се определи кои рани са причинени в автомобила. С този аргумент, въззивната инстанция на основание чл.316 от НПК прие нови фактически положения, конкретизирайки само вида на реализираните наранявания (кървящи), като игнорира посочената от РОС локация по тялото на жертвата.

Въззивният състав много внимателно обсъди значението за доказателствения процес  на люспата кръв между двете седалки зад ръчната спирачка. Няма спор, че тя произхожда от пострадалия. За следообразуването вещите лица са посочили две относими положения – люспата да се намери на място или да бъде пренесена след изсъхването й. Защитата  удобно се концентрира върху втората хипотеза, без да заявява позиция по другата възможност. Въпросната следа предизвиква множество възражения, като за тяхната преценка, въззивният състав счита следното:

Доказателствен източник установява времето на откриване и фиксиране на следата - при допълнителен оглед на л.а.»Мицубиши Паджеро» на 13.04.2015 година (т.1, л.98 от д.пр.). Настоящият състав не успя да съзре процесуални нарушения, които да изключат поради  незаконосъобразност протокола за следственото действие. Огледът на 13.04.2015 година е извършен при стриктно спазване на чл.156 от НПК. Посочено е мястото на следственото действие, добити са процесуално относими резултати в присъствието на поемни лица.

Съставът не споделя становището на адв.Д. за невъзможност да се проследи състоянието на ВД-то между дати 11.04.2015 година (оглед в гр.Сливен) и 13.04.2015 година (оглед в гр.Разград). Факти в тази насока се извличат от двата протокола за оглед, стриктно съблюдаващи формалните изисквания на  чл.129 от НПК.

Пак по възраженията на адв.Д., настоящият състав обсъди значението на протокол за доброволно предаване, приложен в т.1, л.142 от д.пр. Писменото ДС свидетелства за предаване на един брой ключодържател със закачени на него 2 броя ключове за джип «Мицубиши Паджеро» с ДК№ РР6057ВА. Според отразеното в протокола, вещите са били намерени на разклона гр.Шумен-гр.Търговище.

Като се позовава на мястото на намиране на ключовете, на маршрута на подсъдимия на инкриминираната дата (СТЕ, л.146 от ВНОХД №376) и на протокол за оглед от 13.04.2015 година (т.1, л.100 от д.пр.), въззивният състав счита следното:

- л.а..»Мицубиши Паджеро» не е бил транспортиран на собствен ход от гр.Сливен до гр.Разград. При това положение отразеното състояние на автомобила в началото на огледа на 13.04.2015 година е неоспоримо;

- люспата кръв между двете седалки зад ръчната спирачка на колата не е била пренесена между двата огледа. Защитата отбягва състоянието на МПС-то при двете следствени действия, установимо посредством фотоалбумите. Меко казано в колата цари пълна бъркотия. При това положение е резонно да се очаква пропуск в резултатите на действито по разследването от 11.04.2015 година, поправим с повторното му извършване. Така на 13.04.2011 година освен «спорната» за защитата люспа кръв, са били установени и други предмети от интерес за доказателствения процес. Не бива да се пренебрегва и фактът, че на 11.04.2015 година огледът на МПС е попаднал в тъмната част на деня (кадри от фотоалбум т.1, л.87 от д.пр.), обстоятелство с отражение върху ефективността на следственото действие;

-горните изводи показват липсата на необходимост да се изследва по-детайлно как ключовете за джипа са се озовали на пътния разклон.

 2.2.2.Следи на местопроизшествието. Съпоставка на обективните находки със заключенията на експертизите по делото:

При проведения оглед на местопроизшествие на 11.04.2015 година са фиксирани множество обективни находки, които попълват картината на събитието и дават сведения за развилия се причинен процес до смъртта на Б. Б.. Първоинстанционният съд не им е отделил внимание, вероятно поради собствени виждания в провеждането на анализа на доказателствената маса. Настоящият въззивен състав има по-различно мнение, като намира за необходимо да разгледа внимателно и изведе съответни фактически заключения на базата на тази доказателствена група.

  Протоколът за оглед на местопроизшествие дава представа за мястото на престъплението. Косвено, отношение към него имат показанията на св.св. Т. Д. (т.1, л.364 от НОХД), М. М. (т.1, л.393 от НОХД), С. Б. (т.1, л.399 от НОХД), Б. К. (т.1, л.401 от НОХД), Т. Т. (т.1, л.403 от НОХД) и М. Т. (т.1, л.404 от НОХД).

От показанията на св.М. се извличат сведения за начина на достъпване до хижата на БТС – по асфалтов път, завършващ с голям паркинг и по макадамов път, който стига до самата хижа.

Огледът на местопроизшествие е започнал асфалтирания паркинг. Първата следа  от червеникаво-кафява капка е била установена на 2.7м след ориентира и на 1.65м вляво от него.

На 6м от ориентира следват две бетонови стъпала, водещи до балконче с остъкление. На прозоречно стъкло е фиксирана кървава следа от човешка ръка (снимка №7  от фотоалбум, т.1, л.55 от д.пр.). В долната част отпечатъкът е със следи от приплъзване. По дръжката на вратата са установени три червеникаво-кафяви петна.

На 40.7.м вляво от ориентира, по черния път се установила дървена стойка, паднала в посока на ориентира.

По бетонни плочки вдясно от ориентира и на 45.40м след него, върху бетонова подпорна стена е фиксирана група от капки от червеникаво-кафява течност. След още 1.10м е установена следващото множество капки кръв в тревата. Непосредствено след тях отдясно на подпорната стена с краката върху стената е намерен трупът на Б..

Въззивният състав се връща към показанията на св.М., които изясняват съществени обстоятелства във връзка с пространствената характеристика на местопрестъплението. На 11.04.2015 година свидетелят дошъл до хижата по макадамовия път, който излиза непосредсредствено пред трапезарията. Именно там се намирала «импровизирана бариера» със свален синджир и паднал стълб. Според разясненията на М., на снимка 4 и 5 от фотоалбума към оглед от 11.04.2015 година се вижда трапезарията. Припомня се, че на нейното стъкло е намерена следата от човешка ръка и три червеникаво-кафяви петна по дръжката.  

