Р Е Ш Е Н И Е

                  № 31

10.03.2014г. гр. Варна,

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на седми март през две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Румяна Панталеева

 

 секретаря Г.Н.

прокурора Вилен Мичев,

като разгледа докладваното от председателя на състава Р.Лолова ВНДОХ №377 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на Й.Х.С., чрез защитника му, адв.Ст.И., подсъдим по нохд № 1206/13г. по описа на Варненския окръжен съд , срещу присъдата на същия съд от 04.12.13г., с която е признат за виновен за деяние по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 и чл.58а ал.1 НК и му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода при общ режим. В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане за изменение на присъдата в този смисъл и определяне на по-ниско по размер наказание.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 04.12.13г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Й.Х.С. за виновен в това, че на 12/13.05. 2013г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление се съвкупил с Ф.С.М., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две лица и на основание чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 и чл.58а ал.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години при общ затворнически режим. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

Със същата присъда е осъден и Д.П.Д., спрямо когото същата е влязла в законна сила.

Производството е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, признал е вината си и е изразил съжаление за стореното. Сключил е и споразумение по отношение на деяние по чл.142 НК спрямо същото пострадало лице.

Жалбата е само по размера на определеното наказание.

При определяне на наказанието спрямо подс. С., преди редукцията по чл.58а НК – седем години и шест месеца лишаване от свобода, съдът е взел предвид наличието или респ. липсата на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. При предвиден размер на наказанието от три до петнадесет години лишаване от свобода, съдът е слязъл под средния размер, въпреки липсата на смекчаващи  обстоятелства за този подсъдим. Подс. С. е осъждан, злоупотребява с алкохол, извършил е предходно изнасилване с пострадала – свид. Начкова, която същите двама подсъдими преди време закарали в празен апартамент насила, пребили и изнасилвали многократно,  за което няма повдигнато обвинение, извършил е редица блудствени действия с постр. Миткова, за които също няма повдигнати обвинения, поведението му е било изключително брутално. Държал се изключително цинично и вулгарно спрямо жените – така например при отказа на ужасената свид. Начкова да тръгне с тях, подс. С. се обърнал към нея с думите: „Хубавице, слънце, защо се дърпаш, не ти ли беше хубаво оня път, добре ли ти дойде?”. По отношение на постр.Миткова – издърпал я за косата, хвана я за ръката и я набутал в автомобила, след това многократно й удрял шамари, натискал главата й към пениса си, от което тя започнала да повръща, а подс. С. още по яростно й удрял плесници. Накарал я да се съблече изцяло, като не й позволявал да се облича, извършил анални полови актове като продължил да я удря и да й крещи да мълчи, тъй като пострадалата крещяла от болки. Многократно я изнасилвал и блудствал с нея в тоалетната на бара на х-л „Черно море”, заплашвал я, че ще я изведе в Германия, където да работи за него, като й прибрал и личната карта. Едва след намесата на охраната на хотела, насилствените действия от страна на подс. С. и другия подсъдим били преустановени, а пострадалата била изведена навън. След тези си действия двамата подсъдими продължили да търсят „забавления” от други момичета по бул „Вл.Варненчик”, където и били заловени.

Подс. С. е имал ръководна роля в извършване на деянията – той е натикал пострадалата в автомобила, той е сломил съпротивата й, той й е нанасял удари и е отправял заплахи. Извършените деяния са изключително брутални, абсолютно незачитащи правото на неприкосновеност, демонстриращи изключително низко поведение спрямо човешко същество.

Предвид на всичко изложено настоящата инстанция намира, че определеното наказание не само не е завишено, дори е занижено по размер, но поради липса на протест не може да бъде коригирано.

Жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното въззивната инстанция намира, че присъдата на Варненския съд следва да бъде изцяло потвърдена като правилна и законосъобразна.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  присъдата от 04.12.2013г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №1206/2013г. по отношение на подсъдимия Й.Х.С. с ЕГ№**********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2вр.чл.340 ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.