Р Е Ш Е Н И Е

                   № 223

20.10.2016 г., Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

секретар Г.Н.

прокурора Ст. Андонов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №378 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на силистренски окръжен прокурор, жалба на гр. ищец М-ра на финансите, чрез процесуалния си представител –Гл.юрисконсулт ТД НАП Варна  против присъдата на Силистренския окръжен съд от 24.03.2016г., постановена по нохд № 198/14г., с която подсъдимият Т.Н.М. е признат за виновен за деяние по чл.255 ал.1 т1 в.чл.26 ал.1 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с пет годишен изпитателен срок, както и глоба в размер на 1000лв., а гражданският иск предявен от М-ра на финансите е оставен без разглеждане като недопустим.

В протеста се твърди, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения както на процесуалния така и на материалния закон. Твърди се, че са ограничени правата на прокурора да предприема изменение на обвинението, не е уважил доказателствени искания, като с това е приел определени обстоятелства на базата на предположения. Счита, че подсъдимия е осъществил състава на квалифицирано престъпление по чл.255 ал.3 НК, както и, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.66 НК.   Иска се отмяната на присъдата като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде осъден за по-тежко наказуемо деяние и се увеличи размера на наказанието под следния размер, да се отмени приложението на чл.66 НК, както и наказанието глоба и се наложи конфискация на имотите му.

В жалбата на гр. ищец се прави искане да се измени присъдата като се уважи предявения гр. иск с всички законни последици.

В с.з. апелативния прокурор не поддържа протеста като излага съображения, защо съдът правилно е отказал да допусне исканото изменение на обвинението. По отношение жалбата на гр. ищец също счита същата за неоснователна.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата и моли присъдата да бъде потвърдена.

Протестът и жалбата са подадени  в срок и са допустими. Разгледан по същество протеста е неоснователен, а жалбата е основателна.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 24.03.16г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Т.Н.М. за виновен в това, че за времето от 01.01.2008г. до 30.04.2012г. в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – общо 4 348,68лв. като не е подал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ и на основание чл.255 ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 1000лв. Оправдал го е до размера на сумата 6 252,98лв. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Оставил е без разглеждане предявения от М-во на финансите гр. иск за причинени имуществени щети като недопустим.

Със същата присъда подсъдимите Н. Т.М. и Д.Т.М. са признати за невиновни и оправдали по обвинения по чл.255 ал.1 т.2 пр.1 вр.чл.26 НК- за първия и по чл.255 ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 НК – за втората. По отношение на същите присъдата е влязла в законна сила.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. има качество на местно физическо лице съгласно ЗДДФЛ и е задължен да подава годишна данъчна декларация. При извършената ревизия е било установено, че същият се е разпореждал с парични средства с неустановен произход, които не са били декларирани и за които не е внесен дължимият данък по ЗДДФЛ.

Окръжният съд подробно е обсъдил, с какви суми е прието, че подс. М. се е разпоредил през съответните данъчни периоди и е изложил подробни съображения въз основа на какво е направил изводите си. Съдът е възприел вариант 1 от заключението на вещото лице, изготвено в съдебната фаза, като е изложил съображения защо не възприема останалите два варианта. Тези съображения се споделят и от настоящата инстанция.

Правилно съдът е приел, че за 2007г. подс. М. е следвало да подаде ГДД  с облагаема основа 6 478,07лв. и дължим данък в размер на 885,17лв., за което са събрани и достатъчно доказателства.

За 2008г. същият е следвало да подаде ГДД за сумата 1 015,99лв. и данък – 92,95лв.

Съгласно събраните доказателства за 2009г. подс. М. е следвало да декларира данъчна основа 3525,01лв. и дължим данък – 352,50лв. като правилно са признати като установени средствата предоставени от свид.Д. на подс. М..

Следва да се посочи, че не е провеждано въобще разследване от къде подс. М. се е сдобил със средства по банковите си сметки, а обвинението просто е приело, че са налични.

За 2010г. съдът е приел данъчна основа 885,72лв. и дължим данък 88,57лв., а за 2011г. съответно – основа 29 294,94лв. и данък -2 929,49лв.

Правилно съдът не е възприел вариант 2 от заключението на ССЕ, поддържан от обвинението. Установени са по безспорен начин предоставените в заем или като дарение суми на подс. М., както и цената на прехвърлени имоти. Освен това, какво вече беше посочено, по никакъв начин не става ясно от къде подс. М. се е сдобил с паричните средства по банковите депозити.

Правилно съдът е определил обясненията на подс. М.,/ респ. вариант 3/ като защитна теза. Установени и разпитани са лицата, закупували от подсъдимия автомобили, липсата на възможност дядото на подсъдимия да му е предоставял суми през 2008г., след като е починал в края на 2007г. Отчетено е вътрешното противоречие в тези обяснения конкретно относно автомобилите като се спори относно средствата за тяхното закупуване, но не и средствата получени от продажбата им за следващия данъчен период. Същевременно твърди, че е получавал само по 100 евро като възнаграждение за услугата, предоставяйки данните си при продажбите.

Преценявайки всички относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, правилно съдът е възприел вариант 1 от заключението на вещото лице и е приел, че е налице деяние по чл.255 ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 НК, извършено от подс. М. при пряк умисъл. Налице са пет деяния извършени при условията на чл.26 ал.1 НК, с които подсъдимият е избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – общо в размер на 4 348,68лв.

По протеста: същия не се поддържа в с.з.

По отношение твърдяното допуснато процесуално нарушение. Такова не е налице. При исканото изменение на обвинението прокурора е следвало да посочи дали е налице съществено изменение на обстоятелствата част на обвинението или основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В искането си по чл.287 НПК той не е сторил това и не е очертал рамките на предмета на доказване. Това е направил едва в съдебните прения.

Предвид това, че няма основания за приемане на квалификация „особено големи размери” по чл.3 на чл.255 НК, правилно съдът е осъдил подс. М. по основния състав –чл.255 ал.1 НК.

Не са налице основания и за изменение на наложеното наказание. Съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание е над минималния предвиден размер и е съобразено както със степента на вината, така и с обществената опасност на дееца.

По жалбата на гр. ищец:

Съдът е приел, че предявеният гр. иск от М-ра на финансите е недопустим и го е оставил без разглеждане.

Изводът на съда е необоснован и незаконосъобразен, не е съобразен и с ТР 4/12.03.2016г.

Данъчното задължение към държавата е задължение за плащане, което възниква с осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в съответната материалноправна норма от данъчното законодателство (ех lege). То представлява паричната сума, която определеното от закона физическо или юридическо лице е задължено да внесе в приход на бюджета на държавата и в установения за това срок.

С престъпното деяние по чл. 255 НК пряко и непосредствено се причиняват имуществени вреди (загуби) на държавата в размер на укритите от дееца, свои или на другиго, данъчни задължения в големи/особено големи размери, които в установените за това срокове е следвало да постъпят като приход в бюджета на държавата.

 Престъпното деяние, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, се явява и правното основание за гражданския иск на пострадалия в наказателното производство като процесуално средство за ангажиране на отговорността на дееца по чл. 45 от ЗЗД. Данъчното правоотношение между държавата и данъчния субект, е обект на увреждане с извършеното престъпление по чл. 255, респ.чл. 255а от НК (чл. 255 - 257 от НК, ДВ, бр. 62/97 г.). Затова гражданският иск в наказателния процес не е иск относно данъчното вземане на държавата към юридическото лице, данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст от Наказателния кодекс. Обстоятелството, че престъплението по чл. 255, чл. 255а, чл. 256 от НК съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е основание за гражданска отговорност на неговия извършител

Основна предпоставка за допустимост на гражданския иск е пострадалият, респ. ощетеното юридическо лице да е претърпял вреда от престъплението. Вредата следва да бъде пряка и непосредствена последица от деянието, предмет на обвинението.

Разпоредбата на чл. 84 от НПК очертава лицата, които могат да предявят граждански иск в съдебното производство. Право да предяви граждански иск за обезщетение има и държавата чрез министъра на финансите, ако е претърпяла вреди от престъплението. Тя е процесуално легитимирана да встъпи като равнопоставен субект и да се установи в процесуалното качество на граждански ищец

Предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от държавата чрез министъра на финансите в наказателния процес представлява искане да се присъди обезщетение за причинените от дееца имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение. Основанието на иска е деликтът, какъвто характер има всяко резултатно престъпление.

Следователно претенцията на държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението – искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от деликт, и административно задължение.

Затова възможността държавата да предяви граждански иск в рамките на наказателното производство е самостоятелен процесуален път за защита на права и законни интереси от нарушението на въведената обща забрана да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД. Той не се конкурира с предвидения в специалното данъчно производство и единият не замества другия. Позиция за автономност на наказателното и данъчното производство е възприета с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС.

Доколкото вредата от данъчното престъпление е фактически непостъпилата парична сума като дължим данък в бюджета на държавата, при наличие на изпълнително производство, образувано въз основа на влезлия в сила ревизионен акт, гражданският иск е принципно допустим.

Поради това, доколкото съдът не се е занимал с основателността на иска, в тази част присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото следва да бъда изяснени поставените по-горе въпроси.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 и 2 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА присъдата от 24.03.2016г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд №198/2014г. в частта, с която е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от Министъра на финансите граждански иск срещу подс. Т.Н.М..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази й част.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК в потвърдителната част и не подлежи на касационна жалба или протест в отменителната.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.