Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 161

 

26.11.2019г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Петранка Паскалева

   прокурора Пл.Костадинов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №378 по описа за 2019 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Търговишки окръжен прокурор против присъдата на Търговишки окръжен съд №12/18.06.19г. постановена по нохд №53/19г., с която подсъдимият С.Й.П. е бил признат за виновен за деяние по  чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.58а НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца с приложение на чл.66 НК и изпитателен срок от три години, както и наказание по чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК от една година лишаване от правоуправление на МПС.

В протеста се сочат основания за нарушение на материалния закон, тъй като наложеното комулативно наказание лишаване от права е в по-нисък размер от наказанието лишаване от свобода. Прави се  искане съдът да измени присъдата като определи на подс. П. наказание лишаване от права за срок от една година и четири месеца. Протестът се поддържа в с.з.

Защитата на подсъдимия изразява становище за основателност на протеста.

Частният обвинител изразява становище за основателност на протеста.

Въззивният протест е  подаден в срок и е допустим.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 18.06.2019г. по нохд № 53/19г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия С.Й.П. за виновен в това, че на 03.10.2018г. в с.Пробуда общ. Търговище, при управление на т.а.“Рено Магнум“ с рег.№ВТ 0460 КМ, с прикачено ремарке №ВТ 1253 ЕЕ, нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Расим Ахмедов Ю., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия като на основание чл.343а ал.1 б. „б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.58а НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г НК е наложил на подсъдимия П. и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година, считано от датата на отнемане са свидетелството за правоуправление. Осъдил го е да заплати и съответните разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и е заявил, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел, че признанието на подсъдимия се подкрепя от така събраните доказателства и го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Спор по фактическата обстановка няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Протестът касае допуснато от съда нарушение на материалния закон – чл.49 НК.

Протестът е основателен.

Съгласно постановление №1/1983г.на Пленума на ВС „Срокът на наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този извод се прави от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК, според който осъденият не може да ползва правата, от които е лишен, независимо че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за същото престъпление.

Постоянна е и практиката на съдилищата в този смисъл и не е необходимо нейното изброяване. Не съществува спор, че наказанието лишаване от права не следва да е в размер, по-нисък от този на основното наказание лишаване от свобода, когато двете се налагат комулативно.

В този смисъл и присъдата на Търговишкия окръжен съд следва да бъде изменена, като на подсъдимия С.Й.П. се определи наказание лишаване от право за управлява МПС за срок от една година и четири месеца.

При служебната проверка на присъдата изцяло не се установиха други допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Доколкото в останалата част на присъдата няма жалба или протест, то те са влезли в законна сила.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата следва да бъде изменена съобразно отразеното по-горе. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 18.06.19г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд № 53/19г. по отношение на подсъдимия С.Й.П. с ЕГ№ ********** в наказателно осъдителната й част като увеличава така определеното наказание по чл.343г НК „лишаване от право да управлява МПС“  от една година, на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                   

                                                                           2.