Изложеното до тук позволява някои обобщаващи изводи:

а)следвайки ориентира на огледа и териториалното разположение на следите може обосновано да се твърди, че на инкриминираната дата подсъдимият е паркирал автомобила си на централния паркинг на хижата на БТС. Той не е минал по черния път, което означава че с колата му е било невъзможно да достигне до импровизирания паркинг пред трапезарията. Като се продължи по-нататък с разсъжденията следва, че падналата дървена стойка и табела (предадени доброволно с протокол в т.1, л.118 от д.пр.) нямат нищо общо с движението на джип «Мицубиши Паджеро». Поради липсата на връзка между факта на падналата табела и местоположението на колата на Д.П., трасологичната експертиза се явява безпредметна (т.3, л.95 от д.пр.). Тук окончателно въззивният състав ще подчертае, че установените повреди по «импровизираната бариера» (взаимствано определение от показанията на св.М.) нямат нищо общо с инкриминираното деяние, следователно нито разколебават обвинението, нито носят някаква друга защитна полза за подсъдимия;

б)пострадалият е изкачил стъпалата и така се е озовал до трапезарията на хижата. Намерените следи по дръжката на вратата показват, че той се е опитал да отвори помещението, за да потърси помощ или да се скрие от нападателя. Наличието на кървава следа от длан доказва  съществуването на нараняване по ръката на Б. преди да достигне до трапезарията.  В подкрепа на този извод са и следите от приплъзване по външната част на лява врата на джип «Мицубиши Паджеро», които са много по-малки по обхват от дланния кървав отпечатък. Това може да означава само едно – порезното  нараняване е било причинено вътре в автомобила, като първоначално кървенето не е било толкова обилно. Постепенно се е засилило така, че да доведе до образуване на обсъжданата следа.

Според заключението на СМЕ (т.3, л.3 от д.пр.), рана №14 – коса порезна рана на първи пръст на лявата ръка, е резултат от тангенциално действие на предмет с режещ ръб. Тя е окачествена като защитна. Във връзка с механизма на причиняването й, вещото лице дава следните разяснения: »...Определя се като защитна в областта на ръката и като имаме предвид цялата обстановка, ако приемем че тя е получена от действие на друго лице, не от самопорязване, ако приемем, че тя е в резултат на действие на друго лице, тя е характерна за защитна  да се опита да се хване острието и отговаря на такава...» (т.1, л.417, втори абзац от НОХД);

в) Б. Б. е продължил движението си по бетонни плочки с прораснала трева.

Двете групи кървави следи в непосредствена близост до трупа сочат, че в тази зона той е бил застигнат от подсъдимия. Там П. е нанесъл удари с нож  в областта на шията, гърдите и корема.

Като се ползва аналитичната част на СМЕ за аутопсия, могат да се диференцират нараняванията в отделните анатомични области по тялото на пострадалия:

Рани в областта на шията:

-рана № 1 (прободно-порезна рана в областта непосредствено под левия ъгъл на долната челюст, с дължина около 2,2см, с раневи канал, с посока отгоре-надолу, отляво-надясно и отзад-напред, който преминава през мускулни групи на шията, с дължина около 2см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб);

-рана № 2 (прободно-порезна рана по долната страна на брадичката, в ляво до срединната линия, с дължина около 2,3см, с раневи канал, с посока отпред-назад и леко отдолу-нагоре и отдясно-наляво, който предминава през мускулните групи на дъното на устната кухина и навлиза в гълтана, с дължина около 6-10см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб);

- рана № 3 (обширна зееща порезна рана в горната половина на шията, с дължина около 14см, увреждаща предни мускулни групи на шията, гръкляна над щитовидния хрущял, предната стена на хранопровода и лява юголарна вена. Увреждането е резултат на не по- малко от три тангенциални, напречни, с посока отляво-надясно на шията  действия с предмет с режещ ръб);

-рана № 4 (прободно-порезна рана, по лявата повърхност на шията, в горната й трета, с дължина около 2,2см, с раневи канал с посока отгоре-надолу и дължина около 1 см, след което навлиза в рана № 3. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб);

-рана № 5 (прободно-порезна рана по дясно-предната повърхност на шията, в долната й трета, с дължина около 3см, с раневи канал с посока отдясно-наляво и отдолу-нагоре и дължина около 1,5см, след което навлиза в рана № 3. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб);

Рани в ключичната област:

-рана № 6 (Г-образна прободно-порезна рана в областта под средната трета на дясна ключица, с дължина на раменете по около 2см и разстояние между краищата на раменете около 3,4см, с раневи канал с посока отпред-назад, отляво-надясно и отгоре-надолу, който преминава през мускулни групи на гръдния кош, без да прониква в гръдната кухина, с дължина около10см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб);

Рани в гърдите:

-рана № 7 (прободно-порезна рана в латерално-горната част на дясна гръдна област, с дължина около 1,1см и допълнителен разрез с дължина около 0,6см, с раневи канал с посока отгоре-надолу, отляво-надясно и отпред-назад, който преминава подкожно, без да прониква в гръдната кухина, с дължина около 4см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб); 

-рана № 8 (прободно-порезна рана в средната трета на гръдния кош, по дясната му страна, между предна и средна аксиларни линии, с дължина около 5,9см, с раневи канал с посока отпред-назад, който преминава през мускулни групи на гръдния кош, без да прониква в гръдната кухина, с дължина около 14см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб);

-рана № 9 (прободно-порезна рана в средната трета на гръдния кош, в ляво, по парастернална линия, с дължина около 4,2см, с раневи канал с посока отпред-назад и отдясно-наляво, който навлиза в медиастинума през хрущялната част на леви средни ребра, преминава през перикардната торбичка, навлиза в дясна камера на сърцето през предната й стена и в лява камера на сърцето през септума, с дължина на раневия канал около 10см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб).

Рани в областта на корема:

-рани № № 10 и 11 ( две прободно-порезни рани свързани помежду си в долната трета на гръдни кош, по и в дясно до предната срединна линия, с дължина съответно около 2,5см и около 3см);

-рана № 12  (прободно-порезна рана в десния среден квадрант на предна коремна стена, между медиоклавикуларна и предна аксиларна линии, с дължина около 9,2см, с раневи канал с посока отпред-назад, отгоре-надолу и леко отдясно-наляво, като преминава през предна коремна стена, навлиза в коремната кухина в дясната й част, без да засяга коремни органи и завършва в крилото на лява хълбочна кост, като го пробива, с дължина около 14см. Увреждането е резултат на едно пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб);

-рана № 13 (коса  порезна рана в дясна хълбочна област с дължина около 9см, засягаща подкожната мастна, без да прониква в коремната кухина. Раната е резултат на едно тангенциално действие на предмет с режещ ръб).

Следвайки разясненията на вещите лица Д. и Ч., въззивният състав е солидарен с изводите на РОС, че рани с №№3 и 9 са последно нанесени. Това е станало на мястото, където е намерен трупът на Б. (КСМЕ т.3, л.109 предпоследен абзац от д.пр.). Другите наранявания са причинени преди това. Общият брой на прободно-порезните и порезните рани е 14, като според заключението на допълнителната СМЕ те са причинени при не по-малко от 17 действия на  предмет  с режещ ръб и/или остър връх.

Нито от първоинстанционния съд, нито от въззивния състав може да се очаква да идентифицира кое нараняване кога е причинено. Това според вещите лица с компетентност в областта на съдебната медицина е невъзможно! Изходна точка за направените до тук изводи по поредността на травмения механизъм са обективните находки – следите в автомобила на подсъдимия и на местопроизшествието, които показват в достатъчна степен развитието на причинния процес.

Извън очертаните рани, при аутопсията на трупа на пострадалия са били констатирани множество охлузвания  (СМЕ т.3, л.5 последен абзац и л.5 гръб първи абзац от д.пр.), които сочат, че преди причиняването на груповите травми и на рани №№3 и 9, пострадалият Б. е падал (л.9 от цитираната кспертиза, отговор по дванадесети въпрос). Броят и локацията на охлузванията изключват достоверността на обясненията на подсъдимия това да е станало преди мястото на деянието.

2.2.3.Средство на престъплението:

Поради предприетият механизъм на хоризонтален анализ на доказателствата и елементите от събитието, въззивният състав счита за удачно в тази секция да обсъди средството на престъплението. То не е намерено, факт който ненужно се хиперболизира от защитата.

Отношение към конкретната карактеристика на обсъжданото средство имат заключенията на СМЕ и на КСМЕ. В първото от тях се употребява терминът «едностранно заточен режещ клин с остър връх». По-нататък в КСМЕ се изяснява, че става въпрос за  режещ ръб на нож, държан с дясната ръка от извършителя, като вещите лица влизат в още по-голяма детайлизация: «...рана №9, която е получена близко време около времето на получаване на рана №3 също може да бъде получена от действието на режещия клин на нож, държан с дясна ръка от извършител, намиращ се зад гърба/главата на Б....» (цитатът е от първи абзац на л.110, т.3 от д.пр.).

Аналогични са разясненията по чл.282 от НПК пред настоящата инстанция (л.105 гръб от ВНОХД №376, отговор на д-р Д. предпоследен абзац).

При това положение съмнение в характеристиката на средството на престъплението не би могло да има.

Косвено значение по обсъжданото обстоятелство, имат резултатите на проведения на 11.04.2015 година оглед на л.а.»Мицубиши Паджеро». От колата на подсъдимия са иззети три ножа – един под дясната седалка и два в багажника.

Доказателствената съвкупност е снабдена и с факти, че подсъдимият е ловец. Поради това си занимание, а и уменията при препариране на животни, той умее да борави с ножове! Изводът се основава на заключението на  ДНК експертиза (т.3, л.45 от д.пр.). По всеки един от трите ножа е била установена червеникаво-кафява материя, обособена за целите на експертизата като обекти с №№ 5559.1, 5559.2 и 5559.3. Изследването е показало, че следите  произхождат от нечовешки източник на кръв или пък по тях няма достатъчно ядрен клетъчен материал.  Всичко това сочи, че на 11.04.2015 година към момента на убийството на Б. Б. е разполагал с ножове в автомобила си. Самото умъртвяване на жертвата е извършено чрез намушкване с нож.

Както бе споменато, средството на престъплението не е установено физически. То обаче е в надеждна степен индивидуализирано чрез други доказателствени източници, поради което  съмнение в характеристиката му няма. По известния факт, че ножът не е бил намерен у подсъдимия, се прави извод за изхвърлянето му някъде по пътя след напускане на местопроизшествието. Снабдяването на делото с повече конкретика в тази насока е невъзможно, като от това в никой случай не страда яснотата на обстоятелствата почл.102 т.1 от НПК.

            2.2.3.Други следи.

            На първо място в тази секция следва да се обсъдят следите по дрехите на подсъдимия. На инкриминиранната дата той е бил облечен с тъмнокафяво яке, с риза с дълъг ръкав, сини дънки, кафеви кожени ботуши, кожен колан, мъжки боксерки и чифт чорапи. Дрехите са предадени с протокол (т.1, л.110 от д.пр.), в който са надлежно индивидуализирани с търговските им марки.

При освидетелстването на подсъдимия (т.1, л.61 от д.пр.) са фиксирани множество следи по облеклото му. Техният произход е изследван от споменатите по-горе експертизи на веществени доказателства. Касае се за следи от кръв,  които съвпадат с ДНК профила на пострадалия Б., а именно:

            - следа от зацапване в областта на предната част на левия ревер на якето, над левия горен джоб;

            - следа от зацапване по задната повърхност на левия край на яката на якето;

             - следа от зацапване по задната повърхност на левия ръкав на якето, в частта на мишницата;

             -  следа от зацапване по десния ръкав на якето, в областта на маншета и копчето;

            - следа от пропита пръска  (капка) на десния ревер на ризата под третото копче отгоре-надолу - кафеникаво-червеникаво зацапване с размери около 4-5мм.;

            -  следа от пропита пръска (капка) по лицевата предна дясна повърхност на десния крачол на дънките, на 20см от горен ръб до десен страничен ръб;         - следа от зацапване по лицевата предна повърхност на десен крачол на дънките, на 46см от горен ръб, на 12 см от десен страничен ръб;

             -  следа от зацапване по лицева задна повърхност на десен крачол на дънките, на 38см от горен ръб до десен страничен ръб;

             - следа от капка (пръска) по лицева задна дясна повърхност на десен крачол на дънките, на 25см от горния ръб до десен страничен ръб;

             -  следа от капка по лицева задна повърхност на ляв крачол на дънките, на около 17/15см от долния ръб до ляв страничен ръб.

            Образуването на пръските (капките) е резултат от попадане върху текстилната повърхност на капка, която има насочено движение от външна сила. Зацапванията са образувани при контакт на повърхността с кървящ обект или друга повърхност, по която има кръв (заключение на КСМЕ т.3 от д.пр.).

            Обективните находки са от значение за определяне положението на подсъдимия и пострадалия в момента на следообразуването. С този въпрос се е занимала КСМЕ (отговор в т.3, л.109-110 от д.пр.). Вещите лица приемат, че «...Рана №3 е резултат на не по-малко от три тангенциални, напречни, с посока отляво-надясно на шията действия на предмет с режещ ръб. Раната добре отговаря да е получена от режещия ръб на нож, държан с дясна ръка от извършител, намиращ се зад гърба/тила на Б.. Рана №9, която е получена близко време около времето на получаване на рана №3 също може да бъде получена от действието на режещия клин на нож, държан с дясна ръка от извършител намиращ се задгърба/главата на Б....».

            Въззивният съд намира за удачно да припомни версията на подсъдимия за случилото се до хижата на БТС, съдържима в обясненията му в т.1, л.10 от д.пр.: «....Обръщайки се напред, видях как Б. се свлече на земята назад. Мъжът беше пред Б., двамата бяха един срещу друг....После слязох от джипа и отидох при Б.. Той беше легнал по гръб и хъркаше «уби ма, уби ма».... Аз бях хванал Б. и вероятно съм се опитвал да го изправя, не знам...».

Съпоставянето на обясненията на подсъдимия със следите в автомобила и по дрехите му, демонстрира недостоверността на доказателствения източник.  Изводът намира утвърждението си и чрез отговорите на вещите лица д-р Д. и д-р Ч. при повторния им разпит в съдебното следствие на въиззивната инстанция (л.105 гръб – л.106 от ВНОХД №376).

Версията на подсъдимия за непричастност към умъртвяването на Б. стои в противоречие и със заключението на ДНК експертиза в частта на изследваните ноктени изрезки (т.3, л.45 от д.пр.). Косвено резултатите се атакуват от защитата на П. с оплаквания за незаконосъобразност на действието по чл.146 от НПК. Подобна позиция не се възприе от въззивния съд като състоятелна, като следва да се има предвид, че тя е изградена на избирателно позоваване на доказателствени източници. Съвкупната оценка на протокол за вземане на образци за сравнително изследване (т.1, л.113 от д.пр.), заключение на ДНК експертиза и разяснения на вещите лица в съдебното следствие в първата инстанция (т.2 л.460-л.461 от НОХД) очертават следните релевантни положения:

            На 11.04.2015 година в ОДМВР-Сливен от двете ръце наДимитър П. са били взети ноктени изрезки. Броят на образците не е уточнен. Качественото разделяне на изрезките (по принадлежност на ръка) е било постигнато с описанието, че ноктени изрезки от дясна ръка се запечатват в плик с лепенка на ОДМВР-Сливен Б5575. Изрезките от другата ръка също са били запечатани в плик сразличен № Б5574.

Описната част на ДНК експертизата (конкретно т.3, л.48) идентифицира образците освен по номера и по техния брой. От дясна ръка на подсъдимия вещите лица са получили и изследвали 9 броя ноктени изрезки, а от лява – 8 броя. Изяснен е и въпросът как се е достигнало до количествените показатели -  чрез преброяване и отразяване в експертизата (т.2, л.461 от НОХД). Като се проследят резултатите на изследването се вижда, че по нокти от лява и дясна ръка на подсъдимия (обекти Б5574-1 и Б 5575-2) е установена смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение. Алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил идентичен с ДНК профил на подсъдимия. Алелите с по-нисък интензитет изграждат ДНК профил еднакъв с ДНК профила на пострадалия Б..

Разясненията по реда на чл.282 от НПК (т.2, л.460 от НОХД) сочат, че алелите с по-висока интензивност са равнозначни на биологичен материал в по-голямо количество в сравнение с другия.

Иначе остойностени, горните факти са положително доказателство за контакт между подсъдимия и пострадалия, осъществен от първия с двете ръце.

2.2.4.Час на смъртта на Б. Б..

Според заключението на допълнителна тройна СМЕ (приложена по ВНОХД №191 на л.186, приобщена от настоящия състав), часът на смъртта на пострадалия Б. може да се определи по две логически пътеки:

- по медицински показатели;

- по свидетелски и други данни.

Съдейки по трупните петна и вкочаняването на тялото, вещите лица определят приблизителен интервал на смъртта на Б. Б.  между 04.00ч и 09.20ч на 11.04.2015 година. 

Обсъдените доказателствени източници позволяват силно стесняване на насилствения летален момен в отрязъка малко след 07.00 часа и преди 08.05ч. на 11.04.2015 година. Диапазонът още може да се свие, като се извади времето за придвижване на подсъдимия от изхода на гр.Разград до хижа БТС – 7,9км, връщане от хижата до главния път – 4.4км и още 41.5км до камерата на АПИ с.Ковачевец (разстоянието е 45 км, от което са извадени 3,5 км от изхода на гр.Разград до отбивката за хижата на БТС). Преведено на изискуемия доказателствен език, смъртта на Б. е настъпила относително бързо - малко след 07.00 часа на 11.04.2015 година.

Поради обсъждането на резултати от СТЕ в презходния абзац (по ВНОХД №376), тук се намира удобен повод да се разясни значението на изписаното в т.1.2 от експертизата. В нея е посочено, че 1 час и 10 минути съответства на 1 цяло и 17 часа. Достигането до подобен резултат е чрез представяне на 1 час и 10 минути като смесена дроб 110/60. След като смесената дроб се превърне в обикновена дроб – 70/60, се получава еквивалента на 1 час и 10 минути – 1 цяло и 17 часа (не са нужни специални знания, т.к. този материал се преподава в училищата). Последното е само за яснота по заключението, без някакви доказателствени и аналитични претенции.

За да се приключи темата и да се избегнат бъдещи спекулации с часа на смъртта на пострадалия, въззивният състав обсъди и информацията в акт за смърт (т.1, л.131 от д.пр.). В актът е вписан час на смъртта на Б. - 07.30 часа, който няма претенция да е действиетелен (според разясненията на в.л. Д. в т.1, 418 от НОХД, той е посочил ориентировъчен час поради административни изисквания).

2.2.5.Относно ВД – дрехи на пострадалия Б.:

            Сведения за дрехите на пострадалия се съдържат в протокол от 11.04.2015 година (препис в т.1, л.43 от д.пр.). Отнапред трябва да се посочи, че макар да се касае до едно ПДС, в него са отразени резултатите от две процесуално-следствени действия по чл.155 и чл.157 от НПК. Трупът на пострадалия Б. е огледан в присъствието на вещото лице д-р П.Д. – съдебен лекар при МБАЛ-Русе, изготвил по-късно и експертизата за аутопсия.

            Не може да има спор, че дрехите на починалия са веществени доказателства по чл.109 от НПК, въведени в доказателствените предели чрез действието по чл.156 от НПК , извършено на 11.04.2015 година. Протоколът идентифицира следните характеристики на облеклото на Б.:

-синьо шушляково яке, пропито от вътрешната страна обилно с течна, полутечна и засъхнала кръв. По якето са установени цепковидни прорези

-червено-бяла риза на райе с цепковидни прорези;

-сини дънкови панталони, закопчани с черен кожен колан с метална катарама;

-тъмно сини боксерки;

-бели чорапи;

-светлокафяви велурени обувки с кафяви връзки.

Защитата се оплаква, че дрехите не са посочени като иззети ВД-та при действието на 11.04.2015 година. Тази позиция е малко смущаваща, т.к. би означавало трупът на починалия да бъде съблечен веднага на мястото на смъртта!

Целият проблем на защитниците на подсъдимия произтича от разликата в описанието на райетата на ризата на пострадалия в прокол от 11.04.2015 година и в СМЕ, когато е бил проведен външния оглед на трупа. В тази СМЕ (т.3, л.3 и л.4 от д.пр.), райетата са  станали виолетови и бели тънки вертикални ивици! Това предизвиква въпроса може ли по време на транспортирането, починалият да е бил съблечен и да му е била подменена ризата?

Отговорът е отрицателен и следва от:

- опис на дрехи на аутопсия №35/11.04.2015 година (л.92 от ВНОХД №376). В този документ ризата отново е характеризирана да е с червени и бели линии;

-справка (л.89 от ВНОХД №376), която изяснява съхранението на ВД-та до представянето им в съдебно заседание (т.1, л.414 от НОХД). В тази насока следва да се има предвид и становището на първоинстанционния прокурор (т.1, л.393 от НОХД). Всички източници удостоверяват, че съхранението на дрехите на пострадалия до с.з. на 04.02.2016 година е било в ОДМВР-Разград. От 04.02.2016 година дрехите следват делото;

- в с.з. от 04.02.2016 година (т.1, л.415 от НОХД), в.л.Д. е предоставил диск като неразделна част от СМЕ за аутопсия. Става ясно, че в отделението по съдебна медицина в МБАЛ-Русе, аутопсиите се филмират. Съдържанието на диска само по отношение на кадрите от облеклото на пострадалия  бе приобщено от настоящата инстанция посредством фотоалбум (л.81 от ВНОХД №376). Елементарното съпоставяне на фотокадрите с тези от фотоалбума, съставен при оглед на местопроизшестие от 11.04.2011 година установява пълната идентичност между дрехите, с които е намерен трупа на Б. и тези, с които трупът е постъпил за аутопсия.

Установените срезове по дрехите имат значение за кинетиката на ударите – по-голяма с оглед присъствието на допълнителни слоеве тъкан (разяснения на в.л.Д. в т.1, л.418 от НОХД).

3.Действия на подсъдимия след деянието:

В изложението си дотук въззивният състав засегна някои от обстоятелствата след умъртвителното деяние. Изясни се маршрута на подсъдимия от хижата на БТС в посока гр.Попово, времето на зареждане на бензиностанция «Кея Комерс» и безпричинното му отправяне към гр.Сливен.

Чрез показанията на св.св.К. и Т. (т.1, л.344, л.346 от НОХД) се характеризира състоянието на П. след 08.00 часа на 11.04.2015 година – притеснен от някаква случка. В тази част гласните доказателствени средства кореспондират със справките на АПИ, фиксирали колебливото движение на Д.П. в гр.Попово (напуска града, после се връща за бензин и пак излиза от населеното място). Обсъжданите гласни доказателствени източници не могат да се окачествят като съществено допринасящи за предмета на доказване по чл.102 т.1 от НПК, поради което не се нуждаят от повече внимание.

Чрез показанията на св.Късов (т.1, л.367 от НОХД) се доказва подчинението от страна на подсъдимия на разпореждането да се яви в ОДМВР-Сливен. Според св.Р. (т.1, л.406 от НОХД), подсъдимият не е препятствал разследването в началния му момент, но не е оказал и някакво сериозно съдействие (това е негово право, поради което не се отчита като формален негатив).

Заключението на СТЕ (л.138 от ВНОХД №376) подпомага доказателствения процес с очертаване на маршрута на придвижване на Д.П., определен от камерите на АПИ, засекли колата на подсъдимия.

Действията на П. по доброволно предаване на л.а., на облеклото си, резултатите от освидетелстването му, са коментирани по-горе в решението и не се нуждаят от преповтаряне.            

4.Мотив на престъплението:

Съобразно указанията в Р 105-2017-2 н.о., а и поради задължението на настоящата инстанция за установяване на обективната истина, въззивният състав постави темата за мотива на убийството в отделна секция на решението.

Известно от теорията е, че мотивът представлява осъзнат стимул на волевото човешко поведение, движещ го към постигане на определена цел. Целта от своя страна изразява представите на дееца за насоката на поведението му. Така се проявява взаимната симбиоза между цел и мотив. Мотивът обаче се илюстрира решително и при избора на другите елементи на деянието свързани с начина и средствата на осъществяване, обстановката и т.н. Мотивът и целта обосновават решението, а всички заедно  определят съдържанието и вида на умисъла [2]. Тръгвайки по обратната пътека «от умисъла към мотива», (стр.23, 24 от мотивите) първоинстанционният съд е извел предположения, напълно неприемливи за обосноваване на мотива на конкретното деяние. Въззивният състав не споделя изводите на РОС за причината за убийството. Стъпвайки на общоприетото положение в теорията и практиката, че мотивът определя целта, а целта - насоката на движение към определен обект и в определена степен, заедно с доказателствената пътека по делото, настоящият състав извежда следните фактически изводи:

Преки доказателства за мотива на убийството на 11.04.2015 година не се съдържат по делото. За него се съди през целта на деянието, отразила се в обективните действия на подс.П.. Многократно се посочи в настоящето решение, че на 11.04.2015 година пострадалият Б. е бил брутално умъртвен чрез не по-малко от 17 удара с нож в тялото, причинили 14 рани, две от които изключително тежки и смъртоносни независимо една от друга. Първите удари с нож са били нанесени в джипа на подсъдимия. Те не са попречили на жертвата да се придвижи над 40 метра, търсейки спасение от нападателя. Обективните находки на местопроизшествието (две групи следи от кръв и труп непосредствено до тях) сочат, че Б. е бил настигнат и умъртвен. Рани №№3 и 9 не пораждат съмнение за целта на подсъдимия за причиняване на смърт. Всъщност и останалите прободно-порезни и порезни наранявания говорят за ярост, ожесточение с намерение за лишаване от живот, доколкото са реализирани основно в областта на шията и коремната област. Всичко това илюстрира личен мотив. Липсата на публичност на деянието, сведения за етнически противопоставяния или други различия между дееца и жертвата, изключват друг мотив от категорията на чл.116 ал.1 т.10 от НК.

Доказателствата по делото сочат, че при излизане от гр.Разград (в 06.55ч на инкриминираната дата), отношенията между П. и Б. са били нормални. След няколко минути (малко след 07.00 часа) се е достигнало до използване на нож вътре в колата. Това говори, че конфликтът също е възникнал в автомобила и се е развил изключително бързо. Постигането на по-голяма конкретика – за какво се е отнасял този конфликт, кой го е провокирал и пр., е невъзможно предвид липсата на каквито и да е доказателства. Всъщност това не представлява и съществен проблем за делото, т.к. и в други случаи са постановявани осъдителни решения при неизяснен мотив на убийството (в тази насока пример е Р 594-1996-1 н.о.).

В заключение, въззивният състав не споделя изводите на РОС относно детайлите на мотива на престъплението. Приема, че целта и решението за убийството са резултат от личен мотив на подсъдимия, възникнал в неговия автомобил на 11.04.2015 година малко след 07.00 часа.

5.Обобщение:

Въззивният състав положи усилия да разгледа всички косвени доказателства в съвкупност за обосноваване на изводи по фактическата установеност на деянието и авторството (в тази насока Р 90-1995-1 н.о., Р 70-1995-3 н.о., Р 524-2013-1 н.о., Р 143-2015-1 н.о. и пр.). Тяхната оценка и анализ налагат единствения възможен извод за виновност на подс.П. в извършеното убийство на Б. Б. на 11.04.2015 година. Всички останали версии за авторството на престъплението се изключват като невъзможни.  

ІІІ.По приложението на закона:

С атакуваната присъда подс.П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК. Приложението на материалния закон въз основа на установените фактически положения е правилно.

За основа на собствените си доводи по материалната законосъобразност на проверяваната присъда, въззивният състав поставя ППлВС 02-1957, върху чиито задължителни указания е изградена трайна  и безпротиворечива съдебна практика по квалифицираните състави на престъплението „убийство“. За да е налице убийство по особено мъчителен за жертвата начин е необходимо да се констатира причиняването на извънредни страдания, значително нахвърлящи обикновените случаи на умъртвяване. Причинените извънредни мъки трябва да се обхващат от съзнанието на дееца. Доказателствата по делото, подведени под общите правоприложни изисквания сочат следното:

На инкриминираната дата пострадалият Б. е бил под значително влияние на употребен алкохол. Заключението на СХЕ (т.3, 68 от д.пр.) дава представа как субективно се отразява високото количество етанол в кръвта - води до объркване, световъртеж, потиснатост/раздразнителност, засилени емоционални състояния, нарушение на зрението, повишен болков праг, атаксия, апатия и летаргия.

После, заключението на СМЕ за аутопсия (т.3, л.3 от д.пр.) идентифицира 14 прободно-порезни и порезни наранявания, причинени с минимум 17 удара с нож в областта на шията, гръдния кош и корема. Кинетиката на ударите е определена като значителна, предвид „съпротивата“ на слоевете дрехи, носени от пострадалия Б.. Раневите канали са с голяма дълбочина. Дванадесет от нараняванията са причинени преди последните две смъртоносни рани.

Протоколи за оглед на местопроизшествие и на л.а.“Мицубиши Паджеро“, фиксират групи кървави следи. Те свидетелстват за нанасяне на удари по тялото на жертвата по време на нейното придвижване в опит за самозапазване.

Според заключението на допълнителната тройна СМЕ (л.186 от ВНОХД №191), пълното прерязване на гръкляна и частичното прерязване на хранопровода са били силно болезнени за жертвата, съпроводени с развитие на мъчителна дихателна недостатъчност за кратък период от време до изпадане в безсъзнание.  Вещите лица продължават и по-нататък, като обосновават становище за осъзнатост на травмения процес от пострадалия, изпитващ страх и ужас.

Оспорвайки квалификацията на деянието, защитата се фиксира само върху момента на изпадане на пострадалия в безсъзнание. Забравя обаче, че на Б. са били причинени предходни наранявания, като той в известен период е осъзнавал заплахата за живота си и е изживявал страх и ужас. Особено показателна в това отношение е дланната кървава следа и наличието на капки кръв по бравата на трапезарията, свидетелстващи за отчаяния опит на Б. да се спаси. В опита си да се откопчи от дееца, той е падал, ставал и продължавал да се движи до момента, в който не е бил застигнат и не са му били причинени следващите наранявания в зоната на двете групи следи, непосредствено до мястото на намиране на трупа. Рани №№3 и 9 не са изолирани в причинния процес. Те са един своеобразен финал на деянието, причинила изключителни страдания на жертвата предвид повишения болков праг от употребения алкохол.  

Касационната инстанция еднозначно се е придържала към становището, че продължителността на претърпените болки и страдания не са единствен индикатор за прилагане на чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НПК. От значение са броят на нанесените удари, изживените предсмъртни страдания от жертвата и други обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на престъплението (например Р 593-1991-2 н.о., Р 154-1990-1 н.о.). Обсъдените по-горе доказателства обосновават извод за наличие на подобни извънредни страдания, изпитвани от Б. във времето на умъртвителния процес.

Способът на деянието е намерил отражение и в субективните представи на подсъдимия. Същият е проявил упоритост в реализиране на смъртоносното си намерение, причинил е множество удари на безпомощен човек, като абстрактното му мислене (възможността осъзнато да избере конкретно поведение) се е концентрирало върху нетипичното страдание на жертвата.

Квалификацията на престъплението по ч.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК е с оглед субекта. Тя е налице, когато към момента на деянието , деецът проявява изключителна ярост и ожесточение. Формирането на позитивен извод по приложението на квалифицирания състав се обосновава с аналогична на изложената по-горе фактическа съвкупност. На преден план в случая следва да се изведат броят и силата на ударите, сочещи на особено ожесточение при осъществяване на умъртвителното деяние.

Характеристиката на мотива, целта и решението, не будят съмнение в субективната страна на престъплението, извършено при пряк умисъл. Първоинстанционният съд е изложил много подробни аргументи относно отражението на деянието в интелектуалните представи на дееца и начинът на проектирането му през волевия момент на прекия умисъл (стр.24 от мотивите на РОС), които настоящата инстанция споделя.

ІV.Относно наказанието (справедливостта му се засяга от протест, жалба на частните обвинители и жалба на защитник):

Санкцията на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК е алтернативна, като съобразно указанието на чл.57 ал.1 от НК се дължат две оценки на обстоятелствата – веднъж за определяне вида на наказанието и втори път – при определяне на размера му. Видът на наказанието се определя, като се вземат предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършването на деянието, подбудите, степента на вина и всички други обстоятелства по делото с отношение към чл.54-чл.56 от НК.

Първоинстанционният съд не е провел убедителен анализ на относимите обстоятелства във връзка с вида на наказанието при алтернативната санкция, поради което неправилно е приел че в конкретния случай  най-подходящото по вид наказание е лишаване от свобода.

Извършеното от подсъдимия П. престъпление е изключително тежко. Макар да липсва легална дефиниция на този обективен признак, съдебната практика е постигнала трайно обединение към релевантните критерии (Р 274-2017-3 н.о., Р 121-1999-2н.о. и др.). Те се формират от особено високата степен на обществена опасност на престъплението и морална укоримост, надхвърлящи тази на обикновените случаи на същото престъпление, личността на дееца, начина на осъществяване на деянието и последиците му. От значение са и броят и естеството на квалифициращите обстоятелства, които могат да послужат за отграничаване на случая като изключително тежък, при стриктно съблюдаване на чл.56 от НК.

Във връзка с обстоятелствата по чл.54 от НК, въззивната инстанция поставя на първо място мотива за убийството. Установената липса на трайно познанство между подсъдимия и пострадалия изключва наличието на сериозни причини за извършване на деянието. Между двамата е имало нормални отношения в течение на около три часа, като очевидно мотивът за убийството е произлязъл по незначителен повод. Настоящият състав приведе достатъчно аргументи кога и при какви обстоятелства е било взето решението за извършване на престъплението. Реализирането му е станало много бързо, с начало на нападението вътре в автомобила на подсъдимия. Незначителността на причината ярко контрастира с начина на осъществяване на деянието. Б. е бил преследван и убит брутално, като преди прерязване на гръкляна и хранопровода, са му били причинени други дванадесет прободно-порезни и порезни наранявания. Налице е ярост при нанасяне на ударите, за което свидетелства тяхната кинетична енергия – значителна според СМЕ за аутопсия, преодоляла слой дрехи на жертвата и причинила дълбоки раневи канали. Подсъдимият хладнокръвно е довършил намерението си, като е застанал зад гърба на тежко ранения Б. и е прерязал гърлото му. Проявил е пълно безразличие към жертвата, като я е изоставил.

Мястото на убийството също се явява показателно за изключителната тежест на престъплението. Б. е бил умъртвен извън чертите на града, на относително пуста територия и в ранен час, когато възможността за спасителна намеса от трети лица е почти нулева.

Всичко това характеризира личността на дееца като хладнокръвна, решителна, опасна. Силна подкрепа в тази насока, въззивният състав намира в заключението на СППЕ (т.3, л.58 от д.пр.). На пета страница от експертизата много подробно са идентифицирани индивидуалните характеристики на П.. Оценката на личността на дееца през противоправната цел и реализирането й  на инкриминираната дата добре кореспондират с описанието:

-разсъдлив и хладнокръвен, към чуждото мнение се отнася безразлично, консервативен, не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Емоционално беден, не умее да съпреживява, недоверчив. Пасивен в трудни ситуации, в отношенията обича да доминира;

Положителни сведения за подсъдимия се съдържат в показанията на св.св.К., Т., Б.,Н.. Качествата са добре обяснени и на страница пета от СППЕ, но те като че ли изглеждат като едната страна на монетата. Другата е проявената ярост по незначителен повод, завършила с умъртвяването на Б. на 11.04.2015 година.

Окръжният съд правилно е отчел като смекчаващо обстоятелство  проявеното от подсъдимия съдействие в разследването. Математическото наслагване на действията му - явяване му в ОДМВР-Сливен, предаването на автомобила и облеклото, неправилно се интерпретира като три отделни смекчаващи вината му обстоятелства. Всички те са проява на намерението на П. да бъде донякъде полезен в разследването и подлежат на еднократно отчитане. Заедно с чистото съдебно минало се изчерпват положителните данни за личността на подсъдимия.

    Обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че престъплението се отличава с висока степен на обществена опасност. Значение имат засегнатите обществени отношения, механизмът на извършване, както и съставомерния резултат.  Убийството е най-тежкото престъпление против личността и се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Деянието е извършено хладнокръвно и при наличие на две квалифициращи обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика достатъчно е убийството да се извърши при едно квалифициращо обстоятелство, като всяко следващо завишава степента на обществена опасност на престъплението.

С оглед на горепосочените обстоятелства и разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК, първоинстанционният съд неправилно е приел, че на подсъдимия П. следва да се наложи най-лекото по вид от алтернативните наказания по чл. 116 ал.1 от НК, в размер на двадесет години лишаване от свобода. Според въззивния състав така отмереното по вид и размер наказание е несправедливо, защото не отразява адекватно степента на обществена опасност на деянието и дееца, респективно няма да предизвика ефективност на наказанието съобразно целите по чл.36 от НК.

 Деянието се отличава с много висока степен на обществена опасност, а личността на дееца - със завишена обществена опасност. Налице са две квалифициращи обстоятелства и тежък вредоносен резултат - отнет е живота на млад мъж в активна възраст, баща на малолетно дете и добросъвестен син на родителите си. Като се има предвид начинът на осъществяване на убийството и липсата на сериозен мотив, следва категоричен извод за изключителна  тежест на престъплението по см. на чл.38а ал.2 от НК. Поради това подсъдимият следва да се изолира от обществото за по-дълъг период от време, което ще въздейства поправително-превъзпитателно на дееца и ще изпълни целите на генералната превенция, като въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото. По изложените съображения въззивният състав намира, че съгласно изискванията на чл. 57, ал.1 от НК най- подходящото по вид наказание в случая се явява доживотен затвор, което на основание чл.57 ал.1 т.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при специален режим.

Поради наличието на съответен протест и жалба от частните обвинители присъдата следва да се измени в хипотезата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК. По реда на служебната проверка  проверяваният акт следва да бъде отменен в частта на определеното пенитенциарно заведение за изпълнение на наказанието във връзка с изменение в чл.40 ал.1 от НК.

Относно гражданските искове:

С първоинстанционната присъда са уважени граждански искове от преки наследници на починалия Б. и преживялата съпруга, обезщетяващи неимуществени вреди, резултат от деянието на подсъдимия. Във връзка с основателността и доказаността по размер на исковете първоинстанционният съд е привел убедителни аргументи, споделени изцяло от настоящия състав.

Положителният извод за авторството на деянието, което е и деликт по см. на чл.45 от ЗЗД прави основателни предявените граждански искове срещу подсъдимия. За присъждането на справедливо обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди от значение са следните обстоятелства:

Приживе пострадалият е имал семейство. Заедно със съпругата си имат родено едно дете – малолетният К.Б.. Гласните доказателства в показанията на св.Б. и св.Т. сочат за близка емоционална връзка вътре в семейството. Подсъдимият е полагал грижа за издръжката, за отглеждането и възпитанието на детето. То ще бъде лишено завинаги от контакт с баща си, което ще се отрази неминуемо отрицателно при оформянето му като личност и в процеса на съзряване.

Починалият е имал хармонична връзка със съпругата си. Според показанията на св.Т., Б. е уважавал и се е грижил за жена си. Дълбочината на съпружеския контакт намира косвена подкрепа и в комуникацията между пострадалия и св.Б. в нощта преди убийството. Внушенията за извънбрачна връзка на св.Б. преди смъртта на съпруга й правилно са били игнорирани от първоинстанционния съд. Те се основават на слухове, които не могат да се третират като надеждни фактически източници в доказателствения процес. Ирелевантно за справедливия размер на обезщетението за вреди е как Б. е устроила живота си след кончината на съпруга си, поради което в тази насока няма нужда от повече аргументи.

Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал връзката на пострадалия с неговите родители. За тях това е единствен син, с когото до скоро преди смъртта му са обитавали едно домакинство. Отношенията им са били основани на любов и взаимно уважение, съпроводени с постоянна подкрепа.

При така изяснените фактически положения, присъдените обезщетения на гражданските ищци се явяват справедливи. Присъдата е законосъобразна и по отношение на уважените претенции за законна лихза върху главниците до окончателното им изплащане.

По останалите оплаквания срещу правилността на присъдата, оповестени във въззивна жалба по чл.318 ал.6 от НПК и в лична въззивна жалба от подсъдимия:

Страните изразяват общо недоволство от степента на мотивираност на атакувания съдебен акт. Оплакват се от препис на обвинителния акт, необективен или липсващ анализ на доказателствата. Възззивният състав подложи мотивите към първоинстанционната присъда на много внимателен преглед, като не констатира съществен недостатък, който да доведе до правоприлагане по чл.335 ал.2 от НПК. Мотивите позволяват да се проследи формирането на вътрешното убеждение на окръжния съд относно стойността на доказателствените материали спрямо обстоятелствата по чл.102 от НПК. Не се установява игнориране на доказателствени източници или тяхна произволна оценка. Обсъдени са всички възражения на страните, като РОС е обосновал становището си по тях с подробни аргументи. Както от формална, така и от съдържателна страна мотивите отговарят на общото изискване по чл.34 от НПК и на критериите за законосъобразност по чл.305 ал.3 от НПК. Настоящата инстанция е втора по фактите, като разполага с възможност да установява нови фактически положения и да обоснове становище по обстоятелства от предмета на доказване, както бе сторено с настоящето решение.

Не се намери основание за връщане на делото в предходната досъдебна фаза. Правата на подсъдимия тогава са били надлежно спазени, включително и при действието по чл.227 от НПК. От месец август 2015 година делото е в съдебна фаза, като в две инстанции по фактите, в условията на равни права на страните, състезателност и публичност, доказателствената маса е изчерпана с активното участие на всички тях. Правата на подсъдимия по чл.55 ал.3 от НПК са спазени, поради което оплакване за нарушение в правото на защита е лишено от основание.

След като включително и при служебната проверка  не се установяват основания за отмяна на присъдата, то същата подлежи на изменение в санкционната част и на потвърждаване в останалата част. Поради това и на основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №6/25.02.2016 година, постановена по НОХД №319/2015 година по описа на Окръжен съд – Разград по следния начин:

-увеличава наказанието на Д.Н.П. на доживотен затвор, което на основание чл. 57 ал.1 т.1 от ЗИНЗС да се изпълни при специален режим;

-отменя присъдата в частта относно мястото за изтърпяване на наказанието.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:

 



[1] https://www.anesway.info/as_time.php

[2] Михайлов.Д. Проблеми на наказателното право, Обща част, София 2007, стр.  325-523