Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

5

 

Град Варна,   13.01.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , на осемнадесети декември  две хиляди и петнадесета година, в открито заседание в следния състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретар Г.Н.

и с участието на Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Янков ВНОХД № 377/2015г. по описа на АС-Варна , за да се произнесе взе предвид:

 

Варненски окръжен съд с присъда №87 по НОХД №1168/2015г. по описа на същия съд, постановена на 05.10.2015г., е признал подсъдимия И.Г.М. за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2014г. в гр.Игнатиево, обл.Варна, на кръстовището на ул."Д-р Никола Димитров" и ул."Добруджа" дал подкуп в размер на 10 /десет/лева - 2 бр.банкноти всяка с номинал 5лева, на полицейски орган - С.В.И. - младши автоконтрольор при РУ-Аксаково и на И.И.З. - полицай Охрана на обществения ред, за да не извършат действия по служба - за да не го тестват с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, поради което и на основание чл.304а вр. чл.304 ал.1  НК и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което наказание редуцирал на основание чл.58а ал.1 НК с 1/3 до размера на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, както и кумулативното наказание ГЛОБА в размер на 1000/хиляда/лв. В тежест на подсъдимото лице са възложени и разноските по делото, а на основание чл.307а НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата.

 Въззивното производство пред Варненски апелативен съд е образувано въз основа:

-  протест против първоинстанционната присъда на прокурор при ОП – Варна, в който се твърди явна несправедливост на наложеното наказание , поради което и се предлага да бъде завишено наказанието на подс.М. до 2г. и 6м., след което последното да бъде редуцирано съобразно проведената диференцирана процедура.  

- жалба на подс. М., който чрез процесуалния си представител оспорва първоинстанционната присъда изцяло - като неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, като необоснована и явно несправедлива. Въпреки това правят се две искания : - за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която жалбоподателят да бъде оправдан – твърди се наличие на чл.9 ал.2 НК; - и алтернативно  - приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК - замяна на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с наказание пробация.

 

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста на изложените в него основания и намира жалбата за неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

Подс.М. лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата изцяло. Защитата изразява становище, че първостепенният съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК предвид размера на предмета на престъплението. Твърди се на второ място, че съдът е следвало да приложи чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК – да замени наказанието лишаване от свобода с пробация. В тази връзка и се поддържат направените със жалбата две искания, а протестът се счита за неоснователен.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста и жалбата, както и становищата на страните изразени в съдебно заседание, констатира:

Протестът е основателен, а жалбата – неоснователна.

 

Установено е по делото от фактическа страна следното :

Свидетелите Илиев и Златев били служители в РУ- Аксаково, и за времето от 20.30ч. на 07.08.2014г. до 08.30ч. на 08.08.2014г. били дежурни. На 08.08.2014г. около 00.30ч.  двамата били изпратени по сигнал в гр.Игнатиево, ул."д-р Никола Димитров" № 10, заради нарушаване на нощната тишина.

При достигане до адреса със служебния автомобил, полицейските служители видяли потеглянето на лек автомобил „Ауди" с peг. № В 7383 НК.  Тръгнали след него за да извършат проверка на водача. Полицейският автомобил бил с включен светлинен сигнал. На кръстовището на ул."Д-р Никола Димитров" и ул."Добруджа" полицаите спрели автомобила и  извършили проверка на водача – подс. М.. В хода на проверката на документите  полицейските служители усетили мирис на алкохол от подсъдимия и го поканили да даде проба с техническо средство. Тъй като М. бил употребил алкохол и за да не бъде тестван с техническо средство решил да даде подкуп на полицейските служители. Поради тази причина докато св.Илиев му подавал техническото средство подс. М., който стоял до полицейския автомобил, хвърлил през отворения ляв преден прозорец в купето на автомобила  две банкноти  - всяка с номинал 5 лева. Хвърляки ги казал на полицейските служители „да се почерпят". Полицай Илиев, който седял на мястото на водача, веднага излязъл от служебния автомобил, вдигнал стъклото на вратата и  го заключил. Двамата задържали М. и уведомили дежурния на РУ - Аксаково за действията на подсъдимия.

Подс. М. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7410 с № 0146, който отчел 1,08 промила алкохол. Бил съставен АУАН с бланков № 604670 от 08.08.2014г. за допуснато нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. По – късно същият отказал да даде кръвна проба.

Вследствие на извършения оглед на местопроизшествие били намерени, описани и иззети банкнота с номинал 5 лв. сериен № БГ5786473 и банкнота с номинал 5 лв., сериен №БЗ1498590.

Това е сравнително елементарната фактология по делото, и тя е установена по абсолютно категоричен начин след подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производство по чл.371 т.2 НПК. В тази връзка и доколкото в жалбата се навеждат доводи за присъщи на присъдата абсолютно всички процесуални и материалноправни пороци, сред които и неизяснена фактическа обстановка и неправилна интерпретация на доказателствения материал, то най-напред въззивната инстанция намира за необходимо да обърне внимание на защитата за следното : Производството по делото е приключило по реда на Глава двадесет и седма от НПК , и в частност – по чл.371 т.2 НПК. Т.е. подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от това и в изпълнение задълженията си първоинстанционният съд е постановил, че производството ще протече в рамките на посочената диференцирана процедура – след като разбира се установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства/ за което съмнения не възникват и у настоящия съдебен състав/. След постановяване на определението по чл.372 ал.4 НПК   изявлението на подсъдимия по чл.371 т.2 НПК не може да бъде оттегляно.  Съгласно т.8.1. от Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения  и в пределите на инстанционния контрол : „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания”. С оглед изложеното следва да се приеме, че абсолютно неоснователно /и дори недопустимо/ е оплакването на защитата на подсъдимия на този етап от съдебното производство за непълнота на фактите, обективирана в аргумент за  неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Това може би се съзнава и от защитата, тъй като въпросните възражения са голословни и неаргументирани, и която в крайна сметка както вече се спомена свежда исканията си до две /както в жалбата, така и в съдебно заседание/ : 1. На първо място претендира се малозначителност на деянието / неправилно формулирана като маловажност в жалбата/, поради което и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която жалбоподателят да бъде оправдан – поради наличие на хипотезата на чл.9 ал.2 НК – т.е. твърди се нарушение на материалния закон;  2. И на второ място алтернативно  се моли приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК - замяна на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с наказание пробация, поради допусната според защитата явна несправедливост на наложеното наказание.

