Р Е Ш Е Н И Е

303/12.12. Година 2017 Град Варна

 Варненски апелативен съд, наказателно отделение

На трети ноември, две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                        Председател:Павлина Димитрова

Членове:Румяна Панталеева

Росица Тончева

Секретар: С.Д.

Прокурор:Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №379 по описа на съда за 2017 година, при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 34/29.05.2017 година  по НОХД №266/2017 година Варненският окръжен съд е признал подсъдимия В.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.123 ал.1 от НК, защото на 15.09.2014 г. в гр. Варна, изпълнявайки функциите на технически ръководител и в качеството си на лице за безопасност и здраве, причинил смъртта на М.Х.И.поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - СМР, представляващи източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на:

-чл.16 т.1 б.б, чл.48, чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително монтажни работи;

-чл.24 ал.3, чл.27 ал.1 и ал.2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи;

-чл.49, чл.52 ал.1 и ал.2 и чл.71 т.т.1, 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Наказанието на подсъдимия в размер на шест месеца лишаване от свобода е определено при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК и отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. В тежест на В.Д. са възложени разноските по делото.

С жалба по реда на чл.318 ал.6 от НПК повереникът на частния обвинител атакува съдебния акт с оплакване за неправилно приложение на норма от общата част на НК и за несправедливост. Извлича се искане за прилагане на чл.54 от НК и увеличаване на наказанието.

В съдебните прения въззивната жалба се поддържа по изложените в нея съображения.

Защитникът на подсъдимия пледира в полза на правилността на първоинстанционата присъда.  Акцентира върху действията на подзащитния си след инцидента, с пряко значение за спасяване на пострадалия. Аналогична е развитата лична защита.

Въззивният прокурор пледира за неоснователност на въззивната жалба. Споделя доводите на първоинстанционния съд относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат  и на изключително смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, свързано с оказване помощ на пострадалия.

В последната дума подсъдимият изразява съжаление и желание първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК (л.20 от НОХД). Изпълнен е фактическият състав на диференцираната процедура с оглед наличието на цялостно признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд относно обосноваността на това самопризнание. За настоящия въззивен съд съществува задължение да реши делото на основата на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която по реда на чл.373 ал.3 от НПК е отразена в мотивите към присъдата по следния начин:

През 2014 година „Деспа строй" ЕООД приела самостоятелното изпълнение на строителство на жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Юджийн Скайлер“ №5.

На 15.07.2014 г.  дружеството, представлявано от подс.Д., сключило договор за авторски надзор на част „Конструкции” за обекта (т.2, л.17).  От 26.08.2014г. датира и договор във връзка с оценка на риска за здравето и безопасността на работещите на строителния обект и превенция (т.2, л.18-35), чиято неразделна част е информационен лист „Защита при риск от падане от височина"

Със заповед от 01.09.2014г., управителят на „Деспа строй“ЕООД  овластил подсъдимия с функциите на лице за безопасност и здраве при работа   (т.2, л.15). В задължение на В.Д. били вменени провеждането на различни видове инструктаж, организация и координация на дейността на дружеството по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и спазване на нормите за безопасност. В тази връзка подсъдимият преминал обучение по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година (т.2, л.16). Последвала нова заповед на управителя на дружеството от 15.09.2014 година, с която Д. бил назначен на длъжност „координатор по безопасност и здраве“ на обект жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Юджийн Скайлер“ №5 (т.2, л.14).

На 25.08.2014г. пострадалият М. И. започнал работа в „Деспа строй”ЕООД като „общ работник, строителство на сгради" (т.2, л.2).

На 15.09.2014 г. около 08.00 часа на строителния обект на ул. „Юджийн Скайлер"  се намирали подс. Д., свидетелите П., С. и пострадалият И.. Подсъдимият провел ежедневен инструктаж, удостоверен с подписите на работниците. Той възложил на св.П. и на пострадалия работа в изкопа на обекта с дълбочина от  2.80м. Задълженията на работниците били свързани със сваляне на строителни материали и полагане на хидроизолация.

В инкриминирания период на обекта се извършвали армировъчни и стоманобетонни работи, дейности по сутеренните стени и нулевия цикъл на строителната площадка. Естеството им създавало риск от падане от височина, като въпреки това изкопът не бил обезопасен с постоянни или временни ограждения. Пътеката за преминаване на работниците била тясна, посипана с пясък. Движението се затруднявало от разхвърляни по нея дъски и тротоарни плочи. Строителните материали били струпани до стените на изкопа, а част от тях – греди и арматурни пръчки, висели над него.

Преди започване на фактическата работа св.П. и И. сложили работни дрехи, специални обувки тип „сейфти" и каски. Първи в изкопа слезли подсъдимият и св.П.. Пострадалият с раница на гърба, с чаша кафе в едната си ръка и с руло хидроизолация в другата ръка, се насочил към мястото със струпани строителни материали. Центърът на тежестта на тялото му се променил поради опита да намести рулото хидроизолация под мишницата си. Пострадалият се опитал да се върне до стълбата, но загубил равновесие, подхлъзнал се и започнал да пада в изкопа. Той изтървал чашата с кафе и рулото, като се опитал да се захване за висящите над изкопа строителни материали и за найлона по стените му. Пострадалият успял да запази тялото си изправено. Паднал на колене върху арматурата в основата на изкопа.  Почувствал болка от удар в тила си, съпроводена с динамично огъване на врата и изтръпване на долните крайници. На помощ се притекли подсъдимият и св.П.. Те сложили М. И. в легнало положение, свалили раницата и я поставили под главата му. Св.С. съобщил за инцидента на телефон 112. Подсъдимият осигурил кран за изваждането на работника от изкопа. С линейка той бил транспортиран в шокова зала на  МБАЛ „Св. Анна".

Последвало оперативно и болнично лечение в следния порядък: На 16.09.2014 г. била извършена операция за луксация на 6 и 7 шийни прешлени. Пострадалият развил дихателна недостатъчност с възпаление на дихателните пътища и белия дроб, които изключили самостоятелното дишане. На 03.10.2014г. била извършена гастроскопия,  чийто резултат - активна язва на двадесетопръстника наложил спешна операция. Въпреки всички интервенции, състоянието на М. И. останало крайно тежко и на 04.10.2014 г. той починал.

Тези фактически положения, идентични с отразените в обвинителния акт и признати от подсъдимия, първоинстанционният съд е извел на базата на направеното от Д. самопризнание, от наличните свидетелски показания, протокол за оглед, фотоалбум, заключения на СМЕ (т.1, л.65-69), тричленна СМЕ(т.3, л.27-35), СТЕ (т.4), писмени доказателства относно трудови правоотношения, проведен инструктаж, изпълнение на СМР, свидетелство за съдимост.

Настоящият съдебен състав направи съпоставка на признатите факти с доказателствата, събрани и проверени в досъдебното производство, като подобно на първата инстанция констатира пълно съответствие. Правилна и обоснована е преценката на съда относно законосъобразността на действията  по разследването в предходната процесуална фаза, позволяваща ползването им в доказателствения процес без необходимост от повтаряне.  При отразеното процесуално положение, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд за доказателствена установеност на обвинението спрямо подсъдимия.

Отнасянето на безспорните фактически положения към материалния закон обосновава следните правни изводи: Подсъдимият като технически ръководител и координатор по безопасност и здраве на строителен обект на „Деспа строй“ ЕООД е годен субект съобразно т.2 от ППлВС 2-1979 на престъплението по чл.123 от НК. За изпълнение на възложените му отговорни функции той притежавал специални знания и документирана правоспособност.

Към датата на деянието В.Д. е имал нормативни задължения по организирането и контролирането на строително-монтажната  дейност с цел нейното правилно и безаварийно изпълнение. Относими към обхвата на тези конкретни обязаности са чл.чл.48 и 61 от Наредба №2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително-монтажни работи, чл.24 ал.3 , т.т.1 и 2, чл.27 ал.1 и ал.2 от Наредба№12/30.12.2005 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; чл.49, чл.52 ал.2 вр. ал.1 т.т.1 и 3 и чл.71 т.т.1 и 4 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работни места и при използване на работно оборудване. Посочените  норми предписват поредица от действия и охранителни мерки при СМР, товарни работи при изкопи и организация на конкретния работен процес, гарантиращи безопасността на труда. Доказано е, че към 15.09.2014 година ръководеният от подсъдимия обект е бил на груб строеж по проектна кота стоманобетонови работи, монтажни работи. Следователно, за работещите на обекта е съществувал реален риск от падане от височина. Въпреки опасността подсъдимият не изпълнил вменените му нормативно задължения по осигуряване на ЗБУТ, защото:

1.Откосът до изкопа не бил безопасно осигурен, при което положение е било недопустимо да се извършват СМР в близост до него. Нямало е поставени никакви ограждения/съоръжения за предотвратяване на падания, не е било предприето укрепване на изкопа (протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключение на СТЕ);

2.Допуснал е складиране на строителни материали за пренасяне непосредствено до стените и над изкопа. По този начин е бил създаден реален риск при работа с материалите, както и опасност от нарушаване на устойчивостта им (протокол за оглед, фотоалбум, заключение на СТЕ);

3. Не е предприел необходимото за поддържане на пътеката за придвижване на работниците чиста и без препятствия, не са били премахнати товарите от нея (протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключение на СТЕ);

4.Допуснал е движение на работещите в обекта по тясна пътека, която не е била оразмерена съобразно броя  ползватели и естеството на товаро-разтоварните дейности (протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум);

5.Наличието на изкоп, на риск от пропадане и на риск от падащи предмети са задължавали подсъдимия в длъжностното му качество да постави знаци за безопасност и да осигури здравето и живота на работещите при влизане в опасните зони, каквито действия обаче не са били предприети;

6.Подсъдимият не е създал условия на откритото работно място за предпазване на трудещите се от падащи предмети, падане и подхлъзване.

Като не е предприел дължимите правомерни действия по осигуряване на ЗБУТ със съдържанието, произтичащо от горепосочените специални правни норми, подсъдимият пряко е допринесъл за вредоносния резултат. Изводът се налага  от механизма на трудовата злополука, подробно изяснен  чрез СТЕ. В основата на злополуката стои загубата на равновесие от работника дължаща се на два обективни и един субективен фактор. Към обективните фактори спадат наличието на дървена греда в неустойчиво положение, поставена в зоната на неукрепен и неустойчив горен ръб на изкопа на обекта, върху която пострадалият стъпил, както и пренасянето на товар с разкъсани опаковъчни ленти. Благоприятстващ субективен фактор за загубата на равновесие е носената чаша кафе от пострадалия. Пряко отношение към вредоносния резултат имат също: удар от падащи предмети; състоянието на маршрутната пътека, застрашаваща безопасното й използване поради наличие на три дървени греди – една лежаща изцяло върху пътеката, втората греда с конзолна опора под металната арматура и третата греда в неустойчиво положение, извън края на снопа от метални пръти.

Въззивният състав не намери причинна връзка между инкриминираните нарушения по чл.16 ал.1 т.б от Наредба №2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително-монтажни работи и по чл.52 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работни места и при използване на работно оборудване и настъпилия вредоносен резултат.

Първият нормативен текст вменява в задължение на строителя да осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи при извършване на СМР. С §1 т.2 от допълнителните разпоредби на наредбата е изяснено, че строител е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Подсъдимият няма подобно правно и организационно качество, поради което не може да е субект на задължението по чл.16 т.1 б.б от Наредба №2/22.03.2004 година.  Д. е имал задължение по чл.11 т.2 от наредбата, което не е изпълнил, но това нарушение не е обхванато от предмета на обвинението.

Установената трудова принадлежност на пострадалия И. и конкретното местоизпълнение на задълженията не позволява той да се квалифицира като „неупълномощено лице“ в опасната зона на строителния обект, поради което и  не е налице нарушение по чл.52 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за ЗБУТ на работни места и при ползване на работното оборудване.

Неизпълнените от подсъдимия нормативни предписания са необходимото условие за настъпването на вредоносния резултат. Принос за последицата има и самият пострадал. Преди започване на работата на 15.09.2014 година, той е бил инструктиран относно мерките за безопасност и здраве (т.2, л.9-10). Изцяло негово  е било задължението да спазва правилата за безопасен труд. Изборът на М. И. да носи раница на гърба си и да предприеме слизане в изкопа на обекта с кафе в едната ръка е личен. С виновното си поведение той е предизвикал самостоятелен причинен процес, довел до настъпването на общественоопасния резултат. С въззивната жалба частното обвинение се старае да предизвика преосмисляне на фактическото положение във вреда на подсъдимия. Подобен подход не може да се сподели, т.к. би се достигнало до ангажиране на наказателната отговорност на В.Д. за чуждо поведение, към което той няма пряко лично или административно отношение. С оглед приведените аргументи, въззивният състав изцяло споделя изводът на първоинстанционния съд относно съпричиняването на резултата (л.39 от НОХД).

В пределите на доказателствената съвкупност попада заключение на тричленната СМЕ, което обосновава причинната връзка между полученото от М. И. увреждане на 15.09.2014 година и настъпилата по-късно смърт.  Тази връзка не е разкъсана от привходящи фактори. Развилият се перитонит е само благоприятстващ причинния процес, но в основата на леталния изход стоят гръбначната травма в шийния отдел (пряка последица от падането на пострадалия в изкопа) и предизвикания белодробен възпалителен процес.

Съставът на ВОС е изложил подробни съображения по субективната съствомерност на деянието (л.39 от НОХД), споделени изцяло от въззивния съд. Подсъдимият е действал при форма на вина небрежност. Пределите на дължимото му поведение са нормативно очертани от правила по безопасното изпълнение на СМР, товаро-разтоварни работи и организацията на работния процес в строителството. Той се е отнесъл немарливо към изпълнението им, действайки в разрез с тях, следователно за него е възникнало задължението да предвиди общественоопасните последици от своето поведение. Не се установява и пречка пред индивидуалните възможности на дееца да предвиди съставомерния резултат.

В пределите на фактическата основа за правоприлагането, въззивната инстанция установява основание  за  приложение на по-благоприятен закон по чл.123 ал.4 от НК. Съобразно задължителните указания на ППлВС 1-1983 обсъждането на привилегирования състав преминава през две категории обстоятелства, касаещи възможностите на дееца съобразно конкретната обстановка и необходимостта на помощта.

Сред признатите фактически положения попада действието на подсъдимия по осигуряване на кран, предназначен за изваждане на пострадалия от изкопа на строителния обект. Без своевременната намеса и по избрания от Д. начин, не би се достигнало до бързото оказване на спешната медицинска помощ. Както бе посочено по-горе в решението, дълбочината на изкопа в деня на инцидента е била 2.80м, т.е. дори на пръв поглед личи изключителната трудност да се извади носилката с пострадалия ако би се разчитало само на физически усилия. Конкретното действие на подсъдимия е било насочени към спасяване на жив човек и категорично е било необходимо в рамките на развилата се ситуация. Ето защо фактическото положение обосновава прилагането на по-благоприятен закон.

Въззивната жалба не отрича оказаната помощ за спасяване на пострадалия, но счита че същата се дължи от подсъдимия с оглед длъжностното му качество. Подобно съждение не може да бъде споделено. Спасителните действия след деянието са въздигнати в обективен фактор от състава на престъплението по чл.123 от НК. Те намаляват степента на обществена опасност на извършеното и поради това предвиждат по-ниска наказуемост.

Поради изложените съображения първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в хипотезата чл.337 ал.1 т.2 от НПК. При индивидуализацията на наказанието, въззивният състав прие за налични три смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства: оказаната помощ за лечение на пострадалия; заявеното критично отношение към деянието, намерило проявление в хода на лечебния процес и липсата на предходна съдимост.  Първоинстанционният съд е посочил повече смекчаващи вината обстоятелства, но не се е аргументирал доказателствено. Така например съставът на ВОС е счел, че личността на подсъдимия се ползва с безупречна персонална и професионална характеристика, но не е посочил на какви фактически източници основава извода си. Следва да се подчертае, че в кориците на досъдебното производство не се откриват подобни преки доказателства. От приложените договори на „Деспа строй“ЕООД с контрагенти е видно, че в част от стопанския оборот дружеството е било представлявано от подсъдимия. Това безспорно е положителен факт с отношение към чл.54 ал.2 от НК и не се проявява пряко при оценката на обществената опасност на дееца по чл.54 ал.1 от НК. Съставът на ВОС е отчел трикратно едно и също обстоятелство. Става въпрос за чистото съдебно минало на подсъдимия, от което са изведени заключения за липса на престъпен стереотип и липса на други противообществени прояви. Подобен подход е неприемлив, т.к. той води до изкривяване на оценъчната дейност, чиято пряка последица е нарушаване на принципа на справедливостта.

Първоинстанционният съд е пренебрегнал протокол за оглед, фотоалбум и заключение на СТЕ, които установяват множество допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за безопасност, оставащи извън обхвата на обвинението. Възоснова на тяхната многобройност и разнообразие може да се приеме, че нарушаването на нормите на ЗБУТ са утвърден стереотип в професионалното поведение на подсъдимия.

Степента на обществена опасност на престъплението, проявена чрез резултата е относително висока. Въззивната инстанция отчита и съпричиняване на общественоопасния резултат.

Изложеното прави въззивната жалба основателна при следните обобщаващи изводи:

Наказанието на подс.Д. следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК, при относителен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като се отчете и степента на обществена опасност на деянието, справедливо би било наказание над минималния в посока към средния размер на санкцията, а именно девет месеца лишаване от свобода. С оглед императива на чл.373 ал.2 от НПК се дължи редукция на определеното наказание по реда на чл.58а ал.1 от НК, като на подс.Д. следва да се наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода.

 Обсъдените данни за личността на дееца сочат, че за постигане целите на наказанието, най-вече за превъзпитанието, не е необходимо ефективното изтърпяване на лишаването от свобода. В идентичен смисъл е постановената присъда, поради което в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК и размера на изпитателния срок тя се приема за правилна и законосъобразна.

Първоинстанционният съд не е мотивирал решението си защо не налага наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК. Доколкото присъдата не протестирана в тази част, а и няма съответна жалба на частния обвинител, влошаването на положението на подсъдимия е недопустимо.

При извършената служебна проверка на първоинстанционната присъда не се установиха основания за нейната отмяна, включително и в частта относно възлагането на разноските по реда на чл.189 ал.3 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 34 от 29.05.2017г. по НОХД № 266/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, като:

-прилага закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.123  ал.4 вр. ал.1 от НК,  оправдава подсъдимия В.Д. по първоначалната квалификация по чл.123 ал.1 от НК, както и относно нарушенията по чл.16 ал.1 т.б от Наредба №2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително-монтажни работи и по чл.52 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работни места и при използване на работно оборудване;

 -увеличава размера на наказанието на девет месеца лишаване от свобода, прилага чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК и налага наказание от шест месеца лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.