ПРИСЪДА

 

№ 11/07.04.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД       НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На СЕДМИ АПРИЛ                       ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секрета  Г.Н.

Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

Като разгледа докладвано от съдия ДЕНЕВА,

ВНОХД № 379 по описа за 2015 година

 

П Р И С Ъ Д И:

На основание чл.336, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда №18 от 18.09.2015 година, постановена по НОХД № 503/2014 година от Окръжен съд град – Шумен, в частта, с която  подс.Д.М.Д. е бил оправдан по обвинението по чл.150, ал.1 от НК и вместо това

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, учител в ПГСС гр.Велики Преслав

ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 01.10.2013 година – до 30.10.2013 година в град Велики Преслав извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /опипвал по бедрата/, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – К.В.М. от град Шумен, чрез използване на положение на зависимост – деецът е преподавател и член на комисия за оценяване на изпит по специалността „Горско и ловно стопанство”, назначено със заповед на директора на ПГСС гр.Велики Преслав – изпитващ и оценяващ К.М. по предметите: горска таксация – практика; горско законознание – практика; дивечовъдство – практика; рибовъдство – практика; лов – практика; производствена практика в Професионална гимназия по селско стопанство в гр.Велики Преслав, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА най-тежкото от определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание и наказанията: ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, както и ЛИШАВАНЕ от право да заема длъжност „учител” в държавно учебно заведение и да упражнява тази професия за срок от 3 /три/ години.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.

 

МОТИВИ : към присъда по ВНОХД №379/2015 г. по описа на АС-Варна, постановена на 07.04.2016 г.

 

 

         Производството по делото е образувано по протест от ОП-Шумен и по жалба на адв.П.П., защитник на подс.Д.М.Д.,***014 г., постановена на 18.09.2015 г., с която подс.Д. е бил признат за невинен за извършено престъпление по чл.150 ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан.

         Признат е за виновен за извършено престъпление по чл.302 т.2 вр. чл.301 ал.1 от НК, наложено е наказание –лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 500 лева. Съдът е наложил наказание на подс.Д.-лишаване от право да заема длъжността „учител” в държавно учебно заведение и да упражнява тази професия за срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.

Недоволен от така постановената присъда в оправдателната и част за престъпление по чл.150 ал.1 от НК е останал прокурор от ОП-Шумен, като в подадения протест се сочи, че присъдата в тази и част е незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон. Сочи се, че събраните доказателства в тази насока не са обсъдени всестранно и пълно, а едностранчиво, така че да защитят оправдателната теза на присъдата.

В подаденото допълнение към протеста се иска от настоящата инстанция да отмени присъдата на ШОС в оправдателната и част, като подс.Д. бъде признат за виновен по обвинението по чл.150 ал.1 от НК и осъден по това обвинение, и да се наложи наказание, поискано от прокурора при разглеждане на делото от първата инстанция.

Против присъдата в осъдителната и част е подадена жалба относно престъпление по чл.302 т 2 от НК, сочи се че постановената присъда противоречи на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата в тази и част и признае подзащитния му за невинен и оправдае същия по обвинението по чл.302 т.2 от НК.

В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция представителя на АП-Варна поддържа подадения протест и допълнението към него, като моли съда да отмени оправдателната присъда и постанови нова с която да признае за виновен подсъдимият по обвинението по чл.150 ал.1 от НК, да бъде наложено наказание, поискано от прокурора при разглеждане на делото от първата инстанция.

Защитата на подс.Д. в с.з. поддържа подадената жалба излага доводи и прави възражения относно осъдителната част на присъдата и в заключение иска нейната отмяна, а подсъдимия оправдан.

Съдът след като се запозна с цялостния доказателствен материал по делото и след като взе предвид изложените съображения на страните в протеста, жалбата и тези изложени в с.з., прие, че така постановената присъда в оправдателната и част е необоснована и незаконосъобразна, като същата беше отменена, а подс.Д.М.Д. призна за виновен за извършено от него престъпление по чл.150 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК, наложи наказание-лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл.23 ал.1 от НК наложи най-тежкото от определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23 ал.3 от НК, присъедини наложеното наказание- глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да заема длъжност „учител” в държавно учебно заведение.

Съдът потвърди присъдата в останалата й част.

От събраните доказателства по делото е установена следната фактическа обстановка: 

Подсъдимият Д.М.Д. бил назначен на длъжност „учител теоретично обучение” по „Горско и ловно стопанство” в ПГСС гр. Велики Преслав с трудов договор №499 от 13.09.2013 г. Основна функция на длъжността му, съгласно връчената му на 13.09.2013 г. длъжностна характеристика, била, : ’’диагностика, оценяване и отчитане постиженията на учениците”. В бр. 39/2003 г. на ДВ ПГСС гр. Велики Преслав е обявена за Държавно професионално училище в системата на професионалното образование и обучение, на основание ЗПОУ. Пострадалата К.В.М. от гр. Шумен била записана в ПГСС гр. Велики Преслав самостоятелен курс на обучение в специалността „Горско и ловно стопанство” през учебната 2013/2014 г. През есенната сесия 2013 г. пострадалата М. следвало да държи и да се явява на изпити по специалността „Горска таксация” - практика, „Горско законознание” - практика, „Дивечовъдство” - практика, „Рибовъдство” - практика, „Лов” - практика, производствена практика. За тези изпити в състава на училшцната комисия по оценяване в различни случаи - член или председател, със заповед на директора на ПГСС гр. Велики Преслав бил назначен подсъдимият Д.М.Д. - учител по специалността „Горско и ловно стопанство” в същото училище. Във всички изброени случаи съставът на комисията за оценяване се състояла от двама души - подсъдимият и свидетелят Й.Б.. Като член на изпитната комисия подсъдимият Д., след провеждане на всеки изпит, следвало да попълва поставената от него оценка в протокола и същата била част от общата окончателна оценка на обучаемия по съответния предмет. През месец октомври 2013 г. пострадалата М. започнала да се явява на насрочените изпити от есенната сесия по специалността - теория и практика, като междувременно, явявайки се на тях, оставала след другите обучаеми, като се премествала в друга стая, за да държи и по- стари изпити от предходни сесии, по които не се явила на редовните дати, поради отсъствие от страната. По тях изпитващ и оценяващ също бил подсъдимият.

На една от датите през месец октомври 2013 г. оставайки насаме с подсъдимия Д. в стая, находяща се в сградата на училището, пострадалата М. започнала да развива писмено въпроси из материята на изпитите, на които не се била явявала - изпити, на които не се е явявала на редовните дати. Тези изпити тя уговаряла извън графиците и официалните документи по уговорка с подсъдимия, който бил неин изпитващ. Подсъдимият Д. седнал до нея и започнал да я опипва по бедрата. Казал й да не се притеснява от разликата във възрастта и че имало още много изпити, които й предстоят. Също така започнал да си играе с косата й. Пострадалата М. се притеснила и се изместила на друг стол. Подсъдимият Д. се преместил отново до нея. Тя станала, тръгвайки бегом към вратата, хванала бравата в този момент подсъдимият Д. се опитал да заключи, но не успял и пострадалата М. напуснала стаята.

Непосредствено след деянието през м. октомври 2013 г. пострадалата видимо притеснена и ядосана, споделила със своите колеги съвипускници - свидетелите Ж.П., Б.Б., И.С. за случилото се. Поради факта, че всичките, включително и пострадалата, са пълнолетни, работещи хора, които са записани в самостоятелен курс на обучение по индивидуална програма, то преподавателите им са се съобразявали с това. В един и същи ден те са се явявали по няколко изпита едновременно по различни предмети в различна форма - теория и практика, устни и писмени. Поради тази причина много от тях, включително и пострадалата са заявили, че не могат да си спомнят в конкретния случай на коя точно дата през месец октомври 2013 г. какъв точно изпит са държали, писмен или устен, както и пострадалата. Премествали се от стая в стая, като са полагали или писмени изпити, охранявани от квестори, или били изпитвани устно от преподавателя Д., който се намирал този ден в училището. К.М. била разстроена от факта, който споделила със съучениците си.

Фактическа обстановка по обвинението по чл.302 ал.1 т.2 от НК вр. чл.301 ал.1 от НК.

Със заповед №424/31.05.2014 г. на директора на ПГСС гр. Велики Преслав подсъдимият Д. бил назначен за член на Държавна изпитна комисия за оценяване на държавен изпит по теория, съгласно чл.44, ал.2, т.4 от Наредба №3/2003 г. за системата на оценяване по професията „техник - лесовъд”, специалност „Горско и ловно стопанство”. Комисията се състояла от председател и двама членове. Съгласно чл.46, ал.2 от цитираната наредба всеки член на комисията оценявал съответната писмената работа, като вписвал оценката си в индивидуален протокол. Оценката от държавния изпит по теория за всяка писмена работа се формирала като средноаритметична от индивидуалните оценки на членовете на комисията с точност до 0,01 - чл.46, ал.4 от Наредба №3/2003 г. За резултатите от изпита комисията съставяла протокол, който следвало да бъде подписан от всеки член на същата- чл.46, ал.7 от цитираната наредба. Свидетелят Д. Й. Д. работел като кадрови войник в поделение 54060 град Шумен. Записал се да учи под формата на индивидуално обучение ПГСС гр. Велики Преслав, специалност „Горско и ловно стопанство” с продължителност на обучението 2 години. Първоначално си вземал изпитите по специалните предмети в условията на ясни и изпълнявани правила. С течение на времето преподавателят по специалните предмети - С. Д., напуснал и на негово място като учител в горепосочената гимназия встъпил подсъдимият Д.М.Д.. От този момент провеждането на семестриалните изпити не следвали нормативно разписаните правила. Обучаемият Д. се явявал на изпити, след като от канцеларията на училището го уведомявали, че е оценен с двойка. Тъй като бил убеден, че развивал коректно изтеглените въпроси, той заявявал желание да се запознае с писмените работи ведно с рецензиите. Получавал отговор, че всъщност не се е явявал на изпитите и материалите по същите били изчезнали. Въпреки тези неуредици, като краен резултат той положил успешно всички семестриални изпити. На 09.06.2014 г. се явил на държавен изпит по теория по специалност „Горско и ловно стопанство”, който се провел пред комисия по оценяването, съгласно горецитираната заповед. Член на тричленната комисия бил и подсъдимият Д.. Обучаемият изтеглил изпитен билет №10 - „Система, създаване и отглеждане на борови гори”, развил темата в рамките на 8 ръкописни страници, след което предал писмената си работа. В периода 14-15.06 . 2014 г. разбрал от колегите си, с които се явявали заедно, че те имали резултати, съобщени им от канцеларията на училището. В продължение на десетина дни Д. Й. Д. звънял в канцеларията на гимназията, но оттам отговаряли, че работата му не била проверена. В този период, неговия съученик-св. Ж.П. му дал телефонния номер на подсъдимия, като казал, че същият поръчал да му се обади.

На 20.06.2014 г. обучаемият Д. се обадил в канцеларията на гимназията, откъдето го информирали, че все още няма оценка по изпитната работата. И след като научил от свидетеля П., че подсъдимият Д. поръчал да му предадат да се обади по повод държавния изпит, той се свързал по телефона с подсъдимия. Последният го поканил на среща на паркинг OMV в гр. Шумен, където щял да му обясни ситуацията. Същия ден срещата се провела. На нея подсъдимият Д. обяснил, че изпита не се вземал само с четене,- „трябвало и пари”. Поискал да бъде дадена сума от 500 лв. за положителна оценка и успешно полагане на държавния изпит, в качеството си на член на Държавната изпитна комисия. Обучаемият Д. обяснил, че това за него са много пари. Подсъдимият отвърнал, че трябва до понеделник - 23.06.2014 г., да му предаде 250-300 лв., а впоследствие остатъка до 500 лв. След срещата свидетелят Д. Й. Д. сезирал органите на полицията. Поради ангажираност на подсъдимия срещата не се провела на 23.06.2014 г., а на 24.06.2014 г. в гр. Шумен в неговия автомобил. На нея подсъдимият Д. поставил между двете предни седалки зелена чанта от плат, разтворил я и приканил свидетеля Д. Й. Д. да пусне поисканите пари в нея. Свидетелят Д. пуснал 4 банкноти с номинал от по 50 лв., или общо 200 лв. в чантата. Същите били предоставени и предварително описани от полицейските органи в хода на образуваното по жалбата на Д. досъдебно производство. По време на предаването на парите подсъдимият Д. уверил свидетеля Д., че му гарантира оценка тройка, тъй като за повече той нямал знания, според него. След като взел чантата с предадените пари, подсъдимият напуснал автомобила и в този момент бил задържан от органите на полицията.

                  

Подаденият протест от ОП-Шумен относно обвинението по чл.150 ал.1 от НК е основателен и поради това настоящата инстанция го уважи, като призна подс.Д. за виновен по това обвинение и наложи на същия съответно наказание с присъдата си. Съображенията за това са следните:

В подадения протест се сочи, че независимо от това, че по делото не е установено точно времето и мястото на извършване на престъплението не е пречка същото да остане не наказуемо. Това настоящата инстанция споделя изцяло.

Посочено е в обвинителния акт, че това деяние е осъществено през месец октомври през 2013 г. в учебно заведение ПГСС-гр.Велики Преслав, в сградата на посочената гимназия, това, че не се сочи конкретно на кой етаж и в кой кабинет се е случило тава , също не би могло да е основание за оневиняване на подсъдимия.

В насока доказване на това престъпление са налице две групи доказателства, които са противоречиви, това на пострадалата К.М. и тези на подс.Д..

Съдът безспорно приема, че показанията на св.М. са последователни и непротиворечиви, като следва да се отбележи, че тя не е била сигурна в кой кабинет това се е случило е нормално, тъй като въпросните изпити са се провеждали извънредно и всеки изпит е бил в различен кабинет.

Относно дали тези действия е извършил подс.Д. с нея се подкрепя изцяло от показанията на св.Ж.П., Б.Б. и И.С.. Непосредствено след приключване на изпита на М., тя била силно притеснена и ядосана, това било забелязано от посочените свидетели. В техните показания дадени във фазата на ДП сочат, че такива действия, като опипване по бедрото и косата на М. са били осъществени от подс.Д.. Това лично пострадалата е съобщила на тези свидетели непосредствено след излизането и от съответния учебен кабинет.

В съдебно заседание при разглеждане на делото от първата инстанция, част от свидетелите съобщават, че не си спомнят точно съдържанието на дадените от тях показания на ДП, поради което съдът е прочел същите и са потвърдени от свидетелите, относно извършеното деяние от подсъдимия, осъществяващо престъпление по чл.150 ал.1 от НК. Тези свидетелски показания са приобщени към доказателствения материал по делото, по реда предвиден в НПК и няма основание да не се ценят.

Възражението относно обстоятелството, че М. е съобщила за осъществяване на блудствените действия от подс.Д. с нея в един много по късен момент има своето обяснение. На пострадалата са й предстояли поредица от изпити, които следва да положи и естествено е да има притеснение, че няма да завърши образованието си, ако това бъде съобщено от нея. Логично е да се приеме, че тя се е осмелила да съобщи това, след като полицията е задържала подсъдимия за извършеното от него друго престъпление по чл.302 от НК.

Твърдението, че подс.Д. и св.В.М.-баща на пострадалата, са били в обтегнати отношения и поради тази причина, той я принудил, тя да свидетелства против подсъдимия е твърдение, което съдът няма как да приеме. Никой не би допуснал, че родител ще злепостави детето си по този начин, чрез позорни факти и обстоятелства, само и само да навреди на който и да е.     

Предвид гореизложеното съдът счита, че са налице категорични доказателства относно осъществяване на деянието, за което е било повдигнато обвинение, съставомерно по чл.150 ал.1 от НК, извършено от подс.Д.. Ето защо настоящата инстанция отмени присъдата на ШОС в оправдателната и част и вместо това постанови друга, с която призна подс.за виновен и го осъди за извършено от него деяние, съставомерно по чл.150 ал.1 от НК. Съдът наложи наказание в размер поискан от прокурора при разглеждане от първата инстанция на делото, като прецени, че това наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца. С присъдата си приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, като наложи най тежкото наказание от така определените с присъдата на ШОС и настоящата инстанция, а именно: лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от четири години.

Против присъдата в осъдителната й част за престъпление по чл.302 ал.1 т.2 от НК вр. чл.301 ал.1 от НК е подадена жалба от защитата на подсъдимия, която сочи, че присъдата е необоснована, тъй като е в противоречие с доказателствата по делото. В с.з. защитата на подсъдимия поддържа жалбата и моли настоящата инстанция да признае пос.Д. за невиновен по това обвинение и същия да бъде оправдан.

Съдът счита, че направените възражения в с.з. от защитата на подсъдимия, а и тези в жалбата са неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата в тази й част потвърдена, по следните съображения:

Възраженията направени с жалбата и тези в с.з. при разглеждане от настоящата инстанция са идентични с тези  изложени и пред ШОС, както следва:

Относно длъжностното качество на подсъдимия-По делото са приложени заповед за назначаване на подс.Д., като преподавател в посоченото учебно заведение, както и служебна характеристика. Твърдението, че към момента на поискване предаване на паричната сума, подс.Д. и св.Д. на са били в отношения преподавател и ученик не съответства на доказателствата по делото. Подкупът е поискан на 20.06.2014 г. и получен на 24.06.2014 г., а видно от регистрационната книга , че издадените документи за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация /л.282-283 от НОХД/, дипломата на св.Д. е издадена на 26.06.2014 г. Този факт по безспорен начин доказва, че обучаемото лице е приключило образованието си в ПГСС-гр.Велики Преслав на посочената по горе дата, като до тази дата е налице взаимоотношение между подс.Д. и св.Д.-учител-ученик. Предвид на горното съдът счита, че това възражение на защитата на подсъдимия е неоснователно по горните съображения.

Относно възражението за това, че протоколите от проведения Държавен изпит са били първо подписани от всички изпитващи, като на 18.06.2014 г. подс.Д. не е в изпитната комисия. Това е така, но св.Д. бил изпитван на 11.06.2014 г. и от този протокол /3-80-л.80 от ДП/ е видно, че в комисията фигурира името на подс.Д. като първи член, а изпитван бил св.Д.. Този протокол не е подписан от подсъдимия. Това е факт от който следва се направи извод за намерението на подсъдимия, като в последствие той е сторил това, а именно-да поиска сума срещу получаване на положителна оценка, респективно взет изпит от обучаемото лице-Д.. В тази насока са и фактите, че св.Д.  при направено запитване в училищната администрация е получавал отговор, че той все още не е оценен, ако въпросния протокол е бил подписан, то отговора е щял да бъде положителен. В този период на св.Д. е предадена информация от св.П., че подсъдимия желае да бъде потърсен от обучаемия –Д.. Липсата на оценка и информацията предадена от св.П., принудило обучаемото лице да позвъни на подсъдимия, това се е случило на 20.06.2014 г.-петък, след което те са се срещнали и подсъдимия е поискал парична сума, след като е заявил, че изпит се взема не само с учене, а и с пари.

Относно възражението за проведените мероприятия по ЗСРС, същите са неоснователни по следните съображения:

Приложените СРС и изготвените въз основа на тях ВДС, са съобразени изцяло със законовите изисквания на НПК и ЗСРС.

Направено е искане от ОП-Шумен на 23.06.2014 г., на същата дата било разрешено от председателя на ОС-Шумен- приложено в секретните материали по делото. Налице е писмено Разрешение на основание чл.15 от ЗСРС, подписано от председателя на ОС-Шумен и подпечатано. В направеното искане са посочени точно и подробно причините поради които се иска прилагането на СРС, към искането е изготвена и приложена, в секретните материали по делото, подробна справка от ОП-Шумен, съобразно изискванията на чл.5, чл.6 и чл.7 от ЗСРС /л.1/3-3/3, л.1/1-2/2 от секретните материали по делото/.

Възражението, че във въпросните СРС и въз основа на тях ВДС не се споменава никъде за пари е неоснователно. Този факт е безспорен, че действително в приложените СРС не се споменава думата „пари”, но това е известно като правило, при провеждане на разговор между лицата, които имат намерение да извършат неправомерни действия, те никога не назовават предмета на престъпление с истинското му название, като по този начин се опитват при евентуално подслушване на разговора, да не се разбере за какво става реч. Това твърдение се опровергава в последващия арест и обиск на подс.Д., че у него са намерени белязаните пари. От това следва и извода, че целта била получаване на подкуп, като същия е и получен.

Относно възражението, че върху получената вещ /в настоящия случай пари/ следва да бъде установено трайно владение, а това не било така е неоснователно. За да е осъществено престъплението подкуп-„поискал и приел” е достатъчно да премине процесната вещ в държане на извършителя за да е осъществен състава на престъплението подкуп.

Възражението, че е налице в настоящия случай „полицейска провокация към извършване на престъпление подкуп” е неоснователно по следните съображения:

От защитата на подсъдимия се цитира, както в жалбата, така и в с.з. съдебна практика-Решение № 189 от 03.02.2015 г. по к.н.д. №515/2014 г. на ВКС ІІ н.о., която сочи, че „Полицейска провокация е налице, когато служителите-от специалните служби или лица, действащи под техни инструкции, не се ограничават да разкриват криминалната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат такова въздействие върху субекта, че го предизвикват /склоняват/ да извърши престъпление, което той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за извършването му и да бъде повдигнато обвинение”. …”Полицейска провокация” е налице, когато операцията е предприета и проведена с цел уличаване на конкретно лице в извършване на престъпление.

В настоящият случай, подс.Д. по своя инициатива е поискал пари от обучаемото лице за да получи положителна оценка на Държавния изпи. Този факт се сочи нееднократно в проведените разпити на св.Д.. Освен това, подсъдимият е поръчал на св.П. да предаде на св.Д., последния да му се обади, след което това се е случило и при срещата между двамата подс.Д. е заявил, че „изпит се взема не само с четена, а и с пари” и е поискал сума от 500 лв. Чрез проведеното мероприятие с прилагане на СРС и въз основа не същото ВДС е налице следното: „ Значи г-н Д. ей тука-тъй са 40% както бяхме се разбрали”….”Другите, някъде ще чакате малко, защото и на мен ми е трудно”……”Да, не искам максимално там нещо по една тройка”. „ Е-ми то за толкоз, ти не знаеш за повече”-/ от секретни материали л. 2/4, л. 3/4 /.

Предвид гореизложеното съдът счита, че са събрани безспорни доказателства относно извършителство на престъпление, съставомерно по чл.302 от НК вр. чл.301 от НК осъществено от подс.Д., поради което съдът потвърди присъдата в останалата част.

В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция, защитата на подсъдимия изложи съображения относно оправдателната част на съдебния акт в защита на оправдателната теза и възражения относно подадения протест, като неоснователен.

При обсъждане на основателността на протеста бяха изложени съображения защо същия следва да бъде уважен, а подс.Д. признат за виновен по обвинението по пункт първи-чл.150 ал.1 от НК, като наложи наказание на същия съответно- степента на обществена опасност на деянието и дееца.

По това обвинение, основния въпрос на който би трябвало да се отговори е: кое следва да се кредитира, показанията на М. или обясненията дадени от подсъдимия Д..

Видно от доказателствата по делото, показанията на св.М. се подкрепят и от останалите такива по делото, макар и косвени-показанията дадени от свидетелите Ж.П., Б.Б. и И.С., които бяха обсъдени по горе. Съдът изложи съображения и относно възраженията, че не е посочена датата и мястото на осъществяване на блудствените действия спрямо пострадалата. Не следва да бъдат пренебрегнати показанията на св.М.-баща на пострадалата, съдът отново би изложил логиката на своите съображения, а именно: недопустимо е да се приеме, че който и да е родител би принудил детето си да лъжесвидетелства с цел навреждане на дадено лице, с разгласяване на позорни обстоятелства, които биха оронили достойнството и честа на детето му. Обясненията дадени от подс.Д. са в обратна насока, но не се подкрепят от нито едно от събраните доказателствата по делото, поради което настоящата инстанция прие протеста на ОП-Шумен за основателен.

Наложеното наказание след приложението на чл.23 ал.1 от НК бе определено след преценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства-подс.Д. е с чисто съдебно минало, но е налице една престъпна упоритост за постигане на целта си –получаване на облага, която не му се следва.

При направената служебна проверка, настоящата инстанция не констатира да са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на съдебния акт, поради й което потвърди присъдата в останалата част и постанови нова в осъдителната такава, след приложението на чл.23 ал.1 от НК.

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: