Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 83/20.04.2016

 

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На двадесет и първи март

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                  

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова,

ВНОХД № 378 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда по НОХД № 489/2015г. по описа на същия съд, постановена на 25.09.2015г. е признал подсъдимия К.И.К. за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 343, ал. 1 б."в" за това, че на 28.02.2014 г., на главен път „I-9“ от Републиканската пътна мрежа на България /Европейски път „Е-87"/, на 1200 метра след средния разклон за с. Близнаци, област Варна, в посока от гр. Бургас към гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - л. а. марка „Мазда 3" с рег. № В 1818 РК, нарушил правилата за движение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р.В.Г.. На основание чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, отлагайки изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.343Г от НК на подс. К. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. К. е бил оправдан по първоначалното обвинение за това, че по същото време и място е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 42 ал.1  т.2 и ал. 2 т. 1, и 3 от ЗДвП; осъден е да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата и ВОС; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС-Варна е образувано по:

- жалба на частните обвинители Н.С. и И.С., които чрез проц. си представител обжалват присъдата в частта досежно приложението на чл. 66 от НК с искане за отмяната му и постановяване на ефективно изтърпяване на наложеното наказанието лишаване от свобода.                                                                                                                                                                                  

- жалби на двамата защитници на подс. К.К. – адвокати Юл. Г. и Орл. С., които поотделно обжалват  първоинстанционната присъда - прави се искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна такава, алтернативно - да се намалят наказанията на подс. К..                                                                         

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна проц. представител на частните обвинители поддържа жалбата, навеждай съображения за това; навежда доводи за неоснователност на жалбите на защитниците на подс. К..

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна подс. се явява лично, представлява се и от защитниците си, цитирани по-горе. В последното по делото съдебно заседание пред състава на въззивния съд, подс.К. се явява с един от защитниците си – адв. Орл. С. /поради служ. ангажираност на втория - адв.Юл. Г./, който поддържа жалбата си и доразвива изложените в нея доводи - акцентира, че не е налице причинно - следствена връзка между поведението на подс. и настъпването на вредоносния резултат; навежда доводи за допуснато съществено нарушение на проц. правила, т. к. ВОС е базирал своите изводи на заключение по САТЕ, изготвено на първо място, от некомпетентно в. л. , и на второ - нямащо качеството на вещо лице. Допълнителното искане, което се прави в пледоарията по съществото на делото, извън изложеното в жалбата, е за отмяна на първоинст.  присъда и връщане на делото за ново разглеждане на ВОС за установяване механизма на ПТП чрез нова САТЕ, която да се извърши от друго в.л и по посочената от защитата методология.

В последната си дума пред въззивната инстанция подс. К. моли за справедлива присъда, изразява съжаление за случилото се и отново акцентира, че в неговата лента е имало друг насрещно движещ се автомобил.

 

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбите на ч. обвинители и подс. са неоснователни, по изложените по – долу съображения.

Отчитайки, че съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, /т.к. подсъдимият и неговите защитници са направили искане да не се провежда разпит на в. л. д-р С. Михова, изготвило заключението по СМЕ, респ. че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на заключението по СМЕ, тъй като експертизата е назначена и извършена при условията и реда, предвидени в НПК/, както и след преценка на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство, в хода на първоинст. и въззивно съдебно следствие и относими към предмета на доказване, Варненският  Апелативен съд установи от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.И.К. ***, бил правоспособен водач на МПС от 1999 г., категория „С" и притежавал собствен ЛА “Мазда 3” с рег № В 1818 РК. Към м. февруари 2014г работел като системен администратор в хотел “Мирамар” в гр. Обзор и поради това често пътувал от гр. Варна към гр. Обзор и обратно с личния си автомобил. На 28.02.2014 г. сутринта той отишъл до гр. Обзор с автомобила си и по-късно същия ден, около 16.00 часа, потеглил обратно към гр. Варна. Пътувал по главен път “1-9" от републиканската пътна мрежа, който добре познавал, денят бил слънчев, имало дневна светлина, пътната настилка била суха, ЛА бил технически изправен и оборудван с летни гуми на предните две колела и със зимни - на задните колела. Приближавайки към разклона за к.к. “Камчия”, подсъдимият изпреварил ЛА “Рено” управляван от св. Х. М.., на когото направило впечатление особения червен цвят на автомобила на К.. Подминавайки разклона за к.к. „Камчия", подсъдимият започнал да увеличава скоростта на автомобила, като достигнал скорост около 140.50 км/ч, въпреки разрешената за конкретния пътен участък скорост от 90 км/ч. В най-високата част на пътния участък пред него се открила видимост на пътя и движещите се по него попътно и срещу него автомобили. В насрещната пътна лента имало  интензивен трафик. Когато автомобилът, управляван от  К., излязъл от десен завой, той имал видимост към движещия се пред него ЛА „Тойота” с per. ТХ 5598 ХВ, собственост на св. И.П. и управляван от нея със скорост около 90 км/ч. Последната възприела в огледалото, че към нея се приближава червена “Мазда” с доста висока скорост.

По същото време от гр. Варна се движил л.а.”Пежо” с рег № В 5551 РА управляван от пострадалата Р.Г., като ЛА й  бил предоставен за ползване от Боян Кръстев Костадинов. След нея се движил л.а. “Хюндай” с рег № СА 0929 СК, управляван от св. А.С. с равномерна скорост около 90 км./ч, поддържайки една и съща дистанция с предната кола. Когато подсъдимият имал видимост към автомобила управляван от св. Петрова, разстоянието между двете МПС било 83,51 м. - достатъчно за да може подс. да прецени, че бързо настига л.а.”Тойота” и да изравни скоростта си до тази на предходно движещия се ЛА”Тойота”. Въпреки това той не намалил скоростта си, настигнал ЛА“Тойота” и когато разстоянието между двата автомобила било съвсем съкратено и виждайки че има насрещно движещи се автомобили и няма да успее да изпревари безопасно ЛА “Тойота”, подс. К. предприел спиране на автомобила. Пострадалата Р.Г. също възприела опасността и намалила скоростта си за движение. Разстоянието между автомобила управляван от подсъдимия и “Тойотата” в момента на предприемане на спирането било около 29,35 м. Това разстояние било крайно недостатъчно за изравняване на скоростите на двата автомобила и л.а.”Мазда 3” продължил бързо да приближава към л.а. “Тойота”. Осъзнавайки, че няма да може да предотврати удара с ЛА “Тойота” чрез спиране, подс. отпуснал спирачния педал и отклонил автомобила си наляво, с цел избягване на удара. Предвид малкото разстоянието между двата автомобила - около 3,24 м и поради високата скорост, с която подс. управлявал автомобила си, ударът не могъл да бъде предотвратен – ЛА”Мазда” с предната си дясна част ударил ЛА „Тойота" в задна лява част – заден ляв калник и задна лява врата, при което св. И.П. изгубила управление върху него и той се завъртял на пътното платно. ЛА на подс. продължил движението си наляво, навлязъл в лентата за движение на насрещно движещи се автомобили, при което последвал удар косо с предната лява част на ЛА „Пежо 206", движещ се в насрещната лента и управляван от пострадалата Р.Г.. Навлизането на подсъдимия в лентата за движение на автомобили в посока гр. Бургас било възприето от св. А.С., който въпреки използваната спирачна система не успял да реагира своевременно, поради което последвал удар между неговия автомобил и този на подсъдимия, който бил в областта на предните леви части на двете МПС. След този трети пореден за ЛА на подс. удар, „Маздата” се насочила надясно по посока на движението си и спряла в дясната част на пътя по посока гр. Варна.

Междувременно св. М. достигнал мястото на станалото ПТП, спрял автомобила си преди местопроизшествието и се обадил на тел.112. По молба на оператора, обходил района на произшествието, като на глас обяснявал какво вижда. Най-близко до него бил ЛА”Пежо” в който видял, че се намира жена, която не била контактна; видял, че от ЛА”Хюндай” излиза възрастен мъж с наранявания по лицето; приближил се към ЛА”Мазда” и видял мъж, който бил контактен и му пояснил, че е добре; видял и спрелия ЛА”Тойота” който бил с предницата си към гр. Бургас, но не видял по него разрушения и си помислил, че е спрял на местопроизшествието. Тялото на пострадалата Р. Г. било заклещено в автомобила, поради което се наложило разрязването му  за да бъде извадена. Пристигналия на мято екип на спешна медицинска помощ само констатирал смъртта й. С автомобил на спешна помощ подс. К. и св. А.С. били откарани в ЦСМП – Варна, където им била оказазана медицинска помощ. По пътя в линейката св. С. възприел подсъдимия да казва на третия човек в линейката, че е карал бързо, в последния момент е видял някаква кола и е бил принуден да се отклони за да не се блъсне в предния автомобил.

Така описаното от фактическа страна се установява от събраните в хода на досъд. производство, първоинст. и въззивно съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност: гласни доказателствени средства /свидетелските показания на свидетелите Х. Г. М., И.А.П., А.А.С. и К.Л.М., както и частичните такива на св. Стоян Кирчев К./; писмените доказателства, прочетени от първоинст. съд по реда на чл. 283 от НПК- протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протоколи за оглед на автомобилите-участници в ПТП – 4 бр. ведно с фотоалбуми, справки от фирма “Експрес Кар” ООД, от “Национална система 112 – МВР”, от ЦСМП – Варна, от Сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за съдимост, характеристики и справка за нарушител/водач за подс- К.; кадрово досие на вещо лице с приложени към него копия от дипломи и, удостоверения и справки за професионална правоспособност на М.С.; заключенията по Съдебно–химически експертизи -2 бр., по СМЕ за аутопсия, САТЕ и допълнителни такива САТЕ; веществените доказателства.

Според заключението на СМЕ, причина за смъртта пострадалата Р.Г. е тежката комбинирана травма - гръден кош, корем, таз, с разкъсване на сърцето, черен дроб, контузия на бели дробове и във връзка с това развилата се остра кръвоизливна анемия. Между описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е налице причинно-следствена връзка - травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, респ. детайли на МПС при ПТП. Установеното количество алкохол в пробата кръв 0.30 промила свидетелства за употреба на етилов алкохол, без лицето да е било алкохолно повлияно.

В резултат на трите сблъсъка подс. К. получил счупване на петната кост, закрито в ляво и счупване на горния край на лакътната кост, открито в ляво; св. С. получил леки повърхностни наранявания по лицето си, а св. И.П. и пътуващите в автомобила й нямали физически наранявания.

Видно от протоколите за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта  в изпратените за изследване проби кръв, взети от св. А.С. и от подс. К., не се доказва наличие на етилов алкохол.

От заключенията по назначените по делото САТЕ и допълнителни САТЕ /включително и от състава на въззивния съд/, защитени в съдебно заседание от вещото лице се установяват по безспорен начин следните обстоятелства, имащи изключително значение за установяване механизма на ПТП, а именно:

-                          преди произшествието подсъдимият е управлявал МПС със скорост от 140,50 км./ч ;

-                          разстоянието от мястото, от което  подс. е имал възможност да възприеме ЛА.”Тойота” до момента на удара между двата автомобила възлиза на 233 м, а разстоянието между двата автомобила е било 83,51м. Именно от това разстояние подсъдимият е имал възможност да прецени, че настига бързо “Тойота” поради значителната разлика в скоростите на двата автомобила – 140,50 - 90,14 = 50,36 км/ч / 13,99 м/с/. За да изравни скоростта си с тази на “Тойотата” на подсъдимия е било необходимо разстояние от 121,53м., а той разполагал с разстояние до застигането на “Тойотата” от около 233 м. , т. е. имал е техническа възможност да избегне удара чрез намаляване на скоростта си до тази „Тойотата”, управлявана от св. Петрова;

-                          скоростта на ЛА”Мазда”, управляван от подс.  при удара в  ЛА “Тойота” е 124,84 км./ч. В съдебно заседание пред първоинст. съд вещото лице е разяснило, че при тази скорост след удара с ЛА”Тойота” за подсъдимият е било необходимо време за да реагира и овладее навлизащия наляво автомобил от порядъка на около 1,2 секунди, но за това време вече е настъпил удара с ЛА “Пежо”;

-                          скоростта на л.а.”Мазда” при удара с “Пежо” е 123,34 км./ч., а тази на “л.а.”Пежо”, управляван от пострадалата при удара с “Мазда” е 53,97км/ч;

-                          Местоположението на удара между двата автомобила  „Мазда” и „Пежо”е в лентата за движение към гр. Бургас, т. е. в насрещната за подс. лента за движение;

 

За цялостно и пълно установяване на обективната истина по делото, по искане на защитата на подс. К., въззивният съд  е допуснал и назначил допълнителна САТЕ, която да се изготви от същото в. л. при съобразяване и отчитане на конкретните параметри, свързани с размерите на гумите на ЛА, управлявани от постр. и подс., като в. л. отчете и първоначалните отговори, дадени по първоначалната и допълнит. САТЕ във връзка със скоростта на движение на двата ЛА /”Мазда” и „Пежо”/ преди ПТП и непосредствено преди него, както и в началото на спирачния път на ЛА „Мазда”, управляван от подс. К.. Отговаряйки в заключението на поставените въпроси и давайки пояснения в с. з. пред състава на въззивната инстанция, в. л. изрично уточнява:- че размерът на гумите на ЛА „Мазда”, посочени от подс. с параметри на ширина на зимни гума  205/55 на 16 цола не променя първоначалния извод досежно скоростта му на движение, направен при отчитан размер на гумите от 196/65 , R 15. Размерът на гумите има значение единствено за да се установи, дали намерените спирачни следи преди мястото на ПТП , в частност преди удара с ЛА ”Тойота”са оставени от ЛА”Мазда”.;-  съгласно твърденията на подс., ЛА ”Мазда” е фабрично произведен без антиблокираща система  „ABS”, т. к. е бил предназначен за продажба на американския пазар  и е закупен от него като „втора ръка”. В. л. е  направило новите изчисления, отчитайки, че и спирачните следи са оставени от ЛА”Мазда”, /отново по твърдения на подс./, при което е установило, че коригирайки положението на двата ЛА „Мазда” и „Тойота” в момента на удара, се променят ъглите, а от там и скоростните величини – за ЛА ”Мазда” преди удара се увеличава на 141,73 км/ч, като към момента на удара възлиза вече на 127,87 км/ч, а за ЛА”Тойота” към момента на удар е 93,37 км/ч. Очевидно е, че тези стойности са в ущърб на подс. и утежняват положението му, поради което настоящата инстанция възприе констатациите на в. л. от предходните САТЕ и допълнит. САТЕ, залегнали в основата на фактическите изводи на ВОС и коментирани по-горе и от състава на АС-Варна.  

Правилна е била преценката на първоинст. съд за липса на съпричиняване на престъпния резултат от пострадалата Р. Г., с оглед поведението й като водач на МПС и участник в ПТП. Не са установени допуснати от нея нито нарушения на правилата за движение по пътищата, нито такива, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат – пострадалата се е движила в лентата за движение на автомобила си в посоката, в която е пътувала и в момента на удара с ЛА на подс. К. скоростта й е била значително по–ниска от пределната допустима скорост за движение в извън населено място от 90 км/ч. - 53,97км/ч. Констатацията в заключението по СМЕ досежно количеството алкохол в пробата – 0,30 промила свидетелства за употреба на етилов алкохол, без лицето да е било алкохолно повлияно.

Ревизирайки съдебният акт на първонист. съд, настоящата инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК ВОС е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една много подробна, точна и правилна фактическа обстановка възоснова на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по изготвените САТЕ и допълнителна такава) с гласните доказателства – свид. показания, както и с изготвените протоколи за огледи, скица и фотоалбуми. Подложил е на внимателен анализ и тезата на подс. , развита в хода на досъд. производство /поради отказ да даде обяснения в хода на съд. производство обясненията му са приобщени по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК за наличие на друг — пети, неустановен автомобил, който се движел в колоната срещу него в съседната лента за движение и внезапно навлязъл в неговата лента за движение, заставайки върху осевата линия/ и обосновано я е отхвърлил като защитна такава, противоречаща на всички други доказателства. Показанията на свидетелите С., И.П.  и М. /незаинтересовани от изхода на делото и имащи непосредствени впечатления от произшествието – първите двама като участници, а третия - като озовал се първи на мястото на ПТП/ освен, че оборват тезата на подс. К. и защитата му, същите кореспондират и с заключенията на в.л. по САТЕ и допълн. такива. Поначало следва да се отбележи, че заключението по назначената допълнит. САТЕ, е изключило възможността да е имало пети автомобил - участник в автопроизшествие, предвид механизма на реализиране на самото произшествие /местоположение на автомобили, скорости, отстояния и др./ В случай, че е имало пети автомобил, съгласно разположението на МПС, скоростта им и отстояния на пътя, непосредствено преди възникване на произшествието, този неидентифициран автомобил е следвало задължително да е влязъл в съприкосновение с автомобила, управляван от К., каквито деформации  и находки  при огледа не са констатирани. 

Обсъждайки най-вече заключенията по САТЕ и допълнит. такава, ВОС е достигнал до правилни изводи относно оспорените от защитата на подс. К. въпроси, свързани с точното изясняване на скоростта на движение на ЛА”Мазда”, управляван от подс. преди удара с ЛА”Тойота” и към момента на удара, и от друга страна, къде е станал удара между ЛА”Мазда” и ЛА „Пежо” и като цяло - какъв е бил механизмът на причиняване на ПТП с ЛА”Пежо”.

Всички тези фактически изводи и направения анализ на цялата доказателствена съвкупност се споделят от въззивната инстанция. Тук следва да се отбележи, че защитата на подс. К. /и в частност адв. Орл. С./, обжалвайки първоинст. съдебен акт, развива идентични доводи и съображения с тези, разавити пред ВОС – неизяснена и като цяло неправилна методика на изчисление скоростта на движение на л.а. “Мазда”; неуточнено в заключението по САТЕ и допълнит. САТЕ мястото на удара на  ЛА“Мазда с  ЛА “Пежо”, респ. невъзможност да се изчисли и скоростта; каква е посоката на движение – по или обратно на часовниковата стрелка на ЛА”Пежо” след сблъсъка с автомобила на подсъдимия; несъобразяване с установена по вътрешната страна на джантата на предна лява гума на л.а. “Пежо” следа от червена боя – фиксирана при извършения допълнителен оглед на ЛА”Пежо” и онагледена във фото фотоалбума. Предвид на това, че на всички тези въпроси ВОС е дал много обстоен и задълбочен  отговор и настоящата инстанция се солидализира изцяло с тях, имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.

Обект на анализ и коментар от страна на въззвния съд в настоящото решение са само съображенията на защитата на подс., развити за първи път в пледоарията по същество пред настоящата инстанция, а именно:

- защитникът на подс. К. – адв. Орл. С. поставя под съмнение компетентността на в.л. - ПРОФ. ДТН ИНЖ. С., изготвило САТЕ и допълнит. САТЕ и защитило заключенията по тях пред първостепенния и въззивния съд. В съдебно заседание на 21.03.2016г, преди даване ход на въззивното съдебно следствие, в. л. ПРОФ. ДТН ИНЖ. С. бе изслушано от състава на АС-Варна, при което същият направи редица пояснения във връзка с професионална си правоспособност, като към доказат. материал на делото бе приобщено изисканото от ОС-Варна  кадрово досие на вещо лице М.Н.С.. Базирайки се на тези пояснения, както и с оглед на приобщените писм. доказателства досежно професионалната му правоспособност съставът на въззивния съд прие, че ПРОФ. ДТН ИНЖ. С. на първо място, има качеството на вещо лице, а на второ и правоспособност, т. е. липсват основания за отвод по смисъла на чл. 148, ал. 1 от НПК, респ. по чл. 397 от ЗСВ по следните съображения:  неоснователно е позоваването на разпоредбите на Наредба № 3/30.11.12г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министерство на правосъдието /действаща към момента на назначаване на САТЕ и допълнит. САТЕ/, респ. на НАРЕДБА № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министерство на правосъдието /действаща към момента на назначаване на допълнит. САТЕ от АС-Варна/, т. к. с последните се уреждат редът и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица; условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица; условията и редът за определяне възнагражденията на вещите лица. Визираните в Наредбите предпоставки се отнасят до изискванията за утвърждаване на съответните специалисти за вещи лица и включването им в списъците от утвърдени вещи лица за съответните съдебни райони. Изготвянето на тези списъци цели да създаде ред и гаранции за ефективност на експертната дейност, както и съответствие на възнагражденията. С тях не се въвеждат други забрани във връзка с назначаването и възможността за участие на вещите лица в наказателното производство, по-широки по обхват от предвидените в НПК и ЗСВ. Чл. 396, ал. 1 от ЗСВ регламентира общото положение, че вещото лице се назначава "на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица". Това принципно правило не е абсолютно, тъй като съгласно ал. 2 на същия законов текст при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Поради това назначаването на вещо лице извън списъка или от списъка на друг съдебен район не води до процесуално нарушение, ако експертът отговаря на условията за назначаване съгласно правилата на НПК. Същото е относимо и досежно публикуването на тези списъци в ДВ – то няма конститутивно действие, а напротив - само декларативно такова. НПК не съдържа забрана за назначаване и участие на вещи лица в наказателното производство, аналогична на посоченото в цитиланите по-горе Наредби на МП изискване за утвърждаване на вещите лица и включването им в съответните списъци – лицето притежава степен на образование или професионална квалификация, съответна на вида експертиза, за която се назначава. Поради това и пречка по чл. 148, ал. 1, т. 5 от НПК за участие като вещото лице на ПРОФ. ДТН ИНЖ. С. и за изготвяне на САТЕ не съществува.

- защитата е изразила несъгласие по същество със заключенията на в. л. по САТЕ и допълнит. САТЕ, оспорвайки методиката на изчисление, използвана от в.л. и предлагайки на съда, да приеме същата за неправилна, поради което и да назначи нова САТЕ. Тези доводи не могат да бъдат споделени: въпреки, че първонист. съд се е занимал с този въпрос, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че нито съдът, нито страните /въпреки демонстрираното познание по авто-технически експертизи от страна на адв. Орл. С./ притежават специални знания в тази насока и поради това чл. 144 от НПК вменява в задължение назначаването на експертизи в подобни случаи. В. л. е дало компетентни заключения и по трите експертизи /САТЕ и две допълнит. САТЕ/, включително описвайки метода на изследване и изчисление с приложени скици, защитило ги е в с.з., поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в тяхната правилност. Изводите на в. л. не са изолирани от цялостната доказателствена съвкупност, напротив, както бе отбелязано по-горе, те съответстват на възприятията на свидетелите С., И.П. и М., на писмените  и веществените доказателства.

 - като несъстоятелно е възприето от настоящата инстанция възражението на адв. Орл. С., че се нарушава правото на защита на подзащитния му, т. к. въззивното производство приключва без участието на втория упълномощен от подс. защитник в лицето на адв Юл. Г.. Изрично в съдебния протокол преди приключване на съдебното следствие пред въззивния съд  е взето отношение, като е прието, че адв.Ю.Г. е дал съгласие в писм. молба да се даде ход на делото при условие, че участва вторият защитник - адвокат О.С. и това му съгласие обхваща и приключване на съдебното следствие пред въззивния съд /доколкото той не може да знае предварително, дали ще бъдат допуснати нови доказателства, налагащи отлагане на делото/ и даване ход на съдебните прения, респективно приключване на делото и обявяването му за решаване. В тази насока е и разпоредбата на чл. 271 ал. 3 от НПК.

    

Съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд на база на правилно установената фактология по делото, е достигнал и до законосъобразни правни изводи. С действията си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343  ал.1  б.”в” от НК. Правилно е преценено, че в резултат на превишаване на максимално допустимата за движение скорост в извън населено място от 90 км/ч, подс. К. сам се е поставил в невъзможност да намали скоростта си до тази на предходно движещ се автомобил  ЛА”Тойота”, отклонил е автомобила си към лентата за насрещно движещи се автомобили в опит да предотврати настъпването на ПТП. Това нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и настъпилия съставомерен резултат. Скоростта на движение на ЛА”Мазда”, управляван от подс. преди удара с ЛА ”Тойота” е била 140,50 км./ч , при удара с този ЛА - 124,84 км./ч. , а при  удара с ЛА “Пежо”, управляван от постр. Г. скоростта е възлизала на 123,34 км./ч. Ако подс. К. се е движил с разрешената за съответния пътен участък скорост от 90 км/ч, то скоростта му би била равна на тази на ЛА”Тойота”, управляван св. И.П. и не би се наложило да се отклонява в насрещната лента за движение за да избегне удар с предходно движещия се автомобил. Деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост, тъй като подсъдимият не е искал настъпването на съставомерния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди след като е правоспособен водач на МПС. Причинена е смъртта на млада жена - майка на две малки деца.

По отношение оправдаването на подс. К. за извършено нарушение и на разпоредбата на чл. 42 от ЗДвП: въпреки, че присъдата е влязла в сила, т. к. не е обжалвана или протестирана, следва да се отбележи, че и по този въпрос преценката на първоинст. съд е била правилна и обоснована.

 

 Всичко изложено по-горе като цяло, обуславя извода за несъстоятелност на доводите на защитата на подс. , присъдата на първонст. съд не е необоснована и постановена при непълнота на доказателствата, съответно и при допуснати процесуални нарушения.

 

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание: ревизирайки съдебния акт на ВОС в тази му част, настоящата инстанция прие, че при индивидуализацията му са отчетени всички обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК: взети са предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало и добрите характеристичните данни. От друга страна, съдът е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство предходно налагани наказания на подс. К. за извършени нарушения на  разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Изложеното е обусловило правилно индивидуализиране на наказанието лишаване от свобада при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между  минималния и средния предвиден в закона размер от 3 /три/ години. Предвид високата степен на обществена опасност на деянието, определянето на по-ниско наказание би било проява на прекомерно снисхождение, поради което и искането на защитата на подс. К. в този смисъл се явява несъстоятелно.

Подходът на ВОС за приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК, въззивният съд намира за правилен –  подс. К. е млад човек, същият работи и е уважаван по местоработата и по местоживеене, той е и с ниска степен на обществена опасност, поради което и не се налага да изтърпява ефективно наказанието „лишаване от свобода”, налице са и формалните изисквания на закона за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

Предвид всичко изложено по-горе, претенциите на ч. обвинители за ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” са абсолютно неоснователни и в разрез с установеното по делото, както и с обективните и субективни характеристики на стореното, а също и с данните за дееца. Така определено и отложено по реда на чл. 66 от НК то е адекватно и ще обезпечи целите на специалната и генерална превенции. Така индивидуализирано, същото е съответно на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

За да наложи и определи размера на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС” по смисъла на чл. 343Г от НК, първоинст. съд много детайлно е изследвал личността и поведението на подс. К. като водач на МПС и правилно е достигнал до извода, предвид многобройните наложени му наказания по адм. ред, че същият е рисков водач и като цяло не се съобразява с изискванията на ЗДвП и ППЗДвП. В тази връзка определеното наказание от 5 /пет/ години се явява обосновано. С оглед на специалната и генерална превенции подс. К. действително следва да бъде лишен от право да управлява МПС за по-продължителен период от време.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

От изложеното по-горе се налага категоричния извод за правилност на така постановената от ВОС присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

С оглед разпоредбата на чл.189 вр. чл. 187 от НПК, подс. К. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски пред настоящата инстанция за изготвяне на допълнителна САТЕ, както и за явяване на вещото лице в съдебно  заседание общо размер на 263, 54 лева.

 

Водим от горното и на основание 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъдата на Окръжен съд -Варна по НОХД № 489/2015г. по описа на същия съд, постановена на 25.09.2015г.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.И.К., с ЕГН: ********** да заплати направените по делото разноски общо в размер на 263,54 лева /двеста шестдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ в полза на Апелативен съд-Варна.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.