Нито първото, нито второто искане намират опора в доказателствения  по делото материал, поради което и не се споделят от настоящата инстанция и то по следните съображения :

При правилно установените факти, ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият е реализирал състава на престъплението „активен подкуп”, чрез даване на дар - сумата от 10 лева на полицейските служители, като в замяна на това е искал да ги мотивира да не извършат действия по служба - да не го тестват с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Деянието е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е желаел настъпването им. От действията на подсъдимия М. , подкрепени словесно с отправената към полицейските служителите „оферта” - „да се почерпят”, ясно се очертава намерението и целта му, а именно последните да игнорират своите задължения в негова полза. При все това той е целял да предотврати установяването на пияното му състояние, тъй като е бил с ясната представа за неблагоприятните последици при установяване на последното. Всъщност формалното осъществяване на престъпния състав не се отрича от защитата – но пък се твърди, че деянието не е престъпно, поради неговата малозначителност /както се уточнява в съдебно заседание/, обусловена от ниския размер на предмета на престъплението. С този довод настоящият въззивен състав изразява категорично несъгласие. С престъплението "подкуп" се засягат и увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. Този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на държавните и обществените органи, като се отразяват твърде неблагоприятно и върху доверието на гражданите в държавното управление и във функционирането на държавния и обществения апарат. В този смисъл и не би било пресилено твърдението, че тези престъпления засягат устоите на държавността. Затова и даването на подкуп на длъжностно лице, за да не извърши действия по служба, независимо от обстоятелството колко ниска е стойността на предмета на престъплението /в случая 10 лева/, е особено укоримо, винаги с висока степен на обществена опасност. Последното пък изключва възможността за приложението на чл.9 ал.2 от НК /и в двете й хипотези/. Междувпрочем този въпрос е бил поставен на вниманието и на първостепенният съд, който съвсем правилно и по изложените по-напред съображения е приел, че хипотезата на чл.9 ал.2 НК няма място при този вид престъпления.

 По отношение наложеното наказание: Въззивният съд счита, че Варненски окръжен съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.54 от НК преценявайки, че не са налице нито многобройни, а още по-малко изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на което искането за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е абсолютно неоснователно. От друга страна настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд не е съобразил в пълна степен всички данни за подсъдимия М., което е довело и до прекомерно смекчаване на наказателната репресия. И.М. е многократно осъждан за различни престъпления, като съдилищата на няколко пъти са проявили снизхождение спрямо него и при четири от общо пет осъждания са приложили разпоредбата на чл.55 от НК. Очевидно обаче това обстоятелство не е  благоприятствало за постигане целите на закона, а напротив - налице е възходяща градация в престъпната деятелност на М. и респективно - осъществяване на нови престъпления. Следва да се обърне сериозно внимание и на факта, че настоящото деяние е извършено на 08.08.2014г. -  само два месеца след изтърпяване на наказанието по последната му присъда /изтърпяно на 24.05.2014г./ Към всичко това следва да се добави и установеното от справката за нарушител /л.41-43 от д.п./ от която се установява, че на подсъдимия до настоящия момент са съставени общо 7 наказателни постановления и два фиша за разнородни установени нарушения от сектор Пътна полиция. И вместо да съобрази поведението си на пътя с нормативно установените правила,  в опита си да не бъде тестван за алкохол е извършил инкриминираното деяние, за което отново е предаден на съд. Не на последно място – като единствено смекчаващо вината обстоятелство окръжният съд е отчел младостта на подсъдимия. Всъщност според настоящият съд М. е отминал младежката и  наближава вече Христовата възраст – съгласно §1 от ДР на Закона за младежта младежи са лицата на възраст от 15 до 29 години включително. Т.е. в крайна сметка липсват каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства. Поради това и определяне на наказание от една година лишаване от свобода представлява проява на неоправдано снизхождение, водеща и до явна несправедливост на наказанието. Тази несправедливост следва да бъде коригирана в рамките на настоящата проверка чрез увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода. Предвид степента на обществената  опасност на дееца и тази на извършеното деяние, то следва да бъде завишено на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. С оглед императивната норма на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58а от НК и след редукция с ⅓  на подс.М. следва да бъде определено наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при определения с присъдата затворнически режим в затвор. По отношение на кумулативно наложената глоба - същата е законосъобразно определена и не следва да се изменя. Така определени по вид и размер, в своята съвкупност тези две наказания следва да изпълнят целите, които законът поставя пред наказанието.

При извършената служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ИЗМЕНЯ присъда № 87/05.10.2015г. на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 1168/2015г. по описа на същия съд, като УВЕЛИЧАВА наложеното на подсъдимия И.Г.М. наказание лишаване от свобода от осем месеца на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

    2.