Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 32/13.03.           Година  2014                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На двадесет и осми февруари                    Година две хиляди и

                                                                       четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ:        Живка Денева

Румяна Панталеева

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 380 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 130/30.10.2013 г. по НОХД № 471/12 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият П.Е.С. е бил признат за невинен по чл.123, ал.1 от НК, а двамата с подсъдимата Р.М.Г. – и по чл.308, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел за не доказани обвиненията, че:

- на 26.04.2011 г. в гр.Варна, подсъдимият С. е причинил смъртта на Г.А. Ч., поради незнание и немарливо изпълнение на работата си като акушер-гинеколог в МБАЛ „Св. Анна" Варна - не предприел спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, с което нарушил различни правни норми и други правила от Закона за здравето, Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред както и Алгоритъма на ЛДД, и двата на родилно отделение в МБАЛ „Св.Анна", и

-       на 25.04.2011 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършители с подсъдимата Г., са преправили съдържанието на официален документ - история на бременността и раждането на пациента Д.Г.Ч., с цел да бъде използван. 

По отношение на решението на окръжния съд да оправдае и двамата подсъдими за документното престъпление, не са постъпвали възражения от страните, и в тази част присъдата е влязла в законна сила.

Въззивното производство се инициира с протест и жалба, съответно от представителите на държавното и частното обвинение, насочени срещу оправдаването на подсъдимия С. по чл.123, ал.1 от НК, към които са представени подробни допълнения по аргументите към искането за отмяна на присъдата на две основания – поради липса на мотиви, което налага връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, и поради необоснованост, обуславяща произнасяне с нова, осъдителна присъда и налагане на съответно наказание. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста, а поверениците на частните обвинители – адвокат М.Р. и мл. адвокат С.Т., АК Варна, развиват аргументите си в защита на двете алтернативни искания. Защитникът на подсъдимия – адвокат Й.В.,***, моли протестът и жалбите да бъдат оставени без уважение. В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, за да възвърне, доколкото е възможно, доброто си име на лекар в гр.Варна.

 

Чрез събраните и проверени в окръжния съд доказателства, от фактическа страна накратко се установява следното:

Бременната в 39-а гестационна седмица Д.Ч. очаквала раждане към *** г., но вечерта на 24.04.2011 г. околоплодните й води изтекли. Тя ги възприела като премесени с кръв и малки парченца, които определила като съсиреци, поради което веднага била отведена от съпруга си А.Ч. в родилно отделение на МБАЛ „Св. Анна" Варна. Там дежурен лекар бил подсъдимият д-р П.С., а дежурна акушерка – оправданата Р.Г..

Подсъдимият извършил първоначален преглед на Д.Ч. и тя била приета в отделението, съгласно изготвения документ „История на бременността и раждането” – в 21:45 часа. В същия документ било отбелязано, че пациентката постъпва с преждевременно изтекли околоплодни води, но без родова дейност, като за цвят на водите първоначално било записано „кръвенисти”, в последствие /неустановено кога/ - поправено на „бистри”. Към същия час 21:45 ч., детските сърдечни тонове били 140 за минута, ясни и без шумове, а резултатите от ултразвуковата диагностика установявали жив плод в главично предлежание, ниско прикрепена плацента, редуцирани околоплоддни води.

За следенето на детските сърдечни тонове бил изготвян запис само до 22:20 часа, и според него не били налични отклонения.

За втори път констатации от наблюдението на бременността били вписани като извършени в 22:30 ч., и според тях продължавало изтичането на околоплодни води без родова дейност, във връзка с което била предприета окситоцинова стимулация. Било отбелязано, че мониторният запис регистрира детски сърдечни тонове с непроменена честота.

Следващото отразяване било с посочен час 23:45 ч., и според него въпреки окситоциновата инфузия, главата оставала високо в таза, при прегледа било установено кървене, и въз основа на данните за ниско прикрепена плацента и най-вероятно маргинално отлепване, било взето решение раждането да завърши чрез секцио. Отразяването към този час за детските сърдечни тонове било идентично с предходните.

Предприето било събиране на екип за извършване на операция, като такъв бил сформиран и тя започнала в 00:55 часа. Междувременно били извършени изследвания на кръвта на пациентката, които показали резултати в референтни граници. В 01.00 часа било регистрирано раждането на доносено бебе от мъжки пол, впоследствие вписано в регистъра като Г.А. Ч..

Детето не изплакало. То било родено в тежко депресивно състояние, което обусловило извършването на редица реанимационни и медикаментозни действия още в родилна зала, а четири часа по-късно и привеждането му в интензивно отделение на СБАГАЛ Варна. Въпреки всички положени усилия от квалифицирани специалисти след раждането на детето - д-р Г., дежурен неонатолог, д-р Марсел Хаимов от ОАИЛ, лекарите от СБАГАЛ д-р З., д-р Е., д-р Ш, д-р Д. и д-р Й., то останало в крайно тежко общо състояние, сърдечно-съдовата му слабост се задълбочила, и на 26.04.2011 г. в 02:05 часа починало.

 Извършената аутопсия установила тежка интра- и перинатална асфиксия, оточно-хеморагичен синдром, ателектази на белите дробове, кръвоизливи в белодробния паренхим, слезката и надбъбреците, хиперплазия на тимуса, дегенеративни промени и цианоза в паренхимните органи, мозъчен и белодробен оток. След извършеното спешно секцио плацентата не била запазена, за да бъде подложена на необходимите изследвания.

 

Въз основа на тези факти окръжният съд е приел от правна страна, че подсъдимият д-р С. не е нарушил никое от вменените му във виновно неизпълнение изисквания от различни специални нормативни актове, и извършените от него действия не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Г. Ч..

 

В допълнителните доводи към жалбата от адвокат М.Р. се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви – както по отношение на дължимите фактологични изводи и цялостен анализ чрез съпоставка на противоречивите доказателства, така и по отношение на дължимия отговор по наведените от обвинението доводи. Въз основа на тези твърдения се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, което настоящият въззивен състав намира за основателно. Макар и без да отправя изрично такова искане, вторият повереник на частните обвинители – мл. адвокат С.Т., в допълнителните си писмени доводи също аргументира подробно допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствата.

Правилно е твърдението на поверениците, че съдът недопустимо е придал на заключенията по съдебномедицинските експертизи стойност като източници за установяване на осъществили се факти и обстоятелства, без да съобрази, че експертизата е само един от способите за проверка на доказателствата по делото, които трябва да бъдат анализирани от страна на съда, съобразно неговото вътрешно убеждение и правни знания, при съпоставяне на противоречивите доказателства и убедително, а не декларативно, отхвърляне на тези, които не се възприемат. При това експертното заключение по последната експертиза не е било приобщено в условията на непосредственост, а чрез разпит на вещите лица по делегация от съдия в районен съд. Разбира се, такова процесуално поведение принципно е допустимо, но дали съдът следва да се възползва от възможността за извършване на действия по разследването по делегация е въпрос, който следва да бъде преценяван по всяко конкретно дело. Настоящият състав на въззивния съд счита, че служебното задължение за пълно разкриване на обективната истина в този случай е налагало съдът, който нарочно е отбелязал в мотивите си, че „с оглед спецификата на обвиненията не разполага с такива знания”, да изслуша лично защитата на експертното заключение. А когато прецени, че трябва да го кредитира, да посочи като основание за това не липсата си на знания, а наличието на убедителна доказателствена съвкупност.

Цялостното процесуално поведение на съда във връзка със съдебномедицинските експертизи не съответства на изискванията по НПК. На досъдебното производство е била назначена СМЕ, възложена на три компетентни вещи лица /двама акушер-гинеколози и един неонатолог/. Изготвеното от тях заключение е било приобщено при съдебното следствие и те са отговаряли на редица въпроси на страните. С последващо определение съдът е назначил „петчленна комплексна СМЕ, със същите задачи, като поставените на ДП”, която при това е възложил на лекари със същите специалности. Макар и да не я е конкретизирал, при този подход очевидно експертизата се явява повторна. Съгласно разпоредбата на чл.153 от НПК, повторна експертиза се назначава когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Нито от мотивите към определението за назначаване, нито от изготвените в последствие мотиви към присъдата, става ясно кое е наложило извършването на повторна експертиза, тъй като не е посочено кои от изводите на вещите лица съдът намира за необосновани, и/или по отношение на кои от тях възниква съмнение за тяхната правилност и защо. Обратно, в мотивите си съдът е посочил, че кредитира и двете заключения, игнорирайки мълчаливо съществуващите различия между тях.

 

Нито чрез разпита на експертите, нито при повърхностния и фрагментарен анализ на целия доказателствен материал, са намерили отговор основните въпроси, които имат съществено значение за предмета на доказване по това дело. В контекста на установените факти, за да бъде решен правилно въпросът относно наказателната отговорност на подсъдимия С. по повдигнатото обвинение, е следвало да бъде установено, кога са се развили причините за асфиксията, приета като непосредствена причина за смъртта – дали преди или по време на раждането. Във втория случай деянието ще е несъставомерно, а в първия ще е от значение с каква давност е било налично страдание на плода. По последния въпрос са налице противоречия в доказателствения материал, без отстраняването на които делото не може да бъде решено правилно. Появата на страдание на плода във времето е моментът, който предопределя незабавното вземане на решение за спешно секцио.  При наличните гласни доказателства, останали изцяло извън вниманието на съда, възможността за започнало страдание на плода във време, значително предхождащо оперативното родоразрешение, не може да бъде безкритично отхвърлена, тъй като:

- според свидетелката Ч., колана й е бил сложен около 22:00 часа и тоновете са се чували ясно и силно до 23:00 часа, след което време са започнали да отслабват и накрая вече да се чуват съвсем глухо и по-нарядко, като тя установява и, че този колан е бил свален приблизително половин час преди да се вземе решението за секцио,

- според свидетеля акушер-гинеколог д-р Заимов, забавените тонове и заглъхването им са симптоми за страдание на плода,   

 - дежурния неонатолог в родилното отделение д-р Г. е заявила: „не мога да коментирам какъв период от време е траяла асфиксията, продължила е продължително…”, а

- лекарите от СБАГАЛ д-р З. и д-р Й. са заявили, че асфиксията е била продължителна, за дълъг период от време - часове,

- в разпита на доц. д-р Л., при изслушване на тройната СМЕ от съда, се чете: „по късно и вероятно поради влошаване на сърдечните тонове, т. нар. страдание на плода, което страдание в това се изразява, че не му достига кислорода, вече е било взето решението за довършване на раждането чрез оперативен път.

Редом с пренебрегването на горните доказателствени източници, при дължимия анализ съдът не е взел предвид и обстоятелството, че и двете експертизи са дали заключенията си след като са възприели безспорния факт, че в документацията няма данни за страдание на плода, които биха били индикация или биха породили задължение за извършване на спешна операция. Действително, записът на детските сърдечни тонове на хартиен носител е преустановен в 22:20 часа – неустановено защо. Но това не означава, че страдание не е имало – теоретично то би могло да започне веднага във времето след този час. Това, че в Историята на бременността и раждането е отразено, както в 22:30 ч., така и в 23:45 ч., че детските сърдечни тонове са със стойности в норма, само по себе си и единствено не може да бъде прието за категорична истина, доколкото доказателствената стойност на този документ вече е безспорно компрометирана от извършените с участието и на самия подсъдим подправки в него. За това, когато се търси отговор на въпроса налично ли е било преди започване на операцията страдание на плода и с каква продължителност е било то, следва да се изхожда основно от състоянието на детето при и след раждането.

  

Съобразно всичко изложено, е налице съществено процесуално нарушение – частична липса на мотиви, тъй като изложените са непълни и не позволяват да бъде извършена цялостна проверка на вътрешното убеждение на съда. Окръжният съд не е изпълнил предписаните с разпоредбите на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, чл.18, чл.107, ал.ал.2 и 5 и чл.305, ал.3, изр.2 от НПК процесуални задължения, с произтичащото от това накърняване на правата на държавното и частно обвинение като страни в съдебното производство, и същевременно е предопределил невъзможност за въззивна проверка по отношение на приложението на материалния закон и възраженията на страните във въззивното производство по обосноваността на присъдата.

Констатираните пороци и пропуски при осъществената процесуална дейност в хода на съдебното следствие и реализирания от първоинстанционния съдебен състав доказателствен анализ, обуславят упражняване на регламентираното в чл.334, т.1, пр.2 от НПК правомощие на въззивния съд, тъй като изпълват със съдържание основанието по чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, поради което и настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 130/30.10.2013 г. по НОХД № 471/12 г. на Окръжен съд Варна и връща делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: