О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер    349/12.10.                  Година  2018                               Град Варна

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На осми октомври                                  Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Магдалена Недева

                        ЧЛЕНОВЕ: Мария М.

Мая Нанкинска

 

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

ВЧНД № 379 описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по жалба на пострадалите В.А., А.М., С.М., А.Д., С.С. срещу определение на Окръжен съд-Р. по ЧНД № 226/2018 год., с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура-Разград за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***/2017 год. на ОД МВР-Р.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт, които се изразяват в липса на мотиви за неговото постановяване доколкото не са обсъдени възраженията от жалбата, както и че същият не отговоря на събраните по делото доказателства. Молят да бъде отменено постановлението за прекратяване и  делото върнато за допълнително разследване.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството по делото е било образувано срещу Н.А. за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.В от НК. С постановление на ОП – гр.Р. от 20.06.2018 година същото е прекратено с мотива, че не е налице извършено престъпление.

От фактическа страна по делото е установено, че на 19.05.2017 г. пострадалият А. А. отишъл в дома на дъщеря си - св. С.С., находящ се в гр.К. До там стигнал с коня и каруцата си. Останал за кратко при внучката си А. Около 20.00 ч., потеглил с конската каруца в посока с.К., обл. Р., като преди това употребил значително количество алкохол. По пътя също продължил да употребява алкохол, което било забелязано от преминаващият край него с автомобила си св.Ю., който също така забелязал, че пострадалият е значително повлиян от алкохола и му се сторило, че е заспал в каруцата, а конят се движи сам.

Липсата на контрол върху коня и каруцата от страна на пострадалия била забелязана и от св. Ф. Ф., който пътувал с автомобила си в посока гр. К. и забелязал движещата се по средата на пътното платно каруца. За да избегне удар с нея, Ф. напуснал изцяло пътното платно. След това той спрял автомобила и видял, че А. спи, като главата му била подпряна на едната канта, а краката му били провесени на другата. 

            Пътното платно от път II-49, км 47+500 преди с. К., обл. Р., на разклона за гр. С. било със ширина 6 м, със суха асфалтова настилка, с нарушена цялост, с повреди и неравности, с две ленти за движение, по една за всяка посока, с ширина 3 м,. Двете ленти били разделени с единична непрекъсната линия М1. Участъкът бил прав, след което следвал ляв завой. От дясната страна на пътното платно имало редица от широколистни дървета, а от лявата - тревна площ и широколистно дърво.

Около 23.00ч. конската каруца се движела извън пътното платно със скорост около 7-8км/ч., а А.продължавал да спи. В същото време и в същата посока, в дясната пътна лента се движел л.а. „С.“, с рег. № *****, категория М1С с повишена проходимост, с прикачено към него едноосно туристическо ремарке, без товар, управляван от Н. Н. А. А. управлявал автомобила със скорост около 80 км/ч., с включени къси светлини, аварийни светлини и ярко червена светлина от лявата страна отзад. След като видял конската каруца по средата на пътното платно, Н. А. незабавно предприел аварийно спиране, като задействал спирачната система. Той успял да намали скоростта до 60 км/ч., но поради малкото разстояние не можал да спре и ударил с предната централна част на автомобила  конската каруца отзад и в дясно. В резултат на удара А. А. отскочил нагоре, отметнал главата си силно назад и паднал по гръб в средата на пътното платно. Главата му била насочена в посока с. К., обл. Р., краката му в противоположна посока. Каруцата се разпаднала на съставните си части, а коня бил целия в кръв. А. спрял автомобила, излязъл от него и отишъл до пострадалия и след като му оказал първа помощ подал сигнал на телефон 112. Малко след това на място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград, както и медицински екип от ЦСМП при МБАЛ „Св. И.“ – гр. Р. Пострадалият А. А. бил прегледан и транспортиран в болничното заведение, но независимо от оказаната му медицинска помощ на 20.05.2017 г. починал.

По делото са назначената по делото СМЕ се установява, че вследствие на ПТП А. А. е получил следните увреждания: травма на главата – кръвоизлив под мека мозъчна обвивка в теменния и слепоочен дял на дясно голямомозъчно полукълбо; кръвонасядания по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки от дясната страна на теменно-тилна област; охлузвания върху вътрешния край на дясна вежда и по дясното крило на носа; травма на гръбначния стълб и гръдния кош – неразместено счупване на шийния отдел на гръбначния стълб на ниво 4/5 шиен прешлен с необилно кръвонасядане на меки тъкани по съседство; счупване на 10-то ляво ребро по гръбната повърхност и дифузно кръвонасядане на междуребрената мускулатура от лявата страна по лопаткова линия на нивото 5-6 и 10-11 ребра; травма на таза – разкъсване на плочката на срамния хрущял; разкъсване на сакро-илиачните / тазово-кръстцовите/  връзки на лявата и дясната страна; КТ данни за множество полифрагментни фрактури на крилата на илиачните /хълбочните/ кости и двете седалищни кости; разкъсно-контузна рана на десен тестис, охлузвания и кръвонасядане в дясна седалищна област; травма на крайниците – охлузвания по горни и долни крайници; Умерено изразен мозъчен оток ; Умерено изразен оток на белия дроб; изкисната слезка, обща анемия на всички вътрешни органи; по-светли послесмъртни петна; изпълнен с 200 мл. течно съдържимо стомах; празен пикочен мехур; умерено изразена коронаро- и атеросклероза; изгладен релеф на стомашната лигавица; депигментирани кожни полета в теменна област на главата / заболяване Ветилиго/.

Причината за смъртта на А. А. бил травматичния и хиповолемичен шок, вследствие на получената политравма. Всички травматични увреждания били причинени по общия механизъм на удари с/ върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Вещото лице посочило още, че е възможно уврежданията да бъдат получени при съприкосновение на тялото в детайли на каруцата по време на изпадането от нея и при приземяването на терена на седалище, с придадена кинетична енергия, по механизма на директен удар, противоудар и сътресение на тялото. Счупването на шийния отдел на гръбначния стълб – така нареченото „камшичесто счупване“ било получено при силното отмятане на главата назад и прекаленото разгъване на шийната част на гръбначния стълб при удара. Уврежданията били прижизнени, видно от развилия се мозъчен и белодробен оток, кръвонасяданията около счупванията, анемията на вътрешните органи.

От заключението на назначената химическа експертиза се установява, че в кръвта, иззета от трупа на А. А. имало наличие на етилов алкохол в количество 1,72%, като от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на А. към момента на злополуката била 2,02 промила, като той бил повлиян в границите на средна степен на алкохолно опиване, с функционални разстройства на организма, изразяващи се нарушена координация на движенията, забавени реакции и мислене. Силно били намалени самокритичността и самопреценката.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на разследването комплексна автотехничска и съдебномедицинска експертиза по делото са приети, че са налице няколко причини за настъпване на произшествието - каруцата не била сигнализирана за движение през нощта, съгласно изискванията на ЗДвП; вследствие на алкохолно опиване, А. не е управлявал реално конската каруца и същата се е движела произволно по пътното платно. Същите приемат, че А. не е имал техническа възможност да предотврати удара, тъй като при започване на пресичане на пътя отдясно наляво, конската каруца се е намирала в опасната зона за спиране на автомобила. Разстоянието между  лекия автомобил и каруцата било 69 м, а опасната зона за спиране - 103м. От заключението е видно още, че автомобилът ударил пътното превозно средство с животинска тяга отзад, челно ексцентрично с предната централна и лява част, най - вероятно под ъгъл 10 - 20 градуса, при който от инерционните сили, явяващи се при удара А. паднал на пътното платно и получил уврежданията, довели до неговата смърт.

Прокурорът е приел извода на вещите лица, че пострадалият е попадал в опасната зона за спиране на водача на МПС, което изключва отговорността му и е прекратил производството по делото.

Първоинстанционният съд е преповторил мотивите на прокурора и е потвърдил постановлението за прекратяване.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с събраните по делото доказателства намира следното:

Безспорно е, че когато водач на МПС се движи правомерно по пътното платно, със съобразена скорост и стане произшествие, при което пострадалият попада в опасната зона за спиране на водача, то той не следва да носи наказателна отговорност за случилото се. При така събраните обаче към настоящият момент доказателства, настоящият състав на съда не може да направи подобен извод.

Варно е, че от назначената по делото АТЕ се установява, че А. се е движил със скорост от 80 км.ч., която е безспорно разрешена извън населените места и вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране е 102 км.ч. Прието е, че пострадалият е попадал в опасната зона и водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара, но по никакъв начин не е съобразено дали скоростта на движение, макар и разрешена е била съобразена с пътните условия. Също така от експертизата не става ясно кой точно е момента, от които е прието, че каруцата е станала опасност за движението, за да бъде направено изчислението за опасната зона.

Категорично и закона и практиката приемат, че при движение нощно време по неосветен път допустимата максимална скорост се намалява за съответните видове превозни сродство като водачите, които имат право да се движат до определената за съответния пътен участък максимална скорост през деня, нямат право да извършват движение със същата скорост при намалена видимост или нощно време. В тези случаи скоростта трябва да има такава величина, която да осигурява възможност за уверено спиране на разстоянието на видимостта.

В настоящият случай категорично е установено, че пътят е бил неосветен, неравен, с нарушения на пътната настилка.

От особено значение за разкриване на обективната истина е да се установи чрез назначаване на нова АТЕ каква е осветеността на фаровете на автомобила на А. и при каква скорост на движение той може да спре в рамките на тази осветеност от фаровете. Само след установяване на това обстоятелство може да се прецени дали А. се е движил със съобразена за пътните условия скорост. Не е съобразено и обстоятелствата, че каруцата се е движила в края на пътното платно и тя е представлявала опасност за движението и в този момент. Неправилно е преценено, че тя представлява опасност за движението от момента, в който е започнала да се движи към средата на пътното платно, където и е станало произшествието, като това също е от основно значение за коректното заключение на АТЕ.

Без изясняването на тези обстоятелства, не може да се даде правно обосновано заключение дали е налице виновно поведение от страна на водача на МПС за резултата от настъпилото ПТП, като това заключение следва да бъде дадено от страна на прокурора и съответно от съда, ако бъде сезиран за това, а не от вещото лице, което си е позволило да дава отговор на юридически въпроси в назначената по делото техническа експертиза.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че постановлението на ОП-Разград за прекратяване на наказателното производство и определението на първоинстанционния съд, с което същото е потвърдено, следва да бъдат отменени, а делото върнато за продължаване на действията по разследване, като както са изложени по -горе.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ   определението на ОС-Р. по ЧНД № 226/2018 год. от 02.08.2018 год., с което ПОТВЪРДЕНО постановление на РОП за прекратяване  на наказателното производство по ДП № ****/**** год. на ОД МВР-Р.

Връща делото за продължаване на действията по разследване.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: