РЕШЕНИЕ

№  232/27.10.2016 г.     Град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесет и четвърти октомври Година две хиляди и шестнадесета

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

секретар протоколист С.Д.

прокурор Милена Гамозова, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД №380 по описа на съда за 2016 г.,при произнасянето си взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на осъдения И.Р.С. срещу определение  по ЧНД № 972/16 г. на Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл.452 ал.1 от НПК. С тази лична жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд за виновно неизпълнение на наложеното наказание «Пробация». Въвежда се твърдение за наличие на обективна причина за бездействието, наложени от липса на финансови средства за явяване на осъдения в гр.Варна.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа лично от подателя.  В своя защита осъденият твърди, че е полагал сам грижи за трите си деца, което му попречило да изпълнява пробационните си мерки.

 Въззивният прокурор пледира в полза на законосъобразност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно определение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна с оглед на следните аргументи:

С определение №1743/01.07.2011 година по ЧНД №3399/2011 година, състав на РС-Варна групирал по реда на чл.25 ал.1 вр. Чл.23 ал.1 от НК наказания, наложени на И.Р.С. по НОХД №№5898/2010 година и 3114/2011 година – двете по описа на РС-Варна. Съвкупността се наказала с  «Пробация» при следното съдържание на мерките за контрол и въздействие:

-по чл.42а ал.2 т.1 НК – за крок от три години, при условията на регистрация два пъти седмично;

-по чл.42а ал.2 т.2 НК – за срок от три години;

-по чл.42а ал.2 т.4 пр. първо НК – за срок от три години;

-по чл.42а ал.2 т.6 НК – 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, изпълними в срок от три години.

Във връзка с претърпени травми на долен крайник и лечението на тези състояния, изпълнението на наказанието на ос.С. било двукратно прекъсвано с нарочни постановления на ВОП  за по един месец /л.86 и л.180 от досието/. Все във връзка със здравословното състояние на осъдения е определение на ВОС по ЧНД №1377/2015 година, вл.с. на 03.11.2015 година, с което пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.6 от НК била заменена с пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.3 от НК. Ограничението на осъдения в свободното придвижване обхващало хипотезата на чл.42б ал.3 т.3 от НК, т.е. на И.С. било забранено да напуска жилището си в гр.Белослав, ул.»Минзухар» №11 в часовия диапазон от 22.00ч до 06.00ч.

Началото на изпълнението на наказанието според чл.208 ал.1 от ЗИНЗС датира от 27.10.2014 година /протокол на л.38 от досието на осъдения/. В цитирания протокол изрично са изписани правата и задълженията на осъденото лице, т.е. С. е бил запознат, че при неизпълнение на пробационните мерки ще бъде санкциониран по реда на ЗИНЗС.

От приложените писмени доказателства към досието на осъдения се установява следното неизпълнение на пробационните мерки:

1.По чл.42а ал.2 т.1 от НК – осемнадесет пропуска /л.88, л.129, л.183, л.245, л.261, л.306/. Сред причините за неизпълнение, посочени от осъдения се разчитат липса на здравословна кондиция, трудов ангажимент, грижа за болни деца и пр. Важно е да се отбележи, че в нито един от случаите осъденият не е подкрепил заявеното със съответни доказателства;

2.По чл.42а ал.2 т.2 от НК – единадесет пропуска /л.193-198, л.314-319 от досието/;

3.По чл.42а ал.2 т.3 от НК – шест отсъствия на осъдения от дома в диапазона 22.00ч-06.00ч /л.277, л.278, л.2983, л.295 и л.321 от досието/;

4.По чл.42а ал.2 т.4 от НК – при насрочен курс на 27.03.215 година, осъденият не се явил. Мярката е изпълнена на 30.03.2016 година със завършване на курс,организиран от ОСИН-Варна /л.268 от досието/.

Писмените доказателства установяват многократно санкциониране на осъдения по реда на чл.227 ал.1 т.1 и т.2 от ЗИНЗС.

Изрично следва да се подчертае високата степен на риск от рецидив /80 точки/, установена посредством селектирано изследване на уменията на С. за справяне и социална пригодност. Установените дефицити засягат значимите зони на: нагласи, образование, злоупотреба с алкохол и рядка съчетана злоупотреба с алкохол и наркотици, утвърдени криминални нагласи и незачитане на нормативните предписания.

Обобщените по-горе факти са станали основание за внасяне на предложение в Окръжен съд-Варна за замяна отчасти на наказанието «Пробация» на И.С. с лишаване от свобода.

Позовавайки се на писмените доказателства първоинстанционният съд обосновано е констатирал неизпълнение на наказанието «Пробация» в съвкупността от мерките по чл.42а ал.2 т.т.1, 2, 3 и 4 от НК в размер на една година пет месеца и девет дни. В разрез с оплакването на жалбоподателя, съставът на ВОС е обсъдил задълбочено поведението на С. и не е намерил доказателства за обективни пречки относно изпълнение на обсъжданото наказание. Релевираните финансови причини и здравословно състояние са били отчетени съответно при определяне местоизпълнението на пробационните мерки – тези по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 3 от НК по местоживеене на осъдения, отразени са и чрез двукратно прекъсване на изпълнението на наказанието по реда на чл.447 т.3 от НПК. Ирелевантна в случая е заявената липса на майката на децата на осъдения, доколкото неизпълнението на пробационните мерки е многократно, включително извън учебната ангажираност на децата. В този аспект е нужно да се подчертае отсъствието на С. от дома му нощно време, при изрична забрана да го напуска, което едва ли може да се свърже с изпълнение на родителско задължение.

 Първоинстанционният съд е взел решение за частична замяна на наказанието «Пробация» с «Лишаване от свобода», по-малка по размер от неизтърпната част на първото  от тях. Тази неизтърпяна част е законосъобразно определена с оглед разпоредбата на чл.228 ал.1 от ЗИНЗС. При математическата пропорция, въведена от чл.43а т.2 от НК, неизтърпяната част от наказанието «Пробация» по ЧНД №1743/2011 година по описа на РС-Варна, следва да се замени с «Лишаване от свобода за срок от осем месеца и деветнадесет дни, като реално е постановена замаяна на наказанието по чл.42а от НК с осем месеца лишаване от свобода. С оглед предходната съдимост на И.Р.С., законосъобразно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието - строг по см. на чл.61 т.2 от ЗИНЗС, изпълним в ЗОЗТ.

Настоящият въззивен състав не споделя извода по частичната замяна на неизтърпяната част от наказанието /касае възможността за ефективно изтърпяване още на деветнадесет дни/ предвид допуснатите многобройни нарушения от осъдения С.. Поведението на последния недвусмислено отрича ефективна лична превенция, но поради липсата на протест влошаването на неговото положение в настоящата инстанция е недопустимо.

По изложените съображения и на основание чл.452 ал.1 вр. чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение  по ЧНД № 972/16 г. на Окръжен съд-Варна, с което частично е заменено наказание «Пробация», наложено на И.Р.С. с определение по ЧНД №3399/2011 година на РС-Варна с лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнимо при първоначален строг режим в ЗОЗТ.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: