Р Е Ш Е Н И Е

 

31

 

гр.Варна,     06.03.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

 ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                     СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Пламен Костадинов

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №377/2016г. на Варненски апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №26/18.07.2016г. по нохд №200/2015г. на Добрички окръжен съд , с която  подсъдимият М.А.С. е бил признат за невинен в това, на 22.10.2014г.  по пътя гр.Тервел-гр.Добрич /в посока гр.Добрич и на около 0.5км след гр.Тервел/ при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ТХ 6026 КХ да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 ,  чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 т.1 и 3 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост да е причинил смъртта на А.Ю.С. , поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл.343 ал.1 б.“в“ НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Добричка окръжна прокуратура, в който се прави възражение за нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването на подсъдимия. Иска се от настоящата инстанция отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание протестът не се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура. Същият намира присъдата за правилна и законосъобразна и счита , че тя следва да бъде потвърдена, тъй като не е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и последвалия общественоопасен резултат.

Защитата на подсъдимия С. също намира присъдата за обоснована, правилна и законосъобразна, поради което моли нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Протестът е неоснователен.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

          Подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС категория „В” от 1982г. и категория „А” от 1983г. Наказван е веднъж с глоба в размер на 30 лв.

На 22.10.2014г. около 09.30-10.00 часа подс.С. с  управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ТХ 60 26 КХ се движил по пътя гр.Тервел–гр.Добрич, в посока гр.Добрич. На предната дясна седалка в автомобила пътувала съпругата на подсъдимия А.Ю.С. с ЕГН **********. По същото време и в участъка от пътя, на около 0,5 км след гр.Тервел, и в лентата за движение в посока гр.Добрич се движили и лек автомобил марка „Фолксваген Поло” с рег. № ТХ 19 12 ХМ, и товарен автомобил марка „МАН ЛЕ 160 Ц” с рег. № ТХ 3209 ХН. Първи в колоната от посочените три автомобила се движил лек автомобил „Фолксваген Поло”, след него – товарен автомобил „МАН” и последен - лек автомобил „Фолксваген Голф”, управляван от подсъдимия.

Времето било ясно и слънчево, с отлична видимост. Участъкът от пътя бил прав, платното за движение сухо, двупосочно с ширина 7,60 м с бяла прекъсната разделителна линия, като лявата лента е с ширина 3,90 м, а дясната – 3,70 м. Банкетът е на нивото на пътното платно, затревен и от двете страни с крайпътни дървета, като левият банкет е с ширина 7,10 м, а десният- 7,30 м.

Трите пътнотранспортни средства преди настъпване на произшествието  били разположени едно спрямо друго по описания по-горе начин, като се движили в дясната пътна лента в посока – гр.Добрич. Скоростта преди пътнотранспортното произшествие на лек автомобил марка „Фолксваген Поло”, управляван от св.В., била около 66 км/ч. На предна дясна седалка в този автомобил е пътувал св.Желязков. Скоростта преди произшествието на товарен автомобил „МАН”, управляван  от св.Г., била около 91 км/ч, а скоростта на лек автомобил „Фолксваген Голф” - около 107 км/ч.

При отсъствие на насрещно движещи се автомобили, подс.С. предприел маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил марка „МАН”, като навлязъл изцяло в лявата лента за движение на пътното платно. В момента, в който той се е намирал на около 107 м от мястото на удара, св.Г. също предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Поло”. При това товарният автомобил „МАН” навлязъл в лявата лента за движение при вече предприета маневра изпреварване от лекия автомобил „Фолксваген Голф”.  В резултат на това настъпил контакт в лявата лента между лявата предна странична част на товарния автомобил „МАН”  и задната дясна странична част на лекия автомобил „Фолксваген Голф”.  Съприкосновението между двата автомобила придало ударен импулс на купето на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, респ. ъглова скорост, която довела до завъртане на автомобила около вертикалната му ос в посока на часовниковата стрелка. При това движение лекия автомобил „Фолксваген Голф” пресякъл косо и пред автомобил „Фолксваген Поло”, и напуснал платното за движение от дясната страна, където настъпил удар между задната част на автомобила и вертикален бетонен стълб, а след това последвал и втори удар на дясната странична повърхност на автомобила в крайпътно дърво. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло” – св. В. възприел удара и движението на двата автомобила – „МАН” и „Фолксваген Голф”, и предприел спиране. Спиране предприел и водачът на товарния автомобил. От настъпилото произшествие последвала смъртта на съпругата на подсъдимия - А.С.. Непосредствено след инцидента св.Желязков уведомил дежурния оператор на тел. 112 за случилото се, кратко време след това пристигнали полицейски служители. На място св.В., св.Г. и подс.С. били изпробвани с техническо средство за наличие на алкохол, а впоследствие били отведени и за вземане на кръвни проби.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп № 141/2014г. сочи, че при огледа и аутопсията на трупа на А.Х.С. са установени черепно-мозъчна травма-множествена фрактура на черепа и черепната основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, гръдна травма – счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на плевралните листи, контузия на двата бели дроба, кръвонасядане на органите на средостението и коремна травма – разкъсване на слезката и наличие на кръв в коремната кухина. Причината за смъртта на А.Х.С. е контузията на мозъка, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход. Установените увреждания са били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Установените увреждания довели до смъртта на А.С. са резултат от силен удар в дясната половина на тялото и главата на пострадалата и отговарят да са в резултат на травма вътре в купето на автомобила. Черепно-мозъчната травма довела до смъртта на А.С.  най-вероятно е в резултат на удар на главата  с предна дясна колонка  или горния ръб на дясната врата на автомобила. Налице е пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Сюлейманова /Комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, назначена с постановление от 09.02.2015г. по д.п./.

Съгласно заключението на техническата експертиза от 24.10.2014г. при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка „Фолксваген Поло” с рег. № ТХ 19 12 ХМ не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ТХ 60 26 КХ не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване, като установените повреди по окачването на предния мост и предното дясно колело са настъпили при удара в крайпътното дърво. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на товарния  автомобил марка „МАН” с рег. № ТХ 32 09 ХН не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване

          От заключението на комплексната трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че при огледа на лек автомобил марка „Фолксваген Поло” с рег. № ТХ 19 12 ХМ не са установени следи по него от съприкосновение или удар  нито с лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ТХ 60 26 КХ, нито с товарен автомобил марка „МАН”  с рег. № ТХ 32 09 ХН.

От протоколите за химически експертизи № 1520/28.10.2014г. , №1521/28.10.2014г. , №1522/28.10.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на водачите на трите превозни средства е очевидно, че в изследваните проби кръв от Васил Желев В., И.С.Г. и М.А.С. не е установено наличие на етилов алкохол.

 

При така установените факти прави се от прокуратурата във въззивния протест едно основно възражение – за нарушение на закона допуснато с оправдаването на подсъдимия. В тази връзка прокурорът изразява несъгласие със заключението на вещите лица по автотехническите експертизи, както и с изводите на съда, основани на тези именно заключения. Не се иска назначаването на повторни или допълнителни експертизи, вместо това прокурорът поднася на настоящата инстанция свой експертен анализ на доказателствата по делото. Анализ, с който въззивният съд не може да се съгласи.

Основният въпрос, на който следва да се даде отговор в настоящото наказателно производство /съобразно конкретиката на случая/ е кой от двамата водачи пръв е предприел маневрата изпреварване – М.С. с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №  ТХ 60 26 КХ, или Ивайло Г. с управлявания от него товарен  автомобил „МАН” с рег. № ТХ 32 09 ХН. Защото отговорът на този въпрос ще даде отговор на въпроса кой и какви правила за движение е нарушил, който от своя страна обуславя и възникването на наказателна отговорност за участниците в пътнотранспортното произшествие – предвид задълженията , установени в разпоредбите на чл.25, 41 и 42 ЗДвП. Според скромното мнение на настоящият съдебен състав отговор на посочения по-напред въпрос може да бъде даден единствено и само по експертен път. Очевидци на произшествието са четири лица : участниците в ПТП М.С. и Ивайло Г., както и свидетелите Васил В. и Ж.Ж. /пътуващи в  л.а. „Фолксваген Поло“/. Обясненията на подсъдимото лице са разбира се и доказателствено средство, но в случая те са изключително пестеливи и не дават отговори на никакви въпроси по отношение настъпването на произшествието/показанията на С. в качеството на свидетел разбираемо ще бъдат оставени без коментар – не са и не могат да бъдат в рамките на същото наказателно производство годно доказателствено средство/. Св.Ивайло Г. твърди, че подавайки мигач и предприемайки изпреварване в лявата лента зад него не е имало друг автомобил, т.е. не е бил изпреварван от друг автомобил. Заявява, че зад него имало друг автомобил, но не може да даде никакви подробности за разстоянието, на което се е намирал този автомобил към момента на подаване на мигач. Твърди, че го видял вече в момента, когато настъпил ударът между двете превозни средства. Това е единственото твърдение на Г., което се подкрепя и от други по делото доказателства. Вещите лица са категорични , че водачът на товарния автомобил е възприел опасността към момента на удара/не по-рано/ – предвид спирачните следи и времето за реакция. Този факт, установен по категоричен начин /от вещите лица и чрез показанията на Г./ , в съчетание с колебанията в показанията на св.Г. по отношение отстоянието между двата автомобила към момента на началото на изпреварването, дават основание на въззивния съд да направи извода, че Г. въобще не е възприел движещият се зад него и предприел изпреварване лек автомобил. Св.Ж.Ж. е собственик на лек автомобил „Фолксваген Поло“ , към момента на произшествието е бил пътник и се е возел на предна дясна седалка. Неговите възприятия са изцяло към момента на удара и малко преди него, но не и преди това. Което е обяснимо предвид качеството му – като возещ се за него не съществува задължение да следи пътя. Управляващ „Фолксваген Поло“ е бил св.Васил В.. В показанията си той заявява, че на ляво странично огледало видял как товарният автомобил бил подал мигач, и към този момент не видял друг автомобил. Лекият автомобил за пръв път забелязал, непосредствено преди момента на удара – когато трите автомобила застанали успоредно на платното за движение. Не става ясно в кой точно момент св.В. е погледнал в огледалото за странично виждане. Принципно е имал възможност да възприеме и лекият автомобил, тъй като в този участък пътят е прав. Не би било така ако товарният автомобил вече е започнал маневрата изпреварване. Отделно от това повече от очевидно е, че св.В. не е следил през цялото време пътя зад себе си – повече не погледнал в огледалата за обратно виждане , и възприел другите два автомобила през страничното и предно стъкло на своя автомобил, когато се изравнили. Твърде рисковано и процесуално недопустимо би било при това положение да се изгради механизмът на цялата пътна ситуация само въз основа на откъслечните визуални възприятия на един свидетел, като изцяло се пренебрегнат заключенията на експертите. Защото точно това предлага прокурорът в протеста. При това положение логично първостепенният съд е основал изводите си изцяло на мнението на специалистите, в конкретиката на случая този подход е правилен и напълно се споделя и от настоящия съд с ясното съзнание за характера и същността на експертизата. Вярно , че тя не е доказателствено средство, но пък по своята правна природа експертизата представлява способ за доказване, при който с различни по естество действия /проучвания и изследвания/, и с използването на специални знания в областта на науката и техниката, се съдейства за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото. Това става чрез интерпретация и анализ на съществуващите по делото доказателства. А последните в случая никак не са малко – това са обективните находки, фиксирани при извършения оглед на местопроизшествието във вид на следи върху пътното платно, върху автомобилите, върху крайпътни съоръжения. Нещо повече – според експертите в конкретния казус са налични достатъчно много находки и следи, които позволяват еднозначно и без варианти да бъде определен механизмът на транспортното произшествие. С оглед изложеното съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства не съществува възможност заключението на вещите лица да бъде мотивирано отхвърлено. Напротив – доколкото то е базирано въз основа на събраните по делото веществени доказателства /обективирани в протокола за оглед/ и не се опровергава по никакъв начин от гласните доказателствени средства, то и настоящата инстанция /също както и първата/ го приема като правилно и научно обосновано. А то от своя страна дава отговор и па поставения по-напред основен въпрос – кой е пръв предприел изпреварване. Какъв е механизмът на произшествието бе вече посочено по-напред във фактологията, посочен е и в т.4.9 от експертизата/л.226 от нохд №200/15г./. Тук няма отново да бъде повтарян, но пък следва да се акцентира върху факта, че пръв е предприел изпреварване водачът на лекият автомобил „Фолксваген Голф“, т.е. подс.М.С.. Доколкото протестът се гради тъкмо на обратната теза, то очевидно е, че  настоящата инстанция приемайки изложеното, намира и протеста за несъстоятелен.

Кой е започнал изпреварването както се спомена е въпрос от първостепенно значение. Не по-малко съществен обаче се явява и вторият въпрос - След като е започнал правомерно маневрата изпреварване бил ли е в състояние водачът на лекият автомобил „Фолксваген Голф“ при възникване на опасността за движението да спре преди мястото на удара. Което предполага първо определяне на момента , в който за водача на изпреварващият автомобил възниква тази опасност. Доколкото в РБългария пътното движение е дясно организирано, то движението на един автомобил в дясната лента очевидно е правомерно. Колебанията на превозното средство в границите на собствената му лента не сочат , и не могат да сочат на възникваща за останалите участници в движението опасност. Такава обаче със сигурност възниква, когато едно превозно средство започне да навлиза в насрещната лента за движение, и тя възниква от момента на пресичане /застъпване/ на надлъжната пътна маркировка, очертаваща границата на съседни ленти. Т.е. в настоящия случай опасността за подс.С. е възникнала в момента, в който товарният автомобил е започнал да пресича надлъжната пътна маркировка, разделяща двете пътни ленти. Към този момент обаче водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“  /подс.С./ не е имал техническата възможност да предотврати удара с товарния автомобил, тъй като последният е навлязъл в опасната му зона на спиране.

С оглед изложеното напълно логичен се явява изводът на първостепенния съд, че подсъдимият С. няма вина за настъпилото транспортно произшествие. След изменението на обвинението в съдебно заседание на 24.03.2016г. прокуратурата е вменила на подсъдимия нарушения на правилата за движение, залегнали в разпоредбите на 20 ал.2 ЗДвП ,   чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.42 ал.2 т.1 и 3 ЗДвП.  Доколкото подсъдимият С. не е имал техническата възможност да предотврати удара с товарния автомобил, тъй като последният е навлязъл в опасната му зона на спиране, то очевидно е, че той няма как да е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП – намирал се е в обективна невъзможност да преустанови движението си преди настъпване на удара между двете транспортни средства. Дали е задействал или не спирачната система на автомобила е напълно без значение при констатацията, че ударът е бил непредотвратим. При наличните факти пък е още по-абсурдно да се твърди, че е нарушил чл.42 ал.2 т.1 и 3 ЗДвП – маневрата изпреварване е предприета от подсъдимия правомерно, и би завършила нормално, ако не са били започнати от страна на св.Г. неправомерни действия. Иначе казано – ако е налице нарушение на това законово предписание то негов адресат е водачът на товарния автомобил, а не подсъдимият. Последният е осигурил достатъчно странично разстояние, което е било свито до критичния минимум поради последващото навлизане на товарния автомобил в лявата лента, която е била вече заета от лекия автомобил „Фолксваген Голф“.

Що се касае за нарушението на режима на скоростта по чл.21 ал.1 ЗДвП – напълно се споделят съображенията на окръжният съд и в тази насока, и едва ли е необходимо повторението им. Превишаването на разрешената скорост на движение представлява нарушение, но в случая то не е в пряка причинно-следствена връзка с крайния резултат. Единствената причина за да се стигне до него са неправомерните действия от страна на водача на товарния автомобил. В тази връзка следва да се отбележи, че многобройните въпроси към вещите лица какво би се случило при различни други пътни ситуации са напълно излишни , тъй като не държат сметка на конкретиката по делото. Какъв би бил резултатът при различни варианти и при различни скорости е чиста хипотетика, поради което и подобни въпроси нямат отношение към предмета на доказване.

В крайна сметка следва категорично да се заключи, че подсъдимият не е нарушил вменените му във вина правила за движение по пътищата. Доколкото пък последните запълват диспозитива на престъпленията по чл.343 НК, то не е налице и извършено от негова страна престъпление, поради което и правилно е бил оправдан от първоинстанционния съд.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна и изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №26/18.07.2016г. по нохд №200/2015г. на Добрички окